Connected, but alone? | Sherry Turkle

Translator: Ivelina Petkova Reviewer: Yavor Ivanov

Just a moment ago,

Само преди секунда

my daughter Rebecca texted me for good luck.

дъщеря ми Ребека ми пожела успех с кратко съобщение.

Her text said,

То гласеше,

"Mom, you will rock."

"Мамо, ще ги разбиеш."

I love this.

Обичам това.

Getting that text

Да получа такова съобщение

was like getting a hug.

е като да получа прегръдка.

And so there you have it.

И ето.

I embody

Аз съм олицетворение

the central paradox.

на основния парадокс.

I'm a woman

Аз съм жена,

who loves getting texts

която обича да получава кратки съобщения

who's going to tell you

и която ще ви разкаже,

that too many of them can be a problem.

че прекалено големият им брой може да бъде проблем.

Actually that reminder of my daughter

Всъщност това напомняне на дъщеря ми

brings me to the beginning of my story.

ме връща към началото на моята история.

1996, when I gave my first TEDTalk,

През 1996, когато беше първата ми TED лекция,

Rebecca was five years old

Ребека беше на пет години

and she was sitting right there

и седеше точно там

in the front row.

на първия ред.

I had just written a book

Току-що бях написала книга,

that celebrated our life on the internet

възхваляваща живота в интернет

and I was about to be on the cover

и щях да бъда на корицата

of Wired magazine.

на списание "Wired".

In those heady days,

В онези стремителни дни

we were experimenting

експериментирахме

with chat rooms and online virtual communities.

с чат стаи и интернет виртуални общности.

We were exploring different aspects of ourselves.

Изследвахме различни аспекти на нашата същност.

And then we unplugged.

И след това се изключвахме от мрежата.

I was excited.

Бях много развълнувана.

And, as a psychologist, what excited me most

Като психолог, това което най-много ме вълнуваше,

was the idea

беше идеята,

that we would use what we learned in the virtual world

че можем да използваме това, което научаваме във виртуалния свят

about ourselves, about our identity,

за нас самите, за нашата идентичност,

to live better lives in the real world.

за да живеем по-добър живот в реалния свят.

Now fast-forward to 2012.

Сега да превъртим бързо лентата до 2012.

I'm back here on the TED stage again.

Пак съм на сцената на TED.

My daughter's 20. She's a college student.

Дъщеря ми е на 20. Учи в колеж.

She sleeps with her cellphone,

Тя спи с мобилния си телефон,

so do I.

аз също.

And I've just written a new book,

Написала съм и нова книга,

but this time it's not one

но този път тя едва ли

that will get me on the cover

ще ме постави на корицата

of Wired magazine.

на списание "Wired".

So what happened?

Какво се случи?

I'm still excited by technology,

Все още се вълнувам от технологиите,

but I believe,

но вярвам,

and I'm here to make the case,

и съм тук, за да изложа своята теория,

that we're letting it take us places

че ние им позволяваме да ни отведат на места,

that we don't want to go.

където не бихме искали да бъдем.

Over the past 15 years,

През последните 15 години

I've studied technologies of mobile communication

изучавах технологиите на мобилните комуникации

and I've interviewed hundreds and hundreds of people,

и интервюирах стотици хора,

young and old,

млади и стари,

about their plugged in lives.

за техните взаимоотношения с технологиите.

And what I've found

Това, което открих е,

is that our little devices,

че нашите малки устройства,

those little devices in our pockets,

тези малки устройства в джобовете ни

are so psychologically powerful

толкова силно влияят на психиката ни,

that they don't only change what we do,

че не само променят навиците ни,

they change who we are.

но и нашата същност.

Some of the things we do now with our devices

Някои от нещата, които днес правим с тези устройства

are things that, only a few years ago,

само преди няколко години

we would have found odd

бихме помислили за странни

or disturbing,

или плашещи,

but they've quickly come to seem familiar,

но бързо сме привикнали към тях

just how we do things.

