Abraham Verghese: A doctor's touch

Translator: Denitza Toteva Reviewer: Anton Hikov

A few months ago,

Преди няколко месеца

a 40 year-old woman came to an emergency room

40-годишна жена дойде в спешното отделение

in a hospital close to where I live,

в боница близо до моя дом

and she was brought in confused.

Състоянието й будеше недоумение.

Her blood pressure was an alarming

Кръвното й беше алармиращите

230 over 170.

230 на 170.

Within a few minutes, she went into cardiac collapse.

В рамките на няколко минути получи сърдечен колапс.

She was resuscitated, stabilized,

Беше дефибрилирана, стабилизирана

whisked over to a CAT scan suite

и заведена на компютърен томограф

right next to the emergency room,

точно до спешното отделение,

because they were concerned about blood clots in the lung.

защото имаше съмнения за кръвни съсиреци в белите й дробове.

And the CAT scan revealed

И компютърната томография разкри

no blood clots in the lung,

не съсиреци в белите дробове,

but it showed bilateral, visible, palpable breast masses,

а двустранни, видими маси в гърдите,

breast tumors,

тумори в гърдите,

that had metastasized widely

които бяха метастазирали

all over the body.

по цялото тяло.

And the real tragedy was, if you look through her records,

Всъщност истинската трагедия беше, че ако погледнеш в картона й,

she had been seen

тя беше преглеждана

in four or five other health care institutions

от 4 или 5 здравни институции

in the preceding two years.

в рамките на последните няколко години.

Four or five opportunities

Четири или пет възможности

to see the breast masses, touch the breast mass,

да се огледа гръдната тъкан, да се опипа

intervene at a much earlier stage

и така да се действа в по-ранен стадий,

than when we saw her.

от този, в който се намирахме в момента.

Ladies and gentlemen,

Дами и господа,

that is not an unusual story.

това не е необичайна история.

Unfortunately, it happens all the time.

За жалост това се случва през цялото време.

I joke, but I only half joke,

Може да ви звучи като шега, но всъщност има и частица истина във факта,

that if you come to one of our hospitals missing a limb,

че ако отидете в някоя болница без един крайник,

no one will believe you till they get a CAT scan, MRI

никой няма да ви повярва преди да минете през компютърна томография, МРТ

or orthopedic consult.

или консултация при ортопед.

I am not a Luddite.

Не съм ретрограден.

I teach at Stanford.

Аз преподавам в Станфорд

I'm a physician practicing with cutting-edge technology.

Освен това съм лекар, който използва най-модерната техника.

But I'd like to make the case to you

Искам да изложа тезата си

in the next 17 minutes

през следващите 17 минути,

that when we shortcut the physical exam,

че когато съкращаваме лекарския преглед,

when we lean towards ordering tests

доверявайки се на стандартни тестове,

instead of talking to and examining the patient,

вместо да говорим и преглеждаме пациентите,

we not only overlook simple diagnoses

ние не виждаме много елементарни диагнози,

that can be diagnosed at a treatable, early stage,

които могат да бъдат разпознати в по-ранен стадий, когато болестта може да бъде лечима.

but we're losing much more than that.

Но ние губим много повече от това.

We're losing a ritual.

Ние губим един ритуал.

We're losing a ritual that I believe is transformative, transcendent,

Губим ритуал, който е трансформиращ, трансцедентен

and is at the heart

и е в сърцевината

of the patient-physician relationship.

на връзката между пациента и лекаря.

This may actually be heresy to say this at TED,

Може би е еретично да се каже нещо такова на TED,

but I'd like to introduce you

но искам да ви представя

to the most important innovation,

едно от най-важните изобретения

I think, in medicine

в медицината,

to come in the next 10 years,

които ще се появят през следващите 10 години

and that is the power of the human hand --

и това е силата на човешката ръка --

to touch, to comfort, to diagnose

да докосва, да успокоява и да диагностицира

and to bring about treatment.

и така да лекува.

I'd like to introduce you first to this person

И така, първо искам да ви представя тази личност,

whose image you may or may not recognize.

