Why the universe seems so strange | Richard Dawkins

Translator: Alexander Paunov Reviewer: Anton Hikov

My title: "Queerer than we can suppose: the strangeness of science."

Заглавието на моята презентация: "По-странна отколкото можем да предположим: странността на науката"

"Queerer than we can suppose" comes from J.B.S. Haldane, the famous biologist,

"По-странна отколкото можем да предположим" е фраза на Дж.Б.С.Халдан

известния биолог, който казва, "Аз подозирам, че

who said, "Now, my own suspicion is that the universe is not only queerer

Вселената е не само по-странна отколкото предполагаме,

than we suppose, but queerer than we can suppose.

а по-странна отколкото можем да предположим.

I suspect that there are more things in heaven and earth

Подозирам, че има повече неща на небето и земята, отколкото

than are dreamed of, or can be dreamed of, in any philosophy."

която и да е философия си представя или може да си представи."

Ричард Файнман сравнява точността на квантовите теории,

Richard Feynman compared the accuracy of quantum theories --

техните експериментални хипотези -- с уточняването на ширината на Северна Америка

experimental predictions --

to specifying the width of North America to within one hair's breadth of accuracy.

с точност до ширината на един косъм.

This means that quantum theory has got to be, in some sense, true.

Това означава, че квантовата теория трябва да е вярна, в някакъв смисъл.

Yet the assumptions that quantum theory needs to make

Въпреки това, допусканията, които квантовата теория трябва да направи,

in order to deliver those predictions are so mysterious

за да произведе тези хипотези са толкова мистериозни,

that even Feynman himself was moved to remark,

че дори самият Файнман отбелязва,

"If you think you understand quantum theory,

"Ако мислиш, че разбираш квантовата теория,

you don't understand quantum theory."

не разбираш квантовата теория".

Толкова е странна, че физиците прибягват до една или друга

It's so queer that physicists resort to one or another

paradoxical interpretation of it.

парадоксална интерпретация.

Дейвид Дойч, който ще говори тук, в "Материята на реалността,"

David Deutsch, who's talking here, in "The Fabric of Reality,"

embraces the many-worlds interpretation of quantum theory,

приема интерпретацията на "многото светове" на квантовата теория,

because the worst that you can say about it

защото най-лошото, което може да се каже за нея е,

is that it's preposterously wasteful.

че е ужасно разточителна.

It postulates a vast and rapidly growing number of universes existing in parallel,

Тя предполага съществуването на огромен и бързо растящ брой вселени,

които съществуват паралелно една на друга и са взаимно неосезаеми, освен през

mutually undetectable,

except through the narrow porthole of quantum mechanical experiments.

тясната пролука на експериментите в квантовата механика.

Това е Ричард Файнман.

And that's Richard Feynman.

Биологът Луис Уолпърт

The biologist Lewis Wolpert believes

that the queerness of modern physics

вярва, че странността на модерната физика

is just an extreme example.

е само краен пример. Науката, за разлика от технологията,

Science, as opposed to technology,

does violence to common sense.

често е в сблъсък с интуицията.

Every time you drink a glass of water, he points out,

Той отбелязва, че всеки път, когато пиеш чаша вода,

the odds are that you will imbibe at least one molecule

шансовете са, че поглъщаш поне една молекула

that passed through the bladder of Oliver Cromwell.

минала през пикочния мехур на Оливър Кромуел. (Смях)

(Laughter)

It's just elementary probability theory.

Това е елементарно следствие на теорията на вероятностите.

(Laughter)

The number of molecules per glassful is hugely greater

Броят на молекулите в пълна чаша многократно надвишава

than the number of glassfuls, or bladdersful, in the world.

броя на възможните пълни чаши или пълни мехури в света

And of course, there's nothing special about Cromwell or bladders --

и разбира се Кромуел и пикочните мехури не са по никакъв начин

you have just breathed in a nitrogen atom

специални. Току що вдишахте атом азот, който

that passed through the right lung of the third iguanodon

е преминал през десния дроб на третия игуанодонт

to the left of the tall cycad tree.

от ляво на високата сагова палма.

"Queerer than we can suppose."

"По-странна отколкото можем да предположим."

What is it that makes us capable of supposing anything,

Какво ни позволява да предполагаме каквото и да било?

and does this tell us anything about what we can suppose?

и това дава ли ни информация за това какво сме способни да предположим?

Are there things about the universe that will be forever beyond our grasp,

Има ли неща във Вселената, които ще останат

завинаги отвъд възможностите на нашето разбиране, но не и отвъд възможностите на

but not beyond the grasp of some superior intelligence?

