Jarreth Merz: Filming democracy in Ghana

Translator: Elena-Aurora Kutevska Reviewer: Darina Stoyanova

I was born in Switzerland

Роден съм в Швейцария,

and raised in Ghana, West Africa.

но съм отгледан в Гана, Западна Африка.

Ghana felt safe to me as a child.

Като дете, в Гана се чувствах в безопасност.

I was free, I was happy.

бях свободен, бях щастлив.

The early 70s

Началото на 70-те

marked a time of musical and artistic excellence in Ghana.

беше време на музикален и артистичен подем за Гана.

But then by the end of the decade,

Но в края на десетилетието,

the country had fallen back into political instability

държавата отново се бе озовала в политическа нестабилност

and mismanagement.

и лошо управление.

In 1979,

През 1979г.,

I witnessed my first military coup.

за пръв път станах свидетел на военен преврат.

We the children had gathered at a friend's house.

Ние, децата се бяхме събрали в дома на един приятел.

It was a dimly lit shack.

Мястото беше слабо осветена колиба.

There was a beaten up black and white television

Имаше остарял черно-бял телевизор,

flickering in the background,

просветващ в тъмнината

and a former head of state and general

а един бивш държавен глава и генерал

was being blindfolded

беше ослепен

and tied to the pole.

и завързан към кола.

The firing squad aimed, fired --

Първият отряд се прицели. Стреля

the general was dead.

и генералът беше мъртъв.

Now this was being broadcast live.

Случаят се разпространяваше наживо по медиите.

And shortly after, we left the country,

Скоро след това напуснахме държавата

and we returned to Switzerland.

и се върнахме в Швейцария.

Now Europe came as a shock to me,

Европа беше шок за мен

and I think I started feeling the need

и започнах да чувствам нуждата

to shed my skin in order to fit in.

да оцветя кожата си, за да стана един от другите.

I wanted to blend in like a chameleon.

Исках да се слея с тях като хамелеон.

I think it was a tactic of survival.

Смятам, че това беше тактика за оцеляване.

And it worked, or so I believed.

И тя проработи или поне така си мислех.

So here I was in 2008

И ето ме там, през 2008-ма,

wondering where I was in my life.

чудейки се на какъв етап от живота си съм.

And I felt I was being typecast as an actor.

Имах чувството, че ми беше дадена ролята на актьор.

I was always playing the exotic African.

Винаги играех екзотичния африканец.

I was playing the violent African,

Африканеца насилник,

the African terrorist.

африканския терорист.

And I was thinking,

Чудех се,

how many terrorists could I possibly play

колко терориста мога да изиграя преди аз самия

before turning into one myself?

да се превърна в такъв?

And I had become ashamed of the other,

Започнах да се срамувам

the African in me.

от африканското у себе си.

And fortunately I decided in 2008

За щастие, през 2008-а реших

to return to Ghana,

да се върна в Гана,

after 28 years of absence.

след 28 години отсъствие.

I wanted to document on film

Исках да заснема филм

the 2008 presidential elections.

за президентските избори през 2008-а.

And there, I started by searching

И започнах с изследване

for the footprints in my childhood.

на следите от детството ми.

And before I even knew it,

И преди да се усетя

I was suddenly on a stage

се бях озовал на сцена,

surrounded by thousands of cheering people

заобиколен от хиляди ликуващи хора

during a political rally.

по време на политически митинг.

And I realized that, when I'd left the country,

И осъзнах че, когато напуснах държавата,

free and fair elections in a democratic environment

идеята за свободни и демократични избори

were a dream.

беше една мечта.

And now that I'd returned, that dream had become reality,

И сега, когато се завърнах, тази мечта се беше превърнала в реалност.

though a fragile reality.

макар и крехка и чуплива реалност.

And I was thinking,

Мислех си

was Ghana searching for its identity

дали Гана търсеше същността си,

like I was looking for my identity?

както аз търсех своята?

Was what was happening in Ghana a metaphor

Дали това, което се случваше в Гана,

for what was happening in me?

не беше метафора за случващото се с мен?

