His Holiness Pope Francis | Why the only future worth building includes everyone | TED Talks

Translator: Elena Montrasio Reviewer: TED Translators admin

Translator: Dessislava Boshnakova Reviewer: Anton Hikov

Негово Светейшество папа Франциск заснет във Ватикана

[His Holiness Pope Francis Filmed in Vatican City

First shown at TED2017]

Излъчено за първи път на TED2017

Good evening – or, good morning, I am not sure what time it is there.

Добър вечер - или добро утро, Не съм сигурен колко е часът при вас.

Regardless of the hour, I am thrilled to be participating in your conference.

Независимо от часът, аз съм щастлив, че участвам във вашата конференция.

I very much like its title – "The Future You" –

Много харесвам заглавието й "Бъдещият ти" -

because, while looking at tomorrow, it invites us to open a dialogue today,

защото, то ни насочва към утре, но ни приканва да започнем диалога днес

to look at the future through a "you."

и да погледнем към бъдещето през "ти".

"The Future You:"

"Бъдещият ти":

the future is made of yous, it is made of encounters,

бъдещето се създава от теб, създава се от срещи,

because life flows through our relations with others.

защото животът тече чрез взаимоотношенията ни с другите.

Многото години на моя живот

Quite a few years of life

затвърдиха убеждението ми,

have strengthened my conviction

that each and everyone's existence is deeply tied to that of others:

че всяко едно съществуване е дълбоко свързано с това на другите:

life is not time merely passing by, life is about interactions.

животът не е просто време, което минава, животът е взаимодействия.

As I meet, or lend an ear to those who are sick,

Когато се срещам със или слушам за тези, които са болни,

to the migrants who face terrible hardships

за мигрантите, които са изправени пред ужасни трудности

in search of a brighter future,

в търсене на по-светло бъдеще,

за затворниците, които носят болка в сърцата си,

to prison inmates who carry a hell of pain inside their hearts,

and to those, many of them young, who cannot find a job,

и за тези, много от които млади, които не могат да си намерят работа,

I often find myself wondering:

често се улавям, че се питам:

"Why them and not me?"

"Защо те, а не аз?"

I, myself, was born in a family of migrants;

Аз самият съм роден в семейство на мигранти:

my father, my grandparents, like many other Italians,

баща ми, моите баби и дядовци, като много други италианци,

left for Argentina

са заминали за Аржентина

and met the fate of those who are left with nothing.

и срещат съдбата на тези, които остават без нищо.

I could have very well ended up among today's "discarded" people.

Можех съвсем реално да свърша сред днешните "изхвърлени" хора.

And that's why I always ask myself, deep in my heart:

И затова винаги се питам, дълбоко в сърцето си:

"Why them and not me?"

"Защо те, а не аз?"

First and foremost, I would love it if this meeting could help to remind us

Първо и най-важно, много би ми харесало, ако тази среща ни помогне да си припомни,

that we all need each other,

че ние всички се нуждаем един от друг,

none of us is an island,

че никой от нас не е остров,

an autonomous and independent "I," separated from the other,

автономен и независим "Аз", отделен от другите,

and we can only build the future by standing together, including everyone.

и можем да построим бъдещето само като останем заедно, което включва всички.

We don’t think about it often, but everything is connected,

Не мислим за това често, но всичко е свързано,

and we need to restore our connections to a healthy state.

и трябва да възстановим нашите взаимоотношения.

Even the harsh judgment I hold in my heart

Дори суровата присъда, която държа в сърцето си,

against my brother or my sister,

срещу моя брат или сестра,

the open wound that was never cured, the offense that was never forgiven,

отворената рана, която никога не е била излекувана,

обидата, която никога не е била простена,

the rancor that is only going to hurt me,

насилието, което само ще ме нарани,

are all instances of a fight that I carry within me,

са все случаи на война, която нося в себе си,

a flare deep in my heart that needs to be extinguished

пламък, дълбоко в сърцето ми, който трябва да бъде загасен,

before it goes up in flames, leaving only ashes behind.

преди да се превърне в огън, оставяйки само пепел зад себе си.

Many of us, nowadays,

Много от нас, днес, водени от различни мотиви,

seem to believe that a happy future is something impossible to achieve.

са склонни да вярват, че щастливото бъдеще е нещо невъзможно за постигане.

Докато такива притеснения трябва да се вземат много сериозно,

While such concerns must be taken very seriously,

те не са непобедими.

they are not invincible.

They can be overcome when we don't lock our door to the outside world.

Те могат да се превъзмогнат,

когато не затваряме вратата за външния свят.

Happiness can only be discovered

Щастието може да бъде открито само

as a gift of harmony between the whole and each single component.

като дар от хармонията между цялото и всеки отделен компонент.

