Daniel Goleman: Why arent we all Good Samaritans?

Translator: MaYoMo com Reviewer: denitsa aleksandrova

You know, I'm struck by how one of the implicit themes of TED

Знаете ли - поразен съм от това, че една от скритите теми на ТЕД

is compassion, these very moving demonstrations we've just seen:

е състраданието. Тези силно затрогващи демонстрации, които току-що видяхме:

HIV in Africa, President Clinton last night.

ХИВ в Африка, президентът Клинтън снощи.

And I'd like to do a little collateral thinking, if you will,

Бих искал да се впусна в малко странични размисли, ако позволите,

about compassion and bring it from the global level to the personal.

за състраданието, и да го сведа от глобално до лично ниво.

I'm a psychologist, but rest assured,

Аз съм психолог, но бъдете спокойни -

I will not bring it to the scrotal.

няма да го свеждам чак до нивото на скротума.

(Laughter)

(Смях)

There was a very important study done a while ago

Преди известно време имаше едно много важно проучване,

at Princeton Theological Seminary that speaks to why it is

направено в Принстънската теологична семинария, което говори защо,

that when all of us have so many opportunities to help,

когато всички имаме толкова много възможности да помагаме,

we do sometimes, and we don't other times.

понякога го правим, а друг път - не.

A group of divinity students at the Princeton Theological Seminary

На група студенти по богословие в Принстънската теологична семинария

were told that they were going to give a practice sermon

било казано, че ще изнесат проповед като упражнение

and they were each given a sermon topic.

и на всеки била дадена тема за проповед.

Half of those students were given, as a topic,

На половината студенти била дадена като тема

the parable of the Good Samaritan:

притчата за добрия самарянин:

the man who stopped the stranger in --

човекът, който спрял,

to help the stranger in need by the side of the road.

за да помогне на нуждаещия се странник край пътя.

Half were given random Bible topics.

На половината били дадени случайни теми от Библията.

Then one by one, they were told they had to go to another building

После един по един им казали, че трябва да отидат в друга сграда

and give their sermon.

и да изнесат проповедта си.

As they went from the first building to the second,

Докато отивали от първата сграда към втората,

each of them passed a man who was bent over and moaning,

всеки от тях минал покрай човек, който бил превит на две и стенел,

clearly in need. The question is: Did they stop to help?

явно нуждаещ се. Въпросът е: дали спрели, за да му помогнат?

The more interesting question is:

По-интересният въпрос е:

Did it matter they were contemplating the parable

Дали е било от значение, че са размишлявали по притчата

of the Good Samaritan? Answer: No, not at all.

за добрия самарянин? Отговор: Не, изобщо.

What turned out to determine whether someone would stop

Оказало се, че дали някой ще спре

and help a stranger in need

и ще помогне на нуждаещ се странник

was how much of a hurry they thought they were in --

зависело от това доколко смятат, че бързат -

were they feeling they were late, or were they absorbed

дали усещали, че закъсняват, или били погълнати

in what they were going to talk about.

от онова, за което щели да говорят.

And this is, I think, the predicament of our lives:

И това, мисля, е затруднението на нашия живот:

that we don't take every opportunity to help

че не се възползваме от всяка възможност да помогнем,

because our focus is in the wrong direction.

защото вниманието ни е насочено в погрешна посока.

There's a new field in brain science, social neuroscience.

Има една нова област в изучаването на мозъка - социална невронаука.

This studies the circuitry in two people's brains

Тя проучва мрежите в мозъците на двама души,

that activates while they interact.

които се активират, докато те си взаимодействат.

And the new thinking about compassion from social neuroscience

И новото мислене за състраданието от страна на социалната невронаука

is that our default wiring is to help.

е, че по начало сме устроени да помагаме.

That is to say, if we attend to the other person,

Това ще рече, че ако се погрижим за другия човек,

we automatically empathize, we automatically feel with them.

сме автоматично съпричастни, автоматично му съчувстваме.

There are these newly identified neurons, mirror neurons,

Има новоидентифицирани неврони - огледални неврони,

that act like a neuro Wi-Fi, activating in our brain

които действат като невроусилвател, активиращ се в мозъка ни

exactly the areas activated in theirs. We feel "with" automatically.

точно в районите, активирани в неговия. Чувстваме заедно с другия автоматично.

