Mustafa Akyol: Faith versus tradition in Islam

Translator: Svetlana Leneva Reviewer: Anton Hikov

Преди няколко седмици

A few weeks ago, I had a chance to go to Saudi Arabia.

имах възможността да отида до Саудитска Арабия.

And the first thing I wanted to do as a Muslim

И първото нещо, което исках да направя като мюсюлманин,

was to go to Mecca and visit the Kaaba,

беше да отида до Мека и да посетя Кааба,

the holiest shrine of Islam.

най-светия храм на исляма.

And I did that; I put on my ritualistic dress,

И го направих; облякох си ритуалната дреха;

отидох в свещената джамия;

I went to the holy mosque,

I did my prayers,

казах си молитвите;

I observed all the rituals.

изпълних всички ритуали.

Междувременно,

And meanwhile, besides all the spirituality,

на фона на цялата духовност,

there was one mundane detail in the Kaaba

имаше един светски детайл в Кааба,

that was pretty interesting for me:

който представляваше особен интерес за мен.

there was no separation of sexes.

Нямаше разделение на половете.

In other words, men and women were worshiping all together.

С други думи, мъже и жени

се покланяха всички заедно.

Бяха заедно докато изпълняваха тауаф,

They were together while doing tawāf, the circular walk around the Kaaba.

обиколката в кръг около Кааба.

They were together while praying.

Бяха заедно, докато се молеха.

And if you wonder why this is interesting at all,

И ако се чудите защо изобщо представлява интерес,

трябва да видите останалата част на Саудитска Арабия,

you have to see the rest of Saudi Arabia,

because this a country which is strictly divided between the sexes.

защото това е една страна

строго разделена между двата пола.

In other words:

С други думи,

as men, you are simply not supposed to be in the same physical space

като мъже, от вас просто се очаква да не бъдете

в същото физическо пространство с жените.

with women.

And I noticed this in a very funny way.

И забелязах това по един много забавен начин.

I left the Kaaba to eat something in downtown Mecca.

Излязох от Кааба,

за да хапна нещо в центъра на Мека.

I headed to the nearest Burger King restaurant.

Намерих най-близкия Бъргър Кинг,

влязох там

And I went there -- I noticed that there was a male section,

и забелязах, че има мъжка секция,

which is carefully separated from the female section.

която много внимателно е разделена от женската секция.

I had to pay, order and eat in the male section.

И аз трябваше да платя, поръчам и ям в мъжкото отделение.

"It's funny," I said to myself,

"Смешно е", казах си,

"You can mingle with the opposite sex at the holy Kaaba,

"можеш да се смесиш с противоположния пол в свещената Кааба,

but not at the Burger King?"

но не и в Бъргър Кинг".

(Laughter)

Доста иронично.

Quite, quite ironic.

Иронично, а също така, мисля, доста показателно.

Ironic, and it's also, I think, quite telling,

because the Kaaba and the rituals around it

Защото Кааба и ритуалите около нея

are relics from the earliest phase of Islam,

са реликви от най-ранната фаза на исляма,

that of prophet Muhammad.

тази на пророка Мохамед.

And if there was a big emphasis at the time to separate men from women,

И ако още навремето изрично се е наблягало

върху разделянето на мъжете от жените,

the rituals around the Kaaba could have been designed accordingly.

ритуалите около Кааба щяха да са съобразени с това.

But apparently, that was not an issue at the time.

Но явно това не е било нещо съществено на времето.

Така че ритуалите са се запазили в този си вид.

So the rituals came that way.

This is also, I think, confirmed by the fact

Това също, според мен, се потвърждава

от факта, че изолацията на жените

that the seclusion of women in creating a divided society

в създаването на разделено общество

is something that you also do not find in the Koran --

е нещо, което не можеш да откриеш в Корана,

същината на исляма --

the very core of Islam, the divine core of Islam --

божествената сърцевина на исляма,

that all Muslims, equally myself, believe.

