How reliable is your memory? | Elizabeth Loftus

Translator: Tsvetanka Fileva Reviewer: Yavor Ivanov

I'd like to tell you about a legal case that I worked on

Бих искала да ви разкажа за един правен казус, по който работих,

involving a man named Steve Titus.

който се отнася до един човек на име Стийв Тайтъс.

Titus was a restaurant manager.

Тайтъс беше управител на ресторант.

He was 31 years old, he lived in Seattle, Washington,

Той беше на 31 години и живееше в Сиатъл, Вашингтон,

he was engaged to Gretchen,

беше сгоден за Гретхен,

about to be married, she was the love of his life.

скоро щяха да се оженят, тя беше любовта на живота му.

And one night, the couple went out

Една вечер, двойката излиза

for a romantic restaurant meal.

на романтична вечеря в ресторант.

They were on their way home,

По пътя към дома им

and they were pulled over by a police officer.

те са спрени от полицай.

You see, Titus' car sort of resembled

Колата на Тайтъс приличала

a car that was driven earlier in the evening

на кола, която била карана по-рано същата вечер

by a man who raped a female hitchhiker,

от мъж, който изнасилил една жена, пътуваща на автостоп

and Titus kind of resembled that rapist.

и Тайтъс донякъде приличал на този изнасилвач.

So the police took a picture of Titus,

Така че полицията снимала Тайтъс,

they put it in a photo lineup,

слагат я между други снимки,

they later showed it to the victim,

и по-късно когато я показали на жертвата,

and she pointed to Titus' photo.

тя посочила снимката на Тайтъс.

She said, "That one's the closest."

Тя казала: "Този прилича най-много."

The police and the prosecution proceeded with a trial,

Полицията и прокуратурата повдигат обвинение,

and when Steve Titus was put on trial for rape,

и когато Стийв Тайтъс е изправен пред съда за изнасилване,

the rape victim got on the stand

жертвата се изправя

and said, "I'm absolutely positive that's the man."

и казва: "Аз съм сигурна, че това е мъжът."

And Titus was convicted.

И Тайтъс е осъден.

He proclaimed his innocence,

Той твърди, че е невинен,

his family screamed at the jury,

семейството му крещи към журито,

his fiancée collapsed on the floor sobbing,

годеницата му припада на пода плачейки,

and Titus is taken away to jail.

а Тайтъс е отведен в затвора.

So what would you do at this point?

Какво бихте направили в този момент?

What would you do?

Какво бихте направили?

Well, Titus lost complete faith in the legal system,

Тайтъс не загубва вяра в съдебната система,

and yet he got an idea.

и има идея.

He called up the local newspaper,

Обажда се на местния вестник,

he got the interest of an investigative journalist,

привлича вниманието на един разследващ журналист,

and that journalist actually found the real rapist,

и този журналист намира истинския изнасилвач,

a man who ultimately confessed to this rape,

мъж, който в крайна сметка признава за това изнасилване,

a man who was thought to have committed 50 rapes

мъж, за когото се смята, че е извършил 50 изнасилвания

in that area,

в този район,

and when this information was given to the judge,

и когато тази информация е дадена на съдията,

the judge set Titus free.

съдията освобождава Тайтъс.

And really, that's where this case should have ended.

И тази история би могла да свърши тук.

It should have been over.

Би могла да е приключила.

Titus should have thought of this as a horrible year,

Тайтъс би могъл да си каже, че е имал кошмарна година,

a year of accusation and trial, but over.

година на обвинение и съд, но все пак това е приключило.

It didn't end that way.

Но нещата не приключват така.

Titus was so bitter.

Тайтъс е бил много огорчен.

He'd lost his job. He couldn't get it back.

Изгубил е работата си. И не може да си я върне.

He lost his fiancée.

Годеницата му го напуска.

She couldn't put up with his persistent anger.

Тя не е могла да се справи с постоянният му гняв.

He lost his entire savings,

Загубва всичките си спестявания,

and so he decided to file a lawsuit

и тогава решава да заведе дело

against the police and others whom he felt

срещу полицията и останалите, за които смята,

were responsible for his suffering.

че са виновни за неговото страдание.

And that's when I really started working on this case,

И тогава аз започнах да работя по този случай,

trying to figure out

опитвайки се да разбера

how did that victim go from

как тази жертва стига от

"That one's the closest"

"Този прилича най-много"

to "I'm absolutely positive that's the guy."

до "Абсолютно съм сигурна, че това е мъжът".

Well, Titus was consumed with his civil case.

Тайтъс беше обсебен от неговия граждански иск.

He spent every waking moment thinking about it,

Той прекарваше всеки момент мислейки за него,

and just days before he was to have his day in court,

и няколко дни преди да се състои делото,

he woke up in the morning,

той се събужда една сутрин,

doubled over in pain,

обзет от болка

and died of a stress-related heart attack.

и умира от сърдечен удар, причинен от стрес.

He was 35 years old.

Беше на 35 години.

So I was asked to work on Titus' case

Бях помолена да работя по неговия случай,

because I'm a psychological scientist.

защото съм учен-психолог.

I study memory. I've studied memory for decades.

Изучавам паметта. Изучавам паметта от години.

And if I meet somebody on an airplane --

И ако срещна някого в самолет -

this happened on the way over to Scotland --

това се случи по пътя към Шотландия -

if I meet somebody on an airplane,

ако срещна някого в самолет

and we ask each other, "What do you do? What do you do?"

и се попитаме един друг: "Как сте? Какво работите?",

and I say "I study memory,"

и аз кажа: "Изучавам паметта",

they usually want to tell me how they have trouble remembering names,

обикновено ми казват как имат проблем да помнят имена

or they've got a relative who's got Alzheimer's

или че имат роднина, който е болен от Алцхаймер

or some kind of memory problem,

или друг подобен проблем с паметта,

but I have to tell them

но аз трябва да им обясня,

I don't study when people forget.

че не изучавам как хората забравят.

I study the opposite: when they remember,

Изучавам обратното - как помнят,

when they remember things that didn't happen

как помнят неща, които не са се случили

or remember things that were different

или помнят неща, които са различни

from the way they really were.

от това, което е било наистина.

I study false memories.

Аз изучавам лъжливи спомени.

Unhappily, Steve Titus is not the only person

За нещастие, Стийв Тайтъс не е единствения човек,

to be convicted based on somebody's false memory.

който е осъден заради неистински спомени.

In one project in the United States,

В един проект в САЩ,

information has been gathered

беше събирана информация

on 300 innocent people,

от 300 невинни човека,

300 defendants who were convicted of crimes they didn't do.

300 ответници, които са осъдени за престъпления, които не са извършили.

They spent 10, 20, 30 years in prison for these crimes,

Те са прекарали 10, 20, 30 години в затвора за тези престъпления,

and now DNA testing has proven

и сега ДНК тестове потвърждават,

that they are actually innocent.

че всъщност са невинни.

And when those cases have been analyzed,

И когато тези случаи са били анализирани,

three quarters of them

три четвърти от тях

are due to faulty memory, faulty eyewitness memory.

се дължат на погрешни спомени, на фалшиви свидетелски спомени.

Well, why?

Добре, но защо?

Like the jurors who convicted those innocent people

Както журито, което осъжда тези невинни хора

and the jurors who convicted Titus,

и хората в журито, което осъжда Тайтъс,

many people believe that memory

много хора вярват, че паметта

works like a recording device.

работи като записващо устройство.

You just record the information,

Просто записвате информацията,

then you call it up and play it back

повиквате я и я възпроизвеждате,

when you want to answer questions or identify images.

когато искате да разпознаете определени изображения.

But decades of work in psychology

Но десетките години работа в психологията

has shown that this just isn't true.

показва, че това просто не е истина.

Our memories are constructive.

Нашите спомени са изградени.

They're reconstructive.

Те могат да се доизграждат.

Memory works a little bit more like a Wikipedia page:

Паметта работи малко като страница в "Уикипедия"

You can go in there and change it, but so can other people.

Можете да я промените, но това могат да направят и другите.

I first started studying this constructive memory process

Започнах да изучавам този процес на изграждане на спомените

in the 1970s.

през 70-те.

I did my experiments that involved showing people

Правех моите експерименти, които включваха да показвам на хората

simulated crimes and accidents

измислени престъпления и произшествия,

and asking them questions about what they remember.

и им задавах въпроси за това какво си спомнят.

In one study, we showed people a simulated accident

В един случай показахме на хората едно измислено произшествие

and we asked people,

и попитахме хората

how fast were the cars going when they hit each other?

колко бързо са се движили колите когато са се сблъскали една в друга.

And we asked other people,

Попитахме и други хора

how fast were the cars going when they smashed into each other?

колко бързо са се движили колите когато са се разбили една в друга.

And if we asked the leading "smashed" question,

И когато първо сме попитали въпросът с "разбили"

the witnesses told us the cars were going faster,

свидетелите ни казваха, че колите са вървяли по-бързо

and moreover, that leading "smashed" question

и още повече, този въпрос с "разбили"

caused people to be more likely to tell us

караше кората да бъдат склонни да ни кажат,

that they saw broken glass in the accident scene

че са видяли счупени стъкла на мястото на инцидента,

when there wasn't any broken glass at all.

при условие, че нямаше никакви счупени стъкла.

In another study, we showed a simulated accident

В друг случай показвахме измислена катастрофа,

where a car went through an intersection with a stop sign,

в която кола е преминала кръстовище със знак СТОП,

and if we asked a question that insinuated it was a yield sign,

и ако зададем въпрос, който подсказва, че е имало знак за предимство

many witnesses told us they remember seeing a yield sign

много свидетели ни казваха, че помнят, че са виждали този знак

at the intersection, not a stop sign.

на кръстовището, а не знакът за стоп.

And you might be thinking, well, you know,

И вие може би си мислите,

these are filmed events,

че това са измислени случаи,

they are not particularly stressful.

не са така стресиращи.

Would the same kind of mistakes be made

Биха ли се случили същите грешки

with a really stressful event?

при едно наистина стресиращо събитие?

In a study we published just a few months ago,

В едно изследване, което публикувахме преди няколко месеца,

we have an answer to this question,

имаме отговор на този въпрос,

because what was unusual about this study

защото необикновеното на това изследване беше,

is we arranged for people to have a very stressful experience.

че ние организирахме хората да имат наистина стресираща ситуация.

The subjects in this study

Субектите на изследването

were members of the U.S. military

бяха членове на американската армия,

who were undergoing a harrowing training exercise

които преминаваха през мъчителни тренировки,

to teach them what it's going to be like for them

за да научат какво би било усещането

if they are ever captured as prisoners of war.

ако са военнопленници.

And as part of this training exercise,

И като част от тренировките,

these soldiers are interrogated in an aggressive,

тези войници са разпитвани по много агресивен,

hostile, physically abusive fashion for 30 minutes

враждебен, физически насилствен начин за 30 минути,

and later on they have to try to identify

и по-късно те трябва да разпознаят

the person who conducted that interrogation.

човекът, който е провел разпита.

And when we feed them suggestive information

Когато им предоставим предполагаема информация,

that insinuates it's a different person,

която предполага различен човек,

many of them misidentify their interrogator,

много от тях разпознават погрешно техният разпитващ,

often identifying someone who doesn't even remotely

често разпознават някой, който няма нищо общо

resemble the real interrogator.

с истинския разпитващ.

And so what these studies are showing

Това, което тези проучвания показват

is that when you feed people misinformation

е, че когато дадете погрешна информация

about some experience that they may have had,

за някакво преживяване, което може би са имали,

you can distort or contaminate or change their memory.

можете да изкривите, замърсите или промените тяхната памет.

Well out there in the real world,

А пък там в истинския свят,

misinformation is everywhere.

невярната информация е навсякъде.

We get misinformation

Имаме погрешна информация

not only if we're questioned in a leading way,

не само ако ни разпитват по заблуждаващ начин,

but if we talk to other witnesses

но и ако говорим с други свидетели,

who might consciously or inadvertently feed us

които може съзнателно или несъзнателно да ни дадат

some erroneous information,

повече грешна информация,

or if we see media coverage about some event we might have experienced,

или ако видим медийно отразяване на някакво събитие, на което сме били,

all of these provide the opportunity

всичко това ни дава възможността

for this kind of contamination of our memory.

от този вид замърсяване на нашата памет.

In the 1990s, we began to see

През 90-те започнахме да виждаме

an even more extreme kind of memory problem.

още по-крайни примери за проблеми с паметта.

Some patients were going into therapy with one problem --

Някои пациенти идваха на терапия с един проблем -

maybe they had depression, an eating disorder --

може би депресия или проблем с храненето,

and they were coming out of therapy

а си тръгвахаа от терапията

with a different problem.

с друг проблем.

Extreme memories for horrific brutalizations,

Екстремни спомени за ужасни бруталности,

sometimes in satanic rituals,

понякога сатанични ритуали,

sometimes involving really bizarre and unusual elements.

понякога включвайки наистина странни и необикновени елементи.

One woman came out of psychotherapy

Една жена дойде на терапия,

believing that she'd endured years

вярвайки че с години е участвала

of ritualistic abuse, where she was forced into a pregnancy

в ритуални насилвания, където е била принудена да забременее

and that the baby was cut from her belly.

и че бебето е било изрязано от корема ѝ.

But there were no physical scars

Но нямаше физически белези

or any kind of physical evidence

или каквото и да е физическо доказателство,

that could have supported her story.

което да подкрепи нейната история.

And when I began looking into these cases,

И когато започнах да изследвам тези случаи,

I was wondering,

аз се чудех,

where do these bizarre memories come from?

откъде идват тези странни спомени?

And what I found is that most of these situations

И това, което открих е, че повечето от тези ситуации

involved some particular form of psychotherapy.

включват определен вид психотерапия.

And so I asked,

И тогава се запитах

were some of the things going on in this psychotherapy --

дали някои от тези неща в психотерапията,

like the imagination exercises

като упражнения за въображението

or dream interpretation,

или интерпретация на сънищата,

or in some cases hypnosis,

или хипноза в някои случаи,

or in some cases exposure to false information --

или в някои случаи излагане на грешна информация,

were these leading these patients

водеха ли тези пациенти

to develop these very bizarre,

към развитието на тези много странни,

unlikely memories?

невероятни спомени?

And I designed some experiments

И аз измислих експерименти,

to try to study the processes that were being used

с които да изучавам процесите, използвани

in this psychotherapy so I could study

в психотерапията, за да изуча

the development of these very rich false memories.

развитието на тези много богати фалшиви спомени.

In one of the first studies we did,

В едно от първите проучвания, които проведохме,

we used suggestion,

използвахме предположения,

a method inspired by the psychotherapy we saw in these cases,

метод, вдъхновен от психотерапията, провеждана при тези случаи,

we used this kind of suggestion

използвахме предположенията,

and planted a false memory

за да посеем такива фалшиви спомени,

that when you were a kid, five or six years old,

като когато сте били дете, пет или шестгодишно,

you were lost in a shopping mall.

сте се загубили в мола.

You were frightened. You were crying.

Били сте уплашени. Плакали сте.

You were ultimately rescued by an elderly person

В крайна сметка се били спасен от възрастен човек

and reunited with the family.

и сте се върнали при семейството ви.

And we succeeded in planting this memory

И успявахме да внедрим тези спомени

in the minds of about a quarter of our subjects.

в съзнанието на около една четвърт от нашите субекти.

And you might be thinking, well,

И може би си казвате - ами,

that's not particularly stressful.

това не е особено стресиращо.

But we and other investigators have planted

Но заедно с други разследващи ние поставяхме

rich false memories of things that were

богати фалшиви спомени за неща, които са били

much more unusual and much more stressful.

много необичайни и много стресиращи.

So in a study done in Tennessee,

В едно проучване, проведено в Тенеси

researchers planted the false memory

изследователите внушават фалшиви спомени

that when you were a kid, you nearly drowned

за времето, което сте били деца почти сте се удавили

and had to be rescued by a life guard.

и е трябвало да бъдете спасен от спасител.

And in a study done in Canada,

А в едно проучване в Канада,

researchers planted the false memory

изследователите внушават фалшиви спомени

that when you were a kid,

че по времето, в което сте били деца

something as awful as being attacked by a vicious animal

нещо ужасно като атака от много опасно животно

happened to you,

се е случило на вас,

succeeding with about half of their subjects.

като успели да го внушат на половината от субектите.

And in a study done in Italy,

А в проучване в Италия,

researchers planted the false memory,

изследователите внушават фалшиви спомени,

when you were a kid, you witnessed demonic possession.

че когато сте били дете, сте били свидетел на демонично обсебване.

I do want to add that it might seem

Искам да добавя, че може да изглежда,

like we are traumatizing these experimental subjects

че травматизираме някои от хората в експериментите

in the name of science,

в името на науката,

but our studies have gone through thorough evaluation

но нашите проучвания са минали през много внимателна оценка

by research ethics boards

на комисиите за изследователска етика,

that have made the decision

които са стигнали до решението,

that the temporary discomfort that some

че временният дискомфорт, който някои

of these subjects might experience in these studies

от тези субекти изпитват по време на проучванията

is outweighed by the importance of this problem

е надминато от важността на проблема

for understanding memory processes

да разберем процесите на запаметяване

and the abuse of memory that is going on

и злоупотребата с паметта, която се случва

in some places in the world.

в някои части на света.

Well, to my surprise,

За моя изненада

when I published this work and began to speak out

когато публикувах изследването и започнах да говоря

against this particular brand of psychotherapy,

точно срещу този тип психотерапия,

it created some pretty bad problems for me:

това ми създаде доста сериозни проблеми -

hostilities, primarily from the repressed memory therapists,

враждебност, особено от терапевтите на потиснати спомени,

who felt under attack,

които се почувстваха атакувани,

and by the patients whom they had influenced.

и от пациентите, на които те са повлияли.

I had sometimes armed guards at speeches

Понякога бях охранявана от въоръжена охрана

that I was invited to give,

на речи, на които бях канена да проведа,

people trying to drum up letter-writing campaigns to get me fired.

хората организираха кампании за моето отстраняване.

But probably the worst

Но може би най-лошото

was I suspected that a woman

беше, че подозирах, че една жена

was innocent of abuse

беше невинна по обвинение за насилие,

that was being claimed by her grown daughter.

която беше отправена от нейната порастнала дъщеря.

She accused her mother of sexual abuse

Тя обвиняваше майка си в сексуално насилие,

based on a repressed memory.

което беше базирано на потиснати спомени.

And this accusing daughter had actually allowed her story

И тази обвиняваща дъщеря беше позволила нейната история

to be filmed and presented in public places.

да бъде заснета и представяна на публични места.

I was suspicious of this story,

Бях много подозрителна за тази история,

and so I started to investigate,

така че започнах да разследвам,

and eventually found information that convinced me

и в крайна сметка открих информация, която ме убеди,

that this mother was innocent.

че тази майка е невинна.

I published an exposé on the case,

Публикувах кратко експозе по случая

and a little while later, the accusing daughter

и малко по-късно обвиняващата дъщеря

filed a lawsuit.

заведе дело срещу мен.

Even though I'd never mentioned her name,

Въпреки че не съм споменавала нейното име,

she sued me for defamation and invasion of privacy.

тя ме съдеше за клевета и нарушаване на личното пространство.

And I went through nearly five years

И изживях близо пет години,

of dealing with this messy, unpleasant litigation,

справяйки се с този неорганизиран, неприятен съдебен процес,

but finally, finally, it was over and I could really

но накрая... накрая това свърши и аз наистина можех

get back to my work.

да се върна към работата си.

In the process, however, I became part

В този процес обаче, аз станах част

of a disturbing trend in America

от една много тревожна тенденция в Америка,

where scientists are being sued

в която учените са съдени

for simply speaking out on matters of great public controversy.

просто защото говорят по теми с големи обществени противоречия.

When I got back to my work, I asked this question:

Когато се върнах към работата си зададох следния въпрос:

if I plant a false memory in your mind,

Ако внуша фалшив спомен в съзнанието ви,

does it have repercussions?

има ли някакви последствия?

Does it affect your later thoughts,

Дали това повлиява мислите ви на по-късен етап

your later behaviors?

или по-нататъшното ви поведение?

Our first study planted a false memory

Нашето първо проучване внуши фалшиви спомени,

that you got sick as a child eating certain foods:

че като дете сте се разболяли и сте яли определени храни -

hard-boiled eggs, dill pickles, strawberry ice cream.

твърдо сварени яйца, кисели краставички с копър, ягодов сладолед.

And we found that once we planted this false memory,

И установихме, че когато тези фалшиви спомени са внушени,

people didn't want to eat the foods as much

хората не искат да ядат храните толкова

at an outdoor picnic.

на пикник навън.

The false memories aren't necessarily bad or unpleasant.

Фалшивите спомени не са задължително лоши или неприятни.

If we planted a warm, fuzzy memory

Ако внушим топъл и неясен спомен,

involving a healthy food like asparagus,

включващ здравословна храна като аспержите,

we could get people to want to eat asparagus more.

можем да накараме хората да ядат повече аспержи.

And so what these studies are showing

И така, това което показват тези проучвания е,

is that you can plant false memories

че можете да внушите фалшиви спомени

and they have repercussions

и те имат отражение,

that affect behavior long after the memories take hold.

което засяга поведението дълго след като споменът е запаметен.

Well, along with this ability

Но заедно с тази възможност

to plant memories and control behavior

за внушение и контрол на поведението

obviously come some important ethical issues,

очевидно изникват важни етични проблеми,

like, when should we use this mind technology?

като кога би трябвало да използваме тази технология?

And should we ever ban its use?

И изобщо не трябва ли да забраним нейното използване?

Therapists can't ethically plant false memories

Етиката не позволява на терапевтите да внушат фалшиви спомени

in the mind of their patients

в съзнанието на техните пациенти

even if it would help the patient,

дори и ако това би помогнало на пациента,

but there's nothing to stop a parent

но нищо не спира родителите

from trying this out on their overweight or obese teenager.

да опитат това върху техния затлъстял тийнейджър.

And when I suggested this publicly,

И когато обявих това публично,

it created an outcry again.

отново имаше протест.

"There she goes. She's advocating that parents lie to their children."

"Ето я. Тя твърди, че родителите трябва да лъжат децата си."

Hello, Santa Claus. (Laughter)

Здравей, дядо Коледа! :)

I mean, another way to think about this is,

Можете да мислите за това по друг начин,

which would you rather have,

кое бихте предпочели да имате -

a kid with obesity, diabetes, shortened lifespan,

затлъстяло дете, с диабет, съкратен живот,

all the things that go with it,

всички други неща, които съпътстват това състояние,

or a kid with one little extra bit of false memory?

или дете с малко повече фалшиви спомени?

I know what I would choose for a kid of mine.

Знам какво бих избрала за моето дете.

But maybe my work has made me different from most people.

Но може би моята работа ме е направила различна от повечето хора.

Most people cherish their memories,

Повечето хора уважават спомените си,

know that they represent their identity,

вярват, че те представляват тяхната идентичност,

who they are, where they came from.

кои са те, откъде са дошли.

And I appreciate that. I feel that way too.

И аз уважавам това. Аз се чувствам по същия начин.

But I know from my work

Но от моята работа знам

how much fiction is already in there.

колко измислици има в съзнанието ни вече.

If I've learned anything from these decades

Ако съм научила нещо от десетките години

of working on these problems, it's this:

работа по този проблем, е това:

just because somebody tells you something

само защото някой ви казва неща

and they say it with confidence,

и го казва с увереност,

just because they say it with lots of detail,

само защото го казва с много детайли,

just because they express emotion when they say it,

само защото изразява емоция, когато го казва,

it doesn't mean that it really happened.

не значи, че се е случило наистина.

We can't reliably distinguish true memories from false memories.

Ние не можем да разграничаваме добре истинските от фалшивите спомени.

We need independent corroboration.

Имаме нужда от независимо потвърждение.

Such a discovery has made me more tolerant

Подобно откритие ме направи по-толерантна

of the everyday memory mistakes

към всекидневните грешки на паметта,

that my friends and family members make.

които моите приятели и семейство правят.

Such a discovery might have saved Steve Titus,

Подобно откритие би могло да спаси Стийв Тайтъс,

the man whose whole future was snatched away

мъжът, чието бъдеще бе отнето

by a false memory.

от фалшив спомен.

But meanwhile, we should all keep in mind,

Междувременно е добре да помним,

we'd do well to,

ще се постараем да запомните добре,

that memory, like liberty,

че паметта точно като свободата

is a fragile thing.

е крехко нещо.

Thank you. Thank you.

Благодаря ви. Благодаря.

Thank you. (Applause)

Благодаря ви.

Thanks very much. (Applause)

Много благодаря.