Ali Carr-Chellman: Gaming to re-engage boys in learning

Translator: Dessislava Boshnakova Reviewer: Nikolay Mihaylov

И така тук съм, за да ви кажа,

So I'm here to tell you that we have a problem with boys,

че имаме проблем с момчетата,

and it's a serious problem with boys.

и това е един много сериозен проблем.

Тяхната култура не работи в училищата.

Their culture isn't working in schools,

and I'm going to share with you ways

И ще споделя с вас

that we can think about overcoming that problem.

начини, по които можем да мислим за справяне с проблема.

First, I want to start by saying, this is a boy,

Първо, искам да започна, като кажа, че това е момче,

and this is a girl,

а това е момиче.

И вероятно това са стереотипите, чрез

and this is probably stereotypically what you think of as a boy and a girl.

които мислим за това кое е момче и кое е момиче.

If I essentialize gender for you today, then you can dismiss what I have to say.

Ако се състредоточа основно върху половете днес,

то вие няма да се съгласите с това, което ще кажа.

So I'm not going to do that, I'm not interested in doing that.

Така че няма да го направя. Нямам никакъв интерес да го направя.

Това е различен вид момче и това е различен вид момиче.

This is a different kind of boy and a different kind of girl.

So the point here is that not all boys exist within these rigid boundaries

Важното в случая е, че не всички момчета

могат да се впишат в тези строги граници

за това, което мислим за момчетата и момичетата.

of what we think of as boys and girls,

and not all girls exist within those rigid boundaries

И не всички момичета могат да се впишат в тези строги граници

of what we think of as girls.

за това, което мислим за момичетата.

But, in fact, most boys tend to be a certain way,

Но, на практика, повечето момчета имат нещо общо помежду си

и повечето момичета имат нещо общо помежду си.

and most girls tend to be a certain way.

И проблемът е, за момчетата,

And the point is that, for boys,

the way that they exist and the culture that they embrace

че начинът им на съществуване и културата, която споделят,

isn't working well in schools now.

не се сработват добре с училищната система днес.

Откъде знаем това?

How do we know that?

The 100 girls project tells us some really nice statistics.

Проектът "100 момичета"

ни дава някои много хубави статистики.

For example, for every 100 girls that are suspended from school,

Например: На всеки 100 момичета спрени от училище,

there are 250 boys that are suspended from school.

има 250 момчета, които също са спрени от училище.

For every 100 girls who are expelled from school,

На всеки 100 момичета изключени от училище,

there are 335 boys who are expelled from school.

има 335 момчета, които са изключени от училище.

For every 100 girls in special education,

На всеки 100 момичета със специална форма на обучение,

there are 217 boys.

има 217 момчета в същото положение.

For every 100 girls with a learning disability,

На всеки 100 момичета с проблеми при обучението,

има 276 момчета.

there are 276 boys.

For every 100 girls with an emotional disturbance diagnosed,

На всеки 100 момичета

с диагноза, свързана с емоционалната нестабилност,

има 324 момчета.

we have 324 boys.

And by the way, all of these numbers are significantly higher

И между другото, всички тези данни стават много по-големи,

ако вие сте чернокож,

if you happen to be black,

if you happen to be poor,

ако сте беден,

if you happen to exist in an overcrowded school.

ако сте в претъпкано училище.

And if you are a boy,

А ако сте момче,

you're four times as likely to be diagnosed with ADHD --

вероятността да ви поставят диагноза ХАДВ

е четири пъти по-голяма -

Attention Deficit Hyperactivity Disorder.

Хиперактивност с дефицит на вниманието.

Now there is another side to this.

Но всичко това има и друга страна.

And it is important that we recognize that women still need help in school,

И е важно ние да осъзнаем,

че жените продължават да имат нужда от помощ в училище,

че заплатите продължават да бъдат значително по-ниски,

that salaries are still significantly lower,

дори и в контролираните професии,

even when controlled for job types,

and that girls have continued to struggle in math and science for years.

и че момичетата продължават да се борят

от години в попрището на математиката и точните науки.

That's all true.

Всичко това е вярно.

Nothing about that prevents us

Нищо обаче не ни спира

from paying attention to the literacy needs

да отделяме внимание на нуждите от ограмотяване

of our boys between ages three and 13.

на нашите момчета на възраст между 3 и 13 години.

И ние трябва да го направим.

And so we should.

In fact, what we ought to do is take a page from their playbook,

На практика, това, което трябва да направим е да вземем страница от

because the initiatives and programs that have been set in place

тяхната книга за игри, защото инициативите и програмите,

които се провеждат

for women in science and engineering and mathematics are fantastic.