по-висш интелект? Има ли неща за Вселената,

Are there things about the universe

that are, in principle, ungraspable by any mind,

които са принципно неразбираеми за което и да е съзнание,

however superior?

независимо колко висше?

The history of science has been one long series of violent brainstorms,

Историята на науката е дълга поредица от

бури от идеи, в които последователни поколения

as successive generations have come to terms with

са се опитвали да приемат растящите нива на странност

increasing levels of queerness in the universe.

във Вселената.

We're now so used to the idea that the Earth spins,

Вече дотолкова сме свикнали с идеята, че Земята се върти,

rather than the Sun moves across the sky,

а не че Слънцето се движи през небето, че ни е трудно да осъзнаем

it's hard for us to realize

what a shattering mental revolution that must have been.

каква разбиваща революция в мисленето трябва да е била.

After all, it seems obvious that the Earth is large and motionless,

В края на краищата изглежда очевидно, че Земята е голяма и неподвижна,

the Sun, small and mobile.

а Слънцето малко и подвижно. Но си заслужава да си припомним

But it's worth recalling Wittgenstein's remark on the subject:

забележката на Витгенщайн по темата.

"Tell me," he asked a friend, "why do people always say

"Кажи ми," попитал той свой приятел, "защо хората винаги казват, че е нормално

it was natural for man to assume that the Sun went 'round the Earth,

човек да предполага, че Слънцето се върти около Земята

rather than that the Earth was rotating?"

отколкото, че Земята се върти?"

And his friend replied, "Well, obviously,

Приятелят му отговорил "Ами, очевидно защото просто изглежда все едно

because it just looks as though the Sun is going round the Earth."

Слънцето се върти около Земята."

Wittgenstein replied, "Well, what would it have looked like

Витгенщайн отговорил "Ами, как щеше да изглежда,

if it had looked as though the Earth was rotating?"

ако изглеждаше все едно Земята се върти?" (Смях)

(Laughter)

Science has taught us, against all intuition,

Науката ни е научила, противно на всякаква интуиция,

that apparently solid things, like crystals and rocks,

че привидно твърди неща като кристали и скали,

are really almost entirely composed of empty space.

в действителност се състоят почти изцяло от празно пространство.

And the familiar illustration is the nucleus of an atom

И познатата илюстрация е, че ядрото на атом е като муха

is a fly in the middle of a sports stadium,

в средата на стадион и следващият атом

and the next atom is in the next sports stadium.

е в следващия стадион.

So it would seem the hardest, solidest, densest rock

Така че изглежда, че най-твърдата, най-солидна скала

is really almost entirely empty space,

всъщност се състои почти изцяло от празно пространство, нарушено единствено от миниатюрни частици

broken only by tiny particles so widely spaced they shouldn't count.

толкова раздалечени една от друга, че изобщо не би трябвало да се броят.

Why, then, do rocks look and feel solid and hard and impenetrable?

Защо тогава скалите са твърди и непроницаеми на външен вид и на допир?

As an evolutionary biologist, I'd say this: our brains have evolved

Като еволюционен биолог бих казал това: нашите мозъци са еволюирали

to help us survive within the orders of magnitude, of size and speed

да ни помогнат да оцелеем в измеренията на размер и бързина,

which our bodies operate at.

в които телата ни оперират. Ние не сме еволюирали да навигираме

We never evolved to navigate in the world of atoms.

в света на атомите.

If we had, our brains probably would perceive rocks

Ако бяхме, то мозъците ни вероятно щяха да възприемат скалите

as full of empty space.

като пълни с празно пространство. Скалите изглеждат твърди и непроницаеми

Rocks feel hard and impenetrable

to our hands, precisely because objects like rocks and hands

при допир с ръка, точно защото предмети като скали и ръце

cannot penetrate each other.

не могат да минат един през друг. За това е полезно

It's therefore useful

for our brains to construct notions like "solidity" and "impenetrability,"

за нашите мозъци да създадат понятия като "твърдост" и "непроницаемост",

because such notions help us to navigate our bodies

защото такива понятия ни помагат да навигираме телата си през

through the middle-sized world in which we have to navigate.

средно-големия свят, в който трябва да навигираме.

Moving to the other end of the scale,

Преминавайки към другия край на спектъра, на прадедите ни никога не им се е налагало

our ancestors never had to navigate through the cosmos

да навигират през космоса със скорости близки до

at speeds close to the speed of light.

