The politics of fiction | Elif Shafak

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

I'm a storyteller.

Аз съм разказвач на истории.

That's what I do in life -- telling stories,

Това правя в живота -- разказвам истории,

writing novels --

пиша романи.

and today I would like to tell you a few stories

И днес бих искала да ви разкажа няколко истории,

about the art of storytelling

за изкуството да разказваш такива

and also some supernatural creatures

и също така за някои свръхестествени създания

called the djinni.

наречени джини (духове).

But before I go there, please allow me to share with you

Но преди да стигна дотам, моля ви да ми позволите да споделя с вас

glimpses of my personal story.

частици от моята лична история.

I will do so with the help of words, of course,

Ще го направя с помощта на думите, разбира се,

but also a geometrical shape, the circle,

но също така и с геометрична форма, кръгът.

so throughout my talk,

И така по време на моят разказ

you will come across several circles.

ще се натъкнете на няколко кръга.

I was born in Strasbourg, France

Родена съм в Страсбурт, Фрация

to Turkish parents.

и родителите ми са турци.

Shortly after, my parents got separated,

Скоро след това, родителите ми се разделиха

and I came to Turkey with my mom.

и аз дойдох в Турция с майка си.

From then on, I was raised

Оттогава бях възпитавана

as a single child by a single mother.

като едно дете от самотна майка,

Now in the early 1970s, in Ankara,

В началото на 70-те години на XX век, в Анкара,

that was a bit unusual.

това беше доста необичайно.

Our neighborhood was full of large families,

Нашия квартал беше пълен с големи семейства,

where fathers were the heads of households,

където бащите бяха главите на семействата.

so I grew up seeing my mother as a divorcee

И така израстнах виждайки майка си като разведена

in a patriarchal environment.

в патриархална среда.

In fact, I grew up observing

Всъщност, израстнах като наблюдавах

two different kinds of womanhood.

два различни вида на жени.

On the one hand was my mother,

От една страна беше майка ми,

a well-educated, secular, modern, westernized, Turkish woman.

добре образована, светска дама, модерна, със западна култура, туркиня.

On the other hand was my grandmother,

От друга страна беше баба ми,

who also took care of me

която също се грижеше за мен

and was more spiritual, less educated

и беше по-духовна, по-малко образована

and definitely less rational.

и определено по-малко разумна.

This was a woman who read coffee grounds to see the future

Това беше жена, която гледаше на кафе, за да види бъдещето

and melted lead into mysterious shapes

и разтапяше олово в мистериозни форми,

to fend off the evil eye.

за да прогони злото око.

Many people visited my grandmother,

Много хора посещаваха баба ми,

people with severe acne on their faces

хора с жестоко акне по лицата си

or warts on their hands.

или брадавици по ръцете си.

Each time, my grandmother would utter some words in Arabic,

Всеки път баба ми казваше няколко думи на арабски,

take a red apple and stab it

взимаше червена ябълка и я наръгваше

with as many rose thorns

с толкова тръни от роза,

as the number of warts she wanted to remove.

колкото беше броя на брадавиците, които искаше да премахне.

Then one by one, she would

След това, един по един, тя

encircle these thorns with dark ink.

ограждаше тези тръни с черно мастило.

A week later, the patient would come back

След седмица пациента се връщаше

for a follow-up examination.

за повторен преглед.

Now, I'm aware that I should not be saying such things

Сега знам, че не трябва да казвам такива неща

in front of an audience of scholars and scientists,

пред публика от учени и образовани хора,

but the truth is, of all the people

но истина е, че от всички хора,

who visited my grandmother for their skin conditions,

които посещаваха баба ми за техните проблеми с кожата,

I did not see anyone go back

не видях нито един да се върне

unhappy or unhealed.

нещастен или неизлекуван,

I asked her how she did this. Was it the power of praying?

Попитах я как прави това. Дали беше силата на молитвата?

In response she said, "Yes, praying is effective,

В отговор тя каза, "Да, моленето е ефективно.

but also beware of the power of circles."

Но също така трябва да знаеш силата на кръговете."

From her, I learned, amongst many other things,

От нея научих, сред много други неща,

one very precious lesson --

един много ценен урок.

that if you want to destroy something in this life,

Ако искаш да разрушиш нещо в този живот,

be it an acne, a blemish

било то акне, или пъпка

or the human soul,

или човешката душа,

all you need to do is to surround it with thick walls.

