Use art to turn the world inside out | JR

Translator: Vladimir Kostadinov Reviewer: Anton Hikov

Two weeks ago I was in my studio in Paris,

Преди две седмици бях в моето студио в Париж,

and the phone rang and I heard,

когато телефона звънна и чух:

"Hey, JR,

"Здравей Джей Ар,

you won the TED Prize 2011.

ти спечели наградата TED Prize 2011.

You have to make a wish to save the world."

Трябва да си пожелаеш да спасиш света."

I was lost.

Бях объркан.

I mean, I can't save the world. Nobody can.

Не можех да спася света -- никой не може.

The world is fucked up.

Светът е прецакан.

Come on, you have dictators ruling the world,

Стига де, диктатори управляват света,

population is growing by millions,

населението расте с милиони,

there's no more fish in the sea,

вече няма риба в морето,

the North Pole is melting

северният полюс се топи,

and as the last TED Prize winner said,

и както последния спечелил тази награда каза:

we're all becoming fat.

"Ние всички ставаме дебели."

(Laughter)

(Смях)

Except maybe French people.

Освен може би французите.

Whatever.

Както и да е.

So I called back

Така че се обадих

and I told her,

и й казах:

"Look, Amy,

"Виж Ейми,

tell the TED guys I just won't show up.

кажи на хората от TED, че няма да дойда.

I can't do anything to save the world."

Не мога да направя нищо за да спася света."

She said, "Hey, JR,

Тя отвърна:

your wish is not to save the world, but to change the world."

"Джей Ар, твоето желание е не да спасиш света, а да го промениш."

"Oh, all right."

"А, добре."

(Laughter)

(Смях)

"That's cool."

"Това е готино."

I mean, technology, politics, business

Имам предвид технолгиите, политиката, бизнеса

do change the world --

променят света --

not always in a good way, but they do.

не винаги в добра насока, но все пак го променят.

What about art?

Ами изкуството?

Could art change the world?

Би ли могло изкуството да промени света?

I started when I was 15 years old.

Започнах когато бях 15-годишен.

And at that time, I was not thinking about changing the world.

И по това време не мислех да променям света

I was doing graffiti --

Правих графити --

writing my name everywhere,

пишех името си навсякъде,

using the city as a canvas.

използвайки града като платно.

I was going in the tunnels of Paris,

Обикалях из тунелите на Париж,

on the rooftops with my friends.

по покривите с приятелите ми.

Each trip was an excursion,

Всяка обиколка беше екскурзия,

was an adventure.

беше приключение.

It was like leaving our mark on society,

Беше като да оставим отпечатък върху обществото,

to say, "I was here," on the top of a building.

да кажем: "Аз бях тук" на покрива на сграда.

So when I found a cheap camera on the subway,

Така че, когато намерих евтин фотоапарат в метрото,

I started documenting those adventures with my friends

започнах да документирам тези приключения с приятелите си

and gave them back as photocopies --

и им раздавах фотокопия --

really small photos just that size.

просто малки снимки.

That's how, at 17 years old,

И така 17-годишен,

I started pasting them.

започнах да ги залепвам.

And I did my first "expo de rue,"

И направих моето първо "expo de rue",

which means sidewalk gallery.

което означава галерия на тротоара.

And I framed it with color

И им поставих цветни рамки,

so you would not confuse it with advertising.

така че да не изглеждат като реклама.

I mean, the city's the best gallery I could imagine.

Все пак града е най-добрата галерия, която мога да си представя.

I would never have to make a book and then present it to a gallery

Не ми се налагаше да правя каталог, който да представя в галерията

and let them decide

и след това да ги чакам да решат

if my work was nice enough to show it to people.

дали моята работа е достатъчно добра за да се показва на хората.

I would control it directly with the public

Показвах ги директно на публиката

in the streets.

по улиците.

So that's Paris.

Това е Париж.

I would change --

В зависимост

depending on the places I would go --

от местата, на които бях, сменях

the title of the exhibition.

заглавието на изложбата.

That's on the Champs-Elysees.

Това е на Шанз-Елизе.

I was quite proud of that one.

Бях доста горд от това изложение.

Because I was just 18

Защото бях само на 18

and I was just up there on the top of the Champs-Elysees.