скоростта на светлината. Ако бяха навигирали, мозъците ни щяха много по-добре да

If they had, our brains would be much better at understanding Einstein.

разбират Айнщайн. Искам да дам името "Среден свят"

I want to give the name "Middle World" to the medium-scaled environment

на средата с междинен размер, в която сме развили

in which we've evolved the ability to take act --

способността да действаме -- това няма нищо общо със "Средната земя".

nothing to do with "Middle Earth" --

Средният свят. (Смях)

Middle World.

(Laughter)

We are evolved denizens of Middle World,

Всички ние сме еволюирали жители на Средния свят и това ограничава

and that limits what we are capable of imagining.

гранците на въображението ни. Ние намираме за лесно интуитивно

We find it intuitively easy to grasp ideas like,

да разбираме идеи като, когато заек се движи със

when a rabbit moves at the sort of medium velocity

средната скорост, с която зайците и други обекти в Средния свят се движат

at which rabbits and other Middle World objects move,

and hits another Middle World object like a rock, it knocks itself out.

и се сблъска с друг обект в Средния свят, като скала, той се нокаутира.

May I introduce Major General Albert Stubblebine III,

Позволете ми да ви представя генерал-майор Алберт Стъбълбайн III,

commander of military intelligence in 1983.

командир на военно-разузнавателните сили през 1983 г.

"...[He] stared at his wall in Arlington, Virginia, and decided to do it.

Той се взираше в стената в Арлингтън, Вирджиния и реши да го направи.

As frightening as the prospect was, he was going into the next office.

Колкото и плашеща да беше възможността, че той щеше да влезе в съседния офис.

He stood up and moved out from behind his desk.

Той се изправи и се премести встрани от бюрото си.

'What is the atom mostly made of?' he thought, 'Space.'

'Предимно от какво е направен атомът?' помисли си той. Празно пространство.

He started walking. 'What am I mostly made of? Atoms.'

Той започна да върви. 'А аз предимно от какво съм направен? Атоми.'

He quickened his pace, almost to a jog now.

Той забърза крачка, вече почти тичайки.

'What is the wall mostly made of?'

'Предимно от какво е направена стената? Атоми.

(Laughter)

'Atoms!'

All I have to do is merge the spaces.

Аз трябва само да наместя празните пространства.'

Тогава генерал Стъбълбайн удари носа си в стената

Then, General Stubblebine banged his nose hard on the wall of his office.

на офиса. Стъбълбайн, който командваше 16 000 войника,

Stubblebine, who commanded 16,000 soldiers,

was confounded by his continual failure to walk through the wall.

бе объркан от постоянния си провал да мине през стената.

He has no doubt that this ability will one day be a common tool

Той не се съмнява, че тази способност някой ден ще бъде типичен инструмент

in the military arsenal.

във военния арсенал. Кой би се бъзикал с армия,

Who would screw around with an army that could do that?"

която може да прави това?" Това е от статия в Плейбой,

That's from an article in Playboy,

which I was reading the other day.

която четох онзи ден. (Смях)

(Laughter)

I have every reason to think it's true;

Имам пълно основание да мисля, че е вярна; четях Плейбой,

I was reading Playboy because I, myself, had an article in it.

защото аз самият имах статия в него. (Смях)

(Laughter)

Unaided human intuition, schooled in Middle World,

Сама по себе си, човешката интуиция, образована в Средния свят

finds it hard to believe Galileo when he tells us

намира за трудно да повярва на Галилео, когато той ни казва, че

a heavy object and a light object, air friction aside,

ако изключим триенето на въздуха, тежък и лек предмет

would hit the ground at the same instant.

биха се ударили в земята едновременно.

And that's because in Middle World, air friction is always there.

А това е, защото в Средния свят, триенето на въздуха винаги е фактор.

If we'd evolved in a vacuum,

Ако бяхме еволюирали във вакуум щяхме да очакваме, че

we would expect them to hit the ground simultaneously.

ще ударят земята едновременно. Ако бяхме бактерии,

If we were bacteria,

constantly buffeted by thermal movements of molecules,

непрекъснато блъскани от термалните движения на молекулите,

it would be different.

щеше да бъде различно,

But we Middle-Worlders are too big to notice Brownian motion.

но ние в Средния свят сме твърде големи, за да забележим брауново движение.

In the same way, our lives are dominated by gravity,

По същия начин, животите ни са доминирани от гравитацията,

but are almost oblivious to the force of surface tension.

но са почти незапознати със силата на повърхностното напрежение.

