Why we need to talk about depression | Kevin Breel

Translator: Tsvetanka Fileva Reviewer: Yavor Ivanov

For a long time in my life,

Отдавна

I felt like I'd been living two different lives.

се чувствам така сякаш живея два различни живота.

There's the life that everyone sees,

Единият е видим за всички,

and then there's the life that only I see.

но освен него има един, който виждам само аз.

And in the life that everyone sees,

И в животът, който всички други виждат,

who I am is a friend,

там където съм приятел,

a son, a brother,

син, брат,

a stand-up comedian and a teenager.

комик и тийнейджър.

That's the life everyone sees.

Това е животът, който виждат всички.

If you were to ask my friends and family to describe me,

Ако помолите приятелите и семейството ми да ме опишат,

that's what they would tell you.

това е което ще ви кажат.

And that's a huge part of me. That is who I am.

И това е една огромна част от мен. Това съм аз.

And if you were to ask me to describe myself,

И ако ме помолите сам да се опиша,

I'd probably say some of those same things.

вероятно ще повторя част от тези неща.

And I wouldn't be lying,

И няма да ви излъжа,

but I wouldn't totally be telling you the truth, either,

но и няма да разберете цялата истина,

because the truth is,

защото истината е,

that's just the life everyone else sees.

че това е животът, който всички други виждат.

In the life that only I see, who I am,

В животът, който само аз виждам, този, който съм аз,

who I really am,

който наистина съм,

is someone who struggles intensely with depression.

аз съм някой, който страда от много силна депресия.

I have for the last six years of my life,

Това е част от моя живот в последните 6 години,

and I continue to every day.

и продължава всеки ден.

Now, for someone who has never experienced depression

За някой, който никога не е изпитвал депресия

or doesn't really know what that means,

или никога не е знаел какво означава това,

that might surprise them to hear,

може да се изненада да чуе,

because there's this pretty popular misconception

защото има много популярна грешна представа,

that depression is just being sad

че депресията е просто да си тъжен,

when something in your life goes wrong,

когато нещо в животът ти не е наред,

when you break up with your girlfriend,

когато се разделите с приятелката си,

when you lose a loved one,

когато загубите любимия си,

when you don't get the job you wanted.

когато не получите работата, която искате.

But that's sadness. That's a natural thing.

Но това е тъга. Това е нещо естествено.

That's a natural human emotion.

Това е естествена човешка емоция.

Real depression isn't being sad

Истинската депресия не е да си тъжен

when something in your life goes wrong.

когато нещо в живота ни не върви.

Real depression is being sad

Истинската депресия е да си тъжен,

when everything in your life is going right.

когато всичко в живота ни върви добре.

That's real depression, and that's what I suffer from.

Това е истинската депресия и аз страдам от нея.

And to be totally honest,

И ако бъда напълно честен трябва да ви кажа,

that's hard for me to stand up here and say.

че е много трудно да се изправя тук и да го кажа.

It's hard for me to talk about,

Толкова ми е трудно да говоря по тази тема,

and it seems to be hard for everyone to talk about,

и изглежда, че на всички им е трудно да говорят за нея,

so much so that no one's talking about it.

така че просто никой не говори за депресията.

And no one's talking about depression, but we need to be,

И никой не говори за депресията, а трябва,

because right now it's a massive problem.

защото това е голям проблем точно сега.

It's a massive problem.

Това е огромен проблем.

But we don't see it on social media, right?

Но не виждаме нищо по социалните медии, нали?

We don't see it on Facebook. We don't see it on Twitter.

Не виждаме нищо във Фейсбук. Не виждаме в Туитър.

We don't see it on the news, because it's not happy,

Не го виждаме по новините, защото не е нещо щастливо,

it's not fun, it's not light.

не е забавно, не е лека тема.

And so because we don't see it, we don't see the severity of it.

И тъй като не я виждаме, не разбираме сериозността на проблема.