Even science – and you know it better than I do –

Дори науката - и вие го знаете по-добре от мен -

points to an understanding of reality

сочи към разбиране за реалността

as a place where every element connects and interacts with everything else.

като място, където всеки елемент се свързва и взаимодейства с всичко останало.

And this brings me to my second message.

И това ме отвежда до второто ми послание.

How wonderful would it be

Колко прекрасно би било

if the growth of scientific and technological innovation

ако развитието на научните и технологичните иновации

would come along with more equality and social inclusion.

вървяха заедно с повече равенство и социалното приобщаване.

How wonderful would it be, while we discover faraway planets,

Колко прекрасно би било, докато откриваме нови далечни планети,

to rediscover the needs of the brothers and sisters orbiting around us.

да преоткрием нуждите на братята и сестрите, които са в орбита около нас.

How wonderful would it be if solidarity,

Колко прекрасно би било, ако братството,

this beautiful and, at times, inconvenient word,

тази красива и понякога неудобна дума,

were not simply reduced to social work,

не бе сведена само до социална работа,

and became, instead, the default attitude

и вместо това се превърне в неотменна нагласа

in political, economic and scientific choices,

в политиката, икономиката и научните избори,

както и във взаимоотношенията между хората, народите и държавите.

as well as in the relationships among individuals, peoples and countries.

Only by educating people to a true solidarity

Само чрез образоване на хората в истинско братство, в конкретна солидарност,

will we be able to overcome

the "culture of waste,"

ние ще сме в състояние да превъзмогнем

"културата на разхищението",

which doesn't concern only food and goods

която не се отнася само за храната и стоките,

but, first and foremost, the people

но, преди всичко, за хората,

who are cast aside by our techno-economic systems

които са отхвърлени от нашите технико-икономически системи,

which, without even realizing it,

които, без дори да го осъзнават,

are now putting products at their core, instead of people.

днес поставят продуктите в основата си, вместо хората.

Solidarity is a term that many wish to erase from the dictionary.

Солидарността е термин, който мнозина искат да изтрият от речника.

Solidarity, however, is not an automatic mechanism.

Солидарността обаче не е автоматичен механизъм.

It cannot be programmed or controlled.

Не може да бъде програмирана или контролирана.

It is a free response born from the heart of each and everyone.

Тя е свободен отговор, роден от сърцето на всеки един.

Yes, a free response!

Да, свободен отговор!

When one realizes

Когато човек осъзнае,

that life, even in the middle of so many contradictions, is a gift,

че животът, дори и сред толкова много противоречия, е дар,

that love is the source and the meaning of life,

че любовта е източникът и смисълът на живота,

how can they withhold their urge to do good to another fellow being?

как може да устои на желанието да направи добро на друго същество?

In order to do good,

За да вършим добро,

we need memory, we need courage and we need creativity.

ние се нуждаем от памет, нуждаем се от кураж и се нуждаем от креативност.

And I know that TED gathers many creative minds.

А аз знам, че TED събира много креативни умове.

Yes, love does require a creative, concrete

Да, любовта изисква креативно, конкретно

and ingenious attitude.

и изобретателно отношение.

Good intentions and conventional formulas,

Добрите намерения и конвенционалните формули,

с които толкова често успокояваме съвестта си, не са достатъчни.

so often used to appease our conscience, are not enough.

Let us help each other, all together, to remember

Нека си помогнем един на друг, всички заедно, да помним,

that the other is not a statistic or a number.

че другият не е статистика или число.

The other has a face.

Другият има лице.

The "you" is always a real presence,

"Ти" винаги е истинско присъствие,

a person to take care of.

човек, за когото да се грижим.

There is a parable Jesus told to help us understand the difference

Има една притча, която Исус разказва, за да ни помогне да разберем разликата

between those who'd rather not be bothered and those who take care of the other.

между тези, които предпочитат да не ги притесняват,

и онези, които се грижат за другия.

I am sure you have heard it before. It is the Parable of the Good Samaritan.

Сигурен съм, че сте я чували и преди.

Това е притчата за Добрия самарянин.

When Jesus was asked: "Who is my neighbor?" -

Когато Исус бил попитан: "Кой е моят съсед?" -

namely, "Who should I take care of?" -

а именно: "За кого трябва да се грижа?" -

he told this story, the story of a man

той разказва тази история,

who had been assaulted, robbed, beaten and abandoned along a dirt road.

историята за един човек,

който е бил нападнат, ограбен, пребит и изоставен на черен път.

Upon seeing him, a priest and a Levite, two very influential people of the time,

Виждайки го, свещеник и левит, двe много влиятелни личности за времето си,

го подминават, без да спрат и да му помогнат.

walked past him without stopping to help.

After a while, a Samaritan, a very much despised ethnicity at the time, walked by.

Малко след това минал самарянин, от силно презрян етнос по онова време.

