Dan Dennett: Cute, sexy, sweet, funny

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

I’m going around the world giving talks about Darwin,

Обикалям по света и говоря за Дарвин

and usually what I’m talking about

и обикновено става дума за

is Darwin’s strange inversion of reasoning.

странния обрат в разсъжденията на Дарвин.

Now that title, that phrase, comes from a critic, an early critic,

Това заглавие - тази фраза - идва от един критик, ранен критик,

and this is a passage that I just love, and would like to read for you.

а това е пасаж, който ми е любим и бих искал да ви го прочета.

"In the theory with which we have to deal, Absolute Ignorance is the artificer;

"В теорията, с която трябва да се справяме, Абсолютното Невежество е майстор,

so that we may enunciate as the fundamental principle of the whole system,

така че може да формулираме като фундаментален принцип на цялата система,

that, in order to make a perfect and beautiful machine,

че за да се създаде съвършена и красива машина,

it is not requisite to know how to make it.

не е необходимо да знаеш как да я направиш.

This proposition will be found on careful examination to express,

При внимателен преглед ще бъде открито, че това твърдение

in condensed form, the essential purport of the Theory,

изразява в концентрирана форма основния смисъл на Теорията

and to express in a few words all Mr. Darwin’s meaning;

а за да изразим с няколко думи какво е искал да каже г-н Дарвин -

who, by a strange inversion of reasoning,

който, по странен обрат на разсъждение,

seems to think Absolute Ignorance fully qualified

изглежда, смята, че Абсолютното Невежество е напълно подготвено

to take the place of Absolute Wisdom in the achievements of creative skill."

да заеме мястото на Абсолютната Мъдрост в постиженията на творческото умение."

Exactly. Exactly. And it is a strange inversion.

Точно така. Точно така. И това е странен обрат.

A creationist pamphlet has this wonderful page in it:

В един креационистки памфлет присъства следната чудесна страница:

"Test Two:

"Втори тест:

Do you know of any building that didn’t have a builder? Yes/No.

Известна ли ви е сграда, която не е имала строител? Да Не

Do you know of any painting that didn’t have a painter? Yes/No.

Известна ли ви е картина, която не е имала художник? Да Не

Do you know of any car that didn’t have a maker? Yes/No.

Известна ли ви е кола, която не е имала конструктор? Да Не

If you answered 'Yes' for any of the above, give details."

Ако сте отговорили "ДА" на който и да е от горните въпроси, дайте подробности."

A-ha! I mean, it really is a strange inversion of reasoning.

Аха! Искам да кажа, това наистина е странен обрат на разсъждение.

You would have thought it stands to reason

Човек би си помислил - разумно е да смятаме,

that design requires an intelligent designer.

че замисълът изисква интелигентен мислител.

But Darwin shows that it’s just false.

Но Дарвин показва, че това просто не е вярно.

Today, though, I’m going to talk about Darwin’s other strange inversion,

Днес обаче ще говоря за другия странен обрат на Дарвин,

which is equally puzzling at first, but in some ways just as important.

който отначало е също тъй озадачаващ, но в някои отношения също тъй важен.

It stands to reason that we love chocolate cake because it is sweet.

Разумно е да смятаме, че обичаме шоколадова торта, защото е сладка.

Guys go for girls like this because they are sexy.

Също така, мъжете тичат след такива момичета, защото те са секси.

We adore babies because they’re so cute.

Обожаваме бебетата, защото са толкова мили.

And, of course, we are amused by jokes because they are funny.

И, разбира се, ни забавляват шегите, защото са забавни.

This is all backwards. It is. And Darwin shows us why.

Всичко това е отзад напред. Така е. И Дарвин ни разкрива защо.

Let’s start with sweet. Our sweet tooth is basically an evolved sugar detector,

Да започнем със сладкото. Апетитът ни за сладко по същество е еволюирал детектор за захар,

because sugar is high energy, and it’s just been wired up to the preferer,

защото захарта съдържа много енергия - затова е свързана с предпочитание,

to put it very crudely, and that’s why we like sugar.

много грубо казано, и затова обичаме захар.

Honey is sweet because we like it, not "we like it because honey is sweet."

Медът е сладък, защото го харесваме - а не "харесваме го, защото медът е сладък".

There’s nothing intrinsically sweet about honey.

В меда няма нищо сладко по същество.

If you looked at glucose molecules till you were blind,

Ако гледате глюкозни молекули, докато ослепеете,

you wouldn’t see why they tasted sweet.

не бихте видели защо вкусът им е сладък.

You have to look in our brains to understand why they’re sweet.

Трябва да погледнете в нашите мозъци, за да разберете защо са сладки.

So if you think first there was sweetness,

И така - ако мислите, че е имало сладост,

and then we evolved to like sweetness,

а после ние сме еволюирали, за да харесваме сладостта,

you’ve got it backwards; that’s just wrong. It’s the other way round.

сте го разбрали наопаки; това просто е погрешно. Всъщност е обратното.

Sweetness was born with the wiring which evolved.

Сладостта се е родила с връзката, която е еволюирала.

And there’s nothing intrinsically sexy about these young ladies.

И няма нищо секси по същество в тези млади дами.

And it’s a good thing that there isn’t, because if there were,

И добре, че няма, защото ако беше така,

then Mother Nature would have a problem:

Майката Природа би имала проблем:

How on earth do you get chimps to mate?

как, за бога, да накара шимпанзетата да се чифтосват?

Now you might think, ah, there’s a solution: hallucinations.

Може да си помислите - ах, има решение: халюцинации.

That would be one way of doing it, but there’s a quicker way.

Това би било начин да се прави, но има по-бърз начин.

Just wire the chimps up to love that look,

Просто правиш така, че шимпанзетата да харесват този вид,

and apparently they do.

а очевидно е така.

That’s all there is to it.

Това е цялата работа.

Over six million years, we and the chimps evolved our different ways.

В продължение на шест милиона години ние и шимпанзетата сме еволюирали по различни начини.

We became bald-bodied, oddly enough;

Ние сме станали с плешиви тела - доста странно;

for one reason or another, they didn’t.

по една или друга причина, при тях не е така.

If we hadn’t, then probably this would be the height of sexiness.

Ако не бяхме такива, то вероятно това би било върхът на сексапила.

Our sweet tooth is an evolved and instinctual preference for high-energy food.

Апетитът ни за сладко е еволюирало и инстинктивно предпочитание към храна с високо съдържание на енергия.

It wasn’t designed for chocolate cake.

Той не е бил предвиден за шоколадова торта.

Chocolate cake is a supernormal stimulus.

Шоколадовата торта е супернормален стимул.

The term is owed to Niko Tinbergen,

Този термин дължим на Нико Тинберген,

who did his famous experiments with gulls,

който е правил прочутите си експерименти с чайки,

where he found that that orange spot on the gull’s beak --

при които открил, че оранжевото петно на клюна на чайката -

if he made a bigger, oranger spot

ако петното било по-голямо и по-оранжево,

the gull chicks would peck at it even harder.

младите чайки го кълвяли още по-силно.

It was a hyperstimulus for them, and they loved it.

Това било хиперстимул за тях, и ужасно им харесвало.

What we see with, say, chocolate cake

Онова, което виждаме - примерно - при шоколадовата торта,

is it’s a supernormal stimulus to tweak our design wiring.

е, че тя е супернормален стимул за подръпване на предвидените ни връзки.

And there are lots of supernormal stimuli; chocolate cake is one.

Има много супернормални стимули; шоколадовата торта е един от тях.

There's lots of supernormal stimuli for sexiness.

Има много супернормални стимули за сексапил.

And there's even supernormal stimuli for cuteness. Here’s a pretty good example.

Има дори и супернормални стимули за това нещо да е мило. Ето един доста добър пример.

It’s important that we love babies, and that we not be put off by, say, messy diapers.

Важно е да обичаме бебетата, и да не ни отблъскват - да кажем - мръсните памперси.

So babies have to attract our affection and our nurturing, and they do.

Затова бебетата трябва да привличат нашето внимание и да ни стимулират да ги отглеждаме - и е така.

And, by the way, a recent study shows that mothers

Между другото, едно скорошно проучване показва, че майките

prefer the smell of the dirty diapers of their own baby.

предпочитат миризмата на мръсните пелени на собственото им бебе.

So nature works on many levels here.

Значи природата работи на много нива тук.

But now, if babies didn’t look the way they do -- if babies looked like this,

Но ако бебетата не изглеждаха така, както сега - ако изглеждаха така -

that’s what we would find adorable, that’s what we would find --

тогава това щяхме да намираме за възхитително, това щяхме да намираме...

we would think, oh my goodness, do I ever want to hug that.

щяхме да си мислим - о, божичко, как ми се иска да го гушна!

This is the strange inversion.

Това е странен обрат.

Well now, finally what about funny. My answer is, it’s the same story, the same story.

И накрая - за смешното. Моят отговор е - същата история, същата история.

This is the hard one, the one that isn’t obvious. That’s why I leave it to the end.

Това е трудното - онова, което не е очевидно. Затова го оставих за накрая.

And I won’t be able to say too much about it.

И няма да мога да кажа много по въпроса.

But you have to think evolutionarily, you have to think, what hard job that has to be done --

Но трябва да мислите еволюционистки - трябва да мислите каква трудна работа трябва да се свърши -

it’s dirty work, somebody’s got to do it --

това е мръсна работа, някой трябва да я върши...

is so important to give us such a powerful, inbuilt reward for it when we succeed.

толкова е важно да ни се дава такава мощна, вградена награда за него, щом успеем.

Now, I think we've found the answer -- I and a few of my colleagues.

Мисля, че сме открили отговора - аз и неколцина от моите колеги.

It’s a neural system that’s wired up to reward the brain

Това е нервна система, предвидена да награждава мозъка

for doing a grubby clerical job.

за това, че върши мръсна канцеларска работа.

Our bumper sticker for this view is

Мнението ни за този възглед е,

that this is the joy of debugging.

че това е радостта от отстраняване на дефектите.

Now I’m not going to have time to spell it all out,

Няма да имам време да изброя всичко,

but I’ll just say that only some kinds of debugging get the reward.

но ще кажа само, че само за някои видове отстраняване на дефекти се получава награда.

And what we’re doing is we’re using humor as a sort of neuroscientific probe

И че онова, което правим, е да използваме хумора като един вид невронаучна сонда,

by switching humor on and off, by turning the knob on a joke --

като включваме и изключваме хумора -

now it’s not funny ... oh, now it’s funnier ...

сега не е смешно... о, сега е по-смешно...

now we’ll turn a little bit more ... now it’s not funny --

сега ще пуснем малко повече... сега не е смешно -

in this way, we can actually learn something

по този начин всъщност можем да научим нещо

about the architecture of the brain,

за архитектурата на мозъка,

the functional architecture of the brain.

функционалната архитектура на мозъка.

Matthew Hurley is the first author of this. We call it the Hurley Model.

Матю Хърли е първият автор на това. Наричаме го Моделът Хърли.

He’s a computer scientist, Reginald Adams a psychologist, and there I am,

Той е компютърен учен, Реджиналд Адамс е психолог, ето ме и мен -

and we’re putting this together into a book.

и събираме всичко това в една книга.

Thank you very much.

Благодаря ви много.