Alex Tabarrok on how ideas trump crises

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

The first half of the 20th century

Първата половина на двадесети век

was an absolute disaster in human affairs,

е била абсолютна катастрофа в човешките дела,

a cataclysm.

катаклизъм.

We had the First World War,

Преживяли сме Първата световна война,

the Great Depression,

Великата депресия,

the Second World War

Втората световна война

and the rise of the communist nations.

и издигането на комунистическите нации.

And each one of these forces

Всяка една от тези сили

split the world, tore the world apart,

е разцепвала света, разкъсвала е света на части,

divided the world.

разделяла е света.

And they threw up walls --

И са издигали стени,

political walls, trade walls,

политически стени, търговски стени,

transportation walls,

транспортни стени,

communication walls, iron curtains --

комуникационни стени, железни завеси,

which divided peoples and nations.

които са разделяли народи и нации.

It was only in the second half of the 20th century

Едва през втората половина на двадесети век,

that we slowly began to pull ourselves

бавно започнахме да се измъкваме

out of this abyss.

от тази бездна.

Trade walls began to come tumbling down.

Търговските стени започнаха да се сриват.

Here are some data on tariffs:

Ето някои данни за тарифите:

starting at 40 percent, coming down to less than 5 percent.

започват от 40 процента, падат до по-малко от 5 процента.

We globalized the world. And what does that mean?

Ние глобализирахме света. А какво означава това?

It means that we extended cooperation

Това означава, че сме разширили сътрудничеството

across national boundaries;

през националните граници.

we made the world more cooperative.

Направили сме света по-кооперативен.

Transportation walls came tumbling down.

Транспортните стени са сринати.

You know in 1950 the typical ship carried

Знаете ли, че през 1950 г. един кораб е пренасял средно

5,000 to 10,000 tons worth of goods.

5000 до 10000 тона стоки?

Today a container ship can carry 150,000 tons;

Днес един кораб с контейнери може да пренася 150 000 тона.

it can be manned with a smaller crew;

Той може да плава с по-малък екипаж

and unloaded faster than ever before.

и да бъде разтоварван по-бързо от всякога преди.

Communication walls, I don't have to tell you -- the Internet --

Комуникационните стени, няма нужда да ви казвам - Интернет -

have come tumbling down.

се сгромолясаха.

And of course the iron curtains,

И, разбира се, железните завеси,

political walls have come tumbling down.

политическите стени се сринаха.

Now all of this has been tremendous for the world.

Всичко това е от огромна важност за света.

Trade has increased.

Търговията се увеличи.

Here is just a little bit of data.

Ето само малко данни.

In 1990, exports from China to the United States:

През 1990 г. износът от Китай за Съединените щати

15 billion dollars.

е бил 15 милиарда долара

By 2007: over 300 billion dollars.

До 2007 г. - над 300 милиарда долара.

And perhaps most remarkably,

А вероятно най-забележителното е,

at the beginning of the 21st century,

че в началото на двадесет и първи век,

really for the first time in modern history,

наистина за пръв път в съвременната история,

growth extended to almost all parts of the world.

растежът се е разпространил почти във всички части от света.

So China, I've already mentioned,

В Китай, както вече споменах,

beginning around 1978, around the time of the death of Mao,

като се започне от 1978 г., около времето на смъртта на Мао,

growth -- ten percent a year.

растеж - десет процента годишно.

Year after year after year,

Година, след година, след година -

absolutely incredible.

абсолютно невероятно.

Never before in human history

Никога преди в човешката история

have so many people been raised out of

толкова много хора не са били изваждани

such great poverty as happened in China.

от такава страхотна бедност, както се случи в Китай.

China is the world's greatest anti-poverty program

Китай е най-великата световна програма срещу бедността

over the last three decades.

през последните три десетилетия.

India, starting a little bit later,

Индия започва малко по-късно,

but in 1990, begetting tremendous growth.

но през 1990 г. произвежда огромен растеж.

Incomes at that time

Приходите по това време

less than $1,000 per year.

са по-малко от 1000 долара годишно.

And over the next 18 years

А през последните 18 години

have almost tripled.

почти са се утроили.

Growth of six percent a year. Absolutely incredible.

Растеж от шест процента годишно. Абсолютно невероятно.

Now Africa, Sub-Saharan Africa --

А Африка - суб-Сахарна Африка,

Sub-Saharan Africa

суб-Сахарна Африка

has been the area of the world

е била района от света,

most resistant to growth.

най-устойчив срещу растежа.

