Isaac Lidsky: What reality are you creating for yourself? | TED

Translator: Dima Dimova Reviewer: Darina Stoyanova

When Dorothy was a little girl,

Когато Дороти била малко момиче,

she was fascinated by her goldfish.

била очарована от нейната златна рибка

Her father explained to her that fish swim by quickly wagging their tails

Баща й обяснил, че рибката маха бързо с опашка,

to propel themselves through the water.

за да плува във водата.

Without hesitation, little Dorothy responded,

Без колебание, малката Дороти отвърнала:

"Yes, Daddy, and fish swim backwards by wagging their heads."

"Да, татко. И рибката клати глава, за да плува назад."

(Laughter)

(Смях)

In her mind, it was a fact as true as any other.

В съзнанието й, този факт бил верен колкото всеки друг.

Fish swim backwards by wagging their heads.

Рибката плува назад като клати глава.

She believed it.

Тя вярвала в него.

Our lives are full of fish swimming backwards.

Животът ни е пълен с рибки плуващи назад.

We make assumptions and faulty leaps of logic.

Ние правим предположения и грешни логически изводи.

We harbor bias.

Таим предразсъдъци.

We know that we are right, and they are wrong.

Знаем, че сме прави, а другите грешат.

We fear the worst.

Страхуваме се от най-лошото.

We strive for unattainable perfection.

Стремим се към недостижимото съвършенство.

We tell ourselves what we can and cannot do.

Казваме си какво можем и какво не можем.

In our minds, fish swim by in reverse frantically wagging their heads

В съзнанието ни, рибки плуват наобратно трескаво клатейки глави

and we don't even notice them.

и ние дори не ги забелязваме.

I'm going to tell you five facts about myself.

Ще ви кажа пет факта за себе си.

One fact is not true.

Един от тях е лъжа.

One: I graduated from Harvard at 19 with an honors degree in mathematics.

Първо: На 19 години завърших математика в Харвард с отличие.

Two: I currently run a construction company in Orlando.

Второ: В момента ръководя строителна компания в Орландо.

Three: I starred on a television sitcom.

Трето: Изпълнявах главна роля в телевизионен ситком.

Four: I lost my sight to a rare genetic eye disease.

Четвърто: Загубих зрението си от рядко генетично заболяване на очите.

Five: I served as a law clerk to two US Supreme Court justices.

Пето: Бях чиновник по право при двама съдии от Върховния Съд на САЩ.

Which fact is not true?

Кой факт е лъжа?

Actually, they're all true.

Всъщност, всички са истина.

Yeah. They're all true.

Да. Те всички са истина.

(Applause)

(Аплодисменти)

At this point, most people really only care about the television show.

В този момент повечето хора се интересуват единствено от теливизионното шоу.

(Laughter)

(Смях)

I know this from experience.

Знам това от опит.

OK, so the show was NBC's "Saved by the Bell: The New Class."

ОК, шоуто беше на НБС "Спасен от звънеца: Новия Клас".

And I played Weasel Wyzell,

Играех Уизъл Уизел,

who was the sort of dorky, nerdy character on the show,

идиотския, странен характер в шоуото,

which made it a very major acting challenge

което беше голямо актьорско предизвикателсто

for me as a 13-year-old boy.

за мен като 13-годишно момче.

(Laughter)

(Смях)

Now, did you struggle with number four, my blindness?

А сега, напрягате ли се като помислите за номер четири, слепотата ми?

Why is that?

Защо?

We make assumptions about so-called disabilities.

Ние правим допускания за така наречените увреждания.

As a blind man, I confront others' incorrect assumptions

Като слепец, аз се конфронтирам с чуждите предубеждения

about my abilities every day.

за моите способности всеки ден.

My point today is not about my blindness, however.

Днес не става въпрос за слепотата ми.

It's about my vision.

Става въпрос за моята визия.

Going blind taught me to live my life eyes wide open.

Слепотата ме научи да живея живота с широко отворени очи.

It taught me to spot those backwards-swimming fish

Научи ме да виждам тези обратно плуващи рибки,

that our minds create.

които нашият ум създава.

Going blind cast them into focus.

Слепотата ми ги хвърля във фокус.

What does it feel like to see?

Какво е усещането да виждаш?

It's immediate and passive.

То е непосредствено и инертно.

You open your eyes and there's the world.

Отваряш очи и светът е пред теб.

Seeing is believing. Sight is truth.

Око да види ръка да пипне. Видяното е истина.

