Janine di Giovanni: What I saw in the war

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Darina Stoyanova

This is how war starts.

Ето как започва войната.

One day you're living your ordinary life,

Един ден от нормалния ви живот,

you're planning to go to a party,

планирате да отидете на парти,

you're taking your children to school,

завеждате децата на училище,

you're making a dentist appointment.

уговаряте среща със зъболекар.

The next thing, the telephones go out,

След това телефонът изключва,

the TVs go out, there's armed men on the street,

телевизията изключва, има въоръжени мъже на улиците,

there's roadblocks.

има блокада по пътищата.

Your life as you know it goes into suspended animation.

Животът, който познавате, спира.

It stops.

Спира.

I'm going to steal a story from a friend of mine,

Ще открадна история от една моя приятелка,

a Bosnian friend, about what happened to her,

приятелка от Босна, за това, какво се случи с нея,

because I think it will illustrate for you exactly what it feels like.

защото мисля, че това ще илюстрира точно как се е чувствала.

She was walking to work one day in April, 1992,

Един ден, през април, 1992 г., тя отивала на работа

in a miniskirt and high heels. She worked in a bank.

облечена с пола и на високи токчета. Работила в банка.

She was a young mother. She was someone who liked to party.

Била млада майка. Обичала да ходи на забави.

Great person.

Страхотен човек.

And suddenly she sees a tank

Внезапно видяла танк,

ambling down the main road of Sarajevo

който се движел по главния път в Сараево,

knocking everything out of its path.

събаряйки всичко по пътя си.

She thinks she's dreaming, but she's not.

Мислила, че сънува.

And she runs as any of us would have done

Тя затичала, както всеки би направил

and takes cover, and she hides behind a trash bin,

и се скрила зад кофа за боклук

in her high heels and her miniskirt.

с високите си токчета и миниполата.

And as she's hiding there, she's feeling ridiculous,

Докато се криела, тя се чувствала смешно,

but she's seeing this tank go by with soldiers

но виждала танка с войниците

and people all over the place and chaos

и хората, които били навсякъде и хаоса

and she thinks, "I feel like Alice in Wonderland

и си мислела: "Чувствам се като Алиса в Страната на чудесата,

going down the rabbit hole,

която влиза в дупката на заека,

down, down, down into chaos,

надолу, надолу в хаоса

and my life will never be the same again."

и животът ми никога няма да бъде същия".

A few weeks later, my friend was in a crowd of people

Няколко седмици по-късно, приятелката ми била в тълпа,

pushing with her infant son in her arms

и хората дърпали сина й от ръцете й,

to give him to a stranger on a bus,

за да го дадат на непознат в автобуса,

which was one of the last buses leaving Sarajevo

това бил един от последните автобуси, който тръгвал от Сараево,

to take children out so they could be safe.

за да вземе децата и те да бъдат в безопасност.

And she remembers struggling with her mother to the front,

Тя си спомня, че се борила с майка си,

crowds and crowds of people, "Take my child! Take my child!"

сред тълпи от народ" Вземете детето ми!"

and passing her son to someone through a window.

и дала сина си на някой през прозореца.

And she didn't see him for years.

Тя не го видяла четири години.

The siege went on for three and a half years,

Блокадата продължила три и половина години

and it was a siege without water,

и това било блокада без вода,

without power, without electricity, without heat, without food,

електричество, парно отопление, вода, храна,

in the middle of Europe, in the middle of the 20th century.

в средата на Европа, в средата на 20-и век.

I had the honor of being one of those reporters

Имах честта да бъда един от тези репортери,

that lived through that siege,

които преживяха тази блокада

and I say I have the honor and the privilege of being there

и казвам, че имам честта и привилегията да съм била там,

because it's taught me everything,

защото това ме научи на много неща,

not just about being a reporter, but about being a human being.

не само да бъда репортер, но и да бъда човек.

I learned about compassion.

Научих се да бъда състрадателна.

I learned about ordinary people who could be heroes.

Научих, че обикновените хора могат да бъдат герои.

I learned about sharing. I learned about camaraderie.