за жените в науката, инженерството и математиката

са страхотни.

They've done a lot of good for girls in these situations,

Те са сторили много добро

за момичетата в тези ситуации.

and we ought to be thinking about how we can make that happen for boys too

И ние трябва да се замислим за това

как можем да направим така, че това да се случи и за момчетата

in their younger years.

в ранна възраст.

Even in their older years,

Дори и в по-зряла възраст

what we find is that there's still a problem.

установяваме, че проблемът продължава да съществува.

When we look at the universities,

Като погледнем какво става в университетите

60 percent of baccalaureate degrees are going to women now,

60 процента от дипломите за бакалавър отива при жени,

which is a significant shift.

което е значителна промяна.

And in fact, university administrators are a little uncomfortable about the idea

На практика университетските администрации

се чувстват малко некомфортно от перспективата,

that we may be getting close to 70 percent female population in universities.

че приближаваме към 70 процента

женско присъствие в университетите.

Това изнервя университетските администратори,

This makes university administrators very nervous,

because girls don't want to go to schools that don't have boys.

защото момичетата не искат да ходят в училища, в които няма момчета.

And so we're starting to see

И така започваме да забелязваме създаването

the establishment of men centers and men studies

на мъжки центрове и мъжки изследвания,

които да ни накарат да се замислим как да ангажираме мъжете

to think about how do we engage men in their experiences in the university.

и да ги привлечем в университетите.

Ако разговаряте с преподавателите, те може би ще ви кажат:

If you talk to faculty, they may say, "Ugh. Yeah, well,

"Уф. Еми, добре, те играят видео игри

they're playing video games,

and they're gambling online all night long,

и седят пред компютрите по цяла нощ,

and they're playing World of Warcraft,

и играят на World of Warcraft.

and that's affecting their academic achievement."

И това влияе

върху академичните им постижения."

Guess what?

Познайте какво?

Video games are not the cause.

Видео игрите не са причината.

Video games are a symptom.

Видео игрите са симптом.

They were turned off a long time before they got here.

Те са обърнали гръб много преди

да стигнат до видео игрите.

So let's talk about why they got turned off

Така че нека поговорим защо са обърнали гръб,

което се случва когато са на възраст между 3 и 13 години.

when they were between the ages of three and 13.

Има три причини, които според мен са в основата на това,

There are three reasons that I believe

защо момчетата са извън всякаква синхронизация

that boys are out of sync with the culture of schools today.

с културата в днешните училища.

Първата е нулевата толерантност.

The first is zero tolerance.

A kindergarten teacher I know, her son donated all of his toys to her,

Познавам една учителка в детска градина и

нейният син дари всичките си играчки на детската градина, в която работи.

and when he did, she had to go through and pull out all the little plastic guns.

И когато го направи, тя трябваше да прегледа всичко

и да махне всички малки пластмасови пистолети.

You can't have plastic knives and swords and axes

Не можете да имате пластмасови ножове, шпаги и брадви

and all that kind of thing in a kindergarten classroom.

и всякакви такива неща

в детската градина.

What is it that we're afraid that this young man is going to do with this gun?

Какво се страхуваме, че може да направи този млад мъж с пистолета-играчка?

I mean, really.

Наистина ме интересува.

But here he stands as testament

Това е само доказателство

to the fact that you can't roughhouse on the playground today.

за факта, че не можеш да бъдеш груб на детската площадка днес.

Now I'm not advocating for bullies.

С което не защитавам хулиганите.

I'm not suggesting that we need to be allowing guns and knives in the school.

И не предлагам

да разрешим пистолети и ножове в училищата.

But when we say that an Eagle Scout in a high school classroom

Но когато кажем,

че член на скаутската организация в гимназията,

който е заключил колата си на паркинга

who has a locked parked car in the parking lot and a penknife in it,

и е оставил в нея нож

has to be suspended from school,

трябва да бъде изхвърлен от училище,

I think we may have gone a little too far with zero tolerance.

мисля, че отиваме твърде далеч с налагането на нулева толерантност.

Another way that zero tolerance lives itself out

Друго проявление на нулевата толерантност е в писането на момчетата.

is in the writing of boys.

В много от днешните класни стаи

In a lot of classrooms today,

you're not allowed to write about anything that's violent.

не е позволено да пише за всичко, което може да се определи като насилие.

Не е разрешено да пишеш за каквото и да било

You're not allowed to write about anything that has to do with video games.

