3 clues to understanding your brain | VS Ramachandran

Translator: Peter Kolev Reviewer: MaYoMo com

Well, as Chris pointed out, I study the human brain,

Така. Както Крис посочи, аз изучавам човешкия мозък -

the functions and structure of the human brain.

функциите и структурата на човешкия мозък.

And I just want you to think for a minute about what this entails.

И искам само да си представите за минутка какво следва от това.

Here is this mass of jelly, three-pound mass of jelly

Имаме тази пихтиеста маса,

you can hold in the palm of your hand,

която можете да държите в дланта на ръката си

and it can contemplate the vastness of interstellar space.

и тя може да разсъждава върху необятността на междузвездното пространство.

It can contemplate the meaning of infinity

Може да разсъждава върху значението на безкрайността,

and it can contemplate itself contemplating on the meaning of infinity.

може да разсъждава как самата тя разсъждава върху значението на безкрайноста.

And this peculiar recursive quality that we call self-awareness,

И това специфично рекурсивно свойство, наричано от нас самосъзнание,

which I think is the holy grail of neuroscience, of neurology,

което аз мисля, че е Светият Граал на неврологията

and hopefully, someday, we'll understand how that happens.

и се надявам, че един ден ще разберем как се поражда.

OK, so how do you study this mysterious organ?

Добре, как да бъде изучен този мистериозен орган?

I mean, you have 100 billion nerve cells,

Искам да кажа, имаме 100 милиарда нервни клетки -

little wisps of protoplasm, interacting with each other,

малки частички протоплазма, взаимодействащи помежду си,

and from this activity emerges the whole spectrum of abilities

като от тази активност се поражда цял спектър от умения,

that we call human nature and human consciousness.

които ние наричаме човешка природа и човешко съзнание.

How does this happen?

Как става това?

Well, there are many ways of approaching the functions of the human brain.

Има много начини да се подходи към функциите на човешкия мозък.

One approach, the one we use mainly,

Единият подход - този, който използваме основно,

is to look at patients with sustained damage to a small region of the brain,

е да се разгледат пациенти с продължително увреждане на малък регион от мозъка,

where there's been a genetic change in a small region of the brain.

където има генетична промяна в малък регион на мозъка.

What then happens is not an across-the-board reduction

Това, което се случва е не дотолкова цялостно понижение

in all your mental capacities,

на всички умствени способности,

a sort of blunting of your cognitive ability.

а по-скоро един вид притъпяване на когнитивните умения.

What you get is a highly selective loss of one function,

Това, което имаме е строго селективна загуба на една функция,

with other functions being preserved intact,

докато други функции се запазват непокътнати

and this gives you some confidence in asserting

и това ни дава известна увереност да заявим,

that that part of the brain is somehow involved in mediating that function.

че тази част от мозъка е по някакъв начин въвлечена в постигането на тази функция.

So you can then map function onto structure,

В резултат, можем да картографираме функциите върху структурата

and then find out what the circuitry's doing

и да кажем как работи цялата верига,

to generate that particular function.

за да осъществи дадена функция.

So that's what we're trying to do.

И така, това е което ние се опитваме да направим.

So let me give you a few striking examples of this.

Нека ви дам няколко точни примера.

In fact, I'm giving you three examples, six minutes each, during this talk.

Всъщност давам ви три примера, всеки по шест минути за тази лекция.

The first example is an extraordinary syndrome called Capgras syndrome.

Първият пример е един изключителен синдром наречен синдром на Капгра.

If you look at the first slide there,

Ако погледнете на първата схема тук,

that's the temporal lobes, frontal lobes, parietal lobes, OK --

това са темпорални дялове, фронтални дялове, париетални дялове, ОК -

the lobes that constitute the brain.

дяловете, които основават мозъка.

And if you look, tucked away inside the inner surface of the temporal lobes --

И ако погледнете, напъхани във вътрешната повърхност на временните дялове -

you can't see it there --

тук не може да се види -

is a little structure called the fusiform gyrus.

има малка структура наречена вретеновидна гънка.

And that's been called the face area in the brain,

Така наричаме лицевият участък в мозъка,

because when it's damaged, you can no longer recognize people's faces.

защото когато той е увреден, не можете да разпознавате лицата на хората.

You can still recognize them from their voice

Все още можете да познаете човека по гласа

and say, "Oh yeah, that's Joe,"

и казвате, да, това е Джо,

but you can't look at their face and know who it is, right?

но не можете да погледнете лицето и да кажете кой е това, нали?

You can't even recognize yourself in the mirror.

Дори не можете да се познаете в огледалото.

I mean, you know it's you because you wink and it winks,

Имам предвид, знаете, че това сте вие, защото като намигнете и то намигва

and you know it's a mirror,

и знаете, че това е огледало,

but you don't really recognize yourself as yourself.

но не можете реално да разпознаете себе си.

OK. Now that syndrome is well known as caused by damage to the fusiform gyrus.

ОК. Значи този синдром е добре познат като резултат от увреждане на вретеновидните гънки.

But there's another rare syndrome, so rare, in fact,

Но имаме друг рядък синдром, толкова рядко срещан всъщност,

that very few physicians have heard about it, not even neurologists.

че много малко лекари са чували за него, дори и невролози.

This is called the Capgras delusion,

Нарича се заблуда на Капгра

and that is a patient, who's otherwise completely normal,

и това е пациент, който по принцип е напълно нормален,

has had a head injury, comes out of coma,

има контузия на главата, излиза от кома,

otherwise completely normal, he looks at his mother

по принцип налълно нормален, поглежда майка си

and says, "This looks exactly like my mother, this woman,

и казва, "Тази изглежда точно като майка ми, тази жена,

but she's an impostor.

но тя е самозванец -

She's some other woman pretending to be my mother."

тя е друга жена, претендираща да е моята майка."

Now, why does this happen?

Как се случва това?

Why would somebody -- and this person is perfectly lucid and intelligent

Защо някой - и този човек е напълно буден и интелигентен

in all other respects, but when he sees his mother,

във всички други отношения, но когато види майка си,

his delusion kicks in and says, it's not mother.