And it was as if through the standards of my Western life,

И сякаш чрез стандартите на западния живот

I hadn't lived up to my full potential.

не бях успял да разгърна цялостния си потенциал.

I mean, nor had Ghana,

Гана също не беше успяла,

even though we had been trying very hard.

въпреки че се стараехме усилено.

Now in 1957,

През 1957-а, Гана

Ghana was the first sub-Saharan country

беше първата под-Сахарска държава, която

to gain its independence.

беше обявена за независима.

In the late 50s,

Към края на 50-те години,

Ghana and Singapore had the same GDP.

Гана и Сингапур имаха еднакъв БВП.

I mean, today, Singapore is a First World country

Имам пред вид, че днес Сингапур е изключително развита държава,

and Ghana is not.

но Гана не е.

But maybe it was time to prove to myself,

Но може би беше дошло време да докажа на себе си,

yes, it's important to understand the past,

да, важно е да разбираш миналото,

it is important to look at it in a different light,

важно е да го разглеждаме в различна светлина,

but maybe we should look at the strengths in our own culture

но може би трябва да осъзнаем силните страни на собствената ни култура

and build on those foundations in the present.

и да строим върху тях основите на настоящето.

So here I was, December 7th, 2008.

Така че, ето ме там, 7-ми декември, 2008-а.

The polling stations opened to the voters at 7:00 AM,

Избирателните бюра отворени за гласоподаватели от 7 часа сутринта,

but voters, eager to take their own political fate into their hands,

но те, нетърпеливи да поемат политическата си съдба в свои ръце,

were starting to line up at 4:00 AM in the morning.

се редяха на опашки от 4 часа сутринта.

And they had traveled from near, they had traveled from far,

Бяха пътували от близко и от далеч,

because they wanted to make their voices heard.

защото искаха гласовете им да бъдат чути.

And I asked one of the voters, I said, "Whom are you going to vote for?"

Попитах един от тях "За кого ще гласувате?"

And he said, "I'm sorry, I can't tell you."

Той отговори "Съжалявам, не мога да ти кажа."

He said that his vote was in his heart.

Той каза, че вотът, който ще подаде е в сърцето му.

And I understood, this was their election,

Разбрах, че това бяха техните избори

and they weren't going to let anyone

и те нямаше да позволят на никого

take it away from them.

да им ги отнеме.

Now the first round of the voting didn't bring forth a clear winner --

Първият кръг от гласуването не излъчи победител,

so nobody had achieved the absolute majority --

никой не беше достигнал пълно мнозинство

so voting went into a second round three weeks later.

заради това, три седмици по-късно се проведе ново гласуване.

The candidates were back on the road; they were campaigning.

Кандидатите отново бяха впрегнали силите си; организираха кампании.

The rhetoric of the candidates, of course, changed.

Похватите в речите им, разбира се, се промениха.

The heat was on.

Обстановката беше нажежена.

And then the cliche came to haunt us.

Клишираните изказвания плъзнаха.

There were claims of intimidation

Имаше сигнали за сплашвания

at the polling stations,

в избирателните бюра,

of ballot boxes being stolen.

няколко кутии с гласове бяха откраднати.

Inflated results started coming in

Започнаха да обявяват прекалено високи резултати

and the mob was starting to get out of control.

и тълпите излизаха извън контрол.

We witnessed the eruption of violence in the streets.

Станахме свидетели на бушуващо насилие по улиците.

People were being beaten brutally.

Хора бяха жестоко пребивани.

The army started firing their guns. People were scrambling.

Армията започна да стреля. Хората се блъскаха по улиците.

It was complete chaos.

Настъпи пълен хаос.

And my heart sank,

И сърцето ми натежа,

because I thought, here we are again.

защото си помислих, "Ето ни отново тук.

Here is another proof

Ето още едно доказателство,

that the African is not capable of governing himself.

че африканецът не може сам да управлява държавата си.

And not only that, I am documenting it --

И не само го документирам,

documenting my own cultural shortcomings.

документирам недостатъците на собствената си култура."