A small insect would reverse these priorities.

Малко насекомо би разменило тези приоритети.

Steve Grand -- he's the one on the left,

Стив Гранд - той е човека от ляво,

Douglas Adams is on the right.

Дъглас Адамс е от дясно - Стив Гранд, в книгата си

Steve Grand, in his book, "Creation: Life and How to Make It,"

"Сътворението: Животът и как да го направим" определено е нападателен

is positively scathing about our preoccupation with matter itself.

към прекаленото внимание, което обръщаме на самата материя.

We have this tendency to think that only solid, material things

Имаме тенденцията да мислим, че само твърди, материални неща

are really things at all.

изобщо са истински неща. Вълните на електромагнитна вариация

Waves of electromagnetic fluctuation in a vacuum seem unreal.

във вакуум изглеждат нереални.

Victorians thought the waves had to be waves in some material medium:

Викторианците са мислели, че вълните трябва да бъдат вълни в някаква материална среда -

the ether.

етъра. Но ние намираме истинската материя успокояваща само защото

But we find real matter comforting

only because we've evolved to survive in Middle World,

сме еволюирали да оцеляваме в Средния свят,

where matter is a useful fiction.

където материята е полезна измислица.

A whirlpool, for Steve Grand, is a thing with just as much reality

Един водовъртеж, за Стив Гранд, е точно толкова обект и точно толкова реален,

as a rock.

колкото и скала.

In a desert plain in Tanzania,

В пустинна равнина в Танзания, в сенките на вулкана

in the shadow of the volcano Ol Doinyo Lengai,

Ол Доньо Ленгай, има дюна направена от вулканична пепел.

there's a dune made of volcanic ash.

The beautiful thing is that it moves bodily.

Красивото е, че тя се движи като тяло.

It's what's technically known as a "barchan,"

Технически е известна като бархан и цялата дюна

and the entire dune walks across the desert in a westerly direction

ходи през пустинята в западна посока

at a speed of about 17 meters per year.

със скорост около 17 метра на година.

It retains its crescent shape and moves in the direction of the horns.

Тя запазва формата си на полумесец и се движи в посоката на роговете.

What happens is that the wind blows the sand up the shallow slope

Това, което се случва е, че вятърът духа пясъка

нагоре по полегатия склон от другата страна

on the other side,

and then, as each sand grain hits the top of the ridge, it cascades down

и когато всяко зрънце стигне върха на ръба,

се свлича надолу по вътрешността на полумесеца,

on the inside of the crescent,

and so the whole horn-shaped dune moves.

и така, цялата дюна с рогова форма се движи.

Steve Grand points out that you and I are, ourselves,

Стив Гранд отбелязва, че вие и аз сме по-скоро

more like a wave than a permanent thing.

като вълна, отколкото като нещо постоянно.

He invites us, the reader,

Той ни подканва, подканва читателя, да "помисли за преживяване,

to think of an experience from your childhood,

от детските си години - нещо, което си спомняш ясно,

something you remember clearly,

something you can see, feel, maybe even smell,

нещо, което можеш да видиш, да почувстваш, може би дори да помиришеш

as if you were really there.

все едно наистина си там.

After all, you really were there at the time, weren't you?

В края на краищата, ти наистина си бил там тогава, нали така?

How else would you remember it?

Как иначе би си го спомнял?

But here is the bombshell: You weren't there.

Но ето каква е изненадата: Ти не си бил там.

Not a single atom that is in your body today

Нито един атом, който имаш в тялото си днес не е бил там

was there when that event took place.

когато се е случило това събитие. Материята плава от място на място

Matter flows from place to place

and momentarily comes together to be you.

и за миг се събира на едно място, за да бъде теб.

Whatever you are, therefore,

Така че каквото и да си, ти не си материята,

you are not the stuff of which you are made.

от която си направен.

If that doesn't make the hair stand up on the back of your neck,

Ако това не кара косата на врата ти да настръхне

read it again until it does, because it is important.

прочети го отново докато я накара, защото е важно."

So "really" isn't a word that we should use with simple confidence.

Така че, "наистина" не е дума, която трябва да използваме с лека увереност.

If a neutrino had a brain,

Ако неутриното имаше мозък,

which it evolved in neutrino-sized ancestors,

еволюирал в прадеди с размера на неутрино,

it would say that rocks really do consist of empty space.

то би казало, че скалите наистина се състоят от празно пространство.

We have brains that evolved in medium-sized ancestors

Ние имаме мозъци, които са еволюирали в средни по размер прадеди

which couldn't walk through rocks.