But the severity of it and the seriousness of it is this:

Но ето колко е сериозно -

every 30 seconds,

на всеки 30 секунди,

every 30 seconds, somewhere,

всеки 30 секунди, някъде,

someone in the world takes their own life

някой по света отнема живота си,

because of depression,

заради депресия,

and it might be two blocks away, it might be two countries away,

и може да е на две крачки разстояние, може и да е през две държави,

it might be two continents away, but it's happening,

може да е на два континента далече, но се случва,

and it's happening every single day.

и се случва всеки ден.

And we have a tendency, as a society,

И в обществото ни има тенденция

to look at that and go, "So what?"

просто да погледнем и да кажем: "И какво от това?"

So what? We look at that, and we go, "That's your problem.

Какво от това? Поглеждаме и казваме: "Това е твой проблем.

That's their problem."

Това е техен проблем."

We say we're sad and we say we're sorry,

Казваме, че сме тъжни и че съжаляваме,

but we also say, "So what?"

но казваме и: "И какво от това?"

Well, two years ago it was my problem,

Преди две години това беше мой проблем,

because I sat on the edge of my bed

защото аз седнах на ръба на леглото,

where I'd sat a million times before

където съм сядал хиляди пъти преди това,

and I was suicidal.

и бях готов да се самоубия.

I was suicidal, and if you were to look at my life on the surface,

Бях готов да се самоубия и ако бяхте погледнали повърхнтостно моят живот тогава

you wouldn't see a kid who was suicidal.

нямаше да видите дете, което иска да се самоубие.

You'd see a kid who was the captain of his basketball team,

Щяхте да видите дете, което беше капитан на баскетболния отбор,

the drama and theater student of the year,

най-добрият ученик в класа по драма и театър за годината,

the English student of the year,

най-добрият ученик по английски за годината,

someone who was consistently on the honor roll

някой, който е почитан непрекъснато

and consistently at every party.

и е бил на всяко парти.

So you would say I wasn't depressed, you would say

И бихте си казали, че не съм депресиран, ще си кажете,

I wasn't suicidal, but you would be wrong.

че не съм готов да се самоубия, но бихте грешали.

You would be wrong. So I sat there that night

Бихте сгрешили. И така, седях там една нощ

beside a bottle of pills with a pen and paper in my hand

до една бутилка с лекарства, с химикалка и лист хартия в ръка,

and I thought about taking my own life

смятах да отнема живота си,

and I came this close to doing it.

и стигнах много близо до това да го направя.

I came this close to doing it.

Толкова близо стигнах да го направя.

And I didn't, so that makes me one of the lucky ones,

Не го направих, което ме превръща в един от онези щастливци,

one of the people who gets to step out on the ledge

един от онези, които стъпват на перваза,

and look down but not jump,

поглеждат надолу, но не скачат,

one of the lucky ones who survives.

един от онези щастливци, които оцеляват.

Well, I survived, and that just leaves me with my story,

Оцелях и заради това имам да ви разкажа история,

and my story is this:

и моята история е тази:

In four simple words, I suffer from depression.

С няколоко прости думи, аз страдам от депресия.

I suffer from depression,

Страдам от депресия

and for a long time, I think,

и мисля, че от много време

I was living two totally different lives,

живея два напълно различни живота,

where one person was always afraid of the other.

в които едната личност винаги се страхува от другата.

I was afraid that people would see me for who I really was,

Страхувах се, че хората ще видят истинското ми аз,

that I wasn't the perfect, popular kid in high school everyone thought I was,

че не бях идеалното, известно дете в гимназията, което всички мислеха, че съм,

that beneath my smile, there was struggle,

че под усмивката ми имаше страдание,

and beneath my light, there was dark,

и под моето светло аз има едно тъмно аз,

and beneath my big personality just hid even bigger pain.

и че под моята личност се крие една огромна болка.

See, some people might fear girls not liking them back.

Някои хора се страхуват, че момичетата може да не ги харесат.

Some people might fear sharks. Some people might fear death.

