Why you should talk to strangers | Kio Stark

Translator: Irina Lilova Reviewer: Darina Stoyanova

There are things we say

Има неща, които казваме,

when we catch the eye of a stranger

когато срещнем погледа на непознат

or a neighbor walking by.

или съсед, който минава покрай нас.

We say, "Hello, how are you?

Казваме: "Здравей, как си?

Прекрасен ден е.

It's a beautiful day.

How do you feel?"

Как се чувстваш?"

These sound kind of meaningless, right? And, in some ways, they are.

Тези фрази звучат малко безсмислено, нали? И до известна степен са.

They have no semantic meaning.

Те нямат семантична стойност.

It doesn't matter how you are or what the day is like.

Няма значение как сте или какъв е денят.

They have something else.

Те имат нещо друго.

They have social meaning.

Имат социално значение.

Това, което имаме предвид, казвайки тези неща, е:

What we mean when we say those things is:

I see you there.

"Виждам те."

I'm obsessed with talking to strangers.

Аз съм вманиачена по говоренето с непознати.

Осъществявам визуален контакт, поздравявам,

I make eye contact, say hello,

I offer help, I listen.

предлагам помощ, слушам.

I get all kinds of stories.

Имам всякакви истории.

About seven years ago, I started documenting my experiences

Преди около седем години започнах да документирам преживяванията си,

за да разбера защо.

to try to figure out why.

What I found was that something really beautiful was going on.

Открих, че се случва нещо много красиво.

This is almost poetic.

То е почти поетично.

These were really profound experiences.

Това бяха наистина дълбоки преживявания.

They were unexpected pleasures.

Бяха неочаквани удоволствия.

They were genuine emotional connections.

Бяха истински емоционални връзки.

They were liberating moments.

Бяха освобождаващи моменти.

Един ден стоях на ъгъла, чакайки да светне зелено,

So one day, I was standing on a corner waiting for the light to change,

which, I'm a New Yorker,

което - аз съм нюйоркчанка,

so that means I was actually standing in the street on the storm drain,

това означава, че на практика стоях на улицата върху шахтата,

as if that could get me across faster.

сякаш така щях да пресека по-бързо.

До мен стоеше възрастен мъж.

And there's an old man standing next to me.

Носеше дълъг балтон и шапка като за възрастен господин,

So he's wearing, like, a long overcoat and sort of an old-man hat,

and he looked like somebody from a movie.

изглеждаше все едно е излязъл от някой филм.

Каза ми:

And he says to me,

"Don't stand there. You might disappear."

"Не стойте там. Може да изчезнете."

Това е абсурдно, нали?

So this is absurd, right?

But I did what he said. I stepped back onto the sidewalk.

Но направих, както ми каза. Върнах се на тротоара.

And he smiled, and he said,

Той се усмихна и каза:

"Good. You never know.

"Добре. Никога не се знае.

I might have turned around,

Можеше да се обърна

and zoop, you're gone."

и хоп, вече да Ви няма."

This was weird,

Това беше странно

and also really wonderful.

и също така наистина чудесно.

Той беше толкова сърдечен и щастлив, че ме е спасил.

He was so warm, and he was so happy that he'd saved me.

We had this little bond.

Имаше малка връзка помежду ни.

For a minute, I felt like my existence as a person

За минута се почувствах така, сякаш моето съществуване като човек

е било забелязано

had been noticed,

and I was worth saving.

и аз си струвам да бъда спасена.

Най-тъжното е,

The really sad thing is,

in many parts of the world,

че на много места по света

we're raised to believe that strangers are dangerous by default,

сме възпитани да вярваме, че непознатите са опасни по подразбиране,

that we can't trust them, that they might hurt us.

че не можем да им вярваме, че те могат да ни наранят.

But most strangers aren't dangerous.

Но повечето непознати не са опасни.

We're uneasy around them because we have no context.

Неспокойни сме около тях, защото ни липсва контекст.

We don't know what their intentions are.

Не знаем какви са намеренията им.

Затова вместо да използваме възприятията си и да правим избори,

So instead of using our perceptions and making choices,

we rely on this category of "stranger."

ние разчитаме на категорията "непознат".

Имам дъщеря на четири години.

I have a four-year-old.

When I say hello to people on the street,

Когато поздравя някого на улицата,

she asks me why.

тя ме пита защо.

She says, "Do we know them?"

Казва: "Познаваме ли ги?"