And we can see the tragedy of Africa

Виждаме трагедията на Африка

in the first few bars here.

в първите няколко колонки тук.

Growth was negative.

Растежът е бил негативен.

People were actually getting poorer than their parents,

Хората всъщност са ставали по-бедни от родителите си.

and sometimes even poorer than their grandparents had been.

А понякога дори по-бедни и от техните родители.

But at the end of the 20th century,

Но в края на двадесети век

the beginning of the 21st century,

и в началото на двадесет и първи век

we saw growth in Africa.

видяхме растеж в Африка.

And I think, as you'll see, there's reasons for optimism,

И мисля, както ще видите, че има причини за оптимизъм.

because I believe that the best is yet to come.

Защото вярвам, че най-доброто тепърва предстои.

Now why.

Да видим защо.

On the cutting edge today

Водещи днес

it's new ideas which are driving growth.

са нови идеи, които тласкат растежа нагоре.

And by that I mean it's

С това имам предвид

products for which the research and development costs

продукти, за които разходите за изследвания и развитие

are really high, and the manufacturing costs are low.

са наистина високи, а производствените разходи са ниски.

More than ever before it is these types of ideas

Повече от всякога преди тези типове идеи,

which are driving growth on the cutting edge.

които тласкат растежа нагоре, са водещи.

Now ideas have this amazing property.

А идеите имат едно изумително свойство.

Thomas Jefferson, I think, really expressed this quite well.

Мисля, че Томас Джеферсън наистина е изразил това доста добре.

He said, "He who receives an idea from me

Той е казал: "Онзи, който получава идея от мен,

receives instruction himself, without lessening mine.

сам получава наставления, без да намалява моите.

As he who lights his candle at mine

Защото той, който запалва свеща си от моята,

receives light without darkening me."

получава светлина, без да затъмни мен.

Or to put it slightly differently:

Или, с други думи -

one apple feeds one man,

една ябълка храни един човек,

but an idea can feed the world.

но една идея може да нахрани света.

Now this is not new. This is practically not new to TEDsters.

Това не е ново. Всъщност, това не е ново за ТЕД-стърите.

This is practically the model of TED.

Практически, това е моделът на ТЕД.

But what is new is that the greater function of ideas

Новото е, че много по-голямата функция на идеите

is going to drive growth even more than ever before.

ще тласка растежа напред, повече от когато и да било преди.

This provides a reason why

Това е причината, поради която

trade and globalization

търговията и глобализацията

are even more important, more powerful than ever before,

са много по-важни, по-мощни от всякога преди

and are going to increase growth more than ever before.

и ще увеличават растежа повече от всякога преди.

And to explain why this is so, I have a question.

За да обясня защо това е така, имам един въпрос.

Suppose that there are two diseases:

Да предположим, че има две болести.

one of them is rare, the other one is common,

Едната от тях е рядка, другата е обичайна.

but if they are not treated they are equally severe.

Но ако не се лекуват, са еднакво тежки.

If you had to choose, which would you rather have:

Ако трябва да избирате, коя бихте предпочели да имате?

the common disease or the rare disease?

Обичайната болест, или рядката болест?

Common, the common -- I think that's absolutely right,

Обичайната болест. Обичайната. Мисля, че това е абсолютно правилно.

and why? Because there are more drugs to treat common diseases

Защо? Защото има повече лекарства за лечение на обикновени болести,

than there are to treat rare diseases.

отколкото за лечение на редки болести.

The reason for this is incentives.

Причината за това са подтиците.

It costs about the same to produce a new drug

Струва приблизително едно и също да се произведе ново лекарство,

whether that drug treats 1,000 people,

независимо дали това лекарство лекува 1000 души,

100,000 people, or a million people.

100 000 души или един милион души.

But the revenues are much greater if the drug treats a million people.

Но приходите са далеч по-големи, ако лекарството лекува един милион души.

So the incentives are much larger

Така че подтиците са много по-силни

to produce drugs which treat more people.

да се произвеждат лекарства, които лекуват повече хора.

To put this differently: larger markets save lives.

С други думи, по-големите пазари спасяват живот.

In this case misery truly does love company.

В този случай нещастието наистина не идва само.

Now think about the following:

А сега, помислете за следното:

if China and India were as rich as the United States is today,

ако Китай и Индия бяха толкова богати, колкото Съединените щати са днес,

the market for cancer drugs would be eight times larger than it is now.

пазарът за лекарства против рак щеше да бъде осем пъти по-голям, отколкото е сега.