Seeing the injured man lying on the ground,

Виждайки ранения човек, лежащ на земята,

той не го подминава, сякаш изобщо не е там.

he did not ignore him as if he weren't even there.

Instead, he felt compassion for this man,

Вместо това той изпитва състрадание към този човек,

което го принуждава да действа по много конкретен начин.

which compelled him to act in a very concrete manner.

He poured oil and wine on the wounds of the helpless man,

Той излива масло и вино върху раните на безпомощния човек,

brought him to a hostel

завежда го до хостел

and paid out of his pocket for him to be assisted.

и плаща от джоба си, за да му се окаже помощ.

The story of the Good Samaritan is the story of today’s humanity.

Историята на Добрия самарянин е историята на човечеството днес.

People's paths are riddled with suffering,

Животът на хората е изпълнен със страдания,

as everything is centered around money, and things, instead of people.

тъй като всичко е съсредоточено около пари и неща, вместо около хора.

And often there is this habit, by people who call themselves "respectable,"

И често се среща този навик, при хора, които наричат себе си "уважавани",

да не се грижат за другите,

of not taking care of the others,

thus leaving behind thousands of human beings, or entire populations,

като по този начин оставят зад себе си

хиляди човешки същества и цели народи

отстрани на пътя.

on the side of the road.

Fortunately, there are also those who are creating a new world

За щастие, има и такива които създават нов свят

by taking care of the other, even out of their own pockets.

като се грижат за другия, с пари от собствения им джоб.

Mother Teresa actually said:

Майка Тереза от Калкута ​​всъщност каза:

"One cannot love, unless it is at their own expense."

"Човек не може да обича, освен ако не е за негова сметка."

We have so much to do, and we must do it together.

Ние трябва да направим толкова много и трябва да го направим заедно.

But how can we do that with all the evil we breathe every day?

Но как можем да го направим с цялото зло, което дишаме всеки ден?

Thank God,

Слава Богу,

no system can nullify our desire to open up to the good,

никоя система не може да изкорени желанието ни да се ​​отворим за доброто,

to compassion and to our capacity to react against evil,

за състраданието и за способността си да се изправим срещу злото,

all of which stem from deep within our hearts.

всички те произтичат от дълбините на нашите сърца.

Now you might tell me,

Сега, може да ми кажете:

"Sure, these are beautiful words,

"Разбира се, това са красиви думи,

but I am not the Good Samaritan, nor Mother Teresa of Calcutta."

но аз не съм Добрия самарянин, нито Майка Тереза от Калкута."

On the contrary: we are precious, each and every one of us.

Напротив: ние сме ценни, всеки един от нас.

Each and every one of us is irreplaceable in the eyes of God.

Всеки един от нас е незаменим в очите на Бог.

Through the darkness of today's conflicts,

През тъмнината на днешните конфликти

each and every one of us can become a bright candle,

всеки един от нас може да стане ярка свещ,

a reminder that light will overcome darkness,

напомняйки, че светлината ще преодолее тъмнината

and never the other way around.

и никога обратното.

To Christians, the future does have a name,

За нас християните бъдещето има име

and its name is Hope.

и това име е Надежда.

Feeling hopeful does not mean to be optimistically naïve

Чувството на надежда не означава да бъдеш оптимистично наивен

and ignore the tragedy humanity is facing.

и да пренебрегваш трагедията, пред която е изправено човечеството.

Hope is the virtue of a heart

Надеждата е добродетелта на сърцето,

that doesn't lock itself into darkness, that doesn't dwell on the past,

която не се заключва в тъмнината, която не се занимава с миналото,

does not simply get by in the present, but is able to see a tomorrow.

не се фокусира само в настоящето, а може да вижда утре.

Hope is the door that opens onto the future.

Надеждата е вратата, която се отваря към бъдещето.

Hope is a humble, hidden seed of life

Надеждата е скромно, скрито семе на живот,

that, with time, will develop into a large tree.

което с течение на времето ще се превърне в голямо дърво.

It is like some invisible yeast that allows the whole dough to grow,

Тя е като някаква невидима мая, която позволява цялото тесто да бухне,

that brings flavor to all aspects of life.

която придава аромат на всички аспекти на живота.

And it can do so much,

И може да направи толкова много,

because a tiny flicker of light that feeds on hope

защото едно малко трептене на светлината, която се храни с надежда,

е достатъчно, за да разруши щита на тъмнината.

is enough to shatter the shield of darkness.

A single individual is enough for hope to exist,

Един индивид е достатъчен, за да съществува надеждата

and that individual can be you.

и този индивид може да бъдеш ти.

And then there will be another "you," and another "you,"

И тогава ще има друг "ти" и друг "ти"

and it turns into an "us."

и ще се превърне в "ние".

And so, does hope begin when we have an "us?"

И така започва ли надеждата, когато имаме "ние"?

No.

Не.

Hope began with one "you."

Надеждата започва с едно "ти".

When there is an "us," there begins a revolution.

Когато има "ние", тогава започва революция.

The third message I would like to share today

Третото, последно послание, което бих искал да споделя днес,

е, наистина, за революцията: революцията на нежността.

is, indeed, about revolution: the revolution of tenderness.

And what is tenderness?

А какво е нежността?

It is the love that comes close and becomes real.

Това е любовта, която се приближава и става реална.

It is a movement that starts from our heart

Това е движение, което започва от сърцето ни

and reaches the eyes, the ears and the hands.

и достига до очите, до ушите и до ръцете.

Tenderness means to use our eyes to see the other,

Нежност означава да използваме очите си, за да видим другия,

our ears to hear the other,

ушите си, за да слушаме другия,

to listen to the children, the poor, those who are afraid of the future.

за да слушаме децата, бедните, тези, които се страхуват от бъдещето.

To listen also to the silent cry of our common home,

Да слушаме и тихия вик на нашия общ дом,

на нашата замърсена и болна земя.

of our sick and polluted earth.

Tenderness means to use our hands and our heart

Нежността означава да използваме ръцете си и сърцето си,

to comfort the other,

за да утешаваме другия,

да се грижим за нуждаещите се.

to take care of those in need.

Tenderness is the language of the young children,

Нежността е езикът на най-малките,

of those who need the other.

на тези, които се нуждаят от другия.

A child’s love for mom and dad

Любовта на детето към майка и баща

grows through their touch, their gaze, their voice, their tenderness.

расте чрез докосването, погледите, гласа им, нежността им.

I like when I hear parents

Обичам, когато чувам бащата или майката

talk to their babies, adapting to the little child,

да говорят на бебетата си, адаптирайки се към малкото дете,

sharing the same level of communication.

споделяйки едно и също ниво на общуване.

This is tenderness: being on the same level as the other.

Това е нежност: да слезеш до нивото като другия.

God himself descended into Jesus to be on our level.

Самият Бог слезе в Исус, за да бъде на нашето ниво.

This is the same path the Good Samaritan took.

Това е същият подход, като на Добрия самарянин.

This is the path that Jesus himself took.

Така постъпва и самият Исус.

He lowered himself,

Той се снишава,

he lived his entire human existence

живее цялото си човешко съществуване,

practicing the real, concrete language of love.

практикувайки истинския, конкретен език на любовта.

Yes, tenderness is the path of choice

Да, нежността е изборът

for the strongest, most courageous men and women.

за най-силните, за най-смелите мъже и жени.

Tenderness is not weakness; it is fortitude.

Нежността не е слабост.

Тя е твърдост.

It is the path of solidarity, the path of humility.

Това е пътят на солидарността.

Пътят на смирението.

Please, allow me to say it loud and clear:

Позволете ми да кажа това високо и ясно:

the more powerful you are,

колкото по-могъщи сте,

the more your actions will have an impact on people,

колкова повече действията ви оказват влияние върху хората,

the more responsible you are to act humbly.

толкова по-отговорни сте да действате смирено.

If you don’t, your power will ruin you, and you will ruin the other.

Ако не го направите, силата ви ще ви унищожи

и вие ще унищожите другите.

There is a saying in Argentina:

В Аржентина има една поговорка:

"Power is like drinking gin on an empty stomach."

"Властта е като пиене на джин на празен стомах."

You feel dizzy, you get drunk, you lose your balance,

Чувствате се замаяни,

напивате се,

губите равновесие

and you will end up hurting yourself and those around you,

и ще нараните себе си и хората около вас,

if you don’t connect your power with humility and tenderness.

ако не свържете властта си със смирението и нежността.

Through humility and concrete love, on the other hand,

Чрез смирение и конкретна любов, от друга страна,

power – the highest, the strongest one – becomes a service, a force for good.

властта

- най-висшата, най-силната -

става обслужване, сила за добро.

The future of humankind isn't exclusively in the hands of politicians,

Бъдещето на човешкия род не е единствено и само в ръцете не политиците,

of great leaders, of big companies.

великите лидери, големите компании.

Yes, they do hold an enormous responsibility.

Да, те носят огромна отговорност.

But the future is, most of all, in the hands of those people

Но бъдещето е, най-вече, в ръцете на тези хора,

who recognize the other as a "you"

които разпознават другия като "ти"

and themselves as part of an "us."

и себе си като част от "ние".

We all need each other.

Ние се нуждаем един от друг.

And so, please, think of me as well with tenderness,

И така, моля ви, мислете за мен с нежност,

so that I can fulfill the task I have been given

за да мога да изпълня задачата, която ми бе поставена

for the good of the other,

за доброто на другия,

of each and every one, of all of you,

на всеки един от нас, на всички вас,

of all of us.

на всички нас.

Thank you.

Благодаря ви.