Where does creativity hide? | Amy Tan

Translator: Nikolay Mihaylov Reviewer: Galya Krasteva

The Value of Nothing: Out of Nothing Comes Something.

Стойността на нищото, от нищо идва нещо.

That was an essay I wrote when I was 11 years old

Това беше едно есе което написах, когато бях на 11 години

and I got a B+. (Laughter)

и получих 5+ (Смях)

What I'm going to talk about: nothing out of something, and how we create.

Това, за което ще говоря е: нищо от нещо, и как ние създаваме.

And I'm gonna try and do that within

И ще се опитам да направя това в

the 18-minute time span that we were told to stay within,

18-минутното време, в което ни е казано да се вместим

and to follow the TED commandments:

и да спазваме правилата на TED:

that is, actually, something that creates

което е всъщност, нещо което създава

a near-death experience,

почти смъртоносно изживяване,

but near-death is good for creativity.

но почти смъртоносно е добро за творчеството.

(Laughter) OK.

(Смях) ОК.

So, I also want to explain,

Така, искам да поясня,

because Dave Eggers said he was going to heckle me

защото Дейв Егърс каза, че ще ме скастри, ако

if I said anything that was a lie, or not true to universal creativity.

кажа нещо за универсалното творчество, което е лъжа или е невярно.

And I've done it this way for half the audience, who is scientific.

И го направих така заради половината публика, която е научна.

When I say we, I don't mean you, necessarily;

Когато казвам ние, нямам предвид вас, непременно;

I mean me, and my right brain, my left brain

Аз имам пред вид мен, моят десен мозък, моят ляв мозък,

and the one that's in between that is the censor

и този по средата, който е сензора

and tells me what I'm saying is wrong.

и ми казва какво казвам погрешно.

And I'm going do that also by looking at

И също ще направя това като разгледам

what I think is part of my creative process,

това, което мисля е част от моя творчески процес,

which includes a number of things that happened, actually --

който включва определен брой случки, всъщност...

the nothing started even earlier than the moment

нищото започва дори по-рано от момента,

in which I'm creating something new.

в който създавам нещо ново.

And that includes nature, and nurture,

И това включва природата и възпитанието

and what I refer to as nightmares.

и това, на което казвам кошмари.

Now in the nature area, we look at whether or not

Сега, в света на природата, ние търсим дали или не

we are innately equipped with something, perhaps

сме поначало снабдени с нещо, може би

in our brains, some abnormal chromosome

в мозъците си, някаква нестандартна хромозома

that causes this muse-like effect.

която предизвиква ефекта на музата.

And some people would say that we're born with it in some other means.

И някои хора ще кажат че сме родени с нея в друг смисъл,

And others, like my mother,

и други, като майка ми,

would say that I get my material from past lives.

ще кажат, че получавам материала си от предишните си животи.

Some people would also say that creativity

Някои хора също ще кажат, че творчеството

may be a function of some other neurological quirk --

може би е функция на някакъв неврологичен каприз...

van Gogh syndrome -- that you have a little bit of, you know, psychosis, or depression.

синдрома на Ван Гог -- че имате малко от, нали знаете, психоза, или депресия.

I do have to say, somebody -- I read recently

Трябва да кажа, някой... наскоро прочетох,

that van Gogh wasn't really necessarily psychotic,

че Ван Гог не е бил наистина психопат,

that he might have had temporal lobe seizures,

че може всъщност да е имал временни мозъчни гърчове,

and that might have caused his spurt of creativity, and I don't --

и това може да е породило творческите му изблици и аз не --

I suppose it does something in some part of your brain.

аз мисля, че това прави нещо на някаква част от мозъка ви.

And I will mention that I actually developed

И ще спомена, че аз всъщност развих

temporal lobe seizures a number of years ago,

временни мозъчни гърчове преди няколко години,

but it was during the time I was writing my last book,

но това беше по времето, когато пишех първата си книга,

and some people say that book is quite different.

и някои хора казаха, че тази книга е доста различна.

I think that part of it also begins with a sense of identity crisis:

Аз мисля че част от това започва и с чувството на криза на идентичността:

you know, who am I, why am I this particular person,

нали знаете, кой съм аз, защо съм точно този човек,

why am I not black like everybody else?

защо не съм чернокожа като всички останали?

And sometimes you're equipped with skills,

И понякога имате уменията,

but they may not be the kind of skills that enable creativity.