Now we are not there yet, but it is happening.

Още не сме стигнали дотам, но това се случва.

As other countries become richer

Докато други страни стават по-богати,

the demand for these pharmaceuticals

търсенето на тези фармацевтични препарати

is going to increase tremendously.

ще се увеличи невероятно.

And that means an increase incentive to do research and development,

А това означава повишен подтик за проучвания и развитие,

which benefits everyone in the world.

от който печелят всички по света.

Larger markets increase the incentive

По-големите пазари засилват подтика

to produce all kinds of ideas,

за произвеждане на всякакъв вид идеи.

whether it's software, whether it's a computer chip,

Дали софтуер, дали компютърен чип,

whether it's a new design.

дали нов дизайн.

For the Hollywood people in the audience,

За хората от Холивуд в публиката,

this even explains why action movies

това дори обяснява защо екшън филмите

have larger budgets than comedies:

имат по-големи бюджети от комедиите.

it's because action movies translate easier

Така е, защото екшън филмите се превеждат по-лесно

into other languages and other cultures,

на други езици и други култури.

so the market for those movies is larger.

Затова пазарът за тези филми е по-голям.

People are willing to invest more,

Хората желаят да инвестират повече

and the budgets are larger.

и бюджетите са по-големи.

Alright. Well if larger markets increase the incentive

Добре. Ако по-големите пазари усилват подтика

to produce new ideas,

за произвеждане на нови идеи,

how do we maximize that incentive?

как да максимизираме този подтик?

It's by having one world market, by globalizing the world.

Като имаме един световен пазар, като глобализираме света.

The way I like to put this is:

Както обичам да го представям -

one idea. Ideas are meant to be shared,

една идея, идеите са предназначени за споделяне,

so one idea can serve one world, one market.

така че една идея може да служи на един свят, един пазар.

One idea, one world, one market.

Една идея, един свят, един пазар.

Well how else can we create new ideas?

А как още можем да създаваме нови идеи?

That's one reason.

Това е една причина.

Globalize trade.

Глобализация, търговия.

How else can we create new ideas?

Как още можем да създаваме нови идеи?

Well, more idea creators.

Е, повече създатели на идеи.

Now idea creators, they come from all walks of life.

Създателите на идеи идват от всички прослойки.

Artists and innovators -- many of the people you've seen on this stage.

Художници и иноватори, много от хората, които сте виждали на тази сцена.

I'm going to focus on scientists and engineers

Ще се фокусирам върху учените и инженерите,

because I have some data on that, and I'm a data person.

защото имам някои данни за това, а аз съм човек на данните.

Now, today, less than one-tenth of one percent

Днес по-малко от една десета от процента

of the world's population are scientists and engineers.

световно население са учени и инженери.

(Laughter)

(Смях)

The United States has been an idea leader.

Съединените щати бяха лидер в идеите.

A large fraction of those people are in the United States.

Голяма част от тези хора са в Съединените щати.

But the U.S. is losing its idea leadership.

Но САЩ губят идейното си лидерство.

And for that I am very grateful.

И съм много благодарен за това.

That is a good thing.

Това е нещо добро.

It is fortunate that we are becoming less of an idea leader

Късмет е, че ставаме по-малко идейни лидери,

because for too long the United States,

тъй като твърде дълго Съединените щати

and a handful of other developed countries,

и шепа други развити страни

have shouldered the entire burden

са носили цялото бреме

of research and development.

на изследванията и развитието.

But consider the following:

Но вземете предвид следното:

if the world as a whole were as wealthy as the United States is now

ако светът като цяло беше толкова богат, колкото са Съединените щати сега,

there would be more than five times as many scientists and engineers

щеше да има петкратно повече учени и инженери,

contributing to ideas which benefit everyone,

допринасящи за идеи, от които печели всеки,

which are shared by everyone.

които се споделят от всеки.

I think of the great Indian mathematician, Ramanujan.

Мисля за великия индийски математик Рамануджан.

How many Ramanujans are there in India today

Колко рамануджани има в Индия днес,

toiling in the fields, barely able to feed themselves,

които се трепят из полята и едва успяват да изхранват себе си,

when they could be feeding the world?

когато биха могли да изхранват света?

Now we're not there yet.

Сега не сме стигнали още дотам.

But it is going to happen in this century.

Но ще се случи през този век.

