Where Is Home? | Pico Iyer | TED

Translator: Neda Borisova Reviewer: Tsvetanka Fileva

Where do you come from?

От къде си?

It's such a simple question,

Това е толкова лесен въпрос,

but these days, of course, simple questions

но в последно време, разбира се, лесните въпроси

bring ever more complicated answers.

носят дори още по-заплетени отговори.

People are always asking me where I come from,

Хората винаги ме питат откъде съм

and they're expecting me to say India,

и очакват да им кажа, че съм от Индия,

and they're absolutely right insofar as 100 percent

и са абсолютно прави, тъй като имам 100- процентова индийска кръв

of my blood and ancestry does come from India.

и всичките ми предци са от Индия.

Except, I've never lived one day of my life there.

Само че не съм живял в Индия дори и един ден.

I can't speak even one word

Не говоря и дума

of its more than 22,000 dialects.

от нейните 22 000 диалекта.

So I don't think I've really earned the right

Така че не мисля, че имам право

to call myself an Indian.

да се наричам индиец.

And if "Where do you come from?"

А ако "Откъде си?"

means "Where were you born and raised and educated?"

означава "Къде си роден, отрасъл и възпитан?",

then I'm entirely of that funny little country

тогава съм от тази малка чудна страна,

known as England,

позната като Англия,

except I left England as soon as I completed

само дето напуснах Англия след като завърших

my undergraduate education,

образованието си

and all the time I was growing up,

и през цялото време докато растях

I was the only kid in all my classes

бях единственото хлапе в класа,

who didn't begin to look like the classic English heroes

което не изглеждаше като класическите английски герои

represented in our textbooks.

от книжките.

And if "Where do you come from?"

А ако "Откъде си?"

means "Where do you pay your taxes?

означава "Къде плащаш данъците си?

Where do you see your doctor and your dentist?"

Къде ходиш на лекар и зъболекар?",

then I'm very much of the United States,

тогава съм по-скоро от Щатите

and I have been for 48 years now,

от 48 години насам,

since I was a really small child.

от малко дете.

Except, for many of those years,

Само дето, през повечето години

I've had to carry around this funny little pink card

трябваше да нося тази малка розова карта

with green lines running through my face

със зелени линии по снимката ми,

identifying me as a permanent alien.

която ме идентифицираше като извънземно с постоянно местожителство.

I do actually feel more alien the longer I live there.

И всъщност с времето все повече и повече се чувствам като извънземно.

(Laughter)

(смях)

And if "Where do you come from?"

A ако "От къде си?"

means "Which place goes deepest inside you

означава "Кое е мястото, което е дълбоко вкоренено в теб

and where do you try to spend most of your time?"

и където искаш да прекарваш по-голямата част от времето си?",

then I'm Japanese,

тогава съм Японец,

because I've been living as much as I can

защото, до колкото мога, живея в Япония

for the last 25 years in Japan.

през последните 25 години.

Except, all of those years I've been there on a tourist visa,

Само дето, за всички тези години съм бил там с туристическа виза

and I'm fairly sure not many Japanese

и съм сигурен, че малко японци

would want to consider me one of them.

биха ме имали за част от тях.

And I say all this just to stress

Казвам всичко това само за да подчертая

how very old-fashioned and straightforward

колко остаряло и праволинейно

my background is,

е моето минало,

because when I go to Hong Kong or Sydney or Vancouver,

защото когато отида в Хонг Конг или Сидни, или Ванкувър

most of the kids I meet

повечето деца, които срещам,

are much more international and multi-cultured than I am.

са с много по-голям международен и мулти-културен произход от мен.

And they have one home associated with their parents,

И домът им е там, където са родителите им,

but another associated with their partners,

а другият - там, където е партньорът им,

a third connected maybe with the place where they happen to be,

третият- свързан с мястото, където се намират в момента,

a fourth connected with the place they dream of being,

четвъртият- свързан с мечтаното от тях място

and many more besides.

и много, много други.

And their whole life will be spent taking pieces

И целият им живот ще мине в това да събират парченцата

of many different places and putting them together

от различни места и да ги подреждат,

into a stained glass whole.

докато се получи нещо цяло.

Home for them is really a work in progress.

Домът за тях е нещо в прогрес.

It's like a project on which they're constantly adding

То е като проект, който постоянно

upgrades and improvements and corrections.

усъвършенстват, подобряват и коригират.

And for more and more of us,

И за все повече от нас

home has really less to do with a piece of soil

дом е все по-малко свързан със земята

than, you could say, with a piece of soul.

и все повече - с душата.

If somebody suddenly asks me, "Where's your home?"

Ако някой ме попита "Къде е домът ти?"

I think about my sweetheart or my closest friends

ще си помисля за любимата ми или за най-близките ми приятели,

or the songs that travel with me wherever I happen to be.

или за песните, които си тананикам, където и да съм.

And I'd always felt this way,

Винаги съм се чувствал така,

but it really came home to me, as it were,

но за мен чувството за "дом" дойде

some years ago when I was climbing up the stairs

преди няколко години, докато се качвах по стълбите

in my parents' house in California,

в къщата на родителите ми в Калифорния

and I looked through the living room windows

и погледнах през прозорците в дневната

and I saw that we were encircled by 70-foot flames,

и видях, че сме заобиколени от 20 метрови пламъци;

one of those wildfires that regularly tear through

едни от тези пламъци, които често опустошават

the hills of California and many other such places.

хълмовете на Калифорния и други подобни места.

And three hours later, that fire had reduced

3 часа по-късно, огънят беше свел

my home and every last thing in it

дома ми и всичко в него,

except for me to ash.

освен мен, до пепел.

And when I woke up the next morning,

На следващата сутрин се събудих

I was sleeping on a friend's floor,

на пода в къщата на един приятел

the only thing I had in the world was a toothbrush

и единственото нещо, което имах, беше четка за зъби,

I had just bought from an all-night supermarket.

която бях купил от денонощния магазин.

Of course, if anybody asked me then,

Разбира се, ако тогава някой ме попиташе

"Where is your home?"

"Къде е домът ти?",

I literally couldn't point to any physical construction.

нямаше да мога да посоча нито едно конкретно място.

My home would have to be whatever I carried around inside me.

Домът ми, в такъв случай, е това, което нося в себе си.

And in so many ways, I think this is a terrific liberation.

Мисля, че това е чудесно освобождаване!

Because when my grandparents were born,

Защото, когато баба ми и дядо ми са били родени,

they pretty much had their sense of home,

са си имали тяхното чувство за дом,

their sense of community, even their sense of enmity,

чувство за принадлежност, дори чувство за враждебност,

assigned to them at birth,

придобито по рождение

and didn't have much chance of stepping outside of that.

и са нямали възможност да прекрачат извън тези граници.

And nowadays, at least some of us can choose our sense of home,

В днешно време поне някои от нас могат да изберат кое да нарекат дом,

create our sense of community,

могат да създадат принадлежността си,

fashion our sense of self, and in so doing

да изградят себе си

maybe step a little beyond

и така да прекрачат

some of the black and white divisions

някои черно-бели убеждения

of our grandparents' age.

от времето на нашите баба и дядо.

No coincidence that the president

Не случайно президентът

of the strongest nation on Earth is half-Kenyan,

на най-силната нация в света е наполовина кениец,

partly raised in Indonesia,

отгледан в Индонезия

has a Chinese-Canadian brother-in-law.

и има зет с Китайско-Канадски произход.

The number of people living in countries not their own

Броят на хората, които живеят извън родното си място,

now comes to 220 million,

е над 220 милиона

and that's an almost unimaginable number,

и това е невъобразимо число.

but it means that if you took the whole population of Canada

Ако вземете цялото население на Канада

and the whole population of Australia

и цялото население на Австралия

and then the whole population of Australia again

и после отново цялото население на Австралия

and the whole population of Canada again

и отново цялото население на Канада

and doubled that number,

и умножите по две това число

you would still have fewer people than belong

пак ще получите по-малко число от това, което

to this great floating tribe.

представлява това огромно номадско племе.

And the number of us who live outside

А броят на хората, които живеем отвъд

the old nation-state categories is increasing so quickly,

стария модел на нация и държава, се увеличава толкова бързо,

by 64 million just in the last 12 years,

64 милиона за последните 12 години,

that soon there will be more of us than there are Americans.

че скоро ще сме повече от самите американци.

Already, we represent the fifth-largest nation on Earth.

Вече сме петата най-многобройна нация на света.