но те може да не са видя умения които отварят творчеството.

I used to draw. I thought I would be an artist.

Рисувах. Мислех, че ще бъда художник.

And I had a miniature poodle.

И имах миниатюрен пудел.

And it wasn't bad, but it wasn't really creative.

И не беше зле, но не беше истински творчески.

Because all I could really do was represent in a very one-on-one way.

Защото всичко което истински можех да представя беше много „едно към едно”.

And I have a sense that I probably copied this from a book.

И аз имам чувство, че може би съм копирала това от книга.

And then, I also wasn't really shining in a certain area that I wanted to be,

И тогава аз също не блестях истински в определена област, в която исках да бъда,

and you know, you look at those scores, and it wasn't bad,

и нали знаете, гледате към резултатите, и не бяха зле,

but it was not certainly predictive that I would one day make

но определено не бяха подсказващи, че един ден ще изкарвам

my living out of the artful arrangement of words.

прехраната си от художествената подредба на думи.

Also, one of the principles of creativity is to have a little childhood trauma.

Също така, един от принципите на творчеството е да имаш малка детска травма.

And I had the usual kind that I think a lot of people had,

И аз имах обикновенния вид, който мисля че много хора са имали,

and that is that, you know, I had expectations placed on me.

и това е, нали знаете, имаше очаквания към мен.

That figure right there, by the way,

Тази фигура точно там, между другото,

figure right there was a toy given to me when I was but nine years old,

фигурата там беше играчка, която ми беше дадена когато бях на девет годинки,

and it was to help me become a doctor from a very early age.

и тя щеше да ми помогне да стана лекар на много ранна възраст.

I have some ones that were long lasting: from the age of five to 15,

Имам някои, които останаха за дълго: от 5 до 15 години,

this was supposed to be my side occupation,

това трябваше да бъде моето странично занимание,

and it led to a sense of failure.

и това доведе до чувство за провал.

But actually, there was something quite real in my life

Но всъщност имаше нещо доста истинско в живота ми,

that happened when I was about 14.

което се случи когато бях на около 14.

And it was discovered that my brother, in 1967, and then my father,

И това беше откритието че брат ми, през 1967, и след това баща ми,

six months later, had brain tumors.

шест месеца по-късно, имаха мозъчни тумори.

And my mother believed that something had gone wrong,

И майка ми вярваше, че нещо се е случило по погрешка,

and she was gonna find out what it was, and she was gonna fix it.

и че тя ще разбере какво е. И тя щеше да го оправи.

My father was a Baptist minister, and he believed in miracles,

Баща ми беше Бабтистки свещенник, той вярваше в чудеса

and that God's will would take care of that.

и че волята на Господ ще се погрижи за това.

But, of course, they ended up dying, six months apart.

Но разбира се, те накрая умряха, шест месеца един след друг.

And after that, my mother believed that it was fate, or curses

И след това, майка ми вярваше че това е съдба или проклятие

-- she went looking through all the reasons in the universe

...тя тръгна да търси всички причини във вселената

why this would have happened.

защо това се е случило.

Everything except randomness. She did not believe in randomness.

Всичко освен случайността. Тя не вярваше в случайността.

There was a reason for everything.

Имаше смисъл за всичко.

And one of the reasons, she thought, was that her mother,

И една от причините, мислеше си тя, беше че нейната майка,

who had died when she was very young, was angry at her.

която беше починала, когато тя била много млада, й била ядосана.

And so, I had this notion of death all around me,

И така аз имах това усещане за смърт около мен,

because my mother also believed that I would be next, and she would be next.

защото майка ми също вярваше, че аз ще бъда следваща и след това тя

And when you are faced with the prospect of death very soon,

И когато сте изправени пред перспективата да умрете много скоро,

you begin to think very much about everything.

започвате да мислите много за всичко.

You become very creative, in a survival sense.

Ставате много творчески настроен, в смисъл на оцеляване.

And this, then, led to my big questions.

И това, тогава, доведе до моите големи въпроси.

And they're the same ones that I have today.

И те са същите, които имам днес.

And they are: why do things happen, and how do things happen?

Те са: Защо нещата се случват и как нещата се случват?

And the one my mother asked: how do I make things happen?

И това, което майка ми се питаше: Как аз правя нещата да се случват?

It's a wonderful way to look at these questions, when you write a story.

Един прекрасен начин да гледаш на тези въпроси, е пишейки разказ.

