The family I lost in North Korea. And the family I gained | Joseph Kim

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Mirella Dankova Reviewer: Ina Krasteva

I was born and raised in North Korea.

Родих се и израстнах в Северна Корея.

Although my family constantly struggled against poverty,

Въпреки че семейството ми постоянно се бореше с бедността,

I was always loved and cared for first,

аз бях обичан и родителите ми винаги първо се грижеха за мен,

because I was the only son

тъй като бях единствен син

and the youngest of two in the family.

и по-малкото дете в семейството.

But then the great famine began in 1994.

Но през 1994 започна големият глад.

I was four years old.

Бях на четири.

My sister and I would go searching for firewood

Със сестра ми ходихме за дърва,

starting at 5 in the morning

излизахме в 5 сутринта

and come back after midnight.

и се прибирахме след полунощ.

I would wander the streets searching for food,

Обикалях улиците, търсейки храна,

and I remember seeing a small child

и си спомням, че веднъж едно малко дете

tied to a mother's back eating chips,

вързано за гърба на майка си, ядеше картофки,

and wanting to steal them from him.

и като го видях, ми се прииска да му ги открадна.

Hunger is humiliation. Hunger is hopelessness.

Гладът е унижение. Гладът е отчаяние.

For a hungry child, politics and freedom

Едно гладно дете дори не се сеща

are not even thought of.

за политика и за свобода.

On my ninth birthday, my parents

На деветия ми рожден ден родителите ми

couldn't give me any food to eat.

не ми дадоха нищо за ядене.

But even as a child, I could feel the heaviness

Въпреки че бях дете, можех да усетя

in their hearts.

колко им беше тежко.

Over a million North Koreans died of starvation in that time,

През този период над милион души умряха от глад.

and in 2003, when I was 13 years old,

През 2003 година, когато бях на 13,

my father became one of them.

баща ми стана един от тях.

I saw my father wither away and die.

Виждах как баща ми чезнеше, докато не почина.

In the same year, my mother disappeared one day,

В същата тази година майка ми един ден изчезна.

and then my sister told me

Тогава сестра ми каза,

that she was going to China to earn money,

че отива в Китай да спечели пари,

but that she would return with money and food soon.

но обеща да се върне скоро с пари и с храна.

Since we had never been separated,

Понеже никога не се бяхме разделяли,

and I thought we would be together forever,

си мислех, че винаги ще сме заедно.

I didn't even give her a hug when she left.

Затова дори не я прегърнах, когато тръгна.

It was the biggest mistake I have ever made in my life.

Това се оказа най-голямата грешка в живота ми.

But again, I didn't know

И все пак аз не знаех,

it was going to be a long goodbye.

че това щеше да е дълга раздяла.

I have not seen my mom or my sister since then.

Оттогава не съм виждал нито майка ми, нито сестра ми.

Suddenly, I became an orphan and homeless.

Изведнъж се оказах сирак без дом.

My daily life became very hard,

Ежедневието ми стана изключително тежко,

but very simple.

но пък много простичко.

My goal was to find a dusty piece of bread in the trash.

Целта ми бе да си намеря някое парче мръсен хляб в боклука.

But that is no way to survive.

Но така не става.

I started to realize, begging would not be the solution.

Започнах да си давам сметка, че просията не е решение.

So I started to steal from food carts in illegal markets.

Почнах да крада от будките по нелегалните пазари.

Sometimes, I found small jobs

Понякога си намирах работа

in exchange for food.

в замяна на храна.

Once, I even spent two months in the winter

Една зима дори прекарах два месеца

working in a coal mine,

на работа в мина,

33 meters underground without any protection

33 метра под земята, без никаква защита,

for up to 16 hours a day.

16 часа на ден.

I was not uncommon.

Не бях единственият обаче.

Many other orphans survived this way, or worse.

Много други сираци оцеляваха така, че и по-лошо.

When I could not fall asleep from bitter cold

Когато не успявах да заспя от студ

or hunger pains,

или от глад

I hoped that, the next morning,

се надявах, че на сутринта

my sister would come back to wake me up

сестра ми ще се върне, ще ме събуди

with my favorite food.

и ще ми даде любимата ми храна.

That hope kept me alive.

Тази надежда ме държеше жив.

I don't mean big, grand hope.

Не говоря за някаква голяма надежда.

I mean the kind of hope that made me believe

Говоря ви за онази надежда, която ме караше

that the next trash can had bread,

да вярвам, че в следващото кошче има хляб,

even though it usually didn't.

нищо че обикновено нямаше.

But if I didn't believe it, I wouldn't even try,

Но ако не вярвах, нямаше дори да опитвам

and then I would die.

и щях да умра.

Hope kept me alive.

Надеждата ме крепеше жив.

Every day, I told myself,

Всеки ден си повтарях:

no matter how hard things got,

"Колкото и трудно да става,

still I must live.

трябва да оживея."

After three years of waiting for my sister's return,

След като три години чаках сестра ми да се върне,

I decided to go to China to look for her myself.

реших да отида в Китай и да я потърся.

I realized

Дадох си сметка,

I couldn't survive much longer this way.

че нямаше да оцелея дълго така.

I knew the journey would be risky,

Знаех, че пътуването ще е много опасно,

but I would be risking my life either way.

но и в двата варианта имаше голям риск.

I could die of starvation like my father in North Korea,

Можех да умра от глад като баща си в Северна Корея,

or at least I could try for a better life

можех и да потърся по-добър живот,

by escaping to China.

бягайки в Китай.

I had learned that many people tried to cross

Вече бях научил, че много хора са се опитвали

the border to China in the nighttime to avoid being seen.

да преминат границата с Китай през нощта, за да не ги видят.

North Korean border guards often shoot and kill people

Често се случва граничните полицаи да застрелват хората,

trying to cross the border without permission.

които опитват да минат границата нелегално.

Chinese soldiers will catch

Китайските войници пък хващат

and send back North Koreans,

севернокорейците и ги връщат обратно в страната,

where they face severe punishment.

където ги чака сериозно наказание.

I decided to cross during the day,

Реших да мина през деня.

first because I was still a kid and scared of the dark,

Първо, още бях дете и ме беше страх от тъмното,

second because I knew I was already taking a risk,

и второ, знаех, че така или иначе поемах риск,

and since not many people tried to cross during the day,

и понеже малко хора опитваха да бягат през деня,

I thought I might be able to cross

мислех, че ще мога да премина границата

without being seen by anyone.

без никой да ме види.

I made it to China on February 15, 2006.

На 15 февруари 2006 бях в Китай.

I was 16 years old.

Бях на 16.

I thought things in China would be easier,

Мислех, че в Китай ще е по-лесно,

since there was more food.

защото има повече храна.

I thought more people would help me.

Смятах, че повече хора ще ми помогнат.

But it was harder than living in North Korea,

Но беше още по-трудно от живота в Северна Корея,

because I was not free.

защото не бях свободен.

I was always worried about being caught

Постоянно се тревожех да не ме хванат

and sent back.

и да не ме изпратят обратно.

By a miracle, some months later,

Като по чудо след няколко месеца

I met someone who was running

срещнах един човек,

an underground shelter for North Koreans,

който ръководеше тайно убежище за севернокорейци

and was allowed to live there

и ме приюти там.

and eat regular meals for the first time in many years.

Хранех се редовно за пръв път от много години.

Later that year, an activist helped me escape China

По-късно през годината един активист ми помогна да избягам от Китай

and go to the United States as a refugee.

и да дойда в Америка като бежанец.

I went to America without knowing a word of English,

Дойдох в Щатите без да знам една дума на английски,

yet my social worker told me that I had to go to high school.

а социалният работник ми каза, че трябва да посещавам гимназия.

Even in North Korea, I was an F student.

Та аз бях двойкаджия дори в Северна Корея!

(Laughter)

(Смях)

And I barely finished elementary school.

Едва завърших начално училище.

And I remember I fought in school more than once a day.

Биех се по няколко пъти на ден.

Textbooks and the library were not my playground.

Учебниците и библиотеката не ми допадаха.

My father tried very hard to motivate me into studying,

Баща ми се мъчеше да ме мотивира да уча,

but it didn't work.

но без успех.

At one point, my father gave up on me.

В един момент баща ми загуби вяра в мен.

He said, "You're not my son anymore."

Каза ми "Вече не си ми син."

I was only 11 or 12, but it hurt me deeply.

Бях само на 11 или 12 години, но това дълбоко ме нарани.

But nevertheless, my level of motivation

Въпреки това ниската ми мотивация

still didn't change before he died.

остана непроменена до смъртта му.

So in America, it was kind of ridiculous

Затова беше направо смешно, че в Америка

that they said I should go to high school.

искаха да ходя в гимназия.

I didn't even go to middle school.

Дори не бях посещавал основно училище.

I decided to go, just because they told me to,

Реших, че ще ходя, но само защото те ми казваха,

without trying much.

и не полагах усилия.

But one day, I came home and my foster mother

Но един ден се прибрах вкъщи и приемната ми майка

had made chicken wings for dinner.

беше приготвила пилешки крилца за вечеря.

And during dinner, I wanted to have one more wing,

На вечеря поисках да си взема още едно крилце,

but I realized there were not enough for everyone,

но видях, че няма достатъчно за всички

so I decided against it.

и се отказах.

When I looked down at my plate,

Като си погледнах чинията,

I saw the last chicken wing, that my foster father had given me his.

видях последното крилце - приемният ми баща ми беше дал своето.

I was so happy.

Бях толкова щастлив.

I looked at him sitting next to me.

Погледнах го, той стоеше до мен.

He just looked back at me very warmly,

И той отвърна на погледа ми с много топлота,

but said no words.

но без думи.

Suddenly I remembered my biological father.

Тогава се сетих за биологичния ми баща.

My foster father's small act of love

Малкият жест от приемния ми баща

reminded me of my father,

ми напомни за баща ми,

who would love to share his food with me

който често ми даваше от своята храна,

when he was hungry, even if he was starving.

дори когато той самият гладуваше.

I felt so suffocated that I had so much food in America,

Задушаваше ме мисълта, че в Америка имах толкова много храна,

yet my father died of starvation.

а баща ми беше умрял от глад.

My only wish that night was to cook a meal for him,

В онази нощ единственото, което исках, е да мога да му сготвя нещо,

and that night I also thought of what else I could do

и започнах да обмислям какво бих могъл да направя

to honor him.

в негова чест.

And my answer was to promise to myself

Дадох си обещание, че

that I would study hard and get the best education

ще уча здраво и ще получа възможно най-доброто образование

in America to honor his sacrifice.

в Америка, за да почета жертвата на баща си.

I took school seriously,

Взех училището насериозно

and for the first time ever in my life,

и за първи път в живота си

I received an academic award for excellence,

получих награда за отличен успех.

and made dean's list from the first semester in high school.

Още през първия срок в гимназията вече бях сред най-добрите ученици.

(Applause)

(Аплодисменти)

That chicken wing changed my life.

Онова пилешко крилце ми промени живота.

(Laughter)

(Смях)

Hope is personal. Hope is something

Надеждата е нещо интимно, лично,

that no one can give to you.

нещо, което никой не може да ти даде.

You have to choose to believe in hope.

Да вярваш в силата на надеждата е личен избор.

You have to make it yourself.

Сам решаваш.

In North Korea, I made it myself.

В Северна Корея взех това решение напълно сам.

Hope brought me to America.

Надеждата ме доведе в Америка.

But in America, I didn't know what to do,

Но когато дойдох тук, не знаех какво да правя,

because I had this overwhelming freedom.

защото имах толкова много свобода!

My foster father at that dinner gave me a direction,

Онази вечер приемният ми баща ми даде посока

and he motivated me and gave me a purpose

и ме мотивира, изпълвайки живота ми тук

to live in America.

с цел.

I did not come here by myself.

Не пристигнах тук сам.

I had hope, but hope by itself is not enough.

Дойдох с надежда, но и надеждата сама по себе си е недостатъчна.

Many people helped me along the way to get here.

За да стигна дотук, заслуга имат много хора.

North Koreans are fighting hard to survive.

Севернокорейците се борят да оцелеят.

They have to force themselves to survive,

Полагат жестоки усилия, за да живеят,

have hope to survive,

нуждаят се от надежда, че ще се справят,

but they cannot make it without help.

но ако не получат помощ, няма да успеят.

This is my message to you.

Това е посланието ми към вас.

Have hope for yourself,

Пазете надеждата за себе си,

but also help each other.

но си помагайте един на друг.

Life can be hard for everyone, wherever you live.

Животът може да бъде тежък за всекиго и навсякъде.

My foster father didn't intend to change my life.

Приемният ми баща нямаше намерение да ми променя живота.

In the same way, you may also change someone's life

По същия начин и вие може да промените нечий живот

with even the smallest act of love.

с най-малкия жест на обич.

A piece of bread can satisfy your hunger,

Едно парченце хляб може да задоволи глада ви,

and having the hope will bring you bread

а надеждата е това, което ще ви донесе хляб

to keep you alive.

и което ще ви запази живи.

But I confidently believe that

Но съм сигурен, че

your act of love and caring

вашият жест на любов и внимание

can also save another Joseph's life

може да спаси живота на друг Джоузеф

and change thousands of other Josephs

и да промени много други Джоузефци,

who are still having hope to survive.

които още се надяват да оцелеят.

Thank you.

Благодаря ви!

(Applause)

(Аплодисменти)

Adrian Hong: Joseph, thank you for sharing

Джоузеф, благодаря ти, че сподели

that very personal and special story with us.

тази твърде лична и необикновена история с нас.

I know you haven't seen your sister for, you said,

Знам, че не си се виждал със сестра си

it was almost exactly a decade,

почти десет години.

and in the off chance that she may be able to see this,

Затова, в случай, че тя види това,

we wanted to give you an opportunity

ти даваме възможност

to send her a message.

да й изпратиш послание.

Joseph Kim: In Korean?

На корейски ли?

AH: You can do English, then Korean as well.

На английски, после и на корейски.

(Laughter)

(Смях)

JK: Okay, I'm not going to make it any longer in Korean

Добре, няма да се справя на корейски.

because I don't think I can make it

Мисля, че няма да стане,

without tearing up.

без да се разплача.

Nuna, it has been already 10 years

Нуна, вече минаха 10 години,

that I haven’t seen you.

в които не съм те виждал.

I just wanted to say

Просто искам да ти кажа,

that I miss you, and I love you,

че ми липсваш и че те обичам.

and please come back to me and stay alive.

Моля те да си жива и здрава и да се върнеш при мен.

And I -- oh, gosh.

И - Господи -

I still haven't given up my hope to see you.

Още не съм загубил надеждата, че ще те видя.

I will live my life happily

Ще бъда щастлив,

and study hard

ще уча много,

until I see you,

докато се видим,

and I promise I will not cry again.

и обещавам, че повече няма да плача.

(Laughter)

(Смях)

Yes, I'm just looking forward to seeing you,

Да, чакам да се видим,

and if you can't find me,

а ако не можеш да ме откриеш,

I will also look for you,

аз също ще те търся.

and I hope to see you one day.

Надявам се да те видя някой ден.

And can I also make a small message to my mom?

Може ли да кажа нещо и на мама?

AH: Sure, please.

Разбира се, заповядай.

JK: I haven't spent much time with you,

Не прекарахме много време заедно,

but I know that you still love me,

но знам, че още ме обичаш

and you probably still pray for me

и сигурно още се молиш за мен

and think about me.

и си мислиш за мен.

I just wanted to say thank you

Исках само да ти благодаря,

for letting me be in this world.

че си ми дала възможност да бъда на този свят.

Thank you.

Благодаря ти.

(Applause)

(Аплодисменти)