в която всички мюсюлмани, както и аз, вярваме.

И не мисля че е случайно това,

And I think it's not an accident

that you don't find this idea in the very origin of Islam,

че тази идея не се открива

в корените на исляма.

because many scholars who study the history of Islamic thought --

Защото много учени,

които проучват историята на ислямската мисъл --

Muslim scholars or Westerners --

учени мюсюлмани или от запада --

think that, actually, the practice of dividing men and women physically

смятат, че всъщност практиката

на физическо разделяне на мъжете от жените

came as a later development in Islam,

идва като по-късно развитие в исляма,

as Muslims adopted some preexisting cultures

когато мюсюлманите адаптират

някои по-рано съществували култури и традиции на Близкия Изток.

and traditions of the Middle East.

Seclusion of women was actually a Byzantine and Persian practice,

Изолацията на жените е всъщност

византийска и персийска практика,

която мюсюлманите възприемат

and Muslims adopted it and made it a part of their religion.

и я правят част от своята религия.

Actually, this is just one example of a much larger phenomenon.

И това е само един пример

на много по-голям феномен.

What we call today Islamic law, and especially Islamic culture --

Това, което днес наричаме ислямски закон и особено ислямска култура --

а всъщност има много ислямски култури,

and there are many Islamic cultures, actually;

тази в Саудитска Арабия е доста по-различна,

the one in Saudi Arabia is much different

от тази, от която аз идвам в Истанбул или Турция.

from where I come from in Istanbul or Turkey.

But still, if you're going to speak about a Muslim culture,

И все пак,

ако ще говорите за мюсюлманска култура,

this has a core: the divine message which began the religion.

там има сърцевина, божествено послание,

с което религията възниква,

But then many traditions, perceptions, practices were added on top of it.

но след това има много традиции, възприятия,

много практики, които допълнително се добавят.

And these were traditions of the Middle East medieval traditions.

И това са традициите на Близкия Изток -- средновековни традиции.

There are two important messages, or two lessons,

И има две важни послания или два урока,

които да научим от този факт.

to take from that reality.

First of all, Muslims --

Първо, мюсюлманите --

pious, conservative, believing Muslims who want to be loyal to their religion --

благочестивите, консервативните, вярващи мюсюлмани, които искат да са лоялни към тяхната религия --

не би трябвало да се впримчват във всичко в тяхната култура,

should not cling onto everything in their culture,

thinking that that's divinely mandated.

приемайки, че то е дадено от Бога.

Възможно е някои неща да са лоша традиция

Maybe some things are bad traditions and they need to be changed.

и да се нуждаят от промяна.

On the other hand, the Westerners who look at Islamic culture

От друга страна, западните хора,

които гледайки ислямската култура

and see some troubling aspects

виждат някакъв тревожен аспект,

should not readily conclude that this is what Islam ordains.

не би трябвало наготово да приемат, че това е, което исляма повелява.

Maybe it's a Middle Eastern culture that became confused with Islam.

Може би това е култура от Близкия Изток,

която се е объркала с исляма.

Съществува практика, наречена женско обрязване.

There is a practice called female circumcision.

Това е нещо ужасяващо, отвратително.

It's something terrible, horrible.

It is basically an operation to deprive women of sexual pleasure.

На практика това е операция,

която отнема възможността за сексуално удоволствие на жената.

And Westerners --

И западните хора, европейци или американци,

Europeans or Americans -- who didn't know about this before,

които не са чували за това преди,

[saw] this practice

се сблъскват с тази практика

within some of the Muslim communities who migrated from North Africa.

в някои от мюсюлманските общества,

мигрирали от Северна Африка.

And they've thought,

И те си мислят, "О, каква ужасна религия е тази,

"Oh, what a horrible religion that is, which ordains something like that."

която повелява подобни неща".

