iO Tillett Wright: Fifty shades of gay

Translator: Timothy Covell Reviewer: Morton Bast

Translator: Ralitza Alexova Reviewer: Yavor Ivanov

Human beings start putting each other into boxes

Хората започват да поставят околните в категории

the second that they see each other --

веднага щом ги видят -

Is that person dangerous? Are they attractive?

Дали този човек е опасен? Привлекателен ли е?

Are they a potential mate? Are they a potential networking opportunity?

Потенциален партньор ли е? Или възможност за бизнес връзки?

We do this little interrogation when we meet people

Когато срещнем някого, ги подлагаме на малък кръстосан разпит

to make a mental resume for them.

и наум си правим обобщение за тях.

What's your name? Where are you from?

Как се казвате? Откъде сте?

How old are you? What do you do?

На колко години сте? Какво работите?

Then we get more personal with it.

След това нещата стават по-лични.

Have you ever had any diseases?

Някога хващали ли сте болести?

Have you ever been divorced?

Били ли сте разведени?

Does your breath smell bad while you're answering my interrogation right now?

Имате ли лош дъх докато си говорите с мен?

What are you into? Who are you into?

По какво си падате? По кого си падате?

What gender do you like to sleep with?

С кой пол ви харесва да спите?

I get it.

Разбирам.

We are neurologically hardwired

Неврологично сме програмирани

to seek out people like ourselves.

да търсим хора, които са като нас.

We start forming cliques as soon as we're old enough

И започваме да формираме групички в момента, в който сме достатъчно големи

to know what acceptance feels like.

да разбираме какво е да се чувстваме приет.

We bond together based on anything that we can --

Свързваме се на базата на всевъзможни неща -

music preference, race, gender, the block that we grew up on.

музикални предпочитания, раса, пол, улицата на която сме израснали.

We seek out environments that reinforce our personal choices.

Избираме си среда, която ще подкрепи нашия личен избор.

Sometimes, though, just the question "what do you do?"

Понякога обаче, дори въпросът "какво работиш?"

can feel like somebody's opening a tiny little box

може да ви накара да се чувствате сякаш някой е отворил мъничка кутия

and asking you to squeeze yourself inside of it.

и ви подканя да се натикате вътре.

Because the categories, I've found, are too limiting.

Защото, аз намирам категориите за твърде ограничени.

The boxes are too narrow.

Кутийките са твърде малки.

And this can get really dangerous.

И това може да се превърне в нещо наистина опасно.

So here's a disclaimer about me, though,

Трябва да уточним нещо за мен обаче,

before we get too deep into this.

преди да задълбаем.

I grew up in a very sheltered environment.

Средата, в която аз пораснах беше много защитена.

I was raised in downtown Manhattan in the early 1980s,

Израснах в централен Манхатън в ранните 80-те,

two blocks from the epicenter of punk music.

на две пресечки от епицентъра на пънк музиката.

I was shielded from the pains of bigotry

Бях защитена от болката на фанатизма

and the social restrictions of a religiously-based upbringing.

и социалните ограничения свързани с възпитанието на религиозна основа.

Where I come from, if you weren't a drag queen or a radical thinker

Там откъдето идвам, ако не си драг или радикално мислещ

or a performance artist of some kind,

или изпълнител от някакъв вид,

you were the weirdo.

тогава ти си бялата врана.

(Laughter)

(Смях)

It was an unorthodox upbringing,

Получих необикновено възпитание,

but as a kid on the streets of New York,

но когато си дете на улиците в Ню Йорк

you learn how to trust your own instincts,

се научаваш да се доверяваш на инстинктите си

you learn how to go with your own ideas.

и да следваш собствените си идеи.

So when I was six, I decided that I wanted to be a boy.

Така че, когато бях на шест, реших че искам да бъда момче.

I went to school one day and the kids wouldn't let me play basketball with them.

Един ден отидох на училище и децата не ми дадоха да играя баскетбол с тях.

They said they wouldn't let girls play.

Казаха че на момичетата не им е позволено да играят.

So I went home, and I shaved my head,

И тогава отидох вкъщи, обръснах си главата,

and I came back the next day and I said, "I'm a boy."

и когато се върнах на следващия ден казах "Аз съм момче."

I mean, who knows, right?