So when the echo of the gunshots

Така че, когато ехото от изстрелите

had lingered,

отшумя

it was soon drowned by the chanting of the mob,

скоро беше заглушено от песните на тълпата,

and I didn't believe what I was hearing.

и не можах да повярвам на ушите си.

They were chanting, "We want peace.

Те пееха, "Искаме мир.

We want peace."

Искаме мир."

And I realized it had to come from the people.

И осъзнах, че това идваше от хората.

After all, they decide,

Все пак, те решават.

and they did.

И те бяха решили.

So the sounds that were before distorted and loud,

Звуците, които преди бяха шумни и неясни

were suddenly a melody.

изведнъж се превърнаха в мелодия.

The sounds of the voices were harmonious.

Гласовете бяха в хармония.

So it could happen.

Беше се случило.

A democracy could be upheld peacefully.

Демокрацията можеше да бъде насърчена по мирен път.

It could be, by the will of the masses

Може би се беше случило заради волята на множеството хора,

who were now urgently pressing

които с цялото си сърце и

with all their heart and all their will

воля настояваха

for peace.

за мир.

Now here's an interesting comparison.

Ето едно интересно сравнение.

We in the West,

Ние, на запад,

we preach the values,

проповядваме ценностите,

the golden light of democracy,

златната светлина на демокрацията,

that we are the shining example of how it's done.

и, че ние сме блестящ пример за това как се постига демокрация.

But when it comes down to it,

Но когато се стигне до същината,

Ghana found itself in the same place

Гана се оказа в същата позиция,

in which the U.S. election stalled

както и Щатите, когато

in the 2000 presidential elections --

изборите през 2000 бяха забавени нарочно,

Bush versus Gore.

Буш срещу Гор.

But instead of the unwillingness of the candidates

Но вместо липса на готовност и желание от страна на кандидатите

to allow the system to proceed and the people to decide,

да позволят системата да продължи и хората да решат,

Ghana honored democracy

Гана почете демокрацията

and its people.

и своите хора.

It didn't leave it up to the Supreme Court to decide;

Не беше оставено на Върховния съд да реши;

the people did.

хората го направиха.

Now the second round of voting

Вторият кръг на гласуването

did not bring forth a clear winner either.

също не излъчи ясен победител.

I mean, it was so incredibly close.

Но беше много близо.

The electoral commissioner declared,

Представителят на електората обяви,

with the consent of the parties,

със съгласието на партиите,

to run an unprecedented

да се проведе безпрецедентен

second re-run.

трети кръг на гласуване.

So the people went back to the polls

Така че, хората се върнаха при избирателните центрове

to determine their own president,

да определят те президента си,

not the legal system.

а не легалната система.

And guess what, it worked.

И познайте какво, успяха.

The defeated candidate

Победеният кандидат

gave up power

се отказа от властта си

and made way for Ghana to move into a new democratic cycle.

и позволи на Гана да навлезе в нов, демократичен цикъл.

I mean, at the absolute time

Във време на абсолютна

for the absolute need of democracy,

нужда от демокрация

they did not abuse their power.

те не злоупотребиха с властта си.

The belief in true democracy and in the people runs deep,

Вярата в истинската демокрация и в хората е много дълбока,

proving that the African is capable of governing himself.

което доказва, че африканецът е способен да се самоуправлява.

Now the uphill battle for Ghana and for Africa

Тежката битка за Гана и за Африка

is not over,

не е приключила,

but I have proof that the other side of democracy exists,

но имам доказателство, че другата страна на демокрацията съществува

and that we must not take it for granted.

и не бива да я приемаме за даденост.

Now I have learned

Научих,

that my place is not just in the West or in Africa,

че мястото ми не е просто на Запад или в Африка

and I'm still searching

и все още търся

for my identity,

себе си,

but I saw Ghana

но видях как Гана

create democracy better.

създава по-добре демокрация.

Ghana taught me

Гана ме научи

to look at people differently

да гледам на хората по различен начин

and to look at myself differently.

и да гледам на себе си различно.

And yes,

И да,

we Africans can.

ние Африканците можем.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)