Но ако се вгледате в практиката на женското обрязване,

But when you look at female circumcision,

ще видите, че това няма нищо общо с исляма,

you see that it has nothing to do with Islam;

а е северноафриканска практика,

it's just a North African practice which predates Islam.

която предшества исляма.

It was there for thousands of years.

Тя съществува от хиляди години.

And, quite tellingly, some Muslims do practice it --

И колко показателно, някои мюсюлмани я практикуват.

Мюсюлманите в Северна Африка, не на други места.

the Muslims in North Africa, not in other places.

But also the non-Muslim communities of North Africa --

Но също и не-мюсюлманските общества в северна Африка --

анимистите, дори някои християни,

the animists, some Christians and even a Jewish tribe in North Africa --

а дори и за едно еврейско племе в северна Африка

се знае, че практикува женско обрязване.

are known to practice female circumcision.

So what might look like a problem within Islamic faith

Така че, това, което изглежда като проблем

на ислямската вяра,

might turn out to be a tradition that Muslims have subscribed to.

може да се окаже, че е традиция,

която мюсюлманите са приобщили.

The same thing can be said for honor killings,

Същото може да се каже и за убийствата заради честта,

which is a recurrent theme in the Western media --

които са повтаряща се тема в западните медии --

and which is, of course, a horrible tradition.

и които, разбира се, са ужасяваща традиция.

And we see, truly, in some Muslim communities, that tradition.

И ние наистина откриваме тази традиция в някои мюсюлмански общества.

Но в някои не-мюсюлмански общности от Близкия Изток,

But in the non-Muslim communities of the Middle East,

като някои християнски общности, източни общности

such as some Christian communities, Eastern communities,

може да видите същата практика.

you see the same practice.

We had a tragic case of an honor killing

Имахме трагичен случай на убийство заради честта

в арменската общност в Турция

within Turkey's Armenian community just a few months ago.

само преди няколко месеца.

Now, these are things about general culture,

Това са аспекти от културата като цяло,

but I'm also very much interested in political culture

но аз съм много заинтригуван от политическата култура

and whether liberty and democracy is appreciated,

и дали свободата и демокрацията са оценени,

or whether there's an authoritarian political culture

или има авторитарна политическа култура,

in which the state is supposed to impose things on the citizens.

в която държавата се предполага да налага неща на гражданите си.

Не е тайна,

And it is no secret

that many Islamic movements in the Middle East

че много ислямски движения в Близкия Изток

имат тенденция да са авторитарни

tend to be authoritarian,

and some of the so-called "Islamic regimes,"

и някои от така наречените "ислямски режими"

such as Saudi Arabia, Iran and the worst case, the Taliban in Afghanistan,

като Саудитска Арабия, Иран,

а най-лошия вариант са талибаните в Афганистан,

they are pretty authoritarian -- no doubt about that.

те са крайно авторитарни -- няма две мнения по въпроса.

Например, в Саудитска Арабия

For example, in Saudi Arabia,

there is a phenomenon called the religious police.

има феномен, наречен религиозна полиция.

And the religious police imposes the supposed Islamic way of life

Религиозната полиция налага

предполагаем ислямски начин на живот

on every citizen, by force --

на всеки гражданин чрез сила --

like, women are forced to cover their heads --

например жените са задължени да си покриват главите --

да носят хиджаб, ислямската забрадка.

wear the hijab, the Islamic head cover.

Това е доста авторитарно,

Now that is pretty authoritarian,

аз лично съм много критично настроен към него.

and that's something I'm very much critical of.

Но когато осъзнах,

But when I realized that the non-Muslim,

че не-мюсюлманите

or the non-Islamic-minded actors in the same geography

или не-ислямско-настроените актьори от същия регион,

понякога се държат по подобен начин,

sometimes behaved similarly,

I realized that the problem maybe lies

аз разбрах, че проблемът може би

in the political culture of the whole region, not just Islam.