Because, after all, in that framework, between page one and 300,

Защото след всичко, по това време, между страница първа и 300,

you have to answer this question of why things happen, how things happen,

ти трябва да отговориш на този въпрос защо нещата се случват, как нещата се случват,

in what order they happen. What are the influences?

в какъв ред се случват. Какви са последствията?

How do I, as the narrator, as the writer, also influence that?

Как аз, като разказвач, като писател, също влияя на това?

And it's also one that, I think, many of our scientists have been asking.

И това е също един, за който мисля, че много наши учени са се питали.

It's a kind of cosmology, and I have to develop a cosmology of my own universe,

Някакси е космологично и аз трябва да създам космология в моята собствена вселена,

as the creator of that universe.

като създател на тази вселена.

And you see, there's a lot of back and forth

И както виждате, има много напред – назад

in trying to make that happen, trying to figure it out

в опитите да стане, да се опиташ да го разгадаеш

-- years and years, oftentimes.

-- често години наред.

So, when I look at creativity, I also think that it is this sense or this inability

Така че когато разглеждам творчеството, аз също мисля, че то е това чувство или тази неспособност

to repress, my looking at associations in practically anything in life.

да подтисна моя поглед към асоциациите на практика към всичко в живота.

And I got a lot of them during what's been going on

И аз получих много от тях докато се случваха нещата

throughout this conference,

през тази конференция,

almost everything that's been going on.

почти всичко, което се случваше.

And so I'm going to use, as the metaphor, this association:

И аз ще използвам, като метафора, тази асоциация:

quantum mechanics, which I really don't understand,

квантовата механика, която наистина не разбирам,

but I'm still gonna use it as the process

но все пак ще използвам като начин

for explaining how it is the metaphor.

да обесня как това е метафора.

So, in quantum mechanics, of course, you have dark energy and dark matter.

И така в квантовата механика, разбира се, имате черна енергия и черна материя.

And it's the same thing in looking at these questions of how things happen.

И това е същото, както да гледате на тези въпроси за как нещата се случват.

There's a lot of unknown, and you often don't know what it is except by its absence.

Има много неизвестни и много често не знаете какво е освен, че го няма.

But when you make those associations,

Но когато направите тези връзки,

you want them to come together in a kind of synergy in the story,

искате те да се сближат в някаква синергия в историята

and what you're finding is what matters. The meaning.

и това което откривате, е това което е от значение. Смисъла.

And that's what I look for in my work, a personal meaning.

И това е, което търся в моята работа, личния смисъл.

There is also the uncertainty principle, which is part of quantum mechanics,

Има също така и принципа на несигурността, който е част от квантовата механика,

as I understand it. (Laughter)

до колкото я разбирам. (Смях)

And this happens constantly in the writing.

И това се случва постоянно при писането.

And there's the terrible and dreaded observer effect,

И има един ужасен ефект на наблюдателя,

in which you're looking for something, and

в който търсите нещо и

you know, things are happening simultaneously,

нали знаете, нещата се случват заедно

and you're looking at it in a different way,

и ги виждате по различен начин,

and you're trying to really look for the about-ness,

и вие се опитвате наистина да търсите за нещото.

or what is this story about. And if you try too hard,

Или за какво е този разказ. И ако опитате прекалено силно,

then you will only write the about.

тогава само ще напишете за нещото.

You won't discover anything.

Няма да откриете нищо.

And what you were supposed to find,

И това което е трябвало да намерите,

what you hoped to find in some serendipitous way,

това което сте се надявали да намерите, по някакъв странен начин,

is no longer there.

вече не е там.

Now, I don't want to ignore

Сега, не искам да пренебрегна

the other side of what happens in our universe,

другата страна на това, което се случва във вселената ни,

like many of our scientists have.

както много от нашите учени правят.

And so, I am going to just throw in string theory here,

И затова аз просто ще хвърля една условна теория,

and just say that creative people are multidimensional,

и ще кажа, че творците са многоизмерни,

and there are 11 levels, I think, of anxiety.

и че има единадесет нива, мисля, на тревогата.

(Laughter) And they all operate at the same time.

(Смях) И всички те работят по едно и също време

There is also a big question of ambiguity.

Има и големия въпрос за неяснота.

And I would link that to something called the cosmological constant.

И аз ще свържа това към нещо, наречено космологичната константа.

And you don't know what is operating, but something is operating there.

И не знаете какво работи, но там работи нещо.