и вече са част от навиците ни.

So just to take some quick examples:

Няколко бързи примера:

People text or do email

Хората пишат кратки съобщения или е-писма

during corporate board meetings.

по време на корпоративни срещи.

They text and shop and go on Facebook

Те пишат кратки съобщения, пазаруват или влизат във "Фейсбук"

during classes, during presentations,

по време на час, по време на представяния,

actually during all meetings.

по време на всички свои срещи.

People talk to me about the important new skill

Хората ми обясняват за важното ново умение

of making eye contact

да поддържаш контакт със събеседника си с поглед,

while you're texting.

докато пишеш съобщения.

(Laughter)

(Смях)

People explain to me

Обясняват ми,

that it's hard, but that it can be done.

че е трудно, но постижимо.

Parents text and do email

Родителите пишат кратки съобщения или е-писма

at breakfast and at dinner

по време на закуската или вечерята,

while their children complain

докато децата им се оплакват,

about not having their parents' full attention.

че те не им отдават пълното си внимание.

But then these same children

Но същите тези деца,

deny each other their full attention.

не отдават пълното си внимание едно на друго.

This is a recent shot

Това е скорошна снимка

of my daughter and her friends

на моята дъщеря и нейните приятелки,

being together

които са заедно,

while not being together.

без всъщност да са заедно.

And we even text at funerals.

Пишем кратки съобщения дори на погребения.

I study this.

Изучавам точно това.

We remove ourselves

Ние се дистанцираме

from our grief or from our revery

от нашата болка или от нашия захлас

and we go into our phones.

и се отдаваме на телефоните си.

Why does this matter?

Защо това има значение?

It matters to me

За мен има значение,

because I think we're setting ourselves up for trouble --

защото мисля, че сме на път да имаме проблем -

trouble certainly

със сигурност проблем

in how we relate to each other,

с начина, по който се отнасяме един към друг,

but also trouble

но и проблеми

in how we relate to ourselves

с начина, по който се отансяме към себе си

and our capacity for self-reflection.

и способността ни за самопреценка.

We're getting used to a new way

Свикваме с един нов начин

of being alone together.

да бъдем сами заедно.

People want to be with each other,

Хората искат да са един с друг,

but also elsewhere --

но и да бъдат другаде -

connected to all the different places they want to be.

свързани с всички различни места, където искат да бъдат.

People want to customize their lives.

Хората искат да персонализират живота си.

They want to go in and out of all the places they are

Искат да влизат и да напускат местата, където са,

because the thing that matters most to them

защото това, което е най-важно за тях

is control over where they put their attention.

е да контролират върху какво насочват вниманието си.

So you want to go to that board meeting,

Искате да отидете на онази среща на борда,

but you only want to pay attention

но искате да обръщате внимание

to the bits that interest you.

само на това, което ви интересува.

And some people think that's a good thing.

Според някои хора това е плюс.

But you can end up

Но накрая може да се окаже,

hiding from each other,

че се крием един от друг,

even as we're all constantly connected to each other.

дори и когато постоянно сме свързани един с друг.

A 50-year-old business man

Един петдесетгодишен бизнесмен

lamented to me

ми се оплака,

that he feels he doesn't have colleagues anymore at work.

че се чувства сякаш вече няма колеги на работата.

When he goes to work, he doesn't stop by to talk to anybody,

Когато отива на работа, той не се спира да говори с никого,

he doesn't call.

не се обажда на никого.

And he says he doesn't want to interrupt his colleagues

Казва, че не иска да прекъсва колегите си,

because, he says, "They're too busy on their email."

защото, според него, "Те са прекалено заети да пишат е-писма."

But then he stops himself

Но изведнъж се спира

and he says, "You know, I'm not telling you the truth.

и казва, "Всъщност, излъгах те.

I'm the one who doesn't want to be interrupted.

Аз съм този, който не иска да бъде прекъсван.