чийто портрет може и да не рапознаете.

This is Sir Arthur Conan Doyle.

Това е сър Артър Конан Дойл.

Since we're in Edinburgh, I'm a big fan of Conan Doyle.

Ние сме в Единбург, а аз съм голям фен на Конан Дойл.

You might not know that Conan Doyle went to medical school

Може би не знаете, че Конан Дойл е посещавал медицинската академия

here in Edinburgh,

в Единбург,

and his character, Sherlock Holmes,

и че неговият герой Шерлок Холмс

was inspired by Sir Joseph Bell.

е вдъхновен от сър Джоузеф Бел.

Joseph Bell was an extraordinary teacher by all accounts.

Джоузеф Бел е бил във всяко едно отношение невероятен учител.

And Conan Doyle, writing about Bell,

И Конан Дойл, пишейки за него,

described the following exchange

описва следния разговор

between Bell and his students.

между Бел и студентите му.

So picture Bell sitting in the outpatient department,

Бел седи в отделението за амбулантни пациенти,

students all around him,

заобиколен от студенти,

patients signing up in the emergency room

пациентите се регистрират в спешното отделение,

and being registered and being brought in.

след което ги регистрират и въвеждат вътре.

And a woman comes in with a child,

Тогава влиза жена с дете

and Conan Doyle describes the following exchange.

и Конан Дойл описва следния разговор.

The woman says, "Good Morning."

Жената казва: "Добро утро."

Bell says, "What sort of crossing did you have

Бел отговаря: "Как пътувахте

on the ferry from Burntisland?"

на ферибота от Бърнтайлънд?"

She says, "It was good."

Тя оговаря: "Добре."

And he says, "What did you do with the other child?"

И той задава следващ въпрос: "Какво сторихте с другото дете?"

She says, "I left him with my sister at Leith."

Тя отговаря: "Оствавих го при сестра ми в Лийт."

And he says,

Той задава следващ въпрос:

"And did you take the shortcut down Inverleith Row

"Краткия път през Инвърлейт Рол ли взехте,

to get here to the infirmary?"

за да стигнете до болницата?"

She says, "I did."

Тя отговаря утвърдително.

And he says, "Would you still be working at the linoleum factory?"

Той пита, дали тя все още работи във фабриката за линолеум.

And she says, "I am."

И тя отново отговаря утвърдително.

And Bell then goes on to explain to the students.

След това Бел обяснява този разговор на студентите си.

He says, "You see, when she said, 'Good morning,'

Той казва: "Когато жената каза 'Добро утро,'

I picked up her Fife accent.

усетих файфският й акцент.

And the nearest ferry crossing from Fife is from Burntisland.

И най-близкият ферибот от Файф тръгва от Бърнтайлънд.

And so she must have taken the ferry over.

Тоест, тя трябва да е взела ферибота от там.

You notice that the coat she's carrying

Ще забележите, че палтото, което носи

is too small for the child who is with her,

е твърде малко за детето с нея,

and therefore, she started out the journey with two children,

така че тя трябва да е започнала пътуването с две деца,

but dropped one off along the way.

но да е оставила едното някъде по пътя.

You notice the clay on the soles of her feet.

Забелязвате глината по подметките й.

Such red clay is not found within a hundred miles of Edinburgh,

Такава червена глина няма в радиус от 100 мили от Единбург,

except in the botanical gardens.

освен в ботаническата градина.

And therefore, she took a short cut down Inverleith Row

Поради тази причина, тя трябва да е взела прекия път през Инвърлейт Рол,

to arrive here.

за да стигне тук.

And finally, she has a dermatitis

Освен това тя има дерматит

on the fingers of her right hand,

на пръстите на дясната ръка,

a dermatitis that is unique

тези дерматити са уникални

to the linoleum factory workers in Burntisland."

за работниците във фабриката за линолеум в Бърнтайлънд."

And when Bell actually strips the patient,

И така когато Бел разсъблича пациента,

begins to examine the patient,

и започне да го преглежда,

you can only imagine how much more he would discern.

