Asking for help is a strength, not a weakness | Michele L. Sullivan

Translator: Velina Vateva Reviewer: Anton Hikov

We all have milestones in life that we remember so vividly.

В живота на всеки от нас има особено важни моменти, които винаги ще помним.

The first one for me was when I was entering kindergarten.

Първият такъв момент за мен беше, когато започнах да ходя на градина.

My big brother was in school, and by golly, it was my time.

Големият ми брат ходеше на училище и, да му се невиди, беше мой ред.

And I went trottin' down that hallway.

И ето че галопирах по коридора.

I was so excited, I almost wet myself.

Бях така развълнувана, че за малко да се напишкам.

And I go to the door,

Стигнах до вратата

and there was the teacher with a warm welcome,

и там беше учителката ми, която сърдечно ме посрещна

and she took me into the classroom,

и ме въведе в класната стая,

showed me my little cubbyhole --

показа ми моето шкафче --

we all remember those little cubbyholes, don't we --

всички си спомняме онези малки шкафчета, нали --

and we put our stuff in there.

и ние сложихме нещата си там.

And then she said, "Go over to the circle

И тогава тя ми каза: "Отиди в кръга

and play with the kids until class starts."

и си поиграй с децата, докато започнем час."

So I went over there and plopped down like I owned the place,

И ето че аз отидох там и се настаних така, сякаш бях господар

and I'm playing,

и както си играя,

and all of a sudden, the boy next to me,

така изведнъж момчето до мен,

he was wearing a white shirt with blue shorts.

носеше бяла риза и сини шорти.

I remember it like it was yesterday.

Спомням си го сякаш беше вчера.

Suddenly he stopped playing and he said,

Изведнъж той спря да играе и каза:

"Why are you so short?"

"Защо си толкова ниска?"

And I just kept playing. I didn't think he was talking to me.

А аз просто продължих да играя. Не смятах, че говори на мен.

(Laughter)

(Смях)

And in a louder voice, he said,

И тогава той каза по-високо:

"Hey, why are you so short?"

"Ей, защо си толкова ниска?"

So I looked up and I said,

Вдигнах поглед и казах:

"What are you talking about? Let's just play. We're happy.

"Какви ги говориш? Нека просто играем. Нали ни е хубаво.

I've been waiting for this."

Така съм чакала този момент."

And so we played, and about a minute later,

И ето че продължихме да играем, но след минута

the girl next to him, in a white shirt and a pink skirt,

момичето до него, с бяла риза и розова пола,

stood up, put her hands on her hips,

се изправи, сложи ръце на хълбоците си,

and said, "Yeah, why do you look so different?"

и каза: "Ами да, защо изглеждаш толкова различно?"

And I went, "What are you talking about?

А аз казах: "Какви ги разправяте?

I don't look different. I'm not short. Again, let's just play."

Не изглеждам различно. Не съм ниска. Ще кажа пак, нека просто играем."

About this time, I looked all around the circle I was in,

Някъде по това време се огледах в кръга, в който се намирах

and all the kids had stopped playing and they were all looking at me.

и всички деца бяха престанали да играят, всички гледаха към мен.

And I'm thinking --

И аз си мисля --

in today's language, it would be "OMG" or "WTF."

на днешния език би било, OMG или WTF.

(Laughter)

(Смях)

What just happened?

Какво се беше случило?

So all the confidence that I went in with that morning

Ето че цялата увереност, с която бях пристигнала сутринта,

was withering away as the morning went on

лека-полека се изпаряваше с напредване на сутринта

and the questions kept coming.

и въпросите се натрупваха.

And at the end of the morning, before I went home,

В края на тази сутрин, преди да си тръгна,

the teacher had us in a circle,

учителката ни събра в кръг

and I actually found myself outside of the circle.

и аз всъщност се намерих извъх този кръг.

I couldn't look at anybody.

Не можех да погледна никого.

I could not understand what just happened.

Не можех да разбера какво се беше случило току-що.

And over the next few years,

През следващите няколко години

I hated to go out in public.

ненавиждах да излизам сред хора.

I felt every stare, every giggle,

Усещах всяко зяпане, всяко подсмихване,

every pointed finger,

всеки пръст, който ме сочи,

not the finger,

не среден пръст,

but every pointed finger,

но пръст, който сочи

and I hated it.

и ненавиждах това.

I would hide behind my parents' legs like nobody could see me.

Криех се зад родителите си, така че никой да не ме вижда.

And as a child,

Когато си дете,

you can't understand another child's curiosity,

не можеш да разбереш любопитството на друго дете,

nor an adult's ignorance.

нито невежеството на възрастните.

It became very apparent to me that the real world was not built

Стана ми пределно ясно, че реалният свят не е създаден

for someone of my size, both literally or figuratively.

