Kathryn Schulz: Don't regret regret

Translator: Dessislava Boshnakova Reviewer: Anton Hikov

So that's Johnny Depp, of course.

Това, разбира се, е Джони Деп.

And that's Johnny Depp's shoulder.

А това е рамото на Джони Деп.

And that's Johnny Depp's famous shoulder tattoo.

А това е известната татуировка на рамото на Джони Деп.

Some of you might know that, in 1990,

Някои от вас може да знаят, че през 1990

Depp got engaged to Winona Ryder,

Деп бе сгоден за Уинона Райдер,

and he had tattooed on his right shoulder

и бе татуирал на дясното си рамо

"Winona forever."

"Winona forever" (Уинона завинаги).

And then three years later --

И след три години --

which in fairness, kind of is forever by Hollywood standards --

което в интерес на истината е нещо като вечност по стандартите на Холивуд --

they broke up,

те скъсаха

and Johnny went and got a little bit of repair work done.

и Джони отиде да му пооправят малко татуировката.

And now his shoulder says, "Wino forever."

И сега на рамото му пише "Wino forever" (Пияница завинаги).

(Laughter)

(Смях)

So like Johnny Depp,

И така също като Джони Деп,

and like 25 percent of Americans

и като 25 процента от американците

between the ages of 16 and 50,

на възраст между 16 и 50 години,

I have a tattoo.

и аз имам татуировка.

I first started thinking about getting it in my mid-20s,

За първи път започнах да си мисля да си направя, когато бях на около 25 години,

but I deliberately waited a really long time.

но поизчаках наистина по-дълго.

Because we all know people

Защото всички познаваме хора,

who have gotten tattoos when they were 17

които са си направили татуировка като са били на 17

or 19 or 23

или на 19, или на 23,

and regretted it by the time they were 30.

и след това като станат на 30 съжаляват.

That didn't happen to me.

Това не се случи с мен.

I got my tattoo when I was 29,

Направих си татуировката, когато бях на 29,

and I regretted it instantly.

и веднага след това съжалих.

And by "regretted it,"

И под "съжалих",

I mean that I stepped outside of the tattoo place --

имам предвид, че в мига, в който излязох от студиото за татуировки --

this is just a couple miles from here

което е на няколко километра от тук

down on the Lower East Side --

надолу към Lower East Side --

and I had a massive emotional meltdown in broad daylight

получих масивен емоционален срив по сред бял ден

on the corner of East Broadway and Canal Street.

на ъгъка на Бродуей и Ченъл стрийт.

(Laughter)

(Смях)

Which is a great place to do it because nobody cares.

Страхотно е да ти се случи на това място, защото там на никого не му пука.

(Laughter)

(Смях)

And then I went home that night, and I had an even larger emotional meltdown,

И когато в този ден се прибрах вечерта, емоционалният срив стана още по-силен,

which I'll say more about in a minute.

но за това ще ви разкажа повече след минута.

And this was all actually quite shocking to me,

Всичко това малко ме шокира,

because prior to this moment,

защото допреди този момент,

I had prided myself

се гордеех със себе си,

on having absolutely no regrets.

че абсолютно за нищо не съжалявам.

I made a lot of mistakes

Допускала съм много грешки,

and dumb decisions, of course.

взмала съм глупави решения, разбира се.

I do that hourly.

Правя такива неща всеки час.

But I had always felt like, look, you know,

Но винаги съм се чувствала, знаете нали,

I made the best choice I could make

че съм взел най-доброто решение, което бих могла да взема,

given who I was then,

имайки предвид каква съм била към съответния момент,

given the information I had on hand.

и според информацията, с която съм разполагала.

I learned a lesson from it.

Но от всичко това си извадих поука.

It somehow got me to where I am in life right now.

И някак си ми помогна да стана това, което съм сега в живота си.

And okay, I wouldn't change it.

И окей, няма да променям нищо.