I think I should want to,

Вместо да искам да бъда прекъснат,

but actually I'd rather just do things on my Blackberry."

аз предпочитам да си пиша нещо на блекбърито."

Across the generations,

Наблюдавайки различните поколения,

I see that people can't get enough of each other,

виждам, че хората търсят най-усилено компанията на другия,

if and only if

ако и само ако,

they can have each other at a distance,

могат да имат тази компания от разстояние

in amounts they can control.

в размер, който могат да контролират.

I call it the Goldilocks effect:

Наричам това, ефектът на Момичето със златните къдрици:

not too close, not too far,

нито прекалено близо, нито прекалено далече,

just right.

точното разстояние.

But what might feel just right

Но това, което изглежда добре

for that middle-aged executive

на бизнесмена на средна възраст

can be a problem for an adolescent

може да бъде проблем за юношата,

who needs to develop face-to-face relationships.

който трябва да развива своите отношения лице в лице с останалите.

An 18-year-old boy

Едно осемнайсетгодишно момче,

who uses texting for almost everything

което използва кратки съобщения за почти всичко

says to me wistfully,

ми каза замислено,

"Someday, someday,

"Някой ден, някой ден,

but certainly not now,

но със сигурност не сега,

I'd like to learn how to have a conversation."

искам да се науча да водя разговор."

When I ask people

Когато питам хората,

"What's wrong with having a conversation?"

"Какво му е лошото на разговора?"

People say, "I'll tell you what's wrong with having a conversation.

Те ми казват, "Сега ще ти обясня какво му е лошото.

It takes place in real time

Случва се в реално време

and you can't control what you're going to say."

и не можеш да контролираш какво ще кажеш."

So that's the bottom line.

Това е истинската причина.

Texting, email, posting,

Кратките съобщения, е-писма, коментарите във форумите,

all of these things

всички тези неща

let us present the self as we want to be.

ни позволяват да се представим, по начина, който искаме.

We get to edit,

Можем да редактираме,

and that means we get to delete,

значи можем и да изтриваме,

and that means we get to retouch,

можем да ретушираме

the face, the voice,

лицето, гласа,

the flesh, the body --

плътта, тялото -

not too little, not too much,

не прекалено малко, не прекалено много,

just right.

точното количество.

Human relationships

Човешките взаимоотношения

are rich and they're messy

са богати и са объркани

and they're demanding.

и са много изискващи.

And we clean them up with technology.

А ние ги изчистваме с помощта на технологията.

And when we do,

И когато правим това,

one of the things that can happen

едно от нещата, които могат да се случат

is that we sacrifice conversation

е да пожертваме разговора

for mere connection.

заради свързаността.

We short-change ourselves.

Ние мамим самите себе си.

And over time,

И с течение на времето

we seem to forget this,

изглежда забравяме това

or we seem to stop caring.

или вече не ни е грижа.

I was caught off guard

Оказах се неподготвена,

when Stephen Colbert

когато Стивън Колбърт

asked me a profound question,

ми зададе един много важен въпрос,

a profound question.

много важен въпрос.

He said, "Don't all those little tweets,

Той каза "Всички тези малки туитове,

don't all those little sips

всички тези малки глътки

of online communication,

онлайн комуникация

add up to one big gulp

правят ли една голяма глътка

of real conversation?"

истински разговор?"

My answer was no,

Отговорът ми беше "не",

they don't add up.

не правят.

Connecting in sips may work

Свързаността на глътки може да е полезна

for gathering discrete bits of information,

за събирането на отделни парчета информация,

they may work for saying, "I'm thinking about you,"

може да е от полза да кажем "Мисля за теб"

or even for saying, "I love you," --

и дори да кажем, "Обичам те,"

I mean, look at how I felt

вижте как се почуствах аз,

when I got that text from my daughter --

когато получих краткото съобщение от дъщеря ми,

but they don't really work

но те не ни помагат

for learning about each other,

да научим повече един за друг,

for really coming to know and understand each other.

наистина да се опознаем и разберем едни други.

And we use conversations with each other

А ние използваме разговорите един с друг,

to learn how to have conversations

за да се научим да водим разговори

with ourselves.

със самите себе си.

So a flight from conversation

Затова бягството от разговора

can really matter

може наистина да е от значение.

because it can compromise

Защото то ще компрометира

our capacity for self-reflection.

способността ни за самонаблюдение.

For kids growing up,

За децата, които сега растат,

that skill is the bedrock of development.

това умение е в основата на тяхното развитие.

Over and over I hear,

Все по-често чувам.

"I would rather text than talk."

"Предпочитам да пиша вместо да разговарям."

And what I'm seeing

Това, което наблюдавам е,

is that people get so used to being short-changed

че хората толкова свикват да бягат от

out of real conversation,

истинския разговор,

so used to getting by with less,

толкова свикват да се задоволяват с по-малко,

that they've become almost willing

че са готови дори

to dispense with people altogether.

да не се срещат изобщо с хора.

So for example,

Например,

many people share with me this wish,

много хора споделят с мен своето желание

that some day a more advanced version of Siri,

някой ден да се появи една по-съвършена версия на "Сири",

the digital assistant on Apple's iPhone,

дигиталният помощник на "Айфон" на "Епъл",

will be more like a best friend,

която ще им бъде повече като добър приятел,

someone who will listen

някой, който ще ги изслушва,

when others won't.

когато другите не го правят.

I believe this wish

Мисля, че това желание

reflects a painful truth

отразява болезнената истина,

that I've learned in the past 15 years.

която научих през последните 15 години.

That feeling that no one is listening to me

Това чувство, че никой не ме слуша

is very important

е много важно

in our relationships with technology.

в нашите отношения с технологията.

That's why it's so appealing

Ето защо е толкова изкушаващо

to have a Facebook page

да имаме "Фейсбук" страница,

or a Twitter feed --

профил в "Туитър",

so many automatic listeners.

толкова много автоматични слушатели.

And the feeling that no one is listening to me

Чувството, че никой не ни слуша,

make us want to spend time

ни кара да прекарваме повече време

with machines that seem to care about us.

с машини, които ни се струва, че ги е грижа за нас.

We're developing robots,

Разработваме роботи,

they call them sociable robots,

наричат се социални роботи,

that are specifically designed to be companions --

които са предназначени да бъдат компаньони -

to the elderly,

на възрастни хора,

to our children,

на децата ни,

to us.

на нас.

Have we so lost confidence

Толкова ли изгубихме увереността си,

that we will be there for each other?

че ще бъдем винаги заедно един за друг?

During my research

По време на моето изследване

I worked in nursing homes,

работих в няколко старчески домове

and I brought in these sociable robots

и занесох там от тези социални роботи

that were designed to give the elderly

предназначени да създават у възрастните хора

the feeling that they were understood.

усещането, че някой ги разбира.

And one day I came in

Един ден, видях една жена,

and a woman who had lost a child

която беше загубила дете

was talking to a robot

да говори на един робот

in the shape of a baby seal.

с формата на бебе тюлен.

It seemed to be looking in her eyes.

То сякаш я гледаше в очите

It seemed to be following the conversation.

и привидно следваше разговора.

It comforted her.

Действаше ѝ успокоително.

And many people found this amazing.

И според много хора това е чудесно.

But that woman was trying to make sense of her life

Но тази жена се опитваше да осмисли живота си

with a machine that had no experience

чрез машина, която няма никава представа

of the arc of a human life.

за развитието на човешкия живот.

That robot put on a great show.

Роботът изнася добро представление.

And we're vulnerable.

А ние сме уязвими.

People experience pretend empathy

Хората преживяват една привидна емпатия

as though it were the real thing.

като че ли тя е реална.

So during that moment

Така че в този момент,

when that woman

когато тази жена

was experiencing that pretend empathy,

преживява тази привидна емпатия,

I was thinking, "That robot can't empathize.

