The 4 stories we tell ourselves about death | Stephen Cave

Translator: Ralitsa Dobrev Reviewer: Anton Hikov

I have a question:

Нека ви задам един въпрос.

Who here remembers when they first realized

Кой от вас си спомня първият път, в който

they were going to die?

са осъзнали, че ще умрат?

I do. I was a young boy,

Аз си спомням. Бях малко момче,

and my grandfather had just died,

когато дядо ми почина.

and I remember a few days later lying in bed at night

Спомням си, че една нощ скоро след това лежах буден

trying to make sense of what had happened.

и се опитвах да си обясня случилото се.

What did it mean that he was dead?

Какво означава, че е мъртъв?

Where had he gone?

Къде е отишъл?

It was like a hole in reality had opened up

Струваше ми се, че някаква дупка се е отворила в реалността

and swallowed him.

и го е погълнала.

But then the really shocking question occurred to me:

Но, последва и по-страшният въпрос:

If he could die, could it happen to me too?

Ако той може да умре, това може ли да се случи и на мен?

Could that hole in reality open up and swallow me?

Тази дупка в реалността може ли да погълне и мен?

Would it open up beneath my bed

Ще се отвори ли под леглото ми

and swallow me as I slept?

за да ме погълне докато спя?

Well, at some point, all children become aware of death.

По някое време, всяко дете научава за смъртта.

It can happen in different ways, of course,

Това може да се случи по различни начини

and usually comes in stages.

и обикновено се случва на етапи.

Our idea of death develops as we grow older.

Идеята ни за смъртта се развива докато порастваме.

And if you reach back into the dark corners

Ако се опиташ да откриеш тайните кътчета

of your memory,

на своята памет,

you might remember something like what I felt

можеш да си спомниш нещо, което наподобява моето усещане,

when my grandfather died and when I realized

когато дядо ми почина и разбрах,

it could happen to me too,

че това може да се случи и на мен,

that sense that behind all of this

чувството, че след всичко друго

the void is waiting.

има една празнина, която ни очаква.

And this development in childhood

Този процес в детството

reflects the development of our species.

рефлектира процеса на еволюцията ни като вид.

Just as there was a point in your development

Точно както когато е имало време в твоето развитие като дете,

as a child when your sense of self and of time

когато разбирането ти за себе си и времето

became sophisticated enough

е достигнало по-възвишен етап

for you to realize you were mortal,

и си разбрал, че си смъртен,

so at some point in the evolution of our species,

по същият начин е имало време в нашата еволюция,

some early human's sense of self and of time

когато разбирането на един определен човек за себе си и времето,

became sophisticated enough

е достигнало по-възвишен етап

for them to become the first human to realize,

и той се е превърнал в първият човек, който да си помисли:

"I'm going to die."

"Аз ще умра."

This is, if you like, our curse.

Това може да се разбере и като наше проклятие.

It's the price we pay for being so damn clever.

Това е цената, която плащаме за това, че сме толкова умни.

We have to live in the knowledge

Налага ни се да живеем със знанието,

that the worst thing that can possibly happen

че най-лошото, което може да ни се случи

one day surely will,

един ден ще се случи.

the end of all our projects,

Краят на нашите проекти,

our hopes, our dreams, of our individual world.

надежди, мечти, на личният ни свят.

We each live in the shadow of a personal

Живеем, в надвесeната над нас сянка на личен

apocalypse.

апокалипсис.

And that's frightening. It's terrifying.

И е страшно. Ужасяващо.

And so we look for a way out.

И започваме да търсим изход от ситуацията.

And in my case, as I was about five years old,

В моят случай, след като бях пет годишен

this meant asking my mum.

това означаваше да попитам майка ми.

Now when I first started asking

Когато първо започнах да питам

what happens when we die,

какво става след като умрем,

the grown-ups around me at the time

възрастните около мен навремето

answered with a typical English mix of awkwardness

започнаха да отговарят с типичната за англичаните неловкост

and half-hearted Christianity,

и доза християнство,

and the phrase I heard most often

затова най-често чувах,

was that granddad was now

че дядо ми сега

"up there looking down on us,"

"ни гледа отвисоко,"

and if I should die too, which wouldn't happen of course,

и че ако умра, което естествено няма да се случи,

then I too would go up there,

то и аз ще отида там високо.

which made death sound a lot like

Което направи смъртта да звучи доста като

an existential elevator.

