Let's teach for mastery -- not test scores | Sal Khan

Translator: Nadezhda Hristova Reviewer: Darina Stoyanova

I'm here today to talk about the two ideas that,

Днес ще говоря за две идеи, които

at least based on my observations at Khan Academy,

поне въз основа на наблюденията ми в Кан академия,

are kind of the core, or the key leverage points for learning.

са съществени, или основните точки на влияние за ученето.

And it's the idea of mastery

Това са идеята за майсторството

and the idea of mindset.

и идеята за нагласата.

I saw this in the early days working with my cousins.

Забелязах това когато започнах да работя с братовчедите ми.

A lot of them were having trouble with math at first,

Много от тях имаха трудности с математиката в началото,

because they had all of these gaps accumulated in their learning.

защото имаха много пропуски, натрупани в познанията си.

And because of that, at some point they got to an algebra class

И затова, в един момент, стигайки до часовете по алгебра,

and they might have been a little bit shaky on some of the pre-algebra,

може да са били малко несигурни за част от математиката преди алгебра,

and because of that, they thought they didn't have the math gene.

та затова, те си мислеха, че нямат математическия ген.

Or they'd get to a calculus class,

Или пък когато стигнат до часовете по висша математика,

and they'd be a little bit shaky on the algebra.

са малко несигурни в алгебрата.

I saw it in the early days

Видях това в началото

when I was uploading some of those videos on YouTube,

когато качвах някои от тези видеа в YouTube,

and I realized that people who were not my cousins were watching.

и осъзнах, че хора, които не бяха братовчедите ми, ги гледат.

(Laughter)

(смях)

And at first, those comments were just simple thank-yous.

В началото, коментарите бяха просто благодарности.

I thought that was a pretty big deal.

Смятах това за голяма работа.

I don't know how much time you all spend on YouTube.

Не знам колко време прекарвате в YouTube.

Most of the comments are not "Thank you."

Повечето коментари там не са "Благодаря".

(Laughter)

(смях)

They're a little edgier than that.

Обикновено са малко по-остри.

But then the comments got a little more intense,

Но после коментарите станаха малко по-силни,

student after student saying that they had grown up not liking math.

ученик след ученик казваха, че са израснали не харесвайки математиката.

It was getting difficult as they got into more advanced math topics.

Ставало им все по-трудно с напредването на темите в математиката.

By the time they got to algebra,

До момента, в който стигали до алгебра,

they had so many gaps in their knowledge they couldn't engage with it.

имали толкова пропуски в знанията си, че не можели да се захванат с нея.

They thought they didn't have the math gene.

И те мислели, че нямат математическия ген.

But when they were a bit older,

Но когато пораснали малко, поели малко отговорност

they took a little agency and decided to engage.

и решили да се захванат.

They found resources like Khan Academy

Намерили ресурси, като Кан академията

and they were able to fill in those gaps and master those concepts,

и успели да попълнят пропуските и да усвоят понятията,

and that reinforced their mindset that it wasn't fixed;

и това подсилило нагласата им, че нещата не са предопределени;

that they actually were capable of learning mathematics.

че те всъщност са способни да научат математика.

And in a lot of ways, this is how you would master a lot of things in life.

По много начини, така се овладяват много неща в живота.

It's the way you would learn a martial art.

Така се учи бойно изкуство.

In a martial art, you would practice the white belt skills

При бойното изкуство, упражняваш уменията за бял колан

as long as necessary,

докато е необходимо,

and only when you've mastered it

и само когато си ги овладял

you would move on to become a yellow belt.

продължаваш нататък с жълт колан.

It's the way you learn a musical instrument:

Така се учи и музикален инструмент:

you practice the basic piece over and over again,

упражняваш основно произведение отново и отново,

and only when you've mastered it,

и само когато си го овладял,

you go on to the more advanced one.

продължаваш към по-сложното.

But what we point out --

Но това което подчертаваме -

this is not the way a traditional academic model is structured,

това не е начинът, по който е структуриран традиционният академичен модел,

the type of academic model that most of us grew up in.

онзи академичен модел, с който много от нас са израснали.

In a traditional academic model,

При традиционният академичен модел,

we group students together, usually by age,

групираме учениците, обикновено по възраст,

and around middle school,

и някъде около прогимназията,

by age and perceived ability,

по възраст и демонстрирани умения,

and we shepherd them all together at the same pace.

и ги водим всички заедно в едно темпо.

And what typically happens,

И това, което обикновено се случва,

let's say we're in a middle school pre-algebra class,

да кажем че сме в прогимназията в час по математика,

and the current unit is on exponents,

и настоящият урок е за степени,

the teacher will give a lecture on exponents,

учителят ще представи урока за степени,

then we'll go home, do some homework.

после всички си отиваме, пишем малко домашно.

The next morning, we'll review the homework,

На следващата сутрин, преглеждаме домашното,

then another lecture, homework, lecture, homework.

после друг урок, домашно, урок, домашно.

That will continue for about two or three weeks,

Това продължава две или три седмици,

and then we get a test.

и после получаваме тест.

On that test, maybe I get a 75 percent,

На този тест, може би аз изкарвам 75%,

maybe you get a 90 percent,

може би ти получаваш 90%,

maybe you get a 95 percent.

а ти - 95%.

And even though the test identified gaps in our knowledge,

И въпреки, че тестът идентифицира пропуски в знанията ни,

I didn't know 25 percent of the material.

аз не знам 25% от материала.

Even the A student, what was the five percent they didn't know?

Дори при отличника, кои са петте процента, които не знае?

Even though we've identified the gaps,

Та, въпреки че сме идентифицирали пропуски,

the whole class will then move on to the next subject,

целият клас продължава към следващата тема,

probably a more advanced subject that's going to build on those gaps.

вероятно по-сложна тема, която надгражда над тези пропуски.

It might be logarithms or negative exponents.

Може да е логаритми или отрицателни степени.

And that process continues, and you immediately start to realize

И този процес продължава, и веднага започваш да осъзнаваш

how strange this is.

колко странно е това.

I didn't know 25 percent of the more foundational thing,

Аз не знаех 25% от нещо фундаментално,

and now I'm being pushed to the more advanced thing.

а сега съм избутан към по-сложни неща.

And this will continue for months, years, all the way until at some point,

И това ще продължи месеци, години, докато в един момент,

I might be in an algebra class or trigonometry class

може да съм в час по алгебра или тригонометрия

and I hit a wall.

и се блъскам в стена.

And it's not because algebra is fundamentally difficult

И това не е защото алгебрата е изначално трудна,

or because the student isn't bright.

или защото ученикът не е умен.

It's because I'm seeing an equation and they're dealing with exponents

Това е защото аз виждам уравнение, в което има степени,

and that 30 percent that I didn't know is showing up.

и онези 30%, които не знаех, се появяват.

And then I start to disengage.

И тогава започвам да се отдръпвам.

To appreciate how absurd that is,

За да оцените колко абсурдно е това,

imagine if we did other things in our life that way.

представете си да правим други неща в живота така.

Say, home-building.

Като строителство на къщи.

(Laughter)

(смях)

So we bring in the contractor and say,

Викаме строителя и му казваме,

"We were told we have two weeks to build a foundation.

"Казаха ни, че имаме две седмици да построим основата.

Do what you can."

Направи каквото можеш."

(Laughter)

(смях)

So they do what they can.

И те правят каквото могат.

Maybe it rains.

Може би вали.

Maybe some of the supplies don't show up.

Може би някои материали не пристигат.

And two weeks later, the inspector comes, looks around,

Но след две седмици, пристига инспектора и оглежда,

says, "OK, the concrete is still wet right over there,

казва, "Добре, бетонът е малко мокър ей там,

that part's not quite up to code ...

тази част не е съвсем по стандарт...

I'll give it an 80 percent."

Давам ѝ 80%."

(Laughter)

(смях)

You say, "Great! That's a C. Let's build the first floor."

Вие казвате, "Чудесно! Това е четворка. Да започваме с първия етаж."

(Laughter)

(смях)

Same thing.

Същата работа.

We have two weeks, do what you can, inspector shows up, it's a 75 percent.

Имаме две седмици, правим каквото можем, пристига инспекторът, дава 75%.

Great, that's a D-plus.

Чудесно, това е три плюс.

Second floor, third floor,

Втори етаж, трети етаж,

and all of a sudden, while you're building the third floor,

и изведнъж, докато строите третия етаж,

цялата конструкция се срива.

the whole structure collapses.

And if your reaction is the reaction you typically have in education,

И ако реакцията ви е тази, която често имаме в образованието,

или тази, която много хора имат,

or that a lot of folks have,

може да кажете, може би сме имали лош строител,

you might say, maybe we had a bad contractor,

or maybe we needed better inspection or more frequent inspection.

или може би се нуждаем от по-добра проверка или по-чести проверки.

But what was really broken was the process.

Но това което наистина е било повредено е процесът.

We were artificially constraining how long we had to something,

Ние изкуствено сме ограничавали времето за извършването на нещо,

pretty much ensuring a variable outcome,

общо взето сме гарантирали променлив резултат,

and we took the trouble of inspecting and identifying those gaps,

и сме си направили труда да проверим и идентифицираме пропуските,

but then we built right on top of it.

но после продължаваме да строим отгоре.

So the idea of mastery learning is to do the exact opposite.

Идеята за майсторство в ученето е да се прави точно обратното.

Instead of artificially constraining, fixing

Вместо изкуствено да се ограничава и определя

when and how long you work on something,

кога и как работиш върху нещо,

pretty much ensuring that variable outcome,

което общо взето гарантира променлив резултат,

the A, B, C, D, F --

онези А, Б, В, Г, Д --

do it the other way around.

да се направи обратно.

What's variable is when and how long

Променливо да е кога и колко време

a student actually has to work on something,

ученикът всъщност има да работи върху нещо,

and what's fixed is that they actually master the material.

а фиксирано е, че те всъщност овладяват материала.

And it's important to realize

Важно е да се осъзнае,

that not only will this make the student learn their exponents better,

че в резултат, не само ученикът ще научи степените по-добре,

but it'll reinforce the right mindset muscles.

но то подсилва правилните мускули на нагласата.

It makes them realize that if you got 20 percent wrong on something,

Това ги кара да разберат, че ако си получил 20% грешки по нещо,

it doesn't mean that you have a C branded in your DNA somehow.

това не значи че имаш четворка някак си кодирана в ДНКто.

It means that you should just keep working on it.

Това значи, че просто трябва още да работиш по него.

You should have grit; you should have perseverance;

Трябва да имаш твърдост; трябва да имаш постоянство;

you should take agency over your learning.

трябва да поемаш отговорност за своите знания

Now, a lot of skeptics might say, well, hey, this is all great,

Много скептици може би ще кажат, ами, това е чудесно,

philosophically, this whole idea of mastery-based learning

философски, цялата тази идея за учене чрез майсторство

and its connection to mindset,

и връзката му с нагласата,

students taking agency over their learning.

учениците да овладеят знанията си.

It makes a lot of sense, but it seems impractical.

Има логика, но изглежда непрактично.

To actually do it, every student would be on their own track.

За да се направи на практика, всеки ученик трябва да е на собствен план.

It would have to be personalized,

Ще трябва да е персонализирано,

you'd have to have private tutors and worksheets for every student.

ще трябва да има частни учители и упражнения за всеки ученик.

And these aren't new ideas --

А това не са нови идеи --

there were experiments in Winnetka, Illinois, 100 years ago,

имало е експерименти в Илинойс преди 100 години,

where they did mastery-based learning and saw great results,

за прилагане на учене чрез майсторство, които са имали чудесни резултати,

but they said it wouldn't scale because it was logistically difficult.

но са установили, че не може да се приложи, защото логистиката е много трудна.

The teacher had to give different worksheets to every student,

Учителят трябва да дава различни упражнения на всеки ученик,

да оценява по заявка.

give on-demand assessments.

But now today, it's no longer impractical.

Но сега днес, това вече не е непрактично.

We have the tools to do it.

Имаме инструментите да го направим.

Students see an explanation at their own time and pace?

Учениците да виждат обяснение в свое време и ритъм?

There's on-demand video for that.

Има видео по заявка за това.

They need practice? They need feedback?

Трябва да се упражняват? Нуждаят се от обратна връзка?

There's adaptive exercises readily available for students.

Има адаптивни упражнения, свободно достъпни за учениците.

And when that happens, all sorts of neat things happen.

А когато това се случи, случват се множество добри неща.

One, the students can actually master the concepts,

Едно, учениците действително овладяват понятията,

but they're also building their growth mindset,

но също развиват и нагласата си за растеж,

they're building grit, perseverance,

изграждат твърдост и постоянство,

they're taking agency over their learning.

поемат отговорност за своите знания.

And all sorts of beautiful things can start to happen

И най-различни хубави неща могат да започнат да се случват

in the actual classroom.

в самата класна стая.

Instead of it being focused on the lecture,

Вместо да се фокусира върху урока,

students can interact with each other.

учениците могат да взаимодействат помежду си.

They can get deeper mastery over the material.

Могат да получат по-дълбоко познание на материала.

They can go into simulations, Socratic dialogue.

Могат да влизат в симулации, Сократически диалог.

To appreciate what we're talking about

За да оцените това за което говорим

and the tragedy of lost potential here,

и трагедията на загубения потенциал,

I'd like to give a little bit of a thought experiment.

бих искал да направим един мисловен експеримент.

If we were to go 400 years into the past to Western Europe,

Ако се върнем 400 години в миналото в Западна Европа,

which even then, was one of the more literate parts of the planet,

която, дори тогава, е едно от по-ограмотените места на планетата,

you would see that about 15 percent of the population knew how to read.

ще видим, че около 15% от населението са знаели да четат.

And I suspect that if you asked someone who did know how to read,

Подозирам, че ако попитате някой, който е знаел да чете,

say a member of the clergy,

например член на духовенството,

"What percentage of the population do you think is even capable of reading?"

"Какъв процент от населението, според Вас, е изобщо способен да чете?"

They might say, "Well, with a great education system,

Те биха казали, "Ами, с добра образователна система,

maybe 20 or 30 percent."

може би 20 или 30%."

But if you fast forward to today,

Но ако превъртим напред до днес,

знаем, че това предсказание би било страшно песимистично,

we know that that prediction would have been wildly pessimistic,

that pretty close to 100 percent of the population is capable of reading.

че близо 100% от населението е способно да чете.

But if I were to ask you a similar question:

Но ако ви задам подобен въпрос:

"What percentage of the population do you think is capable

"Какъв процент от населението, според вас, са способни

действително да овладеят висша математика

of truly mastering calculus,

or understanding organic chemistry,

или да разбират органична химия,

or being able to contribute to cancer research?"

или да са способни да допринесат за изследвания на рака?"

A lot of you might say, "Well, with a great education system,

Много от вас биха казали, "Ами, с добра образователна система,

maybe 20, 30 percent."

може би 20, 30%."

But what if that estimate

Но, какво, ако тази оценка

is just based on your own experience in a non-mastery framework,

просто се основава на личния ви опит в среда не основана на майсторството,

your own experience with yourself or observing your peers,

вашият опит в живота ви или наблюдавайки връстниците си,

where you're being pushed at this set pace through classes,

където ви бутат в зададен ритъм през класовете,

accumulating all these gaps?

натрупвайки всички тези пропуски?

Even when you got that 95 percent,

Дори когато сте получили 95%,

what was that five percent you missed?

кои са били онези 5%, които сте пропуснали?

А те се натрупват -- стигате до напреднали предмети,

And it keeps accumulating -- you get to an advanced class,

all of a sudden you hit a wall and say,

изведнъж се блъскате в стена и си казвате,

"I'm not meant to be a cancer researcher;

"От мен не става изследовател на рака;

not meant to be a physicist; not meant to be a mathematician."

не съм за физик; не съм за математик."

I suspect that that actually is the case,

Предполагам че това действително е така,

but if you were allowed to be operating in a mastery framework,

но ако ви бяха позволили да действате в среда основана на майсторството,

if you were allowed to really take agency over your learning,

ако ви бяха позволили наистина да поемете отговорност за своите знания,

and when you get something wrong,

и когато сбъркате нещо,

embrace it -- view that failure as a moment of learning --

да го приемете -- да гледате на провала като момент на учене --

that number, the percent that could really master calculus

онова число, процентът, който може наистина да овладее висша математика

or understand organic chemistry,

или да разбира органична химия,

is actually a lot closer to 100 percent.

всъщност е много по-близо до 100%.

And this isn't even just a "nice to have."

И това не е дори "би било добре."

I think it's a social imperative.

Смятам, че това е социален императив.

We're exiting what you could call the industrial age

Излизаме от това, което можем да наречем индустриалната епоха

and we're going into this information revolution.

и навлизаме в тази информационна революция.

And it's clear that some things are happening.

И е ясно, че се случват някои неща.

In the industrial age, society was a pyramid.

В индустриалната епоха, обществото е пирамида.

At the base of the pyramid, you needed human labor.

В основата на пирамидата има нужда от човешки труд.

In the middle of the pyramid, you had an information processing,

В средата на пирамидата има обработване на информация,

a bureaucracy class,

класата на бюрократите,

and at the top of the pyramid, you had your owners of capital

а на върха на пирамидата, има собственици на капитал

and your entrepreneurs

и предприемачите,

and your creative class.

и креативната класа.

But we know what's happening already,

Но вече знаем какво се случва,

as we go into this information revolution.

навлизайки в информационната революция.

The bottom of that pyramid, automation, is going to take over.

Основата на пирамидата ще бъде превзета от автоматизацията.

Even that middle tier, information processing,

Дори и средата, обработването на информация,

that's what computers are good at.

това е, в което компютрите са добри.

So as a society, we have a question:

Като общество имаме въпроса:

All this new productivity is happening because of this technology,

Всичката тази нова продуктивност се случва, заради технологиите,

but who participates in it?

но кой участва в нея?

Дали ще е само този връх на пирамидата, в който случай,

Is it just going to be that very top of the pyramid, in which case,

what does everyone else do?

какво ще правят всички останали?

How do they operate?

Как ще функционират?

Or do we do something that's more aspirational?

Или ще направим нещо по-амбициозно?

Do we actually attempt to invert the pyramid,

Ще се опитаме ли действително да преобърнем пирамидата,

where you have a large creative class,

така че да има голяма креативна класа,

where almost everyone can participate as an entrepreneur,

където почти всеки може да участва като предприемач,

an artist, as a researcher?

художник, изследовател?

And I don't think that this is utopian.

Не смятам, че това е утопично.

I really think that this is all based on the idea

Наистина смятам, че това е изцяло основано на идеята,

that if we let people tap into their potential

че ако позволим на хората да черпят от потенциала си

by mastering concepts,

чрез овладяването на понятия,

by being able to exercise agency over their learning,

чрез способността да поемат отговорност за знанията си,

that they can get there.

те могат да стигнат до там.

And when you think of it as just a citizen of the world,

И когато се замислите като просто гражданин на света,

it's pretty exciting.

е доста вълнуващо.

I mean, think about the type of equity we can we have,

Само се замислете каква равнопоставеност можем да имаме,

and the rate at which civilization could even progress.

и с каква скорост може да се развива цивилизацията.

And so, I'm pretty optimistic about it.

Затова съм доста оптимистично настроен.

I think it's going to be a pretty exciting time to be alive.

Смятам, че ще бъде много вълнуващо време за живеене.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)