Tracy Chevalier: Finding the story inside the painting

Translator: Thu-Huong Ha Reviewer: Youna Jung

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Yavor Ivanov

I'm going to tell you about an affliction I suffer from.

Ще ви разкажа за болестта, от която страдам.

And I have a funny feeling that quite a few of you

Имам странно чувство, че някои от вас

suffer from it as well.

също страдат от това.

When I'm walking around an art gallery,

Когато се разхождам в художествена галерия,

rooms and rooms full of paintings,

в стаи, пълни с картини,

after about 15 or 20 minutes,

след около 15 до 20 минути,

I realize I'm not thinking about the paintings.

разбирам, че не мисля за картините.

I'm not connecting to them.

Не съм свързана с тях.

Instead, I'm thinking about that cup of coffee

Мисля за чаша кафе,

I desperately need to wake me up.

от което се нуждая, за да ме събуди.

I'm suffering from gallery fatigue.

Страдам от умора от галерии.

How many of you out there suffer from --

Колко от вас страдат от тази болест -

yes. Ha ha, ha ha!

да. Ха, ха, ха!

Now, sometimes you might last longer

Понякога това може да продължи повече

than 20 minutes, or even shorter,

от 20 минути или за по-кратко време,

but I think we all suffer from it. And do you have

но мисля, че всички страдаме от това. Чувствате ли

the accompanying guilt?

се виновни?

For me, I look at the paintings on the wall

За мен, гледам картините на стената

and I think, somebody has decided to put them there,

и си мисля, че някой е решил да ги сложи там,

thinks they're good enough to be on that wall,

мисли си, че те изглеждат добре на тази стена,

but I don't always see it.

но не винаги го виждам.

In fact, most of the time I don't see it.

Всъщност, през повечето време не го виждам.

And I leave feeling actually unhappy.

Напускам чувствайки се всъщност нещастна.

I feel guilty and unhappy with myself,

Чувствам се виновна и нещастна,

rather than thinking there's something wrong with the painting,

а не мисля, че има нещо нередно в картините,

I think there's something wrong with me.

мисля, че нещо не е наред с мен.

And that's not a good experience, to leave a gallery like that.

Не е хубаво преживяване, да излизам от галерия с такова чувство.

(Laughter)

(Смях)

The thing is, I think we should give ourselves a break.

Мисля, че трябва да си починем.

If you think about going into a restaurant,

Ако мислите да отидете в ресторант,

when you look at the menu, are you expected to order

когато гледате менюто, мислите ли да поръчате

every single thing on the menu?

всичко от него?

No! You select.

Не! Избирате.

If you go into a department store to buy a shirt,

Ако отивате в магазин, за да купите риза,

are you going to try on every single shirt

ще пробвате ли всички ризи

and want every single shirt?

и ще поискате ли всички ризи?

Of course not, you can be selective. It's expected.

Не, разбира се, избирате. Това се очаква.

How come, then, it's not so expected

Как тогава не се очаква

to be selective when we go to an art gallery?

да избирате, когато отивате в художествена галерия.

Why are we supposed to have a connection with every single painting?

Защо трябва да направим връзка с всички картини?

Well I'm trying to take a different approach.

Опитвам се да предприема различен подход.

And there's two things I do:

Правя две неща:

When I go into a gallery, first of all, I go quite fast,

Когато отивам в галерия, преди всичко, ходя много бързо

and I look at everything, and I pinpoint the ones

и гледам всичко, и избирам картините,

that make me slow down for some reason or other.

пред които се забавям поради една или друга причина.

I don't even know why they make me slow down, but something

Дори не знам, защо те ме карат да се забавя, но нещо

pulls me like a magnet

ме притегля като магнит

and then I ignore all the others, and I just go to that painting.

и пропускам всички други и отивам към тази картина.

So it's the first thing I do is, I do my own curation.

Това е първото нещо, което правя, по собствено желание.

I choose a painting. It might just be one painting in 50.

Избирам картина. Тя е една картина от 50.

And then the second thing I do is I stand in front of that painting,

Второто нещо, което правя, е да стоя пред тази картина

and I tell myself a story about it.

и да си разкажа история за нея.

Why a story? Well, I think that we are wired,

Защо история? Мисля, че сме обвързани,

our DNA tells us to tell stories.

ДНК-то ни казва, да разказваме истории.

We tell stories all the time about everything,

Разказваме истории през цялото време за всичко

and I think we do it because the world is kind of a crazy, chaotic place,

и мисля, че го правим, защото светът е лудо, хаотично място,

and sometimes stories, we're trying to make sense of the world a little bit,

и понякога с историите се опитваме да

trying to bring some order to it.

внесем малко ред в него.

Why not apply that to our looking at paintings?

Защо не приложим това, когато гледаме картини?

So I now have this sort of restaurant menu

Менюто в ресторанта прилича на

visiting of art galleries.

посещение на художествени галерии.

There are three paintings I'm going to show you now

Ще ви покажа три картини,

that are paintings that made me stop in my tracks

които ме накараха да спра

and want to tell stories about them.

и искам да разкажа истории за тях.

The first one needs little introduction --

Първата картина не се нуждае от въведение -

"Girl with a Pearl Earring" by Johannes Vermeer,

"Момиче с перлена обица" от Йоханес Вермер,

17th-century Dutch painter.

холандски художник от 17-ти век.

This is the most glorious painting.

Това е най-известната картина.

I first saw it when I was 19,

Видях я за пръв път, когато бях на 19 години

and I immediately went out and got a poster of it,

и веднага си купих нейн плакат,

and in fact I still have that poster. 30 years later it's hanging in my house.

все още имам този плакат. От 30 години той виси в дома ми.

It's accompanied me everywhere I've gone,

Той е с мен, където и да отида,

I never tire of looking at her.

никога не се уморявам да го гледам.

What made me stop in my tracks about her to begin with

Това, което ме накара да спра,

was just the gorgeous colors he uses

бяха прекрасните цветове, които той използва

and the light falling on her face.

и светлината, падаща върху лицето ѝ.

But I think what's kept me still coming back

Но мисля, че това, което ме кара да се връщам

year after year is another thing, and that is

година след година, е нещо друго, то е

the look on her face, the conflicted look on her face.

погледът ѝ, противоречивият поглед на лицето ѝ.

I can't tell if she's happy or sad,

Не мога да кажа, дали тя е щастлива или тъжна

and I change my mind all the time.

и винаги сменям мнението си.

So that keeps me coming back.

Това ме кара да се връщам.

One day, 16 years after I had this poster on my wall,

Един ден, 16 години, откакто плакатът висеше на стената ми,

I lay in bed and looked at her,

лежах в леглото и я гледах,

and I suddenly thought, I wonder what

и си помислих, че се чудя какво

the painter did to her to make her look like that.

е направил художникът, за да изглежда тя така.

And it was the first time I'd ever thought that

Това беше първия път, когато си помислих, че

the expression on her face is actually reflecting

изражението на лицето ѝ отразява

how she feels about him.

чувствата ѝ към художника.

Always before I'd thought of it as a portrait of a girl.

Преди това мислих за плаката като портрет на момиче.

Now I began to think of it as a portrait of a relationship.

Започнах да мисля за него като портрет изразяващ връзка.

And I thought, well, what is that relationship?

Помислих си, каква е тази връзка?

So I went to find out. I did some research and discovered,

Исках да разбера. Направих изследване и открих,

we have no idea who she is.

че не знаем, коя е тя.

In fact, we don't know who any of the models

Не знаем кои са моделите

in any of Vermeer's paintings are,

на всички рисунки на Вермер

and we know very little about Vermeer himself.

и знаем много малко за самия Вермер.

Which made me go, "Yippee!"

Казах си: "Юпии!"

I can do whatever I want, I can come up with whatever story I want to.

Мога да правя каквото искам, мога да измисля каквато искам история.

So here's how I came up with the story.

Ето как измислих историята.

First of all, I thought,

Първо си помислих,

I've got to get her into the house.

че трябва да вляза в къщата му.

How does Vermeer know her?

Как Вермер се е запознал с нея?

Well, there've been suggestions that

Има предположения, че

she is his 12-year-old daughter.

тя е 12 годишната му дъщеря.

The daughter at the time was 12 when he painted the painting.

Дъщерята е на 12 години, по времето, когато я е нарисувал.

And I thought, no, it's a very intimate look,

Помислих си: "Не, това е много интимен поглед,

but it's not a look a daughter gives her father.

не е поглед, с който дъщеря гледа баща си".

For one thing, in Dutch painting of the time,

В холандските рисунки от онова време,

if a woman's mouth was open, it was indicating sexual availability.

ако устата на жената е отворена, това показвало сексуална връзка.

It would have been inappropriate for Vermeer

Вермер не би се осмелил

to paint his daughter like that.

да нарисува дъщеря си така.

So it's not his daughter, but it's somebody

Това не е дъщеря му, а някоя

close to him, physically close to him.

негова близка, физически близка с него.

Well, who else would be in the house?

Кой друг е живял в къщата?

A servant, a lovely servant.

Слугиня, прекрасна слугиня.

So, she's in the house.

Тя е в къщата.

How do we get her into the studio?

Как е влязла в студиото?

We don't know very much about Vermeer,

Не знаем много за Вермер,

but the little bits that we do know, one thing we know

но от малкото което знаем е, че

is that he married a Catholic woman, they lived with her mother

се е оженил за католичка, живели са с майка ѝ,

in a house where he had his own room

в къщата, където той е имал собствена стая,

where he -- his studio. He also had 11 children.

където е било неговото студио. Той имал 11 деца.

It would have been a chaotic, noisy household.

Това трябва да е било хаотично, шумно домакинство.

And if you've seen Vermeer's paintings before,

Ако сте виждали преди рисунки на Вермер,

you know that they're incredibly calm and quiet.

знаете, че те са невероятно спокойни и тихи.

How does a painter paint such calm, quiet paintings with 11 kids around?

Как художник рисува такива спокойни, тихи рисунки с 11 деца наоколо?

Well, he compartmentalizes his life.

Той води разделен живот.

He gets to his studio, and he says, "Nobody comes in here.

Влиза в студиото си и казва: "Никой да не влиза тук.

Not the wife, not the kids. Okay, the maid can come in and clean."

Нито съпругата, нито децата. Добре, слугинята може да влезе и да почисти".

She's in the studio. He's got her in the studio, they're together.

Тя е в студиото. Те са заедно.

And he decides to paint her.

Той решава да я нарисува.

He has her wear very plain clothes.

Той я кара да облече прости дрехи.

Now, all of the women, or most of the women in Vermeer's other paintings

Всички жени или повечето жени в другите рисунки на Вермер

wore velvet, silk, fur, very sumptuous materials.

са носили кадифе, коприна, кожа, много скъпи материали.

This is very plain; the only thing that isn't plain

Жената на тази рисунка е облечена много просто; единственото нещо, което не е просто,

is her pearl earring.

е перлената ѝ обица

Now, if she's a servant, there is no way she could afford

Ако тя е била слугиня, тя не може да си позволи да купи

a pair of pearl earrings.

перлени обици.

So those are not her pearl earrings. Whose are they?

Това не са нейни обици. Чии са?

We happen to know, there's a list of Catharina, the wife's clothes.

Знаем, че има списък на дрехите на Катарина, съпругата му.

Amongst them a yellow coat with white fur,

Между тях има жълто палто с бяла кожа,

a yellow and black bodice,

корсаж в жълто и черно

and you see these clothes on lots of other paintings,

и виждаме тези дрехи на различни жени в много от

different women in the paintings, Vermeer's paintings.

картините на Вермер.

So clearly, her clothes were lent to various different women.

Ясно е, че дрехите на съпругата са давани на заем на различни модели.

It's not such a leap of faith to take

Не е невероятно,

that that pearl earring actually belongs to his wife.

тази перлена обица да е принадлежала на съпругата му.

So we've got all the elements for our story.

Получихме елементите на историята.

She's in the studio with him for a long time.

Тя е в студиото с него за дълго време.

These paintings took a long time to make.

Нужно е много време, тези рисунки да бъдат нарисувани.

They would have spent the time alone, all that time.

Те са прекарвали цялото време сами.

She's wearing his wife's pearl earring.

Тя носи обицата на съпругата му.

She's gorgeous. She obviously loves him. She's conflicted.

Тя е прекрасна. Той очевидно я обича. Тя е объркана.

And does the wife know? Maybe not.

Знае ли съпругата му? Очевидно не.

And if she doesn't, well --

И ако тя не знае -

that's the story.

това е историята.

(Laughter)

(Смях)

The next painting I'm going to talk about

Следващата картина, за която ще говоря,

is called "Boy Building a House of Cards" by Chardin.

се нарича "Момче строи къща от карти" от Шардин.

He's an 18th-century French painter best known for his still lifes,

Той е френски художник от 18-ти век, известен най-много с натюрмортите си,

but he did occasionally paint people.

но понякога е рисувал хора.

And in fact, he painted four versions of this painting,

Той е нарисувал четири версии на тази картина,

different boys building houses of cards, all concentrated.

различни момчета строят къщи от карти, всички са концентрирани.

I like this version the best, because some of the boys

Харесвам най-много тази версия, защото някои от момчетата

are older and some are younger, and to me, this one,

са по-големи, а други са по-малки и според мен, тази картина,

like Goldilocks's porridge, is just right.

която изглежда като овесената каша на Голдилок, е отлична.

He's not quite a child, and he's not quite a man.

Той не е дете, но не е и мъж.

He's absolutely balanced between innocence and experience,

Той има баланс между невинност и опит,

and that made me stop in my tracks in front of this painting.

и това ме накара да спра пред тази картина.

And I looked at his face. It's like a Vermeer painting a bit.

Погледнах лицето му. Малко прилича на рисунка от Вермер.

The light comes in from the left, his face is bathed

Светлината идва отляво, лицето му е осветено

in this glowing light. It's right in the center of the painting,

от тази светлина. Той е в средата на картината

and you look at it, and I found that when I was looking at it,

и като я гледах, открих,

I was standing there going,

че стоя там и си помислих:

"Look at me. Please look at me."

"Погледни ме. Моля те, погледни ме".

And he didn't look at me. He was still looking at his cards,

Той не ме погледна. Гледаше към картите

and that's one of the seductive elements of this painting is,

и един от привлекателните елементи в тази картина, е

he's so focused on what he's doing that he doesn't look at us.

че той е толкова съсредоточен върху това, което прави, че не гледа към нас.

And that is, to me, the sign of a masterpiece,

Според мен, това е шедьовър,

of a painting when there's a lack of resolution.

картина, в която няма решителност.

He's never going to look at me.

Той никога няма да ме погледне.

So I was thinking of a story where,

Мислех си за история,

if I'm in this position, who could be there looking at him?

за да открия, кой гледа към него.

Not the painter, I don't want to think about the painter.

Не е художникът, не искам да мисля за художника.

I'm thinking of an older version of himself.

Мисля за по-стара негова версия.

He's a man, a servant, an older servant looking at this younger servant,

Той е мъж, слуга, възрастен слуга, който гледа този млад слуга

saying, "Look at me. I want to warn you about

и казва: "Погледни ме. Искам да те предупредя,

what you're about to go through. Please look at me."

за това, което ще преживееш. Моля те, погледни ме".

And he never does.

Той не поглежда.

And that lack of resolution, the lack of resolution in "Girl with a Pearl Earring" --

Тази липса на решителност, липсата на решителност в "Момичето с перлената обица" -

we don't know if she's happy or sad.

не знаем дали тя е щастлива или тъжна.

I've written an entire novel about her,

Написах роман за нея

and I still don't know if she's happy or sad.

и все още не знам, дали тя е щастлива или тъжна.

Again and again, back to the painting,

Отново и отново се връщам към рисунката,

looking for the answer, looking for the story to fill in that gap.

като търся отговора, търсейки историята, която ще запълни празнината.

And we may make a story, and it satisfies us momentarily,

Можем да измислим история и тя да ни задоволи,

but not really, and we come back again and again.

но не напълно и затова се връщаме отново и отново.

The last painting I'm going to talk about

Последната рисунка, за която ще говоря,

is called "Anonymous" by anonymous. (Laughter)

се нарича "Анонимно" от неизвестен автор. (Смях)

This is a Tudor portrait bought by the National Portrait Gallery.

Това е портрет на Тюдор, купен от Националната портретна галерия.

They thought it was a man named Sir Thomas Overbury,

Предполагаше се, че това е човек на име сър Томас Овербъри,

and then they discovered that it wasn't him,

а след това откриха, че това не е той

and they have no idea who it is.

и нямат идея кой е.

Now, in the National Portrait Gallery,

В Националната портретна галерия,

if you don't know the biography of the painting,

ако не знаете биографията на рисунката,

it's kind of useless to you.

тя е някакси безполезна.

They can't hang it on the wall, because they don't know who he is.

Не могат да я окачат на стената, защото не знаят кой е той.

So unfortunately, this orphan spends most of his time in storage,

За нещастие, този сирак прекарва повечето от времето си в склада,

along with quite a number of other orphans,

заедно с много други сираци,

some of them some beautiful paintings.

някои от които са красиви картини.

This painting made me stop in my tracks for three reasons:

Тази картина ме накара да се спра поради три причини:

One is the disconnection between his mouth

първата е несъответствието между устата му,

that's smiling and his eyes that are wistful.

която се усмихва и очите му, които са тъжни.

He's not happy, and why isn't he happy?

Той не е щастлив и защо не е щастлив?

The second thing that really attracted me

Второто нещо, което ме привлече,

were his bright red cheeks.

бяха ярко червените му бузи.

He is blushing. He's blushing for his portrait being made!

Той се изчервява. Той се изчервява, че го рисуват!

This must be a guy who blushes all the time.

Това трябва да е момче, което се изчервява през цялото време.

What is he thinking about that's making him blush?

За какво ли мисли, което го кара да се изчервява?

The third thing that made me stop in my tracks

Третата причина, която ме накара да спра,

is his absolutely gorgeous doublet.

беше прекрасният му жакет.

Silk, gray, those beautiful buttons.

Копринен, сив, с красиви копчета.

And you know what it makes me think of,

И това ме накара да се замисля,

is it's sort of snug and puffy; it's like a duvet spread over a bed.

че това е нещо спретнато и надуто; то е като покривало за легло.

I kept thinking of beds and red cheeks,

Мислех за легла и червени бузи,

and of course I kept thinking of sex when I looked at him,

и разбира се, мислех за секс, когато го погледнах,

and I thought, is that what he's thinking about?

и си помислих, за това ли си мисли той.

And I thought, if I'm going to make a story,

Помислих си, че ако измисля история,

what's the last thing I'm going to put in there?

какво ще бъде последното нещо от нея.

Well, what would a Tudor gentleman be preoccupied with?

С какво се занимава този тюдорски господин?

And I thought, well, Henry VIII, okay.

Помислих си, Хенри VІІІ, добре.

He'd be preoccupied with his inheritance, with his heir.

Той би се занимавал с наследството си, с наследника си.

Who is going to inherit his name and his fortune?

Кой ще наследи името му и богатството му?

You put all those together, and you've got your story

Сглобявате това и ето история,

to fill in that gap that makes you keep coming back.

която запълва празнината, която ви кара да се връщате отново.

Now, here's the story.

Ето историята.

It's short.

Кратка е.

"Rosy"

"Рози"

I am still wearing the white brocade doublet Caroline gave me.

все още нося белия жакет, който ми даде Каролин.

It has a plain high collar, detachable sleeves

Той има проста висока яка, ръкави, които се махат

and intricate buttons of twisted silk thread,

и сложни копчета от заплетена коприна,

set close together so that the fit is snug.

поставени едно до друго, така че да прилепва приятно.

The doublet makes me think of a coverlet on the vast bed.

Жакетът ме кара да мисля за покривало на голямо легло.

Perhaps that was the intention.

Може би това е било намерението.

I first wore it at an elaborate dinner her parents held in our honor.

За пръв път го облякох на изискан обяд, който родителите ѝ дадоха в нейна чест.

I knew even before I stood up to speak

Преди да започна да говоря,

that my cheeks were inflamed.

знаех, че се изчервявам.

I have always flushed easily, from physical exertion,

Винаги съм се изчервявал лесно от физическо напрежение,

from wine, from high emotion.

от вино, от приятна емоция.

As a boy, I was teased by my sisters and by schoolboys,

Като момче, бях дразнен от сестрите ми и от съучениците ми,

but not by George.

но не и от Джордж.

Only George could call me Rosy.

Само Джордж можеше да ме нарича Рози.

I would not allow anyone else.

Не разрешавах на никой друг.

He managed to make the word tender.

Той успяваше да направи света по-добър.

When I made the announcement, George did not

Когато обявих годежа си, Джордж не

turn rosy, but went pale as my doublet.

се изчерви, а пребледня като жакета ми.

He should not have been surprised.

Той не беше изненадан.

It has been a common assumption

Всички предполагаха,

that I would one day marry his cousin.

че един ден ще се оженя за братовчедка му.

But it is difficult to hear the words aloud.

Но е трудно да чуя думите.

I know, I could barely utter them.

Знам, че е трудно да ги произнеса.

Afterwards, I found George on the terrace overlooking the kitchen garden.

След това, намерих Джордж на терасата, която гледаше към кухненската градина.

Despite drinking steadily all afternoon, he was still pale.

Вместо да мисли трезво цял следобед, той беше блед.

We stood together and watched the maids cut lettuces.

Стояхме заедно и гледахме как момичетата режат марули.

"What do you think of my doublet?" I asked.

Попитах: "Какво мислиш за жакета ми?"

He glanced at me. "That collar looks to be strangling you."

Той ме погледна: "Яката като че ли те задушава".

"We will still see each other," I insisted.

"Пак ще се виждаме", настоявах аз.

"We can still hunt and play cards and attend court.

"Можем да ловуваме и да играем на карти и да присъстваме в съда.

Nothing need change."

Нищо не трябва да се промени".

George did not speak.

Джордж не отговори.

"I am 23 years old. It is time for me to marry

"На 23 години съм. Време е да се оженя

and produce an heir. It is expected of me."

и да имам наследник. Това се очаква от мен".

George drained another glass of claret and turned to me.

Джордж изпи чаша червено вино и се обърна към мен.

"Congratulations on your upcoming nuptials, James.

"Поздравления за предстоящата ти сватба, Джеймс.

I'm sure you'll be content together."

Сигурен съм, че ще бъдете доволни заедно".

He never used my nickname again.

Той никога повече не използва прякора ми.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)