This app makes it fun to pick up litter | Jeff Kirschner

Translator: Biliana Nikolova Reviewer: Anton Hikov

This story starts with these two --

Тази история започва с ей тези двамата...

my kids.

децата ми.

We were hiking in the Oakland woods

Скитахме се из гората на Оукланд,

when my daughter noticed a plastic tub of cat litter in a creek.

когато дъщеря ми видя пластмасова кутия за котешки изпражнения в поточе.

She looked at me and said,

Погледна ме и каза:

"Daddy?

"Татко?

That doesn't go there."

Този боклук не трябва да е там."

When she said that, it reminded me of summer camp.

Думите ѝ ми припомниха лагер през лятото.

On the morning of visiting day,

В деня за посещения,

right before they'd let our anxious parents come barreling through the gates,

точно преди да пуснат тълпите от нетърпеливи родители през портите,

ръководителят на лагера ни нареди:

our camp director would say,

"Quick! Everyone pick up five pieces of litter."

"Бързо! Всеки да направи оборка на пет боклука."

You get a couple hundred kids each picking up five pieces,

Така няколкостотин деца събраха по пет боклука

and pretty soon, you've got a much cleaner camp.

и за нула време лагерът беше много по-чист.

So I thought,

Помислих си,

why not apply that crowdsourced cleanup model to the entire planet?

защо не приложим този модел на почистване чрез краудсорсинг в световен план?

Проектът Litterati бе вдъхновен от тази случка.

And that was the inspiration for Litterati.

The vision is to create a litter-free world.

Идеята е да създадем свят без боклук.

Let me show you how it started.

Нека ви покажа как започна всичко.

I took a picture of a cigarette using Instagram.

Направих снимка на цигара чрез Instagram.

Then I took another photo ...

След това направих още една снимка...

and another photo ...

и още една...

and another photo.

и още една.

And I noticed two things:

И забелязах две неща:

one, litter became artistic and approachable;

първо, боклукът се превърна в артистична и достъпна творба;

и второ,

and two,

след само няколко дни имах 50 снимки в телефона,

at the end of a few days, I had 50 photos on my phone

and I had picked up each piece,

като бях събрал всеки боклук.

and I realized that I was keeping a record

Осъзнах, че правя архив

of the positive impact I was having on the planet.

на положителното въздействие, което имах върху планетата.

That's 50 less things that you might see,

50 боклука по-малко, които ще видите,

or you might step on,

върху които ще стъпите или

or some bird might eat.

с които ще се храни някоя птица.

So I started telling people what I was doing,

Затова споделих с другите какво правя

and they started participating.

и те започнаха да участват.

One day,

Един ден

this photo showed up from China.

се появи тази снимка от Китай.

And that's when I realized

В този миг осъзнах,

that Litterati was more than just pretty pictures;

че Litterati е много повече от красиви снимки;

we were becoming a community that was collecting data.

превръщахме се в общност, която събираше данни.

Each photo tells a story.

Всяка снимка разказва история.

It tells us who picked up what,

Разказва ни кой какво е събрал,

a geotag tells us where

географският маркер показва къде,

and a time stamp tells us when.

а времевият индикатор – кога.

So I built a Google map,

Затова създадох карта на Google

and started plotting the points where pieces were being picked up.

и започнах да нанасям точките, в които се събираха боклуците.

And through that process, the community grew

Чрез този процес общността ни се разрастна,

and the data grew.

данните също.

My two kids go to school right in that bullseye.

Двете ми деца ходят на училище точно в центъра на тази карта.

Litter:

Боклуците:

it's blending into the background of our lives.

те се сливат с фона на живота ни.

But what if we brought it to the forefront?

Но какво ще стане, ако минат на преден план?

What if we understood exactly what was on our streets,

Какво ще стане, ако знаем точно какво има на улиците,

our sidewalks

тротоарите

and our school yards?

и училищните ни дворове?

How might we use that data to make a difference?

Как можем да използваме тези данни, за да променим света?

Well, let me show you.

Нека ви покажа.

The first is with cities.

Първо, в градовете.

San Francisco wanted to understand what percentage of litter was cigarettes.

Управата на Сан Франциско искаше да установи процента на цигарите от боклука.

Why?

Защо?

To create a tax.

За да въведе данък.

So they put a couple of people in the streets

Затова изпратиха хора по улиците

with pencils and clipboards,

с моливи и папки,

who walked around collecting information

които събираха информация из града.

which led to a 20-cent tax on all cigarette sales.

Това доведе до данък от 20 цента върху продажбата на цигари.

And then they got sued

Големите тютюнопроизводители

by big tobacco,

осъдиха градската управа

who claimed that collecting information with pencils and clipboards

с твърдението, че събирането на информация с моливи и папки

is neither precise nor provable.

не е нито точно, нито доказуемо.