лежи в политическата култура на целия регион, не само в исляма.

Let me give you an example: in Turkey, where I come from,

Нека ви дам пример: в Турция, от където идвам,

which is a very hyper-secular republic,

която е много светска република,

until very recently, we used to have what I call "secularism police,"

до много скоро

имаше така наречената секуларистка полиция,

която следеше около университетите

which would guard the universities against veiled students.

за забулени студенти.

In other words, they would force students to uncover their heads.

С други думи, те принуждаваха студентите

да си откриват главите.

And I think forcing people to uncover their head

Мисля си, че да заставяш хората да си откриват главите

is as tyrannical as forcing them to cover it.

е също толкова тиранично, колкото да ги караш да си ги покриват.

Това би трябвало да е граждански избор.

It should be the citizen's decision.

But when I saw that, I said,

Но когато го видях, си казах,

"Maybe the problem is just an authoritarian culture in the region,

"Може би проблемът

е само в авторитарната култура на региона,

and some Muslims have been influenced by that.

от която някои мюсюлмани са били повлияни".

И светски настроените хора могат да бъдат повлияни.

But the secular-minded people can be influenced by that.

Maybe it's a problem of the political culture,

Може би е проблем на политическа култура,

и трябва да помислим за това,

and we have to think about how to change that political culture."

как да променим политическата култура.

Now, these are some of the questions I had in mind a few years ago

Това са някои въпроси,

които имах няколко години назад,

when I sat down to write a book.

когато седнах да пиша книга.

I said, "Well, I will do research

Казах си, "Добре, ще направя проучване

за това, как ислямът всъщност е стигнал до това, което е днес,

about how Islam actually came to be what it is today,

кои пътища са били избрани

and what roads were taken and what roads could have been taken."

и кои е можело да бъдат избрани".

Името на книгата е "Ислямът без екстремизъм: Мюсюлмански пример за свобода".

The name of the book is "Islam Without Extremes: A Muslim Case for Liberty."

And as the subtitle suggests,

И както предполага подзаглавието,

I looked at Islamic tradition and the history of Islamic thought

аз погледнах към ислямската традиция и историята на ислямската мисъл

from the perspective of individual liberty,

от позицията на личната свобода

and I tried to find what are the strengths with regard to individual liberty.

и се опитах да открия кои са силните черти

за личната свобода.

And there are strengths in Islamic tradition.

А в ислямската традиция има сила.

Всъщност исляма, като монотеистична религия,

Islam, actually, as a monotheistic religion,

which defined man as a responsible agent by itself,

която определя човека като отговорен за самия себе си,

created the idea of the individual in the Middle East,

създава идеята за личността в Близкия Изток

и го спасява от комунитаризма, от колективизацията

and saved it from the communitarianism, the collectivism of the tribe.

на племето.

You can derive many ideas from that.

От това могат да се изведат множество идеи.

But besides that, I also saw problems within Islamic tradition.

Разбира се, зад това аз виждам и проблеми с ислямската традиция.

But one thing was curious:

Но едно нещо беше любопитно:

most of those problems turn out to be problems that emerged later,

излиза, че повечето от тези проблеми възникват по-късно,

not from the very divine core of Islam, the Koran,

не от сърцевината на исляма, Корана,

but from, again, traditions and mentalities,

а от, пак ще повторя, традиции и начини на мислене,

от интерпретирането на Корана,

or the interpretations of the Koran that Muslims made in the Middle Ages.

което мюсюлманите правят в Близкия Изток.

Например, Коранът

The Koran, for example, doesn't condone stoning.

не опрощава убийството с камъни.

There is no punishment for apostasy.

Няма наказание за вероотстъпничество.

There is no punishment for personal sins like drinking.

Няма наказание за лични неща като пиенето.

Тези аспекти, които изграждат ислямския закон,

These things which make Islamic law,

the troubling aspects of Islamic law,

проблемните аспекти на ислямския закон,

were developed into later interpretations of Islam.