Right?

Нали?

Well, that's what I thought.

Е, така мислех.

Then, from age 12 to 25, my retinas progressively deteriorated.

Тогава, на възраст от 12 до 25 години, ретините ми постепенно се влошиха.

My sight became an increasingly bizarre

Започнах да виждам все по-странно като

carnival funhouse hall of mirrors and illusions.

в забавна карнавална зала с огледала и заблуди.

The salesperson I was relieved to spot in a store

Продавачът, който с облекчение видях в магазина,

was really a mannequin.

беше всъщност манекен.

Reaching down to wash my hands,

Навеждайки се да измия ръцете си,

I suddenly saw it was a urinal I was touching, not a sink,

внезапно видях, че докосвам писоар, не мивка,

when my fingers felt its true shape.

докато пръстите ми напипваха истинската му форма.

A friend described the photograph in my hand,

Приятел ми описваше снимката в ръката ми

and only then I could see the image depicted.

и едва тогава можех да видя изобразената катрина.

Objects appeared, morphed and disappeared in my reality.

Обектите се появяваха, трансформираха се и изчезваха в моята реалност.

It was difficult and exhausting to see.

Беше трудно и мъчително да виждам.

I pieced together fragmented, transitory images,

Свързвах откъслечни, кратки изображения,

consciously analyzed the clues,

съзнателно анализирах улики,

searched for some logic in my crumbling kaleidoscope,

търсих някаква логика в моя разпадащ се калейдоскоп,

until I saw nothing at all.

докато накрая престанах да виждам.

I learned that what we see

Научих, че това, което виждаме

is not universal truth.

не е универсална истина.

It is not objective reality.

Не е обективна реалност.

What we see is a unique, personal, virtual reality

Това, което виждаме е уникална, лична, виртуална реалност,

that is masterfully constructed by our brain.

майсторски изградена от нашия мозък.

Let me explain with a bit of amateur neuroscience.

Нека обясня малко аматьорски неврологията.

Your visual cortex takes up about 30 percent of your brain.

Вашата зрителна кора заема около 30 процента от мозъка ви.

That's compared to approximately eight percent for touch

Това сравнено с приблизително осем процента за докосване

and two to three percent for hearing.

и 2-3 процента за слуха.

Every second, your eyes can send your visual cortex

Всяка секунда, очите ви изпращат на зрителната ви кора

as many as two billion pieces of information.

два милиарда парчета информация.

The rest of your body can send your brain only an additional billion.

Останалата част от тялото изпраща на мозъка ви само един милиард.

So sight is one third of your brain by volume

Това ознчава, че зрението заема една трета от вашия мозък

and can claim about two thirds of your brain's processing resources.

и използва около две трети от ресурсите на мозъка за обработка.

It's no surprise then

Не е изненада тогава,

that the illusion of sight is so compelling.

че илюзията за зрението е толкова завладяваща.

But make no mistake about it: sight is an illusion.

Но не се заблуждавайте: зрението е илюзия.

Here's where it gets interesting.

Тук става интересно.

To create the experience of sight,

За да пресъздаде видяното преживяване,

your brain references your conceptual understanding of the world,

мозъкът ви прави справка с концептуално ви разбиране на света,

other knowledge, your memories, opinions, emotions, mental attention.

знания, спомени, мнения, емоции, ментално внимание.

All of these things and far more are linked in your brain to your sight.

Всички тези неща и още много са свързани със зрението във вашия мозък

Тези връзки работят и в двете посоки и обикновено се появяват подсъзнателно.

These linkages work both ways, and usually occur subconsciously.

So for example,

Така например,

what you see impacts how you feel,

видяното въздейства на чувствата ви,

and the way you feel can literally change what you see.

чувствата ви буквално могат да променят видяното.

Numerous studies demonstrate this.

Многобройни проучвания го показват.

If you are asked to estimate

Ако от вас се иска да изчислте

the walking speed of a man in a video, for example,

скоростта на ходене на човек във видео, например,

your answer will be different if you're told to think about cheetahs or turtles.

отговорът ви ще бъде различен, ако ви ка- жат да мислите за гепарди или костенурки.

A hill appears steeper if you've just exercised,

Хълмът изглежда по-стръмен, ако току-що сте тренирали

and a landmark appears farther away

и ориентирът изглежда по-далеч,

if you're wearing a heavy backpack.

ако носите тежка раница.

We have arrived at a fundamental contradiction.

