Love, no matter what | Andrew Solomon

Translator: Timothy Covell Reviewer: Morton Bast

Translator: Dima Dimova Reviewer: Darina Stoyanova

"Even in purely nonreligious terms,

"Дори в чисто нерелигиозни термини,

хомосексуалността представлява злоупотреба със сексуалните възможности.

homosexuality represents a misuse of the sexual faculty.

It is a pathetic little second-rate substitute for reality --

Тя е нищожен, посредствен заместител на реалността --

a pitiable flight from life.

жалко бягство от живота.

Като такова, тя не заслужава състрадание,

As such, it deserves no compassion,

it deserves no treatment as minority martyrdom,

не заслужава да се гледа на нея като

мъченичество за някакво малцинство

и не заслужава да се възприема по-различно oт всяко злокачествено заболяване."

and it deserves not to be deemed anything but a pernicious sickness."

That's from "Time" magazine in 1966, when I was three years old.

Това е от списание Тайм през 1966, когато съм бил на 3 години.

Миналата година президентът на Съединените щати

And last year, the president of the United States

came out in favor of gay marriage.

се изказа в полза на гей браковете.

(Applause)

(Аплодисменти)

И моят въпрос е, как стигнахме от там до тук?

And my question is:

How did we get from there to here?

How did an illness become an identity?

Как една болест се превърна в самоличност?

Когато бях на около шест години,

When I was perhaps six years old,

отидох в магазин за обувки заедно с майка ми и брат ми.

I went to a shoe store with my mother and my brother.

Накрая, след като си купихме обувки,

And at the end of buying our shoes,

the salesman said to us that we could each have a balloon to take home.

продавачът каза, че всеки може да избере по един балон за вкъщи.

My brother wanted a red balloon,

Брат ми искаше червен балон, а аз исках розов балон.

and I wanted a pink balloon.

Майка ми каза, че според нея по-скоро бих предпочел да взема син балон.

My mother said that she thought I'd really rather have a blue balloon.

(Laughter)

Но аз й казах, че определено искам розовия.

But I said that I definitely wanted the pink one.

И тя ми напомни, че любимият ми цвят бил синия.

And she reminded me that my favorite color was blue.

The fact that my favorite color now is blue, but I'm still gay --

Фактът, че любимият ми цвят в момента е синьо, но аз все още съм гей --

(Смях) --

(Laughter)

is evidence of both my mother's influence

е доказателство както за влиянието на майка ми, така и за неговите граници.

and its limits.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

When I was little, my mother used to say,

Когато бях малък, майка ми обичаше да повтаря:

"Любовта, която изпитваш към децата си е несравнима с което и да е чувство в света.

"The love you have for your children is like no other feeling in the world.

И докато нямаш деца, няма да знаеш какво е."

And until you have children, you don't know what it's like."

Докато бях малък го приемах като най-големия комплимент на света,

And when I was little, I took it as the greatest compliment in the world

that she would say that about parenting my brother and me.

защото тя би казала това за отглеждането на мен и брат ми.

Като тийнейджър си мислех,

And when I was an adolescent, I thought, "But I'm gay,

че съм гей и вероятно няма да имам свое семейство.

and so I probably can't have a family."

И когато тя го повтяряше, се изнервях.

And when she said it, it made me anxious.

And after I came out of the closet,

А след като се разкрих,

и тя продължи да го повтаря, се ядосвах.

when she continued to say it, it made me furious.

Казах ѝ: "Аз съм гей. Това не е пътят, по който съм тръгнал.

I said, "I'm gay. That's not the direction that I'm headed in.

And I want you to stop saying that."

И искам да спреш да го повтаряш."

Преди около 20 години бях помолен от моите редактори в списание Ню Йорк Таймс

About 20 years ago,

I was asked by my editors at the "New York Times Magazine"

да напиша статия за културата на глухите.

to write a piece about Deaf culture.

And I was rather taken aback.

Бях доста смутен.

Дотогава бях гледал на глухотата изцяло като заболяване.

I had thought of deafness entirely as an illness:

those poor people, they couldn't hear,

Горките хора, те не могат да чуват.

they lacked hearing, and what could we do for them?

Липсва им слух, какво ли можем да направим за тях?

И след това навлязох в света на глухите.

And then I went out into the Deaf world.

Ходих в глухи барове.

I went to Deaf clubs.

I saw performances of Deaf theater and of Deaf poetry.

Гледах представления в глух театър и видях глуха поезия.

Дори отидох на състезанието Мис Глуха Америка в Нашвил, Тенеси,

I even went to the Miss Deaf America contest in Nashville, Tennessee,

where people complained about that slurry Southern signing.

където хората се оплакваха от провлаченото южняшко жестикулиране.

(Смях)

(Laughter)

И докато се гмурках все по-дълбоко и по-дълбоко в света на глухите,

And as I plunged deeper and deeper into the Deaf world,

се убеждавах, че глухотата е култура

I became convinced that Deafness was a culture

и че хората в света на глухите, които казваха:

and that the people in the Deaf world who said,

"Ние не сме лишени от слух, ние имаме членство в една култура"

"We don't lack hearing; we have membership in a culture,"

were saying something that was viable.

казваха нещо, което е истина.

Това не беше моята култура

It wasn't my culture,

and I didn't particularly want to rush off and join it,

и определено не копнеех да се втурна и да се присъединя към нея,

but I appreciated that it was a culture

но оценявах, че тя е култура,

и че за хората, които членуват в нея

and that for the people who were members of it,

it felt as valuable as Latino culture or gay culture or Jewish culture.

тя е толкова ценна като латино културата или гей културата, или еврейската култура.

It felt as valid, perhaps, even as American culture.

Вероятно за тях е дори толкова важна като американската култура.

Then a friend of a friend of mine had a daughter who was a dwarf.

След това една приятелка на мой приятел роди дъщеря, която беше джудже.

И когато дъщеря ѝ се роди,

And when her daughter was born,

she suddenly found herself confronting questions

изведнъж тя започна да се сблъсква с въпроси,

които ми бяха доста познати.

that now began to seem quite resonant to me.

She was facing the question of what to do with this child.

Пред нея беше поставен въпроса какво да прави с това дете.

Да ѝ каже ли: "Ти си точно като всички останали, само че малко по-ниска?"

Should she say, "You're just like everyone else but a little bit shorter?"

Или да се опита да изгради някакъв вид джуджешка идентичност,

Or should she try to construct some kind of dwarf identity,

да се свърже с Малките хора на Америка,

get involved in the Little People of America,

become aware of what was happening for dwarfs?

да се запознае с това, което се случва с джуджетата?

And I suddenly thought,

И изведнъж се замислих,

повечето глухи деца се раждат на чуващи родители.

"Most deaf children are born to hearing parents.

Those hearing parents tend to try to cure them.

Тези чуващи родители обикновено се опитват да ги излекуват.

Those deaf people discover community somehow in adolescence.

Тези глухи хора откриват своята "общност" някъде в юношеските си години.

Повечето гейове се раждат на хетеросексуални родители.

Most gay people are born to straight parents.

Those straight parents often want them to function

Тези хетеросексуални родители обикновено искат децата им да функционират

in what they think of as the mainstream world,

в това, което те мислят, че е нормалния свят,

and those gay people have to discover identity later on.

и тези гей хора трябва да открият идентичността си по-късно.

And here was this friend of mine,

И ето я тази моя приятелка,

looking at these questions of identity with her dwarf daughter.

задавайки си въпроси за идентичността на своята дъщеря.

И аз си помислих, ето, появява се отново:

And I thought, "There it is again:

a family that perceives itself to be normal

Семейство, което вижда себе си като нормално

с дете, което изглежда, че е различно.

with a child who seems to be extraordinary."

And I hatched the idea that there are really two kinds of identity.

И ми хрумна идеята, че всъщност има два типа идентичност.

Има вертикални идентичности,

There are vertical identities,

които се предават през поколения от родител на дете.

which are passed down generationally from parent to child.

Това са неща като етнос, често пъти националност, език, често религия.

Those are things like ethnicity,

frequently nationality, language, often religion.

Those are things you have in common with your parents and with your children.

Неща, които са общи с вашите родители и с вашите деца.

И макар някои от тях да са сложни,

And while some of them can be difficult,

there's no attempt to cure them.

не се правят опити да бъдат излекувани.

You can argue that it's harder in the United States --

Може да спорите, че е по-трудно в Съединените щати --

our current presidency notwithstanding --

въпреки текущия президент --

да бъдеш цветен човек.

to be a person of color.

And yet, we have nobody who is trying to ensure

И въпреки това никой не се опитва да осигури

that the next generation of children born to African-Americans and Asians

следващото поколение деца, родени от афроамериканци и азиатци,

come out with creamy skin and yellow hair.

да се родят с бяла кожа и руса коса.

Има и други идентичности, които трябва да научиш от някоя група.

There are these other identities which you have to learn from a peer group,

Наричам ги хоризонтални идентичности,

and I call them "horizontal identities,"

because the peer group is the horizontal experience.

защото тези групи имат сходен опит и преживявания.

Това са идентичности чужди на вашите родители,

These are identities that are alien to your parents

and that you have to discover when you get to see them in peers.

които откривате, когато се присъедините към такава група.

И тези идентичности, тези хоризонтални идентичности,

And those identities, those horizontal identities,

тях другите почти винаги се опитват да излекуват.

people have almost always tried to cure.

Исках да разгледам какъв е процеса,

And I wanted to look at what the process is

through which people who have those identities

през който преминават хората с тези идентичности,

come to a good relationship with them.

за да приемат себе си.

And it seemed to me that there were three levels of acceptance

Изглеждаше ми, че има три нива на приемане,

that needed to take place.

през които се преминава.

Само-приемането, приемането от семейството и приемането от обществото.

There's self-acceptance, there's family acceptance, and there's social acceptance.

And they don't always coincide.

А те не винаги съвпадат.

And a lot of the time, people who have these conditions are very angry,

И през повечето време хората, при които не съвпадат са много гневни,

because they feel as though their parents don't love them,

защото усещат, че родителите им не ги обичат,

а това, което всъщност се случва е, че родителите им не ги приемат.

when what actually has happened is that their parents don't accept them.

Любовта в идеалния случай е безусловна

Love is something that, ideally, is there unconditionally

във взаимоотношенията между родител и дете.

throughout the relationship between a parent and a child.

But acceptance is something that takes time.

Но приемането е нещо, което изисква време.

It always takes time.

То винаги изисква време.

Един от малките хора, с които се запознах, се казва Клинтън Браун.

One of the dwarfs I got to know was a guy named Clinton Brown.

When he was born, he was diagnosed with diastrophic dwarfism,

При раждането бил диагностициран с хипофизарен нанизъм,

много влошаващо се състояние.

a very disabling condition,

and his parents were told that he would never walk,

Казали на родителите му, че той никога няма да ходи, никога няма да говори,

he would never talk,

he would have no intellectual capacity,

няма да развие интелектуалните си способности

and he would probably not even recognize them.

и вероятно никога няма да ги разпознае.

And it was suggested to them that they leave him at the hospital

И им препоръчали да го оставят в болница,

so that he could die there quietly.

така че да умре там тихо.

His mother said she wasn't going to do it,

Но майка му казала, че няма да го направи.

and she took her son home.

И тя завела сина си вкъщи.

And even though she didn't have a lot of educational or financial advantages,

И въпреки че не била много образована или с добри финансови възможности,

тя намерила най-добрия лекар в страната,

she found the best doctor in the country for dealing with diastrophic dwarfism,

лекуващ хипофизарен нанизъм

и поставила Клинтън под опеката му.

and she got Clinton enrolled with him.

През детството си

And in the course of his childhood,

he had 30 major surgical procedures.

той се подложил на 30 големи хирургически интервенции.

And he spent all this time stuck in the hospital

Прекарвал цялото време в болницата

while he was having those procedures,

докато са се провеждали тези интервенции,

as a result of which, he now can walk.

в резултат на които сега той може да ходи.

While he was there, they sent tutors around to help him with his schoolwork,

Докато бил там имал преподавател, който му помагал с учебния материал.

Той учел здраво, понеже нямал какво друго да прави.

and he worked very hard, because there was nothing else to do.

И стигнал ниво в образованието си,

He ended up achieving at a level

that had never before been contemplated by any member of his family.

до което никой от семейството му преди не бил стигал.

Той бил първият, който отишъл в колеж,

He was the first one in his family, in fact, to go to college,

where he lived on campus and drove a specially fitted car

там живял в студентско общежитие и шофирал специално оборудвана кола,

that accommodated his unusual body.

пригодена за необичайното му тяло.

And his mother told me the story of coming home one day --

Майка му, ми разказа една история, един ден идвайки в къщи --

and he went to college nearby --

докато той замина към близкия колеж --

and she said, "I saw that car, which you can always recognize,

Тя каза: "Видях тази кола, която можеш винаги да разпознаеш,

in the parking lot of a bar," she said.

на паркинга пред един бар", така каза. (Смях)

(Laughter)

"И си помислих: Момчетата са метър и осемдесет, а той е деветдесет сантиметра.

"And I thought to myself,

'They're six feet tall, he's three feet tall.

Two beers for them is four beers for him.'"

Две бири за тях са като четири за него."

Каза: "Знаех, че не мога да вляза вътре и да го прекъсна,

She said, "I knew I couldn't go in there and interrupt him,

but I went home, and I left him eight messages on his cell phone."

затова се прибрах и му пуснах осем съобщения на мобилния телефон."

She said, "And then I thought,

Каза: "Тогава си помислих,

че ако някой ми беше казал, когато той се роди,

if someone had said to me, when he was born,

that my future worry would be that he'd go drinking and driving

че в бъдеще ще се тревожа, че той може да пие и кара с приятелите си от колежа ... "

with his college buddies ..."

(Laughter)

(Аплодисменти)

(Applause)

And I said to her,

А аз я попитах: "Какво мислиш си направила,

"What do you think you did that helped him to emerge

за да се превърне той в такава успешна и прекрасна личност?"

as this charming, accomplished, wonderful person?"

А тя каза: "Какво съм направила? Обичах го, това е всичко.

And she said, "What did I do?

I loved him, that's all.

Клинтън винаги е бил прекрасен.

Clinton just always had that light in him.

А баща му и аз имахме късмет да видим това първи."

And his father and I were lucky enough to be the first to see it there."

I'm going to quote from another magazine of the '60s.

Продължавам с цитат от друго списание от 60-те.

This one is from 1968 --

Това е от 1968 -- ежемесечникът Атлантик, гласът на либерална Америка --

"The Atlantic Monthly," voice of liberal America --

написан от важен биоетист.

written by an important bioethicist.

He said, "There is no reason to feel guilty

Той казва: "Няма причина да се чувствате виновни,

about putting a Down's syndrome child away,

ако оставите дете със синдрома на Даун,

без значение дали става дума за оставяне в дом

whether it is 'put away' in the sense of hidden in a sanitarium

или оставяне в един още по-отговорен, смъртоноснен смисъл.

or in a more responsible, lethal sense.

Тъжно е, да - ужасно. Но това не води до вина.

It is sad, yes. Dreadful.

But it carries no guilt.

Истинска вина възниква само при престъпление срещу човек,

True guilt arises only from an offense against a person,

а някой със синдрома на Даун не е човек."

and a Down's is not a person."

There's been a lot of ink given to the enormous progress that we've made

Много време е изминало до големия прогрес, който направихме

in the treatment of gay people.

в отношението към гей хората.

The fact that our attitude has changed is in the headlines every day.

Фактът, че отношението е променено, виж- даме в заглавията на вестниците всеки ден.

But we forget how we used to see people who had other differences,

Но ние забравихме как виждахме различните хора,

how we used to see people who were disabled,

как виждахме хората с увреждания,

how inhuman we held people to be.

колко нехуманно се държахме с тях.

And the change that's been accomplished there,

И промяната, която осъществихме,

which is almost equally radical,

която е почти радикална,

е тази, на която не отделяме толкова много внимание.

is one that we pay not very much attention to.

Едно от семействата, които интервюирах, Том и Карън Робартс,

One of the families I interviewed, Tom and Karen Robards,

двама млади и успешни нюйоркчани, били смаяни,

were taken aback when, as young and successful New Yorkers,

their first child was diagnosed with Down syndrome.

когато първо им дете било диагностицирано със синдрома на Даун... Мислели,

They thought the educational opportunities for him were not what they should be,

че възможностите за образование за него не били такива, каквито би трябвало да бъдат

and so they decided they would build a little center --

и затова решили да построят малък център --

стартирали с две класни стаи заедно с няколко родители --

two classrooms that they started with a few other parents --

to educate kids with DS.

за да образоват деца със синдрома на Даун.

И през годините този център прерастна в нещо, наречено Кук Център,

And over the years, that center grew into something called the Cooke Center,

където сега се преподава на хиляди

where there are now thousands upon thousands of children

деца с умствени увреждания.

with intellectual disabilities

who are being taught.

От времето на статията в Атлантик до сега

In the time since that "Atlantic Monthly" story ran,

продължителността на живота за хората със синдрома на Даун се е утроила.

the life expectancy for people with Down syndrome has tripled.

Сред хората със синдрома на Даун има актьори,

The experience of Down syndrome people includes those who are actors,

писатели и хора, които могат да живеят доста независимо в зряла възраст.

those who are writers, some who are able to live fully independently in adulthood.

Голяма част от това го дължат на Робартс.

The Robards had a lot to do with that.

И аз ги попитах: "Съжалявате ли за нещо?

And I said, "Do you regret it?

Do you wish your child didn't have Down syndrome?

Бихте ли искали сина ви да нямаше синдрома на Даун?

Бихте ли искали никога да не бяхте чували за него?

Do you wish you'd never heard of it?"

And interestingly, his father said,

Интересно, но баща му каза:

"Well, for David, our son, I regret it,

"За Дейвид, синът ни, съжалявам,

защото за него е трудно да живее в този свят

because for David, it's a difficult way to be in the world,

and I'd like to give David an easier life.

и бих искал да му осигуря по-лесен живот.

Но мисля, че ако загубим някой със синдром на Даун, би било катастрофална загуба.

But I think if we lost everyone with Down syndrome,

it would be a catastrophic loss."

And Karen Robards said to me, "I'm with Tom.

Карън Робартс ми каза: "Съгласна съм с Том.

For David, I would cure it in an instant, to give him an easier life.

Бих направила невъзможното, за да осигуря на Дейвид по-лесен живот.

But speaking for myself --

Но за мен -- никога не бих повярвала преди 23 години, когато той се роди,

well, I would never have believed 23 years ago when he was born

че ще мога да имам такава гледна точка --

that I could come to such a point.

мен лично, това ме направи много по-добър и много по-сърдечен човек

Speaking for myself, it's made me so much better and so much kinder

and so much more purposeful in my whole life that, speaking for myself,

и направи целия ми живот много по-смислен,

така че говорейки за мен, не бих се отказала от него за нищо на света."

I wouldn't give it up for anything in the world."

We live at a point when social acceptance for these and many other conditions

Живеем във време, в което социалното приемане за това и много други заболявания

is on the up and up.

е много високо.

Но също така живеем във време,

And yet we also live at the moment

когато способността да елиминираме тези заболявания

when our ability to eliminate those conditions

has reached a height we never imagined before.

достига размери, които не сме си и представяли.

Most deaf infants born in the United States now

Повечето глухи деца, родени днес в Съединените Щати

will receive cochlear implants,

получават кохлеарни импланти,

which are put into the brain and connected to a receiver,

които се слагат в мозъка и се свързват с приемник,

така че чуването и говоренето да бъде възможно.

and which allow them to acquire a facsimile of hearing

and to use oral speech.

Съединение, което е тествано върху мишки, наречено БМН-111,

A compound that has been tested in mice, BMN-111,

is useful in preventing the action of the achondroplasia gene.

предотвратява действието на гена ахондроплазия.

Achondroplasia is the most common form of dwarfism,

Ахондроплазия е най-честата форма на нанизъм

и мишки, на които било дадено това вещество и които имат ахондроплазия,

and mice who have been given that substance

and who have the achondroplasia gene

израствали до нормална височина.

grow to full size.

Тестването върху хора предстои.

Testing in humans is around the corner.

There are blood tests which are making progress

Има кръвни тестове, които постигат напредък

и помагат за по-ранно диагностициране на синдрома на Даун при бременност,

that would pick up Down syndrome more clearly and earlier in pregnancies

than ever before,

making it easier and easier for people to eliminate those pregnancies,

и става все по-лесно за хората

or to terminate them.

да прекратят тези бременостти.

So we have both social progress and medical progress.

И така имаме както социален прогрес, така и прогрес в медицината.

And I believe in both of them.

А аз вярвам и в двата.

I believe the social progress is fantastic and meaningful and wonderful,

Намирам социалния прогрес за фантастичен, смислен и прекрасен,

and I think the same thing about the medical progress.

мисля същото и за напредъка в медицината.

But I think it's a tragedy when one of them doesn't see the other.

Но мисля, че е трагедия, когато единият игнорира другия.

И когато виждам, че те се припокриват

And when I see the way they're intersecting

при обстоятелствата, които току що описах,

in conditions like the three I've just described,

I sometimes think it's like those moments in grand opera

се чувствам като в онези моменти, когато съм на опера

и героят разбира, че обича героинята

when the hero realizes he loves the heroine

at the exact moment that she lies expiring on a divan.

точно в момента, в който тя издъхва на дивана.

(Смях)

(Laughter)

Трябва да сме наясно за това, което мислим за изцеляването като цяло.

We have to think about how we feel about cures altogether.

And a lot of the time the question of parenthood is:

Често пред нас като родители стои въпросът,

What do we validate in our children,

какво да утвърдим в нашите деца

and what do we cure in them?

и какво да излекуваме.

Джим Синклер, виден аутизъм активист, каза:

Jim Sinclair, a prominent autism activist, said,

"When parents say, 'I wish my child did not have autism,'

"Когато родителите казват: 'Не бих искал детето ми да има аутизъм.'

те всъщност казват: 'Не бих искал детето ми да съществува,

what they're really saying is, 'I wish the child I have did not exist

and I had a different, nonautistic child instead.'

бих искал вместо него да имам дете без аутизъм.'"

Read that again. This is what we hear when you mourn over our existence.

Прочетете това отново. Това чуваме когато оплаквате нашето съществуване.

This is what we hear when you pray for a cure:

Това чуваме, когато се молите за лек --

че най-съкровенното ви желание

that your fondest wish for us is that someday we will cease to be,

е някой ден да престанем да съществуваме

и непознат, който можете да обичате, да застане на нашето място.

and strangers you can love will move in behind our faces."

Това е един много краен възглед,

It's a very extreme point of view,

but it points to the reality that people engage with the life they have

но той отразява факта, че хората живеят живота, който имат

и не искат да бъдат лекувани, променяни или елиминирани.

and they don't want to be cured or changed or eliminated.

They want to be whoever it is that they've come to be.

Те искат да бъдат това, което са.

Едно от семействата, които интервюирах за този проект, беше семейството

One of the families I interviewed for this project

was the family of Dylan Klebold,

на Дилън Клиболд -- един от извършителите на масовото убийство в Колумбайн.

who was one of the perpetrators of the Columbine massacre.

Отне ми доста време да ги убедя да говорят с мен,

It took a long time to persuade them to talk to me,

и веднъж щом се съгласиха, бяха толкова погълнати от своята история,

and once they agreed, they were so full of their story

that they couldn't stop telling it,

че не можеха да спрат да говорят.

И през първия уикенд, който прекарах с тях -- първия от много --

and the first weekend I spent with them, the first of many,

I recorded more than 20 hours of conversation.

записах над 20 часа разговори.

And on Sunday night, we were all exhausted.

В неделя вечерта всички бяхме изчерпани.

We were sitting in the kitchen. Sue Klebold was fixing dinner.

Стояхме в кухнята. Сю Клиболд приготвяше вечеря.

И аз казах: "Ако Дилън беше тук сега,

And I said, "If Dylan were here now,

do you have a sense of what you'd want to ask him?"

имате ли представа какво бихте го попитали?"

Баща му каза: "Със сигурност!

And his father said, "I sure do.

I'd want to ask him what the hell he thought he was doing."

Бих го попитал какво по дяволите си е мислел, че прави."

А Сю погледна към пода и помисли минута.

And Sue looked at the floor, and she thought for a minute.

После погледна обратно към нас и каза:

And then she looked back up and said,

"I would ask him to forgive me for being his mother

"Бих го помолила да ми прости, че като негова майка

никога не съм разбрала какво е ставало в главата му."

and never knowing what was going on inside his head."

When I had dinner with her a couple of years later --

Когато вечерях с нея няколко години по-късно --

one of many dinners that we had together --

една от многото вечери, които имахме заедно --

she said, "You know, when it first happened,

тя каза: "Знаеш ли, когато това се случи,

I used to wish that I had never married, that I had never had children.

си пожелах никога да не се бях женила и никога да не бях имала деца.

If I hadn't gone to Ohio State and crossed paths with Tom,

Ако не бях отишла в Охайо и пътищата ни с Том не се бяха пресекли,

това дете нямаше да съществува и това ужасно нещо нямаше да се случи.

this child wouldn't have existed,

and this terrible thing wouldn't have happened.

Но ме обзе усещането, че обичам толкова много децата си,

But I've come to feel that I love the children I had so much

че не бих могла да си представя живота без тях.

that I don't want to imagine a life without them.

I recognize the pain they caused to others,

И признавам, че няма прошка за болката, която причиниха на другите,

for which there can be no forgiveness,

but the pain they caused to me, there is," she said.

но за болката, която причиниха на мен, има.", каза тя.

"Така че когато разбрах, че щеше да бъде по-добре за света,

"So while I recognize that it would have been better for the world

if Dylan had never been born,

Дилън да не се беше раждал,

разбрах, че нямаше да бъде по-добре за мен."

I've decided that it would not have been better for me."

Бях изумен как всички тези семейства с всички тези деца

I thought it was surprising

how all of these families had all of these children

with all of these problems,

биха направили всичко, за да избегнат всички тези проблеми

problems that they mostly would have done anything to avoid,

и как въпреки това те извличат толкова много смисъл от изживяното като родители.

and that they had all found so much meaning in that experience of parenting.

And then I thought, all of us who have children

И тогава помислих, че всички ние, които имаме деца,

обичаме децата си с техните недостатъци.

love the children we have, with their flaws.

Ако внезапно някой небесен ангел се спусне през тавана на хола ми

If some glorious angel suddenly descended through my living-room ceiling

и ми предложи да вземе моите деца,

and offered to take away the children I have

and give me other, better children --

за да ги замени с други, по-добри деца -- по-възпитани, по-добри, по-умни --

more polite, funnier, nicer, smarter --

(Laughter)

бих се вкопчил в децата си и бих се молил този жесток спектакъл да спре.

I would cling to the children I have and pray away that atrocious spectacle.

И в кайна сметка мисля,

And ultimately,

I feel that in the same way that we test flame-retardant pajamas in an inferno

че както пробваме дали огнеустойчивите пижами ще се запалят,

to ensure they won't catch fire when our child reaches across the stove,

за да се уверим, че това няма да се случи докато детето ни е близо до печката,

така тези семейни истории, преодоляващи екстремните различия

so these stories of families negotiating these extreme differences

рефлектират върху универсалния опит на родителството,

reflect on the universal experience of parenting,

which is always that sometimes, you look at your child, and you think,

което винаги се свежда до това, че понякога поглеждаш детето си и се питаш:

" Ти пък от коя планета идваш?"

"Where did you come from?"

(Смях)

(Laughter)

It turns out that while each of these individual differences is siloed --

Изглежда сякаш всяка различна история е капсулирана в себе си --

there are only so many families dealing with schizophrenia,

няма много семейства с деца с шизофрения

няма много семейства с транссексуални деца,

only so many families of children who are transgender,

няма много семейства с гениални деца --

only so many families of prodigies --

who also face similar challenges in many ways --

тези семейства често са изправени пред сходни предизвикателства --

there are only so many families in each of those categories.

но те са една шепа --

и все пак ако се замислиш

But if you start to think

that the experience of negotiating difference within your family

че опитът да се преодолеят различията, които има в семейството ти

е това, към което хората имат отношение,

is what people are addressing,

ще откриеш, че това е почти универсален феномен.

then you discover that it's a nearly universal phenomenon.

Ironically, it turns out,

Иронично, но изглежда, че нашите различия и преодоляването им

that it's our differences and our negotiation of difference

that unite us.

ни обединява.

I decided to have children while I was working on this project.

Реших да имам деца докато работих по този проект.

Много хора бяха учудени и ми казаха:

And many people were astonished and said,

"Как решаваш да имаш деца

"But how can you decide to have children

докато изучаваш всички тези неща, които не са наред.

in the midst of studying everything that can go wrong?"

А аз им казах: "Не изучавам неща, които не са наред.

And I said, "I'm not studying everything that can go wrong.

What I'm studying is how much love there can be,

Изследвам колко много любов може да има

even when everything appears to be going wrong."

дори когато изглежда, че нещата не са наред."

Мислих много за майката на едно дете с увреждания, което видях,

I thought a lot about the mother of one disabled child I had seen,

дете с тежки увреждания, починало от небрежността на болногледач.

a severely disabled child who died through caregiver neglect.

And when his ashes were interred, his mother said,

На погребението му, майка му каза:

"Моля се за опрощение, че два пъти бях ограбена: първият път ми отнеха детето,

"I pray here for forgiveness for having been twice robbed:

once of the child I wanted,

което исках да имам, вторият път ми отнеха сина, който обичах."

and once of the son I loved."

And I figured it was possible, then, for anyone to love any child,

И си помислих, че е възможно всеки да обича което и да е дете,

ако има силна воля за това.

if they had the effective will to do so.

So, my husband is the biological father of two children

Съпругът ми е биологичен баща на две деца

with some lesbian friends in Minneapolis.

заедно с няколко гей приятелки в Минеаполис.

Имах близка приятелка от колежа, която се беше развела и искаше да има деца.

I had a close friend from college who'd gone through a divorce

and wanted to have children.

And so she and I have a daughter,

Двамата имаме дъщеря,

те двете живеят в Тексас.

and mother and daughter live in Texas.

And my husband and I have a son who lives with us all the time,

Съпругът ми и аз имаме син, който живее с нас през цялото време,

of whom I am the biological father,

аз съм му билогичен баща,

а сурогатната ни майка беше Лаура,

and our surrogate for the pregnancy was Laura,

the lesbian mother of Oliver and Lucy in Minneapolis.

гей майка на Оливър и Люси в Минеаполис.

(Laughter)

(Аплодисменти)

So --

(Applause)

The shorthand is: five parents of four children in three states.

Общо сме пет родители на четири деца в три щата.

(Laughter)

Има хора, които мислят, че моето семейство

And there are people who think that the existence of my family

somehow undermines or weakens or damages their family.

разклаща основите и вреди на тяхното семейство.

Има хора, които мислят, че не трябва да е позволено

And there are people who think that families like mine

shouldn't be allowed to exist.

семейства като моето да съществуват.

And I don't accept subtractive models of love,

Не признавам модели, които възпират любовта, а само тези, които я утвърждават.

only additive ones.

И вярвам, че както се нуждаем от видовото разнообразие

And I believe that in the same way that we need species diversity

to ensure that the planet can go on,

за оцеляването на планетата ни,

така се нуждаем от тези различни форми на привързаност и семейство,

so we need this diversity of affection and diversity of family

за да подсилим екосферата на добротата.

in order to strengthen the ecosphere of kindness.

Денят, в който се роди синът ни,

The day after our son was born,

педиатърката влезе в болничната стая и каза, че е обезспокоена.

the pediatrician came into the hospital room

and said she was concerned.

He wasn't extending his legs appropriately.

Синът ни не си движел краката нормално

и каза, че това може да означава, че той има увреждане на мозъка.

She said that might mean that he had brain damage.

Insofar as he was extending them, he was doing so asymmetrically,

Той си движел краката много асиметрично

и това я навеждало на мисълта, че може да има някакъв вид тумор.

which she thought could mean that there was a tumor of some kind in action.

И понеже имал много голяма глава, това можело да е индикация за хидроцефалия.

And he had a very large head,

which she thought might indicate hydrocephalus.

And as she told me all of these things,

Когато тя ми каза всички тези неща,

I felt the very center of my being pouring out onto the floor.

почувствах как краката ми се подкосяват и сърцето ми пада на пода.

And I thought, "Here I had been working for years

И си помислих, ето, работя от години

on a book about how much meaning people had found

върху книга колко много смисъл намират хората

in the experience of parenting children who were disabled,

в отглеждането на деца с увреждания

и въпреки това не исках да участвам в техния брой.

and I didn't want to join their number

because what I was encountering was an idea of illness."

Защото това, с което се сблъсках, беше идеята за болест.

And like all parents since the dawn of time,

И както всички родители от зората на времето

исках да защитя детето си от болестта.

I wanted to protect my child from illness.

Исках да защитя и себе си от болестта.

And I wanted, also, to protect myself from illness.

И все пак знаех от работата си,

And yet, I knew from the work I had done

че ако той имаше някое от заболяванията, за които щяхме да го тестваме,

that if he had any of the things we were about to start testing for,

то щеше да се превърне в негова идентичност,

that those would ultimately be his identity,

а тя щеше да се превърне и в моя идентичност

and if they were his identity, they would become my identity,

и тази болест щеше да заема много различни форми докато се развиваше.

that that illness was going to take a very different shape as it unfolded.

We took him to the MRI machine, we took him to the CAT scanner,

Изследвахме го на ЯМР, направихме му компютърната томография,

we took this day-old child and gave him over for an arterial blood draw.

Взехме това дете на един ден и го заведохме да му вземат кръв.

We felt helpless.

Чувствахме се безпомощни.

And at the end of five hours,

Накрая след пет часа,

казаха, че мозъкът му е напълно чист

they said that his brain was completely clear

and that he was by then extending his legs correctly.

и че движи краката си нормално.

And when I asked the pediatrician what had been going on,

Когато попитах педиатърката какво е станало,

тя каза, че мисли, че сутринта той вероятно е имал схващане.

she said she thought in the morning, he had probably had a cramp.

(Laughter)

(Смях)

Но аз помислих, че майка ми беше права.

But I thought --

(Laughter)

I thought how my mother was right.

I thought, "The love you have for your children

Помислих, че любовта, която изпитваш към децата си

is unlike any other feeling in the world.

е несравнима с което и да е друго чувство в света.

And until you have children, you don't know what it feels like.

И докато нямаш деца, не знаеш какво е.

Мисля, че децата ме завладяха

I think children had ensnared me

от момента, в който свързах бащинството със загуба.

the moment I connected fatherhood with loss.

Но не съм сигурен дали бих го забелязал,

But I'm not sure I would have noticed that

ако не бях в разгара на този мой проект.

if I hadn't been so in the thick of this research project of mine.

Срещнах толкова много странна любов

I'd encountered so much strange love,

and I fell very naturally into its bewitching patterns.

и паднах много естествено в омагьосващите й мрежи.

Видях как изобилието може да озари дори най-окаяния недъг.

And I saw how splendor can illuminate even the most abject vulnerabilities.

През тези 10 години, станах свидетел и научих

During these 10 years, I had witnessed and learned

ужасяващата радост от непоносимата отговорност

the terrifying joy of unbearable responsibility,

and I had come to see how it conquers everything else.

и видях как тя побеждава всичко останало.

И докато понякога си мислех, че родителите, които интервюирах са глупаци,

And while I had sometimes thought the parents I was interviewing were fools,

обричащи се на доживотно робство с техните неблагодарни деца,

enslaving themselves to a lifetime's journey with their thankless children

опитвайки се да създадат идентичност от негъга,

and trying to breed identity out of misery,

през този ден аз разбрах, че изследването ми построи мост за мен

I realized that day that my research had built me a plank

и аз съм готов да премина през него, от тяхната страна.

and that I was ready to join them on their ship.

Благодаря.

Thank you.

(Applause and cheers)

(Аплодисменти)

Thank you.