Tan Le: My immigration story

Translator: Maya Baneva Reviewer: Anton Hikov

How can I speak in 10 minutes

Как бих могла да разкажа в рамките на 10 минути

about the bonds of women over three generations,

за оковите на жени от три поколения,

about how the astonishing strength of those bonds

за удивителната сила на тези окови,

took hold in the life of a four-year-old girl

които влияят на живота

на 4 годишно момиченце,

huddled with her young sister, her mother and her grandmother

сгушено с по-малката си сестра,

майка си и баба си

цели 5 дни и нощи

for five days and nights in a small boat in the China Sea

в малка лодка в Китайско море

преди повече от 30 години,

more than 30 years ago.

Bonds that took hold in the life of that small girl

окови, които влияят на живота на това малко момиче

и никога не изчезват --

and never let go --

that small girl now living in San Francisco

същото това малко момиче, което днес живее в Сан Франсиско

и говори днес пред вас?

and speaking to you today.

Това не е приключила история.

This is not a finished story.

It is a jigsaw puzzle still being put together.

Това е пъзел, който още се нарежда.

Позволете ми да ви разкажа за някои от парченцата.

Let me tell you about some of the pieces.

Представете си първото парченце:

Imagine the first piece: a man burning his life's work.

мъж, който изгаря труда на живота си.

He is a poet, a playwright,

Той е поет, драматург,

човек, чийто живот

a man whose whole life

had been balanced on the single hope of his country's unity and freedom.

се крепи на единствената надежда

за свобода и единство на неговата страна.

Imagine him as the communists enter Saigon --

Представете си го при навлизането на комунистите в Сайгон,

confronting the fact that his life had been a complete waste.

изправен пред факта, че

целият му живот е бил пълен провал.

Words, for so long his friends, now mocked him.

Думите, които толкова дълго са му били приятели, сега онемяват.

Той се оттегля в мълчание.

He retreated into silence.

He died broken by history.

Умира, съсипан от историята.

He is my grandfather.

Той е моят дядо.

Никога не съм го срещала в живота си наистина.

I never knew him in real life.

Но животите ни са много повече от спомени.

But our lives are much more than our memories.

My grandmother never let me forget his life.

Баба ми никога не ми позволи да забравя живота му.

My duty was not to allow it to have been in vain,

Беше мое задължение никога да не позволявам живота му да е бил напразно,

а урокът, който трябваше да науча, беше, че

and my lesson was to learn that, yes, history tried to crush us,

да, историята се е опитала да ни съсипе,

but we endured.

но ние сме оцелели.

Следващото парченце от пъзела

The next piece of the jigsaw is of a boat in the early dawn

е за лодка, която в ранни зори

slipping silently out to sea.

се хлъзга безшумно в морето.

Майка ми, Мей, била на 18,

My mother, Mai, was 18 when her father died --

когато баща й умира --

already in an arranged marriage,

вече омъжена в уреден брак,

already with two small girls.

вече с две малки дъщери.

For her, life had distilled itself into one task:

За нея животът се състои в една задача:

бягството на семейството й

the escape of her family and a new life in Australia.

и нов живот в Австралия.

It was inconceivable to her that she would not succeed.

За нея е немислимо.

че може и да не успее.

So after a four-year saga that defies fiction,

Така след четиригодишна сага, каквато няма и в романите,

a boat slipped out to sea disguised as a fishing vessel.

една лодка излиза в морето,

дегизирана като риболовно корабче.

All the adults knew the risks.

Всички възрастни съзнават рисковете.

The greatest fear was of pirates, rape and death.

Най-голям е страхът от пирати,

изнасилване и смърт.

Като всички възрастни в лодката,

Like most adults on the boat,

майка ми също носи малко шишенце с отрова.

my mother carried a small bottle of poison.

If we were captured, first my sister and I,

Ако бъдем заловени, първо аз и сестра ми,

а след това и тя, и баба ми, щяха да пият от нея.

then she and my grandmother would drink.

My first memories are from the boat --

Първите ми спомени са от лодката --

монотонното ръмжене на двигателя.

the steady beat of the engine,

потапянето на носа при всяка вълна,

the bow dipping into each wave,

безкрайния, празен хоризонт.

the vast and empty horizon.

Не помня пиратите, които идвали много пъти,

I don't remember the pirates who came many times,

but were bluffed by the bravado of the men on our boat,

но били отблъсквани от блъфиращите с перченето си

мъже на лодката,

or the engine dying and failing to start for six hours.

не помня изгасването на мотора

без да може да запали отново за 6 часа.

