Chinaka Hodge: What will you tell your daughters about 2016? | TED

Translator: Joseph Geni Reviewer: Joanna Pietrulewicz

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: IVAYLO IVANOV

Tell your daughters of this year,

Разкажете на дъщерите си за тази година,

how we woke needing coffee

когато се събудихме нуждаейки си от кафе,

but discovered instead cadavers strewn about our morning papers,

но вместо това открихме трупове, разпръснати по сутрешните вестници,

waterlogged facsimiles of our sisters, spouses, small children.

измокрени факсимилета на нашите сестри, съпруги, малолетни деца.

Say to your baby of this year when she asks, as she certainly should,

Кажи на бебето си за тази година, когато тя попита, което със сигурност ще направи,

tell her it was too late coming.

кажи й, че отдавна се очакваше.

Admit even in the year we leased freedom, we didn't own it outright.

Признай, че дори в годината, в която призовахме свободата, не я притежавахме напълно.

There were still laws for every way we used our privates

Все още имаше закони за всеки начин, по който използвахме интимните си части

докато се докопваха до меките ни извивки,

while they pawed at the soft folds of us,

grabbed with no concern for consent,

сграбчвани без грижа за съгласие,

no laws made for the men that enforced them.

никакви закони, създадени за мъжете, които ги прилагаха.

Бяхме обучени да се укриваме,

We were trained to dodge,

to wait, to cower and cover,

да чакаме, да треперим и да се крием,

да чакаме още, застинали, да чакаме.

to wait more, still, wait.

Беше ни казано да мълчим.

We were told to be silent.

But speak to your girls of this wartime,

Но кажете на дъщерите си за това военно време,

a year preceded by a score of the same,

година предхождана от същия резултат,

so as in two decades before,

както и преди две десетилетия,

we wiped our eyes,

избърсахме очите си,

украсихме каскетите си със знамена,

laced caskets with flags,

евакуирахме криминалната сцена на клуба,

evacuated the crime scene of the club,

caterwauled in the street,

мяукахме по улиците,

laid our bodies on the concrete against the outlines of our fallen,

полагахме телата си върху бетона срещу очертанията на нашите паднали,

cried, "Of course we mattered,"

викахме, "Разбира се, че бяхме важни,"

chanted for our disappeared.

пеехме за нашите изчезнали.

The women wept this year.

Жените плачеха тази година.

They did.

Наистина плачеха.

In the same year, we were ready.

В същата тази година бяхме готови.

Годината, когато загубихме своите задръжки и продължихме с безгрижна смелост

The year we lost our inhibition and moved with courageous abandon

was also the year we stared down barrels,

бе също годината, в която гледахме в оръжия

sang of cranes in skies, ducked and parried,

пеехме за кранове в небесата, навеждахме се и се прикривахме,

хващахме злато в хиджаби, събирахме смъртни заплахи,

caught gold in hijab, collected death threats,

knew ourselves as patriots,

познавахме се като патриоти,

казахме, "Сега сме на 35, време да се задомим и си намерим партньор,"

said, "We're 35 now, time we settled down and found a running mate,"

made road maps for infant joy, shamed nothing but fear,

направихме карти за детска радост, засрамени единствено от страх,

called ourselves fat and meant, of course,

наричахме се дебели и разбира се, имахме предвид

impeccable.

безупречни.

This year, we were women,

Тази година бяхме жени,

not brides or trinkets,

не булки или играчки,

not an off-brand gender,

не пол от мръсна марка,

not a concession, but women.

не концесия, а жени.

Instruct your babies.

Инструктирайте бебета си.

Remind them that the year has passed to be docile or small.

Примпомнете им, че годината премина като мека или малка.

Някои от нас за първи път заявиха, че са жени,

Some of us said for the first time that we were women,

took this oath of solidarity seriously.

поеха тази клетва на солидарност сериозно.

Някои от нас родиха деца, а други не успяха,

Some of us bore children and some of us did not,

and none of us questioned whether that made us real

и никоя от нас не постави под въпрос дали това ни прави реални

or appropriate or true.

или подходящи, или истински.

When she asks you of this year,

Когато тя те попита за тази година,

your daughter, whether your offspring or heir to your triumph,

твоята дъщеря, дали твоето потомство или наследник на триумфа ти,

from her comforted side of history teetering towards woman,

от нейната утешителна страна на историята бавно превръщаща се в жена,

she will wonder and ask voraciously,

тя ще се чуди и ще пита неспирно,

въпреки че не може да осъзнае твоята саможертва,

though she cannot fathom your sacrifice,

she will hold your estimation of it holy,

curiously probing, "Where were you?

любопитно разпитвайки,"Къде беше ти?

Did you fight? Were you fearful or fearsome?

Бори ли се? Беше ли изпълнена със страх или страховита?

What colored the walls of your regret?

Какво оцвети стените на твоето съжаление?

What did you do for women in the year it was time?

Какво направи за жените в годината, когато бе време?

This path you made for me, which bones had to break?

Тази пътека, която си проправила за мен, кои кости трябваше да се прекършат?

Did you do enough, and are you OK, momma?

Направи ли достатъчно, и добре ли си мамо?

Героиня ли си?

And are you a hero?"

She will ask the difficult questions.

Тя ще задава трудните въпроси.

She will not care about the arc of your brow,

Няма да я е грижа за извивката около дъгата на веждите ти,

за тежестта на раменете ти.

the weight of your clutch.

She will not ask of your mentions.

Тя няма да пита за споменаванията ти.

Твоята дъщеря, за която си отдала толкова много, иска да знае

Your daughter, for whom you have already carried so much, wants to know

what you brought, what gift, what light did you keep from extinction?

какво си донесла, какъв подарък, каква светлина си предпазила от изгасване?

When they came for victims in the night,

Когато те дойдоха за жертви през нощта,

did you sleep through it or were you roused?

проспа ли го или беше на крак?

Каква бе цената да бъдеш будна?

What was the cost of staying woke?

What, in the year we said time's up, what did you do with your privilege?

В годината, в която казхме че няма време, какво напрви с твоята привилегия?

Облагодетелства ли се от мизерията на други?

Did you sup on others' squalor?

Did you look away or directly into the flame?

Гледаше ли настрани или директно в пламъка?

Did you know your skill or treat it like a liability?

Знаеше ли своите умения или ги третираше като тежест?

Were you fooled by the epithets of "nasty" or "less than"?

Беше ли заблудена от епитетите на "гадна" или "по-малко от"?

Did you teach with an open heart or a clenched fist?

Учеше ли с отворено сърце или със стиснат юмрук?

Where were you?

Къде беше ти?

Tell her the truth. Make it your life.

Кажи й истината. Направи я твой живот.

Confirm it. Say, "Daughter, I stood there

Потвърди го. Кажи: "Дъще, стоях там

with the moment drawn on my face like a dagger,

в момента, изрисуван на лицето ми като кама,

and flung it back at itself,

и го хвърлих обратно към себе си,

проправяйки място за теб."

slicing space for you."

Tell her the truth, how you lived in spite of crooked odds.

Кажи й истината, как си живяла въпреки неравните шансове.

Tell her you were brave,

Кажи й че си била смела,

and always, always in the company of courage,

и винаги, винаги в компанията на кураж,

mostly the days when you just had yourself.

най вече в дните, когато си била сама със себе си.

Tell her she was born as you were,

Кажи й, че е родена както и ти,

as your mothers before, and the sisters beside them,

както майките ни преди нас, и сестрите до тях

in the age of legends, like always.

в епохата на легендите, както винаги.

Кажи й, че се е родила точно навреме,

Tell her she was born just in time,

just in time

точно навреме,

to lead.

за да води.

(Applause)

(Аплодисменти)