за хора с моите размери, в буквален и преносен смисъл.

And so I have no anonymity, as you can probably tell,

Така че аз не мога да съм анонимна, както сигурно можете да се досетите

and while you can see my size,

и докато можете да видите ръста ми,

we all go through many challenges through our lifetime.

ние всички преминаваме през много изпитания през живота си.

And some you can see, like mine.

И някои от тях са видими, като моите.

Most you can't.

Но повечето не са.

You can't tell if someone's dealing with a mental illness,

Не можете да видите, че някой има психично заболяване

or they're struggling with their gender identity,

или че не може да разбере своята полова идентичност,

they're caring for an aging parent,

грижи се за болен родител,

they're having financial difficulty.

има финансови затруднения.

You can't see that kind of stuff.

Не можете да видите тези неща.

So while you can see

И докато можете да видите,

one of my challenges is my size,

че едно от изпитанията пред мен е ръстът ми,

seeing does not mean you understand

да виждаш не означава да разбираш

what it's truly to be me on a daily basis, or what I go through.

какво наистина означава да бъдеш мен всеки ден или през какво преминавам.

And so I'm here to debunk a myth.

Така че аз съм тук, за да разбуля един мит.

I do not believe you can walk in someone else's shoes,

Не вярвам, че някой може да бъде на мястото на някой друг

and because of that, we must adopt a new way of giving of ourselves.

и поради това трябва да приспособим нов начин, по който да се отдаваме.

Simply stated, I will never know what it's like to be you

Просто казано, аз никога няма да разбера какво означава да съм теб

and you will never know what it's like to be me.

и ти никога няма да разбереш какво означава да бъдеш мен.

I cannot face your fears or chase your dreams,

Не мога да се боря със страхове ти или да следвам мечтите ти

and you can't do that for me,

и ти не можеш да правиш това вместо мен,

but we can be supportive of each other.

затова пък можем да се подкрепяме взаимно.

Вместо да се опитваме да се поставим на мястото на някой друг

Instead of trying to walk in each other's shoes,

we must adopt a new way of giving of ourselves.

трябва да приспособим нов начин, по който да се отдаваме.

I learned at an early age

Още на съвсем ранна възраст научих,

that I did have to do some things different than most people,

че трябва да правя някои неща по-различно от повечето хора,

but I also learned there were things I was on equal footing with,

но също така научих, че има неща, в които съм също толкова умела

and one of those was the classroom.

и едно от тях беше класната стая.

Heh, heh, heh. I was equal.

Хе, хе, хе. Бях на равни начала.

As a matter of fact, I excelled in the classroom.

В интерес на истината, отличавах се в класната стая.

This was vitally important, I discovered as I grew older

Пораствайки, открих, че това е жизнено важно

and realized I wasn't going to be able to do a physical job.

и осъзнах, че няма да имам възможност да извършвам физическа работа.

I needed an education.

Трябваше ми образование.

So I went on and got a university degree,

Така че продължих и взех университетска диплома,

but I felt to be one step ahead of everyone for employment,

но усещах, че съм крачка пред останалите от гледна точка на работа,

I needed to have an advanced university degree,

трябваше ми по-висока степен на университетска диплома,

so I went ahead and got that.

така че положих усилия и успях.

Now I'm ready for my interview.

Сега вече бях готова за интервю.

Remember your first interview? What am I going to wear?

Помните ли първото си интервю? Как да се облека?

What questions?

Какви въпроси да задам?

And don't forget that firm handshake.

И да не забравя здравото ръкостискане.

I was right there with you.

Аз бях там, точно до вас.

So 24 hours before my interview,

И ето че 24 часа преди интервюто ми

a friend of mine who I've known all my life

приятел, който ме знае цял живот,

called and said, "Michele, the building you're going in has steps."

ми се обажда и ми казва: "Мишел, сградата, където отиваш, има стъпала."

And she knew I couldn't climb steps.

А тя знае, че не мога да се качвам по стълби.

So suddenly, my focus changed.

И така внезапно моят фокус се измести.

In my shoes, I was worried about how am I going to get there?

В моята ситуация аз се тревожех за това как ще стигна до там.

So I went early and found a loading dock and got in and had a great interview.

И така, отидох рано и открих товарен док, влязох и интервюто мина чудесно.

They had no idea what I went through for the day and that's OK.

Те не знаеха през какво бях минала този ден, но няма проблем.

You're probably thinking my greatest challenge that day was the interview,

Сигурно си мислите, че моето най-голямо изпитание този ден беше интервюто

or getting in the building.

или влизането в сградата.

In reality, my biggest challenge that day

Но всъщност моето най-голямо изпитание този ден

was getting through the loading dock without getting run over.

беше преминаването през товарния док без някой да ме прегази.

I am very vulnerable in certain situations:

В определени ситуации съм много уязвима:

airports, hallways, parking lots,

на летища, коридори, паркинги,

loading docks.

товарни докове.

And so I have to be very careful.

Така че трябва да съм много внимателна.

I have to anticipate and be flexible

Трябва да предвиждам и да се приспособявам

and move as quickly as I can sometimes.

и да се придвижвам така бързо, както мога понякога.

So I got the job,

Получих работата

and in my current role I travel quite a bit.

и настоящата ми позиция е свързана с пътувания.

And travel is a challenge for all of us these days.

А пътуването е изпитание за всички ни в днешно време.

And so you probably get to the airport, run through security, get to the gate.

Вие вероятно пристигате на летището, тичате през охраната, стигате до изхода.

Did I get my aisle seat or my window seat? Did I get my upgrade?

Дали мястото ми е до алеята или прозореца? Получих ли бонус?

Me, first of all, I don't run through anything.

При мен, преди всичко, няма каквото и да е тичане.

(Laughter)

(Смях)

And I especially don't run through the TSA

Още по-малко тичам през администрацията,

because I get to experience the personal patdown.

понеже ми е отредено да минавам лична проверка.

I won't comment on that.

Ще оставя това без коментар.

And then I make my way to the gate,

След което се отправям към изхода

and with my gift of gab that my parents said I was born with,

и с моята дарба да бъбря, за която родителите ми казват, че ми е вродена,

I talk to the gate agent, and then I say, "By the way, my scooter weighs this much,

говоря с човека на изхода и тогава казвам: "Между другото, скутерът ми тежи толкова,

I have a dry cell battery,

работи на алкални батерии

and I can drive it down to the door of the plane."

и мога да го закарам до вратата на самолета."

Also, the day before, I had called the city where I'm traveling to

Също така, предишния ден съм се обадила в града, където отивам,

to find out where I could rent a scooter in case mine gets broken on the way.

да разбера дали мога да наема скутер в случай, че моят се повреди по пътя.

So in my shoes, it's a little bit different.

Така че при мен нещата стоят малко по-иначе.

When I get onto the plane,

Когато се качвам на самолет,

I use my gift of gab to ask the lady to put my bag up, and they graciously do.

използвам дарбата си да бъбря да помоля да качат чантата ми и те любезно го правят.

I try not to eat or drink on a plane

Гледам да не ям или пия в самолета,

because I don't want to have to get up and walk on the plane,

понеже не ми се ще да се налага да ставам и да се разхождам,

but nature has its own schedule,

но природата има свое разписание

and not long ago, it knocked and I answered.

и не отдавна се обади и аз се отзовах.

So I walked up to the front of the plane

Отидох до предната част на самолета

and gabbed with the flight attendant,

и забъбрих един от стюардите,

and said, "Can you watch the door? I can't reach the lock."

като му казах: "Можете ли да пазите вратата? Не стигам резето."

So I'm in there doing my business, and the door flies open.

И ето че съм вътре и върша каквото там върша, когато вратата се отваря широко.

And there's a gentleman there

И там стои един господин

with a look of horror on his face.

и на лицето му е изписан ужас.

I'm sure I had the same look.

Сигурна съм, че имах същото изражение.

As I came out, I noticed that he was sitting right across from me,

Когато излязох, забелязах, че той седи точно през пътеката до мен

and he's in total, complete embarrassment.

и се чувства напълно, абсолютно неловко.

So I walk up to him and I quietly go,

Така че отивам при него и тихичко му казвам:

"Are you going to remember this as much as I am?"

"И вие ли ще помните това така ярко, като мен?"

(Laughter)

(Смях)

And he goes, "I think so."

А той казва: "Мисля, че да."

(Laughter)

(Смях)

Now, while he's probably not talking about it publicly, I am.

Сега, докато навярно той не говори за това публично, то аз го правя.

(Laughter)

(Смях)

But we talked for the rest of the flight,

Но ние говорихме през останалата част от полета

and we got to know each other, our families, sports, work,

и научихме неща един за друг, за семействата си, спорт, работа

and when we landed, he said,

и когато кацнахме, той каза:

"Michele, I noticed someone put your bag up.

"Мишел, забелязах, че някой качи чантата ти.

Can I get that for you?"

Мога ли да ти помогна?"

And I said, "Of course, thank you."

И аз казах: "Разбира се, благодаря ти."

And we wished each other well,

Пожелахме си всичко добро

and the most important thing that day

и най-важното този ден

was that he was not going to leave with that embarrassment,

беше, че той нямаше да си тръгне с онази неловкост,

that experience of embarrassment.

с преживяната ситуация на неловкост.

He won't forget it, and neither will I,

Няма да забрави случилото се, нито аз ще го забравя,

but I think he will remember more

но си мисля, че по-ясно ще помни

our chat and our different perspectives.