заблудата му се проявява и казва, че това не е майка му.

Now, the most common interpretation of this,

Сега, най-разпространената интерпретация на това,

which you find in all the psychiatry textbooks,

която ще намерите във всички учебници по психиатрия,

is a Freudian view, and that is that this chap --

е Фройдското виждане за нещата, тоест това момче -

and the same argument applies to women, by the way,

като имаме предвид, че същото се отнася за жените естествено,

but I'll just talk about guys.

но аз ще говоря само за мъже -

When you're a little baby, a young baby,

когато сте още дете, малко бебе

you had a strong sexual attraction to your mother.

сте имали силно сексуално привличане към майка си.

This is the so-called Oedipus complex of Freud.

Това е така наречения Едипов комплекс на Фройд.

I'm not saying I believe this,

Не казвам, че вярвам на всичко това,

but this is the standard Freudian view.

но това е стандартната Фройдова гледна точка.

And then, as you grow up, the cortex develops,

И след като порастнете, кората на мозъка се развива,

and inhibits these latent sexual urges towards your mother.

и потиска тези латентни сексуални импулси спрямо майка ви.

Thank God, or you would all be sexually aroused when you saw your mother.

И слава богу - иначе всички щяхте да сте сексуално възбудени при вида на вашата майка.

And then what happens is,

И тогава това, което се случва е

there's a blow to your head, damaging the cortex,

имате удар по главата, нанасящ щети на мозъчната кора,

allowing these latent sexual urges to emerge,

подтиквайки всички тези латентни сексуални импулси да излязат

flaming to the surface, and suddenly and inexplicably

яростно на повърхността и изведнъж, и неясно защо,

you find yourself being sexually aroused by your mother.

се оказвате сексуално възбудени от майка си.

And you say, "My God, if this is my mom,

И си казвате, "Господи, ако това е майка ми,

how come I'm being sexually turned on?

как така съм сексуално възбуден?

She's some other woman. She's an impostor."

Тя е друга жена. Тя е самозванец."

It's the only interpretation that makes sense to your damaged brain.

Това е единствената интерпретация, която има някакъв смисъл за увредения ви мозък.

This has never made much sense to me, this argument.

Това никога не ми е звучало смислено, този аргумент.

It's very ingenious, as all Freudian arguments are --

Много е остроумен, каквито са всички Фройдови аргументи,

(Laughter)

(Смях)

-- but didn't make much sense because I have seen the same delusion,

но никога не ми е звучало смислено, защото съм виждал същата заблуда,

a patient having the same delusion, about his pet poodle.

пациент, имащ същата заблуда относно домашния си любимец - пудел.

(Laughter)

(Смях)

He'll say, "Doctor, this is not Fifi. It looks exactly like Fifi,

Казва, "Докторе, това не е Фифи, изглежда точно като Фифи,

but it's some other dog." Right?

но това е някакво друго куче." Нали?

Now, you try using the Freudian explanation there.

Сега пробвайте да използвате Фройдовото обяснение тук.

(Laughter)

(Смях)

You'll start talking about the latent bestiality in all humans,

Ще започнете да говорите за латентната скотщина при всички хора

or some such thing, which is quite absurd, of course.

или нещо подобно, което е някак си абсурдно, разбира се.

Now, what's really going on?

Сега, всъщност какво се случва?

So, to explain this curious disorder,

За да обясним тази чудата болест,

we look at the structure and functions of the normal visual pathways in the brain.

ние гледаме структурата и функциите на стандартните зрителни пътеки в мозъка.

Normally, visual signals come in, into the eyeballs,

Обикновено, когато визуален сигнал постъпи в очните ябълки

go to the visual areas in the brain.

отива във зрителните участъци в мозъка.

There are, in fact, 30 areas in the back of your brain concerned with just vision,

Дефакто съществуват 30 участъка в задната страна на вашият мозък, които се занимават само със зрението

and after processing all that, the message goes to a small structure

и след като всичко това бива обработено, данните отиват в малка структура

called the fusiform gyrus, where you perceive faces.

наречена вретеновидна гънка, там където вие възприемате лицата.

There are neurons there that are sensitive to faces.

Има неврони, които са чувствителни към лица.

You can call it the face area of the brain, right?

Можем да го наречем лицевият участък в мозъка, нали?

I talked about that earlier.

Говорих за това малко по-рано.

Now, when that area's damaged, you lose the ability to see faces, right?

Когато този участък е увреден вие губите способността да виждате лица, нали?

But from that area, the message cascades

Обаче от този участък съобщението се спуска

into a structure called the amygdala in the limbic system,

в структура наречена амигдала на лимбалната система,

the emotional core of the brain,

емоционалното ядро на мозъка

and that structure, called the amygdala,

и тази структура, наречена амигдала,

gauges the emotional significance of what you're looking at.

преценява емоционалното значение на това, което гледаме.

Is it prey? Is it predator? Is it mate?

Плячка ли е? Хищник ли е? Приятел ли е?

Or is it something absolutely trivial, like a piece of lint,

Или е нещо абсолютно тривиално, като парче марля

or a piece of chalk, or a -- I don't want to point to that, but --

или тебешир или - Не искам да посочвам това, но -

or a shoe, or something like that? OK?

дали е обувка или нещо подобно? ОК?

Which you can completely ignore.

Нещо, което можем напълно да пренебрегнем.

So if the amygdala is excited, and this is something important,

Значи, ако амигдалата е възбудена и това, което виждаме е нещо важно,

the messages then cascade into the autonomic nervous system.

съобщенията се спускат в автономната нервна система.

Your heart starts beating faster.

Сърцето ви започва да бие ускорено,

You start sweating to dissipate the heat that you're going to

започвате да се потите за да разнасяте топлината, която ще генерирате -

create from muscular exertion.

създадена от мускулно напрежение.

And that's fortunate, because we can put two electrodes on your palm

И какъв късмет, защото сега можем да поставим два електрода в дланите ви

and measure the change in skin resistance produced by sweating.

