Billy Collins: Two poems about what dogs think (probably)

Translator: Dani Peteva Reviewer: Yavor Ivanov

I don't know if you've noticed,

Не знам дали сте забелязали,

but there's been a spate of books

но има изобилие от книги,

that have come out lately

които излязоха наскоро,

contemplating or speculating

наблюдаващи и разсъждаващи

on the cognition and emotional life of dogs.

върху познанието и емоционалния живот на кучетата.

Do they think, do they feel and, if so, how?

Мислят ли, чувстват ли, и ако да, как?

So this afternoon, in my limited time,

И така този следобяд, в ограниченото си време,

I wanted to take the guesswork out of a lot of that

исках да дам отговор на много от тези въпроси

by introducing you to two dogs,

като Ви представя две кучета,

both of whom have taken the command "speak"

и двете от които са приели командата "Говори"

quite literally.

доста буквално.

The first dog is the first to go,

Първото куче започва първо

and he is contemplating an aspect

и то размишлява върху аспект

of his relationship to his owner,

от взаимоотношенията си със своя собственик,

and the title is "A Dog on His Master."

а заглавието е "Кучето за своя господар."

"As young as I look,

"Колкото и млад да изглеждам,

I am growing older faster than he.

остарявам по-бързо от него.

Seven to one is the ratio, they tend to say.

Седем към едно е отношението, казват обикновено.

Whatever the number, I will pass him one day

Каквото и да е числото, ще го задмина един ден

and take the lead,

и ще взема преднина,

the way I do on our walks in the woods,

както правя на разходките ни в гората

and if this ever manages to cross his mind,

и ако това някога мине през ума му

it would be the sweetest shadow

ще бъде най-сладката сянка,

I have ever cast on snow or grass."

която съм хвърлял върху снега или тревата."

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря Ви.

And our next dog

А сега следващото ни куче

speaks in something called the revenant,

говори в нещо, наречено пробуждане,

which means a spirit that comes back

което означава дух, който се е върнал

to visit you.

да Ви посети.

"I am the dog you put to sleep,

"Аз съм кучето, което приспа,

as you like to call the needle of oblivion,

както обичаш да наричаш иглата на забвението,

come back to tell you this simple thing:

и идвам да ти кажа нещо просто:

I never liked you."

Никога не съм те харесвал."

(Laughter)

(Смях)

"When I licked your face,

"Когато ближех лицето ти,

I thought of biting off your nose.

си мислех да ти отхапя носа.

When I watched you toweling yourself dry,

Когато те наблюдавах да се бършеш с кърпата,

I wanted to leap and unman you with a snap.

исках да скоча и да те лиша от мъжеството ти с една захапка.

I resented the way you moved,

Мразех начина, по който се движиш,

your lack of animal grace,

липсата ти на животинска грация,

the way you would sit in a chair to eat,

начина, по който сядаш на стола, за да се храниш,

a napkin on your lap, a knife in your hand.

салфетка в скута ти, нож в ръката ти.

I would have run away

Щях да избягам,

but I was too weak,

но бях прекалено слаб,

a trick you taught me

номер, който ме беше научил,

while I was learning to sit and heel

докато се учех да сядам и да вървя напред

and, greatest of insults,

и, най-голямата обида,

shake hands without a hand.

да се здрависвам без ръка.

I admit the sight of the leash would excite me,

Признавам, виждайки каишката се вълнувах,

but only because it meant I was about to smell things

но само защото означаваше, че щях на подуша неща,

you had never touched.

които ти никога не си докосвал.

You do not want to believe this,

Не искаш да повярваш,

but I have no reason to lie:

но нямам причина да лъжа:

I hated the car, hated the rubber toys,

Мразех колата, мразех гумените играчки,

disliked your friends, and worse, your relatives.

не харесвах приятелите ти, и още по-зле - роднините ти.

The jingling of my tags drove me mad.

Дрънченето на табелките ми ме влудяваше.

You always scratched me in the wrong place."

Винаги ме почесваше на грешното място."

(Laughter)

(Смях)

"All I ever wanted from you was food and water

"Всичко, което исках от теб, беше храна и вода

in my bowls.

в купичките ми.

While you slept, I watched you breathe

Докато спеше, те гледах как дишаш,

as the moon rose in the sky.

докато луната изгряваше в небето.

It took all of my strength

Костваше ми много

not to raise my head and howl.

да не вдигна глава и да завия.

Now, I am free of the collar,

Сега, аз съм свободен от нашийника,

free of the yellow raincoat,

свободен от жълтия дъждобран,

monogrammed sweater,

пуловерът с монограм,

the absurdity of your lawn,

абсурдността на твоята поляна,

and that is all you need to know about this place,

и това е всичко, което трябва да знаеш за това място,

except what you already supposed

освен това, което вече предполагаш

and are glad it did not happen sooner,

и се радваш, че не се случи по-рано,

that everyone here can read and write,

че всички тук могат да четат и пишат,

the dogs in poetry,

кучетата - поезия,

the cats and all the others

котките и другите

in prose."

проза."

Thank you.

Благодаря Ви.

(Applause)

(Аплодисменти)