са развити по-късно в по-късни интерпретации на исляма.

Which means that Muslims can, today,

Това означава, че днес мюсюлманите могат

look at those things and say,

да погледнат на тези неща и да кажат,

"Well, the core of our religion is here to stay with us.

"Добре, същината на нашата религия

ще бъде запазена.

It's our faith, and we will be loyal to it.

Това е нашата вяра и ние сме лоялни към нея."

But we can change how it was interpreted,

Но ние можем да променим интерпретацията на това,

because it was interpreted according to the time

защото тя е съгласно времето и обществената среда на средните векове.

and milieu in the Middle Ages.

Днес ние живеем в различен свят,

Now we're living in a different world,

с различни ценности и различни политически системи.

with different values and political systems."

Такава интерпретация е напълно възможна и осъществима.

That interpretation is quite possible and feasible.

Now, if I were the only person thinking that way,

Ако аз бях единствения човек, който мисли по този начин,

we would be in trouble.

щяхме да сме в беда.

But that's not the case at all.

Но случаят изобщо не е такъв.

Actually, from the 19th century on,

Всъщност, от 19-ти век насам

there's a whole revisionist, reformist -- whatever you call it -- tradition,

има цяла ревизионистка, реформистка --

както и да я наречете --

традиция,

a trend in Islamic thinking.

тенденция в ислямското мислене.

These were intellectuals or statesmen

И това са интелектуалците или държавниците

на 19 век и по-късно, на 20 век,

of the 19th century, and later, 20th century,

which looked at Europe, basically,

които са гледали към Европа основно

and saw that Europe has many things to admire,

и са виждали, че Европа има много ценни неща,

like science and technology.

като наука и технология.

But not just that; also democracy, parliament,

И не само това, също демокрация, парламент,

идеята за представляването,

the idea of representation,

the idea of equal citizenship.

идеята за равноправно гражданство.

These Muslim thinkers, intellectuals and statesmen of the 19th century,

Тези мюсюлмански мислители и интелектуалци, и държавници

на 19-ти век са гледали към Европа и са виждали тези неща.

looked at Europe, saw these things, and said,

Казали са: "Защо и ние да нямаме тези неща?"

"Why don't we have these things?"

И са погледнали назад към ислямската традиция,

And they looked back at Islamic tradition,

видели са, че там има проблемни аспекти,

and saw that there are problematic aspects,

but they're not the core of the religion, so maybe they can be re-understood,

но те не са в същността на религията, значи могат да бъдат преосмислени,

и Коранът да бъде препрочетен

and the Koran can be reread in the modern world.

в модерния свят.

That trend is generally called Islamic modernism,

Тази тенденция

е наречена ислямски модернизъм

and it was advanced by intellectuals and statesmen,

и е била развивана от интелектуалците и държавниците

not just as an intellectual idea, though,

не само като интелектуална идея,

but also as a political program.

но и като политическа програма.

And that's why, actually, in the 19th century,

Ето защо всъщност през 19-ти век

the Ottoman Empire, which then covered the whole Middle East,

Османската Империя, която тогава е покривала целия Близък Изток,

прави много важни реформи --

made very important reforms --

reforms like giving Christians and Jews an equal citizenship status,

реформи като да даде на християните и евреите

равен граждански статус,

приемайки конституция,

accepting a constitution,

accepting a representative parliament,

приемайки парламентарно представителство,

advancing the idea of freedom of religion.

приемайки идеята за религиозна свобода.

That's why the Ottoman Empire, in its last decades,

За това Османската Империя в нейните последни десетилетия

turned into a proto-democracy, a constitutional monarchy,

се превръща в прото-демокрация,

в конституционна монархия.

and freedom was a very important political value at the time.

И свободата е с голяма политическа стойност през този период.

Similarly, in the Arab world,

По подобен начин, в арабския свят,

there was what the great Arab historian Albert Hourani defines

там е работел този велик арабски историк Алберт Хурани,

този период се нарича Либералната ера.

as the Liberal Age.

He has a book, "Arabic Thought in the Liberal Age,"

Той има книга, "Арабската мисъл през Либералната ера".

Той дефинира тази Либерална ера

and the Liberal Age, he defines as 19th century and early 20th century.

в периода 19-ти и ранния 20-ти век.

Забележително е, че това е била доминираща тенденция

Quite notably, this was the dominant trend in the early 20th century

през ранния 20-ти век

among Islamic thinkers and statesmen and theologians.

сред ислямските мислители, държавници и теолози.

But there is a very curious pattern in the rest of the 20th century,

Но има и много любопитен модел

през останалата част на 20-ти век,

because we see a sharp decline in this Islamic modernist line.

защото виждаме остър спад

в тази ислямска модернистка линия.

And in place of that,

И на нейно място,

what happens is that Islamism grows as an ideology which is authoritarian,

това което става е, че се появява ислямизмът

като авторитарна идеология,

which is quite strident,

която е крайно рязка,

which is quite anti-Western,

която е крайно анти-западно настроена,

и която иска да оформя обществото

and which wants to shape society based on a utopian vision.

въз основата на утопична визия.

So Islamism is the problematic idea

Така че, ислямизмът е проблематична идея,

that really created a lot of problems in the 20th-century Islamic world.

която наистина създава много проблеми

в ислямския свят през 20-ти век.

And even the very extreme forms of Islamism

И дори най крайните форми на ислямизъм,

led to terrorism in the name of Islam --

водещи до тероризъм в името на исляма --

която всъщност е практика срещу исляма, мисля,

which is actually a practice that I think is against Islam,

but some, obviously, extremists, did not think that way.

но очевидно някои екстремисти не мислят по този начин.

But there is a curious question:

Но тук възниква въпроса:

If Islamic modernism was so popular in the 19th and early 20th centuries,

Ако ислямския модернизъм е бил толкова популярен

през 19-ти и ранния 20-ти век,

why did Islamism become so popular in the rest of the 20th century?

защо ислямизмът става толкова популярен

през останалата част на 20-ти век?

И това е въпрос, мисля,

And this is a question, I think, which needs to be discussed carefully.

който трябва да бъде обсъден много внимателно.

In my book, I went into that question as well.

В моята книга аз също засягам този въпрос.

And actually, you don't need to be a rocket scientist to understand that.

И всъщност няма нужда да си ракетен инженер, за да разбереш.

Just look at the political history of the 20th century,

Трябва просто да погледнеш политическата история от 20-ти век

и ще видиш, че нещата много са се променили.

and you see things have changed a lot.

Контекстът се е променил.

The contexts have changed.

In the 19th century,

През 19-ти век,

when Muslims were looking at Europe as an example,

когато мюсюлманите са гледали на Европа като на пример,

they were independent; they were more self-confident.

те са били независими, по-самоуверени.

In the early 20th century, with the fall of the Ottoman Empire,

В началото на 20-ти век, с падането на Османската Империя,

the whole Middle East was colonized.

целият Близък Изток бива колонизиран.

And when you have colonialization, what do you have?

А когато имаме колонизация какво се получава?

You have anti-colonialization.

Имаме анти-колонизация.

So Europe is not just an example now to emulate;

И Европа вече не е само пример за подражание;

it's an enemy to fight and to resist.

тя е враг срещу когото да се бориш и съпротивляваш.

So there's a very sharp decline in liberal ideas in the Muslim world,

Така че има много остър спад

в либералните идеи на мюсюлманския свят,

и това което виждате е повече защитна,

and what you see is more of a defensive, rigid, reactionary strain,

твърда, реакционистка наклонност,

which led to Arab socialism, Arab nationalism

която доведе до арабски социализъм, арабски национализъм

and ultimately to the Islamist ideology.

и в крайна сметка до ислямска идеология.

And when the colonial period ended,

И когато колониалният период приключи,

what you had in place of that was generally secular dictators,

на негово място се появиха

като цяло постоянни диктатори,

които казват, че те са държавата,

which say they're a country,

but did not bring democracy to the country,

но вместо да доведат демокрация в страната,

and established their own dictatorship.

установяват своя собствена диктатура.

And I think the West, at least some powers in the West,

И мисля, че Запада, или поне някои сили на Запада,

особено Съединените Щати,

particularly the United States,

made the mistake of supporting those secular dictators,

направиха грешката да подкрепят тези неизменни диктатори,

thinking that they were more helpful for their interests.

мислейки, че те ще са в по-голяма услуга на техните интереси.

But the fact that those dictators suppressed democracy in their country

Но фактът, че тези диктатори

потъпкаха демокрацията в техните държави

and suppressed Islamic groups in their country

и подтиснаха ислямските групи в техните държави,

actually made the Islamists much more strident.

всъщност направи ислямизмът много по-краен.

И така, през 20-ти век

So in the 20th century,

you had this vicious cycle in the Arab world,

имаме този порочен кръг в арабския свят,

where you have a dictatorship suppressing its own people,

на диктатура, която подтиска собствения народ,

including the Islamic pious,

включително ислямските правоверни

and they're reacting in reactionary ways.

и те реагират с реакционистки средства.

There was one country, though,

Има една държава,

which was able to escape or stay away from that vicious cycle.

която успя да избяга или да остане настрана

от този порочен кръг.

And that's the country where I come from, Turkey.

И това е държавата, от която аз идвам; това е Турция.

Turkey has never been colonized,

Турция никога не е била колонизирана,

тя се запазва като независима нация след падането на Османската Империя.

so it remained as an independent nation after the fall of the Ottoman Empire.

Това е едно нещо, което да запомним.

That's one thing to remember;

Те не споделяха същия анти-колониален ентусиазъм,

it did not share the same anti-colonial hype

който можете да намерите в други страни от региона.

that you can find in some other countries in the region.

Secondly, and most importantly,

Второто и по-важното,

Turkey became a democracy

Турция става демокрация

earlier than any of the countries we are talking about.

по-рано от която и да е от другите страни, за които говорим.

In 1950, Turkey had the first free and fair elections,

През 1950 Турция провежда първите свободни и честни избори,

с които приключва по-авторитарния светски режим,

which ended the more autocratic secular regime,

which was in the beginning of Turkey.

който беше началото на Турция.

And the pious Muslims in Turkey

И правоверните мюсюлмани в Турция

saw that they could change the political system by voting.

видяха, че могат да променят политическата система чрез гласуване.

And they realized that democracy is something compatible with Islam,

И осъзнаха, че демокрацията е нещо съвместимо с Исляма,

съвместимо с техните ценности

compatible with their values,

and they've been supportive of democracy.

и това ги направи поддръжници на демокрацията.

That's an experience

Това е опит,

that not every other Muslim nation in the Middle East had,

който не всяка друга мюсюлманска нация в Близкия Изток е имала

до съвсем скоро.

until very recently.

Secondly, in the past two decades,

Второ, през последните две десетилетия,

thanks to globalization, thanks to the market economy,

благодарение на глобализацията и пазарната икономика,

thanks to the rise of a middle class,

благодарение на подема на средната класа,

we in Turkey see what I define as a rebirth of Islamic modernism.

в Турция ние виждаме това,

което аз наричам възраждане на ислямския модернизъм.

Now, there's the more urban middle-class pious Muslims

Днес има повече правоверни мюсюлмани в градската средна класа,

които, отново, гледат тяхната традиция

who, again, look at their tradition

и виждат, че има някои проблеми в традицията.

and see that there are some problems in the tradition,

И разбират, че те се нуждаят от промяна, от обсъждане, от реформиране.

and understand that they need to be changed and questioned and reformed.

