The magic ingredient that brings Pixar movies to life | Danielle Feinberg

Translator: Radost Tsvetkova Reviewer: Darina Stoyanova

When I was seven years old,

Когато бях на седем години,

some well-meaning adult asked me what I wanted to be when I grew up.

един добронамерен възрастен ме попита каква искам да стана, като порасна.

Proudly, I said: "An artist."

Отвърнах гордо: "Художник."

"No, you don't," he said,

"Само не това", каза той.

"You can't make a living being an artist!"

"Художник къща не храни!"

My little seven-year-old Picasso dreams were crushed.

Мечтите за Пикасо на моето малко седемгодишно Аз бяха разбити.

But I gathered myself,

Но се взех в ръце

went off in search of a new dream,

и подех търсенето на нова мечта,

eventually settling on being a scientist,

решавайки накрая, че искам да бъда учен,

perhaps something like the next Albert Einstein.

нещо като следващия Албърт Айнщайн.

(Laughter)

(Смях)

I have always loved math and science,

Винаги съм обичала математиката и науката,

later, coding.

а по-късно - програмирането.

And so I decided to study computer programming in college.

Така че реших да следвам компютърно програмиране.

In my junior year,

През първата година

my computer graphics professor showed us these wonderful short films.

професорът по компютърна графика ни пускаше страхотни кратки филмчета.

It was the first computer animation any of us had ever seen.

Това беше първата компютърна анимация, която всички бяхме виждали.

I watched these films in wonder, transfixed,

Гледах филмите в удивление, прикована пред екрана,

fireworks going off in my head,

фойерверки избухваха в главата ми,

thinking, "That is what I want to do with my life."

мислейки си: "С това искам да се занимавам в живота си."

The idea that all the math, science and code I had been learning

Идеята, че всичко, което изучавах, математика, наука, програмиране,

could come together to create these worlds and characters

може да се обедини за създаването на тези светове и герои,

and stories I connected with,

и истории, с които се свързвах,

was pure magic for me.

ми действаше като магия.

Just two years later, I started working

Само след две години започнах да работя

at the place that made those films, Pixar Animation Studios.

там, където правеха тези филми - в Анимационно студио Пиксар.

It was here I learned how we actually execute those films.

Тук беше мястото, където научих как всъщност правим тези филми.

To create our movies,

За да направим филмите си,

we create a three-dimensional world inside the computer.

създаваме триизмерен свят в компютъра.

We start with a point that makes a line that makes a face

Започваме с точка, която се превръща в линия, която се превръща в лице,

that creates characters,

което се превръща в герой,

or trees and rocks that eventually become a forest.

или дървета и скали, които накрая се превръщат в гора.

And because it's a three-dimensional world,

И тъй като това е триизмерен свят,

we can move a camera around inside that world.

можем да движим камера вътре в този свят.

I was fascinated by all of it.

Бях изумена от всичко това.

But then I got my first taste of lighting.

Но тогава открих и осветлението.

Lighting in practice is placing lights inside this three-dimensional world.

Осветлението на практика е поставянето на светлини в този триизмерен свят.

I actually have icons of lights I move around in there.

Работя с икони на осветителни точки, които мога да местя.

Here you can see I've added a light,

Тук се вижда, че съм добавила светлина,

I'm turning on the rough version of lighting in our software,

включвам грубата версия на осветление в нашия софтуер,

turn on shadows

добавям сенки

and placing the light.

и поставям светлини.

As I place a light,

Поставяйки светлините,

I think about what it might look like in real life,

мисля за това как би изглеждала светлината в реалния живот,

but balance that out with what we need artistically and for the story.

но балансирам този факт с това, от което се нуждаем в артистичен аспект.

So it might look like this at first,

Така че в началото може да изглежда така,

but as we adjust this and move that

но след като понастроим това онова,

in weeks of work,

което е седмици работа,

in rough form it might look like this,

в грубата си форма може да изглежда така

and in final form, like this.

и финално - така.

There's this moment in lighting that made me fall utterly in love with it.

В осветлението има момент, който ме накара безнадеждно да се влюбя в него.