и да измерим промяната в съпротивлението на кожата породено от потенето.

So I can determine, when you're looking at something,

По този начин мога да определя, когато гледате нещо,

whether you're excited or whether you're aroused, or not, OK?

дали сте развълнувани и дали сте възбудени или не, ОК?

And I'll get to that in a minute.

Ще стигнем дотам след минутка.

So my idea was, when this chap looks at an object, when he looks at his --

Идеята ми беше, когато това момче погледне един обект, когато погледне своя -

any object for that matter, it goes to the visual areas and,

какъвто и обект да е, това отива във зрителните участъци и -

however, and it's processed in the fusiform gyrus,

все пак, данните се обработват във вретеновидните гънки,

and you recognize it as a pea plant, or a table,

и вие разпознавате грахово растение или маса,

or your mother, for that matter, OK?

или собствната си майка, ако е за въпрос.

And then the message cascades into the amygdala,

След това съобщението продължава в амигдалата

and then goes down the autonomic nervous system.

и после в автономната нервна система.

But maybe, in this chap, that wire that goes from the amygdala to the limbic system,

Но може би в това момче, тази връзка, която отива от амигдалата до лимбалната система,

the emotional core of the brain, is cut by the accident.

емоционалното ядро на мозъка, е прекъсната от инцидента.

So because the fusiform is intact,

И понеже вретеновидният гребен е непокътнат

the chap can still recognize his mother,

момчето все още може да познае майка си

and says, "Oh yeah, this looks like my mother."

и казва: "О да, тази прилича на майка ми."

But because the wire is cut to the emotional centers,

Но понеже връзката е прекъсната до емоционалните центрове,

he says, "But how come, if it's my mother, I don't experience a warmth?"

той казва, "Но как може, след като това е майка ми, аз да не усещам сърдечност?"

Or terror, as the case may be? Right?

Или ужас, зависи какъв е случая?

(Laughter)

(Смях)

And therefore, he says, "How do I account for this inexplicable lack of emotions?

И следователно казва, "Как да отчета тази необяснима липса на емоции?

This can't be my mother.

Това не може да е майка ми.

It's some strange woman pretending to be my mother."

Това е някаква странна жена, претендираща да е майка ми."

How do you test this?

Как тестваме това?

Well, what you do is, if you take any one of you here, and put you in front of a screen,

Добре, това което правите е, ако вземете който и да било от тук, и ви поставяме пред екран,

and measure your galvanic skin response,

и мерим галваничната ви реакция на кожата,

and show pictures on the screen,

и ви показваме снимки на екрана.

I can measure how you sweat when you see an object,

Аз мога да измеря колко се потите когато видите даден обект,

like a table or an umbrella. Of course, you don't sweat.

като маса или чадър - разбира се, не се потите.

If I show you a picture of a lion, or a tiger, or a pinup, you start sweating, right?

Ако ви покажа снимка на лъв или на тигър или на хубаво момиче вие започвате да се потите, нали?

And, believe it or not, if I show you a picture of your mother --

И, вярвайте ако искате, но ако ви покажа снимка на майка ви -

I'm talking about normal people -- you start sweating.

Говоря за нормални хора - започвате да се потите.

You don't even have to be Jewish.

Дори няма нужда да сте евреи.

(Laughter)

(Смях)

Now, what happens if you show this patient?

Сега, това което се случва - какво става ако покажете на този пациент?

You take the patient and show him pictures on the screen

Вземате пациента, и му показвате картини на екрана,

and measure his galvanic skin response.

и мерите галванизната реакция на кожата.

Tables and chairs and lint, nothing happens, as in normal people,

Маси, столове и марля, нищо не става, като при нормални хора,

but when you show him a picture of his mother,

но когато покажете снимка на майка му,

the galvanic skin response is flat.

галваничната реакция на кожата е равна.

There's no emotional reaction to his mother,

Няма емоционална реакция към неговата майка,

because that wire going from the visual areas to the emotional centers is cut.

защото тази връзка, отиваща от зрителните участъци до емоционалните центрове, е прекъсната.

So his vision is normal because the visual areas are normal,

И така зрението му е нормално, защото зрителните участъци са нормални,

his emotions are normal -- he'll laugh, he'll cry, so on and so forth --

неговите емоции са нормални - ще се смее, ще плаче и така нататък -

but the wire from vision to emotions is cut

но връзката от зрение до емоции е прекъсната

and therefore he has this delusion that his mother is an impostor.

и оттам той има заблудата, че майка му е самозванец.

It's a lovely example of the sort of thing we do:

Това е чудесен пример за нещата, които правим,

take a bizarre, seemingly incomprehensible, neural psychiatric syndrome

вземаме странни, привидно непонятни нервно психични синдроми

and say that the standard Freudian view is wrong,

и казваме, че стандартното Фройдовско виждане не е правилно,

that, in fact, you can come up with a precise explanation

тогава, на практика можем да излезем с прецизно обяснение

in terms of the known neural anatomy of the brain.

на езика на познатата невро-анатомия на мозъка.

By the way, if this patient then goes,

Между другото, ако този пациент отиде

and mother phones from an adjacent room -- phones him --

и майка му му звънне от съседна стая - звъни му -

and he picks up the phone, and he says, "Wow, mom, how are you? Where are you?"

и той вдига телефона и казва: "Майко, как си? Къде се намираш?"

There's no delusion through the phone.

Няма заблуда по телефона.

Then, she approaches him after an hour, he says, "Who are you?

Тогава тя се приближава към него след час, той казва: "Коя си ти?

You look just like my mother." OK?

Изглеждаш точно като майка ми." ОК?

The reason is there's a separate pathway

Причината е, че има различна пътека,

going from the hearing centers in the brain to the emotional centers,

отиваща от слуховите центрове в мозъка до емоционалните центрове

and that's not been cut by the accident.

и не е била прекъсната от инцидента.

So this explains why through the phone he recognizes his mother, no problem.