The city called me and asked if our technology could help.

От градската управа ме попитаха дали технологиите ни могат да помогнат.

I'm not sure they realized

Не съм сигурен дали разбираха,

that our technology was my Instagram account --

че технологиите ни бяха моят профил в Instagram...

(Laughter)

(Смях)

But I said, "Yes, we can."

Но отговорих: "Да, можем."

(Laughter)

(Смях)

"And we can tell you if that's a Parliament or a Pall Mall.

"И можем да кажем и дали е Parliament или Pall Mall.

Plus, every photograph is geotagged and time-stamped,

Освен това всяка снимка е с географски маркер и времеви индикатор,

providing you with proof."

служейки като доказателство."

Four days and 5,000 pieces later,

Четири дни и 5000 боклука по-късно

our data was used in court to not only defend but double the tax,

данните ни бяха използвани в съда не само да защитят, но и да удвоят данъка,

generating an annual recurring revenue of four million dollars

генерирайки годишни приходи в размер на четири милиона долара

for San Francisco to clean itself up.

за почистването на Сан Франциско.

Now, during that process I learned two things:

В рамките на този процес научих две неща:

първо, Instagram не е подходящият инструмент –

one, Instagram is not the right tool --

(Laughter)

(Смях)

so we built an app.

затова създадохме приложение.

And two, if you think about it,

И второ, ако се замислите,

every city in the world has a unique litter fingerprint,

всеки град има уникален отпечатък на отпадъците си

and that fingerprint provides both the source of the problem

и този отпечатък показва както източника на проблема,

and the path to the solution.

така и пътя за решаването му.

If you could generate a revenue stream

Ако можете да създадете източник на приходи,

just by understanding the percentage of cigarettes,

установявайки само процента на цигарите,

well, what about coffee cups

какво ще кажете за кафените чаши,

or soda cans

кутийките от газирани напитки

or plastic bottles?

или пласмасовите бутилки?

If you could fingerprint San Francisco, well, how about Oakland

Ако знаете отпечатъка на Сан Франциско, тогава какво ще кажете

or Amsterdam

за Оукланд или Амстердам

or somewhere much closer to home?

или някъде много по-близо до дома ви?

And what about brands?

А какво ще кажете за марките?

How might they use this data

Как биха ползвали данните,

to align their environmental and economic interests?

за да балансират екологичните и финансовите си интереси?

There's a block in downtown Oakland that's covered in blight.

В центъра на Оукланд има заринат от боклуци квартал.

The Litterati community got together and picked up 1,500 pieces.

Общността на Litterati се обедини и събра 1500 боклука.

And here's what we learned:

И ето какво научихме:

most of that litter came from a very well-known taco brand.

повечето от боклуците бяха на популярна верига за тако сандвичи.

Most of that brand's litter were their own hot sauce packets,

Повечето боклуци от тази верига бяха пликчетата с лют сос,

and most of those hot sauce packets hadn't even been opened.

като по-голямата част от тях дори не бяха използвани.

The problem and the path to the solution --

Проблемът и пътят на решението –

well, maybe that brand only gives out hot sauce upon request

може би веригата трябва да дава лют сос само ако поиска клиентът,

or installs bulk dispensers

или да постави диспенсери на сос

or comes up with more sustainable packaging.

или да измисли по-екологични опаковки.

How does a brand take an environmental hazard,

Как дадена компания приема определена екологична заплаха,

turn it into an economic engine

превръща я в икономически двигател

and become an industry hero?

и се превръща в герой в бранша?

If you really want to create change,

Ако наистина искаме да направим промяна,

there's no better place to start than with our kids.

най-добре е да започнем от децата си.

A group of fifth graders picked up 1,247 pieces of litter

Група петоколасници събраха 1247 боклука

just on their school yard.

само в училищния двор.

And they learned that the most common type of litter

И откриха, че най-разпростреният боклук

were the plastic straw wrappers from their own cafeteria.

са опаковките от сламките от училищния стол.

So these kids went to their principal and asked,

Затова децата отидоха при директора и попитаха:

"Why are we still buying straws?"

"Защо продължаваме да купуваме сламки?"

And they stopped.

И спряха да купуват.

And they learned that individually they could each make a difference,

Научиха, че всеки един от тях може да направи промяна,

but together they created an impact.

но заедно оказваха въздействие.

It doesn't matter if you're a student or a scientist,

Няма значение дали си ученик или учен,

whether you live in Honolulu or Hanoi,

дали живееш в Хонолулу или Ханой,

this is a community for everyone.

тази общност е за всички.

It started because of two little kids in the Northern California woods,

Всичко започна с две деца в гора в Северна Калифорния,

and today it's spread across the world.

а днес се разпространява по целия свят.

And you know how we're getting there?

И знаете ли как го постигаме?

One piece at a time.

Боклук по боклук.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)