свързано с видео игри - тези теми за забранени.

These topics are banned.

Момчетата се връща от училище и казват:

Boy comes home from school, and he says,

"Мразя да пиша."

"I hate writing."

"Why do you hate writing, son? What's wrong with writing?"

"Защо мразиш да пише, сине? Какво не е наред с писането?"

"Трябва да пиша каквото тя ми казва да пиша."

"Now I have to write what she tells me to write."

"OK, what is she telling you to write?"

"Окей, какво ти е казала да пишеш?"

"Poems. I have to write poems.

"Стихове. Трябва да пиша стихове.

And little moments in my life.

И да опиша моменти от своя живот.

I don't want to write that stuff."

Не искам да пиша такива неща."

"Добре. За какво искаш да пишеш. Какво искаш да пишеш?"

"Well, what do you want to write?

What do you want to write about?"

"Искам да пиша за видео игри. Искам да пиша за изравняване на силите.

"I want to write about video games. I want to write about leveling-up.

Искам да пиша за този наистина интересен свят.

I want to write about this really interesting world.

Искам да пиша за торнадото, което връхлетя върху дома ни

I want to write about a tornado that comes into our house

и изпотроши всичките прозорци

and blows all the windows out,

и мебели и уби всички."

and ruins all the furniture and kills everybody."

"Добре."

"All right. OK."

Казвате това на учителя

You tell a teacher that, and they'll ask you, in all seriousness,

и той ви пита, съвсем сериозно,

"Should we send this child to the psychologist?"

"Трябва ли да изпратим сина ви на психолог?"

And the answer is no, he's just a boy.

А отговорът е не, той просто е момче.

He's just a little boy.

Той е просто едно малко момче.

It's not OK to write these kinds of things in classrooms today.

Не е добре да се пише за такива неща

в днешното училище

И така това е първата причина:

So that's the first reason:

Zero tolerance policies and the way they're lived out.

политика на нулева толерантност и връзка с външния свят.

The next reason that boys' cultures are out of sync with school cultures:

Следващата причина за липсата на синхронизация между културата на момчетата и тази в училищата:

все по-малко са мъжете учители.

there are fewer male teachers.

Anybody who's over 15 doesn't know what this means,

Всеки, който е над 15 години, знае какво означава това,

because in the last 10 years,

защото през последните 10 години

the number of elementary school classroom teachers has been cut in half.

броят на учителите в началните класове

бе намален на половина.

We went from 14 percent to seven percent.

От 14 процента

те станаха 7 процента.

That means that 93 percent of the teachers

Това означава, че 93 процента от учителите,

that our young men get in elementary classrooms are women.

които вашият млад мъж има в началното училище

са жени.

Now what's the problem with this?

Е, какъв е проблемът тук?

Women are great, yep, absolutely.

Жените са страхотни. Да, точно така.

Но мъжкия поведенчески модел за момчетата,

But male role models for boys that say it's all right to be smart --

който казва, че е съвсем нормално да си умен -

те имат бащи, пастори,

they've got dads, they've got pastors, they've got Cub Scout leaders,

лидери в скаутските организации,

but ultimately, six hours a day, five days a week

но за съжаление шест часа на ден, пет дни в седмицата,

they're spending in a classroom,

те прекарват в класната стая.

А повечето от тези класни стаи

and most of those classrooms are not places where men exist.

не са места, в които мъжете съществуват.

And so they say, I guess this really isn't a place for boys.

И казват, предполагам, че това наистина не е място за момчета.

Това е място за момичета.

This is a place for girls.

Не съм много добър в това,

And I'm not very good at this,

so I guess I'd better go play video games

така че предполагам ще е по-добре

да отида да играя видео игри, да спортувам, или нещо такова,

or get into sports, or something like that,

because I obviously don't belong here.

защото очевидно не принадлежа към този свят.

Men don't belong here, that's pretty obvious.

Мъжете не са за тук, това е повече от очевидно.

So that may be a very direct way that we see it happen.

Това може да бъде много директен начин да

видим какво се случва.

Но не толкова директна е

But less directly, the lack of male presence in the culture --

липсата на мъжко присъствие в културата -

you've got a teachers' lounge, and they're having a conversation

имаме учителска стая и

там се води разговор

about Joey and Johnny who beat each other up on the playground.

за Джо и Джон, които се сбили на площадката.

"Какво ще правим с тези момчета?"

"What are we going to do with these boys?"

Отговорът на този въпрос зависи от това кой е включен в разговора.

