Ian Ritchie: The day I turned down Tim Berners-Lee

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Mihail Stoychev

Well we all know the World Wide Web

Всички знаем, World Wide Web

has absolutely transformed publishing, broadcasting,

абсолютно трансформира публикуването, излъчването,

commerce and social connectivity,

търговията и социалната свързаност,

but where did it all come from?

но, откъде идва всичко това?

And I'll quote three people:

И аз ще цитирам трима души:

Vannevar Bush, Doug Engelbart and Tim Berners-Lee.

Ваневар Буш, Дъг Енгелберт и Тим Бърнърс-Лий.

So let's just run through these guys.

Така че нека просто да се запознаем с тези момчета.

This is Vannevar Bush.

Това е Ваневар Буш.

Vannevar Bush was the U.S. government's chief scientific adviser during the war.

Ваневар Буш е бил главен научен съветник на правителството на САЩ по време на войната.

And in 1945,

И през 1945 г.,

he published an article in a magazine called Atlantic Monthly.

той публикува статия в списание Atlantic Monthly.

And the article was called "As We May Think."

И статията бе наречена "Както можем да мислим."

And what Vannevar Bush was saying

И това, което Ваневар Буш казваше е,е

was the way we use information is broken.

че начина, по който ние използваме информацията е счупен.

We don't work in terms of libraries

Ние не работим по отношение на библиотеките

and catalog systems and so forth.

и каталогови системи и така нататък.

The brain works by association.

Мозъкът работи с асоциации.

With one item in its thought, it snaps instantly to the next item.

С един елемент в неговата мисъл, щраква незабавно към следващата точка.

And the way information is structured

И начина, по който информацията е структурирана

is totally incapable of keeping up with this process.

е напълно неспособен да поддържа връзка с този процес.

And so he suggested a machine,

И така той предложи машина,

and he called it the memex.

и я нарече мемекс.

And the memex would link information,

и мемекс свързва информация,

one piece of information to a related piece of information and so forth.

една част от информация свързано към друга част от информация и т.н..

Now this was in 1945.

Сега, това беше през 1945 година.

A computer in those days

Компютър в онези дни

was something the secret services used to use for code breaking.

беше нещо, което тайните служби, използваха за разбиване на код.

And nobody knew anything about it.

И никой не знаеше нищо за него.

So this was before the computer was invented.

Така че това беше преди компютърът да бъде изобретен.

And he proposed this machine called the memex.

И той предложи тази машина, наречена мемекс.

And he had a platform where you linked information to other information,

И той имаше платформа, където свързате информация с друга информация,

and then you could call it up at will.

и след това бихте могли да го направите когато пожелаете.

So spinning forward,

Превъртайки напред,

one of the guys who read this article was a guy called Doug Engelbart,

едно от момчетата, които прочели тази статия е човек на име Дъг Енгелбарт,

and he was a U.S. Air Force officer.

и той е Американски офицер от военновъздушните сили.

And he was reading it in their library in the Far East.

И той го прочел в библиотеката им в Далечния Изток.

And he was so inspired by this article,

И той бил толкова вдъхновен от тази статия,

it kind of directed the rest of his life.

че това ръководило остатъка от живота му.

And by the mid-60s, he was able to put this into action

А от средата на 60-те години, той бил в състояние да сложи това в действие

when he worked at the Stanford Research Lab in California.

когато той е работил в Станфордската изследователска лаборатория в Калифорния.

He built a system.

Той изградил система.

The system was designed to augment human intelligence, it was called.

Системата била проектирана да увеличи човешкия интелект, така била наречена.

And in a premonition of today's world

И в предчувствие на днешния свят

of cloud computing and softwares of service,

на облачно компютиране и обслужващия софтуер,

his system was called NLS

неговата система се нарича ОЛС

for oN-Line System.

за Он-Лайн Система.

And this is Doug Engelbart.

И това е Дъг Енгелбарт.

He was giving a presentation at the Fall Joint Computer Conference

Той изнасяше презентация на есенната Съвместна Компютърна конференция

in 1968.

през 1968.

What he showed --

Това, което той показа -

he sat on a stage like this, and he demonstrated this system.

той седна на сцена като тази и демонстрира системата.

He had his head mic like I've got.

Той имаше микрофон на главата, както имам и аз.

And he works this system.

И той оперираше тази система.

And you can see, he's working between documents

И вие можете да видите, той работи между документите

and graphics and so forth.

и графики и така нататък.

And he's driving it all

И той движи всичко

with this platform here,

с тази платформа тук,

with a five-finger keyboard

с пет пръстова клавиатура

and the world's first computer mouse,

и първата компютърна мишка в света,

which he specially designed in order to do this system.

която е специално проектирал, за да създаде тази система.

So this is where the mouse came from as well.

Така че, това е откъдето произлиза мишката също.

So this is Doug Engelbart.

Така че това е Дъг Енгелберт.

The trouble with Doug Engelbart's system

Проблемът със системата на Дъг Енгелбарт

was that the computers in those days cost several million pounds.

е, че компютрите в онези дни струваха няколко милиона паунда.

So for a personal computer,

Така че за персонален компютър,

a few million pounds was like having a personal jet plane;

няколко милиона паунда, е нещо като да притежаваш личен реактивен самолет;

it wasn't really very practical.

това не беше наистина много практично.

But spin on to the 80s

Но да се прехвърлим към 80-те години

when personal computers did arrive,

когато персоналните компютри се появиха,

then there was room for this kind of system on personal computers.

тогава е имало място за този вид система за персонални компютри.

And my company, OWL

И моята компания, АУЛ (бухал)

built a system called Guide for the Apple Macintosh.

изгради система, наречена Ръководство за Apple Macintosh.

And we delivered the world's first hypertext system.

И ние създадохме първата в света хипертекстова система.

And this began to get a head of steam.

И това започна да набира скорост.

Apple introduced a thing called HyperCard,

Apple въведе нещо, наречено HyperCard

and they made a bit of a fuss about it.

и те създадоха доста шум около нея.

They had a 12-page supplement in the Wall Street Journal the day it launched.

Те имаха добавка от 12 страници в Wall Street Journal в деня който тя стартира.

The magazines started to cover it.

Списанията започнаха да я покриват.

Byte magazine and Communications at the ACM

Списанието Byte и Комуникациите на ACM

had special issues covering hypertext.

имаха специални издания, покриващи хипертекста.

We developed a PC version of this product

Ние разработихме PC версия на този продукт

as well as the Macintosh version.

както и версията за Macintosh.

And our PC version became quite mature.

И нашата PC версия стана доста напреднала.

These are some examples of this system in action in the late 80s.

Това са само някои примери на тази система в действие в края на 80-те години.

You were able to deliver documents, were able to do it over networks.

Вие сте били в състояние да доставите документи, били сте в състояние да го направите по мрежите.

We developed a system such

Ние разработихме система,

that it had a markup language based on html.

която имаше език за маркиране базиран на HTML.

We called it hml: hypertext markup language.

Нарекохме го HML: Hypertext Markup Language. (хипертекстов марков език)

And the system was capable of doing

А системата е в състояние да направи

very, very large documentation systems over computer networks.

много, много големи системи за документация през компютърните мрежи.

So I took this system to a trade show in Versailles near Paris

Тогава демонстирах системата на търговското изложение във Версай, близо до Париж

in late November 1990.

в края на ноември 1990 г.

And I was approached by a nice young man called Tim Berners-Lee

и към мен се приближи един хубав млад мъж, наречен Тим Бърнърс-Лий

who said, "Are you Ian Ritchie?" and I said, "Yeah."

който каза: "Вие ли си Йън Ричи?" и аз казах: "Да."

And he said, "I need to talk to you."

А той каза: "Трябва да говоря с вас."

And he told me about his proposed system called the World Wide Web.

и ми каза за предложената от него система, наречена World Wide Web.

And I thought, well, that's got a pretentious name,

А аз си помислих, добре, тя има претенциозно име,

especially since the whole system ran on his computer in his office.

особено, тъй като цялата система се оперираше на неговия компютър в офиса му.

But he was completely convinced that his World Wide Web

но той бе напълно убеден, че неговия World Wide Web

would take over the world one day.

ще завземе света един ден.

And he tried to persuade me to write the browser for it,

И той се опита да ме убеди да напиша браузъра за него,

because his system didn't have any graphics or fonts or layout or anything;

защото системата му нямаше никакви графики нито шрифтове нито оформление или нещо подобно;

it was just plain text.

тя бе просто обикновен текст.

I thought, well, you know, interesting,

Помислих си, добре, звучи интересно,

but a guy from CERN, he's not going to do this.

но един човек от CERN (Европейската организация за ядрени изследвания) няма да направи това.

So we didn't do it.

Така че ние не го направихме.

In the next couple of years,

В следващите няколко години,

the hypertext community didn't recognize him either.

хипертекстовата общност не го прие също.

In 1992, his paper was rejected for the Hypertext Conference.

През 1992 г., докладът му беше отхвърлен и на Хипертекстовата конференция.

In 1993,

През 1993,

there was a table at the conference in Seattle,

имаше маса по време на конференцията в Сиатъл,

and a guy called Marc Andreessen

и един човек на име Марк Андрийсен

was demonstrating his little browser for the World Wide Web.

демонстрираше малък браузър за World Wide Web.

And I saw it, and I thought, yep, that's it.

И аз го видях и си помислих, Да, това е.

And the very next year, in 1994, we had the conference here in Edinburgh,

И през следващата година, през 1994 г., бяхме на конференция тук в Единбург,

and I had no opposition in having Tim Berners-Lee as the keynote speaker.

и нямах опозиция Тим Бърнърс-Лий да бъде основен говорител.

So that puts me in pretty illustrious company.

Така че, това ме постави в доста знаменита компания.

There was a guy called Dick Rowe

Един човек, наречен Дик Рау

who was at Decca Records and turned down The Beatles.

който бил в Decca Records и отказал на Бийтълс.

There was a guy called Gary Kildall

Имаше един на име Гари Килдал

who went flying his plane

Който отишъл да управлява самолета си

when IBM came looking for an operating system

когато IBM са търсили операционна система

for the IBM PC,

за компютъра IBM

and he wasn't there, so they went back to see Bill Gates.

и той не бил там, така че те се върнали, за да видят Бил Гейтс.

And the 12 publishers

И 12-те издатели

who turned down J.K. Rowling's Harry Potter, I guess.

които отхвърлили Д. К. Роулинг и нейния Хари Потър, предполагам.

On the other hand, there's Marc Andreessen

от друга страна, ето го Марк Андрийсен

who wrote the world's first browser for the World Wide Web.

който написа първия в света браузър за World Wide Web.

And according to Fortune magazine,

И според списание Fortune,

he's worth 700 million dollars.

той има стойност 700 милиона долара.

But is he happy?

Но щастлив ли е?

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)