How memories form and how we lose them - Catharine Young

Translator: Tsvetelin Dermendzhiyski Reviewer: Yavor Ivanov

Think back to a really vivid memory.

Спомнете си наистина ясен спомен.

Got it?

Готово?

Okay, now try to remember what you had for lunch three weeks ago.

Сега се опитайте да си спомните какво обядвахте преди три седмици.

That second memory probably isn't as strong,

Тази вторична памет вероятно не е толкова силна,

but why not?

но защо не е?

Why do we remember some things, and not others?

Защо помним някой неща, а някои - не?

And why do memories eventually fade?

И защо спомените накрая избледняват?

Let's look at how memories form in the first place.

Да видим как се създават спомените на първо място.

When you experience something, like dialing a phone number,

Когато преживявате нещо например набирането на номер,

the experience is converted into a pulse of electrical energy

опитът се преобразува в импулс на електрическа енергия,

that zips along a network of neurons.

който се закопчава в мрежа от неврони.

Information first lands in short term memory,

Информацията първо попада в краткотрайната памет,

where it's available from anywhere from a few seconds

където е на разположение от няколко секунди

to a couple of minutes.

до две-три минути.

It's then transferred to long-term memory through areas such as the hippocampus,

После се премества в дълготрайната памет през зони като хипокампуса

and finally to several storage regions across the brain.

и накрая до няколко складови области в мозъка.

Neurons throughout the brain communicate at dedicated sites

Невроните из целия мозък общуват в специални места,

called synapses

наречени "синапси",

using specialized neurotransmitters.

като използват специализирани нервотрансмитери.

If two neurons communicate repeatedly, a remarkable thing happens:

Ако два неврона общуват многократно, се случва забележително нещо -

the efficiency of communication between them increases.

продуктивността от връзката между тях нараства.

This process, called long term potentiation,

Този процес, наречен "дълготрайна потенциация",

is considered to be a mechanism by which memories are stored long-term,

се смята, че е механизмът, чрез който спомените се складират дълготрайно.

but how do some memories get lost?

Но как някои спомени се загубват?

Age is one factor.

Възрастта е единият фактор.

As we get older, synapses begin to falter and weaken,

Докато остаряваме, синапсите започват да западат и отслабват,

affecting how easily we can retrieve memories.

като влияят на лекотата ни да си спомняме.

Scientists have several theories about what's behind this deterioration,

Учените имат няколко теории относно какво се крие зад това влошаване.

from actual brain shrinkage,

От реалното свиване на мозъка,

the hippocampus loses 5% of its neurons every decade

хипокампусът губи 5 процента от невроните си всяко десетилетие,

for a total loss of 20% by the time you're 80 years old

като се стига до 20 процента загуба, докато навършите 80 години,

to the drop in the production of neurotransmitters,

до спада в производството на невротрансмитери

like acetylcholine, which is vital to learning and memory.

като "ацетилхолина", който е важен за ученето и паметта.

These changes seem to affect how people retrieve stored information.

Промените влияят на начина, по който хората си спомнят информацията.

Age also affects our memory-making abilities.

Възрастта също засяга нашите способности за запаметяване.

Memories are encoded most strongly when we're paying attention,

Спомените се кодират по-здраво, когато обръщаме внимание,

when we're deeply engaged, and when information is meaningful to us.

когато сме дълбоко вглъбени и когато информацията е смислена за нас.

Mental and physical health problems, which tend to increase as we age,

Умствените и физическите проблеми, които нарастват докато остаряваме,

interfere with our ability to pay attention,

възпрепятстват способността ни да обръщаме внимание

and thus act as memory thieves.

и се явяват като крадци на памет.

Another leading cause of memory problems is chronic stress.

Друга водеща причина за проблеми с паметта, е хроничният стрес.

When we're constantly overloaded with work and personal responsibilites,

Когато постоянно сме претоварени с работа и лични задължения,

our bodies are on hyperalert.

телата ни са под хипералгезия.

This response has evolved from the physiological mechanism

Този отговор се е развил от физиологическия механизъм,

designed to make sure we can survive in a crisis.

проектиран да подсигури оцеляването ни в криза.

Stress chemicals help mobilize energy and increase alertness.

Стресовите химикали мобилизират енергията и повишават бдителността.

However, with chronic stress our bodies become flooded with these chemicals,

Обаче с хроничен стрес телата ни се наводняват с тези химикали,

resulting in a loss of brain cells and an inability to form new ones,

водейки до загуба на мозъчни клетки и невъзможност за образуването им,

which affects our ability to retain new information.

което въздейства на способността ни да запомняме нова информация.

Depression is another culprit.

Депресията е другият виновник.

People who are depressed are 40% more likely to develop memory problems.

Депресираните хора са по благосклонни да развият проблеми с паметта.

Low levels of serotonin,

Ниските нива на серотонин,

a neurotransmitter connected to arousal,

невротрансмитерът, свързан със събуждането,

may make depressed individuals less attentive to new information.

могат да направят депресираните по-невнимателни към нова информация.

Dwelling on sad events in the past, another symptom of depression,

Мислейки за тъжни събития в миналото, друг симптом на депресията,

makes it difficult to pay attention to the present,

ни затруднява да обръщаме внимание на настоящето,

affecting the ability to store short-term memories.

което ни въздейства на способността да складираме краткотрайни спомени.

Isolation, which is tied to depression, is another memory thief.

Изолацията, която върви с депресията, е друг крадец на памет.

A study by the Harvard School of Public Health

Проучване на харвардското училище по обществено здраве

found that older people with high levels of social integration

открило, че по-възрастните хора с високи нива на социална интеграция,

had a slower rate of memory decline over a six-year period.

имали по-бавен темп на влошаването на паметта в период от шест години.

The exact reason remains unclear,

Точната причина остава неясна,

but experts suspect that

но експертите подозират,

social interaction gives our brain a mental workout.

че социалното взаимодействие дава на мозъка ни умствена тренировка.

Just like muscle strength,

Точно като мускулната сила -

we have to use our brain or risk losing it.

трябва да използваме мозъка си или рискуваме да го изгубим.

But don't despair.

Но не се отчайвайте.

There are several steps you can take

Има няколко стъпки, които трябва да направите,

to aid your brain in preserving your memories.

за да подпомогнете на мозъка си в запазването на спомените ви.

Make sure you keep physically active.

Уверете се, че тренирате.

Increased blood flow to the brain is helpful.

Повишеното кръвооросяване на мозъка, е полезно.

And eat well.

И се хранете добре.

Your brain needs all the right nutrients to keep functioning correctly.

Мозъкът ви се нуждае от всички хранителни вещества, за да е добре.

And finally, give your brain a workout.

И накрая, дайте на мозъка си тренировка.

Exposing your brain to challenges, like learning a new language,

Предизвиквайки мозъка си например с ученето на нов език,

is one of the best defenses for keeping your memories intact.

е една от най-добрите защити за запазването на цялостните ви спомени.