Стигнахме до едно основно противоречие.

What you see is a complex mental construction of your own making,

Това, което виждате е сложна умствена конструкция от собствени решения,

but you experience it passively

но я усещате пасивно

as a direct representation of the world around you.

като директна представа за света около вас.

You create your own reality, and you believe it.

Вие създавате собствена реалност и вярвате в нея.

I believed mine until it broke apart.

Аз вярвах в моята докато не се разпадна.

The deterioration of my eyes shattered the illusion.

Влошаването на зрението ми разби илюзията.

You see, sight is just one way

Разбирате ли, зрението е само един от начините,

we shape our reality.

по който оформяме нашата реалност.

We create our own realities in many other ways.

Ние създаваме нашата реалност по много други начини.

Let's take fear as just one example.

Нека вземем за пример страха.

Your fears distort your reality.

Страховете ви изопачават вашата реалност.

Under the warped logic of fear, anything is better than the uncertain.

Според изкривената логика на страха, всичко е по-добро от несигурността.

Fear fills the void at all costs,

Страхът изпълва празното пространство,

passing off what you dread for what you know,

прави реално това, от което се страхувате,

offering up the worst in place of the ambiguous,

поставя най-лошия вариант на мястото на несигурността,

substituting assumption for reason.

замества основанието с допускането.

Psychologists have a great term for it: awfulizing.

Психолозите имат чудесен термин за това: страхотия.

(Laughter)

(Смях)

Right?

Нали?

Fear replaces the unknown with the awful.

Страхът замества непознатото с ужасното.

Now, fear is self-realizing.

Страхът е самореализиращ се.

When you face the greatest need

Когато имате потребност

to look outside yourself and think critically,

да търсите извън себе си и да мислите критично,

fear beats a retreat deep inside your mind,

дълбоко в съзнанието ви страхът бие отстъпление,

shrinking and distorting your view,

омаловажава и изкривява мнението ви,

drowning your capacity for critical thought

заглушава критичното ви мислене

with a flood of disruptive emotions.

с поток от разрушителни емоции.

When you face a compelling opportunity to take action,

Когато сте изправени пред благоприятен случай за действие,

fear lulls you into inaction,

страхът ви приспива в бездействие,

enticing you to passively watch its prophecies fulfill themselves.

и вие пасивно наблюдавате как неговите негативни прогнози се сбъдват.

When I was diagnosed with my blinding disease,

Когато бях диагностициран със заболяване на зрението,

I knew blindness would ruin my life.

знаех, че слепотата ще съсипе живота ми.

Blindness was a death sentence for my independence.

Слепотата беше смъртна присъда за моята независимост.

It was the end of achievement for me.

Беше краят на моята себереализация.

Blindness meant I would live an unremarkable life,

Слепота означаваше, че ще живея незабележим живот,

small and sad,

безпомощен и тъжен

and likely alone.

и най-вероятно сам.

I knew it.

Знаех го.

This was a fiction born of my fears, but I believed it.

Това беше заблуда, породена от страховете ми, но аз й вярвах.

It was a lie, but it was my reality,

Беше лъжа, но беше моята реалност,

just like those backwards-swimming fish in little Dorothy's mind.

точно като тези наобратно плуващи рибки в съзнанието на Дороти.

If I had not confronted the reality of my fear,

Ако не се бях конфронтирал с моите страхове

I would have lived it.

щях да ги изживея.

I am certain of that.

Сигурен съм в това.

So how do you live your life eyes wide open?

Е, как да живеем живота си с широко отворени очи?

It is a learned discipline.

Нарича се дисциплина.

It can be taught. It can be practiced.

Тя може да се научи. Тя може да се практикува.

I will summarize very briefly.

Ще обобщя накратко.

Hold yourself accountable

Дръжте се отговорен

for every moment, every thought,

за всеки момент, за всяка мисъл,

every detail.

за всеки детайл.

See beyond your fears.

Вижте отвъд страховете си.

Recognize your assumptions.

Разпознайте вашите предубеждения.

Harness your internal strength.

Впрегнете вътрешната си сила.

Silence your internal critic.

Заглушете критика в себе си.

Correct your misconceptions about luck and about success.

Коригирайте заблудите си за щастие и за успех.

Accept your strengths and your weaknesses, and understand the difference.

Приемете слабите и силните си страни и ги различете.

Open your hearts

Отворете сърцата си

to your bountiful blessings.

за вашите щедри благословии.

Your fears, your critics,

Вашите страхове, вашите критики,

your heroes, your villains --

вашите герои и престъпници,

they are your excuses,

те са вашите извинения,

rationalizations, shortcuts,

доводи, преки пътища,

justifications, your surrender.

оправдания, вашите предатели.

They are fictions you perceive as reality.

Те са измислици, приети за реалност.

Choose to see through them.

Изберете да виждате през тях.

Choose to let them go.

Изберете да ги пуснете да си ходят.

You are the creator of your reality.

Вие сте създателят на вашата реалност.

With that empowerment comes complete responsibility.

С това осъзнаване идва пълната отговорност.

I chose to step out of fear's tunnel into terrain uncharted and undefined.

Избрах да мина през тунела на страха към неизследвана и неопределена територия.

I chose to build there a blessed life.

Избрах да изградя един благословен живот.

Far from alone,

Далеч от самотата,

I share my beautiful life with Dorothy,

споделям живота си с Дороти,

my beautiful wife,

моята красива съпруга,

with our triplets, whom we call the Tripskys,

с нашите тризнаци, които наричаме Тризвездни,

and with the latest addition to the family,

с най-новото попълнение към семейството,

sweet baby Clementine.

сладкото бебе Клементина.

What do you fear?

От какво ви е страх?

What lies do you tell yourself?

Какви лъжи си казвате?

How do you embellish your truth and write your own fictions?

Как разкрасявате собствената си истина и раздувате фантазиите си?

What reality are you creating for yourself?

Каква e собствената ви реалност?

In your career and personal life, in your relationships,

В кариерата, в личния ви живот, във взаимоотношенията ви,

and in your heart and soul,

в сърцето и душата ви,

your backwards-swimming fish do you great harm.

вашите обратно плуващи рибки нанасят големи щети.

They exact a toll in missed opportunities and unrealized potential,

Те ви таксуват чрез пропуснати възможности и нереализиран потенциал

and they engender insecurity and distrust

и пораждат несигурност и недоверие,

where you seek fulfillment and connection.

когато търсите себереализация.

I urge you to search them out.

Призовавам ви да ги издирите.

Helen Keller said that the only thing worse than being blind

Хелън Келър казва, че единственото по-лошо от слепотата

is having sight but no vision.

е да виждаш, но да нямаш визия.

For me, going blind was a profound blessing,

За мен, слепотата беше дълбока благословия,

because blindness gave me vision.

защото тази слепота ми даде визия.

I hope you can see what I see.

Надявам се, да можете да видите това, което аз виждам.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Bruno Giussani: Isaac, before you leave the stage, just a question.

Исаак, преди да напуснеш сцената, само един въпрос.

This is an audience of entrepreneurs, of doers, of innovators.

Това е публика от предприемачи, деятели, иноватори.

You are a CEO of a company down in Florida,

Ти си главен изпълнителен директор (CEO) на компания във Флорида

and many are probably wondering,

и навярно много хора се чудят,

how is it to be a blind CEO?

какво е да бъдеш сляп CEO?

What kind of specific challenges do you have, and how do you overcome them?

Какви специфични предизвикателства имаш и как ги преодоляваш?

Isaac Lidsky: Well, the biggest challenge became a blessing.

Е, най-голямото предизвикателство се превърна в благословия.

I don't get visual feedback from people.

Аз не получавам визуална обратна връзка от хората.

(Laughter)

(Смях)

BG: What's that noise there? IL: Yeah.

Какъв е този шум там?

So, for example, in my leadership team meetings,

Да. Така, например, в срещите на моя екип,

I don't see facial expressions or gestures.

не виждам изражението на лицето или жестовете.

I've learned to solicit a lot more verbal feedback.

Научих се да настоявам за много повече вербална информация.

I basically force people to tell me what they think.

В общи линии принуждавам хората да ми кажат какво мислят.

And in this respect,

По този начин,

it's become, like I said, a real blessing for me personally and for my company,

както казах, това стана истинска благословия за мен лично и за фирмата ми,

because we communicate at a far deeper level,

защото ние общуваме на далеч по-дълбоко ниво,

we avoid ambiguities,

избягваме неясноти,

and most important, my team knows that what they think truly matters.

и най-важното, екипът ми знае, че това, което мислят, има значение.

BG: Isaac, thank you for coming to TED. IL: Thank you, Bruno.

- Исаак, благодаря, че гостува на ТЕД. - Благодаря, Бруно.

(Applause)

(Аплодисменти)