и бях там -- на самата Шанз-Елизе.

Then when the photo left,

А когато махнаха снимките,

the frame was still there.

рамката остана.

(Laughter)

(Смях)

November 2005:

Ноември 2005:

the streets are burning.

улиците горят.

A large wave of riots

Големи протестни вълни

had broken into the first projects of Paris.

започнаха в предградията на Париж.

Everyone was glued to the TV,

Всеки се беше втренчил в телевизора,

watching disturbing, frightening images

гледайки смущаващи, плашещи картини

taken from the edge of the neighborhood.

от края на неговия квартал.

I mean, these kids, without control,

Представете си деца без контрол,

throwing Molotov cocktails,

хвърлящи коктейли Молотов,

attacking the cops and the firemen,

атакуващи полицаите и пожарникарите,

looting everything they could in the shops.

грабещи всичко, което можеха от магазините.

These were criminals, thugs, dangerous,

Те бяха опасни престъпници, отрепки,

destroying their own environment.

преследващи собственото им обкръжение.

And then I saw it -- could it be possible? --

И тогава я видях -- истина ли беше? --

my photo on a wall

моя снимка на стена,

revealed by a burning car --

разкрита от горяща кола --

a pasting I'd done a year earlier --

бях я сложил преди година --

an illegal one -- still there.

нелегална, но все още там.

I mean, these were the faces of my friends.

Това бяха лицата на мои приятели.

I know those guys.

Познавам ги.

All of them are not angels,

Никой от тях не е ангел,

but they're not monsters either.

но не са и чудовища все пак.

So it was kind of weird to see

Така че беше странно да видиш

those images and those eyes stare back at me through a television.

тези картини и очите, гледащи ме от телевизора.

So I went back there

Отидох обратно там

with a 28 mm lens.

с 28 мм обектив.

It was the only one I had at that time.

Аз бях единствения там по това време

But with that lens,

Но с този обектив,

you have to be as close as 10 inches from the person.

трябва да си на 25 см от човека.

So you can do it only with their trust.

Така че можеш единствено да го направиш ако ти вярвят.

So I took full portraits of people from Le Bosquet.

Снимах четири портрета на хора от Le Bosquet.

They were making scary faces

Те правиха страшни физиономии

to play the caricature of themselves.

за да окарикатуряват сами себе си.

And then I pasted huge posters everywhere

След това залепих огромни плакати навсякъде

in the bourgeois area of Paris

в буржоазната част на Париж

with the name, age, even building number

с имената, възрастта и даже и адреса

of these guys.

на тези хора.

A year later,

След година,

the exhibition was displayed in front of the city hall of Paris.

изложението беше представено пред кметството в Париж.

And we go from thug images,

И тези снимки

who've been stolen and distorted by the media,

бяха откраднати и изопачени от медиите,

who's now proudly taking over his own image.

които сега гордо твърдят че са техни.

That's where I realized

Тогава осъзнах

the power of paper and glue.

силата на хартията и лепилото.

So could art change the world?

Може ли изкуството да промени света?

A year later,

Година по-късно

I was listening to all the noise

слушах всичкия шум

about the Middle East conflict.

покрай конфликта в Близкия Изток.

I mean, at that time, trust me,

И по това време, вярвайте ми,

they were only referring to the Israeli and Palestinian conflict.

се говореше само за израело-палестинския конфликт.

So with my friend Marco,

Така че с моя приятел Марко

we decided to go there

решихме да отидем там

and see who are the real Palestinians and who are the real Israelis.

и да видим кои са истинските палестинци и израелци.

Are they so different?

Толкова ли са различни?

When we got there, we just went in the street,

Когато пристигнахме там, просто излязохме по улиците

started talking with people everywhere,

и започнахме да говорим с хората навсякъде

and we realized that things were a bit different

и тогава разбрахме, че нещата са малко по-различни

from the rhetoric we heard in the media.

от риториката, която чувахме от медиите.

So we decided to take portraits

Затова решихме да правим портрети

of Palestinians and Israelis

на палестинци и израелци

doing the same jobs --

с обикновени професии --

taxi-driver, lawyer, cooks.

таксиметрови шофьори, адвокати, готвачи.

Asked them to make a face as a sign of commitment.

Помолихме ги да правят гримаси в знак на обвързване.

Not a smile -- that really doesn't tell

Не да се усмихват -- това не говори много,

about who you are and what you feel.

за това кой си и как се чувстваш.

They all accepted

Всички се съгласиха

to be pasted next to the other.

да бъдат залепени един до друг.

I decided to paste

Реших да ги разлепя

in eight Israeli and Palestinian cities

в осем израелски и палестински града

and on both sides of the wall.

на двете страни на стената.

We launched the biggest illegal art exhibition ever.

Направихме най-голямото нелагално изложение някога правено.

We called the project Face 2 Face.

Нарекохме проекта "Лице в лице."

The experts said, "No way.

Експертите казаха: "Няма начин.

The people will not accept.

Хората няма да се съгласят.

The army will shoot you, and Hamas will kidnap you."

Армията ще ви застреля и Хамас ще ви отвлекат."

We said, "Okay, let's try and push as far as we can."

Ние отвърнахме: "Добре, нека да пробваме колко далеч можем да стигнем."

I love the way that people will ask me,

Обожавам как хората ме питат:

"How big will my photo be?"

"Колко голяма ще е моята снимка?"

"It will be as big as your house."

"Ще бъде голяма колкото къщата ти."

When we did the wall, we did the Palestinian side.

Когато разлепяхме по стената, беше от палестинската страна.

So we arrived with just our ladders

Пристигнахме само със стълби

and we realized that they were not high enough.

и осъзнахме, че не са достатъчно високи.

And so Palestinians guys say,

Тогава палестинците ни казаха:

"Calm down. No wait. I'm going to find you a solution."

"Спокойно. Не, чакай. Аз ще оправя нещата."

So he went to the Church of Nativity

Отидоха в базиликата Рождество Христово

and brought back an old ladder

и донесоха стара стълба,

that was so old that it could have seen Jesus being born.

толкова стара, че може би беше видяла раждането на Исус.

(Laughter)

(Смях)

We did Face 2 Face with only six friends,

"Лице в лице" направихме само с шест приятеля,

two ladders, two brushes,

две стълби, две четки,

a rented car, a camera

кола под наем, фотоапарат

and 20,000 square feet of paper.

и 2000 квадратни метра хартия.

We had all sorts of help

Получихме помощ за какво ли не

from all walks of life.

от всички там.

Okay, for example, that's Palestine.

Добре, например това е Палестина.

We're in Ramallah right now.

Тук сме в Рамала.

We're pasting portraits --

Лепим портрети --

so both portraits in the streets in a crowded market.

както по улиците, така и на оживения пазар.

People come around us and start asking,

Хората идват около нас и започват да питат:

"What are you doing here?"

"Какво правите тук?"

"Oh, we're actually doing an art project

"Работим по арт проект

and we are pasting an Israeli and a Palestinian doing the same job.

и слагаме израелтянин и палестинец, вършещи една и съща работа.

And those ones are actually two taxi-drivers."

Те всъщност са таксиметрови шофьори."

And then there was always a silence.

След това винаги настъпваше тишина.

"You mean you're pasting an Israeli face --

"Искате да кажете, че залепвате израелско лице,

doing a face -- right here?"

правещо гримаси тук?"

"Well, yeah, yeah, that's part of the project."

"Да, да, точно така, това е част от проекта."

And I would always leave that moment,

И винаги в тези моменти

and we would ask them,

ги питахме:

"So can you tell me who is who?"

"Можете ли да ми кажете кой кой е?"

And most of them couldn't say.

Повечето от тях не можеха.

(Applause)

(Аплодисменти)

We even pasted on Israeli military towers,

Даже сме лепили върху израелски военни кули

and nothing happened.

и нищо не ни се случи.

When you paste an image, it's just paper and glue.

Когато залепвате карина, тя е просто хартия и лепило.

People can tear it, tag on it, or even pee on it --

Хората могат да я скъсат, да драскат върху нея или даже да пикаят на нея --

some are a bit high for that, I agree --

някои са доста високо затова наистина --

but the people in the street,

но хората на улицата,

they are the curator.

те са пазителите.

The rain and the wind will take them off anyway.

Дъжда и вятъра ще отлепи някои от тях.

They are not meant to stay.

Явно не е трябвало да остават.

But exactly four years after,

Но след точно четири години,

the photos, most of them are still there.

снимките, или поне повечето от тях са още там.

Face 2 Face demonstrated

"Лице в лице" показа,

that what we thought impossible was possible --

че това което смятахме за невъзможно е възможно --

and, you know what, even easy.

и даже мога да кажа, че беше лесно.

We didn't push the limit;

Не прекрачвахме границата,

we just showed that they were further than anyone thought.

просто показахме, че сме по-далеч, отколкото някой очакваше.

In the Middle East, I experienced my work

В Близкия Изток работих на места

in places without [many] museums.

без много музеи.

So the reactions in the street

Затова тази посока на улицата

were kind of interesting.

беше някак интересна.

So I decided to go further in this direction

Затова реших да продължа по-нататък

and go in places where there were zero museums.

и да отида на места където няма нито един музей.

When you go in these developing societies,

Когато сте в тези развиващи се общества,

women are the pillars of their community,

жените са колоните на обществото им,

but the men are still the ones holding the streets.

но мъжете са тези, които държат улиците.

So we were inspired to create a project

Затова ние се вдъхновихме да създадем проект,

where men will pay tribute to women

в който мъжете ще показват уважението си към жените,

by posting their photos.

като изпращат техни снимки.

I called that project Women Are Heroes.

Нарекох този проект "Жените са герои."

When I listened to all the stories

Слушайки всичките истории,

everywhere I went on the continents,

където и да бях по континентите,

I couldn't always understand

не можех винаги да разбера

the complicated circumstances of their conflict.

сложните обстоятелства около техния конфликт,

I just observed.

просто наблюдавах.

Sometimes there was no words,

Понякога нямаше думи,

no sentence, just tears.

нямаше изречения -- само сълзи.

I just took their pictures

Просто ги снимах

and pasted them.

и ги залепвах.

Women Are Heroes took me around the world.

"Жените са герои" ме отведе къде ле не по света.

Most of the places I went to,

Избрах повечето места,

I decided to go there

на които бях,

because I've heard about it through the media.

защото бях чувал за тях от медиите.

So for example, in June 2008,

Например през юни 2008

I was watching TV in Paris,

гледах телевизия в Париж

and then I heard about this terrible thing

и чух за ужасното нещо,

that happened in Rio de Janeiro --

случило се в Рио де Жанейро.

the first favela of Brazil named Providencia.

Първата фавела в Бразилия, наречена Провиденция.

Three kids -- that was three students --

Три деца, ученици,

were [detained] by the army

бяха задържани от армията,

because they were not carrying their papers.

защото не носили учебниците си.

And the army took them,

Армията ги отвела

and instead of bringing them to the police station,

и вместо да ги заведе в полицейски участък,

they brought them to an enemy favela

ги завели във вражеска фавела,

where they get chopped into pieces.

където били накълцани на парченца.

I was shocked.

Бях шокиран.

All Brazil was shocked.

Цяла Бразилия беше шокирана.

I heard it was one of the most violent favelas,

Чух че това е била една от най-жестоките фавели,

because the largest drug cartel controls it.

защото най-големия нарко-картел я контролира.

So I decided to go there.

Затова реших да отида там.

When I arrived --

Когато пристигнах --

I mean, I didn't have any contact with any NGO.

а нямах никакъв контакт с каква да е НПО (неправителствена организация).

There was none in place -- no association, no NGOs, nothing --

Там нямаше нищо -- нито туристическа агенция, нито НПО, нищо --

no eyewitnesses.

никакви свидетели.

So we just walked around,

Разхождаме се наоколо

and we met a woman,

и срещнахме жена,

and I showed her my book.

на която показах книгата си.

And she said, "You know what?

Тя каза: "Знаеш ли какво?

We're hungry for culture.

Ние сме жадни за култура.

We need culture out there."

Имаме нужда от култура тук."

So I went out and I started with the kids.

Така че отидох и започнах с децата.

I just took a few photos of the kids,

Направих им няколко снимки

and the next day I came with the posters and we pasted them.

и на следващия ден залепихме плакатите.

The day after, I came back and they were already scratched.

Като се върнах след един ден те бяха надраскани.

But that's okay.

Но това не беше проблем.

I wanted them to feel that this art belongs to them.

Исках да почувстват, че това е тяхното изкуство.

Then the next day, I held a meeting on the main square

На следващия ден организирах среща на главния площад

and some women came.

и няколко жени дойдоха.

They were all linked to the three kids that got killed.

Те всички бяха свързани с трите убити деца.

There was the mother, the grandmother, the best friend --

Бяха майката, бабата и най-добрата приятелка.

they all wanted to shout the story.

Те всички искаха историята да се разгласи.

After that day,

След този ден

everyone in the favela gave me the green light.

всички във флавелата ми дадоха зелена светлина.

I took more photos, and we started the project.

Аз направих още снимки и започнахме проекта.

The drug lords were kind of worried

Нарко-бароните бяха някак притеснени,

about us filming in the place,

че снимаме на тяхна територия,

so I told them, "You know what?

така че им казах: "Знаете ли какво?

I'm not interested in filming the violence and the weapons.

Не ме интересува снимането на насилието и оръжията.

You see that enough in the media.

Има го достатъчно по медиите.

What I want to show is the incredible life and energy.

Това, което искам да покажа е невероятния живот.

I've been seeing it around me the last few days."

Наблюдавам го около мен последните дни."

So that's a really symbolic pasting,

Така че това беше символично лепене,

because that's the first one we did that you couldn't see from the city.

защото това беше първото, което не се виждаше от града.

And that's where the three kids got arrested,

Това е мястото, където трите деца са били арестувани

and that's the grandmother of one of them.

и това е бабата на едното.

And on that stairs,

А на тези стълби

that's where the traffickers always stand

е мястото, където трафикантите на хора винаги стоят

and there's a lot of exchange of fire.

и има доста престрелки.

Everyone there understood the project.

Всеки разбра проекта.

And then we pasted everywhere -- the whole hill.

Ние разлепихме навсякъде -- целия хълм.

(Applause)

(Аплодисменти)

What was interesting is that the media couldn't get in.

Интересното беше, че медиите не можеха да влязат.

I mean, you should see that.

Трябва да го видите.

They would have to film us from a really long distance by helicopter

За да ни снимат, използваха хеликоптер от голямо разстояние

and then have a really long lens,

и наистина големи обективи,

and we would see ourselves, on TV, pasting.

а ние се виждахме по телевизита как лепим.

And they would put a number: "Please call this number

Освен това показаха номер: "Моля обадете се на този телефон

if you know what's going on in Providencia."

ако имате някаква информация за събитията в Провиденция."

We just did a project and then left

След като приключихме с проекта си тръгнахме,

so the media wouldn't know.

така че медиите нямаха идея какво се случва.

So how can we know about the project?

Как бихме могли да знаем за проекта?

So they had to go and find the women

Те трябваше да отидат и да намерят жените

and get an explanation from them.

и да получат обяснение от тях.

So you create a bridge between the media

Така създадохме връзка между медиите

and the anonymous women.

и неизвестните жени.

We kept traveling.

Продължихме да пътуваме.

We went to Africa, Sudan, Sierra Leone,

Бяхме в Африка, Судан, Сиера Леоне,

Liberia, Kenya.

Либерия, Кения.

In war-torn places like Monrovia,

В места, раздирани от войни, като Монровия

people come straight to you.

хората идват директно при теб.

I mean, they want to know what you're up to.

Те искат да разберат с какво се занимаваш.

They kept asking me, "What is the purpose of your project?

Все ме питаха: "Каква е целта на проекта ти?

Are you an NGO? Are you the media?"

Ти да не си от НПО? От медиите ли си?"

Art. Just doing art.

Изкуство. Просто правя изкуство.

Some people question, "Why is it in black and white?

Някои питаха: "Защо е в черно-бяло?

Don't you have color in France?"

Нямате ли цветове във Франция?"

(Laughter)

(Смях)

Or they tell you, "Are these people all dead?"

Или казваха: "Всички тези хора мъртви ли са?"

Some who understood the project would explain it to others.

Някои, които разбираха проекта обясняваха на другите.

And to a man who did not understand, I heard someone say,

Чух някой да обяснява на друг, който не разбираше:

"You know, you've been here for a few hours

"Знаеш ли, тук си вече няколко часа,

trying to understand, discussing with your fellows.

опитвайки се да разбереш, дискутирайки с твоите приятели.

During that time, you haven't thought about

През това време не си се замислил

what you're going to eat tomorrow.

какво ще ядеш утре.

This is art."

Това е изкуство."

I think it's people's curiosity

Мисля че любопитството на хората

that motivates them

ги мотивира

to come into the projects.

да се включват в проектите.

And then it becomes more.

И тогава се превръща в нещо повече.

It becomes a desire, a need, an armor.

Превръща се в желание, нужда.

On this bridge that's in Monrovia,

На този мост в Монровия,

ex-rebel soldiers helped us pasting a portrait

бивш войник от опозицията ни помагаше да залепим един портрет

of a woman that might have been raped during the war.

на жена, която може би беше изнасилена през войната.

Women are always the first ones targeted

Жените винаги са първите, които страдат

during conflict.

по време на конфликт.

This is Kibera, Kenya,

Това е Кибера, Кения

one of the largest slums of Africa.

един от най-големите бедняшки квартали в Африка.

You might have seen images about the post-election violence

Може да сте виждали образи на насилие след изборите

that happened there in 2008.

проведени през 2008 там.

This time we covered the roofs of the houses,

По това време ние покрихме покривите на къщите,

but we didn't use paper,

но не използвахме хартия,

because paper doesn't prevent the rain

защото тя не спира дъжда

from leaking inside the house --

и течовете в къщите --

vinyl does.

винила ги спира.

Then art becomes useful.

Тогава изкуството става полезно.

So the people kept it.

Така че хората го запазиха.

You know what I love is, for example, when you see the biggest eye there,

Това което обожавам, е например, да видиш най-голямото око там

there are so [many] houses inside.

с толкова много къщи в него.

And I went there a few months ago --

Бях там преди няколко месеца --

photos are still there -- and it was missing a piece of the eye.

снимките са все още там -- но част от окото липсваше.

So I asked the people what happened.

Попитах хората какво се е случило.

"Oh, that guy just moved."

"А, този човек се премести."

(Laughter)

(Смях)

When the roofs were covered, a woman said as a joke,

Когато покривите бяха покрити, една жена каза шеговито:

"Now God can see me."

"Сега Господ може да ме види."

When you look at Kibera now,

Като погледнете Киберия сега,

they look back.

тя ви гледа обратно.

Okay, India.

Добре, Индия.

Before I start that, just so you know,

Преди да започна, искам да знаете,

each time we go to a place, we don't have authorization,

че всеки път когато ходим някъде, не използваме туристическа агенция,

so we set up like commandos --

а се организираме като командоси --

we're a group of friends who arrive there,

ние сме група приятели, пристигащи на мястото

and we try to paste on the walls.

и се опитваме да лепим по стените.

But there are places where you just can't paste on a wall.

Но има места, където просто не може да лепиш по стените.

In India it was just impossible to paste.

В Индия беше невъзможно да се лепи.

I heard culturally and because of the law,

Доколкото чух, според обичаите и законите,

they would just arrest us at the first pasting.

щяха да ни арестуват при първото ни лепене.

So we decided to paste white,

Затова решихме да лепим бяло,

white on the walls.

на бели стени.

So imagine white guys pasting white papers.

Представете си бели хора, лепящи бяла харитя.

So people would come to us and ask us,

Хората идваха и ни питаха -

"Hey, what are you up to?"

"Хей, какво правите?"

"Oh, you know, we're just doing art." "Art?"

"Ами просто правим изкуство." "Изкуство?"

Of course, they were confused.

Разбира се бяха очудени.

But you know how India has a lot of dust in the streets,

Но както сте чували, по улиците на Индия има много прах

and the more dust you would have

и колкото повече прах

going up in the air,

има във въздуха,

on the white paper you can almost see,

на бялата хартия може почти да го видите,

but there is this sticky part

но хартията е намазана с лепило

like when you reverse a sticker.

и става като обърната лепенка.

So the more dust you have, the more it will reveal the photo.

Така че колкото повече прах има, толкова повече се очертава снимката.

So we could just walk in the street during the next days

Затова след като минехме по улиците следващите дни

and the photos would get revealed by themselves.

снимките се появяваха от самосебе си.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря ви.

So we didn't get caught this time.

Така че не ни хванаха този път.

Each project -- that's a film

Това е филм за проекта

from Women Are Heroes.

"Жените са герои."

(Music)

(Музика)

Okay.

Добре.

For each project we do

За всеки проект правим

a film.

филм.

And most of what you see -- that's a trailer from "Women Are Heroes" --

По-голямата част от това, което виждате -- това е трейлър от "Жените са герои" -

its images, photography,

са картини, снимки,

taken one after the other.

правени една след друга.

And the photos kept traveling even without us.

И снимката продължи да пътува даже и без нас.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

Hopefully, you'll see the film,

Надявам се като гледате филма

and you'll understand the scope of the project

ще разберете обхвата на проекта

and what the people felt when they saw those photos.

и как са се чувствали хората, когато са видели тези снимки.

Because that's a big part of it. There's layers behind each photo.

Това е голяма част от проекта. Има слоеве зад всяка снимка.

Behind each image is a story.

Зад всяка картина има история.

Women Are Heroes created a new dynamic

"Жените са герои" създаде нова динамика

in each of the communities,

във всяка от тези общности

and the women kept that dynamic after we left.

и жените запазиха тази динамика след като си тръгнахме.

For example, we did books -- not for sale --

Например, направихме книги -- не за продажба --

that all the community would get.

такива, че всеки от общността можеше да ги има.

But to get it, they would have to [get] it signed by one of the women.

Но за да ги получат, трябваше да получат подпис от една от жените.

We did that in most of the places.

Направихме го в повечето от местата.

We go back regularly.

Редовно се връщаме обратно.

And so in Providencia, for example, in the favela,

Напрвимер в Провиденция, във флавелата,

we have a cultural center running there.

имаме работещ център под контрол.

In Kibera, each year we cover more roofs.

В Кибера всяка година покриваме още покриви.

Because of course, when we left, the people who were just at the edge of the project

Като си тръгвахме, хората, които бяха на границата на проекта

said, "Hey, what about my roof?"

казаха: "Ами моя покрив?"

So we decided to come the year after

Затова решихме да се върнем следващата година

and keep doing the project.

и да продължим с проекта.

A really important point for me

Много важно за мен

is that I don't use any brand or corporate sponsors.

е да не използвам никаква марка или спонсори.

So I have no responsibility

Така аз не поемам отговорност

to anyone but myself

за никой друг освен мен

and the subjects.

и хората.

(Applause)

(Аплодисменти)

And that is for me

За мен това е

one of the more important things in the work.

едно от най-важните неща в работата.

I think, today,

Мисля че днес,

as important as the result is the way you do things.

освен резултата е важен начина, по който се правят нещата.

And that has always been a central part of the work.

Това винаги е било съществена част от работата.

And what's interesting is that fine line that I have

Винаги ми е била интересна тънката граница между

with images and advertising.

картините и рекламата.

We just did some pasting in Los Angeles

Точно приключихме с малко лепене в Лос Анджелис

on another project in the last weeks.

по един друг проект последните седмици.

And I was even invited to cover the MOCA museum.

Даже бях поканен да покрия музея MOCA (Музей за съвременно изкуство).

But yesterday the city called them and said,

Но вчера кметството им се обадили и им казали:

"Look, you're going to have to tear it down.

"Ще трябва да ги махнете,

Because this can be taken for advertising,

защото това се счита за рекламиране

and because of the law,

и според закона

it has to be taken down."

трябва да се премахнат."

But tell me, advertising for what?

Но кажете ми, каква реклама е това?

The people I photograph

Хората, които снимам,

were proud to participate in the project

са горди да участват в проекта

and to have their photo in the community.

и да имат своя снимка в обществото.

But they asked me for a promise basically.

Те едиствено ме молят за думата ми.

They asked me, "Please, make our story travel with you."

Казват ми: "Моля те, нека нашата история пътува с теб."

So I did. That's Paris.

И аз го правя. Това е Париж.

That's Rio.

Това е Рио.

In each place, we built exhibitions with a story, and the story traveled.

На всяко място, ние правим изложби с история и пътя на историята.

You understand the full scope of the project.

Разбирате пълната идея на проекта.

That's London.

Това е Лондон.

New York.

Ню Йорк.

And today, they are with you in Long Beach.

Днес са с вас в Лонг Бийч.

All right, recently I started a public art project

Така, скоро започнах публичен проект,

where I don't use my artwork anymore.

в който не използвам моите снимки.

I use Man Ray, Helen Levitt,

Използвам снимки на Ман Рей, Хелън Левит,

Giacomelli, other people's artwork.

Джакомели и други.

It doesn't matter today if it's your photo or not.

Днес няма значение дали снимката е твоя или не.

The importance is what you do

Важното е какво правиш

with the images,

със снимките,

the statement it makes where it's pasted.

посланието, което изпращат на мястото, където са залепени.

So for example, I pasted the photo of the minaret

Например залепих тази снимка на едно минаре

in Switzerland

в Швейцария,

a few weeks after they voted the law forbidding minarets in the country.

няколко седмици след като приеха закон, забраняващ минаретата в държавата.

(Applause)

(Аплодисменти)

This image of three men wearing gas masks

Тази картина на трима мъже, носещи противогази,

was taken in Chernobyl originally,

направена в Чернобил,

and I pasted it in Southern Italy,

залепих я в южна Италия,

where the mafia sometimes bury the garbage under the ground.

където мафията понякога заравя боклука под земята.

In some ways, art can change the world.

По някои начини изкуството може да промени света.

Art is not supposed to change the world,

Целта на изкуството не е да променя света,

to change practical things,

да променя практични неща,

but to change perceptions.

но да променя възприятията.

Art can change

Изкуството може да промени

the way we see the world.

начина, по който виждаме света.

Art can create an analogy.

Изкуството може да създаде аналогия.

Actually the fact that art cannot change things

Всъщност факта, че изкуството не може да променя нещата,

makes it a neutral place

го прави неутрално пространство

for exchanges and discussions,

за обмен на идеи и дискусии,

and then enables you to change the world.

и по този начин ви кара да промените света.

When I do my work,

От моята работа

I have two kinds of reactions.

получавам два вида реакции.

People say, "Oh, why don't you go in Iraq or Afghanistan.

Хората казват: "Защо не отидеш в Ирак или Афганистан.

They would be really useful."

Там ще бъде много полезно."

Or, "How can we help?"

Или: "Как може да помогнем."

I presume that you belong to the second category,

Предполагам вие спадате към втората категория,

and that's good,

което е хубаво,

because for that project,

защото за този проект,

I'm going to ask you to take the photos

ще ви помоля да вземете снимките

and paste them.

и да ги залепите.

So now my wish is:

Сега моето желание е:

(mock drum roll)

(престорено биене на барабани)

(Laughter)

(Смях)

I wish for you to stand up

Иска ми се вие да се застъпите

for what you care about

за важните за вас неща,

by participating in a global art project,

като участвате в глобални арт проекти

and together we'll turn the world inside out.

и така заедно ще преобърнем света.

And this starts right now.

И това започва точно сега.

Yes, everyone in the room.

Да, всеки в залата.

Everyone watching.

Всеки, който гледа.

I wanted that wish

Искам това мое желание

to actually start now.

да започне сега.

So a subject you're passionate about, a person who you want to tell their story

Някой, към когото изпитвате страст, човек чиято история искате да разкажете,

or even your own photos --

или даже ваши собствени снимки --

tell me what you stand for.

кажете ми за какво се борите.

Take the photos, the portraits,

Направете снимките, портретите,

upload it -- I'll give you all the details --

качете ги -- ще ви дам всички подробности --

and I'll send you back your poster. Join by groups

и ще ви изпратя обратно вашия плакат. Включвайте се по групи

and reveal things to the world.

и разкривайте на света.

The full data is on the website --

Пълната информация е на уеб сайта:

insideoutproject.net --

insideoutproject.net

that is launching today.

който стартира днес.

What we see changes who we are.

Това, което виждаме, ни променя.

When we act together,

Когато действаме заедно

the whole thing is much more than the sum of the parts.

цялото нещо е много повече от отделните части събрани накуп.

So I hope that, together, we'll create something

Надявам се, че заедно ще създадем нещо,

that the world will remember.

което света ще запомни.

And this starts right now and depends on you.

Започва сега и зависи от вас.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)