And ambiguity, to me, is very uncomfortable

И неяснотата, за мен е много неудобна

in my life, and I have it. Moral ambiguity.

в живота ми, и аз я имам. Моралната неяснота.

It is constantly there. And, just as an example,

Постоянно е там. И само като пример,

this is one that recently came to me.

това е нещо, което наскоро ми хрумна.

It was something I read in an editorial by a woman

Това беше нещо, което прочетох в редакционните бележки от жена,

who was talking about the war in Iraq. And she said,

която говореше за войната в Ирак. И тя каза,

"Save a man from drowning, you are responsible to him for life."

"Когато спасите човек от удавяне, поемате отговорност за цял живот."

A very famous Chinese saying, she said.

Една много известна Китайска поговорка, каза тя.

And that means because we went into Iraq, we should stay there

И това означава, че тъй като отидохме в Ирак, ние трябва да останем там

until things were solved. You know, maybe even 100 years.

докато нещата се оправят. Нали знаете, може би 100 години.

So, there was another one that I came across,

Така че ето още една, с която се сблъсках,

and it's "saving fish from drowning."

и тя е "спасяването на риба от удавяне."

And it's what Buddhist fishermen say,

И това е, което казват Будистките рибари,

because they're not supposed to kill anything.

защото те не трябва да убиват нищо.

And they also have to make a living, and people need to be fed.

Но те също така трябва да изкарват прехраната си и хората трябва да се хранят.

So their way of rationalizing that is they are saving the fish from drowning,

Така че техния начин за рационализиране, който е че спасяват рибата от удавяне,

and unfortunately, in the process the fish die.

и за съжаление в процеса рибата умира.

Now, what's encapsulated in both these drowning metaphors

Това, което е в сърцето и на двете метафори за удавяне

-- actually, one of them is my mother's interpretation,

-- всъщност, едната от тях е интерпретацията на майка ми,

and it is a famous Chinese saying, because she said it to me:

и тя е известна Китайска поговорка, защото тя ми я каза:

"save a man from drowning, you are responsible to him for life."

"Когато спасите човек от удавяне, поемате отговорност за цял живот."

And it was a warning -- don't get involved in other people's business,

И това беше предупреждение… не се занимавай с работата на другите хора,

or you're going to get stuck.

че няма измъкване.

OK. I think if somebody really was drowning, she'd save them.

ОК. Мислех си, че ако някой наистина се давеше, тя щеше да го спаси.

But, both of these sayings -- saving a fish from drowning,

Но и двете поговорки, спасяването на рибата от удавяне,

or saving a man from drowning -- to me they had to do with intentions.

и спасяването на човек от удавяне, за мен бяха свързани и с намеренията.

And all of us in life, when we see a situation, we have a response.

Всички ние в живота, когато видим определена ситуация, имаме отговор.

And then we have intentions.

И тогава имаме намерения.

There's an ambiguity of what that should be that we should do,

Има неясноста за какво трябва да бъде това, което трябва да направим,

and then we do something.

и тогава правим нещо.

And the results of that may not match what our intentions had been.

И резултатите от това може да не съвпадат с това какви са били намеренията ни.

Maybe things go wrong. And so, after that, what are our responsibilities?

Може би нещата се объркват. Ако е така, какви са отговорностите ни след това?

What are we supposed to do?

Какво трябва да направим?

Do we stay in for life,

Дали да останем за цял живот,

or do we do something else and justify and say, well, my intentions were good,

или правим нещо друго, да се оправдаем и кажем: имах добри намерения

and therefore I cannot be held responsible for all of it?

и затова не мога да бъда отговорен за всичко?

That is the ambiguity in my life

Това е неяснотата в моя живот

that really disturbed me, and led me to write a book called

която наистина ме е объркваше и ме накара да напиша книга, озаглавена

"Saving Fish From Drowning."

Да спасиш рибите от удавяне.

I saw examples of that. Once I identified this question, it was all over the place.

Видях примери на това, след като си изясних този въпрос. Той беше навсякъде.

I got these hints everywhere.

Навсякъде виждах препратки към това.

And then, in a way, I knew that they had always been there.

И тогава, по някакъв начин, аз знаех че те винаги са били там.

And then writing, that's what happens. I get these hints, these clues,

И тогава писането е това, което се случва. Получавам тези съвети, тези улики,

and I realize that they've been obvious, and yet they have not been.

и осъзнавам, че те са били очевидни, както и че не са били.

