This is what it's like to go undercover in North Korea | Suki Kim

Translator: Ralitsa Dobrev Reviewer: Anton Hikov

In 2011, during the final six months of Kim Jong-Il's life,

През 2011, в последните шест месеца от живота на Ким Джонг Ил,

I lived undercover in North Korea.

живеех под прикритие в Северна Корея.

I was born and raised in South Korea, their enemy.

Бях родена и израстнала в Южна Корея, техния враг.

I live in America, their other enemy.

Живея в Америка, другия им враг.

Since 2002, I had visited North Korea a few times.

От 2002 насам съм посетила Северна Корея няколко пъти.

And I had come to realize that to write about it with any meaning,

И разбрах, че за да пишеш за това с някакъв смисъл

or to understand the place beyond the regime's propaganda,

или да разбереш мястото, отвъд пропагандата на режима,

the only option was total immersion.

единствения вариант беше напълно да се потопиш в него.

So I posed as a teacher and a missionary

Бях учител и мисионер

at an all-male university in Pyongyang.

в един изцяло мъжки университет в Пхенян.

The Pyongyang University of Science and Technology

Пхенянският Университет на Науките и Технологиите

was founded by Evangelical Christians who cooperate with the regime

е основан от евангелисти които работят заедно с режима,

to educate the sons of the North Korean elite,

за да образова синовете на севернокорейския елит,

without proselytizing, which is a capital crime there.

без мисионерство, което е углавно престъпление там.

The students were 270 young men, expected to be the future leaders

Студентите бяха 270 млади мъже, от които се очакваше да станат лидери

of the most isolated and brutal dictatorship in existence.

на най-изолираната и брутална диктатура, която съществува.

When I arrived, they became my students.

Когато пристигнах, те станаха мои студенти.

2011 was a special year,

2011 бе една специална година,

marking the 100th anniversary of the birth of North Korea's original Great Leader,

отбелязваща сто годишнината от рождението на първоначалния Велик лидер на страната,

Kim Il-Sung.

Ким Ил Сунг.

To celebrate the occasion, the regime shut down all universities,

За да отпразнува случая, режимът затвори всички университети

and sent students off to the fields

и изпрати студентите като

to build the DPRK's much-heralded ideal

предвестници на идеалa на КНДР,

as the world's most powerful and prosperous nation.

като най-силната и просперираща нация на света.

My students were the only ones spared from that fate.

Моите студенти бяха единствените, които нямаха тази съдба.

North Korea is a gulag posing as a nation.

Северна Корея е гулаг, представящ се за нация.

Everything there is about the Great Leader.

Всичко там е за Великия лидер.

Every book, every newspaper article, every song, every TV program --

Всяка книга, всяка вестникарска статия, всяка песен, всяко телевизионно предаване

there is just one subject.

има една-единствена тема.

The flowers are named after him,

Цветята носят неговото име,

the mountains are carved with his slogans.

в планините са издълбани неговите лозунги.

Every citizen wears the badge of the Great Leader at all times.

Всеки гражданин носи значката на Великия лидер постоянно.

Even their calendar system begins with the birth of Kim Il-Sung.

Дори календара им започва с рождението на Ким Ил Сунг.

The school was a heavily guarded prison, posing as a campus.

Училището беше добре пазен затвор, представящ се за университет.

Teachers could only leave on group outings accompanied by an official minder.

Учителите можеха да излизат само на групи, придружавани от официaлен водач.

Even then, our trips were limited to sanctioned national monuments

Дори и така, нашите пътувания бяха ограничени до паметници,

celebrating the Great Leader.

издигнати в чест на Великия лидер.

The students were not allowed to leave the campus,

На студентите не се позволяваше да напуснат кампуса

or communicate with their parents.

или да общуват с родителите си.

Their days were meticulously mapped out, and any free time they had

Дните им бяха предначертани и цялото свободно време, което имаха

was devoted to honoring their Great Leader.

