Optical illusions show how we see | Beau Lotto

Translator: MaYoMo com Reviewer: Nikolay Mihaylov

I want to start with a game. Okay?

Искам да започна с една игра.

And to win this game,

За да спечелите тази игра,

all you have to do is see the reality that's in front of you

трябва само да видите реалността, която е пред вас,

as it really is, all right?

каквато наистина е. Съгласни ли сте?

So we have two panels here, of colored dots.

Значи, тук имаме два панела

от цветни точки.

And one of those dots is the same in the two panels.

Една от тези точки е еднаква

и в двата панела. Нали?

And you have to tell me which one.

А вие трябва да ми кажете коя.

Now, I narrowed it down

Да го стесним до

to the gray one, the green one, and, say, the orange one.

сивата, зелената, и, да кажем, оранжевата.

So by a show of hands, we'll start with the easiest one.

И така, с вдигане на ръце - ще започнем с най-лесната...

Show of hands: how many people think it's the gray one?

Вдигнете ръце: колко души смятат, че е сивата?

Really? Okay.

Наистина ли? Добре.

How many people think it's the green one?

Колко души смятат, че е зелената?

And how many people think it's the orange one?

А колко души смятат, че е оранжевата?

Pretty even split.

Доста равно разпределение.

Let's find out what the reality is.

Да открием каква е реалността.

Here is the orange one.

Ето я оранжевата.

(Laughter)

(Смях)

Here is the green one.

Ето я зелената.

And here is the gray one.

А ето я сивата.

(Laughter)

(Смях)

So for all of you who saw that, you're complete realists.

Значи, за всеки от вас, който е видял това - вие сте пълен реалист. Нали?

All right?

(Laughter)

(Смях)

So this is pretty amazing, isn't it?

Това всъщност е доста изумително, нали?

Because nearly every living system

Защото почти всяка жива система

has evolved the ability to detect light in one way or another.

е развила чрез еволюция способността да открива светлина по един или друг начин.

So for us, seeing color

За нас виждането на цвят е едно от най-простите неща, които прави мозъкът.

is one of the simplest things the brain does.

And yet, even at this most fundamental level,

И все пак, дори на това най-основно ниво,

context is everything.

контекста е всичко.

What I'm going to talk about is not that context is everything,

Онова, за което искам да говоря, не е, че контекстът е всичко,

but why context is everything.

а защо контекста е всичко.

Because it's answering that question

Защото отговорът на този въпрос ни казва не само

that tells us not only why we see what we do,

защо виждаме каквото виждаме,

but who we are as individuals,

а кои сме ние като индивиди,

and who we are as a society.

и кои сме ние като общество.

But first, we have to ask another question,

Но първо трябва да зададем един друг въпрос,

which is, "What is color for?"

който е: "За какво е цветът?"

And instead of telling you, I'll just show you.

Вместо да ви казвам, просто ще ви покажа.

What you see here is a jungle scene,

Тук виждате сцена от джунглата.

and you see the surfaces according to the amount of light

Виждате повърхностите според количеството

that those surfaces reflect.

светлина, което тези повърхности отразяват.

Now, can any of you see the predator that's about to jump out at you?

Може ли някой от вас да види хищника, който е на път да се хвърли върху вас?

And if you haven't seen it yet, you're dead, right?

Ако не сте го видели още, сте мъртви. Нали?

(Смях)

(Laughter)

Can anyone see it? Anyone? No?

Вижда ли го някой? Някой? Не?

Now let's see the surfaces

Сега, да видим повърхностите според качеството на светлината, която отразяват.

according to the quality of light that they reflect.

And now you see it.

Сега го виждате.

So, color enables us to see

Значи, цветът ни дава възможност да виждаме

the similarities and differences between surfaces,

сходствата и различията межу повърхностите

according to the full spectrum of light that they reflect.

според пълния спектър от светлина, която отразяват.

But what you've just done

Но онова, което току-що направихте, в много отношения е математически невъзможно.

is in many respects mathematically impossible.

Why?

Защо? Защото, както ни казва Баркли,

Because, as Berkeley tells us,

we have no direct access to our physical world,

нямаме директен достъп до нашия физически свят,

other than through our senses.

освен чрез сетивата си.

And the light that falls onto our eyes

А светлината, която пада върху очите ни,

is determined by multiple things in the world,

се определя от множество неща в света...

not only the color of objects,

не само цвета на обектите,

but also the color of their illumination,

но също и цвета на тяхното осветление

and the color of the space between us and those objects.