And what I need, in effect, is a focus.

И това, от което имам нужда в резултат, е фокус.

And when I have the question, it is a focus.

И когато имам въпросът, той е фокус.

And all these things that seem to be flotsam and jetsam in life actually go through

И всички тези неща, които сякаш са плавей и отрепка в живота действително минават през

that question, and what happens is those particular things become relevant.

този въпрос, и това което се случва е че онези определени неща стават уместни.

And it seems like it's happening all the time.

И сякаш се случва постоянно.

You think there's a sort of coincidence going on, a serendipity,

Мислиш си, че има някакво съвпадение, знак на съдбата,

in which you're getting all this help from the universe.

с който получавате цялата тази помощ от вселената.

And it may also be explained that now you have a focus.

И то също може да бъде обяснено, че сега вече имате фокус.

And you are noticing it more often.

И го забелязвате по-често.

But you apply this.

Но прилагате това.

You begin to look at things having to do with your tensions.

Започвате да се вглеждате в неща, които имат общо с напрежението ви.

Your brother, who's fallen in trouble, do you take care of him?

Брат ви е в беда, да му помогнете ли?

Why or why not?

Защо и защо не?

It may be something that is perhaps more serious

Това може би е нещо, което е може би по-сериозно

-- as I said, human rights in Burma.

-- както казах, човешките права в Бирма.

I was thinking that I shouldn't go because somebody said, if I did, it would show

Мислех си, че не трябва да отивам, защото някой каза, че ако го направя, ще покаже,

that I approved of the military regime there.

че подкрепям военния режим там.

And then, after a while, I had to ask myself,

И след това, след време, трябваше да се попитам,

"Why do we take on knowledge, why do we take on assumptions

"Защо вземаме знания, защо възприемаме схващания,

that other people have given us?"

които други хора са ни дали?"

And it was the same thing that I felt when I was growing up,

И това беше същото нещо, което усетих когато растях,

and was hearing these rules of moral conduct from my father,

и слушах за тези правила на моралното поведение от баща ми,

who was a Baptist minister.

който беше Баптистки свещенник.

So I decided that I would go to Burma for my own intentions,

Така че реших, че ще отида в Бирма заради моите намерения

and still didn't know that if I went there,

и все още не знаех дали ако отида там,

what the result of that would be, if I wrote a book --

как това ще повлияе, ако напиша книга…

and I just would have to face that later, when the time came.

и аз просто ще трябва да се изправя срещу това после, когато дойде момента.

We are all concerned with things that we see in the world that we are aware of.

Ние всички сме загрижени за неща, които виждаме в света, за който сме наясно.

We come to this point and say, what do I as an individual do?

Идваме до този момен и казваме, какво правя аз като индивид?

Not all of us can go to Africa, or work at hospitals,

Не всички ние можем да отидем в Африка, или да работим в болници,

so what do we do, if we have this moral response, this feeling?

така че какво да правим, ако имаме това морално задължение, това усещане?

Also, I think one of the biggest things we are all looking at,

Също така, аз мисля че едно от най-големите неща които ние гледаме

and we talked about today, is genocide.

и за които говорим днес е геноцида.

This leads to this question.

Това ни води до този въпрос,

When I look at all these things that are morally ambiguous and uncomfortable,

когато погледна към всички тези неща, които са морално неясни и неудобни

and I consider what my intentions should be,

и обмислям какви трябва да са намеренията ми,

I realize it goes back to this identity question that I had when I was a child

аз осъзнавам, че това ме води назад към този въпрос за идентичността, който имах когато бях дете

-- and why am I here, and what is the meaning of my life,

-- и защо съм тук, какво е значението на живота ми

and what is my place in the universe?

и какво е мястото ми във вселената?

It seems so obvious, and yet it is not.

Изглежда толкова очевидно, но всъщност не е.

We all hate moral ambiguity in some sense,

Ние всички мразим моралната неяснота в определен смисъл

and yet it is also absolutely necessary.

и въпреки това тя е също така напълно задължителна.

In writing a story, it is the place where I begin.

В писането на разказ, това е мястото, където започвам.

Sometimes I get help from the universe, it seems.

Понякога получавам помощ от вселената, сякаш.

My mother would say it was the ghost of my grandmother from the very first book,

Майка ми ще каже че това е призрака на баба ми от първата ми книга,

because it seemed I knew things I was not supposed to know.

защото сякаш съм знаела неща, които не е трябвало да знам.

Instead of writing that the grandmother died accidentally,

Вместо да напиша, че баба ми умря случайно,

from an overdose of opium, while having too much of a good time,

от свръхдоза опиум, докато е прекарвала доста добре,

I actually put down in the story that the woman killed herself,

аз всъщност написах в историята,че жената се е самоубила

and that actually was the way it happened.

и това е точно това, което се е случило.

And my mother decided that that information must have come from my grandmother.

И майка ми реши, че тази информация трябва да е дошла от баба ми.

There are also things, quite uncanny,

Също така има неща, доста необичайни,

which bring me information that will help me in the writing of the book.

които ми дават информацията, която ще ми помогне да напиша книгата.

In this case, I was writing a story

В този случай, аз пишех разказ,

that included some kind of detail, period of history, a certain location.

който включваше някакъв детайл, период от време, определено място.

And I needed to find something historically that would match that.

И имах нужда да намеря нещо историческо, с което да го свържа.

And I took down this book, and I --

И взех тази книга и...

first page that I flipped it to was exactly the setting, and the time period,

първата страница, която обърнах беше точно обстановката и периода от време.

and the kind of character I needed -- was the Taiping rebellion,

И типа герой, от който имах нужда беше бунта в Тайпинг,

happening in the area near Guilin, outside of that,

случващ се в областта близо Квалин, извън това,

and a character who thought he was the son of God.

и един герой който мислеше, че е син на Господ.

You wonder, are these things random chance?

Чудите се, дали тези неща са чиста случайност?

Well, what is random? What is chance? What is luck?

Добре, какво е случайно? Какво е шанса? Какво е късмета?

What are things that you get from the universe that you can't really explain?

Какво са нещата, които получавате от вселената, които не можете истински да обясните?

And that goes into the story, too.

И това също влиза в историята.

These are the things I constantly think about from day to day.

Това са нещата, които постоянно са в мислите ми от ден на ден.

Especially when good things happen,

Особено когато се случват хубави неща,

and, in particular, when bad things happen.

и още повече, когато се случват лоши неща.

But I do think there's a kind of serendipity,

И аз мисля, че има някакъв знак на съдбата

and I do want to know what those elements are,

и искам да знам какви са тези елементи,

so I can thank them, and also try to find them in my life.

така че да им се отблагодаря, а и също да се опитам да ги намеря в живота си.

Because, again, I think that when I am aware of them, more of them happen.

Защото, отново, аз мисля че когато ги осъзнавам, повече от тях се случват.

Another chance encounter is when I went to a place

Друга случайност е, когато отидох на място

-- I just was with some friends, and we drove randomly to a different place,

…аз бях просто с приятели, карахме произволно към различно място

and we ended up in this non-tourist location,

и се озовахме в това не-туристическо място,

a beautiful village, pristine.

едно красиво село, чисто.

And we walked three valleys beyond,

И ходихме пеш цели три долини,

and the third valley, there was something quite mysterious and ominous,

и в третата долина, имаше нещо доста мистериозно и зловещо,

a discomfort I felt. And then I knew that had to be [the] setting of my book.

усетих дикомфорт. И тогава разбрах, че трябва да използвам това като обстановка в книгата ми.

And in writing one of the scenes, it happened in that third valley.

И когато пишех една от сцените, тя се случи в тази трета долина.

For some reason I wrote about cairns -- stacks of rocks -- that a man was building.

Поради някаква причина писах за... купчина камъни..., които един човек строи.

And I didn't know exactly why I had it, but it was so vivid.

И не знаех всъщност защо, но беше толкова живо.

I got stuck, and a friend, when she asked if I would go for a walk with her dogs,

Тази мисъл ме преследваше, когато един приятелка ме попита дали ще се разходя заедно с нейните кучета,

that I said, sure. And about 45 minutes later,

тогава казах - добре. И след около 45 минути,

walking along the beach, I came across this.

докато си ходехме по плажа, видях това.

And it was a man, a Chinese man,

Това беше един мъж, китаец,

and he was stacking these things, not with glue, not with anything.

той редеше тези неща, не с лепило или каквото и да е.

And I asked him, "How is it possible to do this?"

И аз го попитах как е възможно да се прави това?

And he said, "Well, I guess with everything in life, there's a place of balance."

И той каза, ами, предполагам, както всичко в живота, има място на баланс.

And this was exactly the meaning of my story at that point.

И това беше точно значението на моя разказ в онзи момент.

I had so many examples -- I have so many instances like this, when I'm writing a story,

Имах толкова много примери... Имам толкова много примери като този, когато пиша разказ

and I cannot explain it.

и не мога да си го обясня.

Is it because I had the filter that I have such a strong coincidence

Дали е защото имах филтъра, който имам толкова силно съвпадение

in writing about these things?

да пиша за тези неща?

Or is it a kind of serendipity that we cannot explain, like the cosmological constant?

Или е някакъв знак на съдбата, който не можем да обясним, като космологичната константа?

A big thing that I also think about is accidents.

Едно голямо нещо, за което си мисля са злополуките.

And as I said, my mother did not believe in randomness.

И както казах, майка ми не вярваше в случайността.

What is the nature of accidents?

Каква е природата на злополуките?

And how are we going to assign what the responsibility and the causes are,

И как ще определим каква е отговорността и какви ще са причините,

outside of a court of law?

извън съдебната зала?

I was able to see that in a firsthand way,

Имах възможността да видя това от първа ръка,

when I went to beautiful Dong village, in Guizhou, the poorest province of China.

когато бях в красивото село Донг, в Гуейджоу - най-бедната провинция на Китай.

And I saw this beautiful place. I knew I wanted to come back.

И видях това красиво място. Аз знаех, че искам да се върна.

And I had a chance to do that, when National Geographic asked me

И аз имах шанс да направя това, когато National Geographic ме попита

if I wanted to write anything about China.

дали искам да пиша нещо за Китай.

And I said yes, about this village of singing people, singing minority.

И аз казах да, за това село на Пеещи хора, Пеещо малцинство.

And they agreed, and between the time I saw this place and the next time I went,

Те се съгласиха, но между временно

there was a terrible accident. A man, an old man, fell asleep,

се беше случила ужасна злополука. Един мъж, стар мъж, заспал

and his quilt dropped in a pan of fire that kept him warm.

и юрганът му паднал в огъня, който го греел.

60 homes were destroyed, and 40 were damaged.

60 къщи бяха разрушени и 40 бяха повредени.

Responsibility was assigned to the family.

Отговорността беше хвърлена на семейството.

The man's sons were banished to live three kilometers away, in a cowshed.

Синовете на мъжа бяха прокудени да живеят на три километра, в обор.

And, of course, as Westerners, we say, "Well, it was an accident. That's not fair.

И разбира се, както Западняците, казваме, "Ами, това е било злополука. Не е честно.

It's the son, not the father."

Това са синовете, не бащата."

When I go on a story, I have to let go of those kinds of beliefs.

И когато продължавам с разказ, аз трябва да се освободя от този вид вярвания.

It takes a while, but I have to let go of them and just go there, and be there.

Отнема малко време, но трябва да се освободя от тях и просто да отида там, просто да бъда там.

And so I was there on three occasions, different seasons.

И така аз бях там по три повода, различни сезони.

And I began to sense something different about the history,

И започнах да усещам нещо различно за историята,

and what had happened before, and the nature of life in a very poor village,

за това което се е случавало преди, за живота в едно много бедно село

and what you find as your joys, and your rituals, your traditions, your links

и какво намираш за забавно, за твоите ритуали, за твоите традиции, за твоите връзки

with other families. And I saw how this had a kind of justice, in its responsibility.

с другите семейста. И видях как това имаше един вид справедливост и отговорност.

I was able to find out also about the ceremony that they were using,

Успях да науча и за церемонията, която използваха,

a ceremony they hadn't used in about 29 years. And it was to send some men

церемония, която не бяха използвали от около 29 години. И тя беше да изпратят няколко мъже

-- a Feng Shui master sent men down to the underworld on ghost horses.

… майстор на Фън Шуи изпрати мъже в отвъдното на призрачни коне.

Now you, as Westerners, and I, as Westerners,

Сега вие, като Западняци и аз, като Западняците,

would say well, that's superstition. But after being there for a while,

ще кажат, ами, това са суеверия. Но след като бях там известно време,

and seeing the amazing things that happened,

и виждайки впечатляващите неща които се случваха,

you begin to wonder whose beliefs are those that are in operation in the world,

започваш да се чудиш чии вярвания са тези, които работят по света и

determining how things happen.

определят как се случват нещата.

So I remained with them, and the more I wrote that story,

Така че аз останах с тях и колкото повече пишех разказа,

the more I got into those beliefs, and I think that's important for me

толкова повече бях въвлечена в тези вярвания, и аз мисля че това е важно за мен

-- to take on the beliefs, because that is where the story is real,

-- да приема вярванията, защото това е мястото, където разказа е истински,

and that is where I'm gonna find the answers

и това е където ще намеря отговорите

to how I feel about certain questions that I have in life.

на това как се чувствам за определени въпроси които имам за живота.

Years go by, of course, and the writing, it doesn't happen instantly,

Годините минават, разбира се, и писането не става моментално,

as I'm trying to convey it to you here at TED.

както се опитвам да ви го опиша тук в TED.

The book comes and it goes. When it arrives, it is no longer my book.

Книгата идва и тръгва. Когато пристига, тя вече не е моята книга.

It is in the hands of readers, and they interpret it differently.

Тя е в ръцете на читателите и те я възприемат различно.

But I go back to this question of, how do I create something out of nothing?

Но аз се връщам към въпроса за това, как да създам нещо от нищо?

And how do I create my own life?

Как да създам моя собствен живот?

And I think it is by questioning,

И аз мисля, че това е чрез питайки,

and saying to myself that there are no absolute truths.

и казвайки на себе си, че няма абсолютни истини.

I believe in specifics, the specifics of story,

Аз вярвам в спецификите, в спецификите на разказа

and the past, the specifics of that past,

и в миналото, в спецификите на това минало

and what is happening in the story at that point.

и това, което се случва в разказа в този момент.

I also believe that in thinking about things --

Аз също вярвам че, мислейки за нещата,

my thinking about luck, and fate, and coincidences and accidents,

моето мислене за късмета, за съдбата, за съвпаденията и злополуките,

God's will, and the synchrony of mysterious forces --

Божията воля и синхронът на мистериозни сили,

I will come to some notion of what that is, how we create.

ще достигна до някаква представя какво е това, как ние създаваме.

I have to think of my role. Where I am in the universe,

Трябва да мисля за моята роля. Къде съм аз във вселената

and did somebody intend for me to be that way, or is it just something I came up with?

и дали някой е възнамерявал да бъде така за мен или аз просто така съм се ориентирала?

And I also can find that by imagining fully, and becoming what is imagined --

И аз също мога да намеря това като си представям напълно и ставайки това, което си въобразявам

and yet is in that real world, the fictional world.

и все пак това е в този реален свят, измисления свят.

And that is how I find particles of truth, not the absolute truth, or the whole truth.

И това е как аз намирам частици истина, не абсолютната истина или цялата истина.

And they have to be in all possibilities,

И те трябва да бъдат във всички възможности,

including those I never considered before.

включвайки тези, за които никога не съм предполагала преди.

So, there are never complete answers.

Така че никога няма пълни отговори.

Or rather, if there is an answer, it is to remind

Или, ако има отговор, той е да ми припомни,

myself that there is uncertainty in everything,

че има несигурност във всичко,

and that is good, because then I will discover something new.

и че това е добре. Защото тогава аз ще открия нещо ново.

And if there is a partial answer, a more complete answer from me,

И ако има частичен отговор, един по-сложен отговор от мен,

it is to simply imagine.

той е просто да си представям.

And to imagine is to put myself in that story,

И да си представям е да се сложа в тази история,

until there was only -- there is a transparency between me and the story that I am creating.

докато има само -- има само прозрачност между мен и историята, която създавам.

And that's how I've discovered that if I feel what is in the story

И така открих, че ако усещам това което е в историята

-- in one story -- then I come the closest, I think,

...в една история..., тогава аз се доближавам най-много, мисля си,

to knowing what compassion is, to feeling that compassion.

към знанието какво е състрадание, към усещането на това състрадание.

Because for everything,

Защото за всичко,

in that question of how things happen, it has to do with the feeling.

в този въпрос за как нещата се случват, той има общо с чувството.

I have to become the story in order to understand a lot of that.

Аз трябва да стана историята, за да мога да разбера много от това.

We've come to the end of the talk,

Ние стигнахме до края на тази лекция

and I will reveal what is in the bag, and it is the muse,

и аз ще споделя какво има в чантата - това е музата,

and it is the things that transform in our lives,

нещата, което преобразяват живота ни,

that are wonderful and stay with us.

които са чудесни и остават с нас.

There she is.

Ето я.

Thank you very much!

Благодаря ви много!

(Applause)

(Аплодисменти)