бе посветено на почитане на Великия лидер.

Lesson plans had to meet the approval of North Korean staff,

Учебните планове трябва да бъдат одобрени от севернокорейския екип,

every class was recorded and reported on, every room was bugged,

всеки урок бе записван и докладван, всяка стая бе наблюдавана

and every conversation, overheard.

и всеки разговор - подслушван.

Every blank space was covered with the portraits of Kim Il-Sung and Kim Jong-Il,

Всяко празно пространство бе покрито с потрети на Ким Ил Сунг и Ким Джонг Ил,

like everywhere else in North Korea.

както навсякъде другаде в Северна Корея.

We were never allowed to discuss the outside world.

Не ни беше позволено да обсъждаме външния свят.

As students of science and technology, many of them were computer majors

Като студенти по науки и технологии, много от тях изучаваха компютри,

but they did not know the existence of the Internet.

но не знаеха за съществуването на Интернет.

They had never heard of Mark Zuckerberg or Steve Jobs.

Не бяха чували никога за Марк Зъкърбърг или Стив Джобс.

Facebook, Twitter -- none of those things would have meant a thing.

Фейсбук, Туитър - нито едно от тези имена не означаваше нищо за тях.

And I could not tell them.

И не можех да им кажа.

I went there looking for truth.

Аз отидох там за да търся истина.

But where do you even start when an entire nation's ideology,

Но къде можеш да започнеш, когато идеологията на една нация,

my students' day-to-day realities,

ежедневния живот на моите студенти

and even my own position at the universities,

и дори моята собствена позиция в университета,

were all built on lies?

бяха изградени върху лъжи?

I started with a game.

Започнах с една игра.

We played "Truth and Lie."

Играхме на "Истина и лъжа".

A volunteer would write a sentence on the chalkboard,

Доброволец пише изречение на черната дъска

and the other students had to guess

и останалите студенти трябваше да познаят

whether it was a truth or a lie.

дали е истина или лъжа.

Once a student wrote, "I visited China last year on vacation,"

Веднъж един студент написа: "Бях на ваканция в Китай миналата година."

and everyone shouted, "Lie!"

и всички извикаха: "Лъжа!"

They all knew this wasn't possible.

Те всички знаеха, че не е възможно.

Virtually no North Korean is allowed to leave the country.

На практика на нито един севернокореец не е позволено да напусне страната.

Even traveling within their own country requires a travel pass.

Дори за да пътуват в собствената си страна, трябва да имат паспорт.

I had hoped that this game would reveal some truth about my students,

Надявах се, че тази игра ще разкрие някои истини за моите студенти,

because they lie so often and so easily,

защото те лъжат толкова често и толкова лесно

whether about the mythical accomplishments of their Great Leader,

за митичните постижения на своя Велик лидер,

or the strange claim that they cloned a rabbit as fifth graders.

или твърдениятa че са клонирали заек в пети клас.

The difference between truth and lies seemed at times hazy to them.

Разликата между истина и лъжа изглеждаше понякога смътна, неясна за тях.

It took me a while to understand the different types of lies;

Трябваше ми време да разбера различните видове лъжи:

they lie to shield their system from the world,

те лъжат, за да защитят своята система от света,

or they were taught lies, and were just regurgitating them.

или бяха научени на лъжи и просто ги повтаряха.

Or, at moments, they lied out of habit.

Понякога лъжеха по навик.

But if all they have ever known were lies,

Но ако всичко, което знаеха, бяха само лъжи,

how could we expect them to be otherwise?

как можем да очакваме да бъдат други?

Next, I tried to teach them essay writing.

След това се опитах да ги науча да пишат есета.

But that turned out to be nearly impossible.

Но това се оказа почти невъзможно.

Essays are about coming up with one's own thesis,

Есето означава, да представиш своя собствена теза

and making an evidence-based argument to prove it.