Някои хора изпитват страх от акули. Някои хора изпитват страх от смъртта.

But for me, for a large part of my life, I feared myself.

Но за мен, за голяма част от живота ми, аз се страхувах от себе си.

I feared my truth, I feared my honesty, I feared my vulnerability,

Страхувах се от истината за мен, от моята честност, от моята уязвимост,

and that fear made me feel

и този страх ме караше да се чувствам

like I was forced into a corner,

сякаш бях набутан в някой ъгъл,

like I was forced into a corner and there was only one way out,

сякаш бях набутан в някой ъгъл и имаше само един изход,

and so I thought about that way every single day.

и аз мислех за това всеки ден.

I thought about it every single day,

Мислех за това всеки ден,

and if I'm being totally honest, standing here

и ако трябва да бъда честен, докато стоя тук

I've thought about it again since, because that's the sickness,

го мисля отново, защото това е болестта,

that's the struggle, that's depression,

това е борбата, това е депресията,

and depression isn't chicken pox.

а депресията не е варицела.

You don't beat it once and it's gone forever.

Не преминавате през това веднъж и повече да не се повтори.

It's something you live with. It's something you live in.

Това е нещо, с което живеете, това е нещо, в което живеете.

It's the roommate you can't kick out. It's the voice you can't ignore.

Това е съквартирантът, когото не можете да изритате. Това е гласът, когото не можете да игнорирате.

It's the feelings you can't seem to escape,

Това са чувствата, от които не можете да избягате,

the scariest part is that after a while,

най-страшното е, че след време,

you become numb to it. It becomes normal for you,

ставате глух за това. Става нормално за вас,

and what you really fear the most

това, от което наистина се страхувате най-много

isn't the suffering inside of you.

не е вътрешното страдание.

It's the stigma inside of others,

Това е клеймото от другите,

it's the shame, it's the embarrassment,

това е срамът, това е неудобството,

it's the disapproving look on a friend's face,

това е неодобряващият поглед по лицето на приятел,

it's the whispers in the hallway that you're weak,

това са слуховете в коридора, че сте слаби,

it's the comments that you're crazy.

или коментарите, че сте луди.

That's what keeps you from getting help.

Това е, което пречи на търсенето на помощ.

That's what makes you hold it in and hide it.

Това ви кара да го задържите вътре и да го криете.

It's the stigma. So you hold it in and you hide it,

Това е стигма. Запазвате си го вътре във вас, криете го,

and you hold it in and you hide it,

и си го държите, и си го криете,

and even though it's keeping you in bed every day

и дори и това да ви остави в леглото цял ден,

and it's making your life feel empty no matter how much you try and fill it,

и това да прави живота ви празен без значение колко се опитвате да го запълните,

you hide it, because the stigma in our society

криете го, защото стигмата на нашето общество

around depression is very real.

относно депресията е много реална.

It's very real, and if you think that it isn't, ask yourself this:

Много е истинска и ако мислите, че не е, запитайте се дали

Would you rather make your next Facebook status

по-скоро бихте написали в следващия си статус във "Фейсбук",

say you're having a tough time getting out of bed

че ви е трудно да станете от леглото,

because you hurt your back

защото ви боли гърба

or you're having a tough time getting out of bed every morning

или че ви е трудно да ставате от леглото всяка сутрин

because you're depressed?

защото сте депресирани?

That's the stigma, because unfortunately,

Това е стигмата, защото за нещастие,

we live in a world where if you break your arm,

живеем в свят, където ако счупите ръката си,

everyone runs over to sign your cast,

всички ще тичат да се подпишат на гипса,

but if you tell people you're depressed, everyone runs the other way.

но ако кажете на хората, че сте депресирани, всички ще избягат в другата посока.

That's the stigma.

Това е стигма.

We are so, so, so accepting of any body part breaking down

Ние приемаме толкова лесно някой да счупи част от себе си,

other than our brains. And that's ignorance.