можете просто да си представите, колко повече ще открие той.

And as a teacher of medicine, as a student myself,

И така като доцент по медицина, както и като студент,

I was so inspired by that story.

аз бях много вдъхновен от тази история.

But you might not realize

Вие може да не осъзнаете,

that our ability to look into the body

че тази способност да се вглеждаме в тялото

in this simple way, using our senses,

просто чрез използването на сетивата

is quite recent.

е доста нова.

The picture I'm showing you is of Leopold Auenbrugger

Картината, която ви показвам тук е на Леополд Ауенбругер,

who, in the late 1700s,

който в края на 18 век

discovered percussion.

открива преглеждането чрез потупване.

And the story is that Leopold Auenbrugger

Историята е, че Леополд Ауенбругер

was the son of an innkeeper.

е бил син на кръчмар.

And his father used to go down into the basement

И баща му имал обичая да слиза в мазето

to tap on the sides of casks of wine

и да почуква на буренцето, за да види

to determine how much wine was left

колко вино е останало в бъчвата

and whether to reorder.

и дали трябва да поръча ново.

And so when Auenbrugger became a physician,

И така когато Ауенбругер станал лекар,

he began to do the same thing.

започнал да прави същото.

He began to tap on the chests of his patients,

Той започнал да почуква по гръдния кош на пациентите си,

on their abdomens.

по коремната им област.

And basically everything we know about percussion,

И така всичко, което знаем за този начин на прегледи,

which you can think of as an ultrasound of its day --

който е като ултразвуковото изследване на онова време --

organ enlargement, fluid around the heart, fluid in the lungs,

уголемяване на органи, течности около сърцето, течности около белите дробове,

abdominal changes --

коремни изменения --

all of this he described in this wonderful manuscript

всичко това, той описва в прекрасния си ръкопис:

"Inventum Novum," "New Invention,"

"Inventum Novum," " Ново откритие",

which would have disappeared into obscurity,

който би изчезнал в неизвестност,

except for the fact that this physician, Corvisart,

ако не беше този лекар, Корвисарт,

a famous French physician --

известен френски лекар --

famous only because he was physician to this gentleman --

известен само защото е бил лекар на този господин --

Corvisart repopularized and reintroduced the work.

Корвисарт прави отново известна работата на Ауенбругер.

And it was followed a year or two later

Която пък от своя страна, беше последвана година или две

by Laennec discovering the stethoscope.

от Лаенек, който открива стетоскопа.

Laennec, it is said, was walking in the streets of Paris

Историята гласи, че Лаенек се разхождал по парижките улици

and saw two children playing with a stick.

и вижда две деца да играят с една пръчка.

One was scratching at the end of the stick,

Едното дращело по края на една пръчка,

another child listened at the other end.

а другото слушало с другия край на пръчката.

And Laennec thought this would be a wonderful way

И Лаенек си помислил, че това би бил прекрасен начин,

to listen to the chest or listen to the abdomen

за да преслушва гръдния кош или коремните органи на пациентите,

using what he called "the cylinder."

използвайки така наречения от него "цилиндър".

Later he renamed it the stethoscope.

По-късно той го преименувал на стетоскоп.

And that is how stethoscope and auscultation was born.

И така се родили стетоскопа и преслушването.

So within a few years,

И така в рамките на няколко години

in the late 1800s, early 1900s,

в края на 19 и началото на 20 век.

all of a sudden,

изведнъж,

the barber surgeon had given way

варварската хирургия дала път

to the physician who was trying to make a diagnosis.

на лекарите, които се опитвали да направят диагноза.

If you'll recall, prior to that time,

Ако си спомните преди този период,

no matter what ailed you, you went to see the barber surgeon

без значение от каква болест сте страдали, е трябвало да отидете при някой варварски хирург,

who wound up cupping you,

който ще ви нареже,

bleeding you, purging you.

ще ви пусне кръв, ще ви изчисти.

And, oh yes, if you wanted,

И да, ако имате желание,

he would give you a haircut -- short on the sides, long in the back --

той ще ви подстриже -- късо на бакенбардите, дълго отзад --

and pull your tooth while he was at it.