някакъв екзистенциален асансьор.

Now this didn't sound very plausible.

Това не звучеше много реалистично.

I used to watch a children's news program at the time,

По това време гледах новини за деца

and this was the era of space exploration.

и беше ерата на изследването на космоса.

There were always rockets going up into the sky,

Винаги имаше ракети, които излитаха

up into space, going up there.

в космоса.

But none of the astronauts when they came back

Но, никой от космонавтите, които се прибираха

ever mentioned having met my granddad

никога не споменаваше да се е срещнал с дядо ми

or any other dead people.

или други хора, които бяха починали.

But I was scared,

Аз бях уплашен, затова

and the idea of taking the existential elevator

идеята да се кача на екзистенциаления асансьор

to see my granddad

и да посетя дядо ми,

sounded a lot better than being swallowed

звучеше много по-добре,

by the void while I slept.

отколкото да попадна в дупка, докато спя.

And so I believed it anyway,

И заради това повярвах на това обяснение,

even though it didn't make much sense.

въпреки че нямаше много логика в него.

And this thought process that I went through

Този мисловен процес, през който преминах тогава

as a child, and have been through many times since,

в детството ми, и който в последствие съм

including as a grown-up,

преживявал многократно, като възрастен,

is a product of what psychologists call

е резултат от това, което психолозите наричат

a bias.

предразсъдък.

Now a bias is a way in which we systematically

Предразсъдъкът ни кара последователно

get things wrong,

да възприемаме нещo по грешен начин,

ways in which we miscalculate, misjudge,

да грешим в преценката и оценката на реалността,

distort reality, or see what we want to see,

да я изкривяваме, да виждаме това, което ни се иска да видим.

and the bias I'm talking about

Предразсъдъкът, за който говоря,

works like this:

действа по следния начин:

Confront someone with the fact

Провокирайте някого с факта, че смъртта им

that they are going to die

е неизбежна, и той ще повярва на

and they will believe just about any story

почти всяка една история, която

that tells them it isn't true

твърди, че това не е вярно

and they can, instead, live forever,

и че вместо това ги очаква вечен живот,

even if it means taking the existential elevator.

пък бил той и в екзистенциалния асансьор.

Now we can see this as the biggest bias of all.

Можем да възприемем това като върховният предразсъдък,

It has been demonstrated in over 400

доказан в над четиристотин

empirical studies.

емпирични проучвания.

Now these studies are ingenious, but they're simple.

Проучванията са гениални, но прости.

They work like this.

Ето как се осъществяват:

You take two groups of people

Взимате две групи хора,

who are similar in all relevant respects,

сходни във всички значими аспекти,

and you remind one group that they're going to die

и на едните от тях напомняте, че са смъртни,

but not the other, then you compare their behavior.

а на другите не, след което сравнявате поведението им.

So you're observing how it biases behavior

Така наблюдавате как осъзнаванието на смъртността им се

when people become aware of their mortality.

отразява на поведението на хората.

And every time, you get the same result:

Всеки път се достига до един и същи резултат:

People who are made aware of their mortality

тези, на които им е припомнено, че са смъртни,

are more willing to believe stories

са по-склонни да вярват на приказки

that tell them they can escape death

за това, как могат да избегнат смъртта

and live forever.

и да живеят вечен живот.

So here's an example: One recent study

Ето ви пример. В едно скорошно проучване се

took two groups of agnostics,

изучават две групи агностици,

that is people who are undecided

хора, които нямат трайни

in their religious beliefs.

религиозни убеждения.

Now, one group was asked to think about being dead.

На първата група се дава задание да си представят, че са мъртви.

The other group was asked to think about

Заданието на другата група е да си

being lonely.

представят че са самотни. Впоследствие

They were then asked again about their religious beliefs.

им сe задават въпроси за религиозните им убеждения.

Those who had been asked to think about being dead

Тези, които са си представяли себе си мъртви,

were afterwards twice as likely to express faith

са с два пъти по-голяма вероятност да заявят

in God and Jesus.

вяра в Господ и Исус.

Twice as likely.

Цели два пъти.

Even though the before they were all equally agnostic.

Въпреки че преди това всички са били агностици.

But put the fear of death in them,

Но когато се появи страхa от смъртта,

and they run to Jesus.

те се втурват в обятията на Исус.

Now, this shows that reminding people of death

Това ни показва, че когато на хората се напомни тяхната тленност,

biases them to believe, regardless of the evidence,

те биват предразположени да вярват, въпреки фактите --

and it works not just for religion,

и не става въпрос само за религията,

but for any kind of belief system

а за всяка една основана на вярата система,

that promises immortality in some form,

която им обещава някакъв вид безсмъртие,

whether it's becoming famous

била тя чрез слава,

or having children

потомство,

or even nationalism,

или национализъм,

which promises you can live on as part of a greater whole.

обещаващ им да продължaт да живеят като част от голяма общност.

This is a bias that has shaped

Този предразсъдък е формирал

the course of human history.

хода на човешката история.

Now, the theory behind this bias

Теорията за този наш предразсъдък,

in the over 400 studies

доказан в над 400 проучвания,

is called terror management theory,

се наричa теория за управлението на страха,

and the idea is simple. It's just this.

а идеята й е простичка. Тя е следната.

We develop our worldviews,

Ние изграждаме вижданията си за света,

that is, the stories we tell ourselves

с други думи историите, които си внушаваме

about the world and our place in it,

за света и нашето място в него,

in order to help us manage

за да можем да се справим

the terror of death.

със страха от смъртта.

And these immortality stories

Съществуват хиляди различни истории

have thousands of different manifestations,

за постигане на безсмъртие, но смятам,

but I believe that behind the apparent diversity

че въпреки привидното им многообразие,

there are actually just four basic forms

те имат едва четири основни форми,

that these immortality stories can take.

които стоят в основата им.

And we can see them repeating themselves

Можем да видим как те се повтарят

throughout history, just with slight variations

през вековете с малки промени,

to reflect the vocabulary of the day.

отразяващи промените във всекидневието.

Now I'm going to briefly introduce these four

Нека ви представя накратко тези четири основни

basic forms of immortality story,

форми на историите за постигане на безсмъртие

and I want to try to give you some sense

и да ви покажа

of the way in which they're retold by each culture

как ги преразказват различните култури

or generation

или поколения,

using the vocabulary of their day.

използвайки речника, отразяващ ежедневието им.

Now, the first story is the simplest.

Първата история е най-простата.

We want to avoid death,

Хората искаме да избегнем смъртта,

and the dream of doing that in this body

и мечтата да живеем в същото тяло,

in this world forever

на този свят вечно,

is the first and simplest kind of immortality story,

е първата и най-проста история за постигане на безсмъртие.

and it might at first sound implausible,

Макар и да звучи неправдоподобна на пръв поглед,

but actually, almost every culture in human history

тази история пристъства във всяка една култура в

has had some myth or legend

историята под формата на мит или легенда --

of an elixir of life or a fountain of youth

бил той животворен еликсир, извор на младостта

or something that promises to keep us going

или нещо друго, което обещава да ни

forever.

помогне да сме вечно живи.

Ancient Egypt had such myths,

Древен Египет има подобни митове,

ancient Babylon, ancient India.

както и древен Вавилон и древна Индия.

Throughout European history, we find them in the work of the alchemists,

В историята на Европа я срещаме при алхимиците,

and of course we still believe this today,

дори и днес ние продължаваме да вярваме

only we tell this story using the vocabulary

в тази история, само че разказана

of science.

с научни термини.

So 100 years ago,

Така както преди един век,

hormones had just been discovered,

когато били открити хормоните,

and people hoped that hormone treatments

хората се надявали, че това лечение

were going to cure aging and disease,

ще може да излекува стареенето и болестите,

and now instead we set our hopes on stem cells,

така и ние в момента възлагаме надежди на стволовите клетки,

genetic engineering, and nanotechnology.

генното инженерство и нанотехнологиите.

But the idea that science can cure death

Идеята, че науката може да ни излекува от тленността, обаче,

is just one more chapter in the story

е поредната глава в историята за

of the magical elixir,

магическия еликсир,

a story that is as old as civilization.

история, чиито корени се крият в началото на цивилизацията.

But betting everything on the idea of finding the elixir

Да се заложи всичко на идеята за откриване на еликсир

and staying alive forever

и вечен живот

is a risky strategy.

е рисковано.

When we look back through history

Ако потърсим в историята всички,

at all those who have sought an elixir in the past,

които са търсели еликсир в миналото,

the one thing they now have in common

ще видим, че единственото общо нещо е,

is that they're all dead.

че всички до един са мъртви.

So we need a backup plan, and exactly this kind of plan B

Следователно ни трябва някакъв резервен план.

is what the second kind of immortality story offers,

Точно такъв се явявя вторият тип истории

and that's resurrection.

за безсмъртие -- възкресението.

And it stays with the idea that I am this body,

Тази идея също започва с човека като тяло,

I am this physical organism.

като физически организъм.

It accepts that I'm going to have to die

Тя приема, че човекът един ден ще умре,

but says, despite that,

но казва, че въпреки това,

I can rise up and I can live again.

той може да възкръсне и да продължи да живее.

In other words, I can do what Jesus did.

С други думи, да повтори делата на Исус.

Jesus died, he was three days in the [tomb],

Исус умира, прекарва три дни в гробница,

and then he rose up and lived again.

след което възкръсва и оживява.

And the idea that we can all be resurrected to live again

Идеята, че всички ние можем да бъдем възкресени и оживеем,

is orthodox believe, not just for Christians

е общоприета -- тя е не само християнска, но и

but also Jews and Muslims.

юдейска и мюсюлманска.

But our desire to believe this story

Желанието ни да вярваме на тази история

is so deeply embedded

е вкоренено тъй дълбоко в нас,

that we are reinventing it again

че човечеството я претворява

for the scientific age,

дори и в епохата на науката --

for example, with the idea of cryonics.

в идеята за криониката, например.

That's the idea that when you die,

Това е идеята, че когато умрете,

you can have yourself frozen,

може да поискате да бъдете замразени,

and then, at some point when technology

докато в някой момент технологията

has advanced enough,

напредне достътъчно,

you can be thawed out and repaired and revived

и ви размразят, излекувaт и върнат към живота,

and so resurrected.

с една дума ви възкресят.

And so some people believe an omnipotent god

Така че някои вярват, че всемогъщ бог

will resurrect them to live again,

ще ги възкреси,

and other people believe an omnipotent scientist will do it.

докато други смятат, че това дело ще бъде извършено от всемогъщ учен.

But for others, the whole idea of resurrection,

Трети обаче намират цялата тази идея за възкресението,

of climbing out of the grave,

за измъкването от гроба,

it's just too much like a bad zombie movie.

за някакъв недомислен филм за зомбита.

They find the body too messy, too unreliable

За тях тялото е прекалено нечисто и не можещо

to guarantee eternal life,

да гарантира вечен живот,

and so they set their hopes on the third,

поради което те възлагат надеждите си на третия вид история --

more spiritual immortality story,

тази за безсмъртието на духа,

the idea that we can leave our body behind

идеята че може да надживеем телата си

and live on as a soul.

и душата ни да продължи да съществува.

Now, the majority of people on Earth

В голямата си част хората

believe they have a soul,

вярват, че имат душа,

and the idea is central to many religions.

а самата идея е в центъра на много религии.

But even though, in its current form,

Въпреки че в настоящата си форма,

in its traditional form,

в традиционната си форма,

the idea of the soul is still hugely popular,

идеята зa душата e много популярнa днeс,

nonetheless we are again

ние продължаваме да я

reinventing it for the digital age,

претворяваме за нашата дигитална епоха,

for example with the idea

като например идеята, че

that you can leave your body behind

човек може да напусне тялото си

by uploading your mind, your essence,

като качи съзнанието си, своята същност,

the real you, onto a computer,

истинската си личност на компютър

and so live on as an avatar in the ether.

и така да заживее в етера като аватар.

But of course there are skeptics who say

Намират се скептици, които твърдят, че ако

if we look at the evidence of science,

се разгледат научните доказателства,

particularly neuroscience,

най-вече тези на неврологията, то

it suggests that your mind,

те сочат, че съзнанието ви,

your essence, the real you,

истинската ви същност,

is very much dependent on a particular part

зависят в огромна степен от една определена част

of your body, that is, your brain.

от тялото ви, а именно, мозъка.

And such skeptics can find comfort

Самите скептици могат да намерят утеха

in the fourth kind of immortality story,

в четвъртия тип истории за безсмъртието --

and that is legacy,

наследството, което хората оставят --

the idea that you can live on

идеята, че можете да живеете

through the echo you leave in the world,

посредством следата, която оставите на света,

like the great Greek warrior Achilles,

така както великият гръцки войн Ахил,

who sacrificed his life fighting at Troy

пожертвал живота си в бой при Троя,

so that he might win immortal fame.

за да постигне вечна слава.

And the pursuit of fame is as widespread

Преследването на слава си остава и до днес

and popular now as it ever was,

все така широко разпространено,

and in our digital age,

и в нашата дигитална ера

it's even easier to achieve.

e по-лесно за постигане.

You don't need to be a great warrior like Achilles

Вече не е нужно да бъдеш велик войн като Ахил,

or a great king or hero.

нито пък велик цар или герой.

All you need is an Internet connection and a funny cat. (Laughter)

Достатъчно е да имате връзка с интернет и смешна котка.

But some people prefer to leave a more tangible,

Някои обаче предпочитат по-реално,

biological legacy -- children, for example.

биологическо наследтво -- например деца.

Or they like, they hope, to live on

Или пък се надяват да продължат да живеят

as part of some greater whole,

като част от по-голяма общност --

a nation or a family or a tribe,

нация или род или племе,

their gene pool.

техния генофонд.

But again, there are skeptics

Отново има скептици,

who doubt whether legacy

които да подложат на съмнение дали

really is immortality.

наследствотo действително е безсмъртие.

Woody Allen, for example, who said,

Например Уди Алън, който казва,

"I don't want to live on in the hearts of my countrymen.

"Аз не искам да живея в сърцата на сънародниците ми.

I want to live on in my apartment."

Предпочитам да живея в апартамента ми."

So those are the four

И така, това са четирите вида

basic kinds of immortality stories,

основни истории за постигане на безсмъртие,

and I've tried to give just some sense

а целта ми днес бе да покажа как

of how they're retold by each generation

всякo следващо поколение ги преразказва

with just slight variations

с мънички изменения,

to fit the fashions of the day.

така че да паснат нa времето си.

And the fact that they recur in this way,

Самият факт, че тези истории продължават да съществуват,

in such a similar form but in such different belief systems,

тъй подобни по форма, дори в съвсем различни вярвания,

suggests, I think,

подсказва според мен,

that we should be skeptical of the truth

че ние би трябвало да се съмняваме в истинността

of any particular version of these stories.

на всяка една отделна тяхна версия.

The fact that some people believe

Фактът, че някои вярват,

an omnipotent god will resurrect them to live again

че всемогъщ бог ще ги възкреси за нов живот,

and others believe an omnipotent scientist will do it

а други смятат, че ще бъдат възкресени от всемогъщ учен,

suggests that neither are really believing this

подсказва, че вярата нито на едните,

on the strength of the evidence.

нито на другите не почива на доказателства.

Rather, we believe these stories

По-скоро вярваме на тези истории,

because we are biased to believe them,

защото сме склонни да им вярваме,

and we are biased to believe them

а това ни предразсъдък се дължи

because we are so afraid of death.

на страха ни от смъртта.

So the question is,

Така че въпросът е дали

are we doomed to lead the one life we have

сме обречени да водим този си живот

in a way that is shaped by fear and denial,

водени от страх и отрицание

or can we overcome this bias?

или сме в състояние да преодолеем този предразсъдък?