И това обяснява защо по телефона той познава майка си, няма проблем.

When he sees her in person, he says it's an impostor.

Когато я вижда на живо, казва, че е самозванец.

OK, how is all this complex circuitry set up in the brain?

ОК, как всички тези сложни вериги са навързани в мозъка?

Is it nature, genes, or is it nurture?

Дали е природа, гени или храна?

And we approach this problem

Като се обръщаме към този проблем,

by considering another curious syndrome called phantom limb.

вземайки предвид друг интересен синдром наречен фантомен крайник.

And you all know what a phantom limb is.

Всички вие знаете какво е фантомен крайник.

When an arm is amputated, or a leg is amputated, for gangrene,

Когато една ръка е ампутирана или крак е ампутиран, поради гангрена,

or you lose it in war -- for example, in the Iraq war,

или сте го загубили във война, например войната в Ирак -

it's now a serious problem --

сега това е сериозен проблем -

you continue to vividly feel the presence of that missing arm,

вие продължавате да усещате ярко присъствието на тази липсваща ръка,

and that's called a phantom arm or a phantom leg.

и това се нарича фантомна ръка или фантомен крак.

In fact, you can get a phantom with almost any part of the body.

Всъщност, можете да имате фантом с почти всяка част от тялото.

Believe it or not, even with internal viscera.

Вярвате или не, дори с вътрешности.

I've had patients with the uterus removed -- hysterectomy --

Имал съм пациентка с премахната матка - хистеректомия -

who have a phantom uterus, including phantom menstrual cramps

която има фантомна матка, включително фантомни менструални спазми

at the appropriate time of the month.

в определеното време от месеца.

And in fact, one student asked me the other day,

И всъщност, един студент ме попита онзи ден,

"Do they get phantom PMS?"

дали имат фантомен предменструален синдром?

(Laughter)

(Смях)

A subject ripe for scientific enquiry, but we haven't pursued that.

Тема, узряла за научно разглеждане, но ние не търсихме точно това.

OK, now the next question is,

ОК, сега следващият въпрос е

what can you learn about phantom limbs by doing experiments?

какво можете да научите относно фантомни крайници посредством експериментиране?

One of the things we've found was,

Едно от нещата, което разбрахме беше, че

about half the patients with phantom limbs

около половината от пациентите с фантомни крайници

claim that they can move the phantom.

твърдят, че могат да местят този фантом.

It'll pat his brother on the shoulder,

Ще потупа брат му по рамото,

it'll answer the phone when it rings, it'll wave goodbye.

ще вдигне телефона като звъни, ще махне за сбогуване.

These are very compelling, vivid sensations.

Това са непреодолими, ясни усещания.

The patient's not delusional.

Пациента не е податлив на заблуда.

He knows that the arm is not there,

Той знае, че ръката не е там,

but, nevertheless, it's a compelling sensory experience for the patient.

но въпреки това, това е непреодолимо сетивно усещане за пациента.

But however, about half the patients, this doesn't happen.

Обаче за половината пациенти това не е така.

The phantom limb -- they'll say, "But doctor, the phantom limb is paralyzed.

Фантомният крайник - те ще кажат, "Но Докторе, фантомния крайник е парализиран.

It's fixed in a clenched spasm and it's excruciatingly painful.

Фиксиран е в стегнат спазъм и е невероятно болезнено.

If only I could move it, maybe the pain will be relieved."

Само ако можех да го раздвижа, може би болката ще се облекчи."

Now, why would a phantom limb be paralyzed?

Сега, защо един фантомен крайник ще бъде парализиран?

It sounds like an oxymoron.

Звучи като небивалица.

But when we were looking at the case sheets, what we found was,

Но като гледахме досието по случая, това, което открихме беше,

these people with the paralyzed phantom limbs,

че относно тези хора с парализирани фантомни крайници,

the original arm was paralyzed because of the peripheral nerve injury.

оригиналната ръка е била парализирана поради периферна нервна контузия,

The actual nerve supplying the arm was severed,

действителният нерв обслужващ ръката е бил прекъснат,

was cut, by say, a motorcycle accident.

бил е отрязан, казват, поради инцидент с мотор.

So the patient had an actual arm, which is painful,

Впоследствие пациентът е имал действителна ръка, което е болезнено,

in a sling for a few months or a year, and then,

в превръзка за няколко месеца или година и тогава

in a misguided attempt to get rid of the pain in the arm,

при погрешен опит да се отстрани болката в ръката

the surgeon amputates the arm,

хирургът ампутира ръката

and then you get a phantom arm with the same pains, right?

и тогава имаме фантомна ръка със същите болки, нали?

And this is a serious clinical problem.

И това е сериозен клиничен проблем.

Patients become depressed.

Пациентите се депресират.

Some of them are driven to suicide, OK?

Някои от тях стигат до самоубийство, ОК?

So, how do you treat this syndrome?

Е, как да се третита този синдром?

Now, why do you get a paralyzed phantom limb?

Сега защо да имате парализиран фантомен крайник?

When I looked at the case sheet, I found that they had an actual arm,

Когато погледнах досието по случая разбрах, че пациента е имал действителна ръка

and the nerves supplying the arm had been cut,

и нервите обслужващи ръката са били отрязани,

and the actual arm had been paralyzed,

в последствие действителната ръка е била парализирана

and lying in a sling for several months before the amputation,

и е лежала в превръзка за няколко месеца преди ампутация

and this pain then gets carried over into the phantom itself.

и тези болки се пренасят на самият фантом.

Why does this happen?

Как се получава това?

When the arm was intact, but paralyzed,

Когато ръката е била непокътната, но парализирана

the brain sends commands to the arm, the front of the brain, saying, "Move,"

мозъкът изпраща команди до ръката, предната част на мозъка и казва "Движи се,"

but it's getting visual feedback saying, "No."

но получава визуална обратна връзка - "Не се получава"

Move. No. Move. No. Move. No.

Движи се. Не се получава. Движи се. Не става. Движи се. Не.

