A promising test for pancreatic cancer ... from a teenager | Jack Andraka

Translator: Mike Ramm Reviewer: Maya Mihaylova

Have you ever experienced a moment in your life

Имали ли сте такъв момент във вашия живот,

that was so painful and confusing,

който е бил толкова болезнен и смущаващ,

че всичко, което сте искали да направите,

that all you wanted to do

е било да научите колкото може повече, за да му придадете смисъл?

was learn as much as you could to make sense of it all?

When I was 13, a close family friend who was like an uncle to me

Когато бях на 13, близък семеен приятел,

който ми беше като чичо,

passed away from pancreatic cancer.

почина от рак на панкреаса.

When the disease hit so close to home,

Когато болестта удари толкова близо до мен,

I knew I needed to learn more.

разбрах, че трябва да науча повече,

So I went online to find answers.

затова тръгнах да търся отговори онлайн.

Using the Internet, I found a variety of statistics on pancreatic cancer,

В Интернет намерих голямо разнообразие от статистики

за рака на панкреаса

and what I had found shocked me.

и това, което открих, ме шокира.

Над 85% от всички случаи на рак на панкреаса

Over 85 percent of all pancreatic cancers are diagnosed late,

са диагностицирани късно -

when someone has less than a two percent chance of survival.

когато шансът за оцеляване е под 2%.

Why are we so bad at detecting pancreatic cancer?

Защо ни е толкова трудно да откриваме рака на панкреаса?

The reason?

Причината е, че съвременната "модерна" медицина

Today's current "modern" medicine is a 60-year-old technique.

използва 60-годишна технология.

That's older than my dad.

Тя е по-стара от баща ми.

(Laughter)

(Смях)

But also, it's extremely expensive, costing 800 dollars per test,

Освен това е и изключително скъпа -

струва 800 долара за тест

and it's grossly inaccurate, missing 30 percent of all pancreatic cancers.

и е доста неточна,

пропускаща 30% от всички случаи на рак на панкреаса.

Your doctor would have to be ridiculously suspicious that you have the cancer

Вашият лекар трябва да бъде безразсъдно подозрителен,

че имате рак, за да ви назначи това изследване.

in order to give you this test.

Learning this, I knew there had to be a better way.

Научавайки това, аз знаех, че трябва да има и по-добър начин.

So, I set up scientific criteria

Затова си поставих научни критерии

as to what a sensor would have to look like

как би трябвало да изглежда подобен сензор,

in order to effectively diagnose pancreatic cancer.

така че да диагностицира рака на панкреаса ефективно.

The sensor would have to be:

Сензорът трябва да бъде евтин, бърз,

inexpensive, rapid, simple, sensitive,

прост, чувствителен, избирателен

selective, and minimally invasive.

и минимално инвазивен.

Има причина защо този тест

Now, there's a reason why this test hasn't been updated in over six decades.

не е бил обновяван повече от шест десетилетия

And that's because when we're looking for pancreatic cancer,

и това е защото, когато търсим рак на панкреаса,

we're looking at your bloodstream,

ние търсим в кръвния поток,

който изобилства от тонове и тонове протеини,

which is already abundant in all these tons and tons of protein,

and you're looking for this miniscule difference in this tiny amount of protein.

а вие търсите тази миниатюрна разлика

в този мъничък обем от протеин,

Just this one protein.

точно този протеин.

Това е почти невъзможно.

That's next to impossible.

Както и да е, окрилен от своя тинейджърски оптимизъм...

However, undeterred due to my teenage optimism --

(Laughter)

(Аплодисменти)

(Applause)

I went online to a teenager's two best friends, Google and Wikipedia.

... аз се обърнах онлайн към двамата най-добри приятели на тинейджъра -

Гугъл и Уикипедия.

I got everything for my homework from those two sources.

От тях съм получавал всичко необходимо, за да си напиша домашните.

(Laughter)

И това, което открих, беше статия,

And what I had found was an article

that listed a database of over 8,000 different proteins

която описваше списък от 8000 различни протеина,

that are found when you have pancreatic cancer.

които се откриват когато имате рак на панкреаса.

So, I decided to go and make it my new mission

Така че аз реших да приема за своя мисия

to go through all these proteins,

да мина през всички тези протеини и да видя кои от тях

and see which ones could serve as a bio-marker for pancreatic cancer.

могат да служат за биомаркер на рака на панкреаса.

И за да си опростя задачата,

And to make it a bit simpler for myself,

I decided to map out scientific criteria, and here it is.

реших да си поставя научни критерии. И те са:

Essentially, first, the protein would have to be found in all pancreatic cancers,

Естествено, първо, протеинът трябва да може да се открива

във всички случаи на рак на панкреаса във високи количества в кръвта

at high levels in the bloodstream,

в най-ранна фаза, но само при рак.

in the earliest stages, but also only in cancer.

And so I'm just plugging and chugging through this gargantuan task,

И така аз се зарових в тази великанска задача

and finally, on the 4,000th try,

и накрая, на 4000-ия опит,

when I'm close to losing my sanity,

когато бях на крачка да се побъркам,

I find the protein.

открих протеина.

And the name of the protein I'd located was called mesothelin,

И името на протеина, който локализирах,

е мезотеин

and it's just your ordinary, run-of-the-mill type protein,

и това е съвсем обикновен, безобиден протеин,

unless, of course, you have pancreatic, ovarian or lung cancer,

освен ако имате рак на панкреаса,

на яйчниците или на белия дроб,

in which case it's found at these very high levels in your bloodstream.

когато той покачва високо нивото си в кръвта.

But also, the key is that it's found in the earliest stages of the disease,

Но ключът е и в това,

че той се открива в най-ранните стадии на болестта,

when someone has close to 100 percent chance of survival.

когато човек има почти 100-процентов шанс

да оцелее.

След като открих надежден протеин, който можех да разпозная,

So now that I'd found a reliable protein I could detect,

I then shifted my focus to actually detecting that protein,

насочих фокуса си към самото разпознаване на този протеин

and thus, pancreatic cancer.

и съответно към рака на панкреаса.

Моят пробив дойде от много невероятно място -

Now, my breakthrough came in a very unlikely place,

possibly the most unlikely place for innovation --

може би най-неочакваното място за иновации -

часовете по биология в гимназията -

my high school biology class, the absolute stifler of innovation.

абсолютният убиец на иновациите.

(Laughter)

(Смях) (Аплодисменти)

(Applause)

Бях си донесъл тайно статия за едни неща, наречени

And I had snuck in this article on these things called carbon nanotubes,

въглеродни нанотръби, които са просто дълги, тънки тръби от въглерод,

and that's just a long, thin pipe of carbon

that's an atom thick, and one 50,000th the diameter of your hair.

дебели колкото един атом

или една 50-хилядна от диаметъра на косъм.

And despite their extremely small sizes,

И въпреки изключително малкия си размер,

they have these incredible properties.

те имат невероятни способности.

They're kind of like the superheroes of material science.

Те са като супергероите на материалната наука.

И докато тайничко си четях статията

And while I was sneakily reading this article under my desk in my biology class,

под чина в часа по биология,

we were supposed to be paying attention to these other kind of cool molecules,

ние трябваше да слушаме за тези

готини молекули, наречени антитела.

called antibodies.

And these are pretty cool because they only react

Те са много яки, защото реагират само

with one specific protein,

на един специфичен протеин,

but they're not nearly as interesting as carbon nanotubes.

но изобщо не са толкова интересни, колкото нанотръбите.

И така, аз си седях в клас,

And so then, I was sitting in class, and suddenly it hit me:

и изведнъж ме озари идеята:

I could combine what I was reading about, carbon nanotubes,

можех да комбинирам това, за което четях -

въглеродните нанотръби -

with what I was supposed to be thinking about, antibodies.

с онова, за което трябваше да слушам - антителата.

Essentially, I could weave a bunch of these antibodies

Принципно, можех да вплета малко от тези антитела

into a network of carbon nanotubes,

в мрежа от въглеродни нанотръби,

such that you have a network that only reacts with one protein,

така че да се получи мрежа,

която да реагира само на един протеин,

but also, due to the properties of these nanotubes,

но също така, благодарение на качествата на тези нанотръби,

it will change its electrical properties,

тя може да променя електрическите си способности,

based on the amount of protein present.

в зависимост от количеството наличен протеин.

However, there's a catch.

Разбира се, има и уловка.

These networks of carbon nanotubes are extremely flimsy.

Тези мрежи от въглеродни нанотръби са изключително нестабилни

и поради това, трябва да бъдат поддържани.

And since they're so delicate, they need to be supported.

So that's why I chose to use paper.

Затова избрах да използвам хартия.

Making a cancer sensor out of paper is about as simple

Да се направи сензор за рак от хартия

е почти толкова просто, колкото да направиш шоколадови бисквити,

as making chocolate chip cookies, which I love.

каквито много обичам.

(Laughs)

You start with some water, pour in some nanotubes,

Вземаш малко вода, посипваш я с нанотръби,

add antibodies, mix it up, take some paper, dip it, dry it,

добавяш антитела, смесваш всичко,

вземаш малко хартия, потапяш я, изсушаваш я,

and you can detect cancer.

и вече можеш да разпознаваш рака.

(Аплодисменти)

(Applause)

Then, suddenly, a thought occurred

Тогава изведнъж ме осени една мисъл,

that kind of put a blemish on my amazing plan here.

която леко помрачи гениалния ми план.

I can't really do cancer research on my kitchen countertop.

Не можех да правя изследвания на рака

върху кухнеския плот.

My mom wouldn't really like that.

Майка ми не би одобрила това.

So instead, I decided to go for a lab.

Затова реших да потърся лаборатория.

So I typed up a budget, a materials list, a timeline, and a procedure,

И така, сметнах си бюджет, списък с нужните материали,

график на времето и процедура,

and I emailed it to 200 different professors

и изпратих писма до 200 различни професора

at Johns Hopkins University and the National Institutes of Health --

в университета Джонс Хопкинс

и в Националния институт по здравеопазване -

essentially, anyone that had anything to do with pancreatic cancer.

на практика до всеки, който има нещо общо с рака на панкреаса.

I sat back waiting for these positive emails to be pouring in,

И седнах да чакам да ме залее вълна от положителни отзиви,

saying, "You're a genius! You're going to save us all!"

казващи: 'Ти си гений!

Ти ще спасиш всички нас!"

And --

И... (Смях)

(Laughter)

Then reality took hold, and over the course of a month,

Те наистина започнаха да идват

и в продължение на месец

I got 199 rejections out of those 200 emails.

получих 199 отказа от тези 200 имейла.

Един професор даже мина през цялата ми процедура

One professor even went through my entire procedure,

painstakingly -- I'm not really sure where he got all this time --

най-старателно - не знам откъде е намерил толкова време -

and he went through and said why each and every step

и ми отговори защо всяка една стъпка от нея

was like the worst mistake I could ever make.

изглеждаше като най-голямата ми грешка в живота.

Clearly, the professors did not have as high of an opinion of my work as I did.

Ясно беше, че професорите изобщо нямаха

толкова високо мнение за моята работа, колкото имах аз.

Както и да е, имаше лъч надежда.

However, there is a silver lining.

One professor said, "Maybe I might be able to help you, kid."

Един професор каза: "Аз може и да мога да ти помогна, хлапе."

So, I went in that direction.

Така че се насочих към него.

(Laughter)

(Смях)

As you can never say no to a kid.

Сякаш никой не можеше да откаже на едно хлапе.

And so then, three months later,

И така, три месеца по-късно

I finally nailed down a harsh deadline with this guy,

успяхме да си уговорим дата с този човек

and I get into his lab, I get all excited, and then I sit down,

и аз попаднах в неговата лаборатория.

Бях много въодушевен и когато седнах,

I start opening my mouth and talking,

си отворих устата и започнах да говоря.

Пет секунди по-късно той доведе още един доктор -

and five seconds later, he calls in another Ph.D.

Ph.D.s just flock into this little room,

стаята се напълни с доктори на науката -

and they're just firing these questions at me,

и те започнаха така да ме обстрелват с въпроси,

and by the end, I kind of felt like I was in a clown car.

че накрая се почувствах като в някакво цирково шоу.

There were 20 Ph.D.s, plus me and the professor

20 доктори на науката плюс мен и професора,

натъпкани в този тесен офис,

crammed into this tiny office space,

with them firing these rapid-fire questions at me,

и те ме обстрелваха с въпроси под кръстосан огън,

trying to sink my procedure.

опитвайки се да потопят моята процедура.

How unlikely is that? I mean, pshhh.

Колко невероятно е това, а? Пуфффф.

(Laughter)

(Смях)

However, subjecting myself to that interrogation --

Подлагайки се на този кръстосан разпит,

I answered all their questions, and I guessed on quite a few

аз отговорих на всичките им въпроси,

като отгатвах много малко от тях, но отговорих вярно,

but I got them right --

така че накрая получих лабораторията, която исках.

and I finally landed the lab space I needed.

But it was shortly afterwards that I discovered my once brilliant procedure

Но скоро след това открих, че

в моята брилянтно изглеждаща процедура

had something like a million holes in it,

има към един милион дупки,

and over the course of seven months,

и в продължение на седем месеца

I painstakingly filled each and every one of those holes.

най-внимателно запълних всяка една от тях.

The result?

Резултатът? Един малък хартиен сензор,

One small paper sensor that costs three cents and takes five minutes to run.

който струва три цента и отнема 5 минути да се изпълни.

This makes it 168 times faster,

Това е 168 пъти по-бързо

over 26,000 times less expensive,

и над 26 000 пъти по-евтино

and over 400 times more sensitive than our current standard

и над 400 пъти по-чувствително

от сегашния стандарт за разкриване на рак на панкреаса.

for pancreatic cancer detection.

(Аплодисменти)

(Applause)

One of the best parts of the sensor, though,

Едно от най-хубавите неща за този сензор е,

че има почти 100% точност

is that it has close to 100 percent accuracy,

and can detect the cancer in the earliest stages,

и може да открие рака в най-ранните стадии,

когато човекът има близо 100% шанс да оздравее.

when someone has close to 100 percent chance of survival.

And so in the next two to five years,

Така че в следващите две или пет години

this sensor could potentially lift the pancreatic cancer survival rates

този сензор може да повиши процента на оздравелите от рак на панкреаса

from a dismal 5.5 percent to close to 100 percent,

от минималните 5.5 процента

на близо 100 процента

and it would do similar for ovarian and lung cancer.

и това може да се постигне и за рака на яйчниците и на белите дробове.

Но това няма да спре дотук.

But it wouldn't stop there.

By switching out that antibody,

Ако сменим използваното антитяло,

you can look at a different protein, thus, a different disease --

можем да търсим друг протеин,

следователно да открием друга болест,

potentially any disease in the entire world.

на теория всяка болест по света.

So that ranges from heart disease, to malaria, HIV, AIDS,

Това означава от сърдечните заболявания

до малария, HIV, СПИН,

as well as other forms of cancer -- anything.

както и всички видове рак - всичко.

And so, hopefully one day,

Надявам се, че един ден

we can all have that one extra uncle,

всички ние бихме имали този чичо,

that one mother, that one brother, sister,

тази майка, този брат, сестра,

всички ние бихме имали този член на семейството, който да обичаме,

we can have that one more family member to love.

и сърцата ни ще се освободят от бремето на болестта,

And that our hearts will be rid of that one disease burden

that comes from pancreatic, ovarian and lung cancer,

което идва с рака на панкреаса, яйчниците и белите дробове,

and potentially any disease.

и вероятно с всяка друга болест,

But through the Internet, anything is possible.

защото с помощта на Интернет всичко е възможно.

Theories can be shared,

Теориите могат да бъдат споделяни

and you don't have to be a professor with multiple degrees

и не е нужно да бъдем професори

с много научни степени, за да може нашите идеи да бъдат оценени.

to have your ideas valued.

It's a neutral space, where what you look like, age or gender --

Това е неутрално пространство,

където как изглеждаш, колко си голям, полът ти

it doesn't matter.

нямат значение.

It's just your ideas that count.

Само твоите идеи се броят.

За мен, това означава да гледаме на Интернет

For me, it's all about looking at the Internet in an entirely new way,

по изцяло нов начин,

to realize that there's so much more to it

да разберем, че той е много повече от това

than just posting duck-face pictures of yourself online.

да публикуваш патешки физиономии онлайн.

(Laughter)

Вие можете да промените света.

You could be changing the world.

So if a 15 year-old who didn't even know what a pancreas was

Ако един 15-годишен младеж,

който не знаеше каква представлява панкреаса,

could find a new way to detect pancreatic cancer --

можа да открие нов начин за диагностика на рак на панкреаса,

просто си представете какво бихте могли да постигнете вие.

just imagine what you could do.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)