"To This Day" ... for the bullied and beautiful | Shane Koyczan

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Yavor Ivanov

Вие сте толкова много.

There's so many of you.

(Laughter)

When I was a kid,

Когато бях дете, си представях, че

I hid my heart under the bed, because my mother said,

криех сърцето си под леглото, защото майка ми каза:

"Ако не внимаваш, някой ще разбие сърцето ти".

"If you're not careful, someday someone's going to break it."

Take it from me: Under the bed is not a good hiding spot.

Вземи го. Под леглото не е добро скривалище.

Знам, защото съм бил удрян много пъти,

I know because I've been shot down so many times,

I get altitude sickness just from standing up for myself.

имам страх от височина, когато стоя сам на високо.

But that's what we were told.

Но ето какво ни беше казано.

"Stand up for yourself."

Застани на високо сам.

And that's hard to do if you don't know who you are.

Това е трудно, ако не знаеш кой си.

We were expected to define ourselves at such an early age,

Трябваше да се определим в ранна възраст

and if we didn't do it, others did it for us.

и ако не го бяхме направили, другите щяха да го направят за нас.

Geek. Fatty.

Маниак. Дебел. Уличник. Педераст.

Slut. Fag.

And at the same time we were being told what we were,

В същото време ни казаха, кои сме,

we were being asked,

питаха ни:

"What do you want to be when you grow up?"

"Какъв искаш да бъдеш, когато пораснеш?"

I always thought that was an unfair question.

Винаги съм мислил, че това е нечестен въпрос.

Това предполага, че не можем да бъдем това, което сме.

It presupposes that we can't be what we already are.

We were kids.

Бяхме деца.

When I was a kid, I wanted to be a man.

Когато бях дете, исках да бъда мъж.

I wanted a registered retirement savings plan

Исках регистриран план за спестявания за пенсия,

that would keep me in candy long enough to make old age sweet.

който ще ми бъде достатъчен, за да живея добре, когато остарея.

(Laughter)

Когато бях дете, исках да се бръсна.

When I was a kid, I wanted to shave.

Now, not so much.

Сега не го искам много.

(Laughter)

When I was eight, I wanted to be a marine biologist.

Когато бях на осем години, исках да бъда подводен биолог.

When I was nine, I saw the movie "Jaws,"

Когато бях на девет години, гледах филма "Челюсти"

and thought to myself, "No, thank you."

и си помислих: "Не, благодаря".

(Laughter)

Когато бях на 10 години, ми казаха, че родителите ми са заминали, защото не са ме искали.

And when I was 10,

I was told that my parents left because they didn't want me.

Когато бях на 11 години, исках да ме оставят на мира.

When I was 11, I wanted to be left alone.

Когато бях на 12 години, исках да умра. Когато бях на 13 години, исках да убия дете.

When I was 12, I wanted to die. When I was 13, I wanted to kill a kid.

When I was 14, I was asked to seriously consider a career path.

Когато бях на 14 години, бях помолен сериозно да обмисля плана на кариерата си.

I said, "I'd like to be a writer."

Казах: "Бих искал да бъда писател".

Казаха ми: "Избери нещо реално".

And they said, "Choose something realistic."

So I said, "Professional wrestler."

Казах: "Професионален борец".

And they said, "Don't be stupid."

Казаха ми: "Не бъди глупав".

See, they asked me what I wanted to be,

Питаха ме какъв искам да бъда,

then told me what not to be.

а след това ми казваха какъв да не бъда.

And I wasn't the only one.

Не бях единственият.

Казаха ни, че някак трябва да станем

We were being told that we somehow must become

what we are not, sacrificing what we are

това, което не сме, да пожертваме това, което сме,

to inherit the masquerade of what we will be.

да наследим маскарада на това, което ще станем.

Казаха ми, да приема идентичността,

I was being told to accept the identity that others will give me.

която другите ще ми дадат.

And I wondered, what made my dreams so easy to dismiss?

Чудех се, какво накара мечтите ми да изчезнат.

Granted, my dreams are shy,

Мечтите ми са скромни,

because they're Canadian.

защото са канадски. (Смях)

(Laughter)

Мечтите ми са за мен и са извинителни.

My dreams are self-conscious and overly apologetic.

They're standing alone at the high school dance,

Стоят сами в танца на гимназията

and they've never been kissed.

и не бяха целунати.

See, my dreams got called names too.

Мечтите ми имат и имена.

Silly. Foolish.

Глупава. Невъзможна.

Impossible.

But I kept dreaming.

Но продължавах да мечтая.

I was going to be a wrestler. I had it all figured out.

Ще стана борец. Разбрах го.

Ще бъда "Дъ гарбидж мен".

I was going to be The Garbage Man.

(Laughter)

Последният ми ход ще бъде "Дъ Траш Компактор".

My finishing move was going to be The Trash Compactor.

My saying was going to be, "I'm taking out the trash!"

Поговорката ми ще бъде: "Взимам от боклука!"

(Laughter)

(Смях) (Аплодисменти)

(Applause)

Тогава този човек, Дюк "Дъ Дъмпстър" Дрос,

And then this guy, Duke "The Dumpster" Droese,

открадна всичките ми скъпоценности.

stole my entire shtick.

(Laughter)

I was crushed,

Бях съкрушен, като от машина за смачкване на боклука.

as if by a trash compactor.

(Laughter)

I thought to myself, "What now? Where do I turn?"

Мислех си: "Сега какво? Къде да отида?"

Poetry.

Поезия.

(Laughter)

Like a boomerang, the thing I loved came back to me.

Като бумеранг, всички неща, които обичах, се върнаха при мен.

One of the first lines of poetry I can remember writing

Един от първите редове поезия, който си спомням, че написах,

was in response to a world that demanded I hate myself.

беше в отговор на свят, които искаше да се мразя.

От 15 до 18 годишна възраст се мразех,

From age 15 to 18, I hated myself

for becoming the thing that I loathed:

че станах това, което мразех: побойник.

a bully.

When I was 19, I wrote,

Когато бях на 19 години, написах:

"I will love myself despite the ease with which

"Ще се обичам, въпреки леснината, с която

I lean toward the opposite."

се мразя".

Standing up for yourself doesn't have to mean

Да отстояваш себе си, не трябва да означава

embracing violence.

да приемеш жестокостта.

When I was a kid,

Когато бях дете,

I traded in homework assignments for friendship,

пишех домашните на другите в замяна на дружба,

then gave each friend a late slip for never showing up on time,

след това извинявах всички приятели за това, че не са дошли на време

and in most cases, not at all.

и в повечето случаи, че изобщо не са дошли.

I gave myself a hall pass to get through each broken promise.

Дадох си половин пропуск да премина през всяко нарушено обещание.

And I remember this plan, born out of frustration

Спомням си този план, роден от страх,

from a kid who kept calling me "Yogi,"

от дете, което непрестанно ме наричаше "Йоги",

then pointed at my tummy and said, "Too many picnic baskets."

след това посочваше корема ми и казваше: "Твърде много кошници за пикник".

Turns out it's not that hard to trick someone,

Оказва се, че не е много трудно да излъжете някого

and one day before class, I said,

и един ден, пред всички в класа казах:

"Yeah, you can copy my homework,"

"Да, можеш да препишеш домашното ми"

and I gave him all the wrong answers that I'd written down the night before.

и му дадох всички грешни отговори,

които бях написал предишната вечер.

He got his paper back expecting a near-perfect score,

Той получи домашното си, като очакваше отлична оценка

and couldn't believe it when he looked across the room at me and held up a zero.

и когато ме погледна, не можа да повярва, че е получил нула.

Знаех, че няма да имам в домашното си 28 правилни отговора от 30,

I knew I didn't have to hold up my paper of 28 out of 30,

but my satisfaction was complete when he looked at me, puzzled,

но бях много доволен, когато той ме погледна озадачено

and I thought to myself, "Smarter than the average bear, motherfucker."

и си помислих: "По-добре от средното, педераст".

(Laughter)

(Смях) (Аплодисменти)

(Applause)

This is who I am.

Такъв съм.

This is how I stand up for myself.

Така се защитавам.

When I was a kid,

Когато бях дете,

I used to think that pork chops and karate chops were the same thing.

обичах да мисля, че пържолите и ударите от карате са едно и също нещо.

I thought they were both pork chops.

Мислех, че това са пържоли.

My grandmother thought it was cute,

Тъй като майка ми мислеше, че това е страхотно

and because they were my favorite, she let me keep doing it.

и защото това беше любимото ми нещо, тя ме остави да го практикувам.

Not really a big deal.

Не е нещо особено.

One day, before I realized fat kids are not designed to climb trees,

Един ден, преди да разбера, че дебелите деца не трябва да се катерят по дървета,

I fell out of a tree and bruised the right side of my body.

паднах от дърво и натъртих лявата част от тялото си.

Не исках да кажа на баба ми за това,

I didn't want to tell my grandmother

защото бях уплашен, че ще ми се карат, че съм си играл там, където не трябва.

because I was scared I'd get in trouble

for playing somewhere I shouldn't have been.

Няколко дни по-късно, учителят ми по физическо възпитание забеляза натъртването

The gym teacher noticed the bruise, and I got sent to the principal's office.

и бях изпратен в кабинета на директора.

From there, I was sent to another small room with a really nice lady

Оттам бях изпратен в друга малка стая,

където симпатична дама ми зададе всякакви въпроси, за това, как живея в къщи.

who asked me all kinds of questions about my life at home.

Не виждах причина да лъжа.

I saw no reason to lie.

As far as I was concerned, life was pretty good.

Доколкото знаех, животът беше хубав.

Каза ѝ, че винаги, когато съм тъжен, баба ми ми дава карате удари.

I told her, whenever I'm sad, my grandmother gives me karate chops.

(Laughter)

(Смях)

Това доведе до цялостно разследване

This led to a full-scale investigation,

and I was removed from the house for three days,

и бях отстранен от къщата за три дни,

until they finally decided to ask how I got the bruises.

докато най-накрая решиха да попитат, как съм получил натъртванията.

News of this silly little story quickly spread through the school,

Новината за тази глупава малка история бързо се разпространи в училището

and I earned my first nickname:

и получих първия си прякор:

свинска пържола.

Porkchop.

До днес мразя свински пържоли.

To this day,

I hate pork chops.

I'm not the only kid who grew up this way,

Не съм единственото дете, което е израснало по този начин,

surrounded by people who used to say that rhyme

заобиколено от хора, които казваха стихове

за пръчки и камъни,

about sticks and stones,

as if broken bones hurt more than the names we got called,

и че счупените кости болят повече, отколкото прякорите, с които ни наричат

and we got called them all.

и с които ги наричаме.

So we grew up believing no one would ever fall in love with us,

Израснахме, вярвайки, че никой няма да се влюби в нас,

that we'd be lonely forever,

че винаги ще бъдем самотни,

that we'd never meet someone to make us feel like the sun

че никога няма да срещнем някой, който да ни накара да се чувстваме приятно

was something they built for us in their toolshed.

и това беше нещо, което създадоха за нас.

Разбитите ни сърца кървяха и се опитвахме да не чувстваме нищо.

So broken heartstrings bled the blues,

and we tried to empty ourselves so we'd feel nothing.

Не ми казвайте, че това боли по-малко от счупена кост,

Don't tell me that hurts less than a broken bone,

че живот с врастваща се навътре кост е нещо, което хирурзите могат да премахнат,

that an ingrown life is something surgeons can cut away,

че няма начин за появяване на метастази; има.

that there's no way for it to metastasize; it does.

She was eight years old,

Тя беше на осем години,

през първия ден в трети клас, тя беше наречена "грозна".

our first day of grade three when she got called ugly.

We both got moved to the back of class

Двамата се преместихме в задната редица на класната стая,

so we would stop getting bombarded by spitballs.

за да не ни плюят.

But the school halls were a battleground.

Но училищните стаи бяха бойно поле.

We found ourselves outnumbered day after wretched day.

Един ден след този нещастен ден ни превъзхождаха по численост.

We used to stay inside for recess, because outside was worse.

Стояхме в класната стая през междучасията, защото навън беше по-лошо.

Outside, we'd have to rehearse running away,

Навън, трябваше да бягаме,

or learn to stay still like statues, giving no clues that we were there.

или да се научим да стоим мирно като статуи, като не давахме признаци, че сме там.

In grade five, they taped a sign to the front of her desk

В пети клас, поставиха надпис пред чина ѝ,

that read, "Beware of dog."

на който пишеше: "Пазете се от кучето".

To this day,

До сега, въпреки любящия ѝ съпруг, тя не мисли, че е красива,

despite a loving husband, she doesn't think she's beautiful,

because of a birthmark that takes up a little less than half her face.

поради белег по рождение, който заема малко по-малко от половината от лицето ѝ.

Kids used to say, "She looks like a wrong answer

Децата казваха: "Тя изглежда като грешен отговор,

that someone tried to erase, but couldn't quite get the job done."

който някой се е опитал да изтрие, но не го е направил".

And they'll never understand that she's raising two kids

Никога няма да разберат, че тя отглежда две деца,

whose definition of beauty begins with the word "Mom,"

чието определение за красота започва с думата "мама",

because they see her heart before they see her skin,

защото те знаят какво тя чувства, преди да видят кожата ѝ,

because she's only ever always been amazing.

защото тя е единствената, която е чудесна.

Той беше счупен клон, присаден в друго семейство,

He was a broken branch grafted onto a different family tree,

adopted,

осиновен,

not because his parents opted for a different destiny.

не защото родителите му са искали различна съдба за него.

He was three when he became a mixed drink

Той беше на три години, когато стана смесена напитка

of one part left alone and two parts tragedy,

от една част, която е оставена сама и две части трагедия,

започна терапия в осми клас,

started therapy in eighth grade,

имаше идентичност, съставена от тестове и хапчета,

had a personality made up of tests and pills,

lived like the uphills were mountains and the downhills were cliffs,

живееше, като че ли нанагорнищата са планини, а склоновете са скали,

four-fifths suicidal, a tidal wave of antidepressants,

четири пети самоубиец, приливна вълна от антидепресанти,

and an adolescent being called "Popper,"

а в млада възраст беше наречен "просяк",

one part because of the pills,

частично поради хапчетата,

99 parts because of the cruelty.

99 процента поради жестокост.

He tried to kill himself in grade 10

Опита се да се самоубие в 10-ти клас,

when a kid who could still go home to Mom and Dad

когато дете, което можеше да отиде в къщи при мама и татко,

имаше дързостта да му каже: "Преодолей това".

had the audacity to tell him, "Get over it."

As if depression is something that could be remedied

Като че ли депресията е нещо, което може да бъде излекувано

от което и да е от това, което се намира в чанта за първа помощ.

by any of the contents found in a first-aid kit.

To this day, he is a stick of TNT lit from both ends,

До сега, той е болен от TNT светлина от двата края,

could describe to you in detail the way the sky bends

може да ви опише подробно начина, по който небето се накланя

in the moment before it's about to fall,

в момента, преди да падне

and despite an army of friends who all call him an inspiration,

и въпреки многото приятели, които го наричат "вдъхновение",

he remains a conversation piece between people who can't understand

той остава предмет на разговор между хора, които не могат да разберат,

че понякога да живеете без наркотици няма нищо общо с пристрастяването

sometimes being drug-free has less to do with addiction

and more to do with sanity.

и има повече общо със здравия разум.

We weren't the only kids who grew up this way.

Не бяхме единствените деца, които израснахме така.

To this day, kids are still being called names.

До сега, децата получават прякори.

Класическите прякори са: "Хей, глупако" "Хей spaz".

The classics were "Hey, stupid," "Hey, spaz."

Изглежда, че всяко училище има арсенал от прякори,

Seems like every school has an arsenal of names

getting updated every year.

които се обновяват всяка година

And if a kid breaks in a school and no one around chooses to hear,

и ако едно дете се втурне в училище и никой не чуе,

те произнасят ли звук?

do they make a sound?

Are they just background noise from a soundtrack stuck on repeat,

Или те са шум в далечината от саундтрек,

when people say things like, "Kids can be cruel."

който трябва да повтаря, когато хората казват неща, като: "Децата могат да бъдат жестоки".

Every school was a big top circus tent,

Във всяко училище има голяма циркова палатка

и множество от акробати до дресьори на лъвове,

and the pecking order went from acrobats to lion tamers,

from clowns to carnies, all of these miles ahead of who we were.

от клоуни до ласкатели, всеки от тях се различават от нас.

Бяхме запалянковци - момчета с щипки на омари и дами с бради,

We were freaks --

lobster-claw boys and bearded ladies,

oddities juggling depression and loneliness,

странни хора, жонглиращи с депресия и самота,

playing solitaire, spin the bottle,

играещи пасианс, въртящи бутилка,

trying to kiss the wounded parts of ourselves and heal,

опитвайки се да целунат наранените си части и да ги излекуват,

but at night, while the others slept,

но нощем, когато другите спят,

we kept walking the tightrope.

ходехме върху опънато въже.

Това беше практика и да, някои от нас падаха.

It was practice, and yes, some of us fell.

But I want to tell them that all of this

Но искам да им кажа, че всичко това

is just debris

са само отломки, останали, когато накрая решавахме да счупим

left over when we finally decide to smash all the things we thought we used to be,

всички неща, които мислехме, че сме

and if you can't see anything beautiful about yourself,

и ако не можете да видите нищо красиво в себе си,

get a better mirror, look a little closer, stare a little longer,

вземете по-хубаво огледало, погледнете малко по-отблизо, погледайте се малко повече,

защото има нещо във вас, което ви е накарало да продължите да се опитвате,

because there's something inside you that made you keep trying

въпреки всички, които ви казват да спрете.

despite everyone who told you to quit.

Направете отливка на разбитото си сърце и я подпишете.

You built a cast around your broken heart

and signed it yourself, "They were wrong."

Подписахте я: "Те сгрешиха".

Because maybe you didn't belong to a group or a clique.

Защото може би не сте принадлежали към група или клика.

Maybe they decided to pick you last for basketball or everything.

Може би са решили да ви вземат последен за баскетбол или за каквото и да е.

Maybe you used to bring bruises and broken teeth to show-and-tell, but never told,

Може би сте привикнали да носите натъртвания и счупени зъби, за да "покажете и кажете", но не са ви казали,

because how can you hold your ground

защото как можете да се държите на земята,

if everyone around you wants to bury you beneath it?

ако всеки около вас иска да ви погребе?

Трябва да вярвате, че те са сгрешили.

You have to believe that they were wrong.

They have to be wrong.

Те трябва да сгрешат.

Why else would we still be here?

Защо иначе сме тук?

Израснахме, учейки се да ободряваме подтиснатите,

We grew up learning to cheer on the underdog

because we see ourselves in them.

защото в тях виждахме себе си.

Корените ни са във вярата,

We stem from a root planted in the belief

that we are not what we were called.

че не сме това, което ни нарекоха.

We are not abandoned cars stalled out and sitting empty on some highway,

Не сме напуснати коли,

които стоят празни на някоя магистрала

and if in some way we are, don't worry.

и не се безпокойте, ако по някакъв начин сме такива.

Трябва само да потеглим и да ни налеят газ.

We only got out to walk and get gas.

Дипломирани членове сме на класа "Направихме го",

We are graduating members from the class of We Made It,

not the faded echoes of voices crying out,

а не сме заглушено ехо от гласове, които крещят:

"Names will never hurt me."

"Прякорите няма да ме наранят".

Of course they did.

Разбира се, те ви нараняват.

But our lives will only ever always continue to be a balancing act

Но животът ни ще бъде винаги

балансиращ акт,

that has less to do with pain

който няма нищо общо с болката,

and more to do with beauty.

а има много общо с красотата.

(Applause)

(Аплодисменти)