The quest to understand consciousness | Antonio Damasio

Translator: Elena Stefanova Reviewer: Anton Hikov

I'm here to talk about

Тук съм, за да говоря за

the wonder and the mystery

чудото и мистерията

of conscious minds.

на будното съзнание.

The wonder is about the fact

Чудото се състои във факта,

that we all woke up this morning

че ние всички се събудихме тази сутрин

and we had with it

и със събуждането

the amazing return of our conscious mind.

се завърна нашето будно съзнание.

We recovered minds with a complete sense of self

Ние възстановихме съзнанието си с пълното чувство за същност

and a complete sense of our own existence,

и пълното чувство за нашето собствено съществуване,

yet we hardly ever pause to consider this wonder.

и въпреки това рядко спираме, за да помислим за това чудо.

We should, in fact,

А трябва,

because without having this possibility of conscious minds,

защото всъщност ако нямахме тази способност на будното съзнание,

we would have no knowledge whatsoever

нямаше да имаме никакво знание

about our humanity;

за човешката ни същност;

we would have no knowledge whatsoever about the world.

нямаше да имаме никакво знание за света.

We would have no pains, but also no joys.

Нямаше да изпитваме болки, но също и радости.

We would have no access to love

Нямаше да имаме достъп до любовта

or to the ability to create.

или до способността да творим.

And of course, Scott Fitzgerald said famously

И, разбира се, както Скот Фицджералд казва --

that "he who invented consciousness

"онзи, който е измислил съзнанието

would have a lot to be blamed for."

има за много да бъде винен."

But he also forgot

Но той също забравя,

that without consciousness,

че без съзнанието

he would have no access to true happiness

не би могъл да изпита истинска радост

and even the possibility of transcendence.

и дори възможността за трансцендентност.

So much for the wonder, now for the mystery.

Стига толкова за чудото, сега да минем към мистерията.

This is a mystery

Това е мистерия,

that has really been extremely hard to elucidate.

която в действителност е изключително трудна за разбулване.

All the way back into early philosophy

Още от ранните зори на философията

and certainly throughout the history of neuroscience,

и през историята на неврологията,

this has been one mystery

тази мистерия

that has always resisted elucidation,

е убягвала разгадаване

has got major controversies.

и е създавала сериозни спорове.

And there are actually many people

И всъщност има много хора,

that think we should not even touch it;

които мислят, че не трябва дори да я докосваме;

we should just leave it alone, it's not to be solved.

трябва да я оставим на мира, тя не трябва да бъде разрешавана.

I don't believe that,

Аз не вярвам в това

and I think the situation is changing.

и мисля, че ситуацията се променя.

It would be ridiculous to claim

Би било абсурдно да твърдим,

that we know how we make consciousness

че знаем как се заражда съзнанието

in our brains,

в нашите мозъци,

but we certainly can begin

но със сигурност можем да

to approach the question,

започнем да разрешаваме въпроса

and we can begin to see the shape of a solution.

и да видим появата на решение.

And one more wonder to celebrate

И още едно чудо за удивление

is the fact that we have imaging technologies

е фактът, че сега притежаваме технологии за създаване на образи,

that now allow us to go inside the human brain

които ни позволяват да влезем вътре в човешкия мозък

and be able to do, for example,

и да направим това, например,

what you're seeing right now.

което виждате сега.

These are images that come from Hanna Damasio's lab,

Това са образи от лабораторията на Хана Дамасио,

and which show you, in a living brain,

които показват в живия мозък,

the reconstruction of that brain.

реконструкцията на този мозък.

And this is a person who is alive.

И това е жив човек.

This is not a person

Това не е човек,

that is being studied at autopsy.

който се изучава по време на аутопсия.

And even more --

И още нещо --

and this is something that one can be really amazed about --

и това е нещо възхитително --

is what I'm going to show you next,

е това, което ще ви покажа сега,

which is going underneath the surface of the brain

което е как навлизаме под повърхността на мозъка

and actually looking in the living brain

и всъщност наблюдаваме вътре в живия мозък

at real connections, real pathways.

истински връзки, истински пътища.

So all of those colored lines

Всички тези оцветени линии

correspond to bunches of axons,

отговарят на групички от аксони,

the fibers that join cell bodies

нишките, които свързват клетъчните тела

to synapses.

със синапсите.

And I'm sorry to disappoint you, they don't come in color.

И съжалявам че ще ви разочаровам, но те не са оцветени.

But at any rate, they are there.

Но все пак ги има.

The colors are codes for the direction,

Цветовете са кодове за посоката,

from whether it is back to front

дали е отзад - напред

or vice versa.

или обратното.

At any rate, what is consciousness?

И все пак, какво е съзнанието?

What is a conscious mind?

Какво е будното съзнание?

And we could take a very simple view

Можем да вземем едно много просто определение

and say, well, it is that which we lose

и да кажем, че е това, което загубваме,

when we fall into deep sleep without dreams,

когато изпаднем в дълбок сън без да сънуваме,

or when we go under anesthesia,

или когато сме под упойка,

and it is what we regain

и това, което си възвръщаме,

when we recover from sleep

когато се събудим от сън

or from anesthesia.

или след упойка.

But what is exactly that stuff that we lose under anesthesia,

Но какво точно е това нещо, което губим, когато сме под упойка

or when we are in deep, dreamless sleep?

или когато спим дълбок сън без да сънуваме?

Well first of all,

Ами, първо,

it is a mind,

това е съзнание,

which is a flow of mental images.

което се състои от поток от мислени образи.

And of course consider images

И разбира се, тези образи

that can be sensory patterns,

могат да бъдат сетивни модели,

visual, such as you're having right now

зрителни, като тези които имате сега

in relation to the stage and me,

във връзка със сцената и мен,

or auditory images,

или слухови образи,

as you are having now in relation to my words.

каквито имате сега във връзка с думите ми.

That flow of mental images

Този поток от мислени образи

is mind.

е съзнанието.

But there is something else

Но има нещо друго,

that we are all experiencing in this room.

което всички ние в тази стая преживяваме.

We are not passive exhibitors

Ние не сме пасивни изложители

of visual or auditory

на зрителни или слухови

or tactile images.

или осезателни образи.

We have selves.

Ние имаме същност.

We have a Me

Имаме едно Аз,

that is automatically present

което автоматично съществува

in our minds right now.

в нашите съзнания сега.

We own our minds.

Ние притежаваме съзнанието си.

And we have a sense that it's everyone of us

И имаме чувството, че всеки един от нас

that is experiencing this --

сам усеща това --

not the person who is sitting next to you.

не човека, който седи в стола до него.

So in order to have a conscious mind,

Значи, за да имаме будно съзнание,

you have a self within the conscious mind.

трябва да имаме Аз в това будно съзнание.

So a conscious mind is a mind with a self in it.

Тоест, будно съзнание е съзнание, което съдържа Аз в себе си.

The self introduces the subjective perspective in the mind,

Азът въвежда субективната перспектива в съзнанието

and we are only fully conscious

и ние сме напълно съзнателни само тогава

when self comes to mind.

когато Азът се появи в съзнанието.

So what we need to know to even address this mystery

Значи това, което трябва да разберем, ако искаме да започнем да разбулваме мистерията

is, number one, how are minds are put together in the brain,

е: първо, как се сформира съзнанието ни в мозъка,

and, number two, how selves are constructed.

и второ, как се появява Азът.

Now the first part, the first problem,

Така, първата част, първият проблем,

is relatively easy -- it's not easy at all --

е относително лесен -- всъщност изобщо не е лесен --

but it is something that has been approached gradually in neuroscience.

но е въпрос, който е бил разглеждан постепенно в неврологията.

And it's quite clear that, in order to make minds,

И става ясно, че за да създадем съзнание,

we need to construct neural maps.

трябва да изградим нервни карти.

So imagine a grid, like the one I'm showing you right now,

Сега си представете една мрежа, като тази, която ви показвам в момента

and now imagine, within that grid,

и си представете вътре в тази мрежа,

that two-dimensional sheet,

този двуизмерен лист,

imagine neurons.

представете си неврони.

And picture, if you will,

И си представете, ако можете,

a billboard, a digital billboard,

един билборд, дигитален билборд,

where you have elements

на който имате елементи,

that can be either lit or not.

които могат да са осветени или тъмни.

And depending on how you create the pattern

И в зависимост от това как създавате поредицата

of lighting or not lighting,

от осветяване или неосветяване на

the digital elements,

дигиталните елементи,

or, for that matter, the neurons in the sheet,

или в случая невроните на листа,

you're going to be able to construct a map.

ще можете да създадете карта.

This, of course, is a visual map that I'm showing you,

Това, което ви показвам е зрителна карта разбира се,

but this applies to any kind of map --

но процесът е същият за който и да е вид карта --

auditory, for example, in relation to sound frequencies,

слухова, например, във връзка със звукови честоти,

or to the maps that we construct with our skin

или картите, които създаваме с кожата си

in relation to an object that we palpate.

във връзка с предмет, който докосваме.

Now to bring home the point

За да унагледя

of how close it is --

колко е тясна връзката

the relationship between the grid of neurons

между мрежата от неврони

and the topographical arrangement

и топографското разположение

of the activity of the neurons

на дейността на невроните,

and our mental experience --

и нашето умствено възприятие,

I'm going to tell you a personal story.

ще ви разкажа една лична история.

So if I cover my left eye --

Ако покрия лявото си око --

I'm talking about me personally, not all of you --

говоря само за себе си, не за вас --

if I cover my left eye,

ако покрия лявото си око,

I look at the grid -- pretty much like the one I'm showing you.

поглеждам към мрежата, която е в общи линии като тази, която ви показвам.

Everything is nice and fine and perpendicular.

Всичко е прекрасно и пепрендикулярно.

But sometime ago, I discovered

Но преди време открих,

that if I cover my left eye,

че ако покрия лявото си око,

instead what I get is this.

това което виждам е следното.

I look at the grid and I see a warping

Поглеждам мрежата и виждам изкривяване

at the edge of my central-left field.

в края на полето по средата вляво.

Very odd -- I've analyzed this for a while.

Много странно -- анализирам това от известно време.

But sometime ago,

Но преди време,

through the help of an opthamologist colleague of mine,

с помощта на един колега офтамолог,

Carmen Puliafito,

Кармен Пулиафито,

who developed a laser scanner of the retina,

който разработи лазерен скенер на ретината,

I found out the the following.

открих следното.

If I scan my retina

Ако сканирам ретината си

through the horizontal plane that you see there in the little corner,

през хоризонталната равнина която виждате там в ъгълчето,

what I get is the following.

получавам следното.

On the right side, my retina is perfectly symmetrical.

На дясното око, ретината ми е идеално симетрична.

You see the going down towards the fovea

Можете да видите снижаването към фовеята,

where the optic nerve begins.

където започва зрителният нерв.

But on my left retina there is a bump,

Но на лявата ми ретина има подутина,

which is marked there by the red arrow.

която е означена с червената стрелка.

And it corresponds to a little cyst

Това се дължи на малка киста,

that is located below.

която се намира отдолу.

And that is exactly what causes

И това точно е причината

the warping of my visual image.

за изкривяването на зрителния ми образ.

So just think of this:

Само си помислете:

you have a grid of neurons,

имаме мрежа от неврони,

and now you have a plane mechanical change

и сега имаме обикновена механична промяна

in the position of the grid,

в позицията на мрежата,

and you get a warping of your mental experience.

и получаваме изкривяване на умственото възприятие.

So this is how close

Това показва колко са близки

your mental experience

умственото ни възприятие

and the activity of the neurons in the retina,

и дейността на невроните в ретината,

which is a part of the brain located in the eyeball,

която е част от мозъка разположена в очната ябълка,

or, for that matter, a sheet of visual cortex.

или иначе казано, пласт зрителна мозъчна кора.

So from the retina

Така от ретината

you go onto visual cortex.

стигаме до зрителната мозъчна кора.

And of course, the brain adds on

И разбира се, мозъкът добавя

a lot of information

още много информация

to what is going on

към тази от

in the signals that come from the retina.

сигналите, които идват от ретината.

And in that image there,

И на този образ тук

you see a variety of islands

виждаме множество острови,

of what I call image-making regions in the brain.

които наричам образо-създаващи зони на мозъка.

You have the green for example,

Имаме например зелени зони,

that corresponds to tactile information,

които отговарят на осезателна информация,

or the blue that corresponds to auditory information.

или сини зони, които отговарят на слухова информация.

And something else that happens

И нещо друго, което се случва

is that those image-making regions

е че тези образо-създаващи зони,

where you have the plotting

където са нанесени

of all these neural maps,

всички тези нервни карти

can then provide signals

могат да пращат сигнали

to this ocean of purple that you see around,

на океана от лилаво, който ги заобикаля,

which is the association cortex,

това е асоциативният кортекс,

where you can make records of what went on

където можем да записваме какво се е случило

in those islands of image-making.

в островите на образо-създаване.

And the great beauty

И красотата на всичко това

is that you can then go from memory,

е, че после можем от паметта

out of those association cortices,

в тези асоциативни кортекси

and produce back images

да възпроизведем обратно образи

in the very same regions that have perception.

в същите тези зони, които имат възприятие.

So think about how wonderfully convenient and lazy

Помислете си колко удобен и мързелив

the brain is.

е мозъкът.

So it provides certain areas

Той осигурява определени зони

for perception and image-making.

за възприятие и създаване на образи.

And those are exactly the same

И те са точно същите,

that are going to be used for image-making

които се използват, за да се сформира образ,

when we recall information.

когато си спомняме информация.

So far the mystery of the conscious mind

Дотук загадката за будното съзнание

is diminishing a little bit

изчезна донякъде,

because we have a general sense

защото вече имаме идея

of how we make these images.

как създаваме тези мисловни образи.

But what about the self?

Но какво правим със Аза?

The self is really the elusive problem.

Азът е истински убягващият проблем.

And for a long time,

И дълго време

people did not even want to touch it,

хората не искаха дори да го докосват,

because they'd say,

казвайки:

"How can you have this reference point, this stability,

"Как можем да намерим тази отправна точка, тази стабилност,

that is required to maintain

която се изисква, за да съхраним

the continuity of selves day after day?"

непрекъснатостта на Аза ден след ден?"

And I thought about a solution to this problem.

И аз измислих решение на този проблем.

It's the following.

То е следното.

We generate brain maps

Ние създаваме умствени карти

of the body's interior

на вътрешността на тялото

and use them as the reference for all other maps.

и ги използваме като база за всички други карти.

So let me tell you just a little bit about how I came to this.

Нека ви разкажа само малко как стигнах до тази идея.

I came to this because,

Стигнах, защото

if you're going to have a reference that we know as self --

ако трябва да имаме база, която наричаме Аз --

the Me, the I

Азът, Егото

in our own processing --

в нашето собствено възприемане --

we need to have something that is stable,

имаме нужда от нещо стабилно,

something that does not deviate much

нещо, което не се променя много

from day to day.

от ден на ден.

Well it so happens that we have a singular body.

Е, случва се така, че имаме единично тяло.

We have one body, not two, not three.

Имаме едно тяло, не две, не три.

And so that is a beginning.

И това е начало.

There is just one reference point, which is the body.

Има само една отправна точка, която е тялото.

But then, of course, the body has many parts,

Но тогава, разбира се, тялото има много части

and things grow at different rates,

и те растат с различни темпове

and they have different sizes and different people;

и имат различни размери при различните хора;

however, not so with the interior.

обаче, това не важи за вътрешността.

The things that have to do

Това, което имам предвид

with what is known as our internal milieu --

е т.нар. вътрешна среда --

for example, the whole management

например, цялостното управление

of the chemistries within our body

на химичните процеси в нашето тяло

are, in fact, extremely maintained

е всъщност изключително стабилно

day after day

ден след ден

for one very good reason.

поради една много добра причина.

If you deviate too much

Ако се отклоним твърде много

in the parameters

в параметрите,

that are close to the midline

които са близко до средните стойности

of that life-permitting survival range,

на този животоподдържащ диапазон,

you go into disease or death.

се разболяваме или умираме.

So we have an in-built system

Така че има вградена система

within our own lives

в нашия собствен живот,

that ensures some kind of continuity.

която подсигурява един вид непрекъснатост.

I like to call it an almost infinite sameness from day to day.

Аз предпочитам да го наричам почти безкрайна еднаквост от ден на ден.

Because if you don't have that sameness, physiologically,

Защото ако я няма тази еднаквост, физиологически

you're going to be sick or you're going to die.

ние ще се разболеем или ще умрем.

So that's one more element for this continuity.

Това е още един елемент на тази непрекъснатост.

And the final thing

И накрая имаме

is that there is a very tight coupling

тази тясна обвързаност

between the regulation of our body within the brain

между управлението на тялото ни от мозъка

and the body itself,

и самото тяло,

unlike any other coupling.

връзка като никоя друга.

So for example, I'm making images of you,

Така например, аз създавам вашия образ,

but there's no physiological bond

но няма никаква физиологическа връзка

between the images I have of you as an audience

между образите, които имам за вас като публика

and my brain.

и мозъка ми.

However, there is a close, permanently maintained bond

Обаче съществува тясна, постоянна връзка

between the body regulating parts of my brain

между частите на мозъка ми, които управляват тялото

and my own body.

и самото ми тяло.

So here's how it looks. Look at the region there.

И ето как изглежда. Погледнете този район тук.

There is the brain stem in between the cerebral cortex

Това е мозъчният ствол, разположен между мозъчната кора

and the spinal cord.

и гръбначния мозък.

And it is within that region

И точно в този район,

that I'm going to highlight now

който сега ще посоча,

that we have this housing

се разполагат

of all the life-regulation devices

всички регулиращи живота механизми

of the body.

на тялото.

This is so specific that, for example,

Това е толкова специфично, че ако например

if you look at the part that is covered in red

погледнем тази част оцветена в червено

in the upper part of the brain stem,

в горната част на мозъчния ствол,

if you damage that as a result of a stroke, for example,

ако я увредим в резултат на инсулт, например,

what you get is coma

ще изпаднем в кома

or vegetative state,

или вегетативно състояние,

which is a state, of course,

тоест състояние,

in which your mind disappears,

в което съзнателността ни изчезва,

your consciousness disappears.

съзнанието ни изчезва.

What happens then actually

Това, което се случва тогава

is that you lose the grounding of the self,

е че изгубваме основите на Аза,

you have no longer access to any feeling of your own existence,

вече нямаме достъп до съзнаването на собственото си съществуване,

and, in fact, there can be images going on,

и всъщност може да се появяват образи,

being formed in the cerebral cortex,

образувани в мозъчната кора,

except you don't know they're there.

само че ние не знаем че те са там.

You have, in effect, lost consciousness

Значи губим съзнание,

when you have damage to that red section of the brain stem.

когато имаме увреждане в тази червена зона на мозъчния ствол.

But if you consider the green part of the brain stem,

Но ако вземем зелената част на мозъчния ствол,

nothing like that happens.

нищо подобно не се случва.

It is that specific.

Толкова е специфично.

So in that green component of the brain stem,

Ако тази зелена част на мозъчния ствол

if you damage it, and often it happens,

се наруши, и това често се случва,

what you get is complete paralysis,

това, което получаваме е пълна парализа,

but your conscious mind is maintained.

но съзнанието си остава.

You feel, you know, you have a fully conscious mind

Ние усещаме, знаем и имаме напълно будно съзнание,

that you can report very indirectly.

което можем да демонстрираме непряко.

This is a horrific condition. You don't want to see it.

Това е ужасяващо състояние. Не искате да го виждате.

And people are, in fact, imprisoned

И страдащите всъщност са заточени

within their own bodies,

в собствените си тела,

but they do have a mind.

но имат съзнание.

There was a very interesting film,

Имаше един много интересен филм,

one of the rare good films done

един от малкото добри филми направени

about a situation like this,

за ситуация като тази,

by Julian Schnabel some years ago

на Джулиан Шнабел преди няколко години

about a patient that was in that condition.

за пациент в такова състояние.

So now I'm going to show you a picture.

Сега ще ви покажа едно изображение.

I promise not to say anything about this,

Обещавам, че няма да говоря за него,

except this is to frighten you.

само искам да ви уплаша.

It's just to tell you

Искам само да ви покажа,

that in that red section of the brain stem,

че в тази червена зона на мозъчния ствол

there are, to make it simple,

се намират, да го кажем просто,

all those little squares that correspond to modules

всички тези квадратчета, които отговарят на модулите,

that actually make brain maps

които всъщност създават мозъчните карти

of different aspects of our interior,

на различни части вътре в нас,

different aspects of our body.

на различни части на тялото ни.

They are exquisitely topographic

Те са изключително топографски

and they are exquisitely interconnected

и изключително взаимосвързани

in a recursive pattern.

в рекурсивна система.

And it is out of this and out of this tight coupling

И от това и тясната връзка

between the brain stem and the body

между мозъчния ствол и тялото

that I believe -- and I could be wrong,

аз вярвам -- и може да греша,

but I don't think I am --

но не мисля --

that you generate this mapping of the body

че създаваме това разчертаване на тялото,

that provides the grounding for the self

което осигурява основите на Аза

and that comes in the form of feelings --

и се проявява във формата на чувства --

primordial feelings, by the way.

между другото, първични чувства.

So what is the picture that we get here?

Каква картина получаваме тук тогава?

Look at "cerebral cortex," look at "brain stem,"

Погледнете "мозъчната кора", погледнете "мозъчния ствол",

look at "body,"

погледнете "тялото"

and you get the picture of the interconnectivity

и можете да видите взаимосвързаността,

in which you have the brain stem providing the grounding for the self

чрез която мозъчният ствол осигурява база за Аза

in a very tight interconnection with the body.

в много тясна връзка с тялото.

And you have the cerebral cortex

Също имаме мозъчната кора,

providing the great spectacle of our minds

която разиграва великия спектакъл на съзнанието ни

with the profusion of images

с изобилието от образи,

that are, in fact, the contents of our minds

които са всъщност съдържанието на нашето съзнание

and that we normally pay most attention to,

и на които обикновено отделяме най-много внимание,

as we should, because that's really

както трябва да бъде, защото това

the film that is rolling in our minds.

е филмът, който върви в нашето съзнание.

But look at the arrows.

Но погледнете стрелките.

They're not there for looks.

Те не са там случайно.

They're there because there's this very close interaction.

Те са там, защото има много тясно взаимодействие.

You cannot have a conscious mind

Не можем да имаме будно съзнание,

if you don't have the interaction

ако го няма вазимодействието

between cerebral cortex and brain stem.

между мозъчната кора и мозъчния ствол.

You cannot have a conscious mind

Не можем да имаме будно съзнание,

if you don't have the interaction

ако го няма взаимодействието

between the brain stem and the body.

между мозъчния ствол и тялото.

Another thing that is interesting

Друг интересен факт е,

is that the brain stem that we have

че мозъчният ствол при хората

is shared with a variety of other species.

е същият като този на множество други биологични видове.

So throughout vertebrates,

Така че при гръбначните животни,

the design of the brain stem is very similar to ours,

устройството на мозъчния ствол е много подобно на нашето,

which is one of the reasons why I think

което е една от причините да си мисля,

those other species have conscious minds like we do.

че тези видове имат будно съзнание като нас.

Except that they're not as rich as ours,

Разликата е, че тяхното съзнание не е толкова богато като нашето,

because they don't have a cerebral cortex like we do.

защото те нямат мозъчна кора като нас.

That's where the difference is.

Там е разликата.

And I strongly disagree with the idea

И аз силно се противопоставям на идеята,

that consciousness should be considered

че съзнанието трябва да се тълкува

as the great product of the cerebral cortex.

като великия продукт на мозъчната кора.

Only the wealth of our minds is,

Само богатството на съзнанието ни е,

not the very fact that we have a self

не самият факт че имаме Аз,

that we can refer

че можем да зачитаме

to our own existence,

собственото си съществуване,

and that we have any sense of person.

и че имаме чувство за себеосъзнаване.

Now there are three levels of self to consider --

Има три нива на Аза --

the proto, the core and the autobiographical.

дълбинен, вътрешен и автобиографичен.

The first two are shared

Първите два споделяме

with many, many other species,

с много много други видове

and they are really coming out

и произлизат

largely of the brain stem

най-вече от мозъчния ствол

and whatever there is of cortex in those species.

и от каквато и да е налична мозъчна кора при тези видове.

It's the autobiographical self

Автобиографичният аз

which some species have, I think.

е наличен при някои видове, мисля.

Cetaceans and primates have also

Китоподобните и приматите също имат

an autobiographical self to a certain degree.

автобиографичен аз до някаква степен.

And everybody's dogs at home

И всяко едно домашно куче

have an autobiographical self to a certain degree.

има автобиографичен аз до някаква степен.

But the novelty is here.

Но новото е тук.

The autobiographical self is built

Автобиографичният аз се гради

on the basis of past memories

на базата на предишните спомени

and memories of the plans that we have made;

и спомените за плановете, които сме правили;

it's the lived past and the anticipated future.

той е изживяното минало и очакваното бъдеще.

And the autobiographical self

И автобиографичният аз

has prompted extended memory, reasoning,

поражда разширената памет, разсъждаването,

imagination, creativity and language.

въображението, креативността и езика.

And out of that came the instruments of culture --

Така произлизат инструментите на културата --

religions, justice,

религиите, правосъдието,

trade, the arts, science, technology.

търговията, изкуствата, науката, технологията.

And it is within that culture

И от тази култура

that we really can get --

можем да постигнем --

and this is the novelty --

и това е новото --

something that is not entirely set by our biology.

нещо, което не произтича изцяло от биологията ни.

It is developed in the cultures.

То се развива в културите.

It developed in collectives of human beings.

Развива се в колективите от хора.

And this is, of course, the culture

И това е, разбира се, културата,

where we have developed something that I like to call

в която сме развили нещо, което аз наричам

socio-cultural regulation.

социо-културната регулация.

And finally, you could rightly ask,

И накрая, с право може да ме попитате --

why care about this?

защо да се занимаваме с това?

Why care if it is the brain stem or the cerebral cortex

Какво ни интересува дали е мозъчният ствол или мозъчната кора

and how this is made?

и как това се създава?

Three reasons. First, curiosity.

Три причини. Първо, любопитство.

Primates are extremely curious --

Приматите са изключително любопитни --

and humans most of all.

и хората най-много.

And if we are interested, for example,

И щом се интересуваме, например,

in the fact that anti-gravity

от факта, че анти-гравитацията

is pulling galaxies away from the Earth,

дърпа галактиките далеч от Земята,

why should we not be interested in what is going on

защо да не се интересуваме от това какво се случва

inside of human beings?

вътре в хората?

Second, understanding society and culture.

Второ, за да разбираме обществото и културата.

We should look

Трябва да наблюдаваме

at how society and culture

как обществото и културата

in this socio-cultural regulation

в тази социо-културна регулация

are a work in progress.

все още се развиват.

And finally, medicine.

И накрая, медицината.

Let's not forget that some of the worst diseases

Нека не забравяме, че някои от най-страшните болести

of humankind

на човечеството

are diseases such as depression,

са депресията,

Alzheimer's disease, drug addiction.

болестта на Алцхаймер, наркоманията.

Think of strokes that can devastate your mind

Помислете си за ударите, които могат да опустошат съзнанието ви

or render you unconscious.

или да ви вкарат в кома.

You have no prayer

Няма шанс

of treating those diseases effectively

да лекуваме тези болести ефективно

and in a non-serendipitous way

и методично

if you do not know how this works.

ако не знаем как работи това.

So that's a very good reason

Така че това е една много добра причина,

beyond curiosity

освен любопитството,

to justify what we're doing,

която оправдава това, което правим,

and to justify having some interest in what is going on in our brains.

и интереса, който имаме към това какво се случва вътре в мозъците ни.

Thank you for your attention.

Благодаря за вниманието.

(Applause)

(Аплодисменти)