Dare to disagree | Margaret Heffernan

Translator: Thu-Huong Ha Reviewer: Morton Bast

Translator: Tania Todorova Reviewer: Darina Stoyanova

In Oxford in the 1950s,

В Оксфорд през 50-те години на 20-и век

there was a fantastic doctor, who was very unusual,

имаше прекрасен лекар, който беше много необикновен

named Alice Stewart.

и се казваше Алис Стюарт.

And Alice was unusual partly because, of course,

Алис беше необекновена от части, защото, разбира се,

she was a woman, which was pretty rare in the 1950s.

беше жена, което беше много рядко за онези години.

And she was brilliant, she was one of the,

Тя беше чудесна, и по онова време, беше сред

at the time, the youngest Fellow to be elected to the Royal College of Physicians.

най-младите лекари, членуващи в Кралската колегия на лекарите.

She was unusual too because she continued to work after she got married,

Тя беше необикновена и с това, че продължи да работи, след като се ожени,

after she had kids,

след като роди деца,

and even after she got divorced and was a single parent,

дори и след като се разведе и стана самотна майка

she continued her medical work.

тя продължи да работи като лекар.

And she was unusual because she was really interested in a new science,

Тя беше необикновена и с това, че се интересуваше от новостите в науката,

the emerging field of epidemiology,

от зараждащата се област - епидемологията,

the study of patterns in disease.

изследването на моделите на заболяванията.

But like every scientist, she appreciated

Но като всеки учен, тя осъзна,

that to make her mark, what she needed to do

че за да даде своя принос, трябва

was find a hard problem and solve it.

да намери сложен проблем и да го реши.

The hard problem that Alice chose

Сложният проблем, който Алис избра,

was the rising incidence of childhood cancers.

бе увеличаващият се брой на децата, болни от рак.

Most disease is correlated with poverty,

Повечето болести се свързват с бедността,

but in the case of childhood cancers,

но в случая на децата, болни от рак,

the children who were dying seemed mostly to come

децата, които умираха, бяха в по-голямата степен

from affluent families.

от богати семейства.

So, what, she wanted to know,

И така това, което тя искаше да знае, бе

could explain this anomaly?

дали може да се обясни тази аномалия.

Now, Alice had trouble getting funding for her research.

Алис имаше затруднения при намирането на средства за изследването си.

In the end, she got just 1,000 pounds

Накрая получи само 1000 паунда

from the Lady Tata Memorial prize.

от наградата Лейди Тата Мемориал.

And that meant she knew she only had one shot

Тя знаеше, че това означаваше, че има само един шанс

at collecting her data.

да събере нужните данни.

Now, she had no idea what to look for.

Тя не знаеше какво да търси.

This really was a needle in a haystack sort of search,

Това беше игла в купа сено

so she asked everything she could think of.

и тя изследваше всичко, за което се сетеше.

Had the children eaten boiled sweets?

Яли ли са децата варени сладкиши?

Had they consumed colored drinks?

Пиели ли са оцветени напитки?

Did they eat fish and chips?

Яли ли са риба и чипс?

Did they have indoor or outdoor plumbing?

Имат ли домакинствата вътрешно или външно водоснабдяване?

What time of life had they started school?

На каква възраст са тръгнали децата на училище?

And when her carbon copied questionnaire started to come back,

Когато получи отговорите на въпросника си,

one thing and one thing only jumped out

само едно нещо изскачаше

with the statistical clarity of a kind that

със статистическа яснота по начин,

most scientists can only dream of.

за който повечето учени могат само да мечтаят.

By a rate of two to one,

Със съотношение две към едно,

the children who had died

децата, които бяха починали,

had had mothers who had been X-rayed when pregnant.

са имали майки, които са били облъчвани с рентген, когато са били бременни.

Now that finding flew in the face of conventional wisdom.

Откритието се изпречваше в лицето на общоприетото мнение.

Conventional wisdom held

Това, което се знаеше дотогава,

that everything was safe up to a point, a threshold.

беше, че всичко е безопасно до дадена точка, праг.

It flew in the face of conventional wisdom,

То противоречеше на това, което се знаеше тогава,

which was huge enthusiasm for the cool new technology

което беше ентусиазъм за нова технология

of that age, which was the X-ray machine.

от тази епоха, което беше рентгенът.

And it flew in the face of doctors' idea of themselves,

То противоречеше на схващането на лекарите,

which was as people who helped patients,

което беше, че хората, които помагат на пациентите,

they didn't harm them.

не им вредят.

Nevertheless, Alice Stewart rushed to publish

Независимо от това, Алис Стюарт побърза да публикува

her preliminary findings in The Lancet in 1956.

предварителните си открития в "Дъ лансет" през 1956 г.

People got very excited, there was talk of the Nobel Prize,

Хората бяха много развълнувани, говореше се, че тя ще спечели Нобелова награда

and Alice really was in a big hurry

и Алис побърза

to try to study all the cases of childhood cancer she could find

да изследва всички случаи на деца, болни от рак, които тя можа да открие,

before they disappeared.

преди да починат.

In fact, she need not have hurried.

Всъщност, тя не трябваше да бърза.

It was fully 25 years before the British and medical --

Историята се случва цели 25 години преди британските и американски

British and American medical establishments

медицински институции

abandoned the practice of X-raying pregnant women.

да отхвърлят практиката за преглеждане с рентген на бременни жени.

The data was out there, it was open, it was freely available,

Данните съществуваха, те бяха открити, бяха достъпни безплатно,

but nobody wanted to know.

но никой не го беше грижа.

A child a week was dying,

Всяка седмица умираше по едно дете,

but nothing changed.

но нищо не се променяше.

Openness alone can't drive change.

Откритостта само по себе си не може да доведе до промяна.

So for 25 years Alice Stewart had a very big fight on her hands.

И така 25 години Алис Стюарт водеше трудна битка.

So, how did she know that she was right?

Е, как е разбрала, че е права?

Well, she had a fantastic model for thinking.

Тя имаше чудесен модел на мислене.

She worked with a statistician named George Kneale,

Тя работеше със статистик на име Джордж Нийл

and George was pretty much everything that Alice wasn't.

а Джордж беше почти всичко, което Алис не беше.

So, Alice was very outgoing and sociable,

Алис беше открита и общителна,

and George was a recluse.

а Джордж беше уединен.

Alice was very warm, very empathetic with her patients.

Алис беше сърдечна и съпричастна към пациентите си.

George frankly preferred numbers to people.

Джордж предпочиташе числата пред хората.

But he said this fantastic thing about their working relationship.

Но той казва нещо чудесно за техните работни отношения.

He said, "My job is to prove Dr. Stewart wrong."

Думите му бяха: "Работата ми е да докажа, че д-р Стюарт греши".

He actively sought disconfirmation.

Той активно търсеше начин как да го докаже.

Different ways of looking at her models,

Различни начини за разглеждане на моделите й,

at her statistics, different ways of crunching the data

статистиките й, различни начини за изчисление на данните,

in order to disprove her.

за да я опровергае.

He saw his job as creating conflict around her theories.

Той възприемаше работата си като задължение да създаде конфликт около теориите й.

Because it was only by not being able to prove

Защото той не искаше само да може да докаже,

that she was wrong,

че тя греши,

that George could give Alice the confidence she needed

но само така Джордж можеше да даде на Алис увереността, от която тя се нуждаеше,

to know that she was right.

за да знае, че е права.

It's a fantastic model of collaboration --

Това е отличен модел на сътрудничество -

thinking partners who aren't echo chambers.

мислещи партньори, които са различни.

I wonder how many of us have,

Чудя се, колко от нас имат

or dare to have, such collaborators.

или се осмеляват да имат такива партньори.

Alice and George were very good at conflict.

Алис и Джордж работеха добре в конфликт.

They saw it as thinking.

Те виждаха конфликта, като начин на мислене.

So what does that kind of constructive conflict require?

Но какво изисква този вид творчески конфликт?

Well, first of all, it requires that we find people

Първо, той изисква да намерим хора,

who are very different from ourselves.

които са много по-различни от нас.

That means we have to resist the neurobiological drive,

Това означава, че трябва да се съпротивляваме на подсъзнателния си стремеж,

which means that we really prefer people mostly like ourselves,

да търсим хора, които са като нас самите

and it means we have to seek out people

и да се насочим към това, да търсим хора

with different backgrounds, different disciplines,

с различно образование, с различни дисциплини,

different ways of thinking and different experience,

с различен начин на мислене и с различен опит,

and find ways to engage with them.

и да намерим начин да ги привлечем.

That requires a lot of patience and a lot of energy.

Това изисква много търпение и много енергия.

And the more I've thought about this,

Колкото повече мислех за това,

the more I think, really, that that's a kind of love.

толкова повече разбирах че това е вид любов.

Because you simply won't commit that kind of energy

Защото просто няма да отдадете цялата тази енергия

and time if you don't really care.

и време, ако не искате.

And it also means that we have to be prepared to change our minds.

Това значи и че трябва да бъдем подготвени да променим начина си на мислене.

Alice's daughter told me

Дъщерята на Алис ми каза,

that every time Alice went head-to-head with a fellow scientist,

че всеки път, когато Алис има сблъсък с колега учен,

they made her think and think and think again.

това я кара да мисли и да мисли отново.

"My mother," she said, "My mother didn't enjoy a fight,

Тя каза: "Майка ми не обичаше битките,

but she was really good at them."

но се биеше добре".

So it's one thing to do that in a one-to-one relationship.

Това е едното нещо, което има значение в една връзка.

But it strikes me that the biggest problems we face,

Но ми се струва, че най-големите проблеми, с които се сблъскваме,

many of the biggest disasters that we've experienced,

много от нещастията, които сме преживели,

mostly haven't come from individuals,

не идват от хората,

they've come from organizations,

те идват от организациите,

some of them bigger than countries,

някои от тях са на национално ниво,

many of them capable of affecting hundreds,

много от тях могат да засегнат стотици,

thousands, even millions of lives.

хиляди, дори милиони хора.

So how do organizations think?

Но как мислят организациите?

Well, for the most part, they don't.

По-голямата част от тях не мислят.

And that isn't because they don't want to,

Не защото не искат,

it's really because they can't.

а защото не могат.

And they can't because the people inside of them

Не могат, защото хората, които работят в тях

are too afraid of conflict.

се страхуват от конфликт.

In surveys of European and American executives,

В проучвания на европейски и американски изпълнителни директори,

fully 85 percent of them acknowledged

85 процента признават,

that they had issues or concerns at work

че те са имали проблеми или съображения относно работата си,

that they were afraid to raise.

които са се страхували да споделят.

Afraid of the conflict that that would provoke,

Уплашени от конфликта, който може да възникне от това,

afraid to get embroiled in arguments

уплашени, че ще се объркат в аргументи,

that they did not know how to manage,

те не знаеха как да управляват

and felt that they were bound to lose.

и чувстваха, че бяха обречени да загубят.

Eighty-five percent is a really big number.

Осемдесет и пет процента е голяма цифра.

It means that organizations mostly can't do

Това означава, че организациите не могат да направят

what George and Alice so triumphantly did.

това, което Джордж и Алис направиха толкова успешно.

They can't think together.

Те не могат да мислят заедно.

And it means that people like many of us,

А това означава, че много хора, хора като нас,

who have run organizations,

които са управлявали организации,

and gone out of our way to try to find the very best people we can,

не са се опитали да намерят най-добрите хора, които могат,

mostly fail to get the best out of them.

и в повечето случаи не получават най-доброто от тях.

So how do we develop the skills that we need?

Но как тогава да развиваме уменията, от които се нуждаем?

Because it does take skill and practice, too.

Защото всичко това изисква умения и опит, също.

If we aren't going to be afraid of conflict,

Ако няма да се страхуваме от конфликти,

we have to see it as thinking,

трябва да видим в тях начин на мислене

and then we have to get really good at it.

и след това трябва да станем много добри в това.

So, recently, I worked with an executive named Joe,

Наскоро работих с изпълнител на име Джо,

and Joe worked for a medical device company.

който е работил за компания за медицински устройства.

And Joe was very worried about the device that he was working on.

Джо беше много притеснен за устройство, което е разработвал.

He thought that it was too complicated

Той си мислеше, че устройството е твърде сложно,

and he thought that its complexity

но въпреки това

created margins of error that could really hurt people.

може да се допусне грешка, която би могла да нарани хората.

He was afraid of doing damage to the patients he was trying to help.

Той се страхуваше да не навреди на пациентите, на които се опитваше да помогне.

But when he looked around his organization,

Но когато се огледа в своята организация,

nobody else seemed to be at all worried.

никой друг не изглеждаше изобщо притеснен.

So, he didn't really want to say anything.

И така, той решил да не казва нищо.

After all, maybe they knew something he didn't.

В крайна сметка, може би другите са знаели нещо, което не.

Maybe he'd look stupid.

Може би е щял да изглежда глупаво.

But he kept worrying about it,

Но той продължаваше да се притеснява за това,

and he worried about it so much that he got to the point

толкова много, че стигна до момента,

where he thought the only thing he could do

в който реши, че единственото нещо, което можеше да направи,

was leave a job he loved.

бе да напусне работата, която обичаше.

In the end, Joe and I found a way

В крайна сметка, Джо и аз намерихме начин

for him to raise his concerns.

той да сподели притесненията си.

And what happened then is what almost always

А това, което се случи след това, е каквото почти винаги

happens in this situation.

се случва в такава ситуация.

It turned out everybody had exactly the same

Оказа се, че всички имат едни и същи

questions and doubts.

въпроси и съмнения.

So now Joe had allies. They could think together.

Така че сега Джо имаше съюзници. И можеха всички да мислят заедно.

And yes, there was a lot of conflict and debate

И да, имаше много конфликти и дебати

and argument, but that allowed everyone around the table

и доводи, но това позволи на всички около масата

to be creative, to solve the problem,

да бъдат креативни, за да решат проблема

and to change the device.

и да променят устройството.

Joe was what a lot of people might think of

Джо бе това, което много хора биха нарекли

as a whistle-blower,

информатор,

except that like almost all whistle-blowers,

за разлика обаче от повечето такива,

he wasn't a crank at all,

той не е бил особняк,

he was passionately devoted to the organization

той беше страстно посветен на организацията

and the higher purposes that that organization served.

и високите цели, които тя обслужваше.

But he had been so afraid of conflict,

Но той толкова се страхуваше от конфликт,

until finally he became more afraid of the silence.

докато най-накрая все повече се страхуваше от тишината.

And when he dared to speak,

И когато се осмели да говори,

he discovered much more inside himself

той откри много повече в себе си

and much more give in the system than he had ever imagined.

и много повечe даде на организацията, отколкото си е представял.

And his colleagues don't think of him as a crank.

И колегите му не мислят вече за него като за особняк.

They think of him as a leader.

Те мислят за него като за лидер.

So, how do we have these conversations more easily

Е, как да имаме тези разговори по-лесно

and more often?

и по-често?

Well, the University of Delft

Университета в Делфт

requires that its PhD students

изисква от своите докторанти

have to submit five statements that they're prepared to defend.

да представят пет твърдения, които са готови да се защитават.

It doesn't really matter what the statements are about,

Няма значение за какво са твърденията,

what matters is that the candidates are willing and able

а това, което има значение, е, че кандидатите имат желанието и възможността

to stand up to authority.

да се изправят пред публика.

I think it's a fantastic system,

Мисля, че това е една прекрасна система,

but I think leaving it to PhD candidates

но докторантите са твърде малко хора,

is far too few people, and way too late in life.

на твърде късен етап в живота.

I think we need to be teaching these skills

Мисля, че трябва да се преподават тези умения

to kids and adults at every stage of their development,

на децата и младежите, на всеки етап от тяхното развитие,

if we want to have thinking organizations

ако искаме да имаме мислещи организации

and a thinking society.

и мислещо общество.

The fact is that most of the biggest catastrophes that we've witnessed

Факт е, че повечето от най-големите катастрофи, на които сме свидетели

rarely come from information that is secret or hidden.

рядко се случват заради информация, която е тайна или скрита.

It comes from information that is freely available and out there,

Те се случват заради информация, която е свободно достъпна,

but that we are willfully blind to,

но ние сме слепи умишлено,

because we can't handle, don't want to handle,

защото не можем да се справим, не искаме да се справим

the conflict that it provokes.

с провокирания конфликт.

But when we dare to break that silence,

Но когато се осмелим да нарушим това мълчание,

or when we dare to see,

или когато се осмелим да видим,

and we create conflict,

да създадем конфликт,

we enable ourselves and the people around us

ние даваме възможност на себе си и на хората около нас

to do our very best thinking.

да мислим по най-добрия начин.

Open information is fantastic,

Достъпът до информация е нещо фантастично,

open networks are essential.

отворените мрежи са от съществено значение.

But the truth won't set us free

Но истината няма да ни освободи,

until we develop the skills and the habit and the talent

докато не се развият уменията и навиците, таланта

and the moral courage to use it.

и морална смелост да ги използваме.

Openness isn't the end.

Откритостта не е краят.

It's the beginning.

Това е началото.

(Applause)

(Ръкопляскания)