Carl Honore: In praise of slowness

Translator: Nikolay Mihaylov Reviewer: Lyuboslav Asenov

What I'd like to start off with is an observation,

Искам да започна с едно наблюдение,

which is that if I've learned anything over the last year,

което е, че ако съм научил нещо през последната година,

it's that the supreme irony

то е върховната ирония

of publishing a book about slowness

за публикуването на книга за бавността

is that you have to go around promoting it really fast.

е че трябва да обикаляш и да я представяш наистина бързо.

I seem to spend most of my time these days

Като че ли прекарвам повечето си време тези дни,

zipping from city to city, studio to studio,

прелитайки от град на град, студио на студио,

interview to interview,

интервю на интервю,

serving up the book in really tiny bite-size chunks.

обслужвайки книгата в наистина малки хапки.

Because everyone these days

Защото всеки тези дни

wants to know how to slow down,

иска да знае как да забави,

but they want to know how to slow down really quickly. So ...

но искат да научат как да забавят наистина бързо. Така че...

so I did a spot on CNN the other day

направих реклама по СиЕнЕн онзи ден.

where I actually spent more time in makeup than I did talking on air.

където всъщност прекарах повече време за грим отколкото да говоря на живо.

And I think that -- that's not really surprising though, is it?

И си мисля че -- това не е истинска изненада, нали?

Because that's kind of the world that we live in now,

Защото това е типа свят в който ние -- ние живеем сега,

a world stuck in fast-forward.

един свят залепен в бързо-напред.

A world obsessed with speed,

Един свят, обсебен от скоростта,

with doing everything faster, with cramming more and more

от правенето на всичко по-бързо, от набутването на повече и повече

into less and less time.

в по-малко и по-малко време.

Every moment of the day feels like

Всеки момент от деня се усеща като

a race against the clock.

надпревара с времето.

To borrow a phrase from Carrie Fisher, which is

Ще си послужа с фраза от Кери Фишър, която е --

in my bio there; I'll just toss it out again --

има я в биографията ми, ще я кажа отново --

"These days even instant gratification takes too long." (Laughter)

"Тези дни дори моментното задоволяване отнема твърде дълго."

And

И

if you think about how we to try to make things better, what do we do?

ако се замислите как се опитваме да направим нещата по-добри, какво правим?

No, we speed them up, don't we? So we used to dial; now we speed dial.

Не, ние ги забързваме, нали? Преди набирахме (телефон); сега бързо набираме.

We used to read; now we speed read. We used to walk; now we speed walk.

Четяхме; сега четем бързо. Ходехме; сега ходим бързо.

And of course, we used to date and now we speed date.

И разбира се, ходихме на срещи, а сега ходим на бързи срещи (спийддейтинг).

And even things that are by their very nature slow --

И дори неща, които в самата си същност за бавни --

we try and speed them up too.

дори тях се опитваме да забързаме. Така че --

So I was in New York recently, and I walked past a gym

Така че наскоро бях в Ню Йорк, и минах покрай един фитнес

that had an advertisement in the window for a new course, a new evening course.

на който имаше реклама на прозореза за нов курс, нов вечерен курс.

And it was for, you guessed it, speed yoga.

И той беше за, предположихте правилно, бърза йога.

So this -- the perfect solution for time-starved professionals

Така че това -- перфектното решение за гладни за време професионалисти

who want to, you know, salute the sun,

които искат да, нали знаете, поздравят слънцето,

but only want to give over about 20 minutes to it.

но искат само да отделят около 20 минути за това.

I mean, these are sort of the extreme examples,

искам да кажа, това са все пак крайни примери,

and they're amusing and good to laugh at.

и те са забавни и добри за да им се посмеем.

But there's a very serious point,

Но има една много сериозна точка,

and I think that in the headlong dash of daily life,

и аз мисля че в гламозамайващото препускане в ежедневието,

we often lose sight of the damage

често загубваме поглед над вредата

that this roadrunner form of living does to us.

която този ускорен живот ни нанася.

We're so marinated in the culture of speed

Толкова сме мариновани от културата на скоростта

that we almost fail to notice the toll it takes

че почти не забелязваме как тя отнася частица

on every aspect of our lives --

от всеки аспект на живота ни.

on our health, our diet, our work,

На здравето, на храната, на работата ни,

our relationships, the environment and our community.

на връзките, на околната среда и на обществото.

And sometimes it takes

И понякога ни струва един --

a wake-up call, doesn't it,

звън за събуждане, нали, да --

to alert us to the fact that we're hurrying through our lives,

на предупреди за това, че препускаме през животите си,

instead of actually living them; that we're

вместо всъщност да ги живеем; че

living the fast life, instead of the good life.

живеем забързан живот, вместо хубав живот.

And I think for many people, that wake-up call

И аз мисля за много хора, този звън за събуждане

takes the form of an illness.

е под формата на някакво заболяване.

You know, a burnout, or eventually the body says,

Нали знаете, прегряване, или всъщност тялото казва,

"I can't take it anymore," and throws in the towel.

"Не мога да поема повече," и хвърля хавлията.

Or maybe a relationship goes up in smoke

Или може би някоя връзка се разпада

because we haven't had the time, or the patience,

защото не сме имали времето или търпението,

or the tranquility,

или спокойствието,

to be with the other person, to listen to them.

да бъдем с другия човек, да го слушаме.

And my wake-up call came when I started

И моя звън за събуждане дойде когато започнах

reading bedtime stories to my son,

да чета вечерни приказки на сина ми,

and I found that at the end of day,

и установих, че накрая на деня,

I would go into his room and I just couldn't slow down -- you know,

влизам в стаята му и просто не мога да забавя -- нали знаете,

I'd be speed reading "The Cat In The Hat."

четях бързо "Котката в шапката."

I'd be -- you know, I'd be skipping lines here,

Правех -- нали знаете, прескачах редове тук,

paragraphs there, sometimes a whole page,

параграфи там, понякога цяла страница

and of course, my little boy knew the book inside out, so we would quarrel.

и разбира се, малкото ми момче знаеше книгата отвътре навън, така че се карахме.

And what should have been the most relaxing, the most intimate,

И това което трябваше да бъде най-отпускащия, най-близък

the most tender moment of the day,

и най-нежен момент в деня ми,

when a dad sits down to read to his son,

когато бащата сяда да чете на сина си,

became instead this kind of gladiatorial battle of wills,

вместо това стана някаква гладиаторска битка на желанията;

a clash between my speed

сблъсък между неговата скорост и моята --

and his slowness.

или моята скорост и неговата бавност.

And this went on for some time,

И това продължи известно време,

until I caught myself scanning a newspaper article

докато се хванах да преглеждам статия във вестник

with timesaving tips for fast people.

със съвети за пестене на време на забързани хора.

And one of them made reference to a series of books called

И в един от тях се спонаваше серия книги наречени

"The One-Minute Bedtime Story."

"Едноминутната вечерна приказка."

And I wince saying those words now,

И аз -- притрепвам, казвайки тези думи сега,

but my first reaction at the time was very different.

но първата ми реакция тогава беше много различна.

My first reflex was to say,

Първоначалния ми рефлекс беше да си кажа,

"Hallelujah -- what a great idea!

"Алелуя - каква страхотна идея!

This is exactly what I'm looking for to speed up bedtime even more."

Това е точно това, което търся за да ускоря вечерните приказки още повече."

But thankfully,

Но за щастие,

a light bulb went on over my head, and my next reaction was very different,

ми присветна над главата и следващата ми реакция беше много различна,

and I took a step back, and I thought,

отдръпнах се назад и помислих,

"Whoa -- you know, has it really come to this?

"Хей -- ама наистина ли стигнахме до тук?

Am I really in such a hurry that I'm prepared

Наистина ли съм толкова забързан, че съм готов

to fob off my son with a sound byte at the end of the day?"

да пробутам на сина си нещо на бързо накрая на деня?"

And I put away the newspaper --

И аз -- сложих вестника настрана --

and I was getting on a plane -- and I sat there,

и се качвах на самолет -- и седях там,

and I did something I hadn't done for a long time -- which is I did nothing.

и направих нещо, което не бях правил от дълго време -- което е не правих нищо.

I just thought, and I thought long and hard.

Само разсъждавах, мислих дълго и съсредоточено.

And by the time I got off that plane, I'd decided I wanted to do something about it.

И докато слезна от самолета, бях решен че искам да направя нещо по въпроса.

I wanted to investigate this whole roadrunner culture,

Исках да разследвам тази цяла култура на забързаността,

and what it was doing to me and to everyone else.

и това което причиняваше на мен и на всички останали. И аз --

And I had two questions in my head.

И аз имах два въпроса наум.

The first was, how did we get so fast?

Първия беше, как станахме толкова забързани?

And the second is, is it possible,

И втория е, възможно ли е,

or even desirable, to slow down?

или дори желателно, да забавим?

Now, if you think about

Сега, ако се замислите

how our world got so accelerated, the usual suspects rear their heads.

как света ни толкова се ускори, обичайните заподозрени се обръщат с гръб.

You think of, you know, urbanization,

Мислите си за, нали знаете, урбанизацията,

consumerism, the workplace, technology.

консуматорството, работната среда, технологията.

But I think if you cut through

Но мисля, че ако срежете

those forces, you get to what might be the deeper

през тези сили ще се озовете към нещо по-дълбоко

driver, the nub of the question,

двигателя, основата на въпроса,

which is how we think about time itself.

който е как мислим за времето само по себе си.

In other cultures, time is cyclical.

В други култури, времето е циклично.

It's seen as moving in great,

То се разглежда като движещо се в големи

unhurried circles.

спокойни кръгове.

It's always renewing and refreshing itself.

То винаги се подновява и освежава от само себе си.

Whereas in the West, time is linear.

Докато в Запада, времето е линейно.

It's a finite resource;

То е ограничен ресурс,

it's always draining away.

винаги изтича.

You either use it, or lose it.

Или го използваш, или го губиш.

"Time is money," as Benjamin Franklin said.

Времето е пари, както е казал Бенджамин Франклин.

And I think what that does to us psychologically

И аз си мисля какво това - ни причинява физиологически

is it creates an equation.

дали то -- то създава уравнение.

Time is scarce, so what do we do?

Времето е малко, така че какво правим?

Well -- well, we speed up, don't we?

Ами -- ами, ние ускоряваме, нали?

We try and do more and more with less and less time.

Опитваме се и правим повече и повече в по-малко и по-малко време.

We turn every moment of every day

Обръщаме всеки момент от всеки ден

into a race to the finish line --

в надпревара към финиш линията.

a finish line, incidentally, that we never reach,

Една финиш линия, която инцидентно никога не стигаме,

but a finish line nonetheless.

но финиш линия все пак.

And I guess that the question is,

И аз предполагам че въпросът е,

is it possible to break free from that mindset?

възможно ли е да се освободим от това мислене?

And thankfully, the answer is yes, because

И за щастие, отговорът е да, защото

what I discovered, when I began looking around, that there is

това което открих, когато започнах да се оглеждам, е че има --

a global backlash against this culture that

глобална враждебна реакция срещи култура която

tells us that faster is always better, and that busier is best.

ни казва че по-бързо е винаги по-добре, и че по-заето е най-добре.

Right across the world, people are doing the unthinkable:

По целия свят, хората правят немислимото:

they're slowing down, and finding that,

забавят се, и откривайки че

although conventional wisdom tells you that if you slow down, you're road kill,

въпреки че общоприетата мъдрост ни казва че ако се забавиш, ще бъдеш премазан,

the opposite turns out to be true:

всъщност обратното излиза вярно.

that by slowing down at the right moments,

Че ако се забяваме в подходящите моменти,

people find that they do everything better.

хората откриват че правят всичко по-добре.

They eat better; they make love better; they exercise better;

Те се хранят по-добре, правят любов по-добре, упражняват се по-добре,

they work better; they live better.

работят по-добре, живеят по-добре.

And, in this kind of cauldron

И в този котел

of moments and places and acts of deceleration,

от моменти, и места и актове на забавяне,

lie what a lot of people now refer to as

лежи основата на това което много хора мислят като,

the "International Slow Movement."

Международното Движение за Забавянето.

Now if you'll permit me a small act of hypocrisy,

Сега ако ми позволите да направя един малък жест на лицемерие,

I'll just give you a very quick overview of

Ще ви дам един бърз преглед на това което --

what's going on inside the Slow Movement. If you think of food,

се случва вътре в Движението за Забавяне. Ако мислите за храна,

many of you will have heard of the Slow Food movement.

много от вас са чували за Движението за Бавна Храна.

Started in Italy, but has spread across the world,

Започна в Италия, но се разпространи по света,

and now has 100,000 members

и сега има 100,000 члена

in 50 countries.

в 50 страни.

And it's driven by a very simple and sensible message,

И се основава на много просто и осезаемо послание,

which is that we get more pleasure and more health

което е, че получаваме по-голямо удоволствие и повече здраве

from our food when we

от нашата храна, когато ние

cultivate, cook and consume it at a reasonable pace.

я култивираме, приготвяме и поглъщаме с подходяща скорост.

I think also the explosion of

Мисля си също, че експлозията на

the organic farming movement, and the renaissance of farmers' markets,

движението за органична храна, както и ренесансовите фермерски пазари,

are other illustrations

са други -- са други илюстрации

of the fact that people are desperate to get away from

на факта, че хората са отчаяни да се разделечат от

eating and cooking and cultivating their food

яденето, готвенето и на култивирането на тяхната храна

on an industrial timetable.

в едни индустриални срокове.

They want to get back to slower rhythms.

Те искат да се върнат назад към по-бавно темпо.

And out of the Slow Food movement has grown something

И от движението за бавна храна нещо пререстна

called the Slow Cities movement, which has started in Italy,

и то се нарича движение за Бавни Градове, което започна в Италия,

but has spread right across Europe and beyond.

но се разпространи в цяла Европа и отвъд.

And in this, towns

И в него, градове

begin to rethink how they organize the urban landscape,

започват да преосмислят как организират ландшафта си,

so that people are encouraged to slow down

така че хората са предразположени да -- да забавят

and smell the roses and connect with one another.

да помиришат розите и да общуват един с друг.

So they might curb traffic,

Така че те могат да избегнат трафика,

or put in a park bench, or some green space.

или да седнат на пейка в парка, или някое злено място.

And in some ways, these changes add up to more than the sum of their parts,

И по определени начини, тези промени добавят повече отколкото сбора на частите,

because I think when a Slow City becomes officially a Slow City,

защото си мисля, че когато Бавен Град стане официално Бавен Град,

it's kind of like a philosophical declaration.

това е нещо като философска декларация.

It's saying to the rest of world, and to the people in that town,

Това е да кажеш на останалия свят, и на хората в този град,

that we believe that in the 21st century,

че ние вярваме, че през 21-ви век,

бавността ще играе роля.

In medicine, I think a lot of people are deeply disillusioned

В медицината, аз мисля, че много хора са дълбоко разочаровани.

with the kind of quick-fix mentality

с типа на бързодействие

you find in conventional medicine.

което намираме в конвеционалната медицина

And millions of them around the world are turning

И милиони от тях, по целия свят се обръщат към

to complementary and alternative forms of medicine,

съпътстващи или алтернативни форми на медицина,

which tend to tap into sort of

които имат тенденцията да влезнат в някакъв

slower, gentler, more holistic forms of healing.

по-бавен, по-нежен, по-холистичен начин за изцеляване.

Now, obviously the jury is out on many of these complementary therapies,

Сега, очевидно журито се изключва в много от тези съпътстващи терапии,

and I personally doubt that the coffee enema

и аз лично се съмнявам че кафе енема

will ever, you know, gain mainstream approval.

някога, нали знаете, ще бъде одобрено от обществото.

But other treatments

Но други лечения

such as acupuncture and massage, and even just relaxation,

като акопунктура и масаж, или дори просто отпускане,

clearly have some kind of benefit.

определено имат някъкъв вид полза.

And blue-chip medical colleges everywhere

И иновационните медицински колежи са навсякъде --

are starting to study these things to find out how they work,

започват да изучават тези неща за да разберат как работят,

and what we might learn from them.

както и какво може да научим от тях.

Sex. There's an awful lot of fast sex around, isn't there?

Секс. Има ужасно много бърз секс напоследък, нали?

I was coming to --

Идвах към --

well -- no pun intended there.

ами -- нямах нищо предвид.

I was making my way, let's say, slowly to Oxford,

Отивах бавно, да кажем, бавно към Оксфорд,

and I went through a news agent, and I saw a magazine,

и минах през будка с вестници, и видях списание,

a men's magazine, and it said on the front,

мъжко списание, на чиято корица пишеше,

"How to bring your partner to orgasm in 30 seconds."

"Как да доведете партньора си до оргазъм за 30 секунди."

So, you know, even sex

Така че, нали знаете, дори секса

is on a stopwatch these days.

е на хронометър тези дни.

Now, you know,

Сега, нали знаете,

I like a quickie as much as the next person,

Аз харесвам набързо колкото всеки друг,

but I think that there's an awful lot to be gained

но си мисля че има страшно много полза

from slow sex -- from slowing down in the bedroom.

от бавния секс -- да забавите в спалнята.

You know, you tap into that -- those deeper,

Нали знаете, влизате в тези -- тези по-дълбоки,

sort of, psychological, emotional, spiritual currents,

някакси, нали знаете, психологични, емоционални, духовни течения,

and you get a better orgasm with the buildup.

и получавате по-добър оргазъм с натрупването.

You can get more bang for your buck, let's say.

Можете да получите повече удоволствие от усилията, така да се каже.

I mean, the Pointer Sisters said it most eloquently, didn't they,

Искам да кажа, Пойнтър систърс са го казали много тънко, нали,

when they sang the praises of "a lover with a slow hand."

когато пяха възхвалите за любовника с бавна ръка.

Now, we all laughed at Sting

Сега, ние всички се смеехме на Стинг

a few years ago when he went Tantric,

преди няколко години, когато стана Тантрик,

but you fast-forward a few years, and now you find couples of all ages

но превъртайки напред с няколко години, сега ще намерите двойки от всякакви възрасти

flocking to workshops, or maybe just

да пълнят уоркшопите, или само

on their own in their own bedrooms, finding ways

в техните спални, търсейки начини

to put on the brakes and have better sex.

да сложат спирачки и да имат по-добър секс.

And of course, in Italy where -- I mean, Italians always seem to know

И разбира се, в Италия където -- искам да кажа Италианците винаги сякаш знаят

where to find their pleasure --

къде да намерят своето удоволствие --

they've launched an official Slow Sex movement.

те започнаха официално движение за Бавен Секс.

The workplace.

Работното място --

Right across much of the world --

навсякъде по света --

North America being a notable exception --

Като Северна Америка е определено изключение --

working hours have been coming down.

работните часове започнаха да намаляват.

And Europe is an example of that,

И Европа е пример за това,

and people finding that their quality of life improves

и хората намират как качеството на техния живот се подобрява

as they're working less, and also

докато те работят по-малко и също

that their hourly productivity goes up.

че тяхната почасова работоспособност се повишава.

Now, clearly there are problems with

Сега, определено има проблеми със

the 35-hour workweek in France --

35-часовата работна седмица във Франция --

too much, too soon, too rigid.

прекалено много, прекалено скоро, прекалено твърдо.

But other countries in Europe, notably the Nordic countries,

Но други държави в Европа, особено Северните държави,

are showing that it's possible

показват, че е възможно

to have a kick-ass economy

да имате страхотна икономика

without being a workaholic.

без да бъдете работохолици.

And Norway, Sweden,

И Норвегия, Швеция,

Denmark and Finland now rank

Дания и Финландия сега са

among the top six most competitive nations on Earth,

на върха на шестте най-конкурентни държави в света,

and they work the kind of hours that would make the average American

и те работят броя часове които ще накарат средния Американец

weep with envy.

да реве от ревност.

And if you go beyond sort of the country level,

И ако минете отвъд нивото на държавата,

down at the micro-company level,

а на микро-ниво в компаниите,

more and more companies now are realizing

все повече фирми сега осъзнават

that they need to allow their staff

че трябва да позволяват на екипа си

either to work fewer hours or just to unplug --

или да работи по-малко часове или просто да изключва --

to take a lunch break, or to go sit in a quiet room,

да имат обедна пауза, да отидат да седнат в тиха стая,

to switch off their Blackberrys and laptops -- you at the back --

да изключат Блекбери телефоните си -- вие там отзад --

mobile phones,

мобилните телефони,

during the work day or on the weekend, so that they have time to recharge

посред работния ден или през уикенда, така че да имат времето да презаредят

and for the brain to slide into that

и да -- да може мозъка да се плъзне в

kind of creative mode of thought.

творчески режим на мислене.

It's not just, though, these days,

Все пак, не е само тези дни,

adults who overwork, though, is it? It's children, too.

възрастни които се преработват, нали така? Ами децата също.

I'm 37, and my childhood ended in the mid-'80s,

Аз съм на 37, и моето детство свърши по средата на 80-те,

and I look at kids now, and I'm just amazed by the way they

и когато гледам децата сега, просто съм удивен по начина по който те

race around with more homework,

се състезават с повече домашни,

more tutoring, more extracurriculars

повече уроци, повече извънкласни занимания,

than we would ever have conceived of a generation ago.

отколкото въобще сме можели да възприемем преди едно поколение.

And some of the most heartrending emails

И някои от най-сърдечните електронни писма

that I get on my website

които получавам на моя уебсайт

are actually from adolescents

са всъщност от юноши

hovering on the edge of burnout, pleading with me

реят се на ръба на прегаряне, пледират към мен

to write to their parents,

да пиша на родителите им,

to help them slow down, to help them get off this

да им помогна да забавят, да им помогна да слезнат от тази

full-throttle treadmill.

неблагодарна газ-до-дупка.

But thankfully, there is a backlash there in parenting as well,

Но слава Богу, има реакция и от родителите,

and you're finding that, you know, towns in the United States

и разбирам че, нали знаете, градове в САЩ

are now banding together and banning extracurriculars

вече се свързват заедно и забраняват извънкласните задачи

on a particular day of the month, so that people can,

в определен ден в месеца, така че хората да могат,

you know, decompress and have some family time, and slow down.

нали знаете, да разпуснат и да имат семейно време, да забавят.

Homework is another thing. There are homework bans

Домашните са друго нещо. Има забрани за домашни

springing up all over the developed world

които извират навсякъде в развиващия се свят

in schools which had been piling on the homework for years,

в училища които са трупали домашни с години,

and now they're discovering that less can be more.

и сега откриват че по-малко може да значи повече.

So there was a case up in Scotland recently

Така че наскоро имаше случай в Шотландия

where a fee-paying, high-achieving private school

където в платено, частно училище с високи резултати

banned homework

забраниха домашните

for everyone under the age of 13,

за всички под 13 години,

and the high-achieving parents freaked out and said,

и родителите на най-успешните деца се среснаха и казаха,

"What are you -- you know, our kids will fall" -- the headmaster said,

"Какво вие -- нали знаете, децата ни ще пропаднат" -- директора каза,

"No, no, your children need to slow down at the end of the day."

"Не, не, децата ви имат нужда да забавят в края на деня."

And just this last month, the exam results came in,

И само преди месец, резултатите от изпитите бяха обявени,

and in math, science, marks went up 20 percent

и по математика и науките, оценките се качили с 20 процента

on average last year.

усреднено за миналата година.

And I think what's very revealing is that

И аз мисля че това което е много показателно е че

the elite universities, who are often cited as the reason

елитните университети, които са често такива поради причината

that people drive their kids and hothouse them so much,

че хората карат децата си и ги напушват толкова много,

are starting to notice the caliber of students

започват да виждат количеството студенти

coming to them is falling. These kids have wonderful marks;

идващи към тях да намалява. Тези деца имат чудесни оценки,

they have CVs jammed with extracurriculars,

имат Биографии пълни с извънкласни занимания,

to the point that would make your eyes water.

до нивото в което ги кара да се насълзяват.

But they lack spark; they lack

Но им липсва искра, липсва

the ability to think creatively and think outside --

възможността да мислят творчески и да мислят извън --

they don't know how to dream. And so what these Ivy League schools,

те не знаят как да мечтаят. И така това което правят тези училища,

and Oxford and Cambridge and so on, are starting to send a message

и Оксфорт и Кембридж и т.н. е да започват да пращат послание

to parents and students that they need to put on the brakes a little bit.

към родители и студенти, че трябва да натиснат малко спирачките.

And in Harvard, for instance, they send out

И в Харвард, например, разпратиха

a letter to undergraduates -- freshmen --

писмо към завършващите -- последна година --

telling them that they'll get more out of life, and more out of Harvard,

в което им казват, че ще получат повече от живота и повече от Харвард,

if they put on the brakes, if they do less,

ако натиснат спирачките. Ако направят по-малко,

but give time to things, the time that things need,

но отделят време за неща, времето нужно за нещата,

to enjoy them, to savor them.

за да се забавляват, да запомнят вкуса.

And even if they sometimes do nothing at all.

И дори ако понякога не правят въобще нищо.

And that letter is called -- very revealing, I think --

И писмото се казва -- много откровено, мисля си --

"Slow Down!" -- with an exclamation mark on the end.

"Забавете!" -- с удивителна накрая.

So wherever you look, the message, it seems to me, is the same:

Така че, където и да гледате, посланието е, струва ми се, едно и също.

that less is very often more,

Че по-малко често е повече,

that slower is very often

че по-бавно е много често

better. But that said, of course,

по-добре. Но като казваме това, разбира се,

it's not that easy to slow down, is it?

не е толкова лесно да забавим, нали така?

I mean, you heard that I got a speeding ticket

Искам да кажа, сигурно сте чули че ме глобиха за превишена скорост

while I was researching my book on the benefits of slowness,

докато събирах материал за книгата си за ползите от забавянето,

and that's true, but that's not all of it.

и това е вярно, но това не е всичко.

I was actually en route to a dinner

Аз всъщност отивах на вечеря

held by Slow Food at the time.

която се организираше от Бавна Храна тогава.

And if that's not shaming enough, I got that ticket in Italy.

И ако това не е достатъчно срамно, глобиха ме в Италия.

And if any of you have ever driven on an Italian highway,

И ако някой от вас някога е карал по Италианска магистрала,

you'll have a pretty good idea of how fast I was going.

ще знаете добре колко бързо съм се движил.

(Laughter)

(Смях)

But why is it so hard to slow down?

Но защо е толкова трудно да забавим?

I think there are various reasons.

Мисля, че има няколко причини.

One is that speed is fun, you know, speed is sexy.

Едната е че -- скоростта е забавна -- нали знаете, скоростта е секси.

It's all that adrenaline rush. It's hard to give it up.

Всичко е до напомпването на адреналина. Трудно е да се откажеш.

I think there's a kind of metaphysical dimension --

Мисля си че има някакво метафизическо измерение --

that speed becomes a way of walling ourselves off

че скоростта става начин да се затворим от

from the bigger, deeper questions.

по-големите, по-дълбоки въпроси.

We fill our head with distraction, with busyness,

Запълваме главата си разсейвайки се, със заетост,

so that we don't have to ask,

така че не трябва да питаме,

am I well? Am I happy? Are my children growing up right?

дали съм наред? Дали съм щастлив? Децата ми растат ли наред?

Are politicians making good decisions on my behalf?

Политиците взимат ли добри решения вместо мен?

Another reason -- although I think, perhaps, the most powerful reason --

Друга причина -- въпреки че мисля, може би най-силната причина --

why we find it hard to slow down is the cultural taboo

поради която трудно се забавяме, е културното табу

that we've erected against slowing down.

което сме възнесли срещу забавянето.

"Slow" is a dirty word in our culture.

Бавен е мръсна дума в културата ни.

It's a byword for "lazy," "slacker,"

Синоним е на мързелив, мърляв,

for being somebody who gives up.

за някой който се предава.

You know, "he's a bit slow." It's actually synonymous

Нали знаете, "той е малко бавен". Това всъщност е синоним

with being stupid.

да бъдеш - да бъдеш глупав.

I guess what the Slow Movement -- the purpose of the Slow Movement,

Предполагам че Бавното Движение -- целта на Бавното Движение,

or its main goal, really, is to tackle that taboo,

или неговата основна цел, наистина е да премахне това табу,

and to say that yes,

и да каже че -- да,

sometimes slow is not the answer,

понякога бавно не е -- отговорът,

that there is such a thing as "bad slow."

че има нещо наречено "лошо бавно."

You know, I got stuck on the M25,

Нали знаете. Че -- заседнах на М25,

which is a ring road around London, recently,

което е околовръстният път около Лондон, наскоро,

and spent three-and-a-half hours there. And I can tell you,

и прекарах три и половина часа там. И мога да ви кажа,

that's really bad slow.

това е наистина лошо забавяне.

But the new idea,

Но новата идея,

the sort of revolutionary idea, of the Slow Movement,

или революционната идея на Бавното Движение,

is that there is such a thing as "good slow," too.

е че има такова нещо като "добро забавяне," също.

And good slow is, you know, taking the time

И доброто забавяне е, нали знаете, да отделяте времето

to eat a meal with your family, with the TV switched off.

да се храните със семейството си, с изключен телевизор.

Or taking the time to look at a problem from all angles

Или -- да отделите времето да погледнете върху проблем от всички гледни точки

in the office to make the best decision

в офиса, за да вземете най-доброто решение

at work.

на работа.

Or even simply just taking the time

Или дори просто да отделите времето

to slow down

да забавите

and savor your life.

и да вкусите живота си.

Now, one of the things that I found most uplifting

Сега, едно от нещата които съм открил като най-повдигащи

about all of this stuff that's happened around the book

относно всичко това което се случи покрай книгата

since it came out, is the reaction to it.

откакто излезе, е реакцията към нея.

And I knew that when my book on slowness came out,

И аз знаех, че когато моята книга за забяването излезе,

it would be welcomed by the New Age brigade,

ще бъде приветствана от Ню Ейдж бригадата,

but it's also been taken up, with great gusto,

но също така беше приета, с голямо удоволствие,

by the corporate world -- you know,

от корпоративния свят -- нали знаете, тази,

business press, but also

бизнес преса, но също и, нали знаете,

big companies and leadership organizations.

големи фирми и активни организации.

Because people at the top of the chain, people like you, I think,

Защото хората на върха на веригата, хора като вас, мисля си,

are starting to realize that there's too much

започват да осъзнават че има твърде много

speed in the system,

скорост в системата,

there's too much busyness, and it's time to find,

има твърде много заетост, и е време да открием,

or get back to that lost art of shifting gears.

да се върнем към, това загубено изкуство на смяна на скоростите.

Another encouraging sign, I think,

Още един окуражителен знам, мисля си,

is that it's not just in the developed world

е това че не е само развития свят

that this idea's been taken up. In the developing world,

който подема тази идея. В развиващия се свят,

in countries that are on the verge of making that leap

в държави които са на ръба да скочат напред

into first world status -- China, Brazil,

в първокласния свят - Китай, Бразилия,

Thailand, Poland, and so on --

Тайланд, Полша и други --

these countries have embraced the idea of the Slow Movement,

тези държави са -- прегърнали идеята на Бавното Движение,

many people in them, and there's a debate going on

много хора в тях, и има дебат който тече

in their media, on the streets.

в техните медии, по улиците.

Because I think they're looking at the West, and they're saying,

Защото мисля че те гледат към Запада и си казват,

"Well, we like that aspect of what you've got,

"Ами, ние харесваме този аспект на това което имате,

but we're not so sure about that."

но не сме толкова сигурни за това."

So all of that said, is it,

Така че, след всичко това, дали,

I guess, is it possible?

предполагам, дали е възможно?

That's really the main question before us today. Is it possible

Това е наистина основния въпрос пред нас днес. Дали е възможно

to slow down? And

да забавим? И аз --

I'm happy to be able to say to you

аз съм щастлив, че мога да ви кажа

that the answer is a resounding yes.

че отговорът е твърдо да.

And I present myself as Exhibit A,

И аз представям себе си като Експонат А,

a kind of reformed and rehabilitated

един преобразен-и-реабилитиран

speed-aholic.

скоросто-холик.

I still love speed. You know, I live in London,

Все още обичам скоростта. Нали знаете, живея в Лондон,

and I work as a journalist,

и работя като журналист,

and I enjoy the buzz and the busyness,

наслаждавам се на шума и заетостта,

and the adrenaline rush that comes from both of those things.

и на притока на адреналин, който идва от тези две неща.

I play squash and ice hockey,

Играя скуош и хокей на лед,

two very fast sports, and I wouldn't give them up for the world.

два много бързи спорта и не бих ги отказа за нищо на света.

But I've also, over the last year or so,

Но също така, през последната година и нещо,

got in touch with my inner tortoise.

се свързах с моята вътрешна костенурка.

(Laughter)

(Смях)

And what that means is that

И това, което значи това е че

I no longer

Аз вече не -- повече не

overload myself gratuitously.

се пренатоварвам безвъзмездно.

My default mode is no longer

Моят базов режим вече не е

to be a rush-aholic.

да бъда скоросто-холик.

I no longer hear

И вече не чувам

time's winged chariot drawing near,

крилатата колесницата на времето, която се приближава,

or at least not as much as I did before.

или поне не толкова, колкото ставаше преди.

I can actually hear it now, because I see my time is ticking off.

Сега всъщност я чувам, защото виждам как времето ми върви.

And the upshot of all of that is that

И крайният резултат от всичко това е че,

I actually feel a lot happier, healthier,

се чувствам много по-щастлив, здрав,

more productive than I ever have.

по-продуктивен от всякога.

I feel like I'm living

Чувствам се като че -- като че живея

my life rather than actually just racing through it.

живота си вместо да препускам през него.

And perhaps, the most important

И може би, най-важната

measure of the success of this

мярна за успех на всичко това

is that I feel that my relationships are a lot deeper,

е че чувствам връзките си много по-дълбоко,

richer, stronger.

богато, силно.

And for me, I guess, the litmus test

И за мен, предполагам, литмусовия тест

for whether this would work, and what it would mean,

дали това работи и какво би означавало,

was always going to be bedtime stories, because that's sort of where

беше винаги да бъдат приказките за лека нощ, защото това е мястото --

the journey began. And there too the news is

където започна пътуването. И тук също има новини и те са

rosy. You know,

розови. Аз -- нали знаете,

at the end of the day, I go into my son's room.

в края на деня, отивам в стаята на сина си.

I don't wear a watch. I switch off my computer,

Не нося часовник. Изключвам компютъра си,

so I can't hear the email pinging into the basket,

за да не чувам имейлите чакащи в кутията,

and I just slow down to his pace and we read.

и аз просто забавям към неговата скорост -- и ние четем.

And because children have their own tempo and internal clock,

И защото децата имат тяхното темпо и техния вътрешен часовник,

they don't do quality time,

те не отделят качествено време,

where you schedule 10 minutes for them to open up to you.

когато предвидите 10 минути за тях за да се отворят към вас.

They need you to move at their rhythm.

Те имат нужда вие да се движите в техния ритъм.

I find that 10 minutes into a story, you know,

И съм открил, че 10 минути в история, която знаете,

my son will suddenly say, "You know,

моят син изненадващо казва, "Знаеш ли,

something happened in the playground today that really bothered me."

нещо се случи днес на игрищете което наистина ме притесни."

And we'll go off and have a conversation on that.

И ние се отпускаме и разговаряме за това.

And I now find that bedtime stories

И сега намирам че приказките за лека нощ

used to be

бяха някакси --

a box on my to-do list, something that I dreaded,

поредния ред в списъка ми със задачи, нещо от което се плашех,

because it was so slow and I had to get through it quickly.

защото беше толкова бавно и аз трябваше да го премина набързо.

It's become my reward at the end of the day,

То стана моята награда в края на деня,

something I really cherish.

нещо което аз наистина -- наистина обичам много.

And I have a kind of Hollywood ending

И имам малко Холивудски край

to my talk this afternoon,

на моята лекция този следобед,

which goes a little bit like this:

който е нещо такова.

a few months ago, I was getting ready to go on

Преди няколко месеца, аз се приготвях да започна

another book tour, and I had my bags packed.

още едно турне за представяне на книгата, багажа ми беше събран.

I was downstairs by the front door, and I was waiting for a taxi,

Бях долу на предната врата, чаках таксито,

and my son came down the stairs and

и синът ми слезе надолу по стълбите и той --

he'd made a card for me. And he was carrying it.

беше направил картичка за мен. Носеше я.

He'd gone and stapled two cards, very like these, together,

Той беше събрал с телбод две картички, приличащи на тези, заедно,

and put a sticker of his favorite

и беше сложил лепенка на своят любим

character, Tintin, on the front.

герой, Тинтин, отпред.

And he said to me,

И той ми каза,

or he handed this to me, and I read it,

или първо ми я подаде, и -- аз я прочетох,

and it said, "To Daddy, love Benjamin."

и вътре пишеше, "На Татко, с любов, Бенджамин."

And I thought, "Aw, that's really sweet.

И аз помислих, "Аа, това е толкова мило, знаеш ли,

Is that a good luck on the book tour card?"

това като пожелание за късмет по време на турнето ли е?"

And he said, "No, no, no, Daddy -- this is a card

И то каза, "Не, не, не Татко -- това е картичка

for being the best story reader in the world."

за това че си най-добрия разказвач на приказки на света."

And I thought, "Yeah, you know, this slowing down thing really does work."

И аз си помислих, "Даа, знаеш ли, това нещо със забавянето... "

Thank you very much.

Благодаря ви много.