But I do remember the lights on the oil rig off the Malaysian coast

Но помня светлините на нефтената платформа

на брега на Малайзия

и младия мъж, който припада и умира,

and the young man who collapsed and died,

the journey's end too much for him,

краят на пътуването е неговият край наистина,

помня и първата ябълка, която опитах,

and the first apple I tasted, given to me by the men on the rig.

дадена ми от хората на платформата.

No apple has ever tasted the same.

Никоя ябълка никога нямаше същия вкус.

След три месеца в лагер за бежанци

After three months in a refugee camp, we landed in Melbourne.

ние се озовахме в Мелбърн.

И следващото парченце от пъзела

And the next piece of the jigsaw is about four women

е за 4 жени от 3 поколения,

across three generations shaping a new life together.

които изграждат заедно своя нов живот.

Установихме се във Футскрей,

We settled in Footscray,

предградие за работническата класа,

a working-class suburb whose demographic is layers of immigrants.

населено основно от имигранти.

Unlike the settled middle-class suburbs, whose existence I was oblivious of,

За разлика от кварталите на средната класа,

чието съществуване не съзнавах,

във Футскрей нямаше усещане за право.

there was no sense of entitlement in Footscray.

Миризмите, носещи се от вратите на магазините, бяха от цял свят.

The smells from shop doors were from the rest of the world.

Фрази нечленоразделен английски

And the snippets of halting English

се разменяха между хора,

were exchanged between people who had one thing in common:

които имаха едно общо качество,

They were starting again.

те започваха всичко отначало.

My mother worked on farms,

Майка ми работеше във фермите,

then on a car assembly line,

след това в поточна линия за автомобили,

working six days, double shifts.

6 дни в седмицата, двойни смени.

Някак си успя да намери време да научи английски

Somehow, she found time to study English

and gain IT qualifications.

и да придобие ИТ квалификация.

Ние бяхме бедни.

We were poor.

Всички долари бяха разпределени,

All the dollars were allocated

и допълнителните уроци по английски и математика

and extra tuition in English and mathematics was budgeted for

се подсигуряваха за сметка на това,

regardless of what missed out,

което се пропускаше,

which was usually new clothes;

а това бяха новите дрехи;

те винаги бяха втора употреба.

they were always secondhand.

Два чифта чорапи за училище,

Two pairs of stockings for school,

each to hide the holes in the other.

всеки от тях криеше дупките на другия.

Училищна униформа до глезените,

A school uniform down to the ankles, because it had to last for six years.

защото трябваше да издържи 6 години.

Имаше ги и редките, но жегващи нарицателни

And there were rare but searing chants of "slit-eye"

от сорта на "дръпнати очи,"

понякога се срещаха и следните графити:

and the occasional graffiti:

"Asian, go home."

"Азиатци, отивайте си вкъщи."

Go home to where?

Къде вкъщи?

Нещо ми засядаше.

Something stiffened inside me.

There was a gathering of resolve and a quiet voice saying,

Имаше опити за събиране на решителност

и тих глас, шептящ: "Няма да ви обръщам внимание."

"I will bypass you."

Майка ми, сестра ми и аз

My mother, my sister and I slept in the same bed.

спяхме в едно легло.

My mother was exhausted each night,

Всяка нощ майка ми беше изтощена,

но ние си разказвахме как е минал денят ни

but we told one another about our day

и слушахме движенията

and listened to the movements of my grandmother around the house.

на баба ми из къщата.

Майка ми страдаше от кошмари,

My mother suffered from nightmares, all about the boat.

свързани с лодката.

And my job was to stay awake until her nightmares came

Моята задача беше да стоя будна докато кошмарите се появят,

so I could wake her.

за да мога да я събудя.

Тя отвори компютърен магазин,

She opened a computer store,

след това учи да стане козметичка

then studied to be a beautician and opened another business.

и стартира друг бизнес.

And the women came with their stories

И жените идваха с техните истории

about men who could not make the transition,

за мъже, които не са способни да се справят с прехода,

ядосани и непреклонни,

angry and inflexible,

and troubled children caught between two worlds.

и деца, изпаднали в беда, заключени между два свята.

Търсеха се дарения и спонсори.

Grants and sponsors were sought.

Centers were established.

Бяха основани центрове.

Живеех в паралелни светове.

I lived in parallel worlds.

В единия бях типичната азиатска студентка,

In one, I was the classic Asian student,

relentless in the demands that I made on myself.

непреклонна в очакванията към самата себе си.

In the other, I was enmeshed in lives that were precarious,

В другия бях въвлечена в съдби, които бяха несигурни,

tragically scarred by violence, drug abuse and isolation.