разговора ни и нашите различни гледни точки.

When you travel internationally,

Когато пътуваш извън страната си,

it can be even more challenging in certain ways.

това, по определен начин, може да е още по-сложно.

A few years ago, I was in Zanzibar,

Преди няколко години бях в Занзибар,

and I come wheeling in,

на количката си съм,

and think about that.

замислете се върху това.

Short, white, blond woman in a chair.

Ниска бяла блондинка в инвалидна количка.

That doesn't probably happen every day.

Това вероятно не се случва всеки ден.

So I go up, and with my gift of gab, I start to talk to the agent.

И ето че отивам, с дарбата си да бъбря и заговарям стюарда.

So friendly, and I ask about their culture and so forth,

Така приятелски и питам за културата им и така нататък

and I notice there wasn't a jet bridge.

и забелязвам, че няма аеробридж.

So I had to kind of say,

Така че ми се налага да кажа:

"Not only do you have to lift my chair,

"Не само че трябва да пренесете количката ми,

I could use some help getting up the steps."

но ще имам нужда от помощ при изкачване на стълбите."

So we got to spend about an hour together while we waited for the flight,

И ето че трябва да прекараме заедно час, докато чакаме полета

and it was the most magnificent hour.

и това беше най-великолепният час.

Our perspective changed for both of us that day.

Гледните точки и на двама ни се промениха този ден.

And once I got on the flight,

И щом се качих в самолета,

he patted me on the back and wished me well,

той ме потупа по гърба и ми пожела всичко хубаво

and I thanked him so much.

и аз му благодарих сърдечно.

And again, I think he's going to remember that experience more

И отново, мисля, че той по-ясно ще помни това преживяване,

than when I first came in, and there was a bit of hesitation.

отколкото момента, когато прекрачих прага и имаше леко колебание.

And as you notice, I get a lot of help.

И както виждате, често ми помагат.

I would not be where I am today

Не бих била тук днес,

if it was not for my family, my friends, my colleagues

ако не бяха семейството ми, приятелите ми, колегите ми

and the many strangers

и множеството непознати,

that help me every single day of my life.

които ми помагат всеки Божи ден.

And it's important that we all have a support system.

И е особено важно всички ние да имаме система на подкрепа.

Asking for help is a strength,

Да искаш помощ е сила,

not a weakness.

не слабост.

(Applause)

(Аплодисменти)

We all need help throughout our lifetime,

Ние всички се нуждаем от помощ в живота си,

but it is just as important

но е също толкова важно

that we are part of other people's support systems.

да участваме в системата на подкрепа на някой друг.

We must adopt that way of giving back.

Трябва да възприемем такъв начин на даване.

We all obviously have a role to play in our own successes,

На всички ни очевидно е отредена роля в нашите собствени успехи,

but think about the role we have to play in other people's successes,

но помислете за ролята, която трябва да играем в успеха на някой друг,

just like people do for me every single day.

точно по начина, по който хората го правят за мен всеки ден.

It's vitally important that we help each other,

Жизнено важно е да си помагаме един на друг,

because society is increasingly placing people in silos

понеже обществото с особено настървение поставя етикети,

based on biases and ideologies.

водено от предразсъдъци и убеждения.

And we must look past the surface

А трябва да погледнем отвъд видимото

and be confronted with the truth

и да се изправим пред истината,

that none of us are what you can see.

че никой от нас не е това, което виждаме.

There's more to us than that,

Ние сме много повече от това

and we're all dealing with things that you cannot see.

и ние всички си имаме работа с неща, които не можеш да видиш.

So living a life free of judgment

Така че да живееш без да съдиш

allows all of us to share those experiences together

ни позволява всички ние да споделяме тези преживявания заедно

and have a totally different perspective,

и да имаме напълно различна гледна точка,

just like the couple of people I mentioned earlier in my stories.

точно като двамата души, за които разказвах преди малко.

So remember, the only shoes

Така че помнете, единственият човек,

you truly can walk in are your own.

на чието място можеш да се поставиш, си ти самият.

I cannot walk in yours.

Не мога да бъда на твоето място.

I know you can't walk in my size 1s --

Знам, че няма да ти е по мярка моят номер,

(Laughter)

(Смях)

but you can try.

но можеш да пробваш.

But we can do something better than that.

Обаче можем да направим нещо по-добро от това.

With compassion, courage and understanding,

Чрез съчувствие, решителност и разбиране

we can walk side by side

можем да вървим един до друг

and support one another,

и да се подкрепяме

and think about how society can change

и помислете как обществото може да се промени,

if we all do that

ако ние всички правим това,

instead of judging on only what you can see.

вместо да съдим само на основата на това, което виждаме.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря.