Lee Mokobe: A powerful poem about what it feels like to be transgender

Translator: Christiana Blagoeva Reviewer: Ralitsa Dobrev

The first time I uttered a prayer was in a glass-stained cathedral.

Първият път, когато поизнесох молитва бе в катедрала от оцветено стъкло.

I was kneeling long after the congregation was on its feet,

Седях на колене след като богомолците отдавна се бяха разотишли.

dip both hands into holy water,

Бях потопил ръцете си в свещена вода

trace the trinity across my chest,

и се прекръстил,

my tiny body drooping like a question mark

а моето малко тяло се превиваше като въпросителна

all over the wooden pew.

върху дървената скамейка.

I asked Jesus to fix me,

Помолих Христос да ме "поправи".

and when he did not answer

Когато той не отговори,

I befriended silence in the hopes that my sin would burn

обгърнах тишината с надеждите, че моят грях ще изгори

and salve my mouth

и успокои моята уста,

would dissolve like sugar on tongue,

ще се разтопи като захар на езика.

but shame lingered as an aftertaste.

Срамът обаче оставаше като послевкус.

And in an attempt to reintroduce me to sanctity,

В опит да ме въвлече във вярата,

my mother told me of the miracle I was,

майка ми разказа какво вълшебство съм.

said I could grow up to be anything I want.

Каза, че аз мога да бъда какъвто поискам.

I decided to

Аз реших да

be a boy.

бъда момче.

It was cute.

Беше очарователно.

I had snapback, toothless grin,

Притежавах беззъба усмивка,

used skinned knees as street cred,

ползвах обелените колена като поведение

played hide and seek with what was left of my goal.

играех криеница и търсех останките от моята цел.

I was it.

Аз бях онзи.

The winner to a game the other kids couldn't play,

Победителят в игра която другите деца не могат.

I was the mystery of an anatomy,

Бях мистерията на една анатомия.

a question asked but not answered,

Поставен въпрос, но без отговор.

tightroping between awkward boy and apologetic girl,

Опънато въже между странно момче и примирено момиче.

and when I turned 12, the boy phase wasn't deemed cute anymore.

Когато навърших 12, момчешката фаза не беше вече очарователна.

It was met with nostalgic aunts who missed seeing my knees in the shadow of skirts,

Тя срещна носталгичните лели, които не виждаха моите колена под полите.

who reminded me that my kind of attitude would never bring a husband home,

Те ми напомняха, че моето поведение няма да доведе мъж вкъщи

that I exist for heterosexual marriage and child-bearing.

и съм тук заради хетеросексуалния брак и отглеждането на деца.

And I swallowed their insults along with their slurs.

Аз преглъщах техните обиди, заедно с техните забележки.

Naturally, I did not come out of the closet.

Разбира се, аз не "излязох" от килера.

The kids at my school opened it without my permission.

Децата от училище отвориха вратата без моето разрешение.

Called me by a name I did not recognize,

Наричаха ме с дума, която не познавах.

said "lesbian,"

Казваха 'лесбийка'.

but I was more boy than girl, more Ken than Barbie.

Но бях повече момче отколкото момиче, по-скоро Кен, а не - Барби.

It had nothing to do with hating my body,

Нямаше нищо общо с това да мразиш тялото си.

I just love it enough to let it go,

Обичах го достатъчно, за да го оставя да си отиде.

I treat it like a house,

Отнасях се с него като с къща.

and when your house is falling apart,

А когато твоята къща се разпада,

you do not evacuate,

ти не я напускаш.

you make it comfortable enough to house all your insides,

Правиш я достатъчно удобна, за да побере покъщината ти.

you make it pretty enough to invite guests over,

Правиш я достатъчно хубава, за да каниш гости.

you make the floorboards strong enough to stand on.

Поставяш под, който може да издържи.

My mother fears I have named myself after fading things.

На страховете на майка ми бях дал имена на изчезващи неща.

As she counts the echoes left behind by Mya Hall,

Тъй както тя броеше ехото, останало от May Hall,

Leelah Alcorn, Blake Brockington.

Leelah Alcorn и Blake Brockington.

She fears that I'll die without a whisper,

Тя се страхуваше, че ще умра без шепот.

that I'll turn into "what a shame" conversations at the bus stop.

Че ще се првърна в "какъв позор"- разговор на автобусната спирка.

She claims I have turned myself into a mausoleum,

Настояваше, че съм се превърнал в мавзолей,

that I am a walking casket,

че съм ходещ ковчег,

news headlines have turned my identity into a spectacle,

заглавията от новините са превърнали моята идентичност в спектакъл.

Bruce Jenner on everyone's lips while the brutality of living in this body

Bruce Jenner е в устата на всички, докато жестокостта да живееш в това тяло

becomes an asterisk at the bottom of equality pages.

е станала референтен знак в края на страницитe не равенството.

No one ever thinks of us as human

Никой не мисли за нас като за хора.

because we are more ghost than flesh,

Защото ние сме повече призраци, отколкото плът

because people fear that my gender expression is a trick,

и хората се страхуват че да изразявам пола си е номер

that it exists to be perverse,

който съществува за да бъде извратен,

that it ensnares them without their consent,

който ги заробва без тяхното съгласие.

that my body is a feast for their eyes and hands

Сякаш моето тяло е угощение за техните очи и ръце,

and once they have fed off my queer,

и веднъж загубили апетит към моята хомосексуалност,

they'll regurgitate all the parts they did not like.

те ще повърнат всички части, които не харесват.

They'll put me back into the closet, hang me with all the other skeletons.

Ще ме върнат в дрешника, където ще ме закачат при останалите скелети.

I will be the best attraction.

Аз ще бъда най-голямата атракция.

Can you see how easy it is to talk people into coffins,

Виждате ли колко е лесно да вкараш хора в ковчези?

to misspell their names on gravestones.

Да изпишеш грешно имената им на надгробните камъни?

And people still wonder why there are boys rotting,

Хората се чудят защо има момчета, които изгниват,

they go away in high school hallways

издъхват в училищните коридори.

they are afraid of becoming another hashtag in a second

Които се страхуват да не се превърнат в етикет за секунди.

afraid of classroom discussions becoming like judgment day

Страхуват се дискусиите в клас да не се превърнат съдебен процес.

and now oncoming traffic is embracing more transgender children than parents.

Днес приливната вълна отнема повече транссексуални деца отколкото родители.

I wonder how long it will be

Чудя се колко ще отнеме

before the trans suicide notes start to feel redundant,

бележките преди транс самоубийствата да станат излишни?

before we realize that our bodies become lessons about sin

Преди да осъзнаем, че нашите тела са урок за греха

way before we learn how to love them.

много преди да се научим да ги обичаме.

Like God didn't save all this breath and mercy,

Сякаш Бог не е спасил това цялото дихание и милост.

like my blood is not the wine that washed over Jesus' feet.

Сякаш моята кръв не е виното, с което са измити нозете на Исус.

My prayers are now getting stuck in my throat.

Молитвите ми засядат в гърлото ми.

Maybe I am finally fixed,

Може би аз най-накрая съм "поправен".

maybe I just don't care,

Може би просто не ме интересува.

maybe God finally listened to my prayers.

Може би Бог най-сетне чу молитвите ми.

Thank you.

Благодаря Ви.

(Applause)

(ръкопляскане)