и цвета на пространството между нас и тези обекти.

You vary any one of those parameters,

Променете който и да е от тези параметри,

and you'll change the color of the light that falls onto your eye.

и ще промените цвета на светлината, падаща върху окото ви.

This is a huge problem,

Това е огромен проблем, защото означава,

because it means that the same image

че същият образ може да има безкраен брой

could have an infinite number of possible real-world sources.

възможни източници от реалния свят.

Let me show you what I mean.

Нека да ви покажа какво имам предвид. Представете си, че това е задната част на вашето око.

Imagine that this is the back of your eye, okay?

А това са две проекции от света.

And these are two projections from the world.

They're identical in every single way.

Те са идентични в абсолютно всяко отношение.

Identical in shape, size, spectral content.

Идентични по форма, размер, спектрално съдържание.

They are the same, as far as your eye is concerned.

Те са еднакви, що се отнася до окото ви.

And yet they come from completely different sources.

И все пак идват от напълно различни източници.

The one on the right comes from a yellow surface,

Тази отдясно

идва от жълта повърхност,

in shadow, oriented facing the left,

на сянка, ориентирана наляво,

viewed through a pinkish medium.

гледана през розова медия.

The one on the left comes from an orange surface,

Тази отляво идва от оранжева повърхност,

under direct light, facing to the right,

под пряка светлина, обърната надясно,

viewed through sort of a bluish medium.

гледана през синкава медия.

Completely different meanings,

Съвсем различни значения,

giving rise to the exact same retinal information.

въз основа на съвсем същата ретинна информация.

And yet it's only the retinal information that we get.

И все пак получаваме само

информация от ретината.

So how on Earth do we even see?

Тогава как изобщо виждаме?

So if you remember anything in this next 18 minutes,

Ако запомните каквото и да било от следващите 18 минути,

remember this:

запомнете че: светлината, която пада върху окото ви,

that the light that falls onto your eye,

sensory information, is meaningless,

сензорната информация, е безсмислена.

because it could mean literally anything.

Защото тя може да означава буквално всичко.

And what's true for sensory information is true for information generally.

А което е вярно за сензорната информация, е вярно и за информацията като цяло.

There's no inherent meaning in information.

Няма присъщо значение в информацията.

It's what we do with that information that matters.

Важното е онова, което правим с информацията.

So, how do we see? Well, we see by learning to see.

И така, как виждаме? Е, виждаме, като се учим да виждаме.

The brain evolved the mechanisms for finding patterns,

Мозъкът е еволюирал механизмите за откриване на схеми,

finding relationships in information,

откриване на връзки в информацията,

and associating those relationships with a behavioral meaning,

и асоцииране на тези връзки

с поведенческо значение,

a significance, by interacting with the world.

значимост, чрез взаимодействието със света.

We're very aware of this

Много сме наясно с това

in the form of more cognitive attributes, like language.

под формата на по-когнитивни атрибути като езика.

I'm going to give you some letter strings,

Ще ви дам няколко буквени поредици. Искам да ми ги прочетете,

and I want you to read them out for me, if you can.

ако можете.

Audience: "Can you read this?"

Публика: "Можете ли да четете това?"

"You are not reading this."

"Вие не четете това."

"What are you reading?"

"Какво четете?"

Beau Lotto: "What are you reading?" Half the letters are missing, right?

Бю Лото: "Какво четете?" Половината букви липсват. Нали?

There's no a priori reason

Няма причина априори, поради която "А"

why an "H" has to go between that "W" and "A."

да трябва да застане между онези две "К".

But you put one there. Why?

Но вие я вмъкнахте там. Защо?

Because in the statistics of your past experience,

Защото в статистиката на миналия ви опит

it would have been useful to do so.

би било полезно да направите така. Затова отново правите така.

So you do so again.

And yet you don't put a letter after that first "T."

И все пак не вмъквате буква след онова първо "О".

Why? Because it wouldn't have been useful in the past.

Защо? Защото не би било полезно в миналото.

So you don't do it again.

Затова няма да го направите отново.

So, let me show you how quickly our brains can redefine normality,

Нека да ви покажа колко бързо мозъците ни могат да предефинират нормалността,

even at the simplest thing the brain does, which is color.

дори в най-простото нещо, което прави мозъка, тоест цветът.

So if I could have the lights down up here.

Може ли да угасите светлините тук горе?

I want you to first notice that those two desert scenes are physically the same.

Искам първо да забележите, че тези две пустинни сцени са физически еднакви.