и чрез аргументи и доказателства да я докажеш.

These students, however, were simply told what to think,

На тези студенти им беше просто казано какво да мислят

and they obeyed.

и те се подчиняваха.

In their world, critical thinking was not allowed.

В техния свят не бе позволено да мислиш критически.

I also gave them the weekly assignment of writing a personal letter,

Всяка седмица им давах задача да напишат личнo писмо

to anybody.

до някого.

It took a long time, but eventually some of them began to write

Отне дълго време, но в крайна сметка някои от тях зaпочнаха да пишат

to their mothers, their friends, their girlfriends.

на своите майки, приятели, приятелки.

Although those were just homework,

Въпреки че това бяха просто домашни,

and would never reach their intended recipients,

и никога нямаше да достигнат своите получатели,

my students slowly began to reveal their true feelings in them.

моите студенти бавно започнаха да разкриват своите истински чувства в тях.

They wrote that they were fed up with the sameness of everything.

Писаха, че им е омръзналo еднообразието.

They were worried about their future.

Че се притесняват за бъдещето.

In those letters, they rarely ever mentioned their Great Leader.

В тези писма те рядко споменаваха името на своя Велик лидер.

I was spending all of my time with these young men.

Прекарвах цялото си време с тези млади мъже.

We all ate meals together, played basketball together.

Ядяхме заедно, играхме баскетбол заедно.

I often called them gentlemen, which made them giggle.

Често ги наричах джентълмени, което ги караше да се усмихват.

They blushed at the mention of girls.

Изчервяваха се когато споменавах момичета.

And I came to adore them.

И постепенно се привързах към тях.

And watching them open up even in the tiniest of ways,

И когато ги гледах да откриват себе си, дори и за малко,

was deeply moving.

беше трогателно.

But something also felt wrong.

Но понякога беше грешно.

During those months of living in their world,

По време на тези месеци, когато живеех в техния свят,

I often wondered if the truth would, in fact, improve their lives.

често се чудех дали истината наистина ще подобри техния живот.

I wanted so much to tell them the truth,

Исках толкова много да им кажа истината

of their country and of the outside world,

за тяхната страна и за външния свят,

where Arab youth were turning their rotten regime inside out,

където арабски малдежи преобръщаха техния лош режим наопаки, използвайки

using the power of social media,

силата на социалните медии,

where everyone except them was connected through the world wide web,

където всеки освен тях бе свързан с помощта на световната мрежа,

which wasn't worldwide after all.

която явно всъщност не е световна.

But for them, the truth was dangerous.

Но за тях истината беше опасна.

By encouraging them to run after it, I was putting them at risk --

Когато ги подтиквах да я търсят, ги поставях под риск

of persecution,

от преследване,

of heartbreak.

от разочарование.

When you're not allowed to express anything in the open,

Когато не ти е позволено да се изразяваш открито,

you become good at reading what is unspoken.

ставаш добър в това да четеш това, което не е казано.

In one of their personal letters to me, a student wrote that he understood

В едно от личните си писма до мен, един студент написа, че разбира

why I always called them gentlemen.

защо винаги ги наричам джентълмени.

It was because I was wishing them to be gentle in life, he said.

Каза, че е защото искам да бъдат благородни.

On my last day in December of 2011,

На последния ми ден, през декември 2011,

the day Kim Jong-Il's death was announced,

деня, в който смъртта на Ким Джонг Ил, бе обявена,

their world shattered.

техният свят бе съсипан.

I had to leave without a proper goodbye.

Трябваше да замина без да си кажем наистина довиждане.

But I think they knew how sad I was for them.

Но мисля, че те знаеха колко тъжна бях за тях.

Once, toward the end of my stay, a student said to me,

Веднъж, към края на моя престой, един студент ми каза:

"Professor, we never think of you as being different from us.

"Ние никога не сме мислели за Вас като за различна от нас.

