Svante Pääbo: DNA clues to our inner neanderthal

Translator: Veronika Terlegkas Reviewer: Anton Hikov

What I want to talk to you about

Онова, което искам да ви разкажа

is what we can learn from studying the genomes

е какво можем да научим от изучаването на геномите

of living people

на хората, които живеят днес

and extinct humans.

и изчезналите древни хора.

But before doing that,

Но преди това искам набързо

I just briefly want to remind you about what you already know:

да ви напомня онова, което вече знаете:

that our genomes, our genetic material,

нашите геноми, нашия генетичен материал

are stored in almost all cells in our bodies in chromosomes

се съхранява в почти всички клетки на телата ни

in the form of DNA,

като хромозоми под формата на ДНК.

which is this famous double-helical molecule.

Tова е ето тази прословута двойно спираловидна молекула.

And the genetic information

Генетичната информация

is contained in the form of a sequence

се съдържа под формата на последователност

of four bases

от четири последователни бази,

abbreviated with the letters A, T, C and G.

чиито съкращения са буквите А, Т, Ц и Г.

And the information is there twice --

Информацията се съдържа на две места --

one on each strand --

по веднъж на всяка нишка --

which is important,

и това е от голямо значение,

because when new cells are formed, these strands come apart,

тъй като при формирането на нови клетки, тези нишки се разпадат

new strands are synthesized with the old ones as templates

и новите се обединяват със старите като по шаблон,

in an almost perfect process.

в един почти съвършен процес.

But nothing, of course, in nature

Но, разбира се, в природата

is totally perfect,

нищо не е напълно съвършено.

so sometimes an error is made

Така че понякога се случват отклонения

and a wrong letter is built in.

и се вгражда погрешна буква.

And we can then see the result

Можем да видим резултата

of such mutations

от такива мутации,

when we compare DNA sequences

ако направим сравнение между ДНК последователностите

among us here in the room, for example.

между нас в тази стая например.

If we compare my genome to the genome of you,

Ако сравним моя и вашия геном,

approximately every 1,200, 1,300 letters

приблизително всеки 1200 или 1300 букви

will differ between us.

ще се различават.

And these mutations accumulate

Тези мутации се натрупват

approximately as a function of time.

с времето и зависят от него.

So if we add in a chimpanzee here, we will see more differences.

Ако сравним генома на шимпанзе ще намерим още различия.

Approximately one letter in a hundred

Приблизително една на сто букви

will differ from a chimpanzee.

ще се различават.

And if you're then interested in the history

Ако проявявате интерес към историята на

of a piece of DNA, or the whole genome,

определена част от ДНК-то, или на целия геном,

you can reconstruct the history of the DNA

можете да възстановите историята на ДНК-то

with those differences you observe.

с помощта на тези разлики, които забележите.

And generally we depict our ideas about this history

Обикновено изобразяваме представата ни за тази история

in the form of trees like this.

под формата на ето такива разклонения.

In this case, it's very simple.

При това разклонение е много лесно да се ориентирате.

The two human DNA sequences

Двете човешки ДНК последователности

go back to a common ancestor quite recently.

водят до общ неотдавнашен предшественик.

Farther back is there one shared with chimpanzees.

По-надалеч във времето е онази редица, която е обща с шимпанзетата.

And because these mutations

И понеже тези мутации

happen approximately as a function of time,

зависят от изминалото време,

you can transform these differences

можете да пресметнете различията

to estimates of time,

до приблизително определено време,

where the two humans, typically,

където двамата човека ще имат

will share a common ancestor about half a million years ago,

общ предшественик преди около половин милион години,

and with the chimpanzees,

а при шимпанзетата --

it will be in the order of five million years ago.

преди пет милиона години.

So what has now happened in the last few years

Онова, което се случи през последните няколко години е,

is that there are account technologies around

че с развитието на технологиите можем да видим

that allow you to see many, many pieces of DNA very quickly.

доста бързо много, много ДНК части.

So we can now, in a matter of hours,

Така че за броени часове можем

determine a whole human genome.

да определим цял човешки геном.

Each of us, of course, contains two human genomes --

Всеки от нас, разбира се, носи в себе си два човешки генома --

one from our mothers and one from our fathers.

един от майките и един от бащите ни.

And they are around three billion such letters long.

А те са дълги около три милиарда букви.

And we will find that the two genomes in me,

Ще открием, че моите два генома,

or one genome of mine we want to use,

или който и да било от тях двата,

will have about three million differences

имат около три милиона различия

in the order of that.

един с друг.

And what you can then also begin to do

Можем също да се опитаме да обясним

is to say, "How are these genetic differences

как всички тези генетични различия

distributed across the world?"

са се разпространили по света.

And if you do that,

Като го направим ще открием,

you find a certain amount of genetic variation in Africa.

че в Африка има определен брой генетични изменения.

And if you look outside Africa,

А ако погледнем извън Африка,

you actually find less genetic variation.

на практика ще открием по-малко отклонения.

This is surprising, of course,

Това, разбира се, е изненадващо

because in the order of six to eight times fewer people

защото хората, които живеят в Африка са между шест и осем пъти

live in Africa than outside Africa.

по-малко от онези, които живеят извън Африка.

Yet the people inside Africa

И въпреки това, хората, които живеят в Африка

have more genetic variation.

имат повече генетични изменения.

Moreover, almost all these genetic variants

Освен това, почти всички изменения,

we see outside Africa

които наблюдаваме извън Африка

have closely related DNA sequences

имат много близки ДНК последователности,

that you find inside Africa.

с онези, които забелязваме в Африка.

But if you look in Africa,

Но в Африка съществува определен компонент

there is a component of the genetic variation

от генетичните изменения, който

that has no close relatives outside.

не наподобява съществено друг елемент извън този континент.

So a model to explain this

Моделът, с който можем да обясним всичко това е,

is that a part of the African variation, but not all of it,

че някаква част от африканските изменения, но не всички,

[has] gone out and colonized the rest of the world.

са преминали в останалата част на света и са останали там.

And together with the methods to date these genetic differences,

Заедно с технологията за отнасяне към определено време

this has led to the insight

на тези генетични различия, това доведе до прозрението, че

that modern humans --

съвременните хора --

humans that are essentially indistinguishable from you and me --

човеци, които по същество са неразличими от мен и вас --

evolved in Africa, quite recently,

са се развили и еволюирали в Африка сравнително скоро,

between 100 and 200,000 years ago.

преди между 100 000 и 200 000 години.

And later, between 100 and 50,000 years ago or so,

А по-късно, преди между 100 000 и 50 000 години,

went out of Africa

са излезли от Африка,

to colonize the rest of the world.

за да се заселят в останалата част на света.

So what I often like to say

Онова, което често обичам да казвам

is that, from a genomic perspective,

е, че от геномна гледна точка,

we are all Africans.

всички ние сме африканци.

We either live inside Africa today,

Или днес живеем в Африка,

or in quite recent exile.

или от скоро сме в изгнание.

Another consequence

Друго последствие

of this recent origin of modern humans

от този неотдавнашен произход на съвременните хора е,

is that genetic variants

че генетичните изменения са в по-голямата си част

are generally distributed widely in the world,

широко разпръснати

in many places,

на много места по света

and they tend to vary as gradients,

и се променят постепенно,

from a bird's-eye perspective at least.

поне от гледна точка на основните наблюдения.

And since there are many genetic variants,

И тъй като съществуват много генетични изменения,

and they have different such gradients,

които имат различно темпо на модификация,

this means that if we determine a DNA sequence --

това означава, че ако установим ДНК последователност --

a genome from one individual --

геном от един човек --

we can quite accurately estimate

можем сравнително точно да определим

where that person comes from,

от къде идва този човек,

provided that its parents or grandparents

ако родителите или прародителите му

haven't moved around too much.

не са се местили от място на място.

But does this then mean,

Но означава ли това,

as many people tend to think,

както много хора си мислят, че

that there are huge genetic differences between groups of people --

съществуват огромни генетични различия между групи хора,

on different continents, for example?

или различните континенти например?

Well we can begin to ask those questions also.

Можем също да си зададем тези въпроси.

There is, for example, a project that's underway

Например, съществува проект, който е в действие,

to sequence a thousand individuals --

да определи последователностите на хиляда човека --

their genomes -- from different parts of the world.

техните геноми -- от различни части на света.

They've sequenced 185 Africans

В проекта бяха определени последователностите на 185 африканци

from two populations in Africa.

от две различни населения на Африка.

[They've] sequenced approximately equally [as] many people

Бяха определени и последователностите на приблизително същия брой хора

in Europe and in China.

в Европа и Китай.

And we can begin to say how much variance do we find,

Можем да кажем какви отклонения намираме,

how many letters that vary

колко букви се различават в

in at least one of those individual sequences.

поне една от тези последователности.

And it's a lot: 38 million variable positions.

А те са много -- 38 милиона променливи позиции.

But we can then ask: Are there any absolute differences

Да се запитаме: Има ли ли някакви абсолютни различия

between Africans and non-Africans?

между африканците и всички останали?

Perhaps the biggest difference

Вероятно най-голямото различие,

most of us would imagine existed.

което повечето от нас могат да си представят съществува.

And with absolute difference --

А пълно различие,

and I mean a difference

наистина различие,

where people inside Africa at a certain position,

е че хората в Африка на всяка конкретна позиция,

where all individuals -- 100 percent -- have one letter,

всички те, имат една буква,

and everybody outside Africa has another letter.

а всички други извън Африка имат друга буква.

And the answer to that, among those millions of differences,

Отговорът на тази загадка е, че измежду всички милиони различия

is that there is not a single such position.

не съществува нито една такава позиция.

This may be surprising.

Това е може би изненадващо.

Maybe a single individual is misclassified or so.

Вероятно някой не е класифициран правилно.

So we can relax the criterion a bit

Така че можем да свалим малко критериите

and say: How many positions do we find

и да се запитаме: Колко са възможните позиции, при които

where 95 percent of people in Africa have

95% от хората в Африка имат

one variant,

едно различие,

95 percent another variant,

а 95% имат друго и

and the number of that is 12.

това число е 12.

So this is very surprising.

Така че всичко това е удивително.

It means that when we look at people

Означава, че когато погледнем хората и

and see a person from Africa

видим човек от Африка,

and a person from Europe or Asia,

и човек от Европа или Азия,

we cannot, for a single position in the genome with 100 percent accuracy,

не можем да предвидим за нито една позиция

predict what the person would carry.

със 100% сигурност какво носи в себе си този човек.

And only for 12 positions

А само за 12 позиции можем да се надяваме

can we hope to be 95 percent right.

да бъдем 95% прави.

This may be surprising,

Това може и да е неочаквано, тъй като

because we can, of course, look at these people

можем да погледнем тези хора и сравнително лесно

and quite easily say where they or their ancestors came from.

да установим откъде идват те или техните прародители.

So what this means now

Това означава,

is that those traits we then look at

че отличителните черти, които забелязваме

and so readily see --

толкова лесно като

facial features, skin color, hair structure --

черти на лицето, цвят на кожата и типа коса,

are not determined by single genes with big effects,

не се определят от единични силни гени,

but are determined by many different genetic variants

а от много други генетични различия,

that seem to vary in frequency

които се променят периодично

between different parts of the world.

в различните части на света.

There is another thing with those traits

Има и нещо друго относно тези отличителни черти,

that we so easily observe in each other

които толкова лесно забелязваме един в друг,

that I think is worthwhile to consider,

върху което си заслужава да помислим.

and that is that, in a very literal sense,

На практика

they're really on the surface of our bodies.

те са във външността ни.

They are what we just said --

Те са онова, което току-що споменахме --

facial features, hair structure, skin color.

черти на лицето, тип коса, цвят на кожата.

There are also a number of features

Има и много други отличителни черти,

that vary between continents like that

които варират между различните континенти и които

that have to do with how we metabolize food that we ingest,

са свързани с това как работи метаболизма ни,

or that have to do

или са свързани с начина,

with how our immune systems deal with microbes

по който имунната ни система се справя с микробите,

that try to invade our bodies.

които нахълтват в телата ни.

But so those are all parts of our bodies

Това са части на телата ни, с които

where we very directly interact with our environment,

си взаимодействаме със средата, която ни заобикаля

in a direct confrontation, if you like.

в един директен сблъсък.

It's easy to imagine

Много е лесно да си представим

how particularly those parts of our bodies

как тези части от телата ни

were quickly influenced by selection from the environment

са били повлияни от подбора на средата ни

and shifted frequencies of genes

и изместената периодичност на гените

that are involved in them.

свързани с тях.

But if we look on other parts of our bodies

Но ако погледнем други части на телата ни,

where we don't directly interact with the environment --

които не си взаимодействат пряко със заобикалящата ни среда,

our kidneys, our livers, our hearts --

като бъбреците, черния дроб и сърцето ни,

there is no way to say,

няма как да кажем

by just looking at these organs,

като ги погледнем

where in the world they would come from.

откъде по света идват.

So there's another interesting thing

Има друго интересно нещо,

that comes from this realization

идващо от осъзнаването на факта,

that humans have a recent common origin in Africa,

че хората имат общ неотдавнашен произход от Африка и това е,

and that is that when those humans emerged

че когато хората са се появили

around 100,000 years ago or so,

преди около 100 000 години,

they were not alone on the planet.

те не са били сами на тази планета.

There were other forms of humans around,

Имало е и други човекоподобни форми на живот,

most famously perhaps, Neanderthals --

най-известните от които са вероятно неандерталците --

these robust forms of humans,

тези яки човекоподобни,

compared to the left here

ето тук вляво сравени със

with a modern human skeleton on the right --

съвременен човешки скелет вдясно,

that existed in Western Asia and Europe

които са съществували в западна Азия и Европа

since several hundreds of thousands of years.

преди няколкостотин хиляди години.

So an interesting question is,

Така че един интересен въпрос би бил

what happened when we met?

какво се е случило, когато сме се срещнали?

What happened to the Neanderthals?

Какво се е случило с неандерталците?

And to begin to answer such questions,

За да отговори на този въпрос,

my research group -- since over 25 years now --

моята изследователска група, от 25 години,

works on methods to extract DNA

работи върху начини за извличане на ДНК

from remains of Neanderthals

от останки на неандерталци

and extinct animals

и изчезнали животински видове

that are tens of thousands of years old.

на десетки хиляди години.

So this involves a lot of technical issues

Всичко това е свързано с много технически въпроси

in how you extract the DNA,

относно това как се извлича ДНК

how you convert it to a form you can sequence.

и как се превръща във форма, която да бъде подредена в ДНК последователност.

You have to work very carefully

Трябва да се работи много внимателно,

to avoid contamination of experiments

за да се избегне замърсяването на пробите

with DNA from yourself.

с вашето собствено ДНК.

And this then, in conjunction with these methods

Това, заедно с методите, които

that allow very many DNA molecules to be sequenced very rapidly,

допускат много ДНК молекули да бъдат секвентирани много бързо,

allowed us last year

ни позволи миналата година

to present the first version of the Neanderthal genome,

да представим първата версия на неандерталски геном,

so that any one of you

така че всеки един от вас

can now look on the Internet, on the Neanderthal genome,

може сега да го види в Интернет,

or at least on the 55 percent of it

или поне 55% от него,

that we've been able to reconstruct so far.

които успяхме да възстановим досега.

And you can begin to compare it to the genomes

И можете да го сравните с геномите

of people who live today.

на съвременните хора.

And one question

Въпросът, който

that you may then want to ask

може би ще искате да зададете

is, what happened when we met?

е какво се е случило, когато сме се срещнали?

Did we mix or not?

Съвокуплявали ли сме се или не?

And the way to ask that question

Начинът, по който да зададете този въпрос

is to look at the Neanderthal that comes from Southern Europe

е да погледнете неандерталеца, който идва от южна Европа

and compare it to genomes

и да го сравните с геномите

of people who live today.

на съвременните хора.

So we then look

След това

to do this with pairs of individuals,

правим това с двойки индивиди,

starting with two Africans,

като започнем с двама африканци и

looking at the two African genomes,

погледнем геномите им,

finding places where they differ from each other,

като търсим места където се различават

and in each case ask: What is a Neanderthal like?

и задаваме въпроса: Какво представлява неандерталеца?

Does it match one African or the other African?

Прилича ли на единия африканец или на другия?

We would expect there to be no difference,

Би трябвало да очакваме никакви разлики,

because Neanderthals were never in Africa.

тъй като неандерталците никога не са били в Африка.

They should be equal, have no reason to be closer

Трябва да бъдат еднакви, няма причина да са по-близки

to one African than another African.

до един африканец, отколкото до друг африканец.

And that's indeed the case.

И наистина, това е положението.

Statistically speaking, there is no difference

От статистическа гледна точка, няма различия

in how often the Neanderthal matches one African or the other.

в начина, по който неандерталеца съответства на един или друг африканец.

But this is different

Но всичко това се променя, когато

if we now look at the European individual and an African.

погледнем европеец и африканец.

Then, significantly more often,

Тогава, значително по-често,

does a Neanderthal match the European

неандерталеца наподобява европееца,

rather than the African.

отколкото африканеца.

The same is true if we look at a Chinese individual

Същото е валидно и ако погледен китаец

versus an African,

и африканец --

the Neanderthal will match the Chinese individual more often.

неандерталеца ще наподобява китаеца много по-често.

This may also be surprising

Това може би е също изненадващо,

because the Neanderthals were never in China.

тъй като неандерталците никога не са били в Китай.

So the model we've proposed to explain this

Така че модeла, който предлагаме за да обясним това

is that when modern humans came out of Africa

е, че когато преди около 100 000 години

sometime after 100,000 years ago,

съвремнните хора са излезли от Африка,

they met Neanderthals.

са срещнали неандерталците.

Presumably, they did so first in the Middle East,

Вероятно първо се е случило в Близкия изток,

where there were Neanderthals living.

където са живеели неандерталците.

If they then mixed with each other there,

Ако са се съвокуплявали с хората там,

then those modern humans

тогава онези съвременни хора,

that became the ancestors

които са станали предшественици

of everyone outside Africa

на всички извън Африка,

carried with them this Neanderthal component in their genome

са пренесли със себе си този неандерталски компонент в генома си

to the rest of the world.

към останалата част на света.

So that today, the people living outside Africa

Така че днес 2,5% от ДНК-то на хората,

have about two and a half percent of their DNA

които живеят извън Африка,

from Neanderthals.

идва от неандерталците.

So having now a Neanderthal genome

След като сега имаме неандерталския геном

on hand as a reference point

за сравнение

and having the technologies

и технологиите, с които

to look at ancient remains

да погледнем и разчетем древните останки,

and extract the DNA,

както и да извлечем ДНК,

we can begin to apply them elsewhere in the world.

можем да започнем да ги прилагаме навсякъде по света.

And the first place we've done that is in Southern Siberia

Първото място, където го направихме е в планината Алтай,

in the Altai Mountains

в южен Сибир,

at a place called Denisova,

в пещера наречена Денисова,

a cave site in this mountain here,

която се намира в тези планини

where archeologists in 2008

и където през 2008 г. археолозите

found a tiny little piece of bone --

намериха миниатюрно парче кост --

this is a copy of it --

ето негова реплика --

that they realized came from the last phalanx

за което разбраха, че е кокалче

of a little finger of a pinky of a human.

от човешко кутре.

And it was well enough preserved

Беше добре запазено,

so we could determine the DNA from this individual,

така че можахме да установим ДНК-то на този човек,

even to a greater extent

дори по-добре

than for the Neanderthals actually,

отколкото на неандерталците

and start relating it to the Neanderthal genome

и успяхме да го сравним с неандерталския геном,

and to people today.

и с генома на съвременните хора.

And we found that this individual

Открихме, че ДНК последователностите на този човек

shared a common origin for his DNA sequences

са имали общ произход

with Neanderthals around 640,000 years ago.

с тези на неандерталците преди около 640 000 години.

And further back, 800,000 years ago

А преди около 800 000 години

is there a common origin

са имали общ произход

with present day humans.

с тези на съвременните хора.

So this individual comes from a population

Значи този индивид идва от популация,

that shares an origin with Neanderthals,

която има общ произход с неандерталците,

but far back and then have a long independent history.

но много отдавна, а след това има своя дълга, собствена генетична история.

We call this group of humans,

Наричаме тази група от хора,

that we then described for the first time

които тогава открихме за първи път

from this tiny, tiny little piece of bone,

от онова мъничко парче кост,

the Denisovans,

денисованци,

after this place where they were first described.

наречени на мястото, където за първи път бяха намерени.

So we can then ask for Denisovans

Можем да се запитаме същото за денисованците,

the same things as for the Neanderthals:

онова което се питахме и за неандерталците:

Did they mix with ancestors of present day people?

Съвокуплявали ли са се те с предшественици на съвременните хора?

If we ask that question,

Ако си зададем този въпрос

and compare the Denisovan genome

и сравним генома на денисованците

to people around the world,

с хората по света,

we surprisingly find

ще открием,

no evidence of Denisovan DNA

че няма никаква следа от ДНК-то на денисованците

in any people living even close to Siberia today.

в хората, които живеят около Сибир в наши дни.

But we do find it in Papua New Guinea

Но откриваме такива следи в Папуа Нова Гвинея,

and in other islands in Melanesia and the Pacific.

както и в други острови от Меланезия и Тихия океан.

So this presumably means

Така че това вероятно означава,

that these Denisovans had been more widespread in the past,

че тези денисованци са били по-широко разпространени в миналото,

since we don't think that the ancestors of Melanesians

тъй като не вярваме, че предшествениците на меланезийците

were ever in Siberia.

са били някога в Сибир.

So from studying

С изучаването

these genomes of extinct humans,

на геномите на изчезналите хора

we're beginning to arrive at a picture of what the world looked like

започваме да рисуваме картина на света,

when modern humans started coming out of Africa.

когато съвременните хора са започнали да излизат от Африка.

In the West, there were Neanderthals;

На запад е имало неандерталци,

in the East, there were Denisovans --

а на изток -- денисованци,

maybe other forms of humans too

а може би и други форми на хора,

that we've not yet described.

които все още не сме открили.

We don't know quite where the borders between these people were,

Не знаем къде са границите между тези хора,

but we know that in Southern Siberia,

но знаем, че в южен Сибир

there were both Neanderthals and Denisovans

е имало и неандерталци и денисованци,

at least at some time in the past.

поне в някакъв момент от миналото.

Then modern humans emerged somewhere in Africa,

След това съвременните хора са се появили някъде в Африка,

came out of Africa, presumably in the Middle East.

и са мигрирали оттам, вероятно към Близкия изток.

They meet Neanderthals, mix with them,

Срещнали са се с неандерталците, съвокуплявали са се с тях,

continue to spread over the world,

и са продължили да се разпространяват по света

and somewhere in Southeast Asia,

и някъде в южна Азия

they meet Denisovans and mix with them

са срещнали денисованците и са се съвокуплявали и с тях,

and continue on out into the Pacific.

като след това са продължили към Тихия океан.

And then these earlier forms of humans disappear,

После тези ранни хора са изчезнали,

but they live on a little bit today

но част от тях живее и днес

in some of us --

в някои от нас --

in that people outside of Africa have two and a half percent of their DNA

2,5% от ДНК-то на хората извън Африка

from Neanderthals,

идва от неандерталците,

and people in Melanesia

а меланезийците всъщност

actually have an additional five percent approximately

имат още приблизително 5%

from the Denisovans.

от денисованците.

Does this then mean that there is after all

Означава ли това, че все пак

some absolute difference

съществува някакво пълно различие

between people outside Africa and inside Africa

между хората в Африка и онези извън Африка,

in that people outside Africa

тъй като хората извън Африка

have this old component in their genome

имат в генома си този стар компонент

from these extinct forms of humans,

от тези отдавна изчезнали форми на хора,

whereas Africans do not?

а африканците нямат?

Well I don't think that is the case.

Не мисля така.

Presumably, modern humans

Вероятно, съвременните хора

emerged somewhere in Africa.

са се появили някъде в Африка.

They spread across Africa also, of course,

Разпространили са се в Африка и разбира се,

and there were older, earlier forms of humans there.

там е имало и други ранни форми на древни хора.

And since we mixed elsewhere,

И тъй като сме се съвокуплявали навсякъде по света,

I'm pretty sure that one day,

съм сигурен, че един ден,

when we will perhaps have a genome

когато вероятно ще имаме геном и от

of also these earlier forms in Africa,

тези ранни човекоподобни форми от Африка,

we will find that they have also mixed

ще открием, че и те са се съвокуплявали

with early modern humans in Africa.

с раннните съвременни хора в Африка.

So to sum up,

Да обобщим:

what have we learned from studying genomes

какво сме научили от изучаването на геномите

of present day humans

на съвремнните хора

and extinct humans?

и изчезналите човешки видове?

We learn perhaps many things,

Вероятно сме научили много неща,

but one thing that I find sort of important to mention

но онова, което смятам за важно да споменем

is that I think the lesson is that we have always mixed.

е факта, че ние винаги сме се съвокуплявали помежду си.

We mixed with these earlier forms of humans,

Съвокуплявали сме с тези ранни човешки форми

wherever we met them,

навсякъде където сме се срещали

and we mixed with each other ever since.

и оттогава продължаваме да се съвокупляваме помежду си.

Thank you for your attention.

Благодаря ви за вниманието.

(Applause)

(Аплодисменти)