Едната е просто другата, обърната огледално. Нали?

One is simply the flipping of the other.

Now I want you to look at that dot

Сега искам да гледате тази точка

between the green and the red.

между зеленото и червеното. Нали?

And I want you to stare at that dot. Don't look anywhere else.

Искам само да се взирате в тази точка. Не гледайте никъде другаде.

We're going to look at it for about 30 seconds,

Ще я гледаме в продължение на около 30 секунди,

което е убийствено при 18-минутен разговор.

which is a bit of a killer in an 18-minute talk.

(Laughter)

(Смях)

Но наистина искам да се научите.

But I really want you to learn.

And I'll tell you -- don't look anywhere else --

И ще ви кажа - не гледайте никъде другаде -

I'll tell you what's happening in your head.

ще ви кажа какво се случва вътре в главата ви.

Your brain is learning,

Мозъкът ви се учи. Учи се, че дясната страна на визуалното му поле

and it's learning that the right side of its visual field

е под червено осветление;

is under red illumination;

the left side of its visual field is under green illumination.

лявата страна на визуалното му поле е под зелено осветление.

That's what it's learning. Okay?

На това се учи. Нали?

Now, when I tell you, I want you to look at the dot between the two desert scenes.

Сега, щом ви кажа, искам да погледнете точката между двете пустинни сцени.

So why don't you do that now?

Защо не направите това сега?

(Laughter)

(Смях)

Can I have the lights up again?

Може ли отново да светнем лампите?

I take it from your response they don't look the same anymore, right?

Приемам поради отклика ви, че вече не изглеждат еднакви. Нали?

(Applause)

(Аплодисменти)

Why? Because your brain is seeing that same information

Защо? Защото мозъкът ви вижда същата тази информация,

as if the right one is still under red light,

като че ли дясната е още под червена светлина,

and the left one is still under green light.

а лявата е още под зелена светлина.

Това е новото ви нормално.

That's your new normal.

Okay? So, what does this mean for context?

А какво означава това за контекста?

It means I can take two identical squares,

Означава, че мога да взема тези два идентични квадрата

put them in light and dark surrounds,

и мога да ги сложа в светло и тъмно обкръжение.

and the one on the dark surround looks lighter than on the light surround.

Сега онова с тъмно обкръжение изглежда по-светло от това в светло обкръжение.

Важно е, че не просто светлото и тъмно обкръжение имат значение.

What's significant is not simply the light and dark surrounds that matter.

It's what those light and dark surrounds meant for your behavior in the past.

А онова, което светлото и тъмно обкръжение е означавало за поведението ви в миналото.

So I'll show you what I mean.

Ще ви покажа какво имам предвид. Тук имаме

Here we have that exact same illusion.

точно същата илюзия.

We have two identical tiles on the left,

Имаме две идентични плочки, отляво,

one in a dark surround, one in a light surround.

една, заобиколена от тъмен фон, и една, заобиколена от светъл фон.

And the same thing over on the right.

И същото нещо отдясно.

Now, I'll reveal those two scenes,

Онова, което ще направя сега, е да преразгледам тези две сцени.

but I'm not going to change anything within those boxes,

Но няма да променям нищо вътре в тези кутии,

освен тяхното значение.

except their meaning.

And see what happens to your perception.

И вижте какво се случва с вашето възприятие.

Notice that on the left

Забележете, че отляво

the two tiles look nearly completely opposite:

двете точки изглеждат почти напълно противоположни:

one very white and one very dark, right?

една много бяла и една много тъмна.

Нали? Докато отдясно

Whereas on the right, the two tiles look nearly the same.

двете плочки изглеждат почти еднакви.

And yet there is still one on a dark surround,

И все пак едната още е на тъмен фон, а другата - на светъл фон.

and one on a light surround.

Why?

Защо? Защото ако плочката в тази сянка

Because if the tile in that shadow were in fact in shadow,

наистина беше в сянка

and reflecting the same amount of light to your eye

и отразяваше същото количество светлина към окото ви

as the one outside the shadow,

като онази извън сянката,

it would have to be more reflective -- just the laws of physics.

тя би трябвало да е по-отразяваща - просто закони на физиката.

So you see it that way.

Така че я виждате по този начин.

Whereas on the right, the information is consistent

Докато отдясно информацията е съвместима

with those two tiles being under the same light.

с това, че тези две плочки са под една и съща светлина.

If they're under the same light reflecting the same amount of light to your eye,

Ако са под една и съща светлина, отразявайки същото количество светлина

към окото ви,

then they must be equally reflective.

тогава трябва да са еднакво отразяващи.

So you see it that way.

Затова го виждате по този начин.

Which means we can bring all this information together

Което означава, че можем да събираме цялата тази информация заедно,

to create some incredibly strong illusions.

за да създаваме някои наистина силни илюзии.

This is one I made a few years ago.

Тази направих преди няколко години.

And you'll notice you see a dark brown tile at the top,

Ще забележите, че виждате тъмнокафява плочка отгоре

and a bright orange tile at the side.

и яркооранжева плочка отстрани.

That is your perceptual reality.

Това е реалността на вашето възприятие. Физическата реалност

The physical reality is that those two tiles are the same.

е, че тези две плочки са еднакви.

Here you see four gray tiles on your left,

Тук виждате четири сиви плочки от ваше ляво,

seven gray tiles on the right.

седем сиви плочки отдясно.

I'm not going to change those tiles at all,

Изобщо няма да променям тези плочки.

but I'm going to reveal the rest of the scene.

Но ще разкрия останалата част от сцената.

And see what happens to your perception.

И вижте какво се случва с вашето възприятие.

The four blue tiles on the left are gray.

Четирите сини плочки отляво са сиви.

The seven yellow tiles on the right are also gray.

Седемте зелени плочки отдясно са също сиви.

They are the same. Okay?

Те са едни и същи. Нали?

Don't believe me? Let's watch it again.

Не ми вярвате? Да го гледаме отново.

What's true for color is also true for complex perceptions of motion.

Онова, което е истинско за цвета, е вярно също и за сложни възприятия на движение.

So, here we have --

Тук имаме...

let's turn this around -- a diamond.

да го обърнем... един диамант.

And what I'm going to do is, I'm going to hold it here,

Онова, което ще направя, е да го държа тук

and I'm going to spin it.

и да го завъртя.

And for all of you, you'll see it probably spinning this direction.

Всички вие вероятно ще го видите да се върти в тази посока.

Now I want you to keep looking at it.

Сега искам да продължавате да го гледате.

Move your eyes around, blink, maybe close one eye.

Движете очите си наоколо, мигнете, може да затворите едното око.

And suddenly it will flip, and start spinning the opposite direction.

Изведнъж той ще се разтърси и ще започне да се върти в противоположната посока.

Yes? Raise your hand if you got that. Yes?

Да? Вдигнете ръка, ако сте го схванали. Нали?

Keep blinking.

Продължавайте да мигате. Всеки път, когато мигнете, ще се превключва. Нали?

Every time you blink, it will switch.

So I can ask you, which direction is it rotating?

Мога да ви попитам, в коя посока се върти?

How do you know?

Как разбрахте?

Your brain doesn't know, because both are equally likely.

Мозъкът ви не знае. Защото и двете са еднакво вероятни.

So depending on where it looks,

Затова, в зависимост от това накъде гледа, той се превключва

it flips between the two possibilities.

между двете възможности.

Are we the only ones that see illusions?

Дали ние сме единствените, които виждат илюзии?

The answer to this question is no.

Отговорът на този въпрос е - не.

Even the beautiful bumblebee,

Дори красивата мъхната пчела,

with its mere one million brain cells,

която има едва един милион мозъчни клетки,

which is 250 times fewer cells than you have in one retina,

което означава 250 пъти по-малко клетки, отколкото имате в едната си ретина,

sees illusions, does the most complicated things

вижда илюзии, прави най-сложните неща,

that even our most sophisticated computers can't do.

които дори най-сложните ни компютри не могат да правят.

So in my lab we work on bumblebees,

В моята лаборатория, разбира се, работим с мъхнати пчели.

because we can completely control their experience,

Защото напълно можем да контролираме тяхното преживяване

and see how it alters the architecture of their brain.

и да видим как това променя архитектурата на мозъка им.

Правим го в това, което наричаме Пчелната Матрица.

We do this in what we call the Bee Matrix.

Here you have the hive.

Тук е кошерът. Виждате царицата майка,

You can see the queen bee, the large bee in the middle.

голямата пчела там в средата. Това са всичките й дъщери, яйцата.

Those are her daughters, the eggs.

Те се движат назад-напред между кошера

They go back and forth between this hive and the arena, via this tube.

и арената, през тази тръба.

You'll see one of the bees come out here.

Ще видите една от пчелите да излиза тук.

You see how she has a little number on her?

Виждате ли, че върху нея има малък номер?

There's another one coming out, she also has a number on her.