Имам предвид, кой ще разбере, нали?!

When you're six, maybe you can do that.

Може би когато си на шест, може да направиш такова нещо.

I didn't want anyone to know that I was a girl, and they didn't.

Не исках никой да разбере че съм момче, и никой така и не разбра.

I kept up the charade for eight years.

Продължих с измамата осем години.

So this is me when I was 11.

Това съм аз на 11.

I was playing a kid named Walter

Играех дете на име Уолтър

in a movie called "Julian Po."

във филма "Джулиан По".

I was a little street tough that followed Christian Slater around and badgered him.

Аз бях малкото тежкарче от улицата, което следваше Крисчън Слейтър по петите.

See, I was also a child actor,

Виждате ли, аз бях и дете-актьор,

which doubled up the layers of the performance of my identity,

което удвояваше слоевете на моето представление на личността,

because no one knew that I was actually a girl really playing a boy.

защото никой не знаеше, че всъщност съм момиче в ролята на момче.

In fact, no one in my life knew that I was a girl --

Всъщност, никой в живота ми не знаеше, че съм момиче -

not my teachers at school, not my friends,

нито учителите в училище, нито приятелите ми,

not the directors that I worked with.

нито режисьорите, с които работех.

Kids would often come up to me in class

Децата често идваха при мен в класната стая

and grab me by the throat to check for an Adam's apple

и ме хваща за гърлото да проверят дали имам адамова ябълка

or grab my crotch to check what I was working with.

или ме хващаха за чатала, за да проверят какво има там.

When I would go to the bathroom, I would turn my shoes around in the stalls

Когато ходех до тоалетната си обръщах обувките наобратно в кабинката,

so that it looked like I was peeing standing up.

за да изглежда все едно пишкам права.

At sleepovers I would have panic attacks

На гости с приспиване получавах паника

trying to break it to girls that they didn't want to kiss me

докато се опитвах някак да обясня на момичетата, че е по-добре да не ме целуват

without outing myself.

без да се издам.

It's worth mentioning though

Важно е обаче да кажа,

that I didn't hate my body or my genitalia.

че не мразех тялото или гениталиите си.

I didn't feel like I was in the wrong body.

Не чувствах, че има нещо нередно с тялото ми.

I felt like I was performing this elaborate act.

Чувствах все едно играя някаква заплетена роля.

I wouldn't have qualified as transgender.

Не бих се описала като транссексуална.

If my family, though, had been the kind of people to believe in therapy,

Ако моето семейство, обаче, бяха хора, които вярват в терапия,

they probably would have diagnosed me

може би щяха да ми поставят диагноза

as something like gender dysmorphic

нещо от рода на полова дисморфия

and put me on hormones to stave off puberty.

и да ме сложат на хормони за да забавят пубертета.

But in my particular case,

I just woke up one day when I was 14,

Но в моя случай,

просто един ден, когато бях на 14, се събудих,

and I decided that I wanted to be a girl again.

и реших, че пак искам да съм момиче.

Puberty had hit, and I had no idea what being a girl meant,

Пубертета ме беше ударил, и си нямах идея какво значи да си момиче,

and I was ready to figure out who I actually was.

но бях готова да разбера коя съм всъщност.

When a kid behaves like I did,

Когато едно дете се държи като мен,

they don't exactly have to come out, right?

не трябва да се признават, нали?

No one is exactly shocked.

Никой не е шокиран.

(Laughter)

(Смях)

But I wasn't asked to define myself by my parents.

Но родителите ми не са искали от мен да се самоопределям.

When I was 15, and I called my father

Когато бях на 15 и извиках баща ми,

to tell him that I had fallen in love,

за да му кажа, че съм се влюбила

it was the last thing on either of our minds

последното нещо, което ни мина през ума и на двамата

to discuss what the consequences were

беше да дискутираме последствията от това,

of the fact that my first love was a girl.

че първата ми любов беше момиче.

Three years later, when I fell in love with a man,

Три години по-късно, когато се влюбих в мъж,

neither of my parents batted an eyelash either.

на родителите ми не им мигна окото.

See, it's one of the great blessings of my very unorthodox childhood

Виждате ли, това беше едно от хубавите неща на моето нетрадиционно детство,

that I wasn't ever asked to define myself

това че никога никой не поиска от мен да се самоопределя

as any one thing at any point.

като каквото и да е.

I was just allowed to be me, growing and changing in every moment.

Просто ми беше дадена възможност да съм себе си, да раста и да се променям във всеки един момент.

So four, almost five years ago,

Така че, преди четири, вече почти пет години,

Proposition 8, the great marriage equality debate,

8-мият проектозакон, големият дебат за равенство в брака,

was raising a lot of dust around this country.

разбунваше доста духове в тази страна.

And at the time, getting married wasn't really something

И по онова време, женитбата не беше нещо,

I spent a lot of time thinking about.

за което си мислех особено много.

But I was struck by the fact that America,

Но бях поразена от факта, че Америка,

a country with such a tarnished civil rights record,

страна, която е потъпкала толкова много граждански права в миналото

could be repeating its mistakes so blatantly.

сега отново повтаряше същите грешки.

And I remember watching the discussion on television

И си спомням как гледах дебатите по телевизията

and thinking how interesting it was

и си мислех колко е интересно,

that the separation of church and state

че разделението между църква и държава

was essentially drawing geographical boundaries throughout this country,

сега практически чертае географски граници през тази страна,

between places where people believed in it

между места, където хората вярват в него

and places where people didn't.

и там, където не вярват.

And then, that this discussion was drawing geographical boundaries around me.

И след това си помислих, че този дебат очертава граници около самата мен.

If this was a war with two disparate sides,

Ако това беше война с две отделни страни,

I, by default, fell on team gay,

то аз, автоматично попадах в гей отбора,

because I certainly wasn't 100 percent straight.

защото със сигурност не бях 100% хетеросексуална.

At the time I was just beginning to emerge

По това време тъкмо бях започнала да излизам

from this eight-year personal identity crisis zigzag

от тази осемгодишна криза на идентичността,

that saw me go from being a boy

в която преминах от това да съм момче

to being this awkward girl that looked like a boy in girl's clothes

до това непохватно момиче, което изглеждаше като момче в женски дрехи

to the opposite extreme of this super skimpy,

до обратната крайност на супер разголено,

over-compensating, boy-chasing girly-girl

компенсиращо момиче-мъжегонка

to finally just a hesitant exploration of what I actually was,

и най-после до колебливо изучаване на това какво съм всъщност

a tomboyish girl

момиче-мъжкарана,

who liked both boys and girls depending on the person.

която харесва и момичета, и момчета, в зависимост от човека.

I had spent a year photographing this new generation of girls, much like myself,

Бях прекарала година в снимане на това ново поколение момичета, които подобно на мен,

who fell kind of between-the-lines --

попадаха някъде по средата -

girls who skateboarded but did it in lacy underwear,

момичета, които караха скейтборд в дантелено бельо,

girls who had boys' haircuts but wore girly nail polish,

момичета с мъжки прически и женствен лак за нокти,

girls who had eyeshadow to match their scraped knees,

момичета със сенки за очи, които да отиват на обелените им колене

girls who liked girls and boys who all liked boys and girls

момичета, които харесват момичета и момчета, които харесват момчета и момичета,

who all hated being boxed in to anything.

и всички те мразят да бъдат категоризирани като каквото и да е.

I loved these people, and I admired their freedom,

Обичах тези хора, възхищавах се на тяхната свобода,

but I watched as the world outside of our utopian bubble

но виждах как в света извън този наш утопичен мехур

exploded into these raging debates

избухваха тези разпалени дебати,

where pundits started likening our love to bestiality on national television.

където някакви умници по националната телевизия определяха нашата любов като зверство.

And this powerful awareness rolled in over me

И изведнъж осъзнах,

that I was a minority, and in my own home country,

че бях от малцинството, и в моята страна,

based on one facet of my character.

на базата на една черта от моя характер,

I was legally and indisputably a second-class citizen.

бях законно и безспорно второкласен гражданин.

I was not an activist.

Не бях активист.

I wave no flags in my own life.

Не парадирам с това как живея.

But I was plagued by this question:

Но един въпрос не ме оставяше на мира:

How could anyone vote to strip the rights

Как може някой да гласува да отмени правата

of the vast variety of people that I knew

на това разнообразие от хора, които познавах

based on one element of their character?

само на основата на един елемент от тяхната личност?

How could they say that we as a group

Как е възможно да кажат, че като група

were not deserving of equal rights as somebody else?

не заслужаваме равни права както всеки друг?

Were we even a group? What group?

Въобще ние група ли сме? Каква група?

And had these people ever even consciously met a victim of their discrimination?

И изобщо тези хора срещали ли са съзнателно някои от обектите на тяхната дискриминация?

Did they know who they were voting against and what the impact was?

Знаеха ли срещу кой гласуват и какво въздействие има това?

And then it occurred to me,

И тогава ми хрумна,

perhaps if they could look into the eyes

че ако можеха да погледнат в очите

of the people that they were casting into second-class citizenship

хората, които бяха захвърлили като втора ръка граждани,

it might make it harder for them to do.

би им било по-трудно да го направят отново.

It might give them pause.

Може да ги спре за малко.

Obviously I couldn't get 20 million people to the same dinner party,

Естествено нямаше как да събера 20 милиона души на вечерно парти

so I figured out a way where I could introduce them to each other photographically

и затова измислих начин да ги запозная чрез фотографията

without any artifice, without any lighting,

без нищо изкуствено, без допълнително осветление,

or without any manipulation of any kind on my part.

без манипулации от какъвто и да е вид от моя страна.

Because in a photograph you can examine a lion's whiskers

Защото на снимка можете да разгледате мустаците на лъва

without the fear of him ripping your face off.

без да ви е страх, че ще ви разкъса лицето.

For me, photography is not just about exposing film,

За мен фотографията не е просто проявяване на филм,

it's about exposing the viewer

а е въведение на зрителите

to something new, a place they haven't gone before,

към нещо ново, място където досега не са били,

but most importantly, to people that they might be afraid of.

но най-важното, към хора, от които може би са се страхували.

Life magazine introduced generations of people

За няколко поколения списание "Life" беше увод със снимки

to distant, far-off cultures they never knew existed through pictures.

към отдалечени култури, които те не са подозирали, че съществуват.

So I decided to make a series of very simple portraits,

Така че аз реших да направя серия от много семпли портрети

mugshots if you will.

нещо като снимки за досие.

And I basically decided to photograph anyone in this country

И практически реших да снимам всеки в тази страна,

that was not 100 percent straight,

който не е 100% хетеросексуален,

which, if you don't know, is a limitless number of people.

което, ако не знаете, са безброй много хора.

(Laughter)

(Смях)

So this was a very large undertaking,

Така че това беше много голяма задача,

and to do it we needed some help.

и ми трябваше помощ, за да се справя.

So I ran out in the freezing cold,

Изтичах в студа навън,

and I photographed every single person that I knew that I could get to

и направих снимки на всеки до когото знаех, че мога да се добера

in February of about two years ago.

през февруари преди около две години.

And I took those photographs, and I went to the HRC and I asked them for some help.

Направих снимките и отидох до Кампанията за правата на човека и ги помолих за помощ.

And they funded two weeks of shooting in New York.

И те ме спонсорираха за две седмици снимки в Ню Йорк.

And then we made this.

И направихме ето това.

(Music)

(Музика)

Video: I'm iO Tillett Wright, and I'm an artist born and raised in New York City.

Видео: Аз съм айO Тилет Райт, и съм артист роден и израснал в Ню Йорк Сити.

(Music)

(Музика)

Self Evident Truths is a photographic record of LGBTQ America today.

"Очевидни истини" е фотографско досие на ЛГБТ Америка днес.

My aim is to take a simple portrait

Моята цел е да направя прост портрет

of anyone who's anything other than 100 percent straight

на всеки, който не е 100% хетеросексуален

or feels like they fall in the LGBTQ spectrum in any way.

или чувства, че попада в ЛГБТ спектъра по някакъв начин.

My goal is to show the humanity that exists in every one of us

Моята цел е да изложа на показ човечността, която е във всеки един от нас

through the simplicity of a face.

чрез простотата на лицето.

(Music)

(Музика)

"We hold these truths to be self-evident that all men are created equal."

"Ние вярваме, че е очевидно, че всички хора са създадени равни."

It's written in the Declaration of Independence.

Написано е в Декларацията за независимост.

We are failing as a nation

А като нация не успяваме

to uphold the morals upon which we were founded.

да удържим морала, на който сме основани.

There is no equality in the United States.

В Съединените щати няма равенство.

["What does equality mean to you?"]

("Какво значи равенство за вас?")

["Marriage"] ["Freedom"] ["Civil rights"]

("Брак")("Свобода")("Граждански права")

["Treat every person as you'd treat yourself"]

("Отнасяй се с всекиго така както би се отнасял със себе си")

It's when you don't have to think about it, simple as that.

Това е когато не трябва да се замисляш, толкова е просто.

The fight for equal rights is not just about gay marriage.

Борбата за равни права не е просто за гей браковете.

Today in 29 states, more than half of this country,

Днес в 29 щата, повече от половината от страната,

you can legally be fired just for your sexuality.

могат законно да ви уволнят само заради вашата сексуалност.

["Who is responsible for equality?"]

("Кой е отговорен за равенството")

I've heard hundreds of people give the same answer:

Чувала съм стотици хора да ми дават един и същи отговор:

"We are all responsible for equality."

"Равенството е отговорност на всички нас."

So far we've shot 300 faces in New York City.

Досега сме направили 300 снимки в Ню Йорк.

And we wouldn't have been able to do any of it

И нямаше да можем да направим нито една

without the generous support of the Human Rights Campaign.

без щедрата подкрепа на Кампанията за правата на човека.

I want to take the project across the country.

Искам с този проект да обиколя страната.

I want to visit 25 American cities, and I want to shoot 4,000 or 5,000 people.

Искам да посетя 25 Американски града, и да снимам 4000 или 5000 души.

This is my contribution to the civil rights fight of my generation.

Това е моят принос към борбата за граждански права на моето поколение.

I challenge you to look into the faces of these people

Предизвиквам ви да погледнете в лицата на тези хора

and tell them that they deserve less than any other human being.

и да им кажете, че заслужават по-малко от който и да е друг човек.

(Music)

(Музика)

["Self evident truths"]

("Очевидни истини")

["4,000 faces across America"]

("4000 лица от цяла Америка")

(Music)

(Музика)

(Applause)

(Аплодисменти)

iO Tillett Wright: Absolutely nothing could have prepared us for what happened after that.

АйO Тилет Райт: Изобщо не бяхме подготвени за това, което последва.

Almost 85,000 people watched that video,

Почти 85 000 души гледаха това видео,

and then they started emailing us from all over the country,

и започнаха да ни изпращат е-писма от цялата страна,

asking us to come to their towns and help them to show their faces.

с молба да дойдем в техните градове и да им помогнем да покажат лицата си.

And a lot more people wanted to show their faces than I had anticipated.

А хората, които искаха да покажат лицето си, бяха много повече отколкото очаквах.

So I changed my immediate goal to 10,000 faces.

Затова промених целта си на 10 000 лица.

That video was made in the spring of 2011,

Това видео беше направено през пролетта на 2011 г.,

and as of today I have traveled to almost 20 cities

и до днес съм обиколила почти 20 града,

and photographed almost 2,000 people.

и съм снимала почти 2000 души.

I know that this is a talk,

Знам, че това е реч,

but I'd like to have a minute of just quiet

но бих искала само минута тишина

and have you just look at these faces

в която само да гледате тези лица,

because there is nothing that I can say that will add to them.

защото нямам какво да кажа, което да може да добави.

Because if a picture is worth a thousand words,

Защото ако една снимка е равна на хиляда думи,

then a picture of a face needs a whole new vocabulary.

то тогава за снимката на едно лице ще ни трябва цял нов речник.

So after traveling and talking to people

И така след като пътувах и говорих с хората

in places like Oklahoma or small-town Texas,

в места като Оклахома и малки градчета в Тексас,

we found evidence that the initial premise was dead on.

открихме че първоначалната идея е точно в целта.

Visibility really is key.

Видимостта е ключова.

Familiarity really is the gateway drug to empathy.

Познаването е пътят към симпатията.

Once an issue pops up in your own backyard or amongst your own family,

Щом даден проблем се появи в задния ви двор, или в семейството ви,

you're far more likely to explore sympathy for it

е много по-вероятно да потърсите симпатия

or explore a new perspective on it.

или да изследвате нова перспектива.