аз си мислех, "Този робот не може да изпитва емпатия.

It doesn't face death.

Не знае какво е да си изправен пред смъртта.

It doesn't know life."

Не знае какво е животът."

And as that woman took comfort

Това че жената се успокояваше

in her robot companion,

от своя робот компаньон,

I didn't find it amazing;

за мен не беше удивително,

I found it one of the most wrenching, complicated moments

а един от най-мъчителните и сложни моменти

in my 15 years of work.

в моя петнадесет годишен работен опит.

But when I stepped back,

Но когато отстъпих назад,

I felt myself

се почувствах

at the cold, hard center

в студения, жесток център

of a perfect storm.

на една перфектна буря.

We expect more from technology

Ние очакваме все повече от технологиите

and less from each other.

и все по-малко един от друг.

And I ask myself,

И аз се питам,

"Why have things come to this?"

"Защо нещата стигнаха до там?"

And I believe it's because

И вярвам, че отговорът е

technology appeals to us most

че технологиите ни привличат,

where we are most vulnerable.

в момент, когато сме най-уязвими.

And we are vulnerable.

А ние сме уязвими.

We're lonely,

Ние сме самотни,

but we're afraid of intimacy.

но се страхуваме от интимността.

And so from social networks to sociable robots,

И от социални мрежи до социални роботи,

we're designing technologies

ние създаваме технологии,

that will give us the illusion of companionship

които ни дават илюзията за компания,

without the demands of friendship.

без изискванията на приятелството.

We turn to technology to help us feel connected

Обръщаме се към технологията, за да ни помогне да сме свързани

in ways we can comfortably control.

по начини, които можем да контролираме.

But we're not so comfortable.

Но всъщност не се чувстваме толкова удобно.

We are not so much in control.

Не контролираме напълно нещата.

These days, those phones in our pockets

Тези дни телефоните в джобовете ни

are changing our minds and hearts

променят умовете и сърцата ни,

because they offer us

защото ни предлагат

three gratifying fantasies.

три фантазии.

One, that we can put our attention

Първо, че можем да насочим вниманието си

wherever we want it to be;

там, където ние искаме;

two, that we will always be heard;

второ, че винаги има кой да ни чуе;

and three, that we will never have to be alone.

и трето, че никога няма да бъдем сами.

And that third idea,

Тази трета идея,

that we will never have to be alone,

че никога няма да бъдем сами

is central to changing our psyches.

е централна за нашата психика.

Because the moment that people are alone,

Защото в момента, в който хората останат сами,

even for a few seconds,

дори и само за няколко секунди,

they become anxious, they panic, they fidget,

те стават напрегнати, те се панират, суетят,

they reach for a device.

те посягат към технологията.

Just think of people at a checkout line

Помислете си за хората, чекиращи се на гишето

or at a red light.

или на червен светофар.

Being alone feels like a problem that needs to be solved.

Да си сам е проблем, който трябва да бъде разрешен.

And so people try to solve it by connecting.

Ето защо хората се опитват да го разрешат като се свързват.

But here, connection

Но тук свързаността

is more like a symptom than a cure.

е по-скоро симптом, отколкото лек.

It expresses, but it doesn't solve,

Тя изразява, но не решава

an underlying problem.

основния проблем.

But more than a symptom,

Но освен че е симптом,

constant connection is changing

постоянната свързаност променя

the way people think of themselves.

начина, по който хората се самооосъзнават.

It's shaping a new way of being.

Тя създава едно ново същество.

The best way to describe it is,

Най-добрият начин да го опишем е

I share therefore I am.

аз споделям, значи съм.

We use technology to define ourselves

Използваме технологиите, за да се дефинираме

by sharing our thoughts and feelings

като споделяме своите мисли и чувства

even as we're having them.

още в момента, когато ги изпитваме.

So before it was:

Преди моделът беше:

I have a feeling,

Имам някакво чувство,

I want to make a call.