And this gets wired into the circuitry of the brain,

И това засяда във връзките на мозъка

and we call this learned paralysis, OK?

Наричаме този процес "научена" парализа.

The brain learns, because of this Hebbian, associative link,

Мозъкът се учи поради т.нар. Хебова асоциативна връзка,

that the mere command to move the arm

при която най-обикновените команди за движение на ръката,

creates a sensation of a paralyzed arm.

създават усещане, че ръката е парализирана

And then, when you've amputated the arm,

и тогава, когато сте ампутирали ръката

this learned paralysis carries over into your body image

"усвоената" парализа се предава на - в образа на вашето тяло

and into your phantom, OK?

и във фантома.

Now, how do you help these patients?

Сега, как да помогнем на тези пациенти?

How do you unlearn the learned paralysis,

Как се отучвате от "научената" парализа,

so you can relieve him of this excruciating, clenching spasm

така че, да освободите пациента от този нетърпим, стягащ спазъм

of the phantom arm?

на фантомната ръка?

Well, we said, what if you now send the command to the phantom,

Добре, казахме, какво става сега, ако дадем команда на фантома,

but give him visual feedback that it's obeying his command, right?

но също така покажем зрителна обратна връзка, че командата е изпълнена, нали?

Maybe you can relieve the phantom pain, the phantom cramp.

Може би, можете да облекчите фантомната болка, фантомният спазъм.

How do you do that? Well, virtual reality.

Как да направите това? Ами с виртуална реалност.

But that costs millions of dollars.

Но това струва милиони долари.

So, I hit on a way of doing this for three dollars,

Така аз намерих начин да постигна този резултат с три долара,

but don't tell my funding agencies.

но не казвайте на финансиращите ме институции.

(Laughter)

(Смях)

OK? What you do is you create what I call a mirror box.

Ок? Това, което правим, е нещо, което наричам огледална кутия.

You have a cardboard box with a mirror in the middle,

Имате картонена кутия с огледало по средата

and then you put the phantom -- so my first patient, Derek, came in.

и тогава идва ред на фантома - значи първият ми пациент, Дерек, влезе.

He had his arm amputated 10 years ago.

Неговата ръка е ампутирана преди 10 години.

He had a brachial avulsion, so the nerves were cut

Претърпял е изваждане на рамото, така че, нервите са срязани

and the arm was paralyzed, lying in a sling for a year, and then the arm was amputated.

и ръката е била парализирана, превързана за около година и след това е била ампутирана.

He had a phantom arm, excruciatingly painful, and he couldn't move it.

Имал е фантомна ръка, невероятно болезнено и не е можел да я движи.

It was a paralyzed phantom arm.

Било е парализирана фантомна ръка.

So he came there, and I gave him a mirror like that, in a box,

Така той дойде и аз му дадох огледало като това, в кутия,

which I call a mirror box, right?

което наричам огледална кутия.

And the patient puts his phantom left arm,

И пациентът поставя фантомната си лява ръка,

which is clenched and in spasm, on the left side of the mirror,

която е стегната в спазъм, от лявата страна на огледалото

and the normal hand on the right side of the mirror,

и нормалната ръка от дясната страна на огледалото

and makes the same posture, the clenched posture,

и прави същата поза, стегнато положение,

and looks inside the mirror. And what does he experience?

поглежда в огледалото и какво мислите изпитва?

He looks at the phantom being resurrected,

Вижда фантома да оживява,

because he's looking at the reflection of the normal arm in the mirror,

защото той гледа в образа на нормалната ръка в огледалото

and it looks like this phantom has been resurrected.

и изглежда сякаш фантомът е съживен.

"Now," I said, "now, look, wiggle your phantom --

"Сега," казах, "сега виж, размърдай фантома си -

your real fingers, or move your real fingers while looking in the mirror."

истинските си пръсти или раздвижи истинските си пръсти, докато гледаш в огледалото."

He's going to get the visual impression that the phantom is moving, right?

Той има визуалното впечетление, че фантомът се движи, нали?

That's obvious, but the astonishing thing is,

Това е очевидно, но изумителното в случая е,

the patient then says, "Oh my God, my phantom is moving again,

че пациентът тогава казва, "Господи, фантомът ми се движи отново

and the pain, the clenching spasm, is relieved."

и болката, стягащият спазъм е отпуснат."

And remember, my first patient who came in --

И запомнете, първият ми пациент, който влезе -

(Applause)

(Аплодисменти)

-- thank you. (Applause)

- благодаря ви. (Аплодисменти)

My first patient came in, and he looked in the mirror,

Първият ми пациент влезе и погледна в огледалото

and I said, "Look at your reflection of your phantom."

и аз казах, "Виж отражението на фантома си."

And he started giggling, he says, "I can see my phantom."

И той започна да се хили и каза, "Мога да видя фантома си."

But he's not stupid. He knows it's not real.

Но той не е глупав. Знае, че това не е реално.

He knows it's a mirror reflection,

Знае, че е едно отражение в огледало,

but it's a vivid sensory experience.

но това е ярко сетивно усещане.

Now, I said, "Move your normal hand and phantom."

Сега, казах му, "Раздвижи си нормалната ръка и фантомната."

He said, "Oh, I can't move my phantom. You know that. It's painful."

Той каза, "О, фантомната не мога. Знаете това. Болезнено е."

I said, "Move your normal hand."

Аз казах, "Раздвижи нормалната си ръка."

And he says, "Oh my God, my phantom is moving again. I don't believe this!

А той отвъртна, "Господи, фантомната ми ръка се движи отново, не мога да повярвам!

And my pain is being relieved." OK?

И болката ме отпусна."

And then I said, "Close your eyes."

И тогава му казах, "Затвори си очите."

He closes his eyes.

Той си затваря очите.

"And move your normal hand."

"И раздвижи нормалната си ръка."

"Oh, nothing. It's clenched again."

"О, нищо, отново е стегната."

"OK, open your eyes."

"ОК, отвори си очите."

"Oh my God, oh my God, it's moving again!"

"Господи, о Боже мой, отново се движи!"

So, he was like a kid in a candy store.

И така той беше като дете в магазин за бонбони.

So, I said, OK, this proves my theory about learned paralysis

И аз казах, ОК, това доказва теорията ми за "научената" парализа

and the critical role of visual input,

и критичната роля на зрителната информация,

but I'm not going to get a Nobel Prize

но няма как да взема Нобелова награда

for getting somebody to move his phantom limb.

за това, че съм накарал някой да си раздвижи фантомния крайник.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

It's a completely useless ability, if you think about it.

Абсолютно безполезно умение, ако се замислите.

(Laughter)

(Смях)

But then I started realizing, maybe other kinds of paralysis

Но тогава започнах да осъзнавам, може би други видове парализа,

that you see in neurology, like stroke, focal dystonias --

каквато виждаме в неврологията, като инсулт или сърдечен удар, фокални дистонии,

there may be a learned component to this,

може да има обучен компонент в тези случаи,

which you can overcome with the simple device of using a mirror.

който може да се превъзмогне с елементарно устройство, използайки огледало.

So, I said, "Look, Derek" --

И така казах, "Виж, Дерек" -

well, first of all, the guy can't just go around carrying a mirror to alleviate his pain --

всъщност, първо на първо, човек не може просто да обикаля с едно огледало за да облекчава болките си -

I said, "Look, Derek, take it home and practice with it for a week or two.

Казах, "Виж, Дерек, вземи го вкъщи и го използвай за една-две седмици.

Maybe, after a period of practice,

Може би, след известно време практика,

you can dispense with the mirror, unlearn the paralysis,

огледалото вече няма да е необходимо, ще си отучил парализата

and start moving your paralyzed arm,

и ще си движиш парализираната ръка,

and then, relieve yourself of pain."

което ще облекчи болките ти."

So he said OK, and he took it home.

Така той каза ОК и си го взе вкъщи.

I said, "Look, it's, after all, two dollars. Take it home."

Аз казах, "Виж, все пак струва два долара. Вземи го вкъщи."

So, he took it home, and after two weeks, he phones me,

Така той си го взе вкъщи и след две седмици ми звъни

and he said, "Doctor, you're not going to believe this."

и казва, "Докторе, няма да повярвате."

I said, "What?"

Казах, "Какво?"

He said, "It's gone."

Той каза, "Изчезна."

I said, "What's gone?"

Казах, "Какво изчезна?"

I thought maybe the mirror box was gone.

Помислих си, че огледалната кутия е изчезнала.

(Laughter)

(Смях)

He said, "No, no, no, you know this phantom I've had for the last 10 years?

Той каза, "Не, не, не, нали знаете фантомната болка, която имах последните 10 години?

It's disappeared."

Изпарила се е."

And I said -- I got worried, I said, my God,

И аз казах - притесних се, казах, Господи,

I mean I've changed this guy's body image,

имам предвид - промених на човека образа за тялото му,

what about human subjects, ethics and all of that?

ами какво остава тогава за гражданите, етиката, всичко това?

And I said, "Derek, does this bother you?"

И казах, "Дерек, това притеснява ли те?"

He said, "No, last three days, I've not had a phantom arm

Той каза "Не, последните три дни не съм имал фантомна ръка

and therefore no phantom elbow pain, no clenching,

и следователно нямам фантомни болки в лакътя, няма стягане,

no phantom forearm pain, all those pains are gone away.

няма фантомни болки в предмишницата, всички тези болки изчезнаха.

But the problem is I still have my phantom fingers dangling from the shoulder,

Но проблемът е, че все още имам тези фантомни пръсти, които висят от рамото ми

and your box doesn't reach."

и вашата кутия не достига."

(Laughter)

(Смях)

"So, can you change the design and put it on my forehead,

"Така че, може ли да промените дизайна и да ми я сложите на челото,

so I can, you know, do this and eliminate my phantom fingers?"

за да, знаете, да направя това, за да елиминирам фантомните си пръсти?"

He thought I was some kind of magician.

Той си помисли, че съм някакъв магьосник.

Now, why does this happen?

Сега, защо се получава така?

It's because the brain is faced with tremendous sensory conflict.

Това е така, защото мозъкът се изправя пред огромен сетивен конфликт.

It's getting messages from vision saying the phantom is back.

Получава съобщения от зрението, че фантомната болка се е върнала.

On the other hand, there's no proprioception,

От друга страна няма уместно възприятие -

muscle signals saying that there is no arm, right?

мускулните сигнали казват, че там няма ръка, нали?

And your motor command saying there is an arm,

И вашите двигателни команди казват, че има ръка

and, because of this conflict, the brain says, to hell with it,

и поради този конфликт мозъкът казва, майната му -

there is no phantom, there is no arm, right?

няма фантомна болка, няма ръка, нали?

It goes into a sort of denial -- it gates the signals.

Отива в нещо като отказ - отрича сигналите.

And when the arm disappears, the bonus is, the pain disappears

И когато ръката изчезне, хубавото е, че и болката изчезва,

because you can't have disembodied pain floating out there, in space.

защото не може да имате несвързана с тялото болка, рееща се в пространството.

So, that's the bonus.

И това е хубавото.

Now, this technique has been tried on dozens of patients

Сега, тази техника е изпробвана върху дузини пациенти

by other groups in Helsinki,

от други групи в Хелзинки,

so it may prove to be valuable as a treatment for phantom pain,

така че, може да се докаже като ценно лечение за фантомни болки

and indeed, people have tried it for stroke rehabilitation.

и наистина, хората са опитвали да рехабилитират инсулт или сърдечен удар.

Stroke you normally think of as damage to the fibers,

Удар - обикновено си го представяме като щети по влъкната,

nothing you can do about it.

нищо не можете да направите по въпроса.

But, it turns out some component of stroke paralysis is also learned paralysis,

Но, оказва се, някои компоненти на парализата от удар са също така "научена" парализа

and maybe that component can be overcome using mirrors.

и може би тези компоненти могат да бъдат преодолени чрез огледала.

This has also gone through clinical trials,

Това е минало през клинични изпитания,

helping lots and lots of patients.

помагайки на много пациенти.

OK, let me switch gears now to the third part of my talk,

ОК, нека превключим към третата част на разговора,

which is about another curious phenomenon called synesthesia.

която е за още един любопитен феномен наречен синестезия.

This was discovered by Francis Galton in the nineteenth century.

Била е открита от Франсис Галтън през 19-и век.

He was a cousin of Charles Darwin.

Бил е братовчед на Чарлз Дарвин.

He pointed out that certain people in the population,

Показал е, че дадени хора от населението,

who are otherwise completely normal, had the following peculiarity:

които по принцип са напълно нормални, имат следната чудатост -

every time they see a number, it's colored.

всеки път като видят число, то е оцветено.

Five is blue, seven is yellow, eight is chartreuse,

Пет е синьо, седем е жълто, осем е резедаво,

nine is indigo, OK?

девет е тъмносиньо.

Bear in mind, these people are completely normal in other respects.

Имайте предвид, тези хора са напълно нормални в други аспекти.

Or C sharp -- sometimes, tones evoke color.

Или тона До .Понякога тоновете пораждат цвят.

C sharp is blue, F sharp is green,

До е синьо, Фа е зелено,

another tone might be yellow, right?

друг пък тон може да е жълт.

Why does this happen?

Защо се получава така?

This is called synesthesia. Galton called it synesthesia,

Това се нарича синестезия - Галтън го е нарекъл синестезия,

a mingling of the senses.

смесване на сетивата.

In us, all the senses are distinct.

В нас, всички сетива са отделени.

These people muddle up their senses.

Тези хора разбъркват сетивата си.

Why does this happen?

Защо се получава така?

One of the two aspects of this problem are very intriguing.

Един от двата аспекта на този проблем е много интригуващ.

Synesthesia runs in families,

Синестезията се предава в семейството,

so Galton said this is a hereditary basis, a genetic basis.

оттам Галтън твърди, че е по наследство, на генетична основа.

Secondly, synesthesia is about -- and this is what gets me to my point

Второ, синестезията е свързана с - и това е, което искам да кажа,

about the main theme of this lecture, which is about creativity --

свързана е с основната тема на тази лекция, която е творческата способност -

synesthesia is eight times more common among artists, poets, novelists

синестезията е осем пъти по-често срещана сред артисти, поети, романисти

and other creative people than in the general population.

и други креативни хора, отколкото в основната популация.

Why would that be?

Защо това е така?

I'm going to answer that question.

Ще отговоря на този въпрос.

It's never been answered before.

Никога преди не е даван отговор.

OK, what is synesthesia? What causes it?

ОК, какво е синестезия? Какво я предизвиква?

Well, there are many theories.

Добре, има много теории.

One theory is they're just crazy.

Една от тях е, че те са просто побъркани.

Now, that's not really a scientific theory, so we can forget about it.

Сега, това не е точно научна теория, така че, можем просто да я забравим.

Another theory is they are acid junkies and potheads, right?

Друга теория е, че са наркомани и тревомани.

Now, there may be some truth to this,

Сега, може да има известна доза истина в това,

because it's much more common here in the Bay Area than in San Diego.

защото е много по-често срещано тук, в областа на залива отколкото в Сан Диего

(Laughter)

(Смях)

OK. Now, the third theory is that --

ОК. Сега, третата теория е, че -

well, let's ask ourselves what's really going on in synesthesia. All right?

добре, нека се запитаме какво реално се случва при синестезията? Става ли?

So, we found that the color area and the number area

Така открихме, че региона за цвят и региона за число,

are right next to each other in the brain, in the fusiform gyrus.

са точно един до друг в мозъка, във вретеновидната гънка.

So we said, there's some accidental cross wiring

Така казахме, че има някакво инцидентно кръстосване

between color and numbers in the brain.

за цвят и за числа в мозъка.

So, every time you see a number, you see a corresponding color,

Така че, всеки път като видите число, вие виждате съответния цвят

and that's why you get synesthesia.

и затова имате синестезия.

Now remember -- why does this happen?

Сега запомнете - защо се случва?

Why would there be crossed wires in some people?

Защо това кръстосване се случва при някои хора?

Remember I said it runs in families?

Помните ли, като казах, че има връзка със семейството?

That gives you the clue.

Това ви подсказва.

And that is, there is an abnormal gene,

Това, че съществува неправилен ген,

a mutation in the gene that causes this abnormal cross wiring.

мутация в гена, която причинява това неправилно кръстосване.

In all of us, it turns out

Във всеки от нас, се оказва,

we are born with everything wired to everything else.

че още с раждането, всичко в мозъка е свързано.

So, every brain region is wired to every other region,

Така всеки регион в мозъка е свързан към всеки друг регион

and these are trimmed down to create

и всичко това се подравнява, докато не се получи

the characteristic modular architecture of the adult brain.

характерната модулна архитектура на зрелият мозък.

So, if there's a gene causing this trimming

Така, че ако има ген, който причинява това подрявняване

and if that gene mutates,

и ако този ген мутира,

then you get deficient trimming between adjacent brain areas.

то тогава получаваме недостатъчно подравняване между съседни мозъчни участъци

And if it's between number and color, you get number-color synesthesia.

и ако това са участъците за числа и за цвят се получава числово-цветова синестезия.

If it's between tone and color, you get tone-color synesthesia.

Ако е между тон и цвят се получава тоново-цветова синестезия.

So far, so good.

Дотук добре.

Now, what if this gene is expressed everywhere in the brain,

Сега какво би станало, ако този ген е изразен навсякъде в мозъка,

so everything is cross-connected?

така че, всичко е свързано кръстосано?

Well, think about what artists, novelists and poets have in common,

Добре, помислете какво общо имат артистите, романистите и поетите -

the ability to engage in metaphorical thinking,

умението да мислят метафорично,

linking seemingly unrelated ideas,

свързвайки привидно несвързани идеи,

such as, "It is the east, and Juliet is the Sun."

като например, "това е Изтокът и Жулиета е слънцето."

Well, you don't say, Juliet is the sun,

Добре, не казвате Жулиета е слънцето -

does that mean she's a glowing ball of fire?

това какво означава - че е пламтяща топка огън?

I mean, schizophrenics do that, but it's a different story, right?

Имам предвид, шизофрениците го правят, но това май е друга история.

Normal people say, she's warm like the sun,

Нормалните хора казват, че тя е топла като слънцето,

she's radiant like the sun, she's nurturing like the sun.

че тя е сияйна като слънцето, че тя е животворна като слънцето.

Instantly, you've found the links.

Изведнъж намерихте връзките.

Now, if you assume that this greater cross wiring

Сега, ако предположите, че това голямо кръстосване на неврони

and concepts are also in different parts of the brain,

и концепциите са също различни участъци на мозъка,

then it's going to create a greater propensity

то тогава ще се получи една голяма тенденция

towards metaphorical thinking and creativity

към метафорично мислене и креативност

in people with synesthesia.

при хората със синестезия.

And, hence, the eight times more common incidence of synesthesia

И, оттук следователно, осем пъти по-често срещаната наклонност към синестезия

among poets, artists and novelists.

сред поети, артисти и романисти.

OK, it's a very phrenological view of synesthesia.

ОК - това е много френологически поглед върху синестезията.

The last demonstration -- can I take one minute?

Последната демонстрация - може ли да отнема една минутка?

(Applause)

(Аплодисменти)

OK. I'm going to show you that you're all synesthetes, but you're in denial about it.

ОК. Ще ви покажа, че всички сте синестези, но всички го отричате.

Here's what I call Martian alphabet. Just like your alphabet,

Това е, което наричам Марсианска азбука, точно като вашата азбука,

A is A, B is B, C is C.

А е А, Б е Б, В е В,

Different shapes for different phonemes, right?

различни форми за различни фонеми.

Here, you've got Martian alphabet.

Това тук е Марсианска азбука.

One of them is Kiki, one of them is Bouba.

Едното от тях е Кики, другото е Буба.

Which one is Kiki and which one is Bouba?

Кое е Кики и кое - Буба?

How many of you think that's Kiki and that's Bouba? Raise your hands.

Колко от вас си мислят, че това е Кики и това е Буба? Вдигнете си ръцете.

Well, it's one or two mutants.

Добре, най-много един или два мутанта.

(Laughter)

(Смях)

How many of you think that's Bouba, that's Kiki? Raise your hands.

Колко от вас си мислят, че това е Буба, а това - Кики? Вдигнете си ръцете.

Ninety-nine percent of you.

99 процента от вас.

Now, none of you is a Martian. How did you do that?

Сега, никой от вас не е Марсианец, как го направихте?

It's because you're all doing a cross-model synesthetic abstraction,

Това е, защото всички правите кръстосан модел на синестезична абстракция,

meaning you're saying that that sharp inflection -- ki-ki,

което означава, че казвате, че острата флексия, Кики,

in your auditory cortex, the hair cells being excited -- Kiki,

във вашата слухова кора, клетките на космите са превъзбудени, Кики,

mimics the visual inflection, sudden inflection of that jagged shape.

подражават на визуалната флексия - рязка флексия - тази нащърбена форма.

Now, this is very important, because what it's telling you

Сега това е много важно, защото това, което ви казва е,

is your brain is engaging in a primitive --

че мозъкт ви се ангажира в примитивна -

it's just -- it looks like a silly illusion,

просто - изглежда като глупава илюзия,

but these photons in your eye are doing this shape,

но тези фотони в окото ви правят тази форма

and hair cells in your ear are exciting the auditory pattern,

и клетките на косъмчетата в ухото ви са превъзбудени по слуховия модел,

but the brain is able to extract the common denominator.

но мозъкът ви е способен да извлече общ знаменател.

It's a primitive form of abstraction,

Това е примитивна форма на абстракция

and we now know this happens in the fusiform gyrus of the brain,

и ние сега знаем, че това се случва във вретеновидната гънка на мозъка,

because when that's damaged,

защото когато е увреден,

these people lose the ability to engage in Bouba Kiki,

тези хора губят умението да се занимават с Буба Кики,

but they also lose the ability to engage in metaphor.

както и умението да си служат с метафори.

If you ask this guy, what -- "all that glitters is not gold,"

Ако попитате този човек, какво "Не всеки отблясък е злато,"

what does that mean?"

какво означава?"

The patient says, "Well, if it's metallic and shiny, it doesn't mean it's gold.

Пациентът казва, "Ами ако е метално и лъскаво, не означава, че е злато.

You have to measure its specific gravity, OK?"

Трябва да се измери специфичната гравитация," ОК?

So, they completely miss the metaphorical meaning.

Така, те напълно изпускат метафоричното значение.

So, this area is about eight times the size in higher --

Така този участък е около осем пъти по голяма при висши -

especially in humans -- as in lower primates.

особено при хора, отколкото при низши примати.

Something very interesting is going on here in the angular gyrus,

Нещо много интересно се случва в angular gyrus,

because it's the crossroads between hearing, vision and touch,

защото той е кръстопътят между слух, зрение и допир

and it became enormous in humans. And something very interesting is going on.

и израства огромен при хората - и нещо много интересно се случва.

And I think it's a basis of many uniquely human abilities

И аз мисля, че това е в основата на много уникални човешки умения,

like abstraction, metaphor and creativity.

като абстракция, метафора и креативност.

All of these questions that philosophers have been studying for millennia,

Всички тези въпроси, които философите изучават от хилядолетия,

we scientists can begin to explore by doing brain imaging,

ние, учените, можем да започнем да разглеждаме като картографираме мозъка

and by studying patients and asking the right questions.

и изучаваме пациентите, задавайки правилните въпроси.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Sorry about that.

Извинявам се за това.

(Laughter)

(Смях)