които не са могли да минават през скали.

"Really," for an animal, is whatever its brain needs it to be

"Наистина," за едно животно, е само това, което мозъкът му има нужда то да бъде,

in order to assist its survival.

за да спомогне оцеляването му

And because different species live in different worlds,

и защото различните видове живеят в различни светове,

there will be a discomforting variety of "reallys."

ще има притеснително разнообразие от "наистина".

What we see of the real world is not the unvarnished world,

Това, което виждаме от истинския свят не е неполирания свят,

but a model of the world, regulated and adjusted by sense data,

а модел на света регулиран и променян от данните идващи чрез сетивата.

but constructed so it's useful for dealing with the real world.

но е изграден така, че да е полезен за справяне с истинския свят.

The nature of the model depends on the kind of animal we are.

Същността на модела зависи от вида животно, което сме ние.

A flying animal needs a different kind of model

Летящо животно се нуждае от различен вид модел

from a walking, climbing or swimming animal.

от ходещо, катерещо се или плуващо животно.

A monkey's brain must have software capable of simulating

Мозъкът на маймуната трябва да има софтуер способен да симулира

a three-dimensional world of branches and trunks.

триизмерен свят на клони и стволове.

A mole's software for constructing models of its world will be customized

Софтуерът на къртица за изграждане на модели на къртичия свят

ще бъде пригоден за подземно ползване.

for underground use.

A water strider's brain doesn't need 3D software at all,

Мозъкът на водомерка изобщо няма нужда от софтуер за три измерения

since it lives on the surface of the pond,

тъй като живее на водната повърхност

in an Edwin Abbott flatland.

в двуизмерна земя като тази на Едуин Абът.

I've speculated that bats may see color with their ears.

Аз съм спекулирал, че прилепите може да виждат цвят с ушите си.

The world model that a bat needs in order to navigate

Моделът на света необходим на прилеп за навигация

through three dimensions catching insects

през три измерения и ловене на насекоми

must be pretty similar to the world model that any flying bird --

трябва да е доста подобен на модела, който е нужен на всяка летяща птица,

a day-flying bird like a swallow -- needs to perform the same kind of tasks.

летяща през деня като лястовичка, за да изпълнява

същия тип задачи.

The fact that the bat uses echoes in pitch darkness

Фактът, че прилепът използва ехо в пълен мрак,

to input the current variables to its model,

за да внесе текущите данни в модела си,

while the swallow uses light, is incidental.

докато лястовичката използва светлина, е несъществен.

Bats, I've even suggested, use perceived hues, such as red and blue,

Дори предложих, че прилепите използват възприятия за цветове като червено и синьо

as labels, internal labels, for some useful aspect of echoes --

като етикети, вътрешни етикети за някой полезен аспект на ехотата --

perhaps the acoustic texture of surfaces, furry or smooth and so on --

може би акустичната материя на повърхностите, космати или гладки и т.н.

in the same way as swallows or indeed, we, use those perceived hues --

по същия начин, по който лястовичките или ние използваме

тези възприети цветове, червено и синьо и т.н..

redness and blueness, etc. --

to label long and short wavelengths of light.

за да отбележим и разграничим дълги и къси дължини на вълните на светлината.

There's nothing inherent about red that makes it long wavelength.

В червения цвят няма нищо, което да изисква той да представлява дълга вълна.

The point is that the nature of the model is governed by how it is to be used,

И същността е, че природата на модела се управлява от

това как той ще бъде използван, а не от вида сетиво, което се използва.

rather than by the sensory modality involved.

J.B.S. Haldane himself had something to say about animals

Самият Дж. Б. С. Халдън е казал нещо за животните,

whose world is dominated by smell.

чиито свят е доминиран от миризми.

Dogs can distinguish two very similar fatty acids, extremely diluted:

Кучетата могат да различават две много подобни масни киселини, изключително разредени:

caprylic acid and caproic acid.

каприлова киселина и капронова киселина.

The only difference, you see,

Единствената разлика е, че едната има допълнителна двойка

is that one has an extra pair of carbon atoms in the chain.

въглеродни атоми във веригата.

Haldane guesses that a dog would probably be able to place the acids

Халдън предполага, че кучето вероятно би могло да подреди киселините

in the order of their molecular weights by their smells,

в реда на техните молекулярни маси по техните миризми,

just as a man could place a number of piano wires

точно така както човек би могъл да подреди серия струни на пиано

in the order of their lengths by means of their notes.