единственото нещо, което трябва да направиш, е да го заградиш с дебели стени.

It will dry up inside.

Ще изсъхне вътре.

Now we all live in some kind of a social and cultural circle.

Сега, всички ние живеем в някакъв вид социален и културен кръг.

We all do.

Всички ние.

We're born into a certain family, nation, class.

Родени сме в определено семейство, нация, класа.

But if we have no connection whatsoever

Но ако нямаме абсолютно никаква връзка

with the worlds beyond the one we take for granted,

с думите, освен тези, които взимаме за даденост,

then we too run the risk

то тогава ние също поемаме риска

of drying up inside.

да изсъхнем вътре.

Our imagination might shrink;

Нашето въображение може и да се свие.

our hearts might dwindle,

Сърцата ни може да се стопят.

and our humanness might wither

И нашата човечност може да увехне,

if we stay for too long

ако останем твърде дълго

inside our cultural cocoons.

в нашите културни какавиди.

Our friends, neighbors, colleagues, family --

Приятелите ни, съседите ни, колегите ни, семействата ни --

if all the people in our inner circle resemble us,

ако всички тези хора в нашия вътрешен кръг приличат на нас

it means we are surrounded

това означава, че сме заобиколени

with our mirror image.

от нашия огледален образ.

Now one other thing women like my grandma do in Turkey

Сега, едно друго нещо, което жени като баба ми правят в Турция

is to cover mirrors with velvet

е да покрият огледалата с кадифе,

or to hang them on the walls with their backs facing out.

или да ги закачат на стената обърнати с гърба към нас.

It's an old Eastern tradition

Това е стара източна традиция,

based on the knowledge that it's not healthy

основана на знанието, че не е здравословно

for a human being to spend too much time

за човек да прекарва прекалено много време,

staring at his own reflection.

взиращ се в собственото си отражение.

Ironically, [living in] communities of the like-minded

Иронично, [живеейки в] общности, където има еднакво мислещи

is one of the greatest dangers

е една от най-големите опасности

of today's globalized world.

на днешния глобализиран свят.

And it's happening everywhere,

И се случва навсякъде,

among liberals and conservatives,

сред либерали и консерватори,

agnostics and believers, the rich and the poor,

скептици и вярващи, богатите и бедните,

East and West alike.

Изтока и Запада.

We tend to form clusters

Изглежда образуваме групи

based on similarity,

основани на подобия

and then we produce stereotypes

и след това произвеждаме стереотипи

about other clusters of people.

за други групи от хора.

In my opinion, one way of transcending

Моето мнение е, че един начин да надминем

these cultural ghettos

тези културни гета

is through the art of storytelling.

е чрез изкуството да разказваме истории.

Stories cannot demolish frontiers,

Историите не могат да срутят границите,

but they can punch holes in our mental walls.

но могат да пробият дупки в мисловните ни стени.

And through those holes, we can get a glimpse of the other,

И през тези дупки можем да хвърлим бърз поглед на другите

and sometimes even like what we see.

и понякога дори можем да харесаме това, което виждаме.

I started writing fiction at the age of eight.

Започнах да пиша белетристика на осем години.

My mother came home one day with a turquoise notebook

Майка ми се прибра в нас един ден с тюркуазена тетрадка

and asked me if I'd be interested in keeping a personal journal.

и ме попита дали искам да си водя таен дневник.

In retrospect, I think she was slightly worried

Като се сетя, мисля, че беше малко притеснена

about my sanity.

за моя здрав разум.

I was constantly telling stories at home, which was good,

Непрекъснато разказвах истории в нас, което беше чудесно,

except I told this to imaginary friends around me,

с изключение на това, че ги казвах на моите въображаеми приятели около мен,

which was not so good.

което не беше толкова хубаво.

I was an introverted child,

Бях интровертно дете

to the point of communicating with colored crayons

до такава степен, че говорех с цветните пастели

and apologizing to objects

и се извинявах на предмети,

when I bumped into them,

когато се блъсках в тях.

so my mother thought it might do me good

И така майка ми си помислила, че ще бъде добре за мен

to write down my day-to-day experiences

да записвам моито ежедневни преживявания

and emotions.

и емоциите си.