Научих се да споделям. Научих се да бъда приятелка.

Most of all, I learned about love.

Преди всичко, научих се да обичам.

Even in the midst of terrible destruction and death and chaos,

Дори в средата на ужасна разруха, смърт и хаос,

I learned how ordinary people could help their neighbors,

се научих, как обикновените хора могат да помагат на съседите си,

share food, raise their children,

да дават храна, да отглеждат деца,

drag someone who's being sniped at from the middle of the road

да влачат някой, който е бил повален в средата на пътя,

even though you yourself were endangering your life,

дори ако това е опасно за живота им,

helping people get into taxis who were injured

да помагат на ранените да влязат в такси

to try to take them to hospitals.

и да се опитат да ги откарат в болница.

I learned so much about myself.

Научих толкова много за себе си.

Martha Gellhorn, who's one of my heroes, once said,

Марта Гелхорн, една от героините ми, каза:

"You can only love one war. The rest is responsibility."

"Можете само до обичате една война. Останалото е отговорност".

I went on to cover many, many, many wars after that,

Присъствах на много войни след това,

so many that I lost count,

толкова много, че не мога да ги преброя,

but there was nothing like Sarajevo.

но нямаше такава война, като в Сараево.

Last April, I went back to a very strange --

През миналия април отидох на много странно

what I called a deranged high school reunion.

събиране на бивши ученици от гимназията.

What it was, was the 20th anniversary of the siege,

Това беше 20-та годишнина от блокадата,

the beginning of the siege of Sarajevo,

от започването на блокадата в Сараево

and I don't like the word "anniversary," because it sounds like a party,

и не обичам думата "годишнина", защото тя звучи като забава,

and this was not a party.

а това не е забава.

It was a very somber gathering of the reporters

Това беше много сериозно събиране на репортери,

that worked there during the war, humanitarian aid workers,

които работиха по време на войната, работници за хуманитарна помощ

and of course the brave and courageous people of Sarajevo themselves.

и разбира се, смелите хора от Сараево.

And the thing that struck me the most,

Това, което ме впечатли най-много,

that broke my heart,

което ме развълнува,

was walking down the main street of Sarajevo,

беше, когато ходих по главната улица на Сараево,

where my friend Aida saw the tank coming 20 years ago,

където приятелката ми Аида видяла танк, преди 20 години

and in that road were more than 12,000 red chairs,

и там имаше повече от 12 000 празни червени

empty,

столове

and every single one of them symbolized

и всеки от тях символизираше

a person who had died during the siege,

човек, който е умрял по време на блокадата,

just in Sarajevo, not in all of Bosnia,

само в Сараево, не в цялата Босна

and it stretched from one end of the city

и това се простираше от единия край на града

to a large part of it,

до голяма част в него

and the saddest for me were the tiny little chairs

и най-тъжното за мен бяха малките столове

for the children.

за децата.

I now cover Syria,

Сега отразявам Сирия

and I started reporting it because I believed that

и започнах да я отразявам, защото вярвах, че

it needs to be done.

това трябва да бъде направено.

I believe a story there has to be told.

Вярвам, че тази история трябва да бъде разказана.

I see, again, a template of the war in Bosnia.

Отново виждам моделът на войната в Босна.

And when I first arrived in Damascus,

Когато за пръв път пристигнах в Дамаск,

I saw this strange moment where people

почувствах този странен момент, когато хората

didn't seem to believe that war was going to descend,

не вярваха, че войната ще свърши

and it was exactly the same in Bosnia

и беше същото, като в Босна

and nearly every other country I've seen where war comes.

и в почти всяка друга страна, в която съм виждала война.

People don't want to believe it's coming,

Хората не искаха да повярват, че тя започва

so they don't leave, they don't leave before they can.

и не напускаха, когато можеха да напуснат.

They don't get their money out.

Не харчеха парите си.

They stay because you want to stay in your home.

Стояха в къщи.

And then war and chaos descend.

След това войната и хаосът започваха.

Rwanda is a place that haunts me a lot.