Our circumstances are different, but you're the same as us.

Обстоятелствата в живота ни са различни, но Вие сте същата като нас.

We want you to know that we truly think of you as being the same."

Искаме да знаете, че ние мислим за Вас като за същия човек."

Today, if I could respond to my students with a letter of my own,

Днес, ако можех да им отговоря с мое собствено писмо,

which is of course impossible,

което е, разбира се, невъзможно,

I would tell them this:

бих им казала това:

"My dear gentlemen,

"Скъпи мои джентълмени,

It's been a bit over three years since I last saw you.

не съм ви виждала от малко повече от три години.

And now, you must be 22 -- maybe even as old as 23.

И сега трябва да сте на 22, може би дори 23.

At our final class, I asked you if there was anything you wanted.

И в нашия последен урок аз ви попитах дали има нещо, което искате.

The only wish you expressed, the only thing you ever asked of me

Единственото желание, което изразихте, единственото, което поискахте от мен,

in all those months we spent together,

във всички месеци, които прекарахме заедно,

was for me to speak to you in Korean.

беше да ви говоря на корейски.

Just once.

Само веднъж.

I was there to teach you English;

Аз бях там, за да ви уча на английски,

you knew it wasn't allowed.

вие знаехте, че не е позволено.

But I understood then, you wanted to share that bond of our mother tongue.

Но тогава разбрах, искахте да споделим тази езикова връзка.

I called you my gentlemen,

Наричах ви моите джентълмени,

but I don't know if being gentle in Kim Jong-Un's merciless North Korea

но не знам дали да бъдеш такъв в Северна Корея

is a good thing.

е нещо добро.

I don't want you to lead a revolution --

Не искам да поведете революция,

let some other young person do it.

нека някой друг млад човек го направи.

The rest of the world might casually encourage or even expect

Останалата част от света може да окуражавa или очаква

some sort of North Korean Spring,

нещо като севернокорейска пролет,

but I don't want you to do anything risky,

но не искам да рискувате,

because I know in your world, someone is always watching.

защото знам, че във вашия свят някой винаги ви наблюдава.

I don't want to imagine what might happen to you.

Не искам да си представям какво би ви се случило.

If my attempts to reach you have inspired something new in you,

Ако моите опити да достигна до вас са вдъхновили нещо ново във вас,

I would rather you forget me.

бих предпочела да ме забравите.

Become soldiers of your Great Leader, and live long, safe lives.

Бъдете войници на вашия Велик лидер и живейте дълъг и сигурен живот.

You once asked me if I thought your city of Pyongyang was beautiful,

Веднъж ме попитахте дали мисля, че вашия град Пхенян е красив

and I could not answer truthfully then.

и тогава не успях да отговоря.

But I know why you asked.

Но знам защо попитахте.

I know that it was important for you to hear that I, your teacher,

Знам, че за вас беше важно да чуете вашия учител,

the one who has seen the world that you are forbidden from,

който е виждал света, който на вас е забранен,

declare your city as the most beautiful.

да обяви вашия град за най-красив.

I know hearing that would make your lives there a bit more bearable,

Знам, че да чуете това, би направило живота ви по-поносим,

but no, I don't find your capital beautiful.

но не, не намирам вашата столица красива.

Not because it's monotone and concrete,

Не защото е монотонна и бетонна,

but because of what it symbolizes:

но заради това, което символизира,

a monster that feeds off the rest of the country,

едно чудовище, което се храни от останалата част от държавата,

where citizens are soldiers and slaves.

където гражданите са войници и роби.

All I see there is darkness.

Там виждам само тъмнина.

But it's your home, so I cannot hate it.

Но това е вашия дом, така че не мога да го мразя.

And I hope instead that you, my lovely young gentlemen,

И се надявам, че вместо това, мои прекрасни млади джентълмени,

will one day help make it beautiful.

ще помогнете един ден тя да стане красива.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)