What she didn't know was that I thought my life was terribly boring,

Това, което тя не знаеше бе, че аз мислех живота си за ужасно скучен

and the last thing I wanted to do

и последното нещо, което исках да правя

was to write about myself.

бе да пиша за себе си.

Instead, I began to write about people other than me

Вместо това, започнах да пиша за хората, различни от мен

and things that never really happened.

и неща, които никога не са се случвали.

And thus began my life-long passion

И ето така започна моята страст в живота

for writing fiction.

да пиша белетристика.

So from the very beginning, fiction for me

И така от самото начало, белетристиката за мен

was less of an autobiographical manifestation

беше не толкова автобиографична манифестация,

than a transcendental journey

колкото трансцедентално пътуване

into other lives, other possibilities.

в други животи, други възможности.

And please bear with me:

И моля ви останете с мен.

I'll draw a circle and come back to this point.

Ще нарисувам кръг и ще се върна на това място.

Now one other thing happened around this same time.

Сега, още едно нещо се случи по същото време.

My mother became a diplomat.

Майка ми стана дипломат.

So from this small, superstitious,

И така от този малък, суеверен,

middle-class neighborhood of my grandmother,

квартал на баба ми, с хора от средната класа,

I was zoomed into this

се озовах в това

posh, international school [in Madrid],

шикозно, международно училище [в Мадрид],

where I was the only Turk.

където бях единствената туркиня.

It was here that I had my first encounter

Точно тук беше моя пръв сблъсък

with what I call the "representative foreigner."

с това, което аз наричам "чуждестранен представител."

In our classroom, there were children from all nationalities,

В нашата класна стая имаше деца от всички националности.

yet this diversity did not necessarily lead

И въпреки това, разнообразието не водеше задължително

to a cosmopolitan, egalitarian

към космополитна, егалитарна

classroom democracy.

демокрация в класната стая.

Instead, it generated an atmosphere

Вместо това, водеше до атмосфера,

in which each child was seen --

в която всяко дете беше виждано

not as an individual on his own,

не като индивидуална личност,

but as the representative of something larger.

а като представител на нещо по-голямо.

We were like a miniature United Nations, which was fun,

Бяхме като миниатюра на Обединените Нации, което беше забавно,

except whenever something negative,

освен, когато нещо негативно

with regards to a nation

свързано с нация,

or a religion, took place.

или религия, се беше случило.

The child who represented it was mocked,

Детето, което я представяше беше осмивано,

ridiculed and bullied endlessly.

подигравано и тормозено безкрайно.

And I should know, because during the time I attended that school,

И аз знам много добре, защото по времето, когато посещавах това училище,

a military takeover happened in my country,

в моята страна се случи военен преврат,

a gunman of my nationality nearly killed the Pope,

снайперист от моята националност почти уби Папата

and Turkey got zero points in [the] Eurovision Song Contest.

и Турция получи нула точки в конкурса за песен на Евровизия.

(Laughter)

(Смях)

I skipped school often and dreamed of becoming a sailor

Пропусках училище често и си мечтаех да стана моряк

during those days.

през тези дни.

I also had my first taste

Също така там изпитах за първи път

of cultural stereotypes there.

културните стереотипи.

The other children asked me about the movie

Другите деца ме питаха за филма

"Midnight Express," which I had not seen;

"Среднощен експрес," който не бях гледала.

they inquired how many cigarettes a day I smoked,

Питаха ме колко цигари пуша на ден,

because they thought all Turks were heavy smokers,

защото си мислеха, че всички турци са запалени пушачи.

and they wondered at what age

И се чудеха на каква възраст

I would start covering my hair.

ще започна да покривам косата си.

I came to learn that these were

Научих, че това бяха

the three main stereotypes about my country:

трите главни стериотипа за моята страна:

politics, cigarettes

политика, цигарите

and the veil.

и бурката.

After Spain, we went to Jordan, Germany

След Испания отидохме до Йордания, Германия

and Ankara again.

и отново в Анкара.

Everywhere I went, I felt like

Навсякъде, където отивах чувствах, че

my imagination was the only suitcase

въображението ми беше единствения куфар,

I could take with me.

който можех да взема със себе си.

Stories gave me a sense of center,

Историите ми даваха усещане за център,

continuity and coherence,

продължителност и свързаност,

the three big Cs that I otherwise lacked.

