Chip Conley: Measuring what makes life worthwhile

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

I'm going to talk about the simple truth in leadership

Ще говоря за простата истина в лидерството

in the 21st century.

през XXI век.

In the 21st century, we need to actually look at --

През XXI век всъщност е нужно да разгледаме...

and what I'm actually going to encourage you to consider today --

онова, което всъщност ще ви насърча да обмислите днес...

is to go back to our school days

е да се върнете в старите ни времена в училище,

when we learned how to count.

когато сме се учили да броим.

But I think it's time for us to think about what we count.

Но наистина мисля, че е време да помислим за това какво броим.

Because what we actually count

Защото онова, което всъщност броим,

truly counts.

наистина се брои.

Let me start by telling you a little story.

Ще започна, като ви разкажа една кратка история.

This is Van Quach.

Това е Ван Кач.

She came to this country in 1986 from Vietnam.

Тя дошла в тази страна през 1986-та от Виетнам.

She changed her name to Vivian

Сменила си името на Вивиан,

because she wanted to fit in here in America.

защото искала да се впише тук, в Америка.

Her first job was at an inner-city motel

Първата й работа била във вътрешноградски мотел

in San Francisco as a maid.

в Сан Франциско като камериерка.

I happened to buy that motel

Всъщност, аз случайно купих този мотел

about three months after Vivian started working there.

около три месеца след като Вивиан започнала да работи там.

So Vivian and I have been working together for 23 years.

Така че с Вивиан всъщност сме работили заедно 23 години.

With the youthful idealism of a 26-year-old,

С младежкия идеализъм на 26-те си години,

in 1987,

през 1987-а,

I started my company and I called it Joie de Vivre,

стартирах компанията си и я нарекох Joie de Vivre ("Радост от живота"),

a very impractical name,

много непрактично име,

because I actually was looking to create joy of life.

защото наистина се стремях да създавам радост от живота.

And this first hotel that I bought, motel,

Този първи хотел, който купих - мотел,

was a pay-by-the-hour, no-tell motel

беше от типа с почасово плащане и дискретност

in the inner-city of San Francisco.

вътре в град Сан Франциско.

As I spent time with Vivian,

Докато работех с Вивиан,

I saw that she had sort of a joie de vivre

видях, че тя влага някаква радост от живота

in how she did her work.

в начина, по който си върши работата.

It made me question and curious:

Това ме накара да любопитствам:

How could someone actually find joy

как може човек да намира радост

in cleaning toilets for a living?

в това, че чисти тоалетни, за да си изкарва прехраната?

So I spent time with Vivian, and I saw that

Затова прекарах известно време с Вивиан и видях,

she didn't find joy in cleaning toilets.

че тя не намира радост в чистенето на тоалетни.

Her job, her goal and her calling

Нейната работа, целта и призванието й

was not to become the world's greatest toilet scrubber.

не беше да стане най-великата чистачка на тоалетни в света.

What counts for Vivian was the emotional connection

Онова, което се брои за Вивиан, беше емоционалната връзка,

she created with her fellow employees and our guests.

която създаваше с другите служители и нашите гости.

And what gave her inspiration and meaning

А онова, което й даваше вдъхновение и смисъл,

was the fact that she was taking care of people

всъщност беше фактът, че се грижи за хора,

who were far away from home.

които са далеч от дома.

Because Vivian knew what it was like to be far away from home.

Защото Вивиан знаеше какво е да си далеч от дома.

That very human lesson,

Този много човешки урок

more than 20 years ago,

отпреди повече от 20 години

served me well during the last

ми послужи добре през последния

economic downturn we had.

икономически спад, който преживяхме.

In the wake of the dotcom crash and 9/11,

Непосредствено след срива на дотком и 11-ти септември

San Francisco Bay Area hotels

хотелите в залива на Сан Франциско

went through the largest percentage revenue drop

преживяха най-големия процентен спад на приходи

in the history of American hotels.

в историята на американските хотели.

We were the largest operator of hotels in the Bay Area,

Ние бяхме най-големият оператор на хотели в района на Залива,

so we were particularly vulnerable.

така че бяхме особено уязвими.

But also back then,

Но също така, по онова време,

remember we stopped eating French fries in this country.

спомняте ли си, че в тази страна спряхме да ядем френски пържени картофи.

Well, not exactly, of course not.

Е, не точно. Разбира се, че не.

We started eating "freedom fries,"

Всъщност започнахме да ядем "свободни картофи".

and we started boycotting anything that was French.

И всъщност започнахме да бойкотираме всичко френско.

Well, my name of my company, Joie de Vivre --

Е, името на моята фирма беше Joie de Vivre.

so I started getting these letters

Затова започнах да получавам писма

from places like Alabama and Orange County

от места като Алабама и Ориндж Каунти,

saying to me that they were going to boycott my company

в които казваха, че ще бойкотират моята фирма,

because they thought we were a French company.

защото мислеха, че сме френска фирма.

And I'd write them back, and I'd say, "What a minute. We're not French.

Отговарях им и пишех: "Чакайте малко. Ние не сме французи.

We're an American company. We're based in San Francisco."

Американска фирма сме. Със седалище в Сан Франциско."

And I'd get a terse response: "Oh, that's worse."

И получавах стегнат отговор: "О, толкова по-зле."

(Laughter)

(Смях)

So one particular day

И така, един ден,

when I was feeling a little depressed and not a lot of joie de vivre,

когато се чувствах малко потиснат и без особена радост от живота,

I ended up in the local bookstore around the corner from our offices.

се оказах в местната книжарница зад ъгъла при нашите офиси.

And I initially ended up in the business section of the bookstore

Първоначално се оказах в бизнес секцията от книжарницата

looking for a business solution.

в търсене на бизнес решение.

But given my befuddled state of mind, I ended up

Но в обърканото си състояние много бързо

in the self-help section very quickly.

се оказах в секцията за самопомощ.

That's where I got reacquainted with

И там отново се запознах

Abraham Maslow's "hierarchy of needs."

с йерархията на нуждите на Ейбрахам Маслоу.

I took one psychology class in college,

В колежа ми преподаваха психология

and I learned about this guy, Abraham Maslow,

и учих за един човек, Ейбрахам Маслоу -

as many of us are familiar with his hierarchy of needs.

много от нас са запознати с неговата "йерархия на нуждите".

But as I sat there for four hours,

Но докато седях там четири часа,

the full afternoon, reading Maslow,

целия следобед, четейки Маслоу,

I recognized something

всъщност осъзнах нещо,

that is true of most leaders.

което е вярно за повечето лидери.

One of the simplest facts in business

Един от най-простите факти в бизнеса

is something that we often neglect,

е нещо, което често пренебрегваме.

and that is that we're all human.

А то е, че всички сме хора.

Each of us, no matter what our role is in business,

И всеки от нас, независимо каква е ролятя ни в бизнеса,

has some hierarchy of needs

всъщност има някаква йерархия на нуждите

in the workplace.

на работното място.

So as I started reading more Maslow,

Затова, докато продължавах да чета Маслоу,

what I started to realize is that

всъщност започнах да осъзнавам,

Maslow, later in his life,

че Маслоу, в по-късната част от живота си,

wanted to take this hierarchy for the individual

искал да вземе йерархията за индивида

and apply it to the collective,

и да я приложи към колектива,

to organizations and specifically to business.

към организации и по-точно към бизнеса.

But unfortunately, he died prematurely in 1970,

Но за съжаление починал преждевременно през 1970-та.

and so he wasn't really able to live that dream completely.

И затова всъщност не успял да изживее тази мечта напълно.

So I realized in that dotcom crash

И така, в онзи дотком срив осъзнах,

that my role in life was to channel Abe Maslow.

че моята роля в живота е да канализирам Ейб Маслоу.

And that's what I did a few years ago

Това и направих преди няколко години,

when I took that five-level hierarchy of needs pyramid

когато взех тази пирамида на пет нива за йерархия на нуждите

and turned it into what I call the transformation pyramid,

и я превърнах в онова, което наричам трансформационна пирамида,

which is survival, success and transformation.

която е оцеляване, успех и трансформация.

It's not just fundamental in business, it's fundamental in life.

Тя е не просто фундаментална в бизнеса - фундаментална е в живота.

And we started asking ourselves the questions

И всъщност започнахме да си задаваме въпросите

about how we were actually addressing

за това как се насочваме

the higher needs, these transformational needs

към по-висшите нужди, трансформационните нужди

for our key employees in the company.

на ключовите ни служители във фирмата.

These three levels of the hierarchy needs

Тези три нива на йерархични нужди

relate to the five levels

всъщност се свързват с петте нива

of Maslow's hierarchy of needs.

на йерархичните нужди на Маслоу.

But as we started asking ourselves about how we were addressing

Но като започнахме да си задаваме въпроси за това как се насочваме

the higher needs of our employees and our customers,

към по-висшите нужди на нашите служители и клиенти,

I realized we had no metrics.

осъзнах, че нямаме метрика.

We had nothing that actually could tell us whether we were actually getting it right.

Нямахме нищо, което да може да ни каже дали всъщност се справяме добре.

So we started asking ourselves:

Така че започнахме да се питаме:

What kind of less obvious metrics

какъв вид по-малко очевидна метрика

could we use to actually evaluate

бихме могли да използваме, за да оценим

our employees' sense of meaning,

усета на нашите служители за значимост,

or our customers' sense of emotional connection with us?

или усета на нашите клиенти за емоционална връзка с нас?

For example, we actually started asking our employees,

Например, започнахме да питаме служителите си

do they understand the mission of our company,

дали разбират мисията на нашата компания

and do they feel like they believe in it,

и дали имат усещането, че вярват в нея,

can they actually influence it,

могат ли всъщност да й влияят

and do they feel that their work actually has an impact on it?

и дали усещат, че работата им наистина има ефект върху нея.

We started asking our customers,

И започнахме да питаме клиентите си

did they feel an emotional connection with us,

дали усещат емоционална връзка с нас,

in one of seven different kinds of ways.

по един от седем различни вида начини.

Miraculously, as we asked these questions

Като по чудо, докато задавахме тези въпроси

and started giving attention higher up the pyramid,

и започнахме да отделяме внимание по-високо нагоре по пирамидата

what we found is we created more loyalty.

онова, което открихме, беше, че създаваме повече лоялност.

Our customer loyalty skyrocketed.

Нашата клиентска лоялност се устреми нагоре.

Our employee turnover dropped

Текучеството сред нашите служители спадна

to one-third of the industry average,

до една трета от средното за отрасъла.

and during that five year dotcom bust,

А по време на петгодишния дотком срив

we tripled in size.

утроихме размера си.

As I went out and started spending time with other leaders out there

Като започнах да прекарвам време с други лидери

and asking them how they were getting through that time,

и да ги питам как преминават през тези времена,

what they told me over and over again

онова, което ми казваха отново и отново

was that they just manage what they can measure.

беше, че просто управляват онова, което могат да измерят.

What we can measure is that tangible stuff

А онова, което можем да измерим, е осезаемото

at the bottom of the pyramid.

най-долу в пирамидата.

They didn't even see the intangible stuff

Те дори не виждаха неосезаемите неща

higher up the pyramid.

по-нагоре по пирамидата.

So I started asking myself the question:

Затова започнах да си задавам въпроса:

How can we get leaders to start valuing the intangible?

Как можем да накараме лидерите да започнат да ценят неосезаемото?

If we're taught as leaders to just manage what we can measure,

Ако ни учат като лидери само да управляваме онова, което можем да измерим,

and all we can measure is the tangible in life,

а всичко, което можем да измерим, е осезаемото в живота,

we're missing a whole lot of things at the top of the pyramid.

пропускаме цял куп неща на върха на пирамидата.

So I went out and studied a bunch of things,

Затова проучих куп неща.

and I found a survey that showed

И открих едно проучване, според което

that 94 percent

94 процента от бизнес лидерите

of business leaders worldwide

по цял свят

believe that the intangibles are important in their business,

вярват, че неосезаемите неща са важни в техния бизнес,

things like intellectual property,

неща като интелектуална собственост,

their corporate culture, their brand loyalty,

корпоративната им култура, лоялността към марката им.

and yet, only five percent of those same leaders

И все пак едва пет процента от същите тези лидери

actually had a means of measuring the intangibles in their business.

всъщност имаха средство за измерване на неосезаемите неща в бизнеса си.

So as leaders, we understand

Значи, като лидери разбираме,

that intangibles are important,

че неосезаемите неща са важни,

but we don't have a clue how to measure them.

но всъщност нямаме представа как да ги измерваме.

So here's another Einstein quote:

Ето още един цитат от Айнщайн:

"Not everything that can be counted counts,

"Не всичко, което може да се преброи, се брои,

and not everything that counts can be counted."

и не всичко, което се брои, може да се преброи."

I hate to argue with Einstein,

Никак не ми се иска да споря с Айнщайн,

but if that which is most valuable

но ако това, което е най-ценно

in our life and our business

в нашия живот и бизнес

actually can't be counted or valued,

наистина не може да бъде преброено или оценено,

aren't we going to spend our lives

няма ли да прекараме живота си

just mired in measuring the mundane?

просто затънали в измерване на рутинното?

It was that sort of heady question about what counts

Този неудържим въпрос за това кое се брои

that led me to take my CEO hat off for a week

ме доведе до това да изляза от ролята си на директор за една седмица

and fly off to the Himalayan peaks.

и да отлетя за хималайските върхове.

I flew off to a place that's been shrouded in mystery for centuries,

Отлетях до едно място, забулено в мистерия от векове,

a place some folks call Shangri-La.

място, което някои хора наричат Шангри-Ла.

It's actually moved from the survival base of the pyramid

То всъщност е отместено от основата за оцеляване в пирамидата

to becoming a transformational

до това да стане трансформационен

role model for the world.

ролеви модел за света.

I went to Bhutan.

Отидох в Бутан.

The teenage king of Bhutan was also a curious man,

Кралят-тийнейджър на Бутан също бил любопитен човек,

but this was back in 1972,

но това било през 1972-ра,

when he ascended to the throne

когато се възкачил на трона

two days after his father passed away.

два дни след като баща му починал.

At age 17, he started asking the kinds of questions

На 17-годишна възраст започнал да задава типа въпроси,

that you'd expect of someone with a beginner's mind.

които биха могли да се очакват от човек с ум на начинаещ.

On a trip through India,

На едно пътуване през Индия,

early in his reign as king,

в ранната част от управлението му,

he was asked by an Indian journalist

той бил запитан от индийски журналист

about the Bhutanese GDP,

за бутанския БВП,

the size of the Bhutanese GDP.

размера на бутанския БВП.

The king responded in a fashion

А кралят отговорил по начин,

that actually has transformed us four decades later.

който всъщност ни преобрази четири десетилетия по-късно.

He said the following, he said: "Why are we so obsessed

Той казал следното: "Защо сме толкова обсебени

and focused with gross domestic product?

и съсредоточени върху брутния вътрешен продукт?

Why don't we care more about

Защо не ни е грижа повече

gross national happiness?"

за брутното национално щастие?"

Now, in essence, the king was asking us to consider

По същество кралят ни молеше да обмислим

an alternative definition of success,

една алтернативна дефиниция за успех,

what has come to be known as

която е станала позната като

GNH, or gross national happiness.

БНЩ, или брутно национално щастие.

Most world leaders didn't take notice,

Повечето световни лидери не забелязали,

and those that did thought this was just "Buddhist economics."

а онези, които забелязали, сметнали, че това е просто "будистка икономика".

But the king was serious.

Но кралят говорел сериозно.

This was a notable moment,

И това бил забележителен момент,

because this was the first time a world leader

защото за пръв път световен лидер

in almost 200 years

за почти 200 години

had suggested

предложил

that intangible of happiness --

това неосезаемо щастие...

that leader 200 years ago,

отново, онзи лидер преди 200 години,

Thomas Jefferson with the Declaration of Independence --

Томас Джеферсън с Декларацията за независимостта...

200 years later,

200 години по-късно

this king was suggesting that intangible of happiness

този крал предлагал, че неосезаемото щастие

is something that we should measure,

е нещо, което трябва да измерваме

and it's something we should actually value

и е нещо, което наистина трябва да ценим

as government officials.

като правителствени служители.

For the next three dozen years as king,

През следващите тридесет и шест години като крал

this king actually started measuring

този крал наистина започнал да измерва

and managing around happiness in Bhutan --

и управлява щастието в Бутан.

including, just recently, taking his country

Включително, че съвсем наскоро направи страната си

from being an absolute monarchy to a constitutional monarchy

от абсолютна монархия, конституционна монархия

with no bloodshed, no coup.

без кръвопролитие, без преврат.

Bhutan, for those of you who don't know it,

Бутан, за онези, които не знаят,

is the newest democracy in the world, just two years ago.

е най-новата демокрация в света, само отпреди две години.

So as I spent time with leaders in the GNH movement,

И така, докато прекарвах време с лидерите в движението БНЩ,

I got to really understand what they're doing.

наистина започнах да разбирам какво правят.

And I got to spend some time with the prime minister.

И имах възможност да прекарам известно време с министър-председателя.

Over dinner, I asked him an impertinent question.

На вечеря му зададох един безочлив въпрос.

I asked him,

Попитах го:

"How can you create and measure

"Как може да се създава и измерва

something which evaporates --

нещо, което се изпарява,

in other words, happiness?"

с други думи, щастието?"

And he's a very wise man, and he said,

Той е много мъдър човек и каза:

"Listen, Bhutan's goal is not to create happiness.

"Слушайте, целта на Бутан не е да се създава щастие.

We create the conditions for happiness to occur.

Ние създаваме условията за поява на щастие.

In other words, we create a habitat of happiness."

С други думи, създаваме жизнена среда за щастие."

Wow, that's interesting.

Уау. Това е интересно.

He said that they have a science behind that art,

И каза, че зад това изкуство имат и наука.

and they've actually created four essential pillars,

Всъщност създали четири основни колони,

nine key indicators

девет ключови индикатора

and 72 different metrics

и 72 различни метрики,

that help them to measure their GNH.

които помагат за измерване на тяхното БНЩ.

One of those key indicators is:

Всъщност един от тези ключови индикатори е:

How do the Bhutanese feel about

Какво е усещането на бутанците

how they spend their time each day?

за това как си прекарат времето всеки ден?

It's a good question. How do you feel about

Добър въпрос. Какво е усещането ви

how you spend your time each day?

за това как си прекарвате времето всеки ден?

Time is one of the scarcest resources

Времето е един от най-оскъдните ресурси

in the modern world.

в модерния свят.

And yet, of course,

И все пак, разбира се,

that little intangible piece of data

това малко неосезаемо парче данни

doesn't factor into our GDP calculations.

не влиза в изчисленията ни за БВП.

As I spent my week up in the Himalayas,

И така, докато прекарах седмицата си горе в Хималаите,

I started to imagine

всъщност започнах да си представям

what I call an emotional equation.

онова, което наричам емоционално уравнение.

And it focuses on something I read long ago

То се съсредоточава върху нещо, което прочетох отдавна

from a guy named Rabbi Hyman Schachtel.

от един човек на име равин Хайман Шахтел.

How many know him? Anybody?

Колко души знаят за него? Има ли някой?

1954, he wrote a book called "The Real Enjoyment of Living,"

През 1954 г. той написал една книга, озаглавена "Истинската наслада от живота".

and he suggested that happiness

И предположил, че щастието

is not about having what you want;

не е в това да имаш онова, което искаш.

instead, it's about wanting what you have.

А в това да искаш онова, което имаш.

Or in other words, I think the Bhutanese believe

Или, с други думи, смятам, че бутанците вярват,

happiness equals wanting what you have --

че щастието се равнява на това да искаш онова, което имаш...

imagine gratitude --

представете си благодарност...

divided by having what you want --

разделено на онова да имаш онова, което искаш...

gratification.

удовлетворение.

The Bhutanese aren't on some aspirational treadmill,

Бутанците не тичат по някаква бягаща пътечка за домогване,

constantly focused on what they don't have.

постоянно съсредочени върху онова, което нямат.

Their religion, their isolation,

Тяхната религия, тяхната изолация,

their deep respect for their culture

дълбокото им уважение към тяхната култура,

and now the principles of their GNH movement

а сега и принципите на тяхното движение БНЩ -

all have fostered a sense of gratitude

всички те са отгледали един усет за благодарност

about what they do have.

за онова, което имат.

How many of us here, as TEDsters in the audience,

Колко от нас тук, като ТЕD-стъри в публиката,

spend more of our time

прекарват повечето от времето си

in the bottom half of this equation, in the denominator?

в долната половина на това уравнение, в знаменателя?

We are a bottom-heavy culture

Ние сме култура с тежка долна част

in more ways than one.

в повече от един смисъл.

(Laughter)

(Смях)

The reality is, in Western countries,

Реалността е, че в западните страни

quite often we do focus on the pursuit of happiness

доста често се съсредоточаваме върху преследването на щастието,

as if happiness is something that we have to go out --

като че ли щастието е нещо, което трябва да излезе...

an object that we're supposed to get, or maybe many objects.

обект, който се очаква да получим, или може би много обекти.

Actually, in fact, if you look in the dictionary,

Всъщност, ако погледнете в речника,

many dictionaries define pursuit

много речници дефинират преследване

as to "chase with hostility."

като "гонене с враждебност".

Do we pursue happiness with hostility?

Преследваме ли щастието с враждебност?

Good question. But back to Bhutan.

Добър въпрос. Но да се върнем в Бутан.

Bhutan's bordered on its north and south

Всъщност, от север и юг Бутан граничи

by 38 percent of the world's population.

с 38 процента от световното население.

Could this little country,

Би ли могла тази мака страна,

like a startup in a mature industry,

като начало в един зрял отрасъл,

be the spark plug that influences

да бъде искрата, която всъщност да повлияе

a 21st century

върху една средна класа

of middle-class in China and India?

от ХХІ век в Китай и Индия?

Bhutan's created the ultimate export,

Бутан наистина създава върховен износ,

a new global currency of well-being,

нова глобална валута за добруване.

and there are 40 countries around the world today

И днес има 40 страни по света,

that are studying their own GNH.

които проучват собствения си БНЩ.

You may have heard, this last fall

Може да сте чували през последната есен

Nicolas Sarkozy in France

Никола Саркози във Франция

announcing the results of an 18-month study

да обявява резултатите от едно 18-месечно проучване

by two Nobel economists,

от двама икономисти-нобелисти,

focusing on happiness and wellness in France.

съсредоточено върху щастието и добруването във Франция.

Sarkozy suggested that

Саркози предложи

world leaders should stop

световните лидери да спрат

myopically focusing on GDP

късогледо да се съсредоточават върху БВП

and consider a new index,

и да обмислят нов индекс,

what some French are calling a "joie de vivre index."

който някои французи наричат "индекс радост от живота".

I like it.

Харесва ми.

Co-branding opportunities.

Възможности за сътрудничество.

Just three days ago, three days ago here at TED,

А само преди три дни, преди три дни тук, в ТЕD,

we had a simulcast of David Cameron,

всъщност имахме телевизионен мост с Дейвид Камерън,

potentially the next prime minister of the UK,

потенциалния следващ министър-председател на Великобритания,

quoting one of my favorite speeches of all-time,

който цитира една от любимите ми речи на всички времена,

Robert Kennedy's poetic speech from 1968

поетичната реч на Робърт Кенеди от 1968-а,

when he suggested that we're

в която той предполага, че сме късогледо

myopically focused on the wrong thing

съсредоточени върху погрешното нещо

and that GDP is a misplaced metric.

и че БВП е метрика не на място.

So it suggests that the momentum is shifting.

Тя предполага, че движещата сила се премества.

I've taken that Robert Kennedy quote,

Взех този цитат от Робърт Кенеди

and I've turned it into a new balance sheet for just a moment here.

и го превърнах в нов балансов отчет само за момент тук.

This is a collection of things

Това всъщност е сбор от неща,

that Robert Kennedy said in that quote.

които Робът Кенеди казва в този цитат.

GDP counts everything from air pollution

БВП брои всичко, от замърсяването на въздуха

to the destruction of our redwoods.

до унищожението на нашите секвои.

But it doesn't count the health of our children

Но всъщност не брои здравето на нашите деца

or the integrity of our public officials.

или почтеността на държавните ни служители.

As you look at these two columns here,

Като гледате тези две колони тук,

doesn't it make you feel like it's time for us

нямате ли чувството, че е време

to start figuring out a new way to count,

да започнем да мислим по нов начин за броене,

a new way to imagine

нов начин наистина да си представим

what's important to us in life?

какво в живота е важно за нас?

(Applause)

(Аплодисменти)

Certainly Robert Kennedy suggested at the end of the speech exactly that.

Със сигурност Робърт Кенеди в края на речта предлага точно това.

He said GDP "measures everything in short,

Той казва, че БВП "измерва всичко накратко,

except that which makes life worthwhile."

освен онова, заради което животът си струва."

Wow.

Уау.

So how do we do that?

А как да направим това?

Let me say one thing we can just start doing

Ще кажа нещо - просто не можем да започнем да го правим

ten years from now, at least in this country.

след десет години, поне в тази страна.

Why in the heck in America

Защо, по дяволите, в Америка

are we doing a census in 2010?

правим преброяване на населението през 2010-та.

We're spending 10 billion dollars on the census.

Харчим 10 милиарда долара за преброяването.

We're asking 10 simple questions -- it is simplicity.

И завадаме 10 прости въпроси - просто е.

But all of those questions are tangible.

Но всички тези въпроси са осезаеми.

They're about demographics.

Свързани са с демографията.

They're about where you live, how many people you live with,

С това къде живееш, с колко души живееш

and whether you own your home or not.

и дали притежаваш дома си, или не.

That's about it.

Горе-долу това е.

We're not asking meaningful metrics.

Не задаваме значима метрика.

We're not asking important questions.

Не задаваме важни въпроси.

We're not asking anything that's intangible.

Не задаваме нищо, което е неосезаемо.

Abe Maslow said long ago

Ейб Маслоу е казал много отдавна

something you've heard before, but you didn't realize it was him.

нещо, което сте чували, но не сте знаели, че е той.

He said, "If the only tool you have is a hammer,

Казал е: "Ако единственият инструмент, който имаш е чук,

everything starts to look like a nail."

всичко започва да прилича на гвоздей."

We've been fooled by our tool.

Били сме заблудени от инструмента си.

Excuse that expression.

Извинете израза ми.

(Laughter)

(Смях)

We've been fooled by our tool.

Били сме заблудени от инструмента си.

GDP has been our hammer.

БВП беше нашият чук.

And our nail has been a 19th- and 20th-century

А гвоздеят ни беше един модел за успех

industrial-era model of success.

от XIX и XX век, индустриалната ера.

And yet, 64 percent

И все пак 64 процента

of the world's GDP today

от световния БВП днес

is in that intangible industry we call service,

е в този неосезаем отрасъл, който наричаме услуги,

the service industry, the industry I'm in.

отрасълът на услугите, отрасълът, в който съм аз.

And only 36 percent is in the tangible industries

И едва 36 процента е в осезаемите отрасли

of manufacturing and agriculture.

производство и земеделие.

So maybe it's time that we get a bigger toolbox, right?

Така че може би е време да си вземем по-голяма кутия за инструменти, нали.

Maybe it's time we get a toolbox that

Може би е време всъщност да си вземем кутия за инструменти,

doesn't just count what's easily counted, the tangible in life,

която не брои само лесно преброимото, осезаемото в живота,

but actually counts what we most value,

а всъщност брои онова, което ценим най-много,

the things that are intangible.

неосезаемите неща.

I guess I'm sort of a curious CEO.

Мисля, че съм някак любопитен ръководител.

I was also a curious economics major as an undergrad.

Бях също така и любопитен студент по икономика.

I learned that economists measure everything

И научих, че икономистите измерват всичко

in tangible units of production and consumption

в осезаеми единици за производство и консумация,

as if each of those tangible units

като че ли всяка от тези осезаеми единици

is exactly the same.

е точно същата.

They aren't the same.

Те не са еднакви.

In fact, as leaders, what we need to learn

Всъщност, като лидери, онова, което е нужно да научим

is that we can influence

е, че всъщност можем да оказваме влияние

the quality of that unit of production

върху качеството на тази производствена единица,

by creating the conditions

като създаваме условия

for our employees to live their calling.

за служителите си да преживеят своето признание.

In Vivian's case,

А всъщност, в случая на Вивиан,

her unit of production

нейната производствена единица

isn't the tangible hours she works,

не са осезаемите часове, през които работи.

it's the intangible difference she makes

А неосезаемата разлика в това, което прави

during that one hour of work.

през този един час работа.

This is Dave Arringdale who's actually

Това е Дейв Арингдейл, който е отдавнашен

been a longtime guest at Vivian's motel.

гост в мотела на Вивиан.

He stayed there a hundred times

Отсядал е там сто пъти

in the last 20 years,

през последните 20 години.

and he's loyal to the property because of the relationship

И е лоялен към него благодарение на връзката,

that Vivian and her fellow employees have created with him.

която Вивиан и колегите й служители са създали с него.

They've created a habitat of happiness for Dave.

Те са създали щастлива среда за Дейв.

He tells me that he can always count

И той ми казва, че винаги може да разчита

on Vivian and the staff there

на Вивиан и персонала там

to make him feel at home.

да го накарат да се чувства като у дома си.

Why is it that

Защо бизнес лидерите

business leaders and investors

и инвеститорите

quite often don't see the connection

доста често не виждат връзката

between creating the intangible

между създаването на неосезаемото

of employee happiness

от служителите щастие

with creating the tangible

и създаването на осезаемите

of financial profits in their business?

финансови печалби в техния бизнес?

We don't have to choose between

Не трябва да избираме между

inspired employees and sizable profits,

вдъхновени служители и порядъчни печалби.

we can have both.

Можем да имаме и двете.

In fact, inspired employees quite often

А всъщност, доста често, вдъхновените служители

help make sizable profits, right?

помагат за постигане на порядъчни печалби, нали така.

So what the world needs now,

Значи, онова, което според мен

in my opinion,

е нужно на света сега,

is business leaders and political leaders

са бизнес лидери и политически лидери,

who know what to count.

които знаят какво да броим.

We count numbers.

ние броим числа.

We count on people.

Разчитаме на хора.

What really counts is when we actually use our numbers

Онова, което наистина се брои, е когато всъщност използваме числата си,

to truly take into account our people.

за да вземем наистина предвид своите хора.

I learned that from a maid in a motel

Научих това от една камериерка в един мотел

and a king of a country.

и от владетеля на една страна.

What can you

Какво може

start counting today?

да започнете да броите днес?

What one thing can you start counting today

Какво може да започнете да броите днес,

that actually would be meaningful in your life,

което наистина би било значимо в живота ви,

whether it's your work life or your business life?

независимо дали е работният ви живот или бизнес животът ви?

Thank you very much.

Много благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)