In other words, I had drunk our great cultural Kool-Aid about regret,

С други думи, бях изпила голяма доза от великия културен продукт за съжаленията Kool-Aid,

which is that lamenting things that occurred in the past

който ни учи, че да съжаляваш за неща, които са се случили в миналото,

is an absolute waste of time,

е абсолютна загуба на време,

that we should always look forward and not backward,

че винаги трябва да гледаме напред, а не назад,

and that one of the noblest and best things we can do

и че едно от най-благородните и добри неща, които можем да направим

is strive to live a life free of regrets.

е да се стремим да живеем живот без съжаления.

This idea is nicely captured by this quote:

Тази идея много добре е уловена в думите:

"Things without all remedy

Нещата, които не носят удовлетворение,

should be without regard;

не трябва да получават и внимание.

what's done is done."

Стореното сторено."

And it seems like kind of an admirable philosophy at first --

И на пръв поглед това изглежда страхотна философия --

something we might all agree to sign onto ...

нещо, с което всички можем да се съгласим и да спазваме...

until I tell you who said it.

докато не ви кажа кой го е казал.

Right, so this is Lady MacBeth

Да, това е Лейди Макбет,

basically telling her husband to stop being such a wuss

говорейки на мъжа си да спре да бъде такъв смешник,

for feeling bad about murdering people.

който се чувства зле от това, че убива хора.

And as it happens, Shakespeare was onto something here,

И както се случва, Шекспир напипва тук нещо,

as he generally was.

както винаги го прави.

Because the inability to experience regret

Защото неспособността да изпитваш съжаление

is actually one of the diagnostic characteristics

в действителност е една от диагностичните характеристики

of sociopaths.

на социопатите.

It's also, by the way, a characteristic of certain kinds of brain damage.

И в същото време е характеристика за определени видове увреждания на мозъка.

So people who have damage

И така хората, които имат увреждания

to their orbital frontal cortex

на орбито-фронталния кортекс

seem to be unable to feel regret

изглеждат неспособни да съжаляват,

in the face of even obviously very poor decisions.

дори и когато са взели очвеидно много лоши решения.

So if, in fact, you want to live a life free of regret,

И така, на практика, ако искате да живеете без да съжалявате,

there is an option open to you.

има възможност, от която можете да се възползвате.

It's called a lobotomy.

Нарича се лоботомия.

But if you want to be fully functional

Но ако искате да сте напълно функционални

and fully human

и напълно човечни

and fully humane,

и истински хуманни,

I think you need to learn to live, not without regret, but with it.

мисля си, че трябва да се научите да живеете не без да съжалявате, а със съжаленията.

So let's start off by defining some terms.

И така нека започна с дефинирането на някои термини.

What is regret?

Какво е съжаление?

Regret is the emotion we experience

Съжалението е емоцията, която изживяваме,

when we think that our present situation

когато мислим, че настоящето ни положение

could be better or happier

може да бъде по-добро или да сме по-щастливи

if we had done something different in the past.

ако бяхме направили нещо различно в миналото.

So in other words, regret requires two things.

С други думи съжалението изисква две неща.

It requires, first of all, agency -- we had to make a decision in the first place.

На първо място изисква средство -- трябва на първо място да вземем решение.

And second of all, it requires imagination.

И второ -- изисква въображение.

We need to be able to imagine going back and making a different choice,

Трябва да можем да си представим как се връщаме в миналото и правим различен избор,

and then we need to be able to kind of spool this imaginary record forward

а след това трябва да можем да развием това въображение напред във времето

and imagine how things would be playing out in our present.

и да си представим как нещата биха се получили в настоящето ни.

And in fact, the more we have of either of these things --

И на практика, колкото повече имаме и от двете неща --

the more agency and the more imagination

повече средства и повече въображение

with respect to a given regret,

по отношение на определено съжаление,

the more acute that regret will be.

толкова по-силно ще бъде това съжаление.

So let's say for instance

Нека приемем за момент, че

that you're on your way to your best friend's wedding

сте на път за сватбата на най-добрия си приятел

and you're trying to get to the airport and you're stuck in terrible traffic,

и се опитвате да стигнете до летището и се озовавате в задръстване,

and you finally arrive at your gate

и накрая, когато стигате до летището

and you've missed your flight.

виждате, че сте изпуснали самолета.

You're going to experience more regret in that situation

В тази ситуация ще съжалявате повече,

if you missed your flight by three minutes

ако изпуснете самолета за 3 минути,

than if you missed it by 20.

отколкото ако го изпуснете за 20.

Why?

Защо?

Well because, if you miss your flight by three minutes,

Добре. Защото ако изпуснете самолета за 3 минути,

it is painfully easy to imagine

болезнено лесно е да си представите,

that you could have made different decisions

че бихте могли да вземете различни решения,

that would have led to a better outcome.

които щяха да ви доведат до по-добър край.

"I should have taken the bridge and not the tunnel.

"Трябваше да мина по моста, не през тунела.

I should have gone through that yellow light."

Трябваше да мина на жълто."

These are the classic conditions that create regret.

Това са класическите условия, които ни карат да съжаляваме.

We feel regret when we think we are responsible

Съжаляваме, когато мислим, че сме отговорни

for a decision that came out badly,

за решение, което се е оказало лошо,

but almost came out well.

но почти си е било добро.

Now within that framework,

Сега в тези условия

we can obviously experience regret about a lot of different things.

ние можем да съжаляваме за много различни неща.

This session today is about behavioral economics.

Тази сесия днес е за поведенческата икономика.

And most of what we know about regret

И повечето от това, което знаем за съжалението,

comes to us out of that domain.

идва при нас от тази сфера.

We have a vast body of literature

Имаме сериозен опит

on consumer and financial decisions

от взети потребителски и финансови решения

and the regrets associated with them --

и съжаленията, свръзани с тях --

buyer's remorse, basically.

угризения на купувача, в основни линии.

But then finally, it occurred to some researchers to step back

Но накрая, се случило така, че едни изследователи се огледали

and say, well okay, but overall,

и си казали, добре, но като цяло,

what do we regret most in life?

за какво най-много съжаляваме в живота си?

Here's what the answers turn out to look like.

Ето какви се оказаха отговорите.

So top six regrets --

Водещите шест неща, за които съжаляваме --

the things we regret most in life:

неща, за които съжаляваме най-много в живота:

Number one by far, education.

На първо място със сериозна преднина пред останалите -- образованието.

33 percent of all of our regrets

33 процента от всичките ни съжаления,

pertain to decisions we made about education.

са за решения, свързани с образованието ни.

We wish we'd gotten more of it.

Иска ни се да сме получили повече от него.

We wish we'd taken better advantage of the education that we did have.

Иска ни се да сме извлекли повече ползи от образовнаието, което сме получили.

We wish we'd chosen to study a different topic.

Иска ни си да сме учили нещо друго.

Others very high on our list of regrets

На челно място в списъка със съжаленията

include career, romance, parenting,

са кариерата, романтиката, родителството,

various decisions and choices about our sense of self

различни решения и избори, свързани с усещането ни за самите нас

and how we spend our leisure time --

и как прекарваме свободното си време --

or actually more specifically,

или още по-точно --

how we fail to spend our leisure time.

как не успяваме да прекараме свободното си време.

The remaining regrets

Останалите съжаления

pertain to these things:

са свързани с:

finance, family issues unrelated to romance or parenting,

финанси, семейни въпроси, но не романтика или родителство,

health, friends,

здраве, приятели,

spirituality and community.

духовност и общност.

So in other words, we know most of what we know about regret

С други думи ние знаме повечето от това, което знаем за съжаленията,

by the study of finance.

от изследването на финансите.

But it turns out, when you look overall at what people regret in life,

Но се оказва, когато погледнем върху това, за което съжаляват хората в живота,

you know what, our financial decisions don't even rank.

че финансовите ни решения дори не попадат в основния списък.

They account for less than three percent of our total regrets.

Те представляват по-малко от 3 процента от всичко, за което съжаляваме.

So if you're sitting there stressing

Така че, ако си седите тук и се притеснявате

about large cap versus small cap,

дали да е голямата или малката шапка,

or company A versus company B,

дали да е компанията А или Б

or should you buy the Subaru or the Prius,

или дали да си кулите Subaru или Prius,

you know what, let it go.

знаете ли какво, майната му.

Odds are, you're not going to care in five years.

Истината е, че няма изобщо да ви пука за тези неща след пет години.

But for these things that we actually do really care about

Но за нещата, за които наистина ни е грижа

and do experience profound regret around,

и за които изпитваме дълбоко съжаление,

what does that experience feel like?

как се чувстваме за тях?

We all know the short answer.

Всички знаем краткия отговор.

It feels terrible. Regret feels awful.

Чувстваме се кошмарно. Когато съжаляваме се чувстваме ужасно.

But it turns out that regret feels awful

Но се оказва, че съжаленията ни карат да се чувстваме ужасно

in four very specific and consistent ways.

по четири конкретни и последователни начина.

So the first consistent component of regret

И така първият елемент на съжалението

is basically denial.

е категоричният отказ.

When I went home that night after getting my tattoo,

Когато се прибрах вкъщи вечерта, след като ми направиха татуировката,

I basically stayed up all night.

не мигнах цялата нощ.

And for the first several hours,

И през първите няколко часа,

there was exactly one thought in my head.

в главата ми имаше една натрапчива мисъл.

And the thought was,

И тази мисъл беше:

"Make it go away!"

"Забрави!"

This is an unbelievably primitive emotional response.

Това е невероятно примитивен емоционален отговор.

I mean, it's right up there with, "I want my mommy!"

Какво имам предвид. Това е точно като зова: "Искам мама!".

We're not trying to solve the problem.

Не се опитваме да разрешим проблема.

We're not trying to understand how the problem came about.

Не се опитваме да разберем как се е стигнало до проблема.

We just want it to vanish.

Ние просто искаме той да изчезне.

The second characteristic component of regret

Втората характеристика на съжалението

is a sense of bewilderment.

е чувството на недоумение.

So the other thing I thought about there in my bedroom that night

И така другото нещо, за което мислех онази вечер в леглото,

was, "How could I have done that?

бе: "Как можах да го направя?

What was I thinking?"

Какво си мислех, че правя?"

This real sense of alienation

Това е реално чувство на отчуждение

from the part of us that made a decision we regret.

от тази част в нас самите, която е взела решението, за което съжаляваме.

We can't identify with that part.

Не можем да се идеинтифицираме с тази част.

We don't understand that part.

Не я разбираме.

And we certainly don't have any empathy for that part --

И със сигурност не изпитваме никаква съпричастност към нея --

which explains the third consistent component of regret,

което обяснява третият елемент на съжалението,

which is an intense desire to punish ourselves.

който е огромно желание да се самонакажем.

That's why, in the face of our regret,

Това е причината, когато се сблъскаме със съжалението,

the thing we consistently say is, "I could have kicked myself."

най-често да чуваме думите: "Трябва да се ударя."

The fourth component here

Четвъртият елемент тук

is that regret is what psychologists call perseverative.

е, че съжалението е това, което психолозите наричат персеверация.

To perseverate means to focus obsessively and repeatedly

Персеверация означава да се фокусираш маниакално и многократно

on the exact same thing.

върху точно същото нещо -- да зациклиш.

Now the effect of perseveration

Ефектът от зациклянето

is to basically take these first three components of regret

е, в най-общи линии, да вземеш първите три елемента на съжалението

and put them on an infinite loop.

и да ги поставиш в един безкраен цикъл.

So it's not that I sat there in my bedroom that night,

Така че не, че аз седях там в спалнята ми през онази нощ,

thinking, "Make it go away."

мислейки си: "Забрави."

It's that I sat there and I thought,

А аз седях там и си мислех:

"Make it go away. Make it go away.

"Забрави. Забрави.

Make it go away. Make it go away."

Забрави. Забрави."

So if you look at the psychological literature,

И ако погледнете в книгите по психология,

these are the four consistent defining components of regret.

това са четирите основни определящи елемента на съжалението.

But I want to suggest that there's also a fifth one.

Но искам да предложа и един пети.

And I think of this

И аз си мисля за него

as a kind of existential wake-up call.

като вид екзистенциално пробуждане.

That night in my apartment,

Онази нощ в апартамента ми,

after I got done kicking myself and so forth,

след като се самонаказвах и т.н.

I lay in bed for a long time,

дълго време лежах в леглото

and I thought about skin grafts.

и си мислех за присаждането на кожа.

And then I thought about how,

И след това си помислих, че

much as travel insurance doesn't cover acts of God,

както пътните застраховки не покриват щети от природни бедствия,

probably my health insurance did not cover acts of idiocy.

вероятно моята здравна застраховка не покрива бедствия от идиощина.

In point of fact, no insurance covers acts of idiocy.

Ако трябва да бъда точна, нито една застраховка не покрива идиощината.

The whole point of acts of idiocy

Цялата работа на идиощината е,

is that they leave you totally uninsured;

че те оставя напълно незастрахован;

they leave you exposed to the world

оставя те изложен пред света

and exposed to your own vulnerability and fallibility

и пред собствената ти уязвимост и погрешност

in face of, frankly, a fairly indifferent universe.

пред лицето на откровено безразличната вселена.

This is obviously an incredibly painful experience.

Това очевидно е изклюително болезнено изживяване.

And I think it's particularly painful for us now in the West

И мисля, че е особено болезнено за нас -- хората от Западния свят,

in the grips of what I sometimes think of

в контекста на това, което понякога наричам

as a Control-Z culture --

Контрол-Z култура --

Control-Z like the computer command,

Контрол-Z като компютърната команда,

undo.

отмени (Undo).

We're incredibly used to not having to face

Ние изключително много сме свикнали да не ни се налага да се изправяме

life's hard realities, in a certain sense.

пред трудностите на реалния живот, в определена степен.

We think we can throw money at the problem

Мислим, че с пари можем да решим проблема

or throw technology at the problem --

или да се справим с проблема чрез някоя технология --

we can undo and unfriend

можем да отменяме и да се премахваме приятелства

and unfollow.

и да спрем да следваме.

And the problem is that there are certain things that happen in life

Но проблемът е, че има някои неща, които се случват в живота,

that we desperately want to change

които отчаяно искаме да променим,

and we cannot.

но не можем.

Sometimes instead of Control-Z,

Понякога вместо Контрол-Z

we actually have zero control.

на практика нямаме никакъв контрол.

And for those of us who are control freaks and perfectionists --

И тези от нас, които са маниаци на тема контрол и перфекционисти --

and I know where of I speak --

и наистина знам за какво говоря --

this is really hard,

това е много трудно,

because we want to do everything ourselves and we want to do it right.

защото искаме всичко да направим сами и да го направим както трябва.

Now there is a case to be made

Сега трябва да кажа, че

that control freaks and perfectionists should not get tattoos,

маниаците на тема контрол и перфекционистите не трябва да си правят татуировки,

and I'm going to return to that point in a few minutes.

и ще се върна на това след няколко минути.

But first I want to say

Но първо искам да кажа,

that the intensity and persistence

че интензивността и постоянството,

with which we experience these emotional components of regret

с които изживяваме тези емоционални елементи на съжалението,

is obviously going to vary

очевидно ще зависят

depending on the specific thing that we're feeling regretful about.

от конкретния повод, поради които изпитваме съжаление.

So for instance, here's one of my favorite

Например, ето един от любимите ми

automatic generators of regret in modern life.

автоматични генератори на съжаление, в съвременния живот.

(Laughter)

(Смях)

Text: Relpy to all.

Текст: Отговори на всички.

And the amazing thing

Най-впечатляващото нещо

about this really insidious technological innovation

за тази наистина коварна технологична иновация

is that even just with this one thing,

е, че само заради това едничко нещо,

we can experience a huge range of regret.

можем да изпитаме огромно съжаление.

You can accidentally hit "reply all" to an email

По погрешка можете да натиснето "Отговори на всички" на имейл

and torpedo a relationship.

и да унищожите едно приятелство.

Or you can just have an incredibly embarrassing day at work.

Или може просто да имате невероятно гаден ден в работа.

Or you can have your last day at work.

Или това може дори да бъде последният ви ден на тази работа.

And this doesn't even touch

И това дори не се доближава

on the really profound regrets of a life.

до истински дълбоките съжаления в живота.

Because of course, sometimes we do make decisions

Защото, разбира се, понякога вземаме решения,

that have irrevocable and terrible consequences,

които имат незаличими и ужасни последствия

either for our own or for other people's

върху вас или върху другите хора,

health and happiness and livelihoods,

върху здравето, щастието и препитанието,

and in the very worst case scenario, even their lives.

и в най-лошия сценарий, дори върху човешкия живот.

Now obviously, those kinds of regrets

Очевидно е, че този вид съжаления

are incredibly piercing and enduring.

са изключително дълбоки и продължителни.

I mean, even the stupid "reply all" regrets

Дори и тъпото съжаление за натискането на "Отговори на всички"

can leave us in a fit of excruciating agony for days.

може да ни остави в пристъп на мъчителна агония в продължение на дни.

So how are we supposed to live with this?

И така как можем да живеем с това?

I want to suggest that there's three things

Искам да споделя с вас три неща,

that help us to make our peace with regret.

които ни помагат да заживеем в мир със съжаленията си.

And the first of these

И първото от тях е

is to take some comfort in its universality.

да започнем да се чувстваме комфортно, поради универсалността на ситуацията.

If you Google regret and tattoo,

Ако потърсите в Google по ключови думи "съжаление" + "татуировка"

you will get 11.5 million hits.

ще получите 11,5 милиона публикации по темата.

(Laughter)

(Смях)

The FDA estimates

Според данни на администрацията по храните и лекарствата,

that of all the Americans who have tattoos,

от всички американци с татуировки,

17 percent of us regret getting them.

17 процента от нас съжаляват, че са си ги направили

That is Johnny Depp and me

Това сме Джони Деп и аз

and our seven million friends.

и още седем милиона приятели.

And that's just regret about tattoos.

И това са само съжаления, свързани с татуировки.

We are all in this together.

Ние сме заедно във всичко това.

The second way that we can help make our peace with regret

Вторият начин, по който можем да улесним живота си и да се справим със съжаленията,

is to laugh at ourselves.

е да се посмеем на себе си.

Now in my case, this really wasn't a problem,

Сега в моя случай това изобщо не беше проблем,

because it's actually very easy to laugh at yourself

зашото в действителност е много лесно да се посмееш на себе си,

when you're 29 years old and you want your mommy

когато си на 29 години и плачеш за майка си,

because you don't like your new tattoo.

защото не харесваш новата си татуировка.

But it might seem like a kind of cruel or glib suggestion

Но може да изглежда и като жестоко и нагло нещо,

when it comes to these more profound regrets.

когато става въпрос за някои от по-дълбоките съжаления.

I don't think that's the case though.

Не мисля, че това е така.

All of us who've experienced regret

Всички от нас, които сме съжалявали,

that contains real pain and real grief

за неща, които причиняват истинска болка и скръб,

understand that humor and even black humor

си даваме сметка, че хуморът, дори и черният хумор,

plays a crucial role in helping us survive.

играе важна роля като ни помага да оцелеем.

It connects the poles of our lives back together,

Така отново се свръзват полюсите на живота ни,

the positive and the negative,

позитивният и негативният,

and it sends a little current of life back into us.

и ни изпращат малко сили за живот.

The third way that I think we can help make our peace with regret

Третият начин, който според мен може да ни помогне да живеем в мир със съжаленията си,

is through the passage of time,

е като изчакаме да мине време,

which, as we know, heals all wounds --

което както знаем, лекува всички рани --

except for tattoos, which are permanent.

освен тези, свързани с татуировките, които са завинаги.

So it's been several years

И така изминаха няколко години,

since I got my own tattoo.

откакто си направих татуировката.

And do you guys just want to see it?

Искате ли да я видите?

All right.

Добре.

Actually, you know what, I should warn you,

Всъщност, знаете ли какво, трябва да ви предупредя,

you're going to be disappointed.

защото ще бъдете разочаровани.

Because it's actually not that hideous.

Защото не е чак толкова отвратителна.