Те гледат Европа

And they look at Europe, and see an example, again, to follow.

и отново, те виждат пример, който да следват.

They see an example, at least, to take some inspiration from.

Най-малкото, виждат пример от който да се вдъхновяват.

Ето защо ЕС процеса,

That's why the EU process, Turkey's effort to join the EU,

опитите на Турция да се присъедини към ЕС,

има вътрешната подкрепа на Турция,

has been supported inside Turkey by the Islamic pious,

от ислямските правоверни,

while some secular nationalists were against it.

докато някои светски нации са против това.

Well, that process has been a little bit blurred

Процесът малко се замъглява

от факта, че не всички европейци са толкова гостоприемни --

by the fact that not all Europeans are that welcoming,

но това е друга тема за разговор.

but that's another discussion.

But the pro-EU sentiment in Turkey in the past decade

Но про-европейските настроения в Турция през последното десетиление

has become almost an Islamic cause and supported by the Islamic liberals

станаха едва ли не ислямска кауза,

и са подкрепени от ислямските либерали,

and the secular liberals as well, of course.

както и от светските либерали, разбира се.

And thanks to that,

И благодарение на това,

Turkey has been able to reasonably create a success story

Турция беше в състояние да създаде една успешна история,

in which Islam and the most pious understandings of Islam

в която исляма и най-набожните разбирания за исляма

have become part of the democratic game,

стават част от демократичната игра,

and even contributes to the democratic and economic advance of the country.

и дори допринасят за демократичния и икономически

напредък на страната.

And this has been an inspiring example right now

И сега това е вдъхновяващ пример

за някои ислямски движения

for some of the Islamic movements

или за някои от държавите на арабския свят.

or some of the countries in the Arab world.

You must have all seen the Arab Spring,

Всички вие видяхте Арабската Пролет,

which began in Tunis and in Egypt.

която започна в Тунис и Египет.

Arab masses just revolted against their dictators.

и арабските маси

просто възстанаха срещу техните диктатори.

They were asking for democracy; they were asking for freedom.

Те поискаха демокрация, те поискаха свобода.

Без да се превръщат в ислямския "торбалан",

And they did not turn out to be the Islamist boogeyman

that the dictators were always using to justify their regime.

който диктаторите винаги използваха,

за да оправдаят режима си.

Те казаха "ние искаме свобода, искаме демокрация.

They said, "We want freedom; we want democracy.

We are Muslim believers,

Ние сме мюсюлмани,

but we want to be living as free people in free societies."

но искаме да живеем като свободни хора в свободни общества."

Разбира се, това е дълъг път.

Of course, this is a long road.

Демокрацията не е нещо, което се постига за една нощ;

Democracy is not an overnight achievement; it's a process.

тя е процес.

Но това е една обещаваща ера

But this is a promising era in the Muslim world.

в мюсюлманския свят.

И аз вярвам, че ислямския модернизъм,

And I believe that the Islamic modernism which began in the 19th century,

който започна през 19-ти век,

but which had a setback in the 20th century

но който имаше временен неуспех през 20-ти век,

заради политическите проблеми в мюсюлманския свят,

because of the political troubles of the Muslim world,

сега се възражда.

is having a rebirth.

И вярвам, че посланието от това

And I think the takeaway message from that would be that Islam,

ще е, че исляма,

despite some of the skeptics in the West,

въпреки скептицизма на Запада,

has the potential in itself

има своя вътрешен потенциал

to create its own way to democracy, create its own way to liberalism,

за създаване на свой път към демокрацията и либерализма,

create its own way to freedom.

да създаде свой път към свободата.

They just should be allowed to work for that.

Просто трябва да им се позволи да работят върху това.

Благодаря ви много.

Thanks so much.

(Applause)

(Аплодисменти)