Of course, in my travels I met people

Разбира се, в пътуванията ми срещнах хора,

who legally divorced their children for being other than straight,

които бяха законно изоставили децата си защото не са хетеросексуални,

but I also met people who were Southern Baptists

но срещнах и хора, които бяха Южни баптисти

who switched churches because their child was a lesbian.

и са сменили църквата си, защото детето им е лесбийка.

Sparking empathy had become the backbone of Self Evident Truths.

Подбуждането на съчувствие се превърна в гръбнака на "Очевидни истини".

But here's what I was starting to learn that was really interesting:

Но ето нещо, което започнах да научавам и беше много интересно:

Self Evident Truths doesn't erase the differences between us.

"Очевидни истини" не заличава разликите между нас.

In fact, on the contrary, it highlights them.

Всъщност обратното, подчертава ги.

It presents, not just the complexities

Представя не само сложните различия

found in a procession of different human beings,

на човешките същества,

but the complexities found within each individual person.

но и сложната природа на всеки индивид.

It wasn't that we had too many boxes, it was that we had too few.

Проблемът не е, че имаме твърде много кутии, проблемът е че са твърде малко.

At some point I realized that my mission to photograph "gays" was inherently flawed,

В един момент осъзнах, че мисията ми да снимам "гейове" е била с грешен замисъл,

because there were a million different shades of gay.

защото има един милион различни отенъци на гей.

Here I was trying to help,

Ето че се опитвах да помогна,

and I had perpetuated the very thing I had spent my life trying to avoid --

а всъщност усилвах нещото, което цял живот се бях опитвала да избегна,

yet another box.

още една кутия.

At some point I added a question to the release form

В един момент, към формата за освобождаване на снимките добавих въпрос,

that asked people to quantify themselves

в който молех хората да се окачествят

on a scale of one to 100 percent gay.

на скала от 1 до 100 процента гей.

And I watched so many existential crises unfold in front of me.

И гледах как толкова много житейски драми се разгръщат пред очите ми.

(Laughter)

(Смях)

People didn't know what to do

Хората не знаеха какво да правят,

because they had never been presented with the option before.

защото досега не им е била предлагана тази възможност.

Can you quantify your openness?

Можете ли да изразите количествено откритостта си?

Once they got over the shock, though,

След като шокът им се разминеше обаче,

by and large people opted for somewhere between 70 to 95 percent

почти всички се решаваха на нещо между 70 и 95 процента

or the 3 to 20 percent marks.

или от 3 до 20 процента.

Of course, there were lots of people who opted for a 100 percent one or the other,

Имаше разбира се и хора, които решаваха 100% в едната или другата крайност,

but I found that a much larger proportion of people

но открих че много по-голяма част от хората

identified as something that was much more nuanced.

се определяха като нещо по-нюансирано.

I found that most people fall on a spectrum of what I have come to refer to as "Grey."

Видях, че повечето хора попадат в спектъра, който започнах да наричам "сиво".

Let me be clear though -- and this is very important --

Нека поясня обаче - и това е много важно -

in no way am I saying that preference doesn't exist.

по никакъв начин не искам да кажа, че хората нямат предпочитания.

And I am not even going to address the issue of choice versus biological imperative,

Дори няма да навлизам в темата за избор или биологичен подтик,

because if any of you happen to be of the belief

защото ако някой от вас вярва,

that sexual orientation is a choice,

че сексуалната ориентация е избор,

I invite you to go out and try to be grey.

моля заповядайте да излезете и да се опитате да бъдете сиви.

I'll take your picture just for trying.

Аз ще ви снимам само защото сте опитали.

(Laughter)

(Смях)

What I am saying though is that human beings are not one-dimensional.

Това което искам да кажа е, че човешките същества не са само едно измерение.

The most important thing to take from the percentage system is this:

Най-важният извод от тази процентна система е това:

If you have gay people over here

Ако тук имате гейове

and you have straight people over here,

и тук хетеросексуалните,

and while we recognize that most people identify

и докато признаваме, че повечето хора се идентифицират

as somewhere closer to one binary or another,

близо до единия или другия полюс,

there is this vast spectrum of people that exist in between.

има широк спектър от хора, които съществуват между двете крайности.

And the reality that this presents is a complicated one.

И това ни представя с една сложна реалност.

Because, for example, if you pass a law

Защото, ако например, бъде приет закон,

that allows a boss to fire an employee for homosexual behavior,

който позволява работодателя да уволни служителите си за хомосексуално поведение,

where exactly do you draw the line?

тогава къде трябва да теглим чертата?

Is it over here, by the people who have had one or two heterosexual experiences so far?

Тук ли е? При хората, които са имали едно или две хетеросексуални изживявания досега?

Or is it over here

Или е тук -

by the people who have only had one or two homosexual experiences thus far?

при хората, които са имали едно или две хомосексуални изживявания?

Where exactly does one become a second-class citizen?

Къде точно се превръщаш във второкласен гражданин?

Another interesting thing that I learned from my project and my travels

Друго интересно нещо, което научих чрез моя проект и пътуванията ми

is just what a poor binding agent sexual orientation is.

е колко лош свързващ елемент е сексуалната ориентация.

After traveling so much and meeting so many people,

След като пътувах толкова много и срещнах толкова много хора,

let me tell you, there are just as many jerks and sweethearts

нека ви кажа, че има точно толкова грубияни и мили хора

and Democrats and Republicans and jocks and queens

и демократи и републиканци и спортистчета и принцеси

and every other polarization you can possibly think of

и всяка друга крайност, която ви дойде наум

within the LGBT community

в ЛГБТ обществото

as there are within the human race.

колкото и в цялата човешка раса.

Aside from the fact that we play with one legal hand tied behind our backs,

Освен факта, че играем с една ръка вързана зад гърба ни от закона,

and once you get past the shared narrative of prejudice and struggle,

и след като преминем споделената история за предразсъдъци и борби,

just being other than straight

само това че не сме хетеросексуални

doesn't necessarily mean that we have anything in common.

не значи, че непременно имаме други общи неща.

So in the endless proliferation of faces that Self Evident Truths is always becoming,

И така, в безкрайното умножаване на лица, в което се превърна "Очевидни истини",

as it hopefully appears across more and more platforms,

и докато надявам се, с времето се появява на все повече различни платформи,

bus shelters, billboards, Facebook pages, screen savers,

автобусни спирки, билбордове, страници във "Фейсбук", скрийнсейвъри,

perhaps in watching this procession of humanity,

може би докато гледат този парад на човечеството,

something interesting and useful will begin to happen.

ще започне да се случва нещо интересно и полезно.

Hopefully these categories, these binaries,

Надявам се, че тези категории, тези крайности,

these over-simplified boxes

тези твърде опростени кутийки

will begin to become useless and they'll begin to fall away.

ще се превърнат в нещо безполезно и ще започнат да се разпадат.

Because really, they describe nothing that we see

Защото те наистина не описват нищо, от това което виждаме

and no one that we know and nothing that we are.

и никой от хората, които познаваме и нищо, от това което сме.

What we see are human beings in all their multiplicity.

Това което виждаме са човешки същества в цялото им многообразие.

And seeing them makes it harder to deny their humanity.

И когато ги видим е по-трудно да отречем тяхната човечност.

At the very least I hope it makes it harder to deny their human rights.

Най-малкото, надявам се, става по-трудно да бъдат отречени човешките им права.

So is it me particularly

Така че, лично на мен ли

that you would choose to deny the right to housing,

бихте избрали да отречете правото на жилище,

the right to adopt children, the right to marriage,

правото за осиновяване, правото за брак,

the freedom to shop here, live here, buy here?

свободата да пазарувам тук, да живея тук?

Am I the one that you choose to disown

Аз ли съм детето, или братът, или сестрата, или майката, или бащата,

as your child or your brother or your sister or your mother or your father,

от когото избирате да се отречете,

your neighbor, your cousin, your uncle, the president,

вашият съсед, братовчед, чичо, президентът,

your police woman or the fireman?

полицайката или пожарникаря?

It's too late.

Вече е твърде късно.

Because I already am all of those things.

Защото аз вече съм всичко това.

We already are all of those things, and we always have been.

Защото ние вече сме всичко това, и винаги сме били.

So please don't greet us as strangers,

Така че, моля ви, не ни поздравявайте като непознати,

greet us as your fellow human beings, period.

а като човешки същества, каквито сте и вие. Това е.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)