What happens when you have a disease doctors can't diagnose | Jennifer Brea

Translator: Joseph Geni Reviewer: Camille Martínez

Translator: Dessislava Boshnakova Reviewer: Darina Stoyanova

Hi.

Здравейте.

Thank you.

Благодаря.

[Jennifer Brea is sound-sensitive.

(Дженифър Бреа има чувствителност към звукове.)

The live audience was asked to applaud ASL-style, in silence.]

Публиката в залата бе помолена да аплодира в жестомимичен стил, в тишина.)

So, five years ago, this was me.

И така, преди пет години, това бях аз.

I was a PhD student at Harvard,

Бях докторант в Харвард

and I loved to travel.

и обичах да пътувам.

I had just gotten engaged to marry the love of my life.

Току-щo се бях сгодила, и щях да се омъжа за любовта на живота си.

Бях на 28 и като толкова много от нас, когато сме в добро здраве,

I was 28, and like so many of us when we are in good health,

имах чувството, че съм непобедима.

I felt like I was invincible.

Then one day I had a fever of 104.7 degrees.

И един ден вдигнах 40 градуса температура.

I probably should have gone to the doctor,

Вероятно трябваше да отида на лекар,

but I'd never really been sick in my life,

но никога не бях боледувала в живота си,

and I knew that usually, if you have a virus,

и знаех, че обикновено ако си пипнал вирус,

you stay home and you make some chicken soup,

си оставаш вкъщи и си приготвяш пилешка супа,

and in a few days, everything will be fine.

и след няколко дни всичко е наред.

But this time it wasn't fine.

Но този път не беше.

After the fever broke,

След като температурата спадна,

в продължение на три седмици бях толкова замаяна, че не можех да изляза от вкъщи.

for three weeks I was so dizzy, I couldn't leave my house.

I would walk straight into door frames.

Блъсках се в касите на вратите.

I had to hug the walls just to make it to the bathroom.

Трябваше да се подпирам на стените, за да стигна до банята.

That spring I got infection after infection,

Тази пролет имах инфекция след инфекция

and every time I went to the doctor,

и всеки път, когато отивах на лекар,

he said there was absolutely nothing wrong.

той ми казваше, че нищо ми няма.

He had his laboratory tests,

Направи ми лабораторни изследвания,

which always came back normal.

които всеки път бях в норма.

All I had were my symptoms,

Всичко, което имах, бяха симптомите ми,

which I could describe,

които можех да опиша,

but no one else can see.

но никой друг не можеше да види.

I know it sounds silly,

Знам, че звучи глупаво,

but you have to find a way to explain things like this to yourself,

но трябва да намерите начин да си обясните неща като тези

and so I thought maybe I was just aging.

и аз си помислих, че просто остарявам.

Може би това е усещането да си прехвърлил 25.

Maybe this is what it's like to be on the other side of 25.

(Laughter)

(Смях)

Then the neurological symptoms started.

После започнаха неврологичните симптоми.

Sometimes I would find that I couldn't draw the right side of a circle.

Понякога установявах, че не мога да нарисувам дясната страна на кръга.

Other times I wouldn't be able to speak or move at all.

Друг път не бях в състояние да говоря или да се движа изобщо.

I saw every kind of specialist:

Посетих всякакви специалисти:

лекари по инфекциозни заболявания, дерматолози, ендокринолози,

infectious disease doctors, dermatologists, endocrinologists,

cardiologists.

кардиолози.

I even saw a psychiatrist.

Дори отидох на психиатър.

My psychiatrist said, "It's clear you're really sick,

Психиатърът ми каза: "Ясно е, че си наистина болна,

but not with anything psychiatric.

но проблемът не е психиатричен.

Надявам се да открият какво не е наред."

I hope they can find out what's wrong with you."

На следващия ден, неврологът ми постави диагноза конверзионно разстройство.

The next day, my neurologist diagnosed me with conversion disorder.

He told me that everything --

Каза ми, че всичко -

the fevers, the sore throats, the sinus infection,

- температурата, болките в гърлото, инфекцията на синусите,

all of the gastrointestinal, neurological and cardiac symptoms --

всички стомашно-чревни, неврологични и сърдечни симптоми -

were being caused by some distant emotional trauma

са причинени от някаква далечна емоционална травма,

that I could not remember.

която не помня.

Тези симптоми са реални, каза той,

The symptoms were real, he said,

but they had no biological cause.

но нямат биологична причина.

I was training to be a social scientist.

Обучавала съм се да бъда социален учен.

Изучавала съм статистика, теория на вероятностите,

I had studied statistics, probability theory,

mathematical modeling, experimental design.

математическо моделиране, експериментален дизайн,

Имах чувството, че не мога просто да отхвърля неврологичната ми диагноза.

I felt like I couldn't just reject my neurologist's diagnosis.

It didn't feel true,

Не ми звучеше истинска,

but I knew from my training that the truth is often counterintuitive,

но от обучението си знаех, че истината често е нелогична,

so easily obscured by what we want to believe.

много често замъглявана от това, в което искаме да вярваме.

So I had to consider the possibility that he was right.

Така че трябваше да обмисля вероятността той да е прав.

That day, I ran a small experiment.

Този ден проведох малък експеримент.

I walked back the two miles from my neurologist's office to my house,

На връщане изминах 3 км от кабинета на невролога ми до вкъщи.

my legs wrapped in this strange, almost electric kind of pain.

Краката ми бяха обзети от тази странна, почти електрически вид болка.

I meditated on that pain,

Размишлявах върху тази болка,

чудех се как е възможно умът ми да предизвиква всичко това.

contemplating how my mind could have possibly generated all this.

As soon as I walked through the door,

Мигът, в който прекрачих прага си,

I collapsed.

се сринах.

My brain and my spinal cord were burning.

Мозъкът ми и гръбначният ми мозък пареха.

My neck was so stiff I couldn't touch my chin to my chest,

Вратът ми беше толкова твърд, че не можех да наклоня брадичката си към гърдите,

and the slightest sound --

и дори и най-слабият звук -

шумоленето на листата,

the rustling of the sheets,

my husband walking barefoot in the next room --

босите стъпки на съпруга ми в съседната стая -

could cause excruciating pain.

можеха да предизвикат мъчителна болка.

I would spend most of the next two years in bed.

Щях да прекарам по-голямата част от следващите 2 години в леглото.

How could my doctor have gotten it so wrong?

Как е възможно лекарят ми да е сгрешил така?

I thought I had a rare disease,

Мислех, че имам рядка болест,

нещо, което лекарите не са срещали.

something doctors had never seen.

And then I went online

И после влязох онлайн

и открих хиляди хора по цял свят,

and found thousands of people all over the world

living with the same symptoms,

които живеят със същите симптоми,

също толкова изолирани,

similarly isolated,

similarly disbelieved.

също толкова обезверени.

Some could still work,

Някои все още можеха да работят,

но прекарваха вечерите и почивните дни в леглото,

but had to spend their evenings and weekends in bed,

just so they could show up the next Monday.

само и само да могат да продължва в понеделник.

On the other end of the spectrum,

На другия край на спектъра

some were so sick

някои бяха толкова болни,

they had to live in complete darkness,

че се налага да живеят в пълен мрак,

unable to tolerate the sound of a human voice

не можейки да понесат звука на човешкия глас

or the touch of a loved one.

или докосването на любимия човек.

I was diagnosed with myalgic encephalomyelitis.

Бях диагностицирана с миалгичен енцефалит.

You've probably heard it called "chronic fatigue syndrome."

Вероятно сте го чували като "Синдромът хронична умора".

For decades, that's a name

От десетилетия това е името,

that's meant that this

което означава, че това

has been the dominant image

е преобладаващият имидж

of a disease that can be as serious as this.

на заболяване, което може да е толкова сериозно като това.

The key symptom we all share

Ключовият симптом, който всички споделяме,

е, че когато ние полагаме усилия - физически, умствени -

is that whenever we exert ourselves -- physically, mentally --

we pay and we pay hard.

си плащеме и плащаме много.

If my husband goes for a run, he might be sore for a couple of days.

Ако съпругът ми излезе да тича, може няколко дни да го болят мускулите.

If I try to walk half a block, I might be bedridden for a week.

Ако се опитам да измина кратко разстояние, ще лежа в леглото цяла седмица.

It is a perfect custom prison.

Това е перфектен личен затвор.

I know ballet dancers who can't dance,

Познавам балетисти, които не могат да танцуват,

счетоводители, които не могат да смятат,

accountants who can't add,

medical students who never became doctors.

студенти по медицина, които никога не станаха лекари.

It doesn't matter what you once were;

Няма значение какви сте били някога.

Не можете да го правите повече.

you can't do it anymore.

It's been four years,

Изминаха четири години

and I've still never been as well as I was

и аз все още не съм била толкова добре, колкото

в минутата преди да се прибера от кабинета на невролога си.

the minute before I walked home from my neurologist's office.

It's estimated that about 15 to 30 million people around the world

Приблизително между 15 и 30 милиона души по света

have this disease.

страдат от това заболяване.

In the US, where I'm from, it's about one million people.

В САЩ, откъдето съм аз, това са около един милион души.

That makes it roughly twice as common as multiple sclerosis.

Това го прави приблизително 2 пъти по-често срещано от множествената склероза.

Patients can live for decades with the physical function

Пациентите могат да живеят десетилетия с физическата функция

of someone with congestive heart failure.

на някой с конгестивна сърдечна недостатъчност.

Twenty-five percent of us are homebound or bedridden,

Двадесет и пет процента от нас са затворени в дома си или на легло,

and 75 to 85 percent of us can't even work part-time.

и между 75 и 85 процента от нас не могат да работят дори почасово.

Yet doctors do not treat us

И въпреки това лекарите не ни лекуват,

а науката не ни изследва.

and science does not study us.

Как е възможно толкова срещано и толкова опустошително заболяване

How could a disease this common and this devastating

have been forgotten by medicine?

да е забравено от медицината?

When my doctor diagnosed me with conversion disorder,

Когато лекарят ми ми постави диагнозата - конверзионно разстройство -

he was invoking a lineage of ideas about women's bodies

той се позоваваше на поредица от идеи за женското тяло,

that are over 2,500 years old.

които са на над 2500 години.

The Roman physician Galen thought

Римският лекар Гален мислел,

that hysteria was caused by sexual deprivation

че хистерията се причинява от сексуално въздържание

in particularly passionate women.

при особено страстни жени.

Гърците смятали, че матката буквално изсъхва

The Greeks thought the uterus would literally dry up

and wander around the body in search of moisture,

и се скита около тялото в търсене на влага,

pressing on internal organs --

като притиска вътрешните органи -

yes --

да -

causing symptoms from extreme emotions

причинявайки симптоми от екстремни емоции

to dizziness and paralysis.

до виене на свят и парализа.

The cure was marriage and motherhood.

Лекът бил брак и майчинство.

These ideas went largely unchanged for several millennia until the 1880s,

Тези идеи остават почти непроменени хилядоледия чак до 80-те години на XIX в.,

when neurologists tried to modernize the theory of hysteria.

когато невролозите се опитват да модернизират теориите за хистерията.

Sigmund Freud developed a theory

Зигмунд Фройд разработва теория,

that the unconscious mind could produce physical symptoms

че подсъзнанието може да произвежда физически симптоми,

when dealing with memories or emotions

когато се занимава със спомени или емоции

too painful for the conscious mind to handle.

твърде болезнени за съзнанието, за да се справи с тях.

It converted these emotions into physical symptoms.

И превръща тези емоции във физически симптоми.

This meant that men could now get hysteria,

Това означава, че и мъжете вече могат да бъдат засегнати от хистерия,

but of course women were still the most susceptible.

но, разбира се, жените продължават да бъдат най-податливи.

When I began investigating the history of my own disease,

Когато започнах да проучвам историята на собственото ми заболяване,

бях изумена да установя колко дълбоко тези идеи преобладават и днес.

I was amazed to find how deep these ideas still run.

През 1934 година,

In 1934,

198 doctors, nurses and staff at the Los Angeles County General Hospital

198 лекари, медицински сестри и служители от Окръжната болница в Лос Анджелис

се разболяват сериозно.

became seriously ill.

They had muscle weakness, stiffness in the neck and back, fevers --

Изпитват мускулна слабост, скованост в областта на шията и гърба, треска -

същите симптоми, които имах и аз, когато за пръв път ми поставиха диагнозата.

all of the same symptoms I had when I first got diagnosed.

Doctors thought it was a new form of polio.

Лекарите мислели, че е нова форма на полиомиелит.

Оттогава, има над 70 документирани огнища

Since then, there have been more than 70 outbreaks documented

по света,

around the world,

of a strikingly similar post-infectious disease.

на поразително сходни пост-инфекциозни заболявания.

All of these outbreaks have tended to disproportionately affect women,

При всички тези случаи по-голямата част от засегнатите са жени,

and in time, when doctors failed to find the one cause of the disease,

и понякога, когато лекарите не успяват да установят причината за заболяването,

they thought that these outbreaks were mass hysteria.

те смятат, че става въпрос за масова хистерия.

Защо тази идея притежава толкова силна устойчивост?

Why has this idea had such staying power?

I do think it has to do with sexism,

Мисля, че е свързано със сексизма,

but I also think that fundamentally, doctors want to help.

но мисля и че в основата си, лекарите искат да помогнат.

They want to know the answer,

Те искат да знаят отговора,

and this category allows doctors to treat what would otherwise be untreatable,

а тази категория им позволява да лекуват това, което иначе би било нелечимо,

to explain illnesses that have no explanation.

да обяснят заболяване, което няма обяснение.

Проблемът е, че това може да причини реални вреди.

The problem is that this can cause real harm.

In the 1950s, a psychiatrist named Eliot Slater

През 50-те години на ХХ век, психиатър на име Елиът Слейтър

изследва кохорта от 85 пациенти, диагностицирани с хистерия.

studied a cohort of 85 patients who had been diagnosed with hysteria.

Nine years later, 12 of them were dead and 30 had become disabled.

Девет години по-късно, 12 от тях са мъртви, а 30 са инвалиди.

Many had undiagnosed conditions like multiple sclerosis,

Мнозина страдат от болести, които не са били диагностицирани като множествена склероза,

epilepsy, brain tumors.

епилепсия, мозъчни тумори.

In 1980, hysteria was officially renamed "conversion disorder."

През 80-те год., хистерията официално се преименова на "Конверзионно разстройство".

When my neurologist gave me that diagnosis in 2012,

Когато моят невролог ми постави тази диагноза през 2012 година,

he was echoing Freud's words verbatim,

той дословно повтаряше думите на Фройд

and even today,

и дори днес

women are 2 to 10 times more likely to receive that diagnosis.

от 2 до 10 пъти е по-вероятно жените да получат подобна диагноза.

The problem with the theory of hysteria or psychogenic illness

Проблемът с теориите за хистерията или за психогенните заболявания

is that it can never be proven.

е, че никога не могат да бъдат доказани.

It is by definition the absence of evidence,

По дефиниция липсват доказателства,

and in the case of ME,

а в случая с миалгичния енцефаломиелит (МЕ)

psychological explanations have held back biological research.

психологическите обяснения възспират биологични изследвания.

All around the world, ME is one of the least funded diseases.

По целия свят МЕ е една от болестите, за които се отделят най-малко средства.

In the US, we spend each year roughly 2,500 dollars per AIDS patient,

В САЩ всяка година харчим около 2500 долара за пациент със СПИН,

250 dollars per MS patient

250 долара за пациент с множествена склероза

и само 5 долара на година за пациент с МЕ.

and just 5 dollars per year per ME patient.

Това не беше просто просветление.

This was not just lightning.

I was not just unlucky.

Аз не бях просто без късмет.

The ignorance surrounding my disease has been a choice,

Пренебережението, което обгръща болестта ми, бе въпрос на избор,

a choice made by the institutions that were supposed to protect us.

избор, направен от институциите, които би трябвало да ни защитават.

We don't know why ME sometimes runs in families,

Не знаем защо МЕ понякога се появява в семейства,

why you can get it after almost any infection,

защо можеш да го получиш след почти всяка инфекция,

from enteroviruses to Epstein-Barr virus to Q fever,

от ентеровируси до Епщайн-Бар вируса при Ку-треска,

или защо се среща от 2 до 3 пъти по-често при жените, отколкото при мъжете.

or why it affects women at two to three times the rate of men.

Този проблем е много по-голям от конкретната моя болест.

This issue is much bigger than just my disease.

When I first got sick,

В началото, когато се разболях,

old friends were reaching out to me.

старите приятели ме търсеха.

I soon found myself a part of a cohort of women in their late 20s

Скоро се оказах част от кохорта на жени в края на 20-те години,

whose bodies were falling apart.

чиито тела се разпадат.

Поразително е колко много проблеми можеш да си създадеш,

What was striking was just how much trouble we were having

being taken seriously.

когато не те вземат на сериозно.

I learned of one woman with scleroderma,

Научих за една жена със склеродерма,

an autoimmune connective tissue disease,

автоимунно заболяване на съединителната тъкан,

who was told for years that it was all in her head.

на която в продължение на години й се казва, че проблемът е в главата й.

Between the time of onset and diagnosis,

От мига на появата до диагнозата,

her esophagus was so thoroughly damaged,

хранопроводът й е толкова сериозно повреден,

she will never be able to eat again.

че тя никога няма да бъде в състояние да се храни отново.

Another woman with ovarian cancer,

Друга жена с рак на яйчниците,

who for years was told that it was just early menopause.

на която с години й се казва, че това е просто ранна менопауза.

A friend from college,

Приятел от колежа,

whose brain tumor was misdiagnosed for years as anxiety.

чийто мозъчен тумор с години погрешно бе диагностициран като безпокойство.

Here's why this worries me:

Ето защо това ме притеснява:

от 50-те години. броят на страдащите от автоимунни заболявания

since the 1950s, rates of many autoimmune diseases

have doubled to tripled.

е скочил двойно и тройно.

Forty-five percent of patients who are eventually diagnosed

На 45% от пациентите, които в крайна сметка, биват диагностицирани

with a recognized autoimmune disease

с признато автоимунно заболяване

are initially told they're hypochondriacs.

първоначално се казва, че са хипохондрици.

Like the hysteria of old, this has everything to do with gender

Като хистерията от миналото, това няма нищо общо с пола

and with whose stories we believe.

и с тези истории, в които вярваме.

Seventy-five percent of autoimmune disease patients are women,

Седемдесет и пет процента от пациентите с автоимунни заболявания са жени,

and in some diseases, it's as high as 90 percent.

а при някои заболявания се достига до 90%.

Въпреки че тези заболявания засягат по-често жените,

Even though these diseases disproportionately affect women,

they are not women's diseases.

те не са женски болести.

ME affects children and ME affects millions of men.

МЕ засяга деца и МЕ засяга милиони мъже.

And as one patient told me,

И както ми каза един пациент,

получаваме го случайно -

we get it coming and going --

if you're a woman, you're told you're exaggerating your symptoms,

ако сте жена, ви се казва, че преувеличавате симптомите,

but if you're a guy, you're told to be strong, to buck up.

но ако сте мъж, ви се каза да бъдете силни, за да се преборите.

And men may even have a more difficult time getting diagnosed.

При мъжете може да е дори още по-трудно достигането до правилната диагноза.

My brain is not what it used to be.

Мозъкът ми не е какъвто беше.

Here's the good part:

Ето добрата част:

despite everything, I still have hope.

въпреки всичко аз продължавам да имам надежда.

So many diseases were once thought of as psychological

Толкова  много болести някога са били смятани за психологически,

until science uncovered their biological mechanisms.

докато науката разкрие техните биологични механизми.

Patients with epilepsy could be forcibly institutionalized

Пациенти с епилепсия са могли да бъдат насилствено институционализирани,

until the EEG was able to measure abnormal electrical activity in the brain.

преди ЕЕГ да може да измери анормалната електрическа активност на мозъка.

Multiple sclerosis could be misdiagnosed as hysterical paralysis

Множествената склероза можеше да се сбърка с хистерична парализа,

until the CAT scan and the MRI discovered brain lesions.

преди САТ сканирането и ЯМР да започнат да откриват мозъчните лезии.

And recently, we used to think

Доскоро бяхме свикнали да мислим,

that stomach ulcers were just caused by stress,

че стомашните язви се причиняват само от стрес,

until we discovered that H. pylori was the culprit.

докато не открихме, че виновникът е бактерията Хеликобактер Пилори.

ME has never benefited from the kind of science

МЕ никога не се е облагодетелствал от внимание от страна на науката,

that other diseases have had,

каквото другите болести са имали,

но това започва да се променя.

but that's starting to change.

In Germany, scientists are starting to find evidence of autoimmunity,

В Германия учените започнаха да откриват доказателства за автоимунните заболявания,

and in Japan, of brain inflammation.

а в Япония - за мозъчните възпаления.

In the US, scientists at Stanford are finding abnormalities

В САЩ, учените от Станфорд откриха аномалии

in energy metabolism

в енергийния метаболизъм,

that are 16 standard deviations away from normal.

които са 16 стандартни отклонения от нормалното.

And in Norway, researchers are running a phase-3 clinical trial

И в Норвегия, изследователите провеждат 3-фазно клинично изпитване

on a cancer drug that in some patients causes complete remission.

на лекарство против рака, което при някои пациенти предизвиква пълна ремисия.

What also gives me hope

Това, което също ми дава надежда

is the resilience of patients.

е духът на пациентите.

Online we came together,

Ние се събрахме онлайн,

and we shared our stories.

и споделяме историите си.

We devoured what research there was.

Събрахме всички налични изследвания.

We experimented on ourselves.

Ние експериментираме със себе си.

We became our own scientists and our own doctors

Ние се превърнахме в наши лични учени и в наши лични лекари,

because we had to be.

защото така се налага.

And slowly I added five percent here, five percent there,

И малко по малко добавях пет процента тук, пет процента там,

докато евентуално, един хубав ден,

until eventually, on a good day,

I was able to leave my home.

аз бях в състояние да напусна дома си.

I still had to make ridiculous choices:

Все още трябва да правя смешни избори:

Will I sit in the garden for 15 minutes, or will I wash my hair today?

Да поседя 15 минути в градината или да измия косата си днес?

But it gave me hope that I could be treated.

Но това ми дава надежда, че мога да се излекувам.

I had a sick body; that was all.

Имам едно болно тяло; това е всичко.

And with the right kind of help, maybe one day I could get better.

И с правилния вид подкрепа, може би един ден ще бъда по-добре.

I came together with patients around the world,

Свързах се с пациенти от целия свят

and we started to fight.

и ние започнахме битка.

We have filled the void with something wonderful,

Ние запълнихме  празнотата с нещо прекрасно,

but it is not enough.

но това не е достатъчно.

I still don't know if I will ever be able to run again,

Все още не знам дали някога ще мога да тичам отново

or walk at any distance,

или да извървя дадено разстояние,

or do any of those kinetic things that I now only get to do in my dreams.

или да напрая някое от тези кинетични неща, които сега правя само в мечтите си.

Но съм толкова благодарна колко далеч съм стигнала.

But I am so grateful for how far I have come.

Progress is slow,

Напредъкът е бавен,

and it is up

има възходи

and it is down,

и спадове,

but I am getting a little better each day.

но всеки ден ставам малко по-добре.

Спомням си какво беше, когато бях приклещена към леглото,

I remember what it was like when I was stuck in that bedroom,

when it had been months since I had seen the sun.

когато с месеци не бях виждала слънцето.

I thought that I would die there.

Мислех, че ще умра там.

But here I am today,

Но ето ме тук днес,

with you,

с вас,

and that is a miracle.

и това е чудо.

I don't know what would have happened had I not been one of the lucky ones,

Не знам какво щеше да се случи, ако не бях една от щастливците,

had I gotten sick before the internet,

и се бях разболяла преди интернет,

had I not found my community.

и не бях намерила своята общност.

I probably would have already taken my own life,

Вероятно щях вече да съм отнела живота си,

както мнозина са направили.

as so many others have done.

Колко живота бихме могли да спасим, преди десетилетия,

How many lives could we have saved, decades ago,

if we had asked the right questions?

ако бяхме задали правилния въпрос?

How many lives could we save today

Колко живота можем да спасим днес,

if we decide to make a real start?

ако решим да поставим истинско начало?

Even once the true cause of my disease is discovered,

Дори и някога истинската причина за моето заболяване да бъде открита,

if we don't change our institutions and our culture,

ако не променим нашите институции и нашата култура,

we will do this again to another disease.

ще направим това отново на друго заболяване.

Living with this illness has taught me

Животът с това заболяваме ме научи,

that science and medicine are profoundly human endeavors.

че науката и медицината са дълбоко човешки начинания.

Лекарите, учените и политиците

Doctors, scientists and policy makers

are not immune to the same biases

не са имунизирани към същите отклонения,

that affect all of us.

които засягат всички нас.

We need to think in more nuanced ways about women's health.

Трябва да мислим по по-различни начини за женското здраве.

Нашите имунни системи са точно толкова бойно поле за равенство,

Our immune systems are just as much a battleground for equality

as the rest of our bodies.

колкото и останалата част от телата ни.

We need to listen to patients' stories,

Трябва да се вслушаме в историите на пациентите

and we need to be willing to say, "I don't know."

и трябва да бъдем готови да кажем, "Не знам".

"Не знам" е хубаво нещо.

"I don't know" is a beautiful thing.

"I don't know" is where discovery starts.

"Не знам" е мястото, от което започват откритията.

And if we can do that,

И ако съумеем да направим това,

if we can approach the great vastness of all that we do not know,

ако можем да се доближим до голямата необятност на всичко, което не знаем,

и след това, вместо да се страхуваме от несигурността,

and then, rather than fear uncertainty,

може би ще можем да я посрещнем с усещане за чудо.

maybe we can greet it with a sense of wonder.

Thank you.

Благодаря ви.

Благодаря ви.

Thank you.