Да, ето, излиза друга. На нея има друг номер.

Now, they're not born that way, right?

Не са родени така. Нали?

We pull them out, put them in the fridge, and they fall asleep.

Измъкваме ги, слагаме ги в хладилника и те заспиват.

Then you can superglue little numbers on them.

Тогава можеш да залепиш върху тях малки номерчета със суперлепило.

(Смях)

(Laughter)

And now, in this experiment they get a reward if they go to the blue flowers.

В този експеримент те получават награда, ако отидат при сините цветя.

They land on the flower,

Те кацат върху цветето. Пъхат там вътре езика си,

stick their tongue in there, called a proboscis, and drink sugar water.

наречен пробосцис, и пият захарна вода.

She's drinking a glass of water that's about that big to you and I,

Сега тя пие чаша вода, приблизително толкова голяма за вас и мен,

will do that about three times, then fly.

ще направи това около три пъти, а после ще отлети.

And sometimes they learn not to go to the blue,

А понякога се учат не да ходят при сините,

but to go where the other bees go.

а да ходят, където ходят другите пчели.

So they copy each other.

Те се копират една друга. Могат да броят до пет. Могат да разпознават лицата.

They can count to five. They can recognize faces.

And here she comes down the ladder.

Ето я, слиза надолу по стълбата.

And she'll come into the hive, find an empty honey pot,

Ще влезе в кошера, ще намери празно гърне за мед,

and throw up, and that's honey.

ще повърне, и това е мед.

(Laughter)

(Смях)

Now remember, she's supposed to be going to the blue flowers,

А сега помнете... (Смях)

...от нея се очаква да ходи при сините цветя.

but what are these bees doing in the upper right corner?

Но какво правят тези пчели в горния десен ъгъл?

It looks like they're going to green flowers.

Като че ли ходят при зелените цветя.

Now, are they getting it wrong?

Погрешно ли го схващат?

And the answer to the question is no. Those are actually blue flowers.

Отговорът на въпроса е - не. Това всъщност са сини цветя.

But those are blue flowers under green light.

Но сини цветя под зелена светлина.

So they're using the relationships between the colors to solve the puzzle,

Те използват връзките между цветовете, за да решат загадката.

which is exactly what we do.

Точно както правим и ние.

So, illusions are often used,

Илюзиите често се използват,

especially in art, in the words of a more contemporary artist,

особено в изкуството, по думите на един по-съвременен художник,

"to demonstrate the fragility of our senses."

"за да се демонстрира крехкостта на нашите сетива".

Okay, this is complete rubbish.

Добре, това са пълни глупости.

The senses aren't fragile. And if they were, we wouldn't be here.

Сетивата не са крехки. Ако бяха, нямаше да сме тук.

Вместо това, цветът ни казва нещо напълно различно,

Instead, color tells us something completely different,

that the brain didn't actually evolve to see the world the way it is.

че мозъкът всъщност не е еволюирал, за да вижда света, какъвто е.

We can't.

Не можем. Мозъкът е еволюирал да вижда света

Instead, the brain evolved to see the world

the way it was useful to see in the past.

по начина, по който е било полезно да се вижда в миналото.

And how we see is by continually redefining normality.

А начинът, по който виждаме, е чрез постоянно предефиниране на нормалността.

So, how can we take this incredible capacity of plasticity of the brain

Как можем да вземем

този невероятен капацитет на пластичност на мозъка

and get people to experience their world differently?

и да накараме хората да преживяват света си различно?

Well, one of the ways we do it in my lab and studio

Е, един от начините, които използваме в моята лаборатория и студио

is we translate the light into sound,

е, че превеждаме светлината в звук

and we enable people to hear their visual world.

и даваме възможност на хората да чуят зрителния си свят.

And they can navigate the world using their ears.

Могат да навигират по света с помощта на ушите си.

Here's David on the right, and he's holding a camera.

Ето го Дейвид, отдясно. Той държи камера.

On the left is what his camera sees.

Отляво е онова, което камерата му вижда.

And you'll see there's a faint line going across that image.

Виждате, че има линия, бледа линия, минаваща през този образ.

That line is broken up into 32 squares.

Тази линия е разбита на 32 квадрата.

In each square, we calculate the average color.

Във всеки квадрат калкулираме средния цвят.

And then we just simply translate that into sound.

А после просто превеждаме това в звук.

And now he's going to turn around,

А сега той ще се обърне,

ще затвори очи

close his eyes,

and find a plate on the ground with his eyes closed.

и ще открие чиния на земята, със затворени очи.

(Continuous sound)

(Sound changes momentarily)

(Sound changes momentarily)

(Sound changes momentarily)

(Sound changes momentarily)

(Sound changes momentarily)

Beau Lotto: He finds it. Amazing, right?

Открива я. Изумително. Нали?

So not only can we create a prosthetic for the visually impaired,

Така че, можем не само да създадем протеза за хора със зрителни увреждания,

but we can also investigate

но можем също и да проучваме как хората

how people literally make sense of the world.

буквално осмислят света.

But we can also do something else.

Можем обаче да направим и нещо друго. Можем да правим и музика с цвят.

We can also make music with color.

So, working with kids,

При работа с деца

they created images,

те създадоха образи,

thinking about what might the images you see

мислейки за това как може образите, които виждаме,

sound like if we could listen to them.

звучат, като че ли можем да ги слушаме.

And then we translated these images.

А после преведохме тези образи.

And this is one of those images.

Това е един от тези образи.

And this is a six-year-old child composing a piece of music

А това е шестгодишно дете, композиращо музикална пиеса

for a 32-piece orchestra.

за 32-членен оркестър.

And this is what it sounds like.

А ето как звучи.

(Electronic representation of orchestral music)

So, a six-year-old child. Okay?

Значи, шестгодишно дете. Нали?

Now, what does all this mean?

Какво означава всичко това?

What this suggests is that no one is an outside observer of nature, okay?

Това предполага, че никой не е външен наблюдател

на природата. Нали?

We're not defined by our central properties,

Не се определяме от централните си свойства,

by the bits that make us up.

от парченцата, които ни изграждат.

We're defined by our environment and our interaction with that environment,

Определяме се от средата си и от взаимодействието ни с тази среда...

by our ecology.

от нашата екология.

And that ecology is necessarily relative, historical and empirical.

А тази екология е непременно относителна,

историческа и емпирична.

Бих искал да приключа с ето това тук.

So, what I'd like to finish with is this over here.

Because what I've been trying to do is really celebrate uncertainty.

Защото онова, което се опитвам да направя, всъщност е да възхвалявам несигурността.

Because I think only through uncertainty is there potential for understanding.

Защото мисля, че само чрез несигурност има потенциал за разбиране.

So, if some of you are still feeling a bit too certain,

Ако някои от вас все още се чувстват малко прекалено сигурни,

I'd like to do this one.

бих искал да направя това.

So, if we have the lights down.

Ако може, да угасим светлините.

And what we have here --

Онова, което имаме тук...

Can everyone see 25 purple surfaces on your left,

Всички ли виждат 25 лилави повърхности

от ваше ляво

and 25, call it yellowish, surfaces on your right?

и 25, да ги наречем жълтеникави, повърхности от ваше дясно?

So now, what I want to do,

А сега - какво искам да направя:

I'm going to put the middle nine surfaces here

Ще поставя средните девет повърхности тук

under yellow illumination,

под жълто осветление,

by simply putting a filter behind them.

просто като сложа филтър зад тях.

Добре. Сега виждате, че това променя светлината,

Now you can see that changes the light that's coming through there, right?

идваща оттук. Нали?

Because now the light is going through a yellowish filter

Защото сега светлината минава през жълтеникав филтър,

а после - през лилав филтър.

and then a purplish filter.

I'm going to do the opposite on the left here.

Ще направя обратното на това тук, отляво.

I'm going to put the middle nine under a purplish light.

Ще поставя средните девет под лилава светлина.

Now, some of you will have noticed that the consequence

Някои от вас ще забележат, че като последствие

is that the light coming through those middle nine on the right,

светлината, влизаща през тези средни девет отдясно

or your left, is exactly the same as the light

или ваше ляво,

е точно същата като светлината, идваща през

coming through the middle nine on your right.

средните девет от дясната ви страна.

Agreed? Yes?

Съгласни ли сте? Да?

Okay. So they are physically the same.

Добре. Значи, те са физически еднакви.

Let's pull the covers off.

Да свалим покривалата.

Now remember --

Помнете,

you know that the middle nine are exactly the same.

че знаете - средните девет са напълно еднакви.

Do they look the same?

Изглеждат ли еднакви? Не.

No.

The question is, "Is that an illusion?"

Въпросът е: "Илюзия ли е това?"

And I'll leave you with that.

С това ще приключа.

So, thank you very much.

Благодаря много.

(Laughter)

(Applause)

(Аплодисменти)