I'm not your inspiration, thank you very much | Stella Young

Translator: Galya Nikolova-Zankova Reviewer: Dani Peteva

I grew up in a very small country town

Израснах в много малък град

in Victoria.

във Виктория.

I had a very normal, low-key kind of upbringing.

Отгледана съм нормално и скромно.

I went to school, I hung out with my friends,

Ходех на училище, излизах с приятели,

I fought with my younger sisters.

карах се с по-малките си сестри.

It was all very normal.

Всичко беше съвсем нормално.

And when I was 15, a member of my local community

И когато станах на 15, един местен човек

approached my parents

дойде при родителите ми

and wanted to nominate me

и поиска да ме номинира

for a community achievement award.

за награда за принос в общността.

And my parents said, "Hm, that's really nice,

И родителите ми казаха,"Ами, това е наистина мило,

but there's kind of one glaring problem with that.

но има един очевиден проблем тук.

She hasn't actually achieved anything." (Laughter)

Тя всъщност не е постигнала нищо."(Смях)

And they were right, you know.

И бяха прави, знаете ли.

I went to school, I got good marks,

Ходех на училище, имах добри оценки,

I had a very low-key after school job

имах обикновена следучилищна работа

in my mum's hairdressing salon,

във фризьорския салон на майка ми,

and I spent a lot of time watching

и прекарвах много време в гледане на

"Buffy the Vampire Slayer" and "Dawson's Creek."

"Бъфи убийцата на вампири" и "Кръгът на Доусън".

Yeah, I know. What a contradiction.

Да, знам. Какво противоречие.

But they were right, you know.

Но те бяха прави.

I wasn't doing anything that was out of the ordinary

Не правех нищо необикновено

at all.

изобщо.

I wasn't doing anything that could be considered an achievement

Не правех нищо, което да се смята за постижение,

if you took disability out of the equation.

ако извадиш увреждането от уравнението.

Years later, I was on my second teaching round

След години, във втората ми година от преподаването

in a Melbourne high school,

в едно училище в Мелбърн,

and I was about 20 minutes into a year 11 legal studies class

беше около 20-та минута в часа по право в 11 клас,

when this boy put up his hand and said,

когато едно момче вдигна ръка и каза:

"Hey miss, when are you going to start doing your speech?"

"Хей мис, кога ще започнете речта си?"

And I said, "What speech?"

И аз казах, "Каква реч"?

You know, I'd been talking them

Всъщност им говорех

about defamation law for a good 20 minutes.

за закона за клеветата от около 20 минути.

And he said, "You know, like,

И той каза, "Нали знаете,

your motivational speaking.

мотивационната ви реч.

You know, when people in wheelchairs come to school,

Нали се сещате, когато хора в инвалидни столове идват в училище,

they usually say, like, inspirational stuff?"

те обикновено говорят за нещо вдъхновяващо?"

(Laughter)

(Смях)

"It's usually in the big hall."

"Обикновено е в залата".

And that's when it dawned on me:

И тогава ми се проясни:

This kid had only ever experienced disabled people

Това дете е преживявало хората с увреди

as objects of inspiration.

като обект на вдъхновение.

We are not, to this kid --

За това дете ние не сме-

and it's not his fault, I mean,

и то няма вина, имам предвид,

that's true for many of us.

това е вярно за много от нас.

For lots of us, disabled people are not our teachers

За много от нас хората с увреждания не са наши учители

or our doctors or our manicurists.

или нашите лекари или нашите маникюристи.

We're not real people. We are there to inspire.

Ние не сме истински хора. Ние сме там да вдъхновяваме.

And in fact, I am sitting on this stage

И всъщност седя на тази сцена,

looking like I do in this wheelchair,

изглеждайки така в този инвалиден стол,

and you are probably kind of expecting me

и вие сигурно очаквате някак си

to inspire you. Right? (Laughter)

да ви вдъхновя. Нали така? (Смях)

Yeah.

Да.

Well, ladies and gentlemen, I'm afraid

Да, дами и господа, страхувам се,

I'm going to disappoint you dramatically.

че драматично ще ви разочаровам.

I am not here to inspire you.

Аз не съм тук да ви вдъхновя.

I am here to tell you that we have been lied to

Тук съм да ви кажа, че сте лъгани

about disability.

за уврежданията.

Yeah, we've been sold the lie

Да, тиражира се лъжата,

that disability is a Bad Thing, capital B, capital T.

че увреждането е Лошо Нещо, с главно Л, с главно Н.

It's a bad thing, and to live with a disability

Това е лошо нещо, и да живееш с увреждане

makes you exceptional.

те прави изключителен.

It's not a bad thing, and it doesn't

Това не е лошо нещо,

make you exceptional.

и то не те прави изключителен.

And in the past few years, we've been able

И в последните години ние можехме

to propagate this lie even further

да подкрепим тази лъжа още повече

via social media.

посредством социалните мрежи.

You may have seen images like this one:

Може да сте виждали снимки като тази:

"The only disability in life is a bad attitude."

"Единственото увреждане в живота е лошата нагласа."

Or this one: "Your excuse is invalid." Indeed.

Или тази: "Твоето извинение е инвалид." Наистина.

Or this one: "Before you quit, try!"

Или тази: "Преди да се откажеш, опитай!"

These are just a couple of examples,

Това са само няколко примера,

but there are a lot of these images out there.

но има много такива навсякъде.

You know, you might have seen the one,

Знаете, може да сте виждали тази,

the little girl with no hands

малкото момиченце без ръце,

drawing a picture with a pencil held in her mouth.

което рисува с молив в устата.

You might have seen a child running

Може да сте виждали дете да тича

on carbon fiber prosthetic legs.

с крака с протези от въглеродни влакна.

And these images,

И тези снимки,

there are lots of them out there,

има ги достатъчно,

they are what we call inspiration porn.

са това, което наричаме вдъхновяващо порно.

(Laughter)

(Смях)

And I use the term porn deliberately,

И използвам думата порно преднамерено,

because they objectify one group of people

защото те превръщат в обекти една група хора

for the benefit of another group of people.

за полза на друга група хора.

So in this case, we're objectifying disabled people

В този случай превръщаме в обекти хората с увреждания

for the benefit of nondisabled people.

за ползване от хората без увреждания.

The purpose of these images

Целта на тези картинки

is to inspire you, to motivate you,

е да ви вдъхнови, да ви мотивира,

so that we can look at them

да може да ги погледнем

and think, "Well, however bad my life is,

и да помислим "Колкото и лош да е живота ми,

it could be worse.

можеше да е по-зле.

I could be that person."

Това можеше да съм аз."

But what if you are that person?

И какво ако това си ти?

I've lost count of the number of times that I've

Не мога да преброя вече пътите,

been approached by strangers

когато при мен са идвали непознати

wanting to tell me that they think I'm brave

и са искали да ми кажат, че съм смела

or inspirational,

или вдъхновяваща,

and this was long before my work

и това се случва дълго преди работата ми

had any kind of public profile.

да е имала всякакъв вид публичност.

They were just kind of congratulating me

Те сякаш ме поздравяваха

for managing to get up in the morning

за това, че успявам да стана сутринта

and remember my own name. (Laughter)

и да си спомня името си. (Смях).

And it is objectifying.

Това е третиране като обект.

These images, those images

Тези снимки, тези картинки

objectify disabled people

третират хората с увреждания като обект

for the benefit of nondisabled people.

за полза на хората без увреждания.

They are there so that you can look at them

Те служат да бъдат гледани

and think that things aren't so bad for you,

и да напомнят, че нещата не са така лоши за теб,

to put your worries into perspective.

и да дадат перспектива на тревогите ти.

And life as a disabled person

И животът с увреждания

is actually somewhat difficult.

действително е донякъде труден.

We do overcome some things.

Ние действително преодоляваме някои неща.

But the things that we're overcoming

Но нещата, които преодоляваме,

are not the things that you think they are.

не са тези, които вие смятате, че са.

They are not things to do with our bodies.

Те не са свързани с нашите тела.

I use the term "disabled people" quite deliberately,

Използвам термина "Хора с увреждания" изцяло целенасочено,

because I subscribe to what's called the social model of disability,

защото се придържам към така наречения социален модел за уврежданията,

which tells us that we are more disabled

според който ние сме по-увредени

by the society that we live in

от обществото, в което живеем,

than by our bodies and our diagnoses.

от телата и от диагнозите си.

So I have lived in this body a long time.

Живея в това тяло от доста време

I'm quite fond of it.

и съм доста привързана към него.

It does the things that I need it to do,

То прави нещата, от които се нуждая,

and I've learned to use it to the best of its capacity

и съм се научила да го използвам в целия му капацитет

just as you have,

точно както и вие,

and that's the thing about those kids in those pictures as well.

и това се отнася също и за децата на тези снимки.

They're not doing anything out of the ordinary.

Те не правят нищо необикновено.

They are just using their bodies

Те просто използват телата си

to the best of their capacity.

по най-добрия възможен за тях начин.

So is it really fair to objectify them

Така че честно ли е да ги превръщаме в обекти

in the way that we do,

по начина, по който го правим,

to share those images?

и да споделяме тези снимки?

People, when they say, "You're an inspiration,"

Хората, които казват "Ти вдъхновяваш",

they mean it as a compliment.

целят комплимент.

And I know why it happens.

И аз знам защо се случва това.

It's because of the lie, it's because we've been sold

То е заради лъжата, то е защото ни се втълпява

this lie that disability makes you exceptional.

лъжата, че увреждането те прави изключителен.

And it honestly doesn't.

Честно, то не го прави.

And I know what you're thinking.

Знам какво си мислите.

You know, I'm up here bagging out inspiration,

Нали, аз съм тук, говореща с гняв за вдъхновението,

and you're thinking, "Jeez, Stella,

и вие си мислите, "Леле, Стела,

aren't you inspired sometimes by some things?"

ти не си ли вдъхновена понякога от нещо?"

And the thing is, I am.

И всъщност аз съм.

I learn from other disabled people all the time.

Уча се от други хора с увреждания през цялото време,

I'm learning not that I am luckier than them, though.

уча се, не че имам по -голям късмет от тях все пак.

I am learning that it's a genius idea

Уча се, че е гениално

to use a pair of barbecue tongs

да използваш чифт щипки за барбекю

to pick up things that you dropped. (Laughter)

за повдигане на неща, които си изпуснал.

I'm learning that nifty trick where you can charge

Уча този хитър номер, дето

your mobile phone battery from your chair battery.

зареждаш батерията на телефона си от тази на стола си.

Genius.

Гениално.

We are learning from each others' strength and endurance,

Учим се от силата и издръжливостта на всеки от нас,

not against our bodies and our diagnoses,

не заради телата и диагнозите си,

but against a world that exceptionalizes

а поради свят, който ни превръща в нещо изключително

and objectifies us.

или ни третира като обекти.

I really think that this lie that we've been sold

Наистина мисля, че тази лъжа, която ни се натрапва,

about disability is the greatest injustice.

за уврежданията е голяма причина за несправедливост.

It makes life hard for us.

Тя прави живота ни труден.

And that quote, "The only disability in life

И този цитат, "единственото увреждане в живота

is a bad attitude,"

е лошата нагласа",

the reason that that's bullshit

причината, по която това са глупости,

is because it's just not true,

е, че то просто не е вярно,

because of the social model of disability.

заради социалния модел за уврежданията.

No amount of smiling at a flight of stairs

Никакво количество усмивки пред няколко стъпала

has ever made it turn into a ramp.

не може да ги превърне в рампа.

Never. (Laughter) (Applause)

Никога. (Смях) (Аплодисменти)

Smiling at a television screen

Усмихването пред телевизора

isn't going to make closed captions appear

няма да накара субтитрите да се покажат

for people who are deaf.

за хората, които са глухи.

No amount of standing in the middle of a bookshop

Никакво количество стоене в книжарница

and radiating a positive attitude

и излъчване на позитивна нагласа

is going to turn all those books into braille.

няма да преведе всички книги на Брайл.

It's just not going to happen.

Това просто няма да се случи.

I really want to live in a world

Аз наистина искам да живея в свят,

where disability is not the exception, but the norm.

където увреждането не е изключение, а норма.

I want to live in a world where a 15-year-old girl

Искам да живея в свят, където 15 годишно момиче,

sitting in her bedroom

което седи в спалнята си,

watching "Buffy the Vampire Slayer"

гледа "Бъфи убийцата на вампири"

isn't referred to as achieving anything

не се смята за постигнало нещо,

because she's doing it sitting down.

защото го гледа седнала.

I want to live in a world

Искам да живея в свят,

where we don't have such low expectations

където няма такива ниски очаквания

of disabled people

към хората с увреждания

that we are congratulated for getting out of bed

че да ни поздравяват, че се събуждаме сутрин

and remembering our own names in the morning.

и си спомняме имената си.

I want to live in a world where we value genuine achievement

Искам да живея в свят, където ценим реалното постижение

for disabled people,

на хора с увреждания,

and I want to live in a world

и искам да живея в свят,

where a kid in year 11 in a Melbourne high school

където единадесетокласник в училище в Мелбърн

is not one bit surprised

не е никак учудено,

that his new teacher is a wheelchair user.

че неговия нов учител употребява инвалиден стол.

Disability doesn't make you exceptional,

Увреждането не те прави изключителен,

but questioning what you think you know about it does.

но подлагането под въпрос на това, което знаем за него, го прави.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)