I say, "No, they're our neighbor."

Отговарям ѝ: "Не, съседи са ни."

"Are they our friend?"

"Приятели ли са ни?"

"No, it's just good to be friendly."

"Не, просто е хубаво да бъдеш учтив."

I think twice every time I say that to her,

Замислям се всеки път, преди да ѝ кажа това,

защото го мисля, но особено като жена

because I mean it, but as a woman, particularly,

I know that not every stranger on the street has the best intentions.

знам, че не всеки непознат на улицата е с добри намерения.

It is good to be friendly, and it's good to learn when not to be,

Добре е да сме учтиви, добре е и да се научим кога да не бъдем.

but none of that means we have to be afraid.

Но това не значи, че трябва да сме уплашени.

There are two huge benefits

Има две огромни ползи

to using our senses instead of our fears.

от използването на сетивата ни вместо страховете.

Първата е, че това ни освобождава.

The first one is that it liberates us.

When you think about it,

Ако си помислите,

using perception instead of categories

използването на възприятия вместо категории

е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

is much easier said than done.

Categories are something our brains use.

Категориите са нещо, което умът ни използва.

When it comes to people,

Когато става въпрос за хора,

it's sort of a shortcut for learning about them.

това е нещо като пряк път за опознаването им.

We see male, female, young, old,

Виждаме мъж, жена, млад, стар,

black, brown, white, stranger, friend,

чернокож, мулат, белокож, непознат, приятел

and we use the information in that box.

и използваме информацията в тази кутия.

Бързо е, лесно е

It's quick, it's easy

and it's a road to bias.

и е път към предубежденията.

Означава, че не мислим за хората като за индивиди.

And it means we're not thinking about people as individuals.

I know an American researcher who travels frequently

Познавам американска изследователка, която често пътува

из Централна Азия и Африка, сама.

in Central Asia and Africa, alone.

She's entering into towns and cities

Стъпва в малки и големи градове

as a complete stranger.

като напълно непозната.

She has no bonds, no connections.

Няма връзки или познанства.

Тя е чужденка.

She's a foreigner.

Her survival strategy is this:

Нейната стратегия за оцеляване е следната:

get one stranger to see you as a real, individual person.

накарай един непознат да те види като истински, самостоятелен човек.

If you can do that, it'll help other people see you that way, too.

Ако успееш с това, ще е по-лесно и за останалите да те видят по този начин.

The second benefit of using our senses has to do with intimacy.

Втората полза от използването на сетивата ни има общо с интимността.

Знам, че звучи малко нелогично,

I know it sounds a little counterintuitive,

intimacy and strangers,

интимност и непознати,

but these quick interactions can lead to a feeling

но тези бързи взаимодействия могат да доведат до чувство,

that sociologists call "fleeting intimacy."

което социолозите наричат "мимолетна интимност".

So, it's a brief experience that has emotional resonance and meaning.

Това е кратко преживяване, което има емоционален отзвук и значение.

It's the good feeling I got

Това е хубавото чувство, което ме обзе,

from being saved from the death trap of the storm drain by the old man,

когато възрастният мъж ме спаси от смъртоносната клопка на шахтата;

or how I feel like part of a community

или начинът, по който се чувствам част от общността,

когато говоря с някого във влака по пътя за работа.

when I talk to somebody on my train on the way to work.

Sometimes it goes further.

Понякога отива и по-далеч.

Researchers have found that people often feel more comfortable

Учените са открили, че хората често се чувстват по-удобно

being honest and open about their inner selves with strangers

да бъдат честни и отворени за вътрешния си свят с непознати,

отколкото с техните приятели и семейства;

than they do with their friends and their families --

че често се чувстват по-разбрани от непознати.

that they often feel more understood by strangers.

Това се докладва с голямо недоволство в медиите.

This gets reported in the media with great lament.

"Непознатите общуват по-добре от съпрузите!"

"Strangers communicate better than spouses!"

It's a good headline, right?

Добро заглавие, нали?

I think it entirely misses the point.

Мисля, че изцяло му се изплъзва основната идея.

The important thing about these studies

Важното при тези изследвания

е просто колко значими могат да бъдат тези взаимодействия,

is just how significant these interactions can be;

how this special form of closeness

как тази специална форма на близост

gives us something we need as much as we need our friends

ни дава нещо, от което се нуждаем точно колкото от приятелите

and our families.

и семействата ни.

So how is it possible that we communicate so well with strangers?

И така, как е възможно да общуваме толкова добре с непознати?

There are two reasons.

Има две причини.

The first one is that it's a quick interaction.

Първата е, че това е бързо взаимодействие.

It has no consequences.

Няма последици.

Лесно е да бъдеш откровен с човек, когото няма да видиш повече, нали?

It's easy to be honest with someone you're never going to see again, right?

That makes sense.

Има смисъл.

Втората причина е по-интересната.

The second reason is where it gets more interesting.

Ние сме предубедени, когато става въпрос за близките ни.

We have a bias when it comes to people we're close to.

We expect them to understand us.

Очакваме да ни разбират.

We assume they do,

Приемаме, че го правят

and we expect them to read our minds.

и очакваме от тях да четат мислите ни.

So imagine you're at a party,

Представете си, че сте на парти

и не можете да повярвате, че партньорът ви

and you can't believe that your friend or your spouse

isn't picking up on it that you want to leave early.

не схваща, че искате да си тръгнете по-рано.

And you're thinking,

И си мислите:

"I gave you the look."

"Погледнах те с онзи поглед!"

With a stranger, we have to start from scratch.

С непознатите трябва да започнем отначало.

We tell the whole story,

Казваме им цялата история,

we explain who the people are, how we feel about them;

обясняваме кои са хората, как се чувстваме спрямо тях,

we spell out all the inside jokes.

обясняваме всички вътрешни шеги.

And guess what?

И познайте какво,

Sometimes they do understand us a little better.

понякога те наистина ни разбират малко по-добре.

Така.

OK.

So now that we know that talking to strangers matters,

Сега, след като знаем, че говоренето с непознати е от значение,

how does it work?

да видим как работи то.

There are unwritten rules we tend to follow.

Има неписани правила, които обичайно спазваме.

The rules are very different depending on what country you're in,

Правилата са много различни в зависимост от държавата

what culture you're in.

и културата, в която се намираме.

В повечето части на Щатите

In most parts of the US,

the baseline expectation in public

очакването на публични места е,

is that we maintain a balance between civility and privacy.

че поддържаме баланс между учтивостта и личното пространство.

This is known as civil inattention.

Това е познато като учтиво невнимание.

So, imagine two people are walking towards each other on the street.

Представете си двама души, които вървят един срещу друг на улицата.

Те ще се погледнат от разстояние.

They'll glance at each other from a distance.

That's the civility, the acknowledgment.

Това е учтивостта, признанието.

And then as they get closer, they'll look away,

И когато се приближат, ще погледнат встрани,

to give each other some space.

за да си дадат пространство.

В други култури

In other cultures,

people go to extraordinary lengths not to interact at all.

хората полагат изключителни усилия, за да не взаимодействат въобще.

People from Denmark tell me

Хора от Дания са ми казвали,

that many Danes are so averse to talking to strangers,

че много датчани говорят толкова неохотно с непознати,

that they would rather miss their stop on the bus

че по-скоро биха пропуснали спирката си,

than say "excuse me" to someone that they need to get around.

отколкото да кажат "извинете ме" на човек, когото трябва да заобиколят.

Вместо това правят това обстойно наместване на торбите

Instead, there's this elaborate shuffling of bags

and using your body to say that you need to get past,

и използват езика на тялото, за да покажат, че трябва да минат,

instead of using two words.

вместо да използват две думи.

Казвали са ми, че в Египет

In Egypt, I'm told,

it's rude to ignore a stranger,

е грубо да пренебрегнеш непознат

и има забележителна култура на гостоприемство.

and there's a remarkable culture of hospitality.

Strangers might ask each other for a sip of water.

Непознати могат да поискат глътка вода един от друг.

Or, if you ask someone for directions,

Или, ако помолите някого да ви упъти,

много е вероятно да ви поканят в къщи на кафе.

they're very likely to invite you home for coffee.

We see these unwritten rules most clearly when they're broken,

Забелязваме тези неписани правила най-вече, когато са нарушени

or when you're in a new place

или когато сме на ново място

and you're trying to figure out what the right thing to do is.

и се опитваме да разберем как е прието да се прави.

Sometimes breaking the rules a little bit is where the action is.

Понякога действието се случва там, където леко нарушаваме правилата.

In case it's not clear, I really want you to do this. OK?

В случай, че не е ясно, наистина искам да го направите. Става ли?

So here's how it's going to go.

Ето как ще стане.

Find somebody who is making eye contact.

Открийте човек, който гледа към вас.

That's a good signal.

Това е добър знак.

The first thing is a simple smile.

Първото нещо е обикновена усмивка.

If you're passing somebody on the street or in the hallway here, smile.

Ако минете покрай някого на улицата или тук в коридора, усмихнете се.

See what happens.

Вижте какво ще стане.

Другото е триангулацията.

Another is triangulation.

There's you, there's a stranger,

Това сте вие, непознатият

there's some third thing that you both might see and comment on,

и нещо трето, което и двамата можете да видите и коментирате,

като изкуство в публичното пространство

like a piece of public art

или човек, който поучава другите на улицата,

or somebody preaching in the street

or somebody wearing funny clothes.

или някой, който носи забавни дрехи.

Give it a try.

Опитайте.

Make a comment about that third thing, and see if starts a conversation.

Направете коментар за това трето нещо и вижте дали ще провокирате разговор.

Another is what I call noticing.

Друг вариант е това, което наричам забелязване.

This is usually giving a compliment.

Това обикновено е да направиш комплимент.

Аз обожавам да забелязвам обувките на хората.

I'm a big fan of noticing people's shoes.

I'm actually not wearing fabulous shoes right now,

Всъщност аз не нося страхотни обувки в момента,

но обувките са страхотни по принцип.

but shoes are fabulous in general.

And they're pretty neutral as far as giving compliments goes.

И са доста неутрални по отношение на комплиментите.

People always want to tell you things about their awesome shoes.

Хората винаги искат да ти разкажат нещо за страхотните си обувки.

You may have already experienced the dogs and babies principle.

Може би вече имате опит с принципа на кучетата и бебетата.

It can be awkward to talk to someone on the street;

Да заговорите някого на улицата може да бъде неловко,

you don't know how they're going to respond.

не знаете как ще реагират.

Но винаги можете да се обърнете към кучето или бебето им.

But you can always talk to their dog or their baby.

The dog or the baby

Кучето или бебето

is a social conduit to the person,

е социален проводник към другите

и от това как реагират можете да разберете

and you can tell by how they respond

дали са отворени към по-нататъшен диалог.

whether they're open to talking more.

Последното, за което искам да ви предизвикам,

The last one I want to challenge you to

is disclosure.

е разкриването.

This is a very vulnerable thing to do,

Това е нещо много уязвимо за правене

and it can be very rewarding.

и може да бъде много възнаграждаващо.

Затова следващия път, когато говорите с непознат

So next time you're talking to a stranger

and you feel comfortable,

и се чувствате удобно,

tell them something true about yourself,

кажете му нещо истинско за себе си,

something really personal.

нещо наистина лично.

Може да изпитате чувството, че сте разбрани, за което говорех.

You might have that experience I talked about of feeling understood.

Sometimes in conversation, it comes up,

Понякога, в хода на разговора, ме питат:

people ask me, "What does your dad do?" or, "Where does he live?"

"С какво се занимава баща ти?" или "Къде живее той?"

And sometimes I tell them the whole truth,

И понякога им казвам цялата истина -

which is that he died when I was a kid.

че баща ми почина, когато бях дете.

Always in those moments,

Винаги в тези моменти

they share their own experiences of loss.

те споделят за загуба, която те самите са преживели.

We tend to meet disclosure with disclosure,

Склонни сме да посрещаме разкриването с разкриване,

even with strangers.

дори с непознати.

So, here it is.

И така.

When you talk to strangers, you're making beautiful interruptions

Когато говорите с непознати, създавате красиви прекъсвания

into the expected narrative of your daily life

в очаквания сюжет на ежедневието си,

and theirs.

както и на тяхното.

You're making unexpected connections.

Създавате неочаквани връзки.

If you don't talk to strangers, you're missing out on all of that.

Ако не говорите с непознати, изпускате всичко това.

We spend a lot of time

Прекарваме много време,

teaching our children about strangers.

учейки децата си за непознатите.

What would happen if we spent more time teaching ourselves?

Какво ли би станало, ако прекарвахме повече време, учейки себе си?

We could reject all the ideas that make us so suspicious of each other.

Бихме могли да отхвърлим идеите, които ни правят така подозрителни едни към други.

We could make a space for change.

Бихме могли да отворим място за промяна.

Благодаря.

Thank you.

(Applause)

(аплодисменти)