It's where we go from this

Това е когато нещата се променят от това

to this.

в това.

It's the moment where all the pieces come together,

Това е моментът, в който всички елементи образуват едно цяло

and suddenly the world comes to life

и изведнъж този свят оживява,

as if it's an actual place that exists.

сякаш е реално място, което наистина съществува.

This moment never gets old,

Този момент никога не остарява,

especially for that little seven-year-old girl that wanted to be an artist.

особено за онова малко седемгодишно момиче, което искаше да бъде художник.

As I learned to light,

Учейки се да осветявам,

I learned about using light to help tell story,

научих как да използвам светлината като инструмент за разказването на история,

to set the time of day,

за да покажа времето от деня,

to create the mood,

за да задам настроението,

to guide the audience's eye,

за да насоча погледа на зрителите,

how to make a character look appealing

научих се как да направя даден герой привлекателен

or stand out in a busy set.

или да го накарам да изпъкне в някоя претрупана сцена.

Did you see WALL-E?

Забелязахте ли УОЛ-И?

(Laughter)

(Смях)

There he is.

Ето го.

As you can see,

Както можете да видите,

we can create any world that we want inside the computer.

в компютъра можем да създадем какъвто си пожелаем свят.

We can make a world with monsters,

Можем да сътворим свят, населен с чудовища,

with robots that fall in love,

с роботи, които се влюбват,

we can even make pigs fly.

дори можем да накараме прасета да летят.

(Laughter)

(Смях)

While this is an incredible thing,

Докато това е нещо забележително,

this untethered artistic freedom,

тази необуздана артистична свобода,

it can create chaos.

тя може да създаде и хаос.

It can create unbelievable worlds,

Може да създаде нереалистични светове,

unbelievable movement,

непривични движения,

things that are jarring to the audience.

неща, които са дразнещи за публиката.

So to combat this, we tether ourselves with science.

За да се справим с този проблем, се обвързваме с науката.

We use science and the world we know

Използваме науката и познатия ни свят

as a backbone,

за гръбнак,

to ground ourselves in something relatable and recognizable.

за да стъпим върху основа, която е относима и разпознаваема.

"Finding Nemo" is an excellent example of this.

"Търсенето на Немо" е отличен пример за това.

A major portion of the movie takes place underwater.

Огромна част от филма се случва под водата.

But how do you make it look underwater?

Но как се прави така, че да изглежда под водата?

In early research and development,

В ранния етап на проучвания

we took a clip of underwater footage and recreated it in the computer.

взехме клипче, заснето под водата, и го пресъздадохме в компютъра.

Then we broke it back down

После го разбихме на части,

to see which elements make up that underwater look.

за да видим кои елементи допринасят за това да изглежда под вода.

One of the most critical elements

Един от най-съществените елементи

was how the light travels through the water.

бе как светлината пътува през водата.

So we coded up a light that mimics this physics --

Програмирахме светлина, която имитира това физическо свойство -

first, the visibility of the water,

първо, видимостта на водата,

and then what happens with the color.

а после какво се случва с цвета.

Objects close to the eye have their full, rich colors.

Обекти, които са близо до окото, запазват пълните си, богати цветове.

As light travels deeper into the water,

Докато светлината пътува през водата,

we lose the red wavelengths,

губим червените дължини на вълната,

then the green wavelengths,

после губим и зелените,

leaving us with blue at the far depths.

оставайки само със сините за най-далечните дълбини.

In this clip you can see two other important elements.

В този клип можете да видите други два важни елемента.

The first is the surge and swell,

Първият е приливите и отливите на водата

or the invisible underwater current

или видимите подводни течения,

that pushes the bits of particulate around in the water.

които побутват частиците наляво надясно във водата.

The second is the caustics.

Вторият са дъгите по дъното.

These are the ribbons of light,

Това са малките панделки светлина,

like you might see on the bottom of a pool,

като тези на дъното на басейн,

that are created when the sun bends through the crests

образуващи се от сноповете светлина, пречупени през гребените

of the ripples and waves on the ocean's surface.

на полюшващата се вода и вълните по повърхността на океана.

Тук виждаме лъчи през мъглявина.

Here we have the fog beams.

These give us color depth cues,

Те показват дълбочината на цветовете,

but also tells which direction is up

но също ни посочват и къде е нагоре

in shots where we don't see the water surface.

в кадри, при които не виждаме повърхността на водата.

The other really cool thing you can see here

Другото страхотно нещо, което се вижда тук,

is that we lit that particulate only with the caustics,

е че осветяваме този обект само чрез дъгите по дъното,

so that as it goes in and out of those ribbons of light,

така че докато навлиза и излиза от пътя на панделките светлина,

it appears and disappears,

се показва и изчезва,

lending a subtle, magical sparkle to the underwater.

придавайки лек вълшебен отблясък на подводния свят.

You can see how we're using the science --

Можете да видите как използваме науката -

the physics of water, light and movement --

физиката на водата, светлините и движенията -

to tether that artistic freedom.

за да обуздаем артистичната си свобода.

But we are not beholden to it.

Но нищо не ни задължава винаги да го правим.

We considered each of these elements

Обмисляме всеки от тези елементи

and which ones had to be scientifically accurate

и кои от тях е нужно да бъдат точни от научна гледна точка,

and which ones we could push and pull to suit the story and the mood.

и кои можем да разтеглим малко, за да подсилим историята и настроението.

We realized early on that color was one we had some leeway with.

Още в началото осъзнахме, че с цвета имаме свобода на действие.

So here's a traditionally colored underwater scene.

Ето ви една традиционно оцветена подводна сцена.

But here, we can take Sydney Harbor and push it fairly green

Но тук вземаме пристанището на Сидни и го правим зеленикаво,

to suit the sad mood of what's happening.

за да подхожда на тъжното настроение от онова, което се случва.

In this scene, it's really important we see deep into the underwater,

В тази сцена е наистина важно да виждаме надълбоко под водата,

so we understand what the East Australian Current is,

така че да разберем какво всъщност е Южното австралийско течение,

that the turtles are diving into and going on this roller coaster ride.

в което костенурките се гмуркат, за да се спуснат по него.

So we pushed the visibility of the water

Така че увеличихме видимостта на водата

well past anything you would ever see in real life.

много над това, което може да се види в реалния живот.

Because in the end,

Защото в крайна сметка

we are not trying to recreate the scientifically correct real world,

не се опитваме да пресъздадем научно достоверния истински свят,

we're trying to create a believable world,

опитваме се да създадем правдоподобен свят,

one the audience can immerse themselves in to experience the story.

такъв, в който зрителите могат да се потопят, за да преживят историята.

We use science to create something wonderful.

Използваме науката, за да създадем нещо великолепно.

We use story and artistic touch to get us to a place of wonder.

Използваме история и художествени щрихи да ни отведат до място на чудеса.

This guy, WALL-E, is a great example of that.

Героят ни УОЛ-И е чудесен пример за това.

He finds beauty in the simplest things.

Той открива красотата в най-простичките неща.

But when he came in to lighting, we knew we had a big problem.

Но когато биваше осветен, знаехме, че имаме голям проблем.

We got so geeked-out on making WALL-E this convincing robot,

Толкова се увлякохме технически да направим УОЛ-И достоверен робот,

that we made his binoculars practically optically perfect.

че направихме биноклите му на практика оптически перфектни.

(Laughter)

(Смях)

His binoculars are one of the most critical acting devices he has.

Биноклите му са едно от най-важните устройства, които притежава.

He doesn't have a face or even traditional dialogue, for that matter.

Няма си лице и даже не провежда реален диалог.

So the animators were heavily dependent on the binoculars

Така че аниматорите бяха силно зависими от биноклите,

to sell his acting and emotions.

за да пресъздадат реакциите и емоциите му.

We started lighting and we realized

Започнахме да осветяваме и осъзнахме,

the triple lenses inside his binoculars were a mess of reflections.

че трите лещи в бинокъла му даваха адски много отражения.

He was starting to look glassy-eyed.

Започваше да изглежда със стъклени очи.

(Laughter)

(Смях)

Now, glassy-eyed is a fundamentally awful thing

Стъклените очи поначало са ужасно нещо,

when you are trying to convince an audience

когато се опитваш да убедиш зрителите,

that a robot has a personality and he's capable of falling in love.

че един робот притежава индивидуалност и е способен да се влюби.

So we went to work on these optically perfect binoculars,

Започнахме да работим върху оптически идеални бинокли,

trying to find a solution that would maintain his true robot materials

опитвайки се да намерим решение, което би запазило истинските му части на робот,

but solve this reflection problem.

но би решило проблема с отражението.

So we started with the lenses.

Започнахме с лещите.

Here's the flat-front lens,

Това са предните плоски лещи,

we have a concave lens

имаме ред вдлъбнати лещи

and a convex lens.

и ред изпъкнали лещи.

And here you see all three together,

Тук ги виждате трите заедно,

showing us all these reflections.

давайки всички тези отражения.

We tried turning them down,

Опитахме се да ги понамалим,

we tried blocking them,

опитахме да ги блокираме,

nothing was working.

нищо не проработи.

You can see here,

Тук можете да видите,

sometimes we needed something specific reflected in his eyes --

че понякога имахме нещо конкретно, което трябва да се отрази в очите му -

usually Eve.

обикновено Ив.

So we couldn't just use some faked abstract image on the lenses.

Не можехме просто да използваме фалшиво, абстрактно изображение върху лещите.

So here we have Eve on the first lens,

Тук виждаме Ив върху предните лещи,

we put Eve on the second lens,

поставяме Ив върху задните лещи

it's not working.

и не става.

We turn it down,

Избледняваме отражението,

it's still not working.

все още не става.

And then we have our eureka moment.

После стигнахме до момента на "Еврика".

We add a light to WALL-E that accidentally leaks into his eyes.

Добавихме светлина към УОЛ-И, която случайно попадна в очите му.

You can see it light up these gray aperture blades.

Виждате как огрява сивите затвори на блендата.

Suddenly, those aperture blades are poking through that reflection

Изведнъж затворите на блендата се виждат през отражението

the way nothing else has.

така, както нищо друго до тогава.

Now we recognize WALL-E as having an eye.

Сега можем да кажем, че УОЛ-И има око.

As humans we have the white of our eye,

Ние хората имаме бялата част на очите,

the colored iris

оцветения ирис

and the black pupil.

и черната зеница.

Now WALL-E has the black of an eye,

Сега УОЛ-И има черна част на очите,

the gray aperture blades

сиви затвори на блендата

and the black pupil.

и черни зеници.

Suddenly, WALL-E feels like he has a soul,

Внезапно възприемаме УОЛ-И като същество с душа,

like there's a character with emotion inside.

сякаш вътре има герой с емоции.

Later in the movie towards the end,

По-късно във филма към края

WALL-E loses his personality,

УОЛ-И губи индивидуалността си,

essentially going dead.

умирайки по същество.

This is the perfect time to bring back that glassy-eyed look.

Това е перфектният момент да върнем обратно онзи стъклен поглед.

In the next scene, WALL-E comes back to life.

В тази сцена УОЛ-И се връща към живота.

Връщаме обратно светлината, за да се виждат отново затворите на блендата,

We bring that light back to bring the aperture blades back,

and he returns to that sweet, soulful robot we've come to love.

и той се превръща отново в сладкия, духовит робот, който всички сме обикнали.

(Video) WALL-E: Eva?

(Видео) УОЛ-И: "Ива?"

Danielle Feinberg: There's a beauty in these unexpected moments --

Даниел Файнберг: Има много красота в тези неочаквани моменти -

when you find the key to unlocking a robot's soul,

когато намериш ключа към одухотворяването на един робот,

the moment when you discover what you want to do with your life.

момента, в който откриеш какво искаш да правиш през живота си.

The jellyfish in "Finding Nemo" was one of those moments for me.

Медузите в "Търсенето на Немо" бяха един такъв момент за мен.

There are scenes in every movie that struggle to come together.

Във всеки филм има сцени, които се получават много трудно.

This was one of those scenes.

Това беше такава сцена.

The director had a vision for this scene

Режисьорът имаше визия за тази сцена,

based on some wonderful footage of jellyfish in the South Pacific.

базирана на няколко страхотни снимки на медузи в южния Тих океан.

As we went along,

Когато работата напредна,

се изправихме пред затруднения.

we were floundering.

The reviews with the director

Прегледите с режисьора

turned from the normal look-and-feel conversation

се превърнаха от нормалните разговори за опипване на правия път

into more and more questions about numbers and percentages.

във все повече и повече въпроси относно числа и проценти.

Може би защото, за разлика от обикновено,

Maybe because unlike normal,

we were basing it on something in real life,

базирахме сцената на нещо от реалния живот,

or maybe just because we had lost our way.

или може би просто защото бяхме загубили правилния път.

But it had become about using our brain without our eyes,

Но използвахме мозъците си без очите си,

the science without the art.

науката без изкуството.

That scientific tether was strangling the scene.

Научната достоверност задушаваше сцената.

But even through all the frustrations,

Но дори покрай неудовлетвореността ни,

I still believed it could be beautiful.

все още вярвах, че сцената може да стане красива.

So when it came in to lighting,

Когато стигнахме до осветлението,

I dug in.

се захванах за работа.

As I worked to balance the blues and the pinks,

Докато работех по балансирането на синьото и розовото,

the caustics dancing on the jellyfish bells,

дъгите светлина, танцуващи върху телата на медузите,

the undulating fog beams,

вълнистите лъчи през мъглявината,

something promising began to appear.

нещо обещаващо започна да се появява.

I came in one morning and checked the previous night's work.

Една сутрин отидох на работа и проверих свършеното предната вечер.

And I got excited.

И наистина се развълнувах.

And then I showed it to the lighting director

После го показах на режисьора по осветлението

and she got excited.

и тя също се развълнува.

Soon, I was showing to the director in a dark room full of 50 people.

Скоро го показвах на режисьора в затъмнена зала, пълна с 50 души.

In director review,

При прегледа на режисьора

you hope you might get some nice words,

обикновено се надяваш на няколко окуражителни думи,

then you get some notes and fixes, generally.

после получаваш няколко бележки и леки поправки.

And then, hopefully, you get a final,

И после се надяваш да стигнеш до финал,

signaling to move on to the next stage.

което ти сигнализира да преминеш към следващата сцена.

I gave my intro, and I played the jellyfish scene.

Аз преминах през въведението и пуснах сцената с медузите.

And the director was silent for an uncomfortably long amount of time.

Режисьорът стоя тихо за тревожещо дълъг период от време.

Just long enough for me to think,

Достатъчно дълго, за да си помисля:

"Oh no, this is doomed."

"О, не, това е обречено."

And then he started clapping.

А после започна да ръкопляска.

And then the production designer started clapping.

После и сценографът започна да ръкопляска.

And then the whole room was clapping.

А после цялата зала избухна в аплодисменти.

This is the moment that I live for in lighting.

Това е моментът, за който живея, при работата си по осветлението.

The moment where it all comes together

Моментът, в който всички части идват на мястото си

and we get a world that we can believe in.

и имаме свят, в който можем да повярваме.

We use math, science and code to create these amazing worlds.

Създаваме тези удивителни светове чрез математика, наука и програмиране.

We use storytelling and art to bring them to life.

Използваме силата на историите и изкуството, за да им вдъхнем живот.

It's this interweaving of art and science

Именно това преплитане на изкуството с науката

that elevates the world to a place of wonder,

извисява света до място, пълно с чудеса,

a place with soul,

място с душевност,

a place we can believe in,

място, в което можем да повярваме,

a place where the things you imagine can become real --

място, където нещата от въображението ни се превръщат в реалност -

and a world where a girl suddenly realizes

и свят, в който едно момиче изведнъж осъзнава,

not only is she a scientist,

че не просто е станала учен,

but also an artist.

а и художник.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)