And if that person is in need, if that person is suffering,

И ако този човек е в нужда, ако този човек страда,

we're automatically prepared to help. At least that's the argument.

сме автоматично подготвени да помогнем. Това поне е аргумент.

But then the question is: Why don't we?

Но тогава въпросът е: защо не го правим?

And I think this speaks to a spectrum

Мисля, че това говори за цял спектър,

that goes from complete self-absorption,

който минава от пълна самопогълнатост

to noticing, to empathy and to compassion.

до забелязване, до емпатия и до състрадание.

And the simple fact is, if we are focused on ourselves,

И простият факт е, че ако сме съсредоточени върху самите себе си,

if we're preoccupied, as we so often are throughout the day,

ако сме угрижени, както често се случва в течение на деня,

we don't really fully notice the other.

не се забелязваме наистина, напълно.

And this difference between the self and the other focus

И тази разлика между фокуса върху самия себе си и другия

can be very subtle.

може да бъде много неуловима.

I was doing my taxes the other day, and I got to the point

Занимавах се с данъците си онзи ден и стигнах до момента,

where I was listing all of the donations I gave,

където изброявах всички дадени от мен дарения,

and I had an epiphany, it was -- I came to my check

и получих богоявление, наистина - стигнах до чека си

to the Seva Foundation and I noticed that I thought,

до фондация "Seva" и отбелязах, че си мислех -

boy, my friend Larry Brilliant would really be happy

моят приятел Лари Брилиант ще бъде истински щастлив,

that I gave money to Seva.

че съм дал пари на "Сева".

Then I realized that what I was getting from giving

После осъзнах, че онова, което получавах от даването,

was a narcissistic hit -- that I felt good about myself.

бе нарцистичен успех - че се чувствах добре спрямо самия себе си.

Then I started to think about the people in the Himalayas

После се замислих за хората в Хималаите,

whose cataracts would be helped, and I realized

които ще получат помощ за катаракта си, и осъзнах,

that I went from this kind of narcissistic self-focus

че съм преминал от този нарцистичен фокус върху самия себе си

to altruistic joy, to feeling good

към алтруистична радост - да се чувствам добре

for the people that were being helped. I think that's a motivator.

заради хората, на които помагах. Мисля, че това е мотивиращо.

But this distinction between focusing on ourselves

Но това разграничение между фокусирането върху себе си

and focusing on others

и фокусирането върху другите

is one that I encourage us all to pay attention to.

е нещо, на което насърчавам всички ни да обръщаме внимание.

You can see it at a gross level in the world of dating.

Може да го видите на по-общо ниво в света на срещите.

I was at a sushi restaurant a while back

Бях в един ресторант за суши преди известно време

and I overheard two women talking about the brother of one woman,

и подслушах разговора между две жени за брата на едната жена,

who was in the singles scene. And this woman says,

който бил неженен. Тази жена казваше:

"My brother is having trouble getting dates,

"Брат ми има проблеми с намирането на партньорки,

so he's trying speed dating." I don't know if you know speed dating?

затова опитва със скоростни срещи." Не знам дали сте наясно със скоростните срещи?

Women sit at tables and men go from table to table,

Жените седят на маси, а мъжете минават от маса на маса,

and there's a clock and a bell, and at five minutes, bingo,

има часовник и звънец, и след пет минути - бинго,

the conversation ends and the woman can decide

разговорът свършва и жената може да реши

whether to give her card or her email address to the man

дали да даде визитката си или и-мейл адреса си на мъжа

for follow up. And this woman says,

за продължение. И тази жена продължи:

"My brother's never gotten a card, and I know exactly why.

"Брат ми никога не е получавал картичка. И знам точно защо.

The moment he sits down, he starts talking non-stop about himself;

В момента, когато седне, започва безспир да говори за себе си,

he never asks about the woman."

никога не пита за жената."

And I was doing some research in the Sunday Styles section

Правих известни проучвания в секция "Неделни стилове"

of The New York Times, looking at the back stories of marriages --

на Ню Йорк Таймс, докато четях тайните истории на бракове -

because they're very interesting -- and I came to the marriage

защото са много интересни - стигнах до брака

of Alice Charney Epstein. And she said

на Алис Чарни Епстайн. Тя казва,

that when she was in the dating scene,

че когато ходела по срещи,

she had a simple test she put people to.

имала един прост тест, на който подлагала хората.

The test was: from the moment they got together,

Тестът бил: от момента, в който се срещали,

how long it would take the guy to ask her a question

колко време ще отнеме на мъжа да й зададе въпрос,

with the word "you" in it.

съдържащ думата "ти".

And apparently Epstein aced the test, therefore the article.

Очевидно, Епстайн получил блестящи резултати на теста, а оттам и влязъл в статията.

(Laughter)

(Смях)

Now this is a -- it's a little test

Това е... един малък тест,

I encourage you to try out at a party.

който ви предлагам да опитате на някой купон.

Here at TED there are great opportunities.

Тук, в ТЕД, има страхотни възможности.

The Harvard Business Review recently had an article called

В "Харвард Бизнес Ревю" наскоро имаше статия, озаглавена

"The Human Moment," about how to make real contact

"Човешкият момент" за това как да осъществиш истински контакт

with a person at work. And they said, well,

с човек по време на работа. И казват - е,

the fundamental thing you have to do is turn off your BlackBerry,

основното, което трябва да направите, е да изключите своето "Блекбери",

close your laptop, end your daydream

да затворите лаптопа си, да приключите бляновете си

and pay full attention to the person.

и да обърнете пълно внимание на човека.

There is a newly coined word in the English language

В английския език има една нова дума

for the moment when the person we're with whips out their BlackBerry

за момента, когато човекът, с когото сме, измъква своето "Блекбери"

or answers that cell phone, and all of a sudden we don't exist.

или вдига мобилния си телефон, и изведнъж ние не съществуваме.

The word is "pizzled": it's a combination of puzzled and pissed off.

Думата е "озадасен": комбинация от "озадачен" и "вбесен".

(Laughter)

(Смях)

I think it's quite apt. It's our empathy, it's our tuning in

Мисля, че е доста уместна. Става дума за нашата емпатия - нашата настройка,

which separates us from Machiavellians or sociopaths.

която ни отделя от макиавелианците или социопатите.

I have a brother-in-law who's an expert on horror and terror --

Имам зет, който е експерт по ужасите -

he wrote the Annotated Dracula, the Essential Frankenstein --

написал е "Дракула с анотации", "Основи на Франкенщайн" -

he was trained as a Chaucer scholar,

бил е обучен като учен-чосърианец,

but he was born in Transylvania

но е роден в Трансилвания

and I think it affected him a little bit.

и мисля, че това го е засегнало малко.

At any rate, at one point my brother-in-law, Leonard,

Както и да е - в един момент зет ми Ленърд

decided to write a book about a serial killer.

реши да напише книга за един сериен убиец.

This is a man who terrorized the very vicinity we're in

Този човек тероризирал самата околност, в която се намираме

many years ago. He was known as the Santa Cruz strangler.

преди много години. Бил известен като Удушвача от Санта Круз.

And before he was arrested, he had murdered his grandparents,

Преди да го арестуват, убил баба си и дядо си,

his mother and five co-eds at UC Santa Cruz.

майка си и петима колеги от Университета в Санта Круз.

So my brother-in-law goes to interview this killer

И тъй, зет ми отишъл да интервюира този убиец

and he realizes when he meets him

и осъзнал, като се запознал с него,

that this guy is absolutely terrifying.

че човекът е абсолютно ужасяващ.

For one thing, he's almost seven feet tall.

Първо, бил висок над два метра.

But that's not the most terrifying thing about him.

Но не това било най-ужасяващото в него.

The scariest thing is that his IQ is 160: a certified genius.

Най-страховитото било, че коефициентът му на интелигентност бил 160: сертификат за гений.

But there is zero correlation between IQ and emotional empathy,

Но няма никаква зависимост между коефициента на интелигентност и емоционалната емпатия,

feeling with the other person.

съчувствието към другия.

They're controlled by different parts of the brain.

Те се контролират от различни части на мозъка.

So at one point, my brother-in-law gets up the courage

В един момент зет ми събрал смелост

to ask the one question he really wants to know the answer to,

да зададе единствения въпрос, на който наистина искал да научи отговора.

and that is: how could you have done it?

А това е: Как можа да го извършиш?

Didn't you feel any pity for your victims?

Не усети ли някаква жалост към жертвите си?

These were very intimate murders -- he strangled his victims.

Това били много интимни убийства - той удушавал жертвите си.

And the strangler says very matter-of-factly,

А удушвачът казал много делово:

"Oh no. If I'd felt the distress, I could not have done it.

"О, не. Ако бях усетил страданието, не бих могъл да го извърша.

I had to turn that part of me off. I had to turn that part of me off."

Трябваше да изключа тази част от себе си. Трябваше да изключа тази част от себе си."

And I think that that is very troubling,

Мисля, че това е много тревожно.

and in a sense, I've been reflecting on turning that part of us off.

В известен смисъл, размишлявах върху изключването на тази част от нас.

When we focus on ourselves in any activity,

Когато се съсредоточим върху някаква дейност,

we do turn that part of ourselves off if there's another person.

наистина изключваме тази част от себе си, ако сме с друг човек.

Think about going shopping and think about the possibilities

Помислете за пазаруването и за възможностите

of a compassionate consumerism.

на един състрадателен консумизъм.

Right now, as Bill McDonough has pointed out,

В момента, както посочи Бил Макдона,

the objects that we buy and use have hidden consequences.

предметите, които купуваме и използваме, имат скрити последствия.

We're all unwitting victims of a collective blind spot.

Всички сме неподозиращи жертви на колективна слепота.

We don't notice and don't notice that we don't notice

Не забелязваме и не забелязваме, че не забелязваме

the toxic molecules emitted by a carpet or by the fabric on the seats.

токсичните молекули, излъчвани от килима или материята на седалките.

Or we don't know if that fabric is a technological

Или не знаем дали тази материя е технологичен

or manufacturing nutrient; it can be reused

или производствен хранителен елемент; може ли да се използва повторно,

or does it just end up at landfill? In other words,

или просто свършва на сметището? С други думи,

we're oblivious to the ecological and public health

не съзнаваме екологичните, обществено-здравни,

and social and economic justice consequences

социални и икономически справедливи последици

of the things we buy and use.

от нещата, които купуваме и употребяваме.

In a sense, the room itself is the elephant in the room,

В известен смисъл, самата стая е "слонът в стаята",

but we don't see it. And we've become victims

но ние не го виждаме. И сме станали жертви

of a system that points us elsewhere. Consider this.

на една система, която ни насочва другаде. Помислете за това.

There's a wonderful book called

Има една чудесна книга, озаглавена

Stuff: The Hidden Life of Everyday Objects.

"Нещата: Скритият живот на ежедневните предмети".

And it talks about the back story of something like a t-shirt.

Тя разказва за тайната история на неща като фланелките.

And it talks about where the cotton was grown

Разказва за това къде е отгледан памукът,

and the fertilizers that were used and the consequences

използваните изкуствени торове и последствията

for soil of that fertilizer. And it mentions, for instance,

за почвата от тези торове. И споменава, например,

that cotton is very resistant to textile dye;

че памукът е много устойчив към текстилна боя;

about 60 percent washes off into wastewater.

около 60 процента се отмива в отпадните води.

And it's well known by epidemiologists that kids

Добре известно е на епидемиолозите, че сред деца,

who live near textile works tend to have high rates of leukemia.

живеещи в близост до текстилни предприятия, има тенденция за високи нива на левкемия.

There's a company, Bennett and Company, that supplies Polo.com,

Има една фирма - "Бенет енд Къмпани,която е доставчик на Polo.com,

Victoria's Secret -- they, because of their CEO, who's aware of this,

"Виктория'с Сикрет" - те, заради своя директор, който е наясно с това,

in China formed a joint venture with their dye works

са създали обща фирма в Китай със своите предприятия за боядисване,

to make sure that the wastewater

за да се уверят, че за отпадните им води

would be properly taken care of before it returned to the groundwater.

ще се положат подобаващи грижи, преди да се върнат в подпочвените води.

Right now, we don't have the option to choose the virtuous t-shirt

В момента нямаме възможност да изберем "чистата" фланелка,

over the non-virtuous one. So what would it take to do that?

вместо не-"чистата". Какво трябва да се случи, за да става това?

Well, I've been thinking. For one thing,

Е, аз мислих за това. Първо,

there's a new electronic tagging technology that allows any store

има една нова технология за електронно етикиране, която позволява на всеки магазин

to know the entire history of any item on the shelves in that store.

да научи цялата история на всяка стока по полиците на този магазин.

You can track it back to the factory. Once you can track it

Може да я проследите чак до фабриката. След като я проследите

back to the factory, you can look at the manufacturing processes

обратно до фабриката, може да разгледате производствените процеси,

that were used to make it, and if it's virtuous,

използвани за изработката й, и ако са чисти,

you can label it that way. Or if it's not so virtuous,

може да й поставите този етикет. Или ако не са чак толкова чисти -

you can go into -- today, go into any store,

може да влезете - днес, във всеки магазин,

put your scanner on a palm onto a barcode,

да сложите ръчния си скенер върху баркода,

which will take you to a website.

който ще ви отведе в един уебсайт.

They have it for people with allergies to peanuts.

Направен е за хора с алергия към фъстъци.

That website could tell you things about that object.

Уебсайтът може да ви разкаже някои неща за този обект.

In other words, at point of purchase,

С други думи - при покупка

we might be able to make a compassionate choice.

може да сме в състояние да правим състрадателен избор.

There's a saying in the world of information science:

Има една поговорка в света на информационната наука:

ultimately everybody will know everything.

в крайна сметка всеки ще знае всичко.

And the question is: will it make a difference?

А въпросът е: дали това ще промени нещата?

Some time ago when I was working for The New York Times,

Преди известно време, когато работех за "Ню Йорк Таймс" -

it was in the '80s, I did an article

беше през 80-те, написах една статия

on what was then a new problem in New York --

за нещо, което тогава беше нов проблем в Ню Йорк -

it was homeless people on the streets.

бездомните хора по улиците.

And I spent a couple of weeks going around with a social work agency

Прекарах седмица-две в обиколки с една агенция за социално подпомагане,

that ministered to the homeless. And I realized seeing the homeless

която обслужваше бездомните. И осъзнах, като виждах бездомните

through their eyes that almost all of them were psychiatric patients

през техните очи, че почти всички те бяха психично болни хора,

that had nowhere to go. They had a diagnosis. It made me --

които няма къде другаде да отидат. Имаха диагноза. Това ме караше да...

what it did was to shake me out of the urban trance where,

това, което се случи, бе, че ме извадиха от транса на големия град, където,

when we see, when we're passing someone who's homeless

когато виждаме, когато подминаваме някой бездомен

in the periphery of our vision, it stays on the periphery.

в периферията на зрителното си поле, това остава в периферията.

We don't notice and therefore we don't act.

Не забелязваме и поради това не действаме.

One day soon after that -- it was a Friday -- at the end of the day,

Един ден скоро след това - беше петък - в края на деня

I went down -- I was going down to the subway. It was rush hour

слизах надолу към метрото. Беше пиков час

and thousands of people were streaming down the stairs.

и хиляди хора се стичаха надолу по стъпалата.

And all of a sudden as I was going down the stairs

Изведнъж, докато слизах по стълбите,

I noticed that there was a man slumped to the side,

забелязах, че там има човек, свлечен настрана,

shirtless, not moving, and people were just stepping over him --

без риза, неподвижен - а хората просто стъпваха върху него -

hundreds and hundreds of people.

стотици и стотици хора.

And because my urban trance had been somehow weakened,

И защото градският ми транс бе някак отслабнал,

I found myself stopping to find out what was wrong.

осъзнах, че спирам, за да открия какво се е случило.

The moment I stopped, half a dozen other people

В момента, в който спрях, половин дузина други хора

immediately ringed the same guy.

незабавно обградиха същия човек.

And we found out that he was Hispanic, he didn't speak any English,

Оказа се, че е испаноговорящ, изобщо не знае английски,

he had no money, he'd been wandering the streets for days, starving,

няма пари, скита от дни по улиците, гладува

and he'd fainted from hunger.

и е припаднал от глад.

Immediately someone went to get orange juice,

Незабавно някой отиде за портокалов сок,

someone brought a hotdog, someone brought a subway cop.

друг донесе хотдог, трети доведе ченге от метрото.

This guy was back on his feet immediately.

Този човек незабавно бе изправен на крака.

But all it took was that simple act of noticing,

Бе необходимо просто да забележиш.

and so I'm optimistic.

И тъй, аз съм оптимист.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Аплодисменти)