по ред на техните дължини чрез техните ноти.

Now, there's another fatty acid, capric acid,

Има и друга масна киселина, капринова киселина,

which is just like the other two,

която е точно като първите две,

except that it has two more carbon atoms.

с изключение на това, че има още два въглеродни атома.

A dog that had never met capric acid would, perhaps,

Куче, което никога не е срещало капринова киселина вероятно

have no more trouble imagining its smell

не би се затруднило да си представи миризмата повече, отколкото ние бихме се затруднили

than we would have trouble imagining a trumpet, say,

да си представим тромпет, който свири една нота по-високо,

playing one note higher than we've heard a trumpet play before.

отколкото сме чували изсвирена от тромпет преди.

Perhaps dogs and rhinos and other smell-oriented animals smell in color.

Може би кучетата и носорозите и други ориентирани към миризмата животни

миришат в цветове. И аргументът би бил

And the argument would be exactly the same as for the bats.

точно същия като за прилепите.

Middle World -- the range of sizes and speeds

Средният свят, обхвата от размери и скорости,

which we have evolved to feel intuitively comfortable with --

с които ние сме еволюирали да се чувстваме комфортно на интуитивно ниво

is a bit like the narrow range of the electromagnetic spectrum

е един вид като тeсния диапазон от електромагнитния спектър,

that we see as light of various colors.

който ние виждаме като светлина с различни цветове.

We're blind to all frequencies outside that,

Ние сме слепи за всички честоти извън тези,

unless we use instruments to help us.

освен ако не използваме инструменти за помощ.

Middle World is the narrow range of reality

Средният свят е тесния диапазон от релността,

which we judge to be normal, as opposed to the queerness

който ние определяме като нормален за разлика от странността

of the very small, the very large and the very fast.

на много малкото, на много голямото и на много бързото.

We could make a similar scale of improbabilities;

Бихме могли да направим подобна скала от невероятности;

nothing is totally impossible.

нищо не е напълно невъзможно.

Miracles are just events that are extremely improbable.

Чудесата са само събития, които са изключително невероятни.

A marble statue could wave its hand at us;

Мраморна статуя би могла да ни помаха с ръка; атомите съставящи

the atoms that make up its crystalline structure

кристалната и структура въбрират напред-назад така или иначе.

are all vibrating back and forth anyway.

Because there are so many of them,

Защото са толкова много,

and because there's no agreement among them

и защото няма съгласие между тях

in their preferred direction of movement,

за предпочитаната посока на движение, мраморът,

the marble, as we see it in Middle World, stays rock steady.

така както го виждаме в Средния свят остава неподвижен като скала.

But the atoms in the hand could all just happen to move

Но би могло да се случи така, че атомите в ръката да се помръднат

the same way at the same time, and again and again.

по един и същ начин, по едно и също време, отново и отново.

In this case, the hand would move,

В този случай ръката би се помръднала и ние бихме я видяли да ни маха

and we'd see it waving at us in Middle World.

в Средния свят. Но, разбира се, шансът това да се случи е толкова малък,

The odds against it, of course, are so great

that if you set out writing zeros at the time of the origin of the universe,

че ако някой беше започнал да пише нули

в началото на Вселената, още нямаше да е написал

you still would not have written enough zeros to this day.

достатъчно нули до днес.

Evolution in Middle World has not equipped us

to handle very improbable events; we don't live long enough.

Еволюцията в Средния свят не ни е оборудвала с възможността да се справяме

с много невероятни събития; не живеем достатъчно дълго.

In the vastness of astronomical space and geological time,

В огромните размери на астрономическото пространство и геологичното време

that which seems impossible in Middle World

това което изглежда невъзможно в Средния свят

might turn out to be inevitable.

може да се окаже неизбежно.

One way to think about that is by counting planets.

Един начин да се мисли за това е чрез броенето на планети.

We don't know how many planets there are in the universe,

Не знаем колко планети има във Вселената,

but a good estimate is about 10 to the 20, or 100 billion billion.

но добро предположение би било десет на 20-та степен или 100 милиарда милиарда.

And that gives us a nice way to express our estimate of life's improbability.

И това ни дава добър начин да изразим нашето предположение

за невероятността на живота.

We could make some sort of landmark points along a spectrum of improbability,

Бихме могли да отбележим определени точки като ориентири

по спектъра на невероятността, който може да изглежда като

which might look like the electromagnetic spectrum we just looked at.

електромагнитния спектър, който току що видяхме.

If life has arisen only once on any --

Ако животът е възникнал само веднъж на която и да е --

life could originate once per planet, could be extremely common

ако животът можеше -- имам предвид, живот може би възниква по веднъж на планета,

би могъл да е изключително разпространен, или би могъл да възниква по веднъж на звезда,

or it could originate once per star

or once per galaxy or maybe only once in the entire universe,

или по веднъж на галактика, или може би само веднъж в цялата Вселена,

in which case it would have to be here.

в който случай това ще трябва да бъде тук. И някъде в този край на спектъра

And somewhere up there would be the chance

that a frog would turn into a prince,

би била вероятността, че жаба ще се превърне в принц

and similar magical things like that.

и подобни магични неща.

If life has arisen on only one planet in the entire universe,

Ако животът е възникнал само на една планета в цялата Вселена,

that planet has to be our planet, because here we are talking about it.

то тази планета трябва да е нашата планета, защото ние сме тук и говорим за нея.

And that means that if we want to avail ourselves of it,

И това означава, че ако искаме да извлечем полза от такова предположение,

we're allowed to postulate chemical events in the origin of life

ни е позволено да предположим химични събития в произхода на живота,

which have a probability as low as one in 100 billion billion.

които да имат вероятност от едно към сто милиарда милиарда.

I don't think we shall have to avail ourselves of that,

Аз не мисля, че можем да извлечем полза от това,

because I suspect that life is quite common in the universe.

защото подозирам, че животът е доста често срещан във Вселената.

And when I say quite common, it could still be so rare

И когато казвам, че е често срещан, той все пак би могъл да е толкова рядко срещан,

that no one island of life ever encounters another,

че нито един остров живот да не се натъкне на друг,

which is a sad thought.

което е тъжна мисъл.

How shall we interpret "queerer than we can suppose?"

Как ще интерпретираме "по-странна отколкото можем да предположим?"

Queerer than can in principle be supposed,

По-странна отколкото би могло да бъде предположено по принцип,

or just queerer than we can suppose, given the limitations

или по странна отколкото ние можем да предположим, имайки предвид ограниченията

of our brain's evolutionary apprenticeship in Middle World?

на еволюционния опит на нашите мозъци в Средния свят?

Could we, by training and practice,

Бихме ли могли чрез обучение и упражнение да се освободим

emancipate ourselves from Middle World

от Средния свят и да постигнем интуитивно

and achieve some sort of intuitive as well as mathematical understanding

в допълнение към математическото, разбиране на много малкото

of the very small and the very large?

и много голямото? Аз наистина не знам отговора.

I genuinely don't know the answer.

I wonder whether we might help ourselves to understand, say, quantum theory,

Чудя се дали бихме могли да си помогнем в разбирането на

if we brought up children to play computer games

квантовата теория, например, ако отглеждахме деца, които да играят на компютърни игри

beginning in early childhood,

от много ранно детство, които да имат един вид

which had a make-believe world of balls going through two slits on a screen,

въображаем свят, в който топка минава едновременно през две дупки на екран,

a world in which the strange goings-on of quantum mechanics were enlarged

един свят, в който странните събития на квантовата механика

са увеличени в компютърния въображаем свят,

by the computer's make-believe,

so that they became familiar on the Middle-World scale of the stream.

така че да станат познати в мащаба на Средната земя.

And similarly, a relativistic computer game,

И подобна релативистична компютърна игра, в която

in which objects on the screen manifest the Lorentz contraction, and so on,

обектите на екрана да изобразяват Лоренцово съкращение и т.н.,

to try to get ourselves -- to get children into the way of thinking about it.

за да се опитаме да се въведем в този начин на мислене --

да въведем децата в този начин на мислене.

I want to end by applying the idea of Middle World

Искам да завърша с приложение на идеята за Средния свят

to our perceptions of each other.

към начина, по който се възприемаме взаимно.

Most scientists today subscribe to a mechanistic view of the mind:

Повечето учени в днешно време възприемат механистично разбиране на съзнанието:

we're the way we are because our brains are wired up as they are,

ние сме такива каквито сме, защото мозъците ни са изградени по начина, по който са изградени;

our hormones are the way they are.

и нашите хормони са такива каквито са.

We'd be different, our characters would be different,

Ние бихме били различни, характерите ни биха били различни,

if our neuro-anatomy and our physiological chemistry were different.

ако нашата невро-анатомия и нашата физиологична химия бяха различни.

But we scientists are inconsistent.

Но ние учените сме непостоянни. Ако проявявахме постоянство,

If we were consistent,

our response to a misbehaving person, like a child-murderer,

нашата реакция към непорядъчния човек, като към убиец на деца, например,

should be something like:

би трябвало да е нещо от типа на "тази единица има дефектен компонент;

this unit has a faulty component; it needs repairing.

трябва да бъде поправена". Но не това казваме.

That's not what we say.

What we say -- and I include the most austerely mechanistic among us,

Това което казваме -- и включвам дори и най-непреклонно механистичните сред нас,

which is probably me --

което вероятно съм аз --

what we say is, "Vile monster, prison is too good for you."

това което казваме е "Зло чудовище, затворът е прекалено добро място за теб."

Or worse, we seek revenge, in all probability thereby triggering

Или по-зле, ние търсим отмъщение, по всяка вероятност, започвайки

the next phase in an escalating cycle of counter-revenge,

следващата фаза в ескалиращ цикъл на контра-отмъщение,

which we see, of course, all over the world today.

което виждаме, разбира се, по целия свят в днешно време.

In short, when we're thinking like academics,

Накратко, когато мислим академично,

we regard people as elaborate and complicated machines,

ние считаме хората за сложни машини

like computers or cars.

като компютри или коли, но когато започнем да мислим като хора,

But when we revert to being human,

we behave more like Basil Fawlty, who, we remember,

се държим по-скоро като Базил Фолти, който, както помним

thrashed his car to teach it a lesson,

си разби колата, за да и даде урок, когато не искаше да стартира

when it wouldn't start on "Gourmet Night."

през кулинарната вечер. (Смях)

(Laughter)

The reason we personify things like cars and computers

Причината да олицетворяваме неща като коли и компютри

is that just as monkeys live in an arboreal world

е, че точно както маймуните живеят в горски свят

and moles live in an underground world

и къртиците живеят в подземен свят

and water striders live in a surface tension-dominated flatland,

и водомерката живее в двуизмерен свят доминиран от повърхностно напрежение,

we live in a social world.

ние живеем в социален свят. Плуваме сред море от хора --

We swim through a sea of people --

a social version of Middle World.

в социална версия на Средния свят.

We are evolved to second-guess the behavior of others

Ние сме еволюирали да предвиждаме поведението на други

by becoming brilliant, intuitive psychologists.

като сме се превърнали в брилянтни, интуитивни психолози.

Treating people as machines

Третирането на хората като машини

may be scientifically and philosophically accurate,

може да е научно и философски правилно,

but it's a cumbersome waste of time

но е тромава загуба на време,

if you want to guess what this person is going to do next.

ако искаш да познаеш какво ще е следващото действие на този човек.

The economically useful way to model a person

Икономически полезният начин да моделираме човек

is to treat him as a purposeful, goal-seeking agent

е да го третираме като целенасочен агент

with pleasures and pains, desires and intentions,

с удоволствия и болежки, желания и намерения

guilt, blame-worthiness.

гузност, вина.

Personification and the imputing of intentional purpose

Персонификацията и отдаването на преднамерени цели

is such a brilliantly successful way to model humans,

е толкова брилянтно успешен начин да моделираме хората,

it's hardly surprising the same modeling software

че не е учудващо, че същият моделиращ софтуер

often seizes control when we're trying to think about entities

често взема контрол, когато се опитваме да мислим за обекти,

for which it's not appropriate, like Basil Fawlty with his car

за които не е подходящ, както Базил Фолти и неговата кола

or like millions of deluded people, with the universe as a whole.

или като милионите заблудени хора по отношение на Вселената като цяло. (Смях)

(Laughter)

If the universe is queerer than we can suppose,

Ако Вселената е по-странна отколкото можем да предположим,

is it just because we've been naturally selected

това дали е защото сме били еволюционно селектирани да предполагаме

to suppose only what we needed to suppose

само това, което ни е било необходимо да предполагаме, за да оцелеем

in order to survive in the Pleistocene of Africa?

в плейстоцена в Африка?

Or are our brains so versatile and expandable that we can train ourselves

Или нашите мозъци са толкова гъвкави и вместими, че ние можем да

обучим себе си да избягаме от кутията на нашата еволюция?

to break out of the box of our evolution?

Or finally, are there some things in the universe so queer

Или в края на краищата има някои неща във Вселената толкова странни,

that no philosophy of beings, however godlike, could dream them?

че никоя философия изповядвана от същества, колкото и богоподобни, биха могли да си представят?

Thank you very much.

(Applause)

Благодаря ви много.