трагично белязани от насилие,

наркотична зависимост и изолация.

But so many over the years were helped.

Но на толкова много хора беше помогнато през годините.

За тази моя дейност, през последната година на обучението ми като студент по право,

And for that work, when I was a final-year law student,

I was chosen as the Young Australian of the Year.

аз бях избрана за млад австралиец на годината.

And I was catapulted from one piece of the jigsaw to another,

И така бях прехвърлена

от едно парченце от пъзела в друго,

and their edges didn't fit.

и тези две парченца не си пасваха.

Тан Ли, анонимната жителка на Футскрей,

Tan Le, anonymous Footscray resident,

се превърна в Тан Ли, бежанка и активистка,

was now Tan Le, refugee and social activist,

invited to speak in venues she had never heard of

канена да говори на места, за които никога преди не е чувала,

и в домове, чието съществуване

and into homes whose existence she could never have imagined.

никога не си е представяла.

Не познавах протокола.

I didn't know the protocols.

Не знаех как да използвам приборите за хранене.

I didn't know how to use the cutlery.

Не знаех как да говоря за вино.

I didn't know how to talk about wine.

I didn't know how to talk about anything.

Не знаех как да говоря за каквото и да е.

I wanted to retreat to the routines and comfort

Исках да се оттегля обратно при навиците и удобствата

of life in an unsung suburb --

на живота в недооценените предградия --

a grandmother, a mother and two daughters

баба, майка и две дъщери,

ending each day as they had for almost 20 years,

приключвайки всеки от дните си през последните 20 години,

разказвайки си една на друга как е минал денят им

telling one another the story of their day

и заспивайки,

and falling asleep, the three of us still in the same bed.

трите в същото, старо легло.

Казах на майка ми, че няма да мога да се справя.

I told my mother I couldn't do it.

She reminded me that I was now the same age she had been

Тя ми напомни, че е била на моята възраст,

когато сме се качили на лодката.

when we boarded the boat.

"No" had never been an option.

Отказът никога не е бил опция.

"Просто го направи," каза тя,

"Just do it," she said,

"and don't be what you're not."

"и не бъди нещо, което не си."

So I spoke out on youth unemployment and education

Така започнах да говоря за безработицата сред младите и тяхното образование,

and the neglect of the marginalized and disenfranchised.

както и за пренебрежението на богатите към живеещите в нищета.

И колкото по-откровено говорех,

And the more candidly I spoke, the more I was asked to speak.

толкова повече ме молеха да говоря.

Срещнах хора от всички сфери на живота,

I met people from all walks of life,

so many of them doing the thing they loved,

толкова много от тях се занимаваха с това, което обичат,

живеейки на границата на възможното.

living on the frontiers of possibility.

And even though I finished my degree,

И въпреки че завърших образованието си,

I realized I could not settle into a career in law.

осъзнах, че няма да направя кариера в правото.

There had to be another piece of the jigsaw.

Трябваше да има друго парченце от пъзела.

И в същия момент осъзнах,

And I realized, at the same time,

that it is OK to be an outsider,

че е добре да бъдеш аутсайдер,

новодошъл,

a recent arrival,

new on the scene --

нов на хоризонта --

and not just OK,

и не само, че е добре,

but something to be thankful for,

но е нещо, за което човек трябва да бъде благодарен,

perhaps a gift from the boat.

може би подарък от съдбата.

Because being an insider can so easily mean collapsing the horizons,

Защото да бъдеш вътрешен, установен човек,

може лесно да свие хоризонтите ти,

може много лесно да те накара

can so easily mean accepting the presumptions of your province.

да приемеш установените навици на средата, в която си.

Аз излязох извън зоната на комфорта достатъчно,

I have stepped outside my comfort zone enough now

to know that, yes, the world does fall apart,

за да знам, че, да, светът понякога се срутва,

но не по начина, по който ние сме се страхували, че ще го направи.

but not in the way that you fear.

Possibilities that would not have been allowed

Възможности, които не са били допускани,

са възмутително насърчвани.

were outrageously encouraged.

В тях имаше енергия,

There was an energy there,

an implacable optimism,

непреклонен оптимизъм,

a strange mixture of humility and daring.

странна смесица от смирение и дързост.

Така че аз последвах своята интуиция.

So I followed my hunches.

Сформирах малък екип от хора,

I gathered around me a small team of people

for whom the label "It can't be done" was an irresistible challenge.

за които фразата "Това не може да се направи"

представлява неустоимо предизвикателство.

For a year, we were penniless.

За година бяхме без пукната пара.

At the end of each day, I made a huge pot of soup

В края на всеки ден правех голяма тенджера със супа,

която си споделяхме.

which we all shared.