искам да се обадя по телефона.

Now it's: I want to have a feeling,

А сега е: искам да усетя нещо,

I need to send a text.

трябва да изпратя кратко съобщение.

The problem with this new regime

Проблемът с този нов модел

of "I share therefore I am"

"аз споделям, значи съм"

is that, if we don't have connection,

е че ние нямаме връзка,

we don't feel like ourselves.

не се чувстваме като себе си.

We almost don't feel ourselves.

Ние почти не можем да се усетим.

So what do we do? We connect more and more.

Какво правим? Свързваме се все повече и повече.

But in the process,

Но в рамките на този процес

we set ourselves up to be isolated.

ние все повече се изолираме.

How do you get from connection to isolation?

Как свързаността преминава в изолиране?

You end up isolated

Ние се изолираме,

if you don't cultivate the capacity for solitude,

ако не развиваме своята способност за самота,

the ability to be separate,

способността да се отделим от останалите,

to gather yourself.

за да съберем мислите си.

Solitude is where you find yourself

Самотата е усещането,

so that you can reach out to other people

което ни кара да се обърнем към другите хора

and form real attachments.

и да сформираме реални взаимоотношения.

When we don't have the capacity for solitude,

Когато нямаме тази способност за самота,

we turn to other people in order to feel less anxious

ние се обръщаме към други хора, за да се чувстваме по-малко напрегнати

or in order to feel alive.

или за да се почустваме живи.

When this happens,

Когато това се случи,

we're not able to appreciate who they are.

ние не можем да оценим какви са тези хора.

It's as though we're using them

Ние като че ли ги използваме

as spare parts

като резервни части,

to support our fragile sense of self.

за да поддържаме крехкото ни усещане за себе си.

We slip into thinking that always being connected

Започваме да мислим, че постоянната ни свързаност

is going to make us feel less alone.

ще ни направи по-малко самотни.

But we're at risk,

Но това е опасно,

because actually it's the opposite that's true.

защото точно обратното е вярно.

If we're not able to be alone,

Ако ние не можем да бъдем сами със себе си,

we're going to be more lonely.

ще ставаме все по-самотни.

And if we don't teach our children to be alone,

И ако не научим децата си да бъдат сами,

they're only going to know

те само ще знаят

how to be lonely.

какво е да си самотен.

When I spoke at TED in 1996,

Когато говорих на TED през 1996

reporting on my studies

за моите изследвания

of the early virtual communities,

на ранните виртуални общества,

I said, "Those who make the most

аз казах, 'Тези, за които времето

of their lives on the screen

прекарано пред екрана е най-смислено

come to it in a spirit of self-reflection."

сядат пред него от позицията на самонаблюдението."

And that's what I'm calling for here, now:

За това призовавам аз днес:

reflection and, more than that, a conversation

замисляне и разговаряне

about where our current use of technology

за това къде ще ни отведат

may be taking us,

днешните технологии

what it might be costing us.

и какво ще ни струват те.

We're smitten with technology.

Ние сме влюбени в технологиите.

And we're afraid, like young lovers,

И се страхуваме, като скоро влюбените,

that too much talking might spoil the romance.

че ако говорим за това прекалено много, ще убием романтиката.

But it's time to talk.

Но е време да говорим за това.

We grew up with digital technology

Отраснахме с дигиталните технологии

and so we see it as all grown up.

и си мислим, че и те са помъдряли с нас.

But it's not, it's early days.

Но не е така, те са още в ранния си етап.

There's plenty of time

Има много време

for us to reconsider how we use it,

ние да помислим как да ги използаме,

how we build it.

как да ги развием.

I'm not suggesting

Не предлагам

that we turn away from our devices,

да се откажем от нашите устройства,

just that we develop a more self-aware relationship

а да развием едно по-осъзнато отношение

with them, with each other

с тях, един с друг

and with ourselves.

и със самите себе си.

I see some first steps.

Виждам някои първи стъпки.

Start thinking of solitude

Започнете да мислите за самотата

as a good thing.

като за нещо добро.

Make room for it.

Направете ѝ място.

Find ways to demonstrate this

Намерете начини да я покажете

as a value to your children.

като стойностна на вашите деца.

Create sacred spaces at home --

Създайте специални места у вас -

the kitchen, the dining room --

кухнята, трапезарията -

and reclaim them for conversation.

и ги използвайте само за разговор.

Do the same thing at work.

Направете същото на работното място.

At work, we're so busy communicating

Там ние сме толкова заети да комуникираме,

that we often don't have time to think,

че често нямаме време да мигнем,

we don't have time to talk,

нямаме време да говорим

about the things that really matter.

за нещата, които наистина имат значение.

Change that.

Променете това.

Most important, we all really need to listen to each other,

Най-важното е, че ние имаме нужда да се вслушваме един в друг,

including to the boring bits.

дори и в скучните неща.

Because it's when we stumble

Защото в моментите, в които се препъваме,

or hesitate or lose our words

колебаем или не намираме точната дума,

that we reveal ourselves to each other.

тогава се разкриваме един на друг.

Technology is making a bid

Технологиите се опитват

to redefine human connection --

да дефинират по нов начин човешките взаимоотношения,

how we care for each other,

как показваме отношението си един към друг,

how we care for ourselves --

как се отнасяме към себе си -

but it's also giving us the opportunity

опитват се и да ни дадат възможност

to affirm our values

да потвърдим нашите ценности

and our direction.

и нашата посока.

I'm optimistic.

Аз съм оптимист.

We have everything we need to start.

Имаме всичко нужно да започнем.

We have each other.

Имаме един друг.

And we have the greatest chance of success

Имаме най-голям шанс да успеем,

if we recognize our vulnerability.

ако признаем нашата уязвимост.

That we listen

Трябва да внимаваме,

when technology says

когато технологията казва,

it will take something complicated

че ще вземе нещо сложно

and promises something simpler.

и ще го направи просто.

So in my work,

В моята работа,

I hear that life is hard,

чувам, че животът е сложен,

relationships are filled with risk.

взаимоотношенията са изпълнени с риск.

And then there's technology --

А ето я технологията -

simpler, hopeful,

проста, обнадеждаваща,

optimistic, ever-young.

оптимистична, винаги млада.

It's like calling in the cavalry.

Все едно да повикаш кавалерията.

An ad campaign promises

Рекламната кампания обещава,

that online and with avatars,

че онлайн и с аватарите

you can "Finally, love your friends

вие ще можете "най-накрая да заобичате своите приятели,

love your body, love your life,

своето тяло, своя живот,

online and with avatars."

в интернет и с аватари."

We're drawn to virtual romance,

Привлечени сме от виртуалната романтика,

to computer games that seem like worlds,

от компютърните игри, които изглеждат като светове,

to the idea that robots, robots,

от идеята, че роботите

will someday be our true companions.

някой ден ще бъдат нашите истински другари.

We spend an evening on the social network

Прекарваме вечерта в социалната мрежа

instead of going to the pub with friends.

вместо да изпием бира с приятели.

But our fantasies of substitution

Но тези заместващи фантазии

have cost us.

ни струват скъпо.

Now we all need to focus

Сега всички трябва да се фокусираме

on the many, many ways

върху многото начини,

technology can lead us back

по които технологиите могат да ни върнат обратно

to our real lives, our own bodies,

към истинския ни живот, истинските ни тела,

our own communities,

нашите общности,

our own politics,

нашата собствена политика

our own planet.

на нашата планета.

They need us.

Те имат нужда от нас.

Let's talk about

Нека поговорим

how we can use digital technology,

как да използваме цифровите технологии,

the technology of our dreams,

технологията на нашите мечти,

to make this life

за да направим този живот,

the life we can love.

живот, който ще заобичаме.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)