и ще ви извади зъб, защото той извършвал всички тези дейности.

He made no attempt at diagnosis.

Нямало да направи опит за диагноза.

In fact, some of you might well know

Всъщност някои от вас може би знаят,

that the barber pole, the red and white stripes,

че варварската колона, червената и бялата ивица,

represents the blood bandages of the barber surgeon,

символизира кървавите превръзки на варварските хирурзи

and the receptacles on either end

и двата съда в двата края

represent the pots in which the blood was collected.

представляват мястото, където кръвта е била събирана.

But the arrival of auscultation and percussion

Но навлизането на аускулацията и стетоскопа

represented a sea change,

представлява огромна промяна,

a moment when physicians were beginning to look inside the body.

моментът, в който лекарите започват да гледат вътре в тялото.

And this particular painting, I think,

И тази картина

represents the pinnacle, the peak, of that clinical era.

представлява върхът на тази клинична епоха.

This is a very famous painting:

Това е много известна картина.

"The Doctor" by Luke Fildes.

"Докторът" от Люк Фийлдс.

Luke Fildes was commissioned to paint this by Tate,

Люк Фийлдс получава поръчка за тази картина от Тейт,

who then established the Tate Gallery.

който основава галерията Тейт.

And Tate asked Fildes to paint a painting

Тейт моли Фийлдс да нарисува картина

of social importance.

от социално значение.

And it's interesting that Fildes picked this topic.

Интересно е, че Фийлдс избира точно тази тема.

Fildes' oldest son, Philip,

Филип, синът на Фийлдс,

died at the age of nine on Christmas Eve

умира на Бъдни вечер на възраст от 9 години,

after a brief illness.

след кратко боледуване.

And Fildes was so taken by the physician

И Фийлдс бил толкова впечатлен от лекаря,

who held vigil at the bedside for two, three nights,

който е бдял до леглото на сина му за две, три нощи,

that he decided that he would try and depict

че решава да се опита да го изобрази,

the physician in our time --

лекаря на нашето време --

almost a tribute to this physician.

почти почит към този лекар.

And hence the painting "The Doctor," a very famous painting.

И ето защо картината "Докторът" е толкова известна.

It's been on calendars, postage stamps in many different countries.

Тя е на календари, пощенски марки в редица държави.

I've often wondered, what would Fildes have done

Много пъти съм се чудел какво щеше да направи Фийлдс,

had he been asked to paint this painting

ако го бяха помолили да нарисува тази картина

in the modern era,

в модерно време,

in the year 2011?

през 2011?

Would he have substituted a computer screen

Щеше ли да изобрази компютърен екран

for where he had the patient?

на мястото на пациентът?

I've gotten into some trouble in Silicon Valley

Имах неприятности в Силиконовата долина,

for saying that the patient in the bed

казвайки, че пациентът в леглото

has almost become an icon

почти се е превърнал в икона

for the real patient who's in the computer.

за пациентът в компютъра.

I've actually coined a term for that entity in the computer.

Аз имам термин за тези "компютърни пациенти".

I call it the iPatient.

Наричам ги iПациенти.

The iPatient is getting wonderful care all across America.

iПациентът получава чудесни грижи навсякъде в Америка.

The real patient often wonders,

Истинският пациент се чуди често

where is everyone?

къде са всички?

When are they going to come by and explain things to me?

Кога ще дойдат и ще ми обяснят какво се случва?

Who's in charge?

Кой е отговорен?

There's a real disjunction between the patient's perception

Това е едно истинско разминаване между възприятието на пациента

and our own perceptions as physicians of the best medical care.

и нашето собствено възприятие за най-добрите медицински грижи.

I want to show you a picture

Искам да ви покажа снимка

of what rounds looked like

на това как изглеждаше визитацията,

when I was in training.

по време на медицинското ми обучение.

The focus was around the patient.

Фокусът беше върху пациентът.

We went from bed to bed. The attending physician was in charge.

Ние обикаляхме от легло на легло. Присъстващият лекар беше отговорен за визитацията.

Too often these days,

В днешно време

rounds look very much like this,

визитациите изглеждат така,

where the discussion is taking place

че когато дискусията се състои,

in a room far away from the patient.

тя често е в стая далече от пациента.

The discussion is all about images on the computer, data.

Дискусията е основно за това какво ни казвват данните.

And the one critical piece missing

И така липсва едно основно звено --

is that of the patient.

това на пациента.

Now I've been influenced in this thinking

Моите разсъждения по въпроса бяха повлияни

by two anecdotes that I want to share with you.

от две истории, които искам да споделя с вас.

One had to do with a friend of mine who had a breast cancer,

Едната е за моя приятелка, която имаше рак на гърдата,

had a small breast cancer detected --

откриха малък рак на гърдата --

had her lumpectomy in the town in which I lived.

направиха й изследването в града, в който живееше.

This is when I was in Texas.

Това се случи, когато аз още живеех в Тексас.

And she then spent a lot of time researching

Тя прекара след това доста време,

to find the best cancer center in the world

за да намери най-добрия център в света

to get her subsequent care.

за последвалата операцията терапия.

And she found the place and decided to go there, went there.

Намери центъра и реши да отиде там.

Which is why I was surprised a few months later

Поради тази причина бях много учуден

to see her back in our own town,

да я видя обратно в града,

getting her subsequent care with her private oncologist.

правейки терапията с нейния личен онколог.

And I pressed her, and I asked her,

Зададох й този въпрос:

"Why did you come back and get your care here?"

"Защо се върна тук за лечението?"

And she was reluctant to tell me.

Тя се почуди какво да ми каже.

She said, "The cancer center was wonderful.

Каза: "Центърът беше прекрасен.

It had a beautiful facility,

Красива сграда,

giant atrium, valet parking,

гигантски атриум, пиколо,

a piano that played itself,

пиано, което свиреше само,

a concierge that took you around from here to there.

персонал, който те придружава навсякъде.

But," she said,

"Но," каза тя,

"but they did not touch my breasts."

"те изобщо не преглеждаха гърдите ми"

Now you and I could argue

Може би на това място вие ще кажете,

that they probably did not need to touch her breasts.

че вероятно не се е налагало да изследват гърдите й.

They had her scanned inside out.

Те са ги сканирали.

They understood her breast cancer at the molecular level;

Изследвали са рака на молекулярно ниво,

they had no need to touch her breasts.

не се е налагало да докосват гърдите й.

But to her, it mattered deeply.

Но за нея това е много важно.

It was enough for her to make the decision

Толкова важно, че е било достатъчно да реши,

to get her subsequent care with her private oncologist

да продължи терапията с личния си онколог,

who, every time she went,

който при всяко посещение

examined both breasts including the axillary tail,

преглеждал двете й гърди,

examined her axilla carefully,

преглеждал подмишниците,

examined her cervical region, her inguinal region,

преглежда шията и лимфните възли,

did a thorough exam.

с други думи й правил обстоен преглед.

And to her, that spoke of a kind of attentiveness that she needed.

За нея това говореше за някаква грижа, от която тя имаше нужда.

I was very influenced by that anecdote.

Аз бях много впечатлен от тази история.

I was also influenced by another experience that I had,

Бях много впечатлен и от друго преживяване, което

again, when I was in Texas, before I moved to Stanford.

ми се случи в Тексас, преди да се преместя в Станфорд.

I had a reputation

Имах имиджа на лекар,

as being interested in patients

интерсуващ се от пациенти

with chronic fatigue.

с хронично чувство на отпадналост.

This is not a reputation you would wish on your worst enemy.

Това не е имидж, който бихте пожелали и на най-големия си враг.

I say that because these are difficult patients.

Казвам го защото това са различни от обичайните пациенти.

They have often been rejected by their families,

Те са често отхвърлени от семействата си,

have had bad experiences with medical care

имат лош опит с други лекари

and they come to you fully prepared

и идват при теб напълно подготвени,

for you to join the long list of people

че ти ще си следващия в списък на хора,

who's about to disappoint them.

които ще ги разочароват.

And I learned very early on with my first patient

Разбрах още при първия такъв пациент,

that I could not do justice

че никога няма да мога да угодя

to this very complicated patient

на тези пациенти

with all the records they were bringing

с всички предразсъдъци, които имат.

in a new patient visit of 45 minutes.

А и все пак първата визита трае едва 45 минути.

There was just no way.

Просто нямаше начин.

And if I tried, I'd disappoint them.

И дори ако опитах да го сторя, щях да ги разочаровам.

And so I hit on this method

И така започнах да следвам следващия метод:

where I invited the patient

канех пациента

to tell me the story for their entire first visit,

да ми разкаже историята на първата си визитация,

and I tried not to interrupt them.

като се опитвах да не ги прекъсвам.

We know the average American physician

Ние знаем, че американският лекар

interrupts their patient in 14 seconds.

прекъсва пациентите си средно по веднъж на всеки 14 секунди.

And if I ever get to heaven,

И ако някой ден отида в рая,

it will be because I held my piece for 45 minutes

това ще бъде, защото прегледите ми траят по 45 минути

and did not interrupt my patient.

и не прекъсвам пациентите си.

I then scheduled the physical exam for two weeks hence,

След този разговор насрочвам следващ преглед за след две седмици

and when the patient came for the physical,

и в момента, в който пациентът идваше за физически преглед,

I was able to do a thorough physical,

бях в състояние да му направя обстоен преглед,

because I had nothing else to do.

защото вече го бях изслушал.

I like to think that I do a thorough physical exam,

Иска ми се да вярвам, че правя подробни преглед,

but because the whole visit was now about the physical,

но понеже цялата визитация сега беше за прегледа,

I could do an extraordinarily thorough exam.

можех да направя особено обстоен преглед.

And I remember my very first patient in that series

Спомням си как един от първите ми пациенти от тази серия

continued to tell me more history

продължаваше да разказва все повече истории

during what was meant to be the physical exam visit.

по време на прегледа, който трябваше да бъде посветен на физическото му състояние.

And I began my ritual.

Аз въпреки това започнах с моя ритуал.

I always begin with the pulse,

Както винаги го започнах с измерване на пулса,

then I examine the hands, then I look at the nail beds,

после изследвах ръцето му, погледнах основата на ноктите му,

then I slide my hand up to the epitrochlear node,

после плъзнах ръката си по лимфните възли над лактите

and I was into my ritual.

и така бях в моя ритуал.

And when my ritual began,

И когато започна ритуалът ми,

this very voluble patient

този разговорлив пациент

began to quiet down.

започна да се успокоява.

And I remember having a very eerie sense

Спомням си, че имах едно много мистично чувство,

that the patient and I

че аз и пациентът сме

had slipped back into a primitive ritual

се впуснали в един много примитивен ритуал,

in which I had a role

в който аз имах роля

and the patient had a role.

и пациентът имаше роля.

And when I was done,

И когато приключих

the patient said to me with some awe,

пациентът ми каза с уважение:

"I have never been examined like this before."

"Никога не съм бил преглеждан така преди."

Now if that were true,

Ако това е истина,

it's a true condemnation of our health care system,

това е едно обвинение към нашата здравна система,

because they had been seen in other places.

защото пациентите вече са били преглеждани другаде,

I then proceeded to tell the patient,

После казах на пациента,

once the patient was dressed,

когато вече беше облечен,

the standard things that the person must have heard in other institutions,

нещо, които човекът сигурно вече беше чул в други институции,

which is, "This is not in your head.

което беше: "Това не е в твоята глава.

This is real.

Имаш реален проблем.

The good news, it's not cancer, it's not tuberculosis,

Добрата новина е, че не е рак или туберкулоза,

it's not coccidioidomycosis or some obscure fungal infection.

не е кокцидиоидомикоза или някаква неясна гъбична инфекция.

The bad news is we don't know exactly what's causing this,

Лошата новина е, че не знаем какво точно причинява проблема,

but here's what you should do, here's what we should do."

но това е, което трябва да направиш."

And I would lay out all the standard treatment options

И така аз му изброявах всички възможности за стандартно лечение,

that the patient had heard elsewhere.

които пациентът вече беше чувал на други места.

And I always felt

И аз чувствах,

that if my patient gave up the quest

че ако моят пациент предаде търсенето

for the magic doctor, the magic treatment

за магически доктор и магическо лечение,

and began with me on a course towards wellness,

и започне с мен лечение за подобряване,

it was because I had earned the right

то ще бъде защото аз спечелих правото

to tell them these things

да му кажа тези неща,

by virtue of the examination.

благодарение на прегледа.

Something of importance had transpired in the exchange.

Нещо много важно се проясни в това общуване.

I took this to my colleagues

Аз отидох с този случай при моите колеги антрополози

at Stanford in anthropology

в Станфорд

and told them the same story.

и им разказах за случилото се.

And they immediately said to me,

И те веднага ми казаха:

"Well you are describing a classic ritual."

"Ти просто ни описваш един класически ритуал."

And they helped me understand

Те ми помогнаха да разбера,

that rituals are all about transformation.

че ритуалите отбелязват някаква промяна.

We marry, for example,

Ние например се женим,

with great pomp and ceremony and expense

с много помпозни церемонии,

to signal our departure

за да отбележем преминаването си

from a life of solitude and misery and loneliness

от един живот в самота и мизерия

to one of eternal bliss.

в живот белязан с блаженство.

I'm not sure why you're laughing.

Не знам защо се смеете.

That was the original intent, was it not?

Това е оригиналното намерение, не е ли така?

We signal transitions of power

Ние отбелязваме промени в силата

with rituals.

с ритуали.

We signal the passage of a life with rituals.

Ние отбелязваме течението на живота с ритуали.

Rituals are terribly important.

Ритуалите са много важни.

They're all about transformation.

Те отбелязват трансформацията.

Well I would submit to you

И така аз ще ви призная,

that the ritual

че ритуалът

of one individual coming to another

на един индивид да дойде при друг

and telling them things

и да му разкаже неща,

that they would not tell their preacher or rabbi,

които не би казал на неговия свещеник или равин,

and then, incredibly on top of that,

и на това отгоре

disrobing and allowing touch --

да се разголят и да позволят да бъдат докосвани --

I would submit to you that that is a ritual of exceeding importance.

ще ви споделя, че това е ритуал с огромно значение.

And if you shortchange that ritual

И така ако съкратите този ритуал,

by not undressing the patient,

като не съблечете пациента,

by listening with your stethoscope on top of the nightgown,

като го преслушвате със стетоскоп през пижамата,

by not doing a complete exam,

като не му правите пълен преглед,

you have bypassed on the opportunity

вие ще пропуснете възможността

to seal the patient-physician relationship.

да закрепите тази връзка между пациента и лекаря.

I am a writer,

Аз съм писател

and I want to close by reading you a short passage that I wrote

и като такъв искам да приключа лекцията с един пасаж от мой текст,

that has to do very much with this scene.

който няма много общо с тази сцена.

I'm an infectious disease physician,

Аз съм специалист по инфекциозни болести

and in the early days of HIV, before we had our medications,

и в ранните години на СПИН-а, преди да имахме настоящите начини за лечение

I presided over so many scenes like this.

съм присъствал на много сцени като тази.

I remember, every time I went to a patient's deathbed,

Помня всеки от моментите, в които отивах до смъртното ложе на пациент,

whether in the hospital or at home,

независимо дали в болницата или в дома му,

I remember my sense of failure --

спомням си чувството ми на провал --

the feeling of I don't know what I have to say;

чувството, че не знам какво трябва да кажа,

I don't know what I can say;

какво мога да кажа,

I don't know what I'm supposed to do.

че не знам какво се очаква от мен да кажа.

And out of that sense of failure,

И си спомням, че в това чувство на безпомощност,

I remember, I would always examine the patient.

аз винаги преглеждах пациента.

I would pull down the eyelids.

Ще му придърпам клепачите,

I would look at the tongue.

ще му погледна езика.

I would percuss the chest. I would listen to the heart.

Ще го потупам по гръдния кош. Ще преслушам сърцето му.

I would feel the abdomen.

Ще опипам коремната област.

I remember so many patients,

Помня толкова много пациенти,

their names still vivid on my tongue,

имената им все още са на езика ми,

their faces still so clear.

лицата им толкова ясни пред очите ми.

I remember so many huge, hollowed out, haunted eyes

Помня толкова много огромни, кухи, призрачни очи,

staring up at me as I performed this ritual.

втренчени в мен, докато аз изпълнявам ритуала на преглеждането.

And then the next day,

На следващия ден

I would come, and I would do it again.

отивах отново, и отново извършвах този ритуал.

And I wanted to read you this one closing passage

Искам да ви прочета този заключителен пасаж,

about one patient.

написан за един пациент.

"I recall one patient

"Спомням си този пациент,

who was at that point

който беше стигнал до състояние,

no more than a skeleton

в което приличаше на скелет,

encased in shrinking skin,

обвит в свиваща се кожа,

unable to speak,

неспособен да говори,

his mouth crusted with candida

устата му беше пълна с рани,

that was resistant to the usual medications.

които бяха реакция срещу обичайното лечение.

When he saw me

Когато ме видя,

on what turned out to be his last hours on this earth,

през, както се оказа в последствие, последните му часове на Земята,

his hands moved as if in slow motion.

ръцете му се придвижиха бавно.

And as I wondered what he was up to,

И докато се чудех какво ще направи,

his stick fingers made their way

слабите му пръсти се придвижиха

up to his pajama shirt,

към пижамата му,

fumbling with his buttons.

играейки с копчетата.

I realized that he was wanting

Осъзнах, че той иска

to expose his wicker-basket chest to me.

да ми покаже гръдния си кош.

It was an offering, an invitation.

Това беше предложение, покана.

I did not decline.

Не я отхвърлих.

I percussed. I palpated. I listened to the chest.

Аз го потупах. Опипах го. Преслушах го.

I think he surely must have known by then

Може би в този момент той беше осъзнал,

that it was vital for me

че това е важно за мен,

just as it was necessary for him.

точно толкова, колкото беше важно и за него.

Neither of us could skip this ritual,

Никой от нас не можеше да пропусне този ритуал,

which had nothing to do with detecting rales in the lung,

който нямаше нищо общо с това да открия хрипове в белите му дробове

or finding the gallop rhythm of heart failure.

или да открия галопиращ ритъм на сърдечен пристъп.

No, this ritual was about the one message

Не, този ритуал се отнасяше към онова послание,

that physicians have needed to convey to their patients.

което лекарят трябваше да предаде на пациента си.

Although, God knows, of late, in our hubris,

Бог знае колко много сме се откъснали от този ритуал

we seem to have drifted away.

в нашата самонадеяност.

We seem to have forgotten --

Сякаш сме забравили --

as though, with the explosion of knowledge,

сякаш с тази експлозия на знание,

the whole human genome mapped out at our feet,

в която човешкият геном е в краката ни,

we are lulled into inattention,

ние сме омаяни в невнимание,

forgetting that the ritual is cathartic to the physician,

забравяйки, че ритуалът е като катарзис за лекаря,

necessary for the patient --

необходим за пациента --

forgetting that the ritual has meaning

забравяйки, че ритуалът има значение

and a singular message to convey to the patient.

и съобщение, което трябва да предаде на пациента.

And the message, which I didn't fully understand then,

И посланието, което не разбирах тогава,

even as I delivered it,

макар че го съобщавах,

and which I understand better now is this:

и което сега разбирам по-добре е следното:

I will always, always, always be there.

Аз ще бъда винаги, винаги, винаги там.

I will see you through this.

Ще те виждам.

I will never abandon you.

Никога няма да те напусна

I will be with you through the end."

Ще бъда с теб до края."

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Аплодисменти)