но не и мозъка.

That's pure ignorance, and that ignorance has created

Това е чисто невежество и това невежество е създало

a world that doesn't understand depression,

свят, който не разбира депресията,

that doesn't understand mental health.

свят, който не разбира умственото здраве.

And that's ironic to me, because depression

И за мен това е иронично, защото депресията

is one of the best documented problems we have in the world,

е един от най-добре документираните проблеми на света,

yet it's one of the least discussed.

но е най-малко обсъждан.

We just push it aside and put it in a corner

Просто го оставяме настрани, някаде в ъгъла

and pretend it's not there and hope it'll fix itself.

и се преструваме, че не е там и че ще се оправи от себе си.

Well, it won't. It hasn't, and it's not going to,

Ами, няма да се оправи така. Не се е и няма да се оправи от себе си,

because that's wishful thinking,

защото това е пожелателно мислене

and wishful thinking isn't a game plan, it's procrastination,

и това пожелателно мислене не е план, а е отлагане,

and we can't procrastinate on something this important.

а ние не може да отлагаме нещо, което е толкова важно.

The first step in solving any problem

Първата стъпка за разрешаване на който и да е проблем

is recognizing there is one.

е разпознаването му.

Well, we haven't done that, so we can't really expect

Ние все още не сме направили това, така че не може да очакваме

to find an answer when we're still afraid of the question.

да намерим отоговор, ако все още ни е страх да зададем въпроса.

And I don't know what the solution is.

И аз не знам какво е решението.

I wish I did, but I don't -- but I think,

Бих искал да знам, но не знам, но също така мисля,

I think it has to start here.

че трябва да започне оттук.

It has to start with me, it has to start with you,

Трябва да започне от мен, да започне от вас,

it has to start with the people who are suffering,

трябва да започне от хората, които страдат,

the ones who are hidden in the shadows.

от тези, които са скрити в сенките.

We need to speak up and shatter the silence.

Трябва да говорим открито и ясно, и да разбием тишината.

We need to be the ones who are brave for what we believe in,

Трябва да сме смели за това, в което вярваме,

because if there's one thing that I've come to realize,

защото има нещо, което съм осъзнал,

if there's one thing that I see as the biggest problem,

ако има нещо, което виждам като най-голям проблем,

it's not in building a world

не е в построяването на свят,

where we eliminate the ignorance of others.

където премахваме чуждото невежество.

It's in building a world where we teach the acceptance of ourselves,

А в построяването на свят, където се учим на приемане на себе си,

where we're okay with who we are,

където се чувстваме добре от това което сме,

because when we get honest,

защото когато станем честни,

we see that we all struggle and we all suffer.

виждаме, че се борим и страдаме.

Whether it's with this, whether it's with something else,

Без значение дали сме ние или някой друг,

we all know what it is to hurt.

ние всички знаем какво е да си наранен.

We all know what it is to have pain in our heart,

Всички знаем какво е да имаме болка в сърчето,

and we all know how important it is to heal.

и всички знаем колко е важно тя да бъде излекувана.

But right now, depression is society's deep cut

Но в момента депресията е дълбоката рана на обществото,

that we're content to put a Band-Aid over and pretend it's not there.

върху която ние слагаме лепенка и се преструваме, че я няма.

Well, it is there. It is there, and you know what? It's okay.

Но тя е там. Тя е там и знаете ли какво? Всичко е наред.

Depression is okay. If you're going through it, know that you're okay.

Депресията е наред. Ако преминавате през нея, знайте, че сте добре.

And know that you're sick, you're not weak,

И знайте, че сте болни, че не сте слаби,

and it's an issue, not an identity,

и че това е проблем, а не идентичност,

because when you get past the fear and the ridicule

защото когато преминете през страха и подигравките,

and the judgment and the stigma of others,

и през осъждането и стигмата на другите,

you can see depression for what it really is,

можете да видите депресията такава каквато е,

and that's just a part of life,

и това е просто част от живота,

just a part of life, and as much as I hate,

просто част от живота, и колкото и да мразя,

as much as I hate some of the places,

колкото и да мразя някои места,

some of the parts of my life depression has dragged me down to,

някои части от живота ми, до които ме е докарала депресията,

in a lot of ways I'm grateful for it.