The answer to that question changes

depending on who's sitting around that table.

Има ли мъже наоколо?

Are there men around that table?

Има ли майки, които отглеждат момчета наоколо?

Are there moms who've raised boys around that table?

Както виждате разговорът се променя,

You'll see, the conversation changes

depending upon who's sitting around the table.

в зависимост от това кой е наоколо.

Third reason that boys are out of sync with school today:

Третата причина за липсата на синхрон между момчетата и училищата:

Kindergarten is the old second grade, folks.

детската градина се равнява на втори клас от миналото.

We have a serious compression of the curriculum happening out there.

Има сериозно сгъстяване на учебната програма, което продължава и сега.

When you're three, you better be able to write your name legibly,

Когато сте на 3, е добре да можете да пишете името си правилно

или ще приемем, че имате проблеми с развитието.

or else we'll consider it a developmental delay.

Когато отидете в първи клас,

By the time you're in first grade,

трябва да можете да четете параграф от текст,

you should be able to read paragraphs of text

към който може да има или да няма снимка.

with maybe a picture, maybe not, in a book of maybe 25 to 30 pages.

от книга с 25 до 30 страници.

If you don't,

Ако не можете, най-вероятно ще ви поставят

we're probably going to be putting you into a Title I special reading program.

в група 1 на специалната програма за четене.

И ако попитате учителите в тази група, те ще ви кажат:

And if you ask Title I teachers, they'll tell you

че имат по четири или пет момчета на всяка едно момиче в програмата,

they've got about four or five boys for every girl that's in their program,

в началните класове.

in the elementary grades.

Причината това да е проблем е,

The reason that this is a problem

is because the message that boys are getting

че посланието, което момчетата получават гласи:

is, "You need to do what the teacher asks you to do all the time."

"трябва да правиш

каквото учителят ти каже през цялото време."

The teacher's salary depends on "No Child Left Behind"

Заплатата на учителя зависи

от това Нито едно дете да не изпада и Напред към върха

and "Race to the Top" and accountability and testing

и отчетността и тестването

and all of this.

на всичко това.

So she has to figure out a way to get all these boys

Така че учителят трябва да намери начин

да прекара всички тези момчета през учебната програма -

through this curriculum -- and girls.

и момичета.

Тази сгъстена учебна програма е лоша

This compressed curriculum is bad for all active kids.

за всички активни деца.

And what happens is,

И това, което се случва е,

she says, "Please, sit down, be quiet, do what you're told,

че учителката казва: "Моля седнете,

пазете тишина, правете каквото ви се казва, следвайте правилата,

follow the rules, manage your time, focus, be a girl."

управлявайте времето си, фокусирайте се,

бъдете момичета."

Тя това им казва.

That's what she tells them.

Индиректно това е, което им казва.

Indirectly, that's what she tells them.

And so this is a very serious problem.

А това е много сериозен проблем. Откъде произлиза?

Where is it coming from? It's coming from us.

Идва от нас.

(Laughter)

(Смях)

We want our babies to read when they are six months old.

Искаме бебетата ни да четат, когато станат на шест месеца.

Have you seen the ads?

Виждали ли сте тези реклами?

We want to live in Lake Wobegon where every child is above average ...

Искаме да живеем в измисления град Lake Wobegon,

където всяко дете е над средното ниво.

but what this does to our children is really not healthy.

Но това, което причиняваме на децата си, хич не е здравословно.

Не е подходящо за развитието им

It's not developmentally appropriate,

and it's particularly bad for boys.

и е особено лошо за момчетата.

Какво да направим?

So what do we do?

Трябва да се срещаме с тях там, където са те.

We need to meet them where they are.

We need to put ourselves into boy culture.

Трябва да влезем в момчешката култура.

We need to change the mindset of acceptance in boys

Трябва да променим начина си на мислене и

да приемем момчетата в основните училища.

in elementary schools.

More specifically, we can do some very specific things.

И по-конкретно, можем да направим някои конкретни неща.

We can design better games.

Можем да създаваме по-добри игри.

Most of the educational games that are out there today

Повечето от образователните игри, които съществуват днес

са просто флаш картички.

are really flashcards.

They're glorified drill and practice.

Те са добри за тренировка и практика.

They don't have the depth, the rich narrative

Те нямат дълбочина, богато съдържание,

that really engaging video games have,

което притежават добрите видео игри,

които са интересни на момчетата.

that the boys are really interested in.

Така че трябва да създадем по-добри игри.

So we need to design better games.

We need to talk to teachers and parents and school board members and politicians.

Трябва да говорим с учителите и родителите

и училишните ръководства и с политиците.

We need to make sure that people see that we need more men in the classroom.

Трябва да се уверим, че хората виждат, че се нуждаем от повече мъже в класните стаи.

Трябва да прегледаме внимателно политиката си на нулева толерантност.

We need to look carefully at our zero tolerance policies.

Има ли смисъл във всичко това?

Do they make sense?

Трябва да помислим за това

We need to think about how to uncompress this curriculum if we can,

как да оправим учебната програма, ако можем,

trying to bring boys back into a space that is comfortable for them.

за да се опитаме да върнем момчетата в място,

което е добро за тях.

All of those conversations need to be happening.

Всички тези разговори трябва да се случат.

There are some great examples out there of schools --

Има страхоти примери

на училища -

the New York Times just talked about a school recently.

в "Ню Йорк таймс" наскоро пишеше за едно такова училище.

A game designer from the New School

Дизайнер на игри от "Ню скуул"

put together a wonderful video gaming school.

създаде прекрасно училище като видео игра.

But it only treats a few kids, and so this isn't very scalable.

Но то е достъпно до малко деца.

Мащабът е малък.

We have to change the culture and the feelings

Трябва да променим културата и чувствата,

that politicians and school board members and parents have

които политици и училищни власти и родители водим

за начина по който приемаме и какво приемаме

about the way we accept and what we accept in our schools today.

в нашите училиша днес.

We need to find more money for game design.

Трябва да намерим повече пари за създаването на игри.

Because good games, really good games, cost money,

Защото добрите игри, наистина добрите игри, струват пари,

и World of Warcraft разполага с приличен бюджет.

and World of Warcraft has quite a budget.

Повечето образователни игри нямат.

Most of the educational games do not.

Откъде да започнем:

Where we started:

my colleagues Mike Petner, Shawn Vashaw, myself,

колегите ми - Майк Петнър, Шуан Вашау и аз -

we started by trying to look at the teachers' attitudes

започнахме като пробвахме да се вгледаме в нагласите на учителите

and find out how do they really feel about gaming,

и да открием какво в действителност чувстват за игрите,

какво казват за игрите.

what do they say about it.

And we discovered that they talk about the kids in their school,

И установихме,

че те говорят за децата в тяхното училище,

които говорят за игри

who talk about gaming, in pretty demeaning ways.

по много безсмислен начин.

They say, "Oh, yeah. They're always talking about that stuff.

Те казват: "О, не. те само за това говорят.

Разговарят за малките екшън герои

They're talking about their little action figures

и малките им постижения или баджове за заслуги,

and their little achievements or merit badges,

or whatever it is that they get.

или за каквото там получават.

And they're always talking about this stuff."

И постоянно говорят за тези неща."

And they say these things as if it's OK.

И те казват тези неща, сякаш са окей.

But if it were your culture, think of how that might feel.

Но ако това бе вашата култура,

помислете как бихте се почувствали.

It's very uncomfortable to be on the receiving end

Много неконфортно е да си от страната на получаващия

of that kind of language.

при такъв вид език.

Те са ядосани на всичко,

They're nervous about anything that has anything to do with violence

което може да бъде свързано с насилие,

because of the zero tolerance policies.

заради политиката на нулева толерантност.

They are sure that parents and administrators

Те са сигурни, че родителите и администраторите няма да приемат нищо.

will never accept anything.

So we really need to think about looking at teacher attitudes

Така че наистина трябва да се насочим към нагласите на учителите

and finding ways to change the attitudes,

и да намерим начини да променим нагласите

so that teachers are much more open and accepting of boy cultures

така че учителите да станат по-отворени

и готови да приемат момчешката култура в класните си стаи.

in their classrooms.

Because, ultimately, if we don't,

Защото, ако това не се случи,

then we're going to have boys who leave elementary school saying,

то ние ще имаме момчета, които напускат основното училище, с думите:

"Добре, предполагам, че това е място само за момичета;

"Well I guess that was just a place for girls, it wasn't for me.

не е за мен.

So I've got to do gaming, or I've got to do sports."

Така че ще поиграя или ще поспортувам."

If we change these things, if we pay attention to these things,

Ако променим тези неща, ако им обръщаме внимание

and we reengage boys in their learning,

и привлечем отново момчетата към ученето,

they will leave the elementary schools saying, "I'm smart."

те ще завършват основното училище с думите: "Аз съм умен."

Благодаря ви.

Thank you.

(Applause)

(Ръкопляскане)