Руанда е страна, която много ме впечатли.

In 1994, I briefly left Sarajevo to go report the genocide in Rwanda.

През 1994 г., напуснах Сараево за кратко време, за да отразявам геноцида в Руанда.

Between April and August, 1994,

Между април и август, 1994 г.,

one million people were slaughtered.

един милион души бяха убити.

Now if those 12,000 chairs freaked me out

Ако тези 12 000 стола ме плашеха,

with the sheer number,

просто с цифрата си,

I want you just for a second to think of a million people.

искам за секунда да помислите за един милион души.

And to give you some example, I remember

Например, спомням си,

standing and looking down a road as far as I could see,

че стоях и гледах пътя, докъдето можех да видя,

at least a mile, and there were bodies piled twice my height

поне една миля и имаше купчини тела, които бяха два пъти повече от ръста ми,

of the dead.

на умрели хора.

And that was just a small percentage of the dead.

Това беше малък процент от умрелите.

And there were mothers holding their children

Имаше майки, които държаха децата си,

who had been caught in their last death throes.

хванати в смъртна прегръдка.

So we learn a lot from war,

Така че научихме много от войната

and I mention Rwanda

и споменавам Руанда,

because it is one place, like South Africa,

защото това е страна, като Южна Африка,

where nearly 20 years on, there is healing.

в която от почти 20 години има геноцид.

Fifty-six percent of the parliamentarians are women,

Петдесет и шест от членовете в Парламента са жени,

which is fantastic,

което е чудесно

and there's also within the national constitution now,

и в националната конституция е написано,

you're actually not allowed to say Hutu or Tutsi.

че не можете да казвате Хуту или Тутци.

You're not allowed to identify anyone by ethnicity,

Не можете да определяте етнически никого,

which is, of course, what started the slaughter in the first place.

което, разбира се, беше причината за кръвопролитията.

And an aid worker friend of mine told me the most beautiful story,

Работник към хуманитарна помощ, който ми беше приятел, ми разказа една чудесна история

or I find it beautiful.

или аз я намирам за чудесна.

There was a group of children, mixed Hutus and Tutsis,

Имало група деца, смесени Хутус и Тутци

and a group of women who were adopting them,

и група жени, които ги осиновили

and they lined up and one was just given to the next.

те били в редица и всяко дете било дадено на една от жените.

There was no kind of compensation for, you're a Tutsi,

Нямало компенсация, защото ако сте Тутци,

you're a Hutu, you might have killed my mother,

ако сте Хуту, може да сте убили майка ми

you might have killed my father.

или баща ми.

They were just brought together in this kind of reconciliation,

Те били смесени по този начин за сдобряване

and I find this remarkable.

и намирам това за забележително.

So when people ask me how I continue to cover war,

Когато хората ме питат, как продължавам да отразявам война

and why I continue to do it,

и защо продължавам да го правя,

this is why.

това е отговорът.

When I go back to Syria, next week in fact,

Когато се върна в Сирия, през следващата седмица,

what I see is incredibly heroic people,

ще видя изключително героичен народ,

some of them fighting for democracy,

част от тях се борят за демокрация,

for things we take for granted every single day.

за неща, които сме приели за дадени.

And that's pretty much why I do it.

Затова го правя.

In 2004, I had a little baby boy,

През 2004 г., родих момче

and I call him my miracle child,

и го наричам чудното ми момче,

because after seeing so much death

защото, след като съм видяла толкова много смърт,

and destruction and chaos and darkness in my life,

разрушение и хаос и тъмнина,

this ray of hope was born.

беше роден този лъч от надежда.

And I called him Luca, which means "The bringer of light,"

Нарекох го Лука, което означава "водител на светлина",

because he does bring light to my life.

защото той доведе светлина в живота ми.

