What I learned from 2,000 obituaries | Lux Narayan

Translator: Velina Vateva Reviewer: Darina Stoyanova

Joseph Keller used to jog around the Stanford campus,

Джоузеф Келър имал навика да тича около кампуса на Станфорд

and he was struck by all the women jogging there as well.

и бил изумен от всички жени, които също тичали там.

Why did their ponytails swing from side to side like that?

Защо опашките им се поклащали така, от ляво надясно?

Being a mathematician, he set out to understand why.

Понеже бил математик, решил да разбере защо.

(Laughter)

(Смях)

Professor Keller was curious about many things:

Професор Келър се интересувал от много неща:

why teapots dribble

защо чайниците капят

or how earthworms wriggle.

и как дъждовните червеи се гърчат.

Until a few months ago, I hadn't heard of Joseph Keller.

До преди няколко месеца не бях чувал за Джоузеф Келър.

I read about him in the New York Times,

Прочетох за него в Ню Йорк Таймс,

in the obituaries.

в некролозите.

The Times had half a page of editorial dedicated to him,

Таймс му бяха посветили половин редакторска страница,

which you can imagine is premium space for a newspaper of their stature.

което, както си представяте, е значим обем за вестник от техния ранг.

I read the obituaries almost every day.

Чета некролозите почти всеки ден.

My wife understandably thinks I'm rather morbid

Съпругата ми с право смята, че в това има нещо патологично,

to begin my day with scrambled eggs and a "Let's see who died today."

да започвам деня си с бъркани яйца и "Нека видим кой е починал днес".

(Laughter)

(Смях)

But if you think about it,

Но ако се замислите,

the front page of the newspaper is usually bad news,

заглавната вестникарска страница обикновено носи лоши новини

and cues man's failures.

и загатват човешки неуспехи.

An instance where bad news cues accomplishment

Случай, когато лоши новини загатват постижения,

is at the end of the paper, in the obituaries.

е в края на вестника, при некролозите.

In my day job,

В работата си

I run a company that focuses on future insights

ръководя фирма, чийто фокус е върху бъдещи идеи,

that marketers can derive from past data --

които маркетолозите могат да извлекат от минал опит,

a kind of rearview-mirror analysis.

нещо като анализ в огледало за обратно виждане.

And we began to think:

Започнахме да се питаме:

What if we held a rearview mirror to obituaries from the New York Times?

Aми ако направим такъв анализ на некролозите в Таймс?

Were there lessons on how you could get your obituary featured --

Дали има начин да научиш как некрологът ти да бъде публикуван

even if you aren't around to enjoy it?

дори ако теб те няма да му се порадваш?

(Laughter)

(Смях)

Would this go better with scrambled eggs?

Дали ще върви по-добре с бъркани яйца?

(Laughter)

(Смях)

And so, we looked at the data.

И така, погледахме данните.

2,000 editorial, non-paid obituaries

2 000 редакторски некролога, неплатени,

over a 20-month period between 2015 and 2016.

за период от 20 месеца между 2015 и 2016.

What did these 2,000 deaths -- rather, lives -- teach us?

На какво ни учат тези 2 000 смърти или по-скоро живота?

Well, first we looked at words.

Първо се вгледахме в думите.

This here is an obituary headline.

Това е заглавието на некролог.

This one is of the amazing Lee Kuan Yew.

Този е на невероятния Ли Куан Ю.

If you remove the beginning and the end,

Ако премахнете началото и края,

you're left with a beautifully worded descriptor

ще ви остане красиво написано описание,

that tries to, in just a few words, capture an achievement or a lifetime.

което се опитва, в едва няколко думи, да улови едно житейско постижение.

Just looking at these is fascinating.

Вдъхновяващо е дори само да ги гледате.

Here are a few famous ones, people who died in the last two years.

Ето няколко известни хора, починали през последните две години.

Try and guess who they are.

Опитайте да ги отгатнете.

[An Artist who Defied Genre]

[Артист, оспорил жанр]

That's Prince.

Това е Принс.

[Titan of Boxing and the 20th Century]

[Титан на бокса и ХХ век]

Oh, yes.

О, да.

[Muhammad Ali]

[Мохамед Али]

[Groundbreaking Architect]

[Архитект с новаторско мислене]

Zaha Hadid.

Заха Хадид.

So we took these descriptors

И така, ние взехме тези описания

and did what's called natural language processing,

и приложихме т.нар. обработка на естествен език,

where you feed these into a program,

т.е. въведохме описанието в програма,

it throws out the superfluous words --

която премахва излишните думи -

"the," "and," -- the kind of words you can mime easily in "Charades," --

членове, съюзи - думите, които лесно могат да бъдат жестикулирани -

and leaves you with the most significant words.

и оставя най-значимите думи.

And we did it not just for these four,

Приложихме я не само за тези четири,

but for all 2,000 descriptors.

но за всички 2 000 описания.

And this is what it looks like.

И ето какво получихме.

Film, theatre, music, dance and of course, art, are huge.

Филм, театър, музука, танц и разбира се изкуство имат огромен дял.

Over 40 percent.

Над 40 процента.

You have to wonder why in so many societies

Трябва да се замислим защо в толкова много общества

we insist that our kids pursue engineering or medicine or business or law

се настоява децата ни да изучават инженерство, медицина, бизнес, право,

to be construed as successful.

за да бъдат считани за преуспели.

And while we're talking profession,

И докато говорим за професии,

let's look at age --

да погледнем възрастта -

the average age at which they achieved things.

средната възраст, на която са имали успех.

That number is 37.

Числото тук е 37.

What that means is, you've got to wait 37 years ...

Това означава, че трябва да чакате 37 години...

before your first significant achievement that you're remembered for --

преди първото ви значимо постижение, с което ще ви запомнят -

on average --

средно -

44 years later, when you die at the age of 81 --

след 44 години, когато умирате на 81 години -

on average.

средна възраст.

(Laughter)

(Смях)

Talk about having to be patient.

Какво да си говорим за търпение.

(Laughter)

(Смях)

Of course, it varies by profession.

Естествено, много зависи от професията ви.

If you're a sports star,

Ако сте спортна звезда,

you'll probably hit your stride in your 20s.

вероятно е да сте в апогея си между 20 и 30.

And if you're in your 40s like me,

Ако сте над 40, като мен,

you can join the fun world of politics.

може да се включите в забавния свят на политиката.

(Laughter)

(Смях)

Politicians do their first and sometimes only commendable act in their mid-40s.

Политиците правят първото и често единствено похвално нещо на 40 и нещо.

(Laughter)

(Смях)

If you're wondering what "others" are,

Ако се чудите какви са "другите",

here are some examples.

ето няколко примера.

Isn't it fascinating, the things people do

Не е ли смайващо какво правят хората

and the things they're remembered for?

и с какво ги помним?

(Laughter)

(Смях)

Our curiosity was in overdrive,

Любопитството ни набираше скорост

and we desired to analyze more than just a descriptor.

и ние искахме да анализираме повече освен описание.

So, we ingested the entire first paragraph of all 2,000 obituaries,

Така че извлякохме целия първи параграф от всички 2 000 некролога,

but we did this separately for two groups of people:

но направихме това поотделно за две групи хора:

people that are famous and people that are not famous.

хора, които са известни и хора, които не са известни.

Famous people -- Prince, Ali, Zaha Hadid --

Известни хора - Принс, Али, Заха Хадид,

people who are not famous are people like Jocelyn Cooper,

хора, които не са известни, са хора като Джоселин Купър,

Reverend Curry

Преподобния Къри

or Lorna Kelly.

и Лорна Кели.

I'm willing to bet you haven't heard of most of their names.

Готов съм да се обзаложа, че не сте чували повечето от имената им.

Amazing people, fantastic achievements, but they're not famous.

Изключителни хора, великолепни постижения, но не са известни.

So what if we analyze these two groups separately --

Какво ще стане, ако анализираме тези две групи поотделно -

the famous and the non-famous?

известните и неизвестните?

What might that tell us?

Какво може да ни покаже това?

Take a look.

Погледнете.

Two things leap out at me.

Пред мен изпъкват две неща.

First:

Първо:

"John."

"Джон"

(Laughter)

(Смях)

Anyone here named John should thank your parents --

Който от вас се казва Джон, трябва да е благодарен на родителите си --

(Laughter)

(Смях)

and remind your kids to cut out your obituary when you're gone.

и напомнете на децата си да изрежат некролога ви след смъртта ви.

And second:

И второ:

"help."

"помощ".

We uncovered, many lessons from lives well-led,

Научихме много от добре изживени животи

and what those people immortalized in print could teach us.

и на какво обезсмъртеното от тях на хартия може да ни научи.

The exercise was a fascinating testament to the kaleidoscope that is life,

Това упражнение беше вдъхновяващ завет за калейдоскопа, наречен живот,

and even more fascinating

а още по-вдъхновяващ

was the fact that the overwhelming majority of obituaries

беше фактът, че огромна част от некролозите

featured people famous and non-famous,

описват хора, известни и неизвестни,

who did seemingly extraordinary things.

постигнали, както изглежда, изключителни неща.

They made a positive dent in the fabric of life.

Те са оставили добър отпечатък в тъканта на живота.

They helped.

Помогнали са.

So ask yourselves as you go back to your daily lives:

Когато се върнете към ежедневието си, запитайте се,

How am I using my talents to help society?

Как използвам уменията си в помощ на обществото?

Because the most powerful lesson here is,

Защото най-важният урок в случая е, че

if more people lived their lives trying to be famous in death,

ако повече хора живеят, стараейки се да бъдат известни след смъртта си,

the world would be a much better place.

светът би бил много по-добро място за живеене.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)