The real tragedy of the last century is this:

Истинската трагедия на миналия век е тази:

if you think about the world's population

ако мислите за световното население

as a giant computer, a massively parallel processor,

като за гигантски компютър, масивно паралелен процесор,

then the great tragedy has been

тогава великата трагедия е била,

that billions of our processors have been off line.

че милиарди от нашите процесори са били офлайн.

But in this century China is coming on line.

Но през този век Китай идва онлайн.

India is coming on line.

Индия идва онлайн.

Africa is coming on line.

Африка идва онлай.

We will see an Einstein in Africa in this century.

Ще видим един Айнщайн в Африка през този век.

Here is just some data. This is China.

Ето само малко данни. Това е Китай.

1996: less than one million

През 1996 г. - по-малко от един милион

new university students in China per year;

нови университетски студенти в Китай годишно.

2006: over five million.

През 2006 г. - над пет милиона.

Now think what this means.

А сега помислете какво означава това.

This means we all benefit when another country gets rich.

Това значи, че всички печелим, когато друга страна забогатее.

We should not fear other countries becoming wealthy.

Не трябва да се страхуваме, че други страни ще станат богати.

That is something that we should embrace --

Това е нещо, което трябва да прегърнем -

a wealthy China, a wealthy India, a wealthy Africa.

богат Китай, богата Индия, богата Африка.

We need a greater demand for ideas --

Нуждаем се от много по-голямо търсене на идеи,

those larger markets I was talking about earlier --

онези по-големи пазари, за които говорих по-рано

and a greater supply of ideas for the world.

и много по-голямо предлагане на идеи за света.

Now you can see some of the reasons why I'm optimistic.

Сега виждате някои от причините да съм оптимист.

Globalization is increasing the demand

Глобализацията повишава търсенето

for ideas, the incentive to create new ideas.

на идеи, подтика за създаване на нови идеи.

Investments in education are increasing the supply of new ideas.

Инвестициите в образование повишават запасите от нови идеи.

In fact if you look at world history

Всъщност, ако погледнете световната история,

you can see some reasons for optimism.

може да видите някои причини за оптимизъм.

From about the beginnings of humanity

Почти от началото на човечеството

to 1500: zero economic growth, nothing.

до 1500 г. - нулев икономически растеж, нищо.

1500 to 1800: maybe a little bit of economic growth,

От 1500 до 1800 г. - може би мъничко икономически растеж.

but less in a century

Но по-малко за век,

than you expect to see in a year today.

отколкото очаквате да видите за година днес.

1900s: maybe one percent.

През първото десетилетие на XX век - може би един процент.

Twentieth century: a little bit over two percent.

През двадесети век - малко над два процента.

Twenty-first century could easily be 3.3, even higher percent.

Двадесет и първи век спокойно може да бъде 3,3, дори по-висок процент.

Even at that rate,

Дори с това темпо

by 2100 average GDP per capita

до 2100 г. средният брутен вътрешен продукт на глава от населението

in the world will be $200,000.

в света ще бъде 200 000 долара.

That's not U.S. GDP per capita, which will be over a million,

Не става дума за БВП на САЩ на глава от населението, който ще бъде над един милион.

but world GDP per capita -- $200,000.

А за световния БВП на глава от населението - 200 000 долара.

That's not that far.

Това не е толкова далеч.

We won't make it.

Ние няма да го доживеем.

But some of our grandchildren probably will.

Но някои от нашите внуци вероятно ще го доживеят.

And I should say,

И трябва да кажа,

I think this is a rather modest prediction.

че според мен това е доста скромно предвиждане.

In Kurzweilian terms this is gloomy.

В курцвайлиански смисъл това е мрачно.

In Kurzweilian terms I'm like the Eeyore of economic growth.

В курцвайлиански смисъл аз съм като Йори на икономическия растеж.

(Laughter)

(Смях)

Alright what about problems?

Добре, ами проблемите?

What about a great depression?

Ами великата депресия?

Well let's take a look. Let's take a look at the Great Depression.

Е, да я разгледаме. Да разгледаме Великата депресия.

Here is GDP per capita

Това е брутният вътрешен продукт на глава от населението

from 1900 to 1929.

от 1900 до 1929 г.

Now let's imagine that you were an economist in 1929,

А сега - да си представим, че сте икономист през 1929 г.,

trying to forecast future growth for the United States,

опитващ се да предвиди бъдещия растеж за Съединените щати,

not knowing that the economy was about to go off a cliff,

без да знае, че икономиката е на път да падне в пропаст.

not knowing that we were about to enter

Без да знае, че сме на път да навлезем

the greatest economic disaster certainly in the 20th century.

в най-огромната икономическа катастрофа, със сигурност през двадесети век.

What would you have predicted, not knowing this?

Какво бихте предрекли, без да знаете това?

If you had based your prediction, your forecast

Ако бяхте базирали предвиждането си, вашата прогноза

on 1900 to 1929

върху периода от 1900 до 1929 г.,

you'd have predicted something like this.

бихте предрекли нещо като това.

If you'd been a little more optimistic --

Ако сте малко по-оптимистични,

say, based upon the Roaring Twenties -- you'd have said this.

да кажем - на базата на бурния растеж през 20-те години, бихте казали това.

So what actually happened?

А какво всъщност се е случило?

We went off a cliff but we recovered.

Паднали сме в пропаст, но сме се възстановили.

In fact in the second half of the 20th century

Всъщност, през втората половина на двадесети век

growth was even higher than anything you would have predicted

растежът бе дори по-висок от всичко, което бихте предрекли

based upon the first half of the 20th century.

на базата на първата половина от двадесети век.

So growth can wash away

Значи растежът може да отмие

even what appears to be a great depression.

дори онова, което изглежда като страхотна депресия.

Alright. What else?

Добре. Какво друго?

Oil. Oil. This was a big topic.

Петрол. Петрол. Това беше голяма тема.

When I was writing up my notes oil was $140 per barrel.

Когато пишех бележките си, петролът струваше по 140 долара за барел.

So people were asking a question. They were saying,

Хората задаваха един въпрос. Те питаха:

"Is China drinking our milkshake?"

"Китай ли ни пие млечния шейк?"

(Laughter)

(Смях)

And there is some truth to this,

В това има известна истина

in the sense that we have something of a finite resource,

в смисъл, че имаме нещо като ограничен ресурс.

and increased growth is going to push up demand for that.

А увеличеният растеж ще повиши търсенето.

But I think I don't have to tell this audience

Но мисля, че не се налага да казвам на тази публика,

that a higher price of oil is not necessarily a bad thing.

че по-високата цена на петрола не е непременно нещо лошо.

Moreover, as everyone knows,

Нещо повече - както всеки знае,

look -- it's energy, not oil, which counts.

важна е енергията, а не петролът.

And higher oil prices mean

А по-високите цени на петрола

a greater incentive to invest in energy R&D.

означават много по-силно поощрение да се инвестира в енергийни проучвания и развитие.

You can see this in the data.

Виждате това в данните.

As oil prices go up, energy patents go up.

С покачването на цените на петрола се увеличават патентите за енергия.

The world is much better equipped

Светът е много по-добре екипиран

to overcome an increase in the price of oil

да преодолее повишаване на цената на петрола

today, than ever in the past,

днес, отколкото когато и да било в миналото,

because of what I'm talking about.

заради това, за което говоря.

One idea, one world, one market.

Една идея, един свят, един пазар.

So I'm optimistic

Затова съм оптимист,

so long as we hew to these two ideas:

докато се съобразяваме с тези две идеи:

to keep globalizing world markets,

да продължаваме с глобализацията на световните пазари,

keep extending cooperation across national boundaries,

да продължаваме да разширяваме сътрудничеството през националните граници

and keep investing in education.

и да продължаваме да инвестираме в образование.

Now the United States has a particularly important role

Съдинените щати имат особено важна роля,

to play in this:

която играят в това -

to keep our education system globalized,

да се поддържа образователната ни система глобализирана,

to keep our education system open to students from all over the world,

да се поддържа образователната ни система отворена за студенти от цял свят -

because our education system

защото нашата образователна система

is the candle

е свещта,

that other students come to light their own candles.

при която идват други студенти, за да запалят собствените си срещи.

Now remember here what Jefferson said.

Спомнете си тук какво е казал Джеферсън.

Jefferson said, "When they come

Джеферсън е казал: "Когато те дойдат

and light their candles at ours,

и запалят свещите си от нашата,

they gain light, and we are not darkened."

те придобиват светлина, а ние не сме затъмнени."

But Jefferson wasn't quite right, was he?

Но Джеферсън не е бил съвсем прав, нали?

Because the truth is,

Защото истината е,

when they light their candles at ours,

че когато те запалят своите свещи от нашите,

there is twice as much light available for everyone.

има два пъти повече светлина, достъпна за всеки.

So my view is: Be optimistic.

Затова моят възглед е - бъдете оптимисти.

Spread the ideas. Spread the light.

Разпространявайте идеите. Разпространявайте светлината.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)