Well the Greek philosopher Epicurus

Гръцкият философ Епикур бил на мнение,

thought we could.

че сме в състояние да направим това.

He argued that the fear of death is natural,

Той твърди, че страхът от смъртта е естествен,

but it is not rational.

но не и рационален.

"Death," he said, "is nothing to us,

По думите му, "Смъртта не означава нищо,

because when we are here, death is not,

тъй като докато нас ни има, смъртта не съществува,

and when death is here, we are gone."

а когато смъртта настъпи, нас вече ни няма."

Now this is often quoted, but it's difficult

Цитатa се използва често, но е трудно

to really grasp, to really internalize,

да бъде осъзнат напълно, да се възприеме изцяло,

because exactly this idea of being gone

понеже не е лесно

is so difficult to imagine.

да си представим, че ни няма.

So 2,000 years later, another philosopher,

2000 години по-късно, друг философ,

Ludwig Wittgenstein, put it like this:

Лудвиг Витгенщайн, е казал:

"Death is not an event in life:

"Смъртта не е събитие от живота:

We do not live to experience death.

Не живеем за да изпитаме смъртта.

And so," he added,

И така," добавил той,

"in this sense, life has no end."

"в този смисъл живота няма край."

So it was natural for me as a child

Беше естествено за мен като дете

to fear being swallowed by the void,

да се страхувам да бъда погълнат от празнинатa,

but it wasn't rational,

но този страх не беше рационален,

because being swallowed by the void

защото да бъдеш погълнат от празнинатa

is not something that any of us

не е нещо, което някой от нас

will ever live to experience.

ще преживее някога.

Now, overcoming this bias is not easy because

Преодоляването на този предразсъдък не е лесно,

the fear of death is so deeply embedded in us,

защото страха от смъртта е дълбоко вкоренен в нас,

yet when we see that the fear itself is not rational,

но когато разберем, че страха не е рационален

and when we bring out into the open

и когато извадим на показ всички

the ways in which it can unconsciously bias us,

начини по които той може подсъзнателно да ни повлияе,

then we can at least start

тогава може да зпочнем

to try to minimize the influence it has

да се опитваме да намалим влиянието му

on our lives.

върху живота ни.

Now, I find it helps to see life

Смятам, че помага да гледаме на живота

as being like a book:

като на книга:

Just as a book is bounded by its covers,

Както книгата е обгърната от кориците си

by beginning and end,

от начало до край,

so our lives are bounded by birth and death,

така и живота ни е обгърнат от раждането и смъртта,

and even though a book is limited by beginning and end,

и въпреки че книгата има начало и край,

it can encompass distant landscapes,

тя съдържа далечни пейзажи,

exotic figures, fantastic adventures.

екзотични герои и фантастични приключения.

And even though a book is limited by beginning and end,

И въпреки, че книгата има начало и край,

the characters within it

героите в нея

know no horizons.

не познават далечни хоризонти.

They only know the moments that make up their story,

Те знаят само за моментите, които изграждат тяхната история,

even when the book is closed.

дори когато книгата е затворена.

And so the characters of a book

Така че героите в една книга

are not afraid of reaching the last page.

не се страхуват да стигнат до последната страница.

Long John Silver is not afraid of you

Дългия Джон Силвър не се страхува,

finishing your copy of "Treasure Island."

когато прочитате "Островът на Съкровищата" докрай.

And so it should be with us.

Така трябва да е и с нас.

Imagine the book of your life,

Представете си книгата на вашия живот,

its covers, its beginning and end, and your birth and your death.

тя разказва за началото и края, раждането и смъртта ви.

You can only know the moments in between,

А вие знаете само какво се случва между тях,

the moments that make up your life.

моментите от които се състои живота ви.

It makes no sense for you to fear

Няма смисъл да се страхувате

what is outside of those covers,

от това което е извън кориците,

whether before your birth

преди да се родите,

or after your death.

или след като умрете.

And you needn't worry how long the book is,

И няма нужда да се тревожите колко дълга е книгата,

or whether it's a comic strip or an epic.

и дали е комична или епична.

The only thing that matters

Единственото важно нещо

is that you make it a good story.

е да напишете добра история.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)