But I'm talking about him because when he was four months old,

Говоря за него, защото когато беше на четири години,

my foreign editor forced me to go back to Baghdad

редакторът ми за външна политика ме накара да отида в Бангладеш,

where I had been reporting all throughout the Saddam regime

където отразявах режима на Садам

and during the fall of Baghdad and afterwards,

и свалянето на режима в Багдат и след него

and I remember getting on the plane in tears,

и си спомням, че се качих на самолета плачейки,

crying to be separated from my son,

че се разделям от сина си

and while I was there,

и докато бях там,

a quite famous Iraqi politician who was a friend of mine

известен иракски политик, който ми беше приятел,

said to me, "What are you doing here?

ми каза: "Какво правиш тук?

Why aren't you home with Luca?"

Защо не си в къщи с Лука?"

And I said, "Well, I have to see." It was 2004

Казах: "Трябва да разбера". Беше през 2004 г.,

which was the beginning of the incredibly bloody time in Iraq,

което беше началото на кърваво време в Ирак,

"I have to see, I have to see what is happening here.

"Трябва да разбера, какво става тук.

I have to report it."

Трябва да го отразя".

And he said, "Go home,

Той каза: "Отивай в къщи,

because if you miss his first tooth,

защото, ако пропуснеш как расте първия му зъб,

if you miss his first step, you'll never forgive yourself.

ако пропуснеш, как той се учи да ходи, никога няма да си го простиш.

But there will always be another war."

Винаги ще има нова война".

And there, sadly, will always be wars.

За съжаление, винаги ще има войни.

And I am deluding myself if I think, as a journalist,

Заблуждавам се, ако мисля, че като журналист,

as a reporter, as a writer,

като репортер, като писател,

what I do can stop them. I can't.

това, което правя, ще ги спре. Не мога.

I'm not Kofi Annan. He can't stop a war.

Не съм Кофи Анан. Не мога да спра войната.

He tried to negotiate Syria and couldn't do it.

Той се опита да преговаря със Сирия и не можа да го направи.

I'm not a U.N. conflict resolution person.

Не съм човек, който ще реши конфликта в Обединените нации.

I'm not even a humanitarian aid doctor,

Не съм дори лекар за хуманитарна помощ

and I can't tell you the times of how helpless I've felt

и не мога да ви кажа, колко обезкуражена напуснах,

to have people dying in front of me, and I couldn't save them.

гледайки хората и не можейки да им помогна.

All I am is a witness.

Свидетел съм.

My role is to bring a voice to people who are voiceless.

Ролята ми е, да изявя гласа на хората, които нямат глас.

A colleague of mine described it as to shine a light

Мой колега описа това, като лъч светлина

in the darkest corners of the world.

в най-тъмните ъгли на света.

And that's what I try to do.

Това се опитвам да правя.

I'm not always successful,

Не винаги успявам

and sometimes it's incredibly frustrating,

и понякога е отчайващо,

because you feel like you're writing into a void,

защото се чувствам, като че ли пиша в празното просранство

or you feel like no one cares.

или, че никой не го е грижа.

Who cares about Syria? Who cares about Bosnia?

Кой го е грижа за Сирия? Кой го е грижа за Босна?

Who cares about the Congo,

Кой го е грижа за Конго,

the Ivory Coast, Liberia, Sierra Leone,

за Островът на слоновата кост, за Либерия, за Сиера Леоне,

all of these strings of places that

за всички тези места,

I will remember for the rest of my life?

които ще помня до края на живота си?

But my métier is to bear witness

Но мисията ми е да бъда свидетел

and that is the crux, the heart of the matter,

и това е същността

for us reporters who do this.

за нас, репортерите, които правим това.

And all I can really do is hope,

Мога само да се надявам,

not to policymakers or politicians,

не на политиците,

because as much as I'd like to have faith

защото колкото искам да им вярвам,

that they read my words and do something,

че те четат думите ми и правят нещо,

I don't delude myself.

не се заблуждавам.

But what I do hope is that if you remember anything I said

Но се надявам, че ако запомните нещо от това, което казвам

or any of my stories tomorrow morning over breakfast,

или която и да е от историите ми, утре сутринта

if you can remember the story of Sarajevo,

ако можете да си спомните историята за Сараево

or the story of Rwanda,

или историята за Руанда,

then I've done my job.

съм свършила работата си.

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)