трите големи думи, които иначе ми липсваха.

In my mid-twenties, I moved to Istanbul,

По средата на 20-те си години се преместих в Истанбул,

the city I adore.

градът, който обожавам.

I lived in a very vibrant, diverse neighborhood

Живях в много жизнен, разнообразен квартал,

where I wrote several of my novels.

където написах няколко от моите романи.

I was in Istanbul when the earthquake hit

Бях в Истанбул, когато земетресението удари

in 1999.

през 1999.

When I ran out of the building at three in the morning,

Когато избягах от сградата в три часа сутринта

I saw something that stopped me in my tracks.

видях нещо, кето ме спря в моя бяг.

There was the local grocer there --

Там беше местния бакалия --

a grumpy, old man who didn't sell alcohol

заядлив, стар мъж, който не продаваше алкохол

and didn't speak to marginals.

и не говореше на хора от малцинствата.

He was sitting next to a transvestite

Той седеше до травестит,

with a long black wig

с дълга черна перука

and mascara running down her cheeks.

и спирала разтичаща се по нейните бузи.

I watched the man open a pack of cigarettes

Гледах дядото да отваря кутия цигари

with trembling hands

с треперещи ръце

and offer one to her,

и й предлагаше една.

and that is the image of the night of the earthquake

И това е образа от нощта на земетресението

in my mind today --

в съзнанието ми днес --

a conservative grocer and a crying transvestite

консервативен продавач и плачещ травестит

smoking together on the sidewalk.

пушат заедно до тротоара.

In the face of death and destruction,

В лицето на смъртта и разрухата

our mundane differences evaporated,

нашите светски различия се изпариха

and we all became one

и всички станахме едно

even if for a few hours.

дори, ако бе само за няколко часа.

But I've always believed that stories, too, have a similar effect on us.

Но винаги съм вярвала, че историите имат подобен ефект върху нас.

I'm not saying that fiction has the magnitude of an earthquake,

Не казвам, че белетристиката има магнитутът на земетресение.

but when we are reading a good novel,

Но, когато четем добър роман

we leave our small, cozy apartments behind,

оставяме нашите малки, уютни апартаменти назад

go out into the night alone

излизаме в нощта сами

and start getting to know people we had never met before

и започваме да опознаваме хора, които никога не сме срещали преди

and perhaps had even been biased against.

и вероятно сме били предубедени към тях.

Shortly after, I went

Скоро след това отидох

to a women's college in Boston, then Michigan.

в колеж за жени в Бостън, след това Мичигън.

I experienced this, not so much as a geographical shift,

Преживях това не толкова, колкото географска промяна,

as a linguistic one.

а като езикова такава.

I started writing fiction in English.

Започнах да пиша белетристика на английски.

I'm not an immigrant, refugee or exile --

Аз не съм имигрантка, бежанка или изгнаничка.

they ask me why I do this --

Те ме питаха защо правя това.

but the commute between languages

Но пътуването между езиците

gives me the chance to recreate myself.

ми дава шанс да пресъздам себе си.

I love writing in Turkish,

Обичам да пиша на турски,

which to me is very poetic and very emotional,

който за мен е много поетичен и много емоционален.

and I love writing in English, which to me

И обичам да пиша на английски, който за мен

is very mathematical and cerebral.

е много математичен и интелектуален.

So I feel connected to each language in a different way.

И така се чувствам свързана с всеки език по различен начин.

For me, like millions of other people

За мен, както и милиони други хора

around the world today,

по света днес,

English is an acquired language.

английският е придобит език.

When you're a latecomer to a language,

Когато навлизате късно в изучаването на езика,

what happens is you live there

това което се случва е, че живеете там

with a continuous

с продължителна

and perpetual frustration.

и безкрайна изнервеност.

As latecomers, we always want to say more, you know,

Като късно учещи винаги искаме да кажем повече, знаете,

crack better jokes, say better things,

да разказваме по-добри шеги, да казваме по-добри неща.

but we end up saying less

Но в крайна сметка казваме по-малко,

because there's a gap between the mind and the tongue.

защото има дупка между мозъка и езика.

And that gap is very intimidating.

И тази дупка е много заплашителна.

But if we manage not to be frightened by it,

Но, ако успеем да не се уплашим от нея,

it's also stimulating.

това също е и стимулиращо.

And this is what I discovered in Boston --

И ето това открих в Бостън --

that frustration was very stimulating.

това дразнене беше много стимулиращо.

At this stage, my grandmother,

На този етап, баба ми,

who had been watching the course of my life

която гледаше пътя на живота ми

with increasing anxiety,

с нарастващо безпокойство,

started to include in her daily prayers

започна да включва в дневните си молитви

that I urgently get married

и това спешно да се омъжа,

so that I could settle down once and for all.

за да мога да се устроя веднъж и завинаги.

And because God loves her, I did get married.

И понеже Господ я обича, аз се омъжих.

(Laughter)

(Смях)

But instead of settling down,

Но вместо да се устроя,

I went to Arizona.

аз отидох в Аризона.

And since my husband is in Istanbul,

И тъй като съпругът ми е в Истанбул,

I started commuting between Arizona and Istanbul --

започнах да пътувам между Аризона и Истанбул.

the two places on the surface of earth

Две места на повърхността на Земята,

that couldn't be more different.

които не можеха да бъдат по различни.

I guess one part of me has always been a nomad,

Предполагам, че една част от мен винаги е била номад,

physically and spiritually.

физически и духовно.

Stories accompany me,

Историите ми правеха компания

keeping my pieces and memories together,

и поддържаха парчетата и спомените ми заедно,

like an existential glue.

като екзистенциално лепило.

Yet as much as I love stories,

И въпреки голямата си любов към историите,

recently, I've also begun to think

наскоро започнах да мисля,

that they lose their magic

че те губят магията си,

if and when a story is seen as more than a story.

ако, и когато историята бъде виждана по различен начин от история.

And this is a subject that I would love

И това е предмет, за който бих желала

to think about together.

да мислим заедно.

When my first novel written in English came out in America,

Когато първият ми разказ беше написан на английски и се появи в Америка,

I heard an interesting remark from a literary critic.

чух интересна забележка от литературен критик.

"I liked your book," he said, "but I wish you had written it differently."

"Харесах книгата ви," каза той, "но ми се иска да я бяхте написали различно."

(Laughter)

(Смях)

I asked him what he meant by that.

Попитах го какво има предвид с това.

He said, "Well, look at it. There's so many

Той отвърна, "Ами погледнете я. Има толкова много

Spanish, American, Hispanic characters in it,

испански, американски, латиноамерикански герои в нея,

but there's only one Turkish character and it's a man."

но има само един турски герой и той е мъж."

Now the novel took place on a university campus in Boston,

Сега, романът се развива в района на университет в Бостън.

so to me, it was normal

Така че за мен това беше нормално,

that there be more international characters in it

да има повече международни герои в нея,

than Turkish characters,

отколкото турски такива.

but I understood what my critic was looking for.

Но разбрах какво търсеше критика ми.

And I also understood that I

И също така разбрах, че

would keep disappointing him.

ще продължа да го разочаровам.

He wanted to see the manifestation of my identity.

Той искаше да види проявата на моята идентичност.

He was looking for a Turkish woman in the book

Той търсеше туркиня в книгата,

because I happened to be one.

защото аз просто бях такава.

We often talk about how stories change the world,

Често говорим за историите, които променят света.

but we should also see how the world of identity politics

Но също така трябва да видим как света на политиката за идентичност

affects the way stories

афектира начина, по който историите

are being circulated,

са разпространявани,

read and reviewed.

четени и критикувани.

Many authors feel this pressure,

Много автори усещат този натиск,

but non-Western authors feel it more heavily.

но незападните автори го усещат по-силно.

If you're a woman writer from the Muslim world, like me,

Ако сте жена писател от мюсюлманския свят като мен,

then you are expected to write

тогава се очаква от вас да пишете

the stories of Muslim women

истории за мюсюлмански жени

and, preferably, the unhappy stories

и за предпочитане нещастните истории

of unhappy Muslim women.

на нещастни мюсюлмански жени.

You're expected to write

Очаква се да пишете

informative, poignant and characteristic stories

информативни, трогателни и характеристични истории

and leave the experimental and avant-garde

и да оставите експерименталните и авангардните

to your Western colleagues.

на вашите западни колеги.

What I experienced as a child in that school in Madrid

Това, което преживях като дете в онова училище в Мадрид

is happening in the literary world today.

се случва в литературния свят днес.

Writers are not seen

Писателите не са виждани

as creative individuals on their own,

като креативни самостоятелни личности,

but as the representatives

а като представители

of their respective cultures:

на техните култури.

a few authors from China, a few from Turkey,

Няколко писателя от Китай, няколко от Турция,

a few from Nigeria.

няколко от Нигерия.

We're all thought to have something very distinctive,

Счита се, че всички ние имаме нещо много характерно,

if not peculiar.

ако не и своеобразно.

The writer and commuter James Baldwin

Писателят и пътешественик Джеймс Болдуин

gave an interview in 1984

даде интервю през 1984,

in which he was repeatedly asked about his homosexuality.

в което той постоянно беше питан за неговата сексуалност.

When the interviewer tried to pigeonhole him

И когато интервюиращия се опита да го определи прибързано

as a gay writer,

като гей писател,

Baldwin stopped and said,

Болдуин спря и каза,

"But don't you see? There's nothing in me

"Но не виждате ли? Няма нищо в мен,

that is not in everybody else,

което не е във всеки друг

and nothing in everybody else

и нищо във всеки друг,

that is not in me."

което да не е в мен."

When identity politics tries to put labels on us,

Когато личностната политика се опитва да ни сложи етикети,

it is our freedom of imagination that is in danger.

то тогава нашите свобода и въображение са в опасност.

There's a fuzzy category called

Има странна категория наречена

multicultural literature

мултикултурна литература,

in which all authors from outside the Western world

в която всички автори извън западния свят

are lumped together.

са сложени заедно.

I never forget my first multicultural reading,

Никога няма да забравя моето първо мултикултурно четене

in Harvard Square about 10 years ago.

на Харвард Скуеър преди около 10 години.

We were three writers, one from the Philippines,

Бяхме трима писатели, един от Филипините,

one Turkish and one Indonesian --

един турски и един индонезийски --

like a joke, you know.

като шега, знаете.

(Laughter)

(Смях)

And the reason why we were brought together

И причината, поради която бяхме събрани заедно,

was not because we shared an artistic style

беше не защото споделяхме артистичен стил,

or a literary taste.

или литературен вкус.

It was only because of our passports.

Беше заради нашите паспорти.

Multicultural writers are expected to tell real stories,

От мултикултурните писатели се очаква да разкажат истински истории

not so much the imaginary.

не толкова въображаеми.

A function is attributed to fiction.

Функция е преписана на белетристиката.

In this way, not only the writers themselves,

По този начин, не само самите писатели,

but also their fictional characters

но също и техните герои

become the representatives of something larger.

стават представители на нещо по-голямо.

But I must quickly add

Но бързо трябва да добавя,

that this tendency to see a story

че тази тенденция да виждаме историята

as more than a story

като нещо повече от история

does not solely come from the West.

не идва изцяло от Запада.

It comes from everywhere.

Идва от всякъде.

And I experienced this firsthand

И преживях това от личен опит,

when I was put on trial in 2005

когато бях изправена пред съд през 2005

for the words my fictional characters uttered in a novel.

за думите, които моите герои изрекоха в един роман.

I had intended to write

Имах намерение да напиша

a constructive, multi-layered novel

конструктивен многослоен роман

about an Armenian and a Turkish family

за арменско и турско семейство

through the eyes of women.

през очите на жените.

My micro story became a macro issue

Моята микро история се превърна в макро проблем,

when I was prosecuted.

когато бях съдена.

Some people criticized, others praised me

Някои хора ме критикуваха, други ме възхваляваха,

for writing about the Turkish-Armenian conflict.

че пишех за турско-арменския конфликт.

But there were times when I wanted to remind both sides

Но имаше момент, когато исках да напомня и на двете страни,

that this was fiction.

че това беше художествена измислица.

It was just a story.

Беше само история.

And when I say, "just a story,"

И когато казвам, "само история,"

I'm not trying to belittle my work.

не се опитвам да омаловажа своята работа.

I want to love and celebrate fiction

Искам да обичам и прославям белетристиката

for what it is,

такава каквато е,

not as a means to an end.

а не като крайната истина.

Writers are entitled to their political opinions,

Писателите имат право на политически мнения,

and there are good political novels out there,

а има написани добри политически романи,

but the language of fiction

но езикът на белетристиката

is not the language of daily politics.

не е езикът на ежедневната политика.

Chekhov said,

Чехов е казал,

"The solution to a problem

"Решението на един проблем

and the correct way of posing the question

и правилният начин за поставяне на въпроса

are two completely separate things.

са две съвсем отделни неща.

And only the latter is an artist's responsibility."

И само второто е отговорност на творецът."

Identity politics divides us. Fiction connects.

Политиката на идентичността ни разделя. Белетристиката ни обединява.

One is interested in sweeping generalizations.

Едното търси всеобхващащи обобщения.

The other, in nuances.

Другото -- на нюансите.

One draws boundaries.

Едното чертае граници.

The other recognizes no frontiers.

Другото не признава преградите.

Identity politics is made of solid bricks.

Политиката на идентичност е съставена от здрави тухли.

Fiction is flowing water.

Белетристиката е течаща вода.

In the Ottoman times, there were itinerant storytellers called "meddah."

В османските времена имало странстващи разказвачи, наречени "меда"

They would go to coffee houses,

Те отивали в кафенетата,

where they would tell a story in front of an audience,

където разказвали истории пред публика,

often improvising.

често импровизирайки.

With each new person in the story,

С всеки нов персонаж в историята,

the meddah would change his voice,

този меда променял гласа си,

impersonating that character.

въплъщавайки този персонаж.

Everybody could go and listen, you know --

Всеки можел да отиде и да слуша --

ordinary people, even the sultan, Muslims and non-Muslims.

обикновени хора, дори султанът, мюсюлмани и немюсюлмани.

Stories cut across all boundaries,

Историите обикаляли извън всички предели.

like "The Tales of Nasreddin Hodja,"

Като "Разказите за Настрадин Ходжа,"

which were very popular throughout the Middle East,

които били много популярни из близкия изток,

North Africa, the Balkans and Asia.

Северна Африка, Балканите и Азия.

Today, stories continue

Днес, историите продължават

to transcend borders.

да прекосяват границите.

When Palestinian and Israeli politicians talk,

Когато палестински и израелски политици говорят,

they usually don't listen to each other,

те обикновено не се изслушват.

but a Palestinian reader

Но читател от Палестина

still reads a novel by a Jewish author,

все още чете романи от еврейски автори,

and vice versa, connecting and empathizing

и обратното, свързвайки се и съчувствайки

with the narrator.

на разказвача.

Literature has to take us beyond.

Литературата трябва да ни отвежда отвъд.

If it cannot take us there,

Ако не може да ни отведе там,

it is not good literature.

то не е добра литература.

Books have saved the introverted,

Книгите са спасили затвореното,

timid child that I was -- that I once was.

стеснително дете, което някога бях.

But I'm also aware of the danger

Но ми е известна и опасността

of fetishizing them.

от превръщането им във фетиш.

When the poet and mystic, Rumi,

Когато поетът и мистик, Руми,

met his spiritual companion, Shams of Tabriz,

срещнал своя духовен спътник, Шамс от Табриз,

one of the first things the latter did

едно от нещата, които Шамс направил,

was to toss Rumi's books into water

било да хвърли книгите му във водата

and watch the letters dissolve.

и да гледа как буквите се размивали.

The Sufis say, "Knowledge that takes you not beyond yourself

Суфистите казват: "Знание, което не те усъвършенства,

is far worse than ignorance."

е много по-лошо от невежеството."

The problem with today's cultural ghettos

Проблемът в днешните културни гета

is not lack of knowledge --

не е липсата на знания.

we know a lot about each other, or so we think --

Знаем много едни за други, или поне така си мислим.

but knowledge that takes us not beyond ourselves:

Но знание, което не ни усъвършенства,

it makes us elitist,

ни прави сноби,

distant and disconnected.

резервирани и изолирани.

There's a metaphor which I love:

Има една метафора, която обичам:

living like a drawing compass.

"живот като стрелките на компас."

As you know, one leg of the compass is static, rooted in a place.

Както знаете, стрелката на компаса е неподвижна в средата.

Meanwhile, the other leg

В същото време останалата й част

draws a wide circle, constantly moving.

прави голям кръг, движейки се непрекъснато.

Like that, my fiction as well.

По същия начин и моята белетристика.

One part of it is rooted in Istanbul,

Една част е прикована в Истанбул

with strong Turkish roots,

със здрави турски корени.

but the other part travels the world,

Другата обикаля света,

connecting to different cultures.

докосвайки се до различни култури.

In that sense, I like to think of my fiction

В този смисъл, възприемам своята белетристика

as both local and universal,

едновременно като местна и универсална,

both from here and everywhere.

едновременно оттук и отвсякъде.

Now those of you who have been to Istanbul

Тези от вас, които са били в Истанбул,

have probably seen Topkapi Palace,

вероятно са виждали Топкапъ Сарай,

which was the residence of Ottoman sultans

който е бил резиденция на османските султани

for more than 400 years.

повече от 400 години.

In the palace, just outside the quarters

В двореца, точно извън квартирите

of the favorite concubines,

на личните конкубини -- жени държанки,

there's an area called The Gathering Place of the Djinn.

е така нареченото Място за среща на джиновете.

It's between buildings.

То е между постройките.

I'm intrigued by this concept.

Заинтригуван съм от тази концепция.

We usually distrust those areas

Ние се отнасяме с подозрение към тези пространства,

that fall in between things.

които остават между нещата.

We see them as the domain

Гледаме на тях като територия

of supernatural creatures like the djinn,

на свръхестествени създания като джиновете,

who are made of smokeless fire

които са съставени от огън без пушек

and are the symbol of elusiveness.

и са символ на неуловимост.

But my point is perhaps

Идеята ми е, може би,

that elusive space

че това неестествено място е нещото,

is what writers and artists need most.

от което писатели и творци имат най-голяма нужда.

When I write fiction

Когато пиша художествена проза

I cherish elusiveness and changeability.

аз ценя неуловимостта и изменчивостта.

I like not knowing what will happen 10 pages later.

Искам да не знам какво се случва 10 страници напред.

I like it when my characters surprise me.

Харесва ми, когато моите герои ме изненадват.

I might write about

Може да пиша

a Muslim woman in one novel,

за жена мюсюлманка в дадена роман.

and perhaps it will be a very happy story,

И може би историята ще бъде много весела.

and in my next book, I might write

А в следващата ми книга може да пиша

about a handsome, gay professor in Norway.

за привлекателен гей, професор в Норвегия.

As long as it comes from our hearts,

Стига да идва от сърцето ни,

we can write about anything and everything.

можем да пишем за всичко и всекиго.

Audre Lorde once said,

Одри Лорд беше казала

"The white fathers taught us to say,

"Белите бащи ни учеха да казваме,

'I think, therefore I am.'"

'Мисля, следователно съществувам'."

She suggested, "I feel, therefore I am free."

Тя предлагаше "Чувствам, следователно съм свободна."

I think it was a wonderful paradigm shift.

Мисля, че това беше чудесна промяна на образеца.

And yet, why is it that,

И все пак защо е така

in creative writing courses today,

в курсовете по творческо писане днес,

the very first thing we teach students is

първото нещо, на което учим студентите си,

"write what you know"?

е пиши каквото знаеш?

Perhaps that's not the right way to start at all.

Вероятно това не е правилният начин да се започва.

Imaginative literature is not necessarily about

Творческата литература не е непременно

writing who we are or what we know

писане за това, кои сме и какво знаем,

or what our identity is about.

или каква е нашата идентичност.

We should teach young people and ourselves

Трябва да учим младите хора и себе си

to expand our hearts

да отварят сърцата си,

and write what we can feel.

и да пишем каквото чувстваме.

We should get out of our cultural ghetto

Трябва да излизаме извън културното си гето

and go visit the next one and the next.

и да посещаваме следващото, и следващото.

In the end, stories move like whirling dervishes,

В крайна сметка, историите се въртят като дервиши,

drawing circles beyond circles.

рисуващи кръг след кръг.

They connect all humanity,

Те свързват цялото човечество,

regardless of identity politics,

без значение от политика на идентичността.

and that is the good news.

И това е добрата новина.

And I would like to finish with an old Sufi poem:

Бих искал да завърша с една стара суфистка поема:

"Come, let us be friends for once;

"Елате и нека станем приятели;

let us make life easy on us;

нека направим живота по-лесен;

let us be lovers and loved ones;

нека бъдем обичащи и обичани;

the earth shall be left to no one."

и Земята ще бъде на всички."

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)