I didn't tattoo Marilyn Manson's face

Не съм си татуирала лицето на Мерилин Менсън

on some indiscreet part of myself or something.

на някои интимни части от тялото ми или нещо подобно.

When other people see my tattoo,

Когато хората видят моята татуировка,

for the most part they like how it looks.

в повечето случаи им харесва как изглежда.

It's just that I don't like how it looks.

Но аз просто не харесвам как изглежда.

And as I said earlier, I'm a perfectionist.

И както казах по-рано, аз съм перфекционист.

But I'll let you see it anyway.

Но все пак ще ви я покажа.

This is my tattoo.

Това е моята татуировка.

I can guess what some of you are thinking.

Мога да отгатна какво си мислят някои от вас.

So let me reassure you about something.

Така че позволете ми да ви споделя нещо.

Some of your own regrets

Някои от нещата, за които вие съжалявате,

are also not as ugly as you think they are.

също не са толкова грозни, колкото си мислите, че са.

I got this tattoo

Направих си тази татуировка,

because I spent most of my 20s

защото докато бях на 20 години

living outside the country and traveling.

живях извън страната и пътувах.

And when I came and settled in New York afterward,

И когато се върнах и се установих в Ню Йорк,

I was worried that I would forget

се притеснявах, че ще забравя

some of the most important lessons that I learned during that time.

някои от най-важните неща, които научих в този период.

Specifically the two things I learned about myself

И най-вече двете неща, които научих за себе си,

that I most didn't want to forget

които не искам да забравя и които са,

was how important it felt to keep exploring

колко е важно да продължавам да търся

and, simultaneously, how important it is

и същевременно колко е важно

to somehow keep an eye on your own true north.

някак си да запазиш представата си за собствената си същност.

And what I loved about this image of the compass

А това, което ми харесва в това изображение на компаса

was that I felt like it encapsulated both of these ideas

е, че според мен съдържа и двете идеи

in one simple image.

в едно-единствено изображение.

And I thought it might serve as a kind of permanent mnemonic device.

И аз си помислих, че може да служи като един вид постоянно мнемонично устройство.

Well it did.

И това се случи.

But it turns out, it doesn't remind me of the thing I thought it would;

Но се оказа, че не ми напомня за нещото, за което си мислех,

it reminds me constantly of something else instead.

а ми напомня постоянно за нещо друго.

It actually reminds me

В действителност ми напомня

of the most important lesson regret can teach us,

за най-важния урок, който можем да научим от съжаленията,

which is also one of the most important lessons life teaches us.

който е и един от най-важните уроци, на които ни учи животът.

And ironically, I think it's probably the single most important thing

И някак си си мисля, че вероятно е най-важното нещо,

I possibly could have tattooed onto my body --

което бих могла да си татуирам на тялото --

partly as a writer,

от части като писател,

but also just as a human being.

но също и като човешко същество.

Here's the thing,

Ето го и нещото,

if we have goals

ако имаме цели

and dreams,

и мечти,

and we want to do our best,

и искаме да направим всичко възможно, за да ги постигнем,

and if we love people

и ако обичаме хората

and we don't want to hurt them or lose them,

и не искаме да ги нараним, нито да ги загубим,

we should feel pain when things go wrong.

трябва да ни боли, когато нещата не вървят.

The point isn't to live without any regrets.

Смисълът не е да живеем без да съжаляваме.

The point is to not hate ourselves for having them.

Смисълът е да не се мразим, затова че съжаляваме за нещата.

The lesson that I ultimately learned from my tattoo

Урокът, който в крайна сметка научих от татуировката си

and that I want to leave you with today

и който искам да споделя днес с вас,

is this:

е следният:

We need to learn to love

Трябва да се научим да обичаме

the flawed, imperfect things

несъвършените и неперфектни неща,

that we create

които създаваме

and to forgive ourselves for creating them.

и да се научим да си прощаваме, че сме ги създали.

Regret doesn't remind us that we did badly.

Съжаленията не ни напомнят за нещата, които сме направили зле.

It reminds us that we know we can do better.

Те ни напомнят, че знаем, че можем да ги направим по-добре.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскания)