An Art Made of Trust, Vulnerability and Connection | Marina Abramović | TED Talks

Translator: Teodora Ivanova Reviewer: Anton Hikov

Now...

Сега...

let's go back in time.

нека се върнем назад във времето

It's 1974.

Сега е 1974 година

There is the gallery somewhere

Намираме се в галерия

in the world,

някъде по света

and there is a young girl, age 23,

и младо момиче на 23...

standing in the middle of the space.

стои в средата ѝ.

In the front of her is a table.

Пред нея има маса.

On the table there are 76 objects

На масата се намират 76 предмета

for pleasure and for pain.

за удоволствие и за болка.

Some of the objects are

Някои от предметите са

a glass of water, a coat, a shoe, a rose.

чаша вода, палто, обувка, роза.

But also the knife, the razor blade, the hammer

Но също и нож, бръснарско ножче, чук

and the pistol with one bullet.

и пистолет с един патрон.

There are instructions which say,

Има инструкции, които казват:

"I'm an object.

"Аз съм предмет.

You can use everything on the table on me.

Можеш да използваш всичко на масата върху мен.

I'm taking all responsibility -- even killing me.

Аз поемам отговорността - дори да ме убиеш.

And the time is six hours."

Имаш 6 часа."

The beginning of this performance was easy.

Началото на този пърформанс беше лесно.

People would give me the glass of water to drink,

Хората ми даваха чашата вода да пия,

they'd give me the rose.

даваха ми розата.

But very soon after,

Но много скоро след това

there was a man who took the scissors and cut my clothes,

имаше един мъж, който взе ножицата и ми разряза дрехите,

and then they took the thorns of the rose and stuck them in my stomach.

после взеха бодлите от розата и ги забодоха в стомаха ми.

Somebody took the razor blade and cut my neck and drank the blood,

Някой взе бръснарското ножче, проряза врата ми и изпи кръвта.

and I still have the scar.

Все още имам белег.

The women would tell the men what to do.

Жените казваха на мъжете какво да правят.

And the men didn't rape me because it was just a normal opening,

Мъжете не ме изнасилиха, защото беше просто нормално откриване

and it was all public,

и беше публично,

and they were with their wives.

и те бяха с жените си.

They carried me around and put me on the table,

Разнасяха ме и ме сложиха на масата.

and put the knife between my legs.

Сложиха ножа между краката ми.

And somebody took the pistol and bullet and put it against my temple.

Някой взе пистолета с патрона и го опря в челото ми.

And another person took the pistol and they started a fight.

Някой друг взе пистолета и започнаха борба.

And after six hours were finished,

След като шестте часа изтекоха

I...

аз...

started walking towards the public.

започнах да вървя към тълпата.

I was a mess.

Изглеждах ужасно.

I was half-naked, I was full of blood and tears were running down my face.

Бях полугола, кървава, по лицето ми се стичаха сълзи.

And everybody escaped, they just ran away.

Всички избягаха.

They could not confront myself, with myself as a normal human being.

Не можеха да се изправят срещу мен, срещу мен като нормално човешко същество.

And then --

И тогава..

what happened

това, което се случи, беше

is I went to the hotel, it was at two in the morning.

че отидох в хотела, беше два часът сутринта.

And

И

I looked at myself in the mirror,

погледнах се в огледалото

and I had a piece of gray hair.

и видях, че имам кичур сива коса.

Alright --

Добре...

please take off your blindfolds.

свалете си превръзките от очите.

Welcome to the performance world.

Добре дошли в света на пърформанса.

First of all, let's explain what the performance is.

Първо, нека обясня какво е пърформанс.

So many artists, so many different explanations,

Толкова много артисти, толкова много различни обяснения.

but my explanation for performance is very simple.

Но моето обяснение за пърформанс е много просто.

Performance is a mental and physical construction

Пърформанс е ментална и физическа конструкция,

that the performer makes in a specific time

която изпълнителят прави за определено време,

in a space in front of an audience

на място пред публика

and then energy dialogue happens.

и тогава започва енергиен диалог.

The audience and the performer make the piece together.

Публиката и изпълнителят заедно правят пърформанса.

And the difference between performance and theater is huge.

Разликата между пърформанс и театър е огромна.

In the theater, the knife is not a knife

В театъра ножът не е нож

and the blood is just ketchup.

и кръвта е просто кетчуп.

In the performance, the blood is the material,

В пърформанса кръвта е истинска,

and the razor blade or knife is the tool.

а бръснарското ножче или ножът са инструментите.

It's all about being there in the real time,

Всичко зависи от това да бъдеш там в реалното време.

and you can't rehearse performance,

Не можеш да репетираш пърформанса,

because you can't do many of these types of things twice -- ever.

защото не можеш да направиш много от този тип неща два пъти някога.

Which is very important, the performance is --

Това е много важно. Пърформансът е ...

you know, all human beings are always afraid of very simple things.

всички живи същества винаги се страхуват от много прости неща.

We're afraid of suffering, we're afraid of pain,

Страхуваме се от страданието, страхуваме се от болката,

we're afraid of mortality.

страхуваме се от това, че сме смъртни.

So what I'm doing --

Това, което правя е:

I'm staging these kinds of fears in front of the audience.

представям тези страхове пред публиката.

I'm using your energy,

Използвам вашата енергия.

and with this energy I can go and push my body as far as I can.

С тази енергия тласкам тялото си колкото мога.

And then I liberate myself from these fears.

След това освобождавам себе си от тези страхове.

And I'm your mirror.

И съм вашето огледало.

If I can do this for myself, you can do it for you.

Ако аз мога да правя това за себе си и вие можете да го правите.

After Belgrade, where I was born,

След Белград, където съм родена,

I went to Amsterdam.

отидох в Амстердам.

And you know, I've been doing performances

Правя пърформанси

since the last 40 years.

за последните 40 години.

And here I met Ulay,

И тук срещнах Улай.

and he was the person I actually fell in love with.

Той беше човекът, в когото се влюбих.

And we made, for 12 years, performances together.

Правихме заедно пърформанси 12 години.

You know the knife and the pistols and the bullets,

И ножът, и пистолетите, и патроните -

I exchange into love and trust.

превръщах ги в любов и доверие.

So to do this kind work you have to trust the person completely

За да правиш това трябва напълно да се довериш на другия,

because this arrow is pointing to my heart.

защото тази стрела е насочена към сърцето ми.

So, heart beating and adrenaline is rushing and so on,

С туптящо сърце и скочил адреналин

is about trust, is about total trust to another human being.

всичко зависи от пълното доверие между две човешки същества.

Our relationship was 12 years,

Връзката ни трая 12 години,

and we worked on so many subjects, both male and female energy.

работихме върху толкова много неща, и мъжка, и женска енергия.

And as every relationship comes to an end, ours went too.

И както всяка връзка има своя край, нашата също имаше.

We didn't make phone calls like normal human beings do

Не си звъннахме по телефона както правят нормалните човешки същества

and say, you know, "This is over."

и да си кажем: "Всичко приключи".

We walked the Great Wall of China to say goodbye.

Извървяхме Великата китайска стена, за да си кажем сбогом.

I started at the Yellow Sea, and he started from the Gobi Desert.

Аз тръгнах от Жълто море, а той от пустинята Гоби.

We walked, each of us, three months,

И двамата вървяхме три месеца

two and a half thousand kilometers.

2 500 километра.

It was the mountains, it was difficult.

Беше в планините и беше трудно.

It was climbing, it was ruins.

Трябваше да се катерим, да преодоляваме руините.

It was, you know, going through the 12 Chinese provinces,

Трябваше да преминем през 12 китайски провинции.

this was before China was open in '87.

Това беше преди Китай да се отвори през '87 г.

And we succeeded to meet in the middle

Успяхме да се срещнем по средата,

to say goodbye.

за да си кажем сбогом.

And then our relationship stopped.

И после нашата връзка приключи.

And now, it completely changed how I see the public.

Това напълно промени начина, по който виждах хората.

And one very important piece I made in those days

Един много важен пърформанс, който направих в онези дни

was "Balkan Baroque."

беше "Балкански барок".

And this was the time of the Balkan Wars,

Това беше по времето на войните на Балканите.

and I wanted to create some very strong, charismatic image,

Исках да създам един много силен и харизматичен образ,

something that could serve for any war at any time,

нещо, което да служи за всяка война по всяко време,

because the Balkan Wars are now finished, but there's always some war, somewhere.

защото войните на Балканите приключиха, но винаги има война някъде.

So here I am washing

Тук аз мия

two and a half thousand dead, big, bloody cow bones.

2 500 големи и кървави кравешки кости.

You can't wash the blood, you never can wash shame off the wars.

Не можеш да измиеш кръвта, никога не можеш да измиеш срама от войните.

So I'm washing this six hours, six days, and wars are coming off these bones,

Мих ги 6 часа, 6 дена и войните се измиха от тези кости,

and becoming possible -- an unbearable smell.

стана възможно ... Имаше непоносима миризма.

But then something stays in the memory.

Но нещо остава в паметта.

I want to show you the one who really changed my life,

Искам да ви покажа пърформанса, който наистина промени живота ми.

and this was the performance in MoMa, which I just recently made.

Това беше пърформанса в МоМа, който направих наскоро.

This performance -- when I said to the curator,

Когато казах на уредника на музея:

"I'm just going to sit at the chair,

"Просто ще стоя на стола

and there will be an empty chair at the front,

и ще има празен стол отпред

and anybody from the public can come and sit as long as they want."

и всеки може да дойде и да седне за колкото време иска."

The curator said to me,

Уредникът ми каза:

"That's ridiculous, you know, this is New York,

"Това е абсурдно, знаеш, че това е Ню Йорк,

this chair will be empty,

този стол ще бъде празен,

nobody has time to sit in front of you."

никой няма време да седне пред теб."

(Laughter)

(Смях)

But I sit for three months.

Но аз стоях три месеца.

And I sit everyday, eight hours --

Стоях всеки ден, осем часа

the opening of the museum --

докато музеят е отворен

and 10 hours on Friday when the museum is open 10 hours,

и 10 часа в петък, когато музеят е отворен 10 часа

and I never move.

и никога не мърдах.

And I removed the table and I'm still sitting,

Махнах масата и продължих да стоя

and this changed everything.

и това промени всичко.

This performance, maybe 10 or 15 years ago --

Ако този пърформанс беше преди 10 или 15 години

nothing would have happened.

нищо нямаше да се случи.

But the need of people to actually experience something different,

Но нуждата на хората да изпитат нещо различно,

the public was not anymore the group --

обществеността вече не беше група,

relation was one to one.

отношението беше едно към едно.

I was watching these people, they would come and sit in front of me,

Гледах тези хора, те идваха и стояха пред мен

but they would have to wait for hours and hours and hours

но трябваше да чакат часове, и часове, и часове,

to get to this position,

за да стигнат до тази позиция

and finally, they sit.

и накрая да седнат.

And what happened?

И какво се случи?

They are observed by the other people,

Другите хора ги наблюдават,

they're photographed, they're filmed by the camera,

снимат ги, записват ги с камера,

they're observed by me

наблюдавани са и от мен

and they have nowhere to escape except in themselves.

и няма къде да избягат, освен в себе си.

And that makes a difference.

И в това беше разликата.

There was so much pain and loneliness,

Имаше толкова много болка и самота,

there's so much incredible things when you look in somebody else's eyes,

има толкова много невероятни неща, когато погледнеш в нечии очи.

because in the gaze with that total stranger,

Защото в гледането с този пълен непознат,

that you never even say one word -- everything happened.

с когото дори не си казваш и една дума - всичко се случи.

And I understood when I stood up from that chair after three months,

И когато се изправих от този стол след 3 месеца, разбрах.

I am not the same anymore.

Вече не бях същата.

And I understood that I have a very strong mission,

И разбрах, че имам много важна мисия.

that I have to communicate this experience

Трябва да разкажа това преживяване

to everybody.

на всекиго.

And this is how, for me, was born the idea

И така се зароди идеята

to have an institute of immaterial performing arts.

да имам институт за нематериални сценични изкуства.

Because thinking about immateriality,

Защото мислейки за нематериалност,

пърформансът е изкуство, зависещо от времето.

performance is time-based art.

It's not like a painting.

Не е като картина.

You have the painting on the wall, the next day it's there.

Имаш картина на стената и на другия ден е там.

Performance, if you are missing it, you only have the memory,

Ако изпуснеш пърформанс, имаш само спомена или

or the story of somebody else telling you,

историята, разказана ти от някой друг,

but you actually missed the whole thing.

но всъщност си пропуснал цялото нещо.

So you have to be there.

Така че трябва да бъдеш там.

And in my point, if you talk about immaterial art,

Според мен, ако говорим за нематериално изкуство

music is the highest -- absolutely highest art of all,

музиката е абсолютно най-висшето изкуство от всички,

because it's the most immaterial.

защото е най-нематериално.

And then after this is performance, and then everything else.

След това е пърформансът и след него е всичко останало.

That's my subjective way.

Това е моят субективен поглед.

This institute is going to happen in Hudson, upstate New York,

Институтът ще бъде в Хъдсън, северен Ню Йорк.

and we are trying to build with Rem Koolhaas, an idea.

Опитваме се да развием идеята с Рем Куулхас.

And it's very simple.

И тя е много проста.

If you want to get experience, you have to give me your time.

Ако искаш да имаш преживяване, трябва да ми дадеш времето си.

You have to sign the contract before you enter the building,

Трябва да подпишеш договор преди да си влязъл в сградата,

that you will spend there a full six hours,

че ще прекараш шест часа там.

you have to give me your word of honor.

Трябва да ми дадеш своята дума.

It's something so old-fashioned,

Това е много старомодно,

but if you don't respect your own word of honor and you leave before --

но ако не си удържиш на думата и напуснеш преди това

that's not my problem.

не е мой проблем.

But it's six hours, the experience.

Но преживяването е шест часа.

And then after you finish, you get a certificate of accomplishment,

И след като приключиш, получаваш сертификат за постижение.

so get home and frame it if you want.

Отиваш си вкъщи и го слагаш в рамка ако искаш.

(Laughter)

This is orientation hall.

(Смях)

Това е ориентировъчният коридор.

The public comes in, and the first thing you have to do is dress in lab coats.

Влизаш и обличаш лабораторна престилка.

It's this importance

Това бележи прекрачването ти

of stepping from being just a viewer into experimenter.

от наблюдател към експериментатор.

And then you go to the lockers

След това отиваш до шкафчетата

and you put your watch, your iPhone, your iPod, your computer

и слагаш часовника си, айфона си, айпада и компютъра си

and everything digital, electronic.

и всичко дигитално и електронно.

And you are getting free time for yourself for the first time.

Получаваш свободно време за себе си за първи път.

Because there is nothing wrong with technology,

Няма нищо лошо в технологиите.

our approach to technology is wrong.

Нашият подход към технологиите е грешен.

We are losing the time we have for ourselves.

Губим времето, което имаме за себе си.

This is an institute to actually give you back this time.

Това е институт, който ти връща това време.

So what you do here,

Това, което правиш там е:

first you start slow walking, you start slowing down.

първо започваш да вървиш бавно, започваш да забавяш темпото.

You're going back to simplicity.

Връщаш се обратно към простотата.

After slow walking, you're going to learn how to drink water --

След бавното вървене, ще се научиш как да пиеш вода --

very simple, drinking water for maybe half an hour.

много просто, пиеш вода за около може би половин час.

After this, you're going to the magnet chamber,

След това отиваш в магнитната стая,

where you're going to create some magnet streams on your body.

където ще създадеш магнитни потоци върху тялото си.

Then after this, you go to crystal chamber.

След това отиваш в кристалната стая.

After crystal chamber, you go to eye-gazing chamber,

След нея отиваш в стаята за взиране в очи,

after eye-gazing chamber, you go to a chamber where you are lying down.

а след нея в стая, в която лягаш.

So it's the three basic positions of the human body,

Това са трите основни позиции на човешкото тяло --

sitting, standing and lying.

сядане, стоене и лежене.

And slow walking.

И бавно вървене.

And there is a sound chamber.

Има и звукова стая.

And then after you've seen all of this,

След като си видял всичко

and prepared yourself mentally and physically,

и си се подготвил умствено и физически,

then you are ready to see something with a long duration,

си готов да видиш нещо с дълга продължителност

like in immaterial art.

както при нематериалното изкуство.

It can be music, it can be opera, it can be a theater piece,

Може да бъде музика, опера, театрална постановка,

it can be film, it can be video dance.

филм или видео танц.

You go to the long duration chairs because now you are comfortable.

Отиваш до столовете за дълъг период от време, защото сега се чувстваш удобно.

In the long duration chairs,

В тези столове

you're transported to the big place where you're going to see the work.

си транспортиран до голямото място, където ще видиш едно от тези изкуства.

And if you fall asleep,

Ако заспиш,

which is very possible because it's been a long day,

което е много вероятно, защото е било дълъг ден,

you're going to be transported to the parking lot.

ще бъдеш транспортиран до паркинга.

(Laughter)

(Смях)

And you know, sleeping is very important.

И, знаете, сънят е много важен.

In sleeping, you're still receiving art.

Докато спиш, продължаваш да получаваш изкуство.

So in the parking lot you stay for a certain amount of time,

Та, стоиш на паркинга известно време

and then after this you just, you know, go back,

и след това просто се връщаш,

you see more of the things you like to see

гледаш още от нещата, които искаш да видиш

or go home with your certificate.

или си отиваш вкъщи със сертификата си.

So this institute right now is virtual.

Този институт все още е виртуален.

Right now, I am just making my institute in Brazil,

В момента правя института си в Бразилия,

then it's going to be in Australia,

след това ще бъде в Австралия,

then it's coming here, to Canada and everywhere.

след това ще дойде тук, в Канада и навсякъде.

And this is to experience a kind of simple method,

И това е донякъде прост метод за преживяване,

how you go back to simplicity in your own life.

връщане към простотата в собствения ти живот.

Counting rice will be another thing.

Да броиш ориз е друго нещо.

(Laughter)

(Смях)

You know, if you count rice you can make life, too.

Ако броиш ориз също можеш да преживееш живота.

How to count rice for six hours?

Как да броиш ориз за шест часа?

It's incredibly important.

Това е изключително важно.

You know, you go through this whole range of being bored, being angry,

Преминаваш през целия диапазон от емоции: отегчен, ядосан

being completely frustrated, not finishing the amount of rice you're counting.

напълно разярен, без да довършиш количеството ориз, което броиш.

And then this unbelievable amount of peace you get

И след това този невероятен мир, който постигаш,

when satisfying work is finished --

когато удовлетворяващата работа е свършена.

or counting sand in the desert.

Или броенето на пясък в пустинята.

Or having the sound-isolated situation --

Или ако си в ситуацията на звукоизолация:

that you have headphones, that you don't hear anything,

имаш слушалки, не чуваш нищо

and you're just there together without sound,

и си просто там без звук заедно

with the people experiencing silence, just the simple silence.

с хората, които преживяват тишина, просто обикновена тишина.

We are always doing things we like in our life.

Винаги правим неща, които харесваме в нашия живот.

And this is why you're not changing.

Затова не се променяш.

You do things in life --

Правиш неща в живота си.

it's just nothing happens if you always do things the same way.

Нищо не се случва ако винаги правиш нещата по същия начин.

But my method is to do things I'm afraid of, the things I fear,

Но моят метод е да правя нещата, от които се страхувам,

the things I don't know,

нещата, които не знам,

to go to territory that nobody's ever been.

да отида на територия, на която никой не е стъпвал.

And then also to include the failure.

И също така да включа провала.

I think failure is important

Мисля, че провалът е важен,

because if you go, if you experiment, you can fail.

защото ако експериментираш, можеш да се провалиш.

If you don't go into that area and you don't fail,

Ако не престъпиш тази територия и не се провалиш,

you are actually repeating yourself over and over again.

то тогава се повтаряш отново, и отново, и отново.

And I think that human beings right now need a change,

Мисля, че сега хората имат нужда от промяна

and the only change to be made is a personal level change.

и единствената промяна е тази на лично ниво.

You have to make the change on yourself.

Трябва да направиш промяна в себе си.

Because the only way to change consciousness

Защото единственият начин да промениш съзнанието си

and to change the world around us,

и да промениш света около теб

is to start with yourself.

е да започнеш промяната със себе си.

It's so easy to criticize how it's different,

Лесно е да критикуваш, че нещата в света са различни

the things in the world and they're not right,

и че не съм права,

and the governments are corrupted and there's hunger in the world

правителствата са корумпирани, има глад в света,

and there's wars -- the killing.

има войни и убийства.

But what we do on the personal level --

Но какво правим на лично ниво,

what is our contribution to this whole thing?

какъв е нашият принос към цялото това нещо?

Can you turn to your neighbor, the one you don't know,

Можете ли да се обърнете към съседа си, когото не познавате,

and look at them for two full minutes in their eyes, right now?

и да го погледнете за две пълни минути, сега, в този момент?

(Chatter)

(Говорене в публиката)

I'm asking two minutes of your time, that's so little.

Моля за две минути от времето ви, това е толкова малко.

Breathe slowly, don't try to blink, don't be self-conscious.

Дишайте дълбоко, не се опитвайте да мигате, не се смущавайте.

Be relaxed.

Бъдете спокойни.

And just look a complete stranger in your eyes, in his eyes.

И просто погледнете пълен непознат във вашите очи в неговите очи.

(Silence)

(Тишина)

Thank you for trusting me.

Благодаря ви, че ми се доверихте.

(Applause)

(Аплодисменти)

Chris Anderson: Thank you.

Благодаря ви.

Thank you so much.

Благодаря ви толкова много.