за много неща аз съм благодарен за нея.

Because yeah, it's put me in the valleys,

Защото ме е водила до дъното,

but only to show me there's peaks,

но само за да ми покаже, че има върхове,

and yeah it's dragged me through the dark

и ме е водила през тъмнината,

but only to remind me there is light.

но само за да ми напомни, че има и светлина.

My pain, more than anything in 19 years on this planet,

Моята болка, за повече от 19 години на тази планета,

has given me perspective, and my hurt,

ми е дала перспектива и моята болка,

my hurt has forced me to have hope,

моята болка ме е карала да имам надежда,

have hope and to have faith, faith in myself,

да имам надежда и да имам вяра, вяра в себе си,

faith in others, faith that it can get better,

вяра в другите, вяра че може да стане по-добре,

that we can change this, that we can speak up

че може да променим това, че може да говорим ясно

and speak out and fight back against ignorance,

и да говорим открито и да се борим срещу невежеството,

fight back against intolerance,

да се борим срещу липсата на толерантност,

and more than anything,

и повече от всичко

learn to love ourselves,

да се научим да обичаме себе си,

learn to accept ourselves for who we are,

да се научим да се приемаме такива каквито сме,

the people we are, not the people the world wants us to be.

хората които сме, а не хората които светът иска да бъдем.

Because the world I believe in is one

Защото светът, в който вярвам е такъв,

where embracing your light doesn't mean ignoring your dark.

където да приемеш вътрешната си светлина не означава да игнорираш тъмнината.

The world I believe in is one where we're measured

Светът, в който вярвам е този, в който се измерваме

by our ability to overcome adversities, not avoid them.

чрез способността ни да преодолеем различията, а не да ги избягваме.

The world I believe in is one where I can look someone in the eye

Светът, в който вярвам е този, в който мога да погледна някого в очите

and say, "I'm going through hell,"

и да кажа: "Преминавам през ада"

and they can look back at me and go, "Me too," and that's okay,

и отсреща да ме погледнат и да ми кажат: "Аз също" и това да е наред,

and it's okay because depression is okay. We're people.

и да е наред, защото депресията е ок. Ние сме хора.

We're people, and we struggle and we suffer

Ние сме хора, и ние се борим и страдаме,

and we bleed and we cry, and if you think that true strength

и ние кървим и плачем, и ако мислите, че истинската сила

means never showing any weakness, then I'm here

означава никога да не покажете слабост, тогава

to tell you you're wrong.

аз ще ви кажа, че грешите.

You're wrong, because it's the opposite.

Грешите защото е точно обратното.

We're people, and we have problems.

Ние сме хора и имаме проблеми.

We're not perfect, and that's okay.

Не сме идеални и това е наред.

So we need to stop the ignorance,

Така че трябва да спрем с неприемането,

stop the intolerance, stop the stigma,

да спрем нетолерантността, да спрем стигмата,

and stop the silence, and we need to take away the taboos,

и да разбием тишината, и да премахнем табутата,

take a look at the truth, and start talking,

да погледнем истината и да започнем да говорим,

because the only way we're going to beat a problem

защото единственият начин да победим този проблем,

that people are battling alone

с който хората се борят сами,

is by standing strong together,

е да застанем силни един до друг,

by standing strong together.

да застанем силни един до друг.

And I believe that we can.

И аз вярвам, че можем да направим това.

I believe that we can. Thank you guys so much.

Вярвам, че можем. Много ви благодаря.

This is a dream come true. Thank you. (Applause)

Това е сбъдната мечта. Благодаря ви. (аплодисменти)

Thank you. (Applause)

Благодаря. (аплодисменти)