Keith Chen: Could your language affect your ability to save money?

Translator: Timothy Covell Reviewer: Morton Bast

Translator: Stefan Milanov Reviewer: Darina Stoyanova

The global economic financial crisis has reignited public interest

Глобалната икономическа финансова криза отново възбуди обществения интерес

in something that's actually one of the oldest questions in economics,

за нещо, което е един от най-старите въпроси в икономиката,

dating back to at least before Adam Smith.

датиращ най-малко от времето преди Адам Смит.

And that is, why is it that countries with seemingly similar economies and institutions

Това е въпросът, защо в държави с подобни икономики и институции

can display radically different savings behavior?

има напълно различен модел на спестявания?

Now, many brilliant economists have spent their entire lives working on this question,

Много известни икономисти са прекарали живота си, работейки по този въпрос

and as a field we've made a tremendous amount of headway

и като цяло сме направили голям напредък

and we understand a lot about this.

и сме разбрали много за това.

What I'm here to talk with you about today is an intriguing new hypothesis

Тук съм, за да говоря днес с вас за интересна нова хипотеза

and some surprisingly powerful new findings that I've been working on

и няколко изненадващо силни нови неща, върху които работих,

about the link between the structure of the language you speak

за връзката между структурата на езика, който говорите

and how you find yourself with the propensity to save.

и това, как спестявате.

Let me tell you a little bit about savings rates, a little bit about language,

Нека ви разкажа малко за процентите на спестяване, малко за езика

and then I'll draw that connection.

и след това ще ви обясня тази връзка.

Let's start by thinking about the member countries of the OECD,

Нека започна да говоря за държавите - членки на OECD

or the Organization of Economic Cooperation and Development.

или Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

OECD countries, by and large, you should think about these

Държавите - членки на OECD, общо взето, за тях трябва да мислите

as the richest, most industrialized countries in the world.

като за най-богатите, най-идустриализирани държави в света.

And by joining the OECD, they were affirming a common commitment

Като се присъединявате към OECD, потвърждавате обвързването си

to democracy, open markets and free trade.

към демокрация, открити пазари и свободна търговия.

Despite all of these similarities, we see huge differences in savings behavior.

Въпреки всички тези прилики, виждаме големи различия в поведението на спестяване.

So all the way over on the left of this graph,

По цялата площ отляво от тази графика,

what you see is many OECD countries saving over a quarter of their GDP every year,

виждате, че много държави - членки на OECD спестяват над една четвърт от брутния си вътрешен продукт годишно,

and some OECD countries saving over a third of their GDP per year.

а някои държави - членки на OECD спестяват над една трета от брутния си вътрешен продукт годишно.

Holding down the right flank of the OECD, all the way on the other side, is Greece.

Надолу, от лявата страна на OECD, чак на другата страна, се намира Гърция.

And what you can see is that over the last 25 years,

Виждате, че през последните 25 години,

Greece has barely managed to save more than 10 percent of their GDP.

Гърция едва е успявала да спести повече от 10 процента от брутния си вътрешен продукт.

It should be noted, of course, that the United States and the U.K. are the next in line.

Разбира се, трябва да бъде отбелязано, че Съединените щати и Великоблитания са следващите.

Now that we see these huge differences in savings rates,

виждайки тези големи различия в процентите на спестяванията,

how is it possible that language might have something to do with these differences?

как е възможно езикът, който говорим, да има нещо общо с тези различия?

Let me tell you a little bit about how languages fundamentally differ.

Нека да ви разкажа малко за това, каква е основната разлика при езиците.

Linguists and cognitive scientists have been exploring this question for many years now.

Лингвистите и когнитивните учени изучават този въпрос от много години.

And then I'll draw the connection between these two behaviors.

След това, ще обясня връзката между тези два вида поведение.

Many of you have probably already noticed that I'm Chinese.

Много от вас вероятно вече са забелязали, че съм китаец.

I grew up in the Midwest of the United States.

Израснах в Средния Запад на Съединените щати.

And something I realized quite early on

Това, което забелязах в ранна възраст,

was that the Chinese language forced me to speak about and --

беше, че китайският език ме караше да говоря за -

in fact, more fundamentally than that --

всъщност, фундаментално повече от това -

ever so slightly forced me to think about family in very different ways.

ме караше да мисля за моето семейство по много различни начини.

Now, how might that be? Let me give you an example.

Как така? Нека ви дам един пример.

Suppose I were talking with you and I was introducing you to my uncle.

Например, нека си представим, че говоря с вас и ви представям на чичо ми.

You understood exactly what I just said in English.

Разбрахте точно какво ви казах току-що на Английски.

If we were speaking Mandarin Chinese with each other, though,

Ако говорихме Мандарин Китайски един с друг, обаче,

I wouldn't have that luxury.

аз нямаше да имам това удобство.

I wouldn't have been able to convey so little information.

Нямаше да мога да предам толкова малко информация.

What my language would have forced me to do,

Моят език щеше да ме принуди,

instead of just telling you, "This is my uncle,"

вместо просто да ви кажа 'Това е моят чичо',

is to tell you a tremendous amount of additional information.

ще трябва да ви предам огромно количество допълнителна информация.

My language would force me to tell you

Езика ми щеше да ме принуди да ви кажа

whether or not this was an uncle on my mother's side or my father's side,

дали това е чичо от страната на майка ми или баща ми,

whether this was an uncle by marriage or by birth,

дали този човек е чичо по брак или рождение,

and if this man was my father's brother,

и дали този човек е брат на баща ми,

whether he was older than or younger than my father.

дали той е по-възрастен или по-млад от баща ми.

All of this information is obligatory. Chinese doesn't let me ignore it.

Всичката тази информация е задължителна. Китайският език не би ми позволил да я пропусна.

And in fact, if I want to speak correctly,

Всъщност, ако искам да говоря правилно,

Chinese forces me to constantly think about it.

Китайският език ме принуждава постоянно да мисля за това.

Now, that fascinated me endlessly as a child,

Каквото ме очароваше безкрайно много като дете,

but what fascinates me even more today as an economist

но каквото ме очарова още повече днес като икономист

is that some of these same differences carry through to how languages speak about time.

е фактът, че някои от тези същите разлики се предават и в начина, по който езиците говорят за времето.

So for example, if I'm speaking in English, I have to speak grammatically differently

Например, ако говоря на Английски, аз трябва да говоря граматически различно

if I'm talking about past rain, "It rained yesterday,"

ако говоря за дъжд в миналото, 'Валя вчера,'

current rain, "It is raining now,"

дъжд в момента 'Вали сега,'

or future rain, "It will rain tomorrow."

или дъжд в бъдещето, 'Ще вали утре.'

Notice that English requires a lot more information with respect to the timing of events.

Забележете, че Английският изисква много повече информация относно времето на събитието.

Why? Because I have to consider that

Защо? Защото аз трябва да се съобразя с

and I have to modify what I'm saying to say, "It will rain," or "It's going to rain."

и да модифицирам каквото ще кажа, 'Ще вали,' или 'Ще има дъжд.'

It's simply not permissible in English to say, "It rain tomorrow."

В аглийският просто не може да кажеш 'Вали утре.'

In contrast to that, that's almost exactly what you would say in Chinese.

Обратното на това, точно по този начин ще се говори на Китайски.

A Chinese speaker can basically say something

Китайскоговорящ индивид просто може да каже нещо,

that sounds very strange to an English speaker's ears.

което звучи много странно в ушите на англоговорящ човек.

They can say, "Yesterday it rain," "Now it rain," "Tomorrow it rain."

Те може да кажат, 'Вчера вали,' 'Сега вали,' 'Утре вали.'

In some deep sense, Chinese doesn't divide up the time spectrum

По някакъв дълбок начин, Китайският език не разделя спектъра на времето

in the same way that English forces us to constantly do in order to speak correctly.

по същият начин, по който Английският език ни кара постоянно да правим, за да говорим правилно.

Is this difference in languages

Дали тази разлика в езиците

only between very, very distantly related languages, like English and Chinese?

е само между много отдалечени езици като Английски и Китайски?

Actually, no.

Всъщност не.

So many of you know, in this room, that English is a Germanic language.

Много от вас в тази зала знаят, че Английският е пра-германски език.

What you may not have realized is that English is actually an outlier.

Обаче вие може би не сте се усетили, че Английският език всъщност е уникален.

It is the only Germanic language that requires this.

Той е единственият пра-германски език, който изисква това.

For example, most other Germanic language speakers

Например, повечето други, говорещи пра-германски езици

feel completely comfortable talking about rain tomorrow

се чустват съвсем нормално, говорейки за дъжд утре,

by saying, "Morgen regnet es,"

казвайки 'Morgen regnet es,'

quite literally to an English ear, "It rain tomorrow."

което на Английски звучи 'Вали утре.'

This led me, as a behavioral economist, to an intriguing hypothesis.

Това ме насочи, като поведенчески икономист, към интригуваща хипотеза.

Could how you speak about time, could how your language forces you to think about time,

Възможно ли е начина, по който говорим, с течение на времето, възможно ли е начина, по който езика ни кара да мислиме за времето,

affect your propensity to behave across time?

да афектира склонността ни да се 'държим прилично' в течение на времето?

You speak English, a futured language.

Вие говорите Английски, език ориентиран към бъдещето.

And what that means is that every time you discuss the future,

Това означава, че всеки път, когато дискутирате бъдещето,

or any kind of a future event,

или какъвто и да е вид случай в бъдещето,

grammatically you're forced to cleave that from the present

граматечески вие сте принудени да отцепите това от сегашното

and treat it as if it's something viscerally different.

и да го третирате като че ли е нещо абсолютно различно.

Now suppose that that visceral difference

Нека си представим, че тази разлика

makes you subtly dissociate the future from the present every time you speak.

ви кара да дисоциирате бъдещето от настоящото всеки път, когато говорите.

If that's true and it makes the future feel

Ако това е истина, и то ви кара да виждате бъдещето

like something more distant and more different from the present,

като нещо много по-далечно и по-различно от сегашното,

that's going to make it harder to save.

това ще прави спестяването на пари по-трудно.

If, on the other hand, you speak a futureless language,

Ако, от друга страна говорите 'безбъдещен' език,

the present and the future, you speak about them identically.

вие говорите за настоящето и бъдещето по един и същ начин.

If that subtly nudges you to feel about them identically,

Ако това ви побутва да си ги представяте като идентични,

that's going to make it easier to save.

това ще направи спестяването на пари по-лесно.

Now this is a fanciful theory.

Това е чудноватa теория.

I'm a professor, I get paid to have fanciful theories.

Аз съм професор, на мен ми плащат да правя чудновати теории.

But how would you actually go about testing such a theory?

Но как в действителност можете да подложите тази теория на тест?

Well, what I did with that was to access the linguistics literature.

Аз подходих към това като придобих достъп то лингвистична литература.

And interestingly enough, there are pockets of futureless language speakers

В интерес на истината, има джобове с 'безбъдещни' езици

situated all over the world.

разположени навсякъде по света.

This is a pocket of futureless language speakers in Northern Europe.

Това е джоб с говорещи 'безбъдещни' езици в Северна Европа.

Interestingly enough, when you start to crank the data,

В интерес на истина, когато започнем да преглеждаме данните,

these pockets of futureless language speakers all around the world

тези джобове от 'безбъдещни' езици навсякъде по всета

turn out to be, by and large, some of the world's best savers.

се оказват, в голям процент, едни от най-спестителните места в света.

Just to give you a hint of that,

Само за да ви дам един пример,

let's look back at that OECD graph that we were talking about.

нека погледнем тази OECD графика, за която говорихме.

What you see is that these bars are systematically taller

Както виждате тук, колоните са систематично по-високи

and systematically shifted to the left

и систематически изместени наляво,

compared to these bars which are the members of the OECD that speak futured languages.

в сравнение с тези колони, които са членовете на OECD, които говорят езици с елемент на бъдеще.

What is the average difference here?

Каква е средната разлика тук?

Five percentage points of your GDP saved per year.

Пет процента от БВП спестени на година.

Over 25 years that has huge long-run effects on the wealth of your nation.

За 25 години това има огромен дългосрочен ефект за финансовото благополучие на страната ви.

Now while these findings are suggestive,

Сега, докато тези открития са показателни,

countries can be different in so many different ways

страните могат да са различни по толкова много начини,

that it's very, very difficult sometimes to account for all of these possible differences.

че е много, много трудно понякога да се установят всички тези разлики.

What I'm going to show you, though, is something that I've been engaging in for a year,

Това, което ще ви покажа обаче, е нещо, с което се занимавам от година,

which is trying to gather all of the largest datasets

аз се опитвам да събера всички най-големи групи от данни,

that we have access to as economists,

до които имаме достъп като икономисти

and I'm going to try and strip away all of those possible differences,

и ще се опитам да премахна всички тези възможни разлики,

hoping to get this relationship to break.

с надеждата, че тези връзки ще са прекъснати.

And just in summary, no matter how far I push this, I can't get it to break.

Като цяло, колкото и да натискам, аз не мога да прекъсна тези връзки.

Let me show you how far you can do that.

Нека ви покажа, колко надалече можете да отидете с това.

One way to imagine that is I gather large datasets from around the world.

Един начин, по който това може да се представи и чрез събирането на големи масиви от данни от целия свят.

So for example, there is the Survey of Health, [Aging] and Retirement in Europe.

Например, ето тук имаме Анкетата за Здраве, (Застаряване) и Пенсиониране в Европа.

From this dataset you actually learn that retired European families

От този масив с данни всъщност можете да научите, че пенсионираните европейски фамилии

are extremely patient with survey takers.

са много спокойни при общуването с хората, провеждащи анкетите.

(Laughter)

(Смях)

So imagine that you're a retired household in Belgium and someone comes to your front door.

Представете си, че сте пенсионирано семейство в Белгия и някой идва на вратата ви.

"Excuse me, would you mind if I peruse your stock portfolio?

'Извинете, бихте ли имали нещо против ако внимателно прегледам вашите инвестиции?

Do you happen to know how much your house is worth? Do you mind telling me?

Знаете ли по случайност, колко струва къщата ви? Бихте ли ми казали?

Would you happen to have a hallway that's more than 10 meters long?

Бихте ли знаели по случайност, дали имате коридор, който е по-дълъг от 10 метра?

If you do, would you mind if I timed how long it took you to walk down that hallway?

Ако това е така, бихте ли имали нещо против да измеря времето, което ви отнема за да изходите това разстояние?

Would you mind squeezing as hard as you can, in your dominant hand, this device

Бихте ли имали нещо против да натиснете с всичка сила, с доминиращата ви ръка, това устройство,

so I can measure your grip strength?

за да мога да премеря силата на захвата ви?

How about blowing into this tube so I can measure your lung capacity?"

Може ли да духате в тази тръбичка, за да премеря капацитета на дробовете ви?'

The survey takes over a day.

Тази анкета отнема повече от един ден.

(Laughter)

(Смях)

Combine that with a Demographic and Health Survey

Комбинирайте това с Анкетата за Демография и Здраве,

collected by USAID in developing countries in Africa, for example,

събирана от USAID в развиващите се страни в Африка например,

which that survey actually can go so far as to directly measure the HIV status

където тази анкета може директно да установи серопозитивния статус

of families living in, for example, rural Nigeria.

на фамилии, живеещи, например в провинциална Нигерия.

Combine that with a world value survey,

Комбинирайте това с анкетата за световните ценности,

which measures the political opinions and, fortunately for me, the savings behaviors

която измерва политически мнения и за моя радост, спестовните навици

of millions of families in hundreds of countries around the world.

на милиони семейства в стотици страни по целия свят.

Take all of that data, combine it, and this map is what you get.

Вземете всички тези данни, комбинирайте ги и ще получите тази карта.

What you find is nine countries around the world

Ще откриете, че има 9 страни от целия свят,

that have significant native populations

които имат значителни коренни популации,

which speak both futureless and futured languages.

които говорят езици с бъдещо време, както и езици без такова.

And what I'm going to do is form statistical matched pairs

Аз ще формирам статистически комбинирани двойки

between families that are nearly identical on every dimension that I can measure,

между семействата, които со почти идентични във всяко отношение, което мога да измеря

and then I'm going to explore whether or not the link between language and savings holds

и след това аз ще разкрия, дали връзката между тези езици и спестовните навици е все още там,

even after controlling for all of these levels.

дори и след контрола за всички тези нива.

What are the characteristics we can control for?

Какви са характеристиките, които можем да контролираме?

Well I'm going to match families on country of birth and residence,

Аз ще групирам семействата по страна на рождение и резиденция,

the demographics -- what sex, their age --

и демографиката - пол, възрастта им -

their income level within their own country,

техните приходи в техните страни,

their educational achievement, a lot about their family structure.

тяхното образование и много за техната семейна структура.

It turns out there are six different ways to be married in Europe.

Оказва се, че има 6 различни начина да се ожениш в Европа.

And most granularly, I break them down by religion

За по-голяма гранулация, аз ги разделям по религия,

where there are 72 categories of religions in the world --

където има 72 категории на религиите по света -

so an extreme level of granularity.

тъй че получаваме екстремни нива на гранулация.

There are 1.4 billion different ways that a family can find itself.

Има 1.4 билиона различни начина, по които едно семейство може да се намери.

Now effectively everything I'm going to tell you from now on

Всичко, които ще ви кажа отсега нататък

is only comparing these basically nearly identical families.

е базирано на сравнението между всички практически идентични семейства.

It's getting as close as possible to the thought experiment

Приближаваме се доколкото е възможно до експеримента

of finding two families both of whom live in Brussels

за намиране на две семейства от Брюксел,

who are identical on every single one of these dimensions,

които са едни и съши по всеки един от тези фактори,

but one of whom speaks Flemish and one of whom speaks French;

но едното семейство говори Флемиш и другото семейство говори Френски;

or two families that live in a rural district in Nigeria,

или две семейства, които живеят в провинциален регион в Нигерия,

one of whom speaks Hausa and one of whom speaks Igbo.

едното от които говори Хауса и другото говори Игбо.

Now even after all of this granular level of control,

Дори с това гранулирано ниво на контрол,

do futureless language speakers seem to save more?

дали е възможно говорещите езици без бъдещо време да спестяват повече?

Yes, futureless language speakers, even after this level of control,

Да, говорещите езици без бъдещо време, дори и след цялото това ниво на контрол

are 30 percent more likely to report having saved in any given year.

са 30 процента по-голяма вероятност да са спестили всяка година.

Does this have cumulative effects?

Дали това има кумулативни ефекти?

Yes, by the time they retire, futureless language speakers, holding constant their income,

Да, по времето, по което те се пенсионират, говорещите езици без бъдещо време, задържали приходите си константни

are going to retire with 25 percent more in savings.

ще се пенсионират с 25 процента по-големи спестявания.

Can we push this data even further?

Можем ли да избутаме тези данни оше повече?

Yes, because I just told you, we actually collect a lot of health data as economists.

Да, защото както току-що ви казах, ние всъщност събираме много здравни данни като икономисти.

Now how can we think about health behaviors to think about savings?

Как можем да свържем здравните навици със спестяванията?

Well, think about smoking, for example.

Нека помислим за пушенето, например.

Smoking is in some deep sense negative savings.

Пушенето, в един дълбок смисъл е негативно спестяване.

If savings is current pain in exchange for future pleasure,

Ако спестяването е сегашна болка в замяна за бъдещо удоволствие,

smoking is just the opposite.

пушенето е точно обратното.

It's current pleasure in exchange for future pain.

То е сегашно удоволствие в замяна за бъдеща болка.

What we should expect then is the opposite effect.

Можем да очакваме обратния ефект.

And that's exactly what we find.

И това е точно каквото открихме.

Futureless language speakers are 20 to 24 percent less likely

Говорещите езици без бъдеще време имат вероятност от 20 до 24 процента шанс

to be smoking at any given point in time compared to identical families,

да са непушачи в сравнение с идентични семейства,

and they're going to be 13 to 17 percent less likely

и те имат 13 до 17 процента по-малко шанс

to be obese by the time they retire,

да са прекалено пълни по времето, по което се пенсионират

and they're going to report being 21 percent more likely

и те имат 21 процента шанс да докладват, че

to have used a condom in their last sexual encounter.

са използвали презерватив в последният им сексуален акт.

I could go on and on with the list of differences that you can find.

Мога да продължавам вечно с листа с разликите, които можете да намерите.

It's almost impossible not to find a savings behavior

Почти е невъзможно да не намерите спестовен навик,

for which this strong effect isn't present.

при който този силен ефект да не съществува.

My linguistics and economics colleagues at Yale and I are just starting to do this work

Моите колеги по лингвистика и икономика в Иейл и аз сега едва започваме да работим по това

and really explore and understand the ways that these subtle nudges

и да откриваме и разбираме начините, по които тези едва доловими побутвания

cause us to think more or less about the future every single time we speak.

ни карат да мислим повече или по-малко за бъдещето всеки път, когато говорим.

Ultimately, the goal,

В крайна сметка, целта,

once we understand how these subtle effects can change our decision making,

веднъж, след като разберем как тези ефекти променят начина, по който взимаме решения,

we want to be able to provide people tools

искаме да осигурим инструменти на хората,

so that they can consciously make themselves better savers

за да могат те съзнателно да станат по-добри в спестяванията

and more conscious investors in their own future.

и по-съзнателни инвеститори в тяхното собствено бъдеще.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Аплодисменти)