And in fact, in Canada's largest city, Toronto,

Всъщност в най-големия канадски град, Торонто,

the average resident today is what used to be called

средностатистическия жител е това, което наричахме

a foreigner, somebody born in a very different country.

чужденец, някой, роден в друга държава.

And I've always felt that the beauty of being surrounded by the foreign

Винаги съм смятал, че чарът на това да си заобиколен от чужденци,

is that it slaps you awake.

е че това те държи буден.

You can't take anything for granted.

Нищо не можеш да вземеш за даденост.

Travel, for me, is a little bit like being in love,

Да пътуваш, за мен е като да си влюбен,

because suddenly all your senses are at the setting marked "on."

защото изведнъж всичките ти сетива се включват.

Suddenly you're alert to the secret patterns of the world.

Изведнъж започваш да обръщаш внимание на скритите пътеки на света.

The real voyage of discovery, as Marcel Proust famously said,

Истинското пътешествие, както е казал Марсел Пруст,

consists not in seeing new sights,

е не в това да видиш нови места,

but in looking with new eyes.

а да гледаш с нови очи!

And of course, once you have new eyes,

И разбира се, веднъж погледнеш ли с нови очи,

even the old sights, even your home

дори познатите места, дори домът ти

become something different.

стават различни.

Many of the people living in countries not their own

Много от хората, които живеят в чужбина,

are refugees who never wanted to leave home

са бежанци, които никога не са искали да напускат дома си

and ache to go back home.

и копнеят да се върнат вкъщи.

But for the fortunate among us,

Но за късметлиите измежду нас,

I think the age of movement brings exhilarating new possibilities.

Мисля, че ерата на пътуването носи вълнуващи нови възможности.

Certainly when I'm traveling,

Определено когато пътувам,

especially to the major cities of the world,

особено до големите градове в света,

the typical person I meet today

типичния човек, когото срещам,

will be, let's say, a half-Korean, half-German young woman

е, да кажем, млада жена, наполовина-корейка, наполовина- германка,

living in Paris.

живееща в Париж.

And as soon as she meets a half-Thai,

И щом тя срещне наполовина тайландец,

half-Canadian young guy from Edinburgh,

наполовина канадец от Единбург

she recognizes him as kin.

тя го разпознава като сродна душа.

She realizes that she probably has much more in common with him

Тя осъзнава, че има много повече общо с него,

than with anybody entirely of Korea or entirely of Germany.

отколкото с някой чистокръвен кореец или германец.

So they become friends. They fall in love.

Така че те стават приятели. Влюбват се.

They move to New York City.

Местят се в Ню Йорк.

(Laughter)

(смях)

Or Edinburgh.

Или Единбург.

And the little girl who arises out of their union

И малкото момиченце, което се ражда от техния брак,

will of course be not Korean or German

ще бъде нито корейче, нито германче

or French or Thai or Scotch or Canadian

или французойче, или тайландче, или шотландче или канадче,

or even American, but a wonderful

нито дори американче, но една чудесна

and constantly evolving mix of all those places.

и постоянно променяща се смесица от всички тези места.

And potentially, everything about the way

Възможно е всичко, свързано с начина, по който

that young woman dreams about the world,

тази млада жена вижда света в мечтите си,

writes about the world, thinks about the world,

описва света, размишлява за света

could be something different,

да бъде различно,

because it comes out of this almost unprecedented

защото се дължи на това почти безпрецедентно

blend of cultures.

съчетание от култури.

Where you come from now is much less important

От къде идваш в наше време е много по-незначимо,

than where you're going.

отколкото къде отиваш.

More and more of us are rooted in the future

Все повече хора са отправили поглед в бъдещето

or the present tense as much as in the past.

или в настоящето, колкото и в миналото.

And home, we know, is not just the place

Домът е не просто място,

where you happen to be born.

където случайно си роден.

It's the place where you become yourself.

А място, където ставаш този, който си.

And yet,

И все пак

there is one great problem with movement,

има един голям проблем с това да си на път

and that is that it's really hard to get your bearings

и той е, че е наистина трудно да си събереш вещите,

when you're in midair.

когато си във въздуха.

Some years ago, I noticed that I had accumulated

Преди няколко години забелязах, че съм натрупал

one million miles on United Airlines alone.

един милион мили само с United Airlines.

You all know that crazy system,

Чували сте за тази налудничава система -

six days in hell, you get the seventh day free.

6 дни в ада и получавате 7мия безплатно.

(Laughter)

(смях)

And I began to think that really,

И започнах да си мисля, че наистина

movement was only as good as the sense of stillness

това да си на път е също толкова хубаво, както и чувството за покой,

that you could bring to it to put it into perspective.

стига да можеш да гледаш на него в перспектива.

And eight months after my house burned down,

8 месеца след като къщата ми изгоря

I ran into a friend who taught at a local high school,

се натъкнах на един приятел, който преподаваше в местното училище

and he said, "I've got the perfect place for you."

и който ми каза: - Знам едно идеално за теб място.

"Really?" I said. I'm always a bit skeptical

- Наистина ли?- казах. Винаги съм малко скептичен,

when people say things like that.

когато хората ми говорят такива неща.

"No, honestly," he went on,

-Не, наистина - продължи той,

"it's only three hours away by car,

- Само на 3 часа път е от тук,

and it's not very expensive,

не е много скъпо

and it's probably not like anywhere you've stayed before."

и може би не е като никое друго място, където си отсядал.

"Hmm." I was beginning to get slightly intrigued. "What is it?"

- Хммм - започнах да се заинтригувам. - За какво става дума?

"Well —" Here my friend hemmed and hawed —

- Ами - тук приятелят ми се покашля и започна да мрънка -

"Well, actually it's a Catholic hermitage."

- Всъщност става дума за католическо жилище.

This was the wrong answer.

Това беше грешен отговор.

I had spent 15 years in Anglican schools,

Бях прекарал 15 години в Англикански училища,

so I had had enough hymnals and crosses to last me a lifetime.

така че достатъчно ми бяха химните и кръстоветете.

Several lifetimes, actually.

За няколко живота напред съм се наслушал и нагледал.

But my friend assured me that he wasn't Catholic,

Но приятелят ми ме увери, че той не е католик,

nor were most of his students,

нито пък повечето му ученици,

but he took his classes there every spring.

но всяка пролет води часовете си там

And as he had it, even the most restless, distractible,

и всеки път дори най-неуморното, разсеяно,

testosterone-addled 15-year-old Californian boy

пълно с тестостерон 15-годишно момче от Калифорния,

only had to spend three days in silence

прекарвайки 3 дни в тишина

and something in him cooled down and cleared out.

се усмирява и преобръща.

He found himself.

Той намира себе си.

And I thought, "Anything that works for a 15-year-old boy

Помислих си: "Всичко, което работи за 15-годишно момче,

ought to work for me."

трябва да проработи и за мен."

So I got in my car, and I drove three hours north

И така, качих се в колата ми, карах 3 часа на север

along the coast,

по крайбрежието,

and the roads grew emptier and narrower,

а пътя ставаше все по-безлюден и тесен

and then I turned onto an even narrower path,

и тогава завих по един дори по-тесен път,

barely paved, that snaked for two miles

едва асфалтиран, който се виеше в продължение на 2 мили

up to the top of a mountain.

до върха на планината.

And when I got out of my car,

Когато слязох от колата,

the air was pulsing.

въздухът направо пулсираше.

The whole place was absolutely silent,

Цялото място беше абсолютно тихо,

but the silence wasn't an absence of noise.

но тишината не беше липса на шум.

It was really a presence of a kind of energy or quickening.

Беше просто наличие на някаква енергия или дух.

And at my feet was the great, still blue plate

В краката ми беше величествената, спокойна синееща се долина

of the Pacific Ocean.

на Тихия океан.

All around me were 800 acres of wild dry brush.

А около мен имаше 800 акра от диви сухи храсталаци.

And I went down to the room in which I was to be sleeping.

Отидох в стаята, където щях да спя.

Small but eminently comfortable,

Беше малка, но безкрайно уютна,

it had a bed and a rocking chair

имаше легло и люлеещ се стол,

and a long desk and even longer picture windows

голямо бюро и още по-големи прозорци,

looking out on a small, private, walled garden,

с изглед към малка, уединена, заградена градина,

and then 1,200 feet of golden pampas grass

а след нея над 360 метра златна пампасова терева,

running down to the sea.

която стигаше чак до морето.

And I sat down, and I began to write,

Седнах и започнах да пиша.

and write, and write,

Пишех, пишех...

even though I'd gone there really to get away from my desk.

въпреки, че бях дошъл, за да се измъкна от бюрото ми.

And by the time I got up, four hours had passed.

И без да се усетя бяха минали 4 часа,

Night had fallen,

нощта беше паднала,

and I went out under this great overturned saltshaker of stars,

отидох под небето от безбройни звезди

and I could see the tail lights of cars

и можех да видя как светлините на колите

disappearing around the headlands 12 miles to the south.

изчезваха 12 мили на юг, под синорите.

And it really seemed like my concerns of the previous day

И сякаш всичките ми грижи

vanishing.

изчезнаха.

And the next day, when I woke up

На следващия ден, когато се събудих

in the absence of telephones and TVs and laptops,

без телефон, без телевизор и без лаптоп,

the days seemed to stretch for a thousand hours.

денят излеждаше толкова дълъг.

It was really all the freedom I know when I'm traveling,

Чувствах свободата, както когато съм на път,

but it also profoundly felt like coming home.

но и изпитах дълбокото усещане, че съм се завърнал в дома си.

And I'm not a religious person,

Не съм никак религиозен,

so I didn't go to the services.

така че не ходех на службите,

I didn't consult the monks for guidance.

не исках напътствия от монасите.

I just took walks along the monastery road

Просто се разхождах покрай манастира,

and sent postcards to loved ones.

пращах картички на любимите ми хора,

I looked at the clouds,

гледах облаците

and I did what is hardest of all for me to do usually,

и правих най-трудното за мен нещо -

which is nothing at all.

да не правя абсолютно нищо.

And I started to go back to this place,

Започнах редовно да посещавам това място

and I noticed that I was doing my most important work there

и забелязах, че тук работех най-добре,

invisibly just by sitting still,

незабележимо, просто докато си седях спокойно

and certainly coming to my most critical decisions

и определено взимах най-трудните решения

the way I never could when I was racing

по начин, по който не бих могъл, ако съм притиснат

from the last email to the next appointment.

от имейли и срещи.

And I began to think that something in me

И започнах да мисля, че нещо в мен

had really been crying out for stillness,

наистина е жадувало за спокойствие,

but of course I couldn't hear it

но разбира се е нямало как да го чуя,

защото все препусках на някъде.

because I was running around so much.

I was like some crazy guy who puts on a blindfold

Бях като някакъв луд, който пуска щорите,

and then complains that he can't see a thing.

а после се оплаква, че нищо не вижда.

And I thought back to that wonderful phrase

Сетих се за едно чудесно изречение от Сенека,

I had learned as a boy from Seneca,

което бях научил като момче.

in which he says, "That man is poor

"Беден е не този, който има малко,

not who has little but who hankers after more."

а този, който иска да има повече"

And, of course, I'm not suggesting

Разбира се не намеквам,

that anybody here go into a monastery.

че всеки трябва да отиде в манастир.

That's not the point.

Не това искам да кажа.

But I do think it's only by stopping movement

Но мисля, че само като спрем

that you can see where to go.

можем да видим на къде отиваме.

And it's only by stepping out of your life and the world

И само ако отстъпите за момент от живота си или от света,

that you can see what you most deeply care about

можете да видите за какво копнеете

and find a home.

и да намерите дома си.

And I've noticed so many people now

Толкова много хора съм виждал

take conscious measures to sit quietly for 30 minutes

да решат съзнателно да седят в тишина за 30 минути

every morning just collecting themselves

всяка сутрин, просто за да останат

in one corner of the room without their devices,

в един ъгъл на стаята без устройствата си

or go running every evening,

или отиват да тичат всяка вечер,

or leave their cell phones behind

или си изключват телефона,

when they go to have a long conversation with a friend.

когато се виждат с приятели.

Movement is a fantastic privilege,

Да си на път е прекрасна привилегия,

and it allows us to do so much that our grandparents

която ни позволява да правим толкова много неща, за които нашите баби и дядовци

could never have dreamed of doing.

дори не са си и мечтали.

But movement, ultimately,

Но пътуването в основата си

only has a meaning if you have a home to go back to.

има само смисъл, ако имате дом, в който да се завърнете.

And home, in the end, is of course

А домът, в края на краищата е, разбира се,

not just the place where you sleep.

не просто място, където спите.

It's the place where you stand.

А място където сте това, което сте.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)