Работхме здравата всяка нощ.

We worked well into each night.

Most of our ideas were crazy,

Повечето ни идеи бяха откачени,

but a few were brilliant,

но някои от тях бяха брилянтни

and we broke through.

и ние пробихме.

I made the decision to move to the US after only one trip.

Реших да се преместя в САЩ

само след едно пътуване до там.

My hunches again.

Отново интуицията ми.

Three months later, I had relocated, and the adventure has continued.

Три месец по-късно се преместих

и приключението продължи.

Преди да приключа, обаче,

Before I close, though, let me tell you about my grandmother.

ми позволете да ви разкажа за моята баба.

Тя е израстнала във време,

She grew up at a time when Confucianism was the social norm

в което конфуцианството е било обществена норма

and the local mandarin was the person who mattered.

и местният мандарин (бюрократ) е бил човекът с най-голямо влияние.

Животът не е бил променен от векове.

Life hadn't changed for centuries.

Баща й починал скоро след като тя се родила.

Her father died soon after she was born.

Her mother raised her alone.

Майка й я отгледала сама.

At 17, she became the second wife of a mandarin whose mother beat her.

На 17 тя станала втората съпруга

на мандарин, чиято майка я биела.

With no support from her husband,

Без никаква подкрепа от съпруга си

тя предизвикала сензация като го дала на съд

she caused a sensation by taking him to court

and prosecuting her own case,

и сама водила делото си,

and a far greater sensation when she won.

и дори още по-голяма сензация, когато го спечелила.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

"Това не може да се направи" явно не било правилната фраза.

"It can't be done" was shown to be wrong.

I was taking a shower in a hotel room in Sydney

Взимах си душ в хотелска стая в Сидни

the moment she died,

в момента, в който тя умря.

600 miles away, in Melbourne.

На 1000 километра надалеч от Мелбърн.

Погледнах през душ-кабината

I looked through the shower screen and saw her standing on the other side.

и я видях да стои от другата страна.

I knew she had come to say goodbye.

Знаех, че е дошла да се сбогува.

Майка ми звънна минути по-късно.

My mother phoned minutes later.

Няколко дни след това

A few days later,

we went to a Buddhist temple in Footscray and sat around her casket.

ние отидохме в будистки храм във Футскрей

и седнахме около ковчега й.

Разказвахме й истории

We told her stories and assured her that we were still with her.

и я убеждавахме, че още сме с нея.

At midnight, the monk came and told us he had to close the casket.

В полунощ дойде монах

и ни каза, че трябва да затвори ковчега.

My mother asked us to feel her hand.

Майка ми ни помоли да докоснем ръката й.

She asked the monk,

Тя попита монаха:

"Why is it that her hand is so warm and the rest of her is so cold?"

"Защо ръката й е толкова топла,

а останалата част от тялото й е толкова студена?"

"Because you have been holding it since this morning," he said.

"Защото я държите от сутринта," каза той.

"You have not let it go."

"Не й позволявате да си отиде."

If there is a sinew in our family, it runs through the women.

Ако в нашето семейство има система,

то тя се управлява от жени.

Имайки предвид какви сме били и как ни е променил живота,

Given who we were and how life had shaped us,

сега можем да видим,

we can now see that the men that might have come into our lives

че мъжете, които биха се появили в животите ни,

would have thwarted us.

биха ни осуетили.

Defeat would have come too easily.

Поражението е щяло да дойде твърде лесно.

Now I would like to have my own children, and I wonder about the boat.

Сега бих искала да имам мои деца,

и си мисля за лодката.

Кой би могъл да си пожелае това?

Who could ever wish it on their own?

Да, страхувам се от привилегиите,

Yet I am afraid of privilege,

от това всичко да е лесно,

of ease,

of entitlement.

от правомощията.

Can I give them a bow in their lives, dipping bravely into each wave,

Мога ли да им дам нос в живота,

който да се удря смело във всяка вълна,

the unperturbed and steady beat of the engine,

невъзмутимия и постоянен ритъм на мотора,

безкрайния хоризонт,

the vast horizon that guarantees nothing?

който нищо не обещава?

Не знам.

I don't know.

Но ако бих могла да им го предоставя,

But if I could give it

and still see them safely through,

и въпреки това да знам, че са в безопасност,

бих го сторила.

I would.

(Applause)

(Аплодисменти)

Тревър Нилсън: Това не е всичко. Майката на Тан е тук днес

Trevor Neilson: And also, Tan's mother is here today,

на четвъртия или